АлександърТ.А.

Станимир знае че той е построил тялото си.А аз не знам това за моето.Все още очаквам да си го спомня.Не знам също аз ли харесвам букета,или това е внедрена програма.Знам само че опита е канарата на която можем да стъпим

Мнение е когато те питат.Останалото е оценка.Ето аз оценявам че не разбирате по моя начин темата и внасям корекция.

Да, но паневритмията не се е измислила сама. Също така танцуващите са били организирани по някакъв начин да се съберат да танцуват. Някой е поел инициативата около организацията, поел е отговорност и т.н. и т Дишането не се е измислило само...Когато ,,100 братя " се слеят в едно( осъзнато,без губене на самоличността ),имаме ли по високо ниво.Това ще разберем като го постигнем.Както не разбираме,конкретната интелигентна дейност на изграждащите ни клетки.Така не ни е много ясна и дейността на колективния ум.Само се досещаме за съществуването на колективния ум на човечеството , колективния ум на ангелите и т.н. другите йерархии....Хареса ми сравнението ( музикант , оркестър ,музика) като самоорганизираща се структура .Много ми прилича на изява , на свободна воля.

Живота е суета!В смисъл ,кое не е суета.Дори храненето сме превърнали в суета..В прошката за която споменават учителите ,няма суета.Тя представлява рационална промяна на гледната точка.При което, основно е преклонение пред Божията воля.Прекланяйки се ,си взимаме поука да не попаднем пак в подобна ситуация.И това не може да стане ,ако не сме простили.Ако не сме се отървали от спъващите ни емоции...Както не се сърдим на природната стихия, така няма смисъл да натрупваме емоции срещу човека който ни краде.Достатъчно е да се защитим , разумно .Много хора се смущават от доближаването на прошката и защитата.Трябва да ни е ясна разликата.Нали се крием от урагана,унищожаваме вирусите в телата си ,бягаме от преследващата ни мечка.А после просто забравяме , или сме горди от себе си,за добрия изход.....Може би по нагоре е коментирана разликата между , даване и получаване на прошка.Желанието да получа опрощение е суета.Направя ли белята ,трябва да я поправя и толкоз. Прошката е суета, изобщо няма нужда се казва нищо.Да , но за нас движещите се в мъглата на илюзиите има нужда и от външна изява на вътрешния живот .То е , нещо като слизане на царството Божие ,тука ма земята.

За последната религия?Човек се ражда и получава тяло ,Инструмент, да го поддържа и се учи. Когато направим това тяло храм Божий,ще сме част от новата религия.Смятам че , човек може да отвори очите си за божественото и да го намери във всяка прашинка на около.

Станимир ,темата мисля че е за егото и как се проявява то в нашия живот,заблудите които създава, начините му на действие.Ако не си разбрал.Мъчех се да кажа че егото натрупва и ,използва знанието за собствена защита ,само величаейки се за сметка на другите.Което в много случаи ни вреди ,създавайки прегради по между ни.То е същото както и вярата.Хората сме обучавани да знаем и вярваме по един начин,което ни разделя.Значи трябва да обърнем внимание на причините ,на съкровените желания ,които ни движат в един или друг случай . Нормална човешка реакция е първо да виждаш различното , заплахата .Не че има нещо лошо в това,но защо е така? Страхът също е инструмент на егото.Впрочем по нагоре бе вече казано за емоциите..

Наш проблем е и знанието.В течение на живота детето расте,егото расте и натрупва знание .Необходимо ли е това знание за постигане на истината?Когато кажа знам,косвено утвърждавам че съществува знание.Всъщност какво знаем?Имаме информация,пълни сме с информация и опит ,определени от нашата среда ,памет и умствени възможности.Непрекъснатото натрупване на информация,овладяването на различни форми на знание,образува съдържанието на нашето твърдение че знаем .Но разглеждайки внимателно това знание,можем ли да кажем че е непредубедено,че отговаря на реалността ?Когато погледнем нещо ,започваме да ровим в натрупаната информация , и виждаме нещата чрез натрупания опит. Ако искаме да открием нещо ново,нещо което не е проекция на нашето въображение,съзнанието ни трябва да бъде свободно,непредубедено.Не става въпрос за знание на конкретните неща.Ако не знам пътя ,ще се загубя.Ако не познавам дадена машина ,не мога да я управлявам и ще съм безполезен.Това са други неща.Става дума за знанието използвано,като средство за сигурност, психологическото,вътрешно желание да бъдем нещо..Авторитета на знанието,тежестта на знанието,самочувствие,достойнство,чувство за жизненост, и какво ли не.Четем свещени писания и научни книги.Те много грижливо описват какво да правим и какво не,каква е нашата цел и как да я постигнем,какво е Бог .Знаем указанията,следваме ги.Това са нашите знания ,нашия път,вървим по него.И ще намерим това което търсим.Но то ли е реалността? Съзнанието за да постигне състояние при което новото ще се осъществи- било то отнасящо се до истината,Бога или нещо друго,безспорно трябва да спре да събира знания,трябва да остави всички знания на страна.Съзнанието утежнено от знания,не е в състояние да види действителното , да види това което е неизмеримо.---Кришнамурти

И тук сега какво се пропагандира? Да не изпитваме неприятни усещания? Ами тогава трябва да станем като закоравелия престъпник. Тогава и най-гнусните постъпки няма да ни тревожат и ще ни носят удоволствие. Къде го видя това ?дай да го прочета

Болка,страдание,мъка,тъга.---Всички те са болезнена човешка реакция,породена от егото в негова защита.Разликата е че се проявяват на различни места.

Кришнамурти казва:Въпреки усилията на религиите, въпреки множеството духовни учители от древността до днес ,който са ни убеждавали да се откажем от егоцентричното поведение.Ние продължаваме да действаме егоцентрично, защото това е единствения вид дейност която познаваме. Да, за жалост болката е нещо, което ни помага да разберем себе си и света... Болката е благословена.Опита за нейното отхвърляне ни кара да се размърдаме от уютното местенце.Да потърсим защо... Докато съзнанието е ангажирано със себична дейност,времето се проявява със всички свой страдания ,конфликти,беди и преднамерени заблуди..А само когато разбирайки целия този процес,съзнанието се оттегли,идва любовта.-(от Кришнамурти) mvm Големите неща е светът,и докато сме подвластни на егото проблемите ще ни срещат постоянно.А, ако ставите заскърцат,значи наближаваш предела на силите си.Значи е време да пренаредиш приоритетите си.

Да ме простят,,докторите"( ) убеждаващи ме колко полезно било месото.Може да е полезно но не е нужно.Всеки може да извади някакви цифри в защита на нещо.По принцип не мога да агитирам за или против употребата на месо.Това е личен въпрос .Мога ,само да споделя мой опит,започнал на шега и продължаващ вече 36 год.На 24 год. отказах мръвките.Стана постепенно за половин година.Риба ям 5-6 пъти в годината,яйца малко по често.Употребявам плодове зеленчуци,млечни продукти и хляб..За ядки се сещам зимата около празниците .Не е истина че физическите натоварвания провокират консумацията на месо. 4 години активни занимания с карате не съм и помислял да сменям менюто.За ,не спортувалите да кажа че на всяка тренировка се смъкват килограми,собствено тегло.Аз съм 63 кг.

Съветвам я да избере единия.Виждал съм като разберат партньорите и двамата я изоставят.Ако вложи достатъчно разум(предвидливост),ще избере този който ще е до нея при всички обстоятелства.Живота е редуване на хубаво и лошо.Ако и двамата не са ревниви,може и така да живее.Нейна е задачата да намери баланса.Само бих я посъветвал да избягва лъжите,объркват живота.Може само да се съобразява и поднася нещата по подходящ начин.От към хубавата или забавната страна,без да се лъже.

Не би трябвало вярата да пречи.Ако ми пречи значи не се разбирам...Защо разбиранията (вярата) да стават повод за отхвърляне?Съобразяване с другите ,не е отхврляне на вярата.Доброто й разбиране и приложение носи живот.Мисля си че всички вярваме в ръководната роля на Духа,различаваме се в разбирането и приложението .Аз вярвам в необозримото многообразие в проявите на Духа и в градивноста на веки опит за разбиране и приемане.Не отричам че избягвам да употребявам думата Бог.заради настройките на околните .Това променя само мен ,обогатява ме.Нали духовните закони са определящи за всички ни, това е важното

Човек не може да има всичко.Съчувствам ти!..Диди в другата тема добре те съветва.По някога е добре да изберем по малките загуби,за да не ни избират нас

1_желано въздействие;Случи ми се често сънуване на изпълваща ме с ужас ,случка .Буден разбирах абсурдноста на ставащото,без особена полза.За да се справя с проблема,направих,следното:при заспиване,без да знам кога ще се случи пак,си вдъхвах увереност,с разиграване на възможното решение.След 5до7 опита по време на сън постепенно овладях случеащото се.На края осъана удоволствието от невероятните ми способности. 2_Урок:След 1990 г. появата на множество екстрасенси предизвика у мен силно желание да местя предмети от растояние.толко ме бе обсебила тази идея че и на сън продължавах да опитвам. Опитите продължаеаха с променливи,най често никакви резултати.до като изведнъж(на сън) придърпах вестника от 5 метра.В този сън бях факир.На другия ден бях забравил.След половин година си обясних,къде изчезна желанието за телекинеза.

Просто трябва да направя нещо, че да прекратя този цирк.-----------Трябва да разграничиш влюбване от любов.Влюбването е илюзия за любов , и най често не е взаимна.Обикновено виждаме в другия черти които не притежава.Ако е само за секс,става.Секс се право цял живот,ако се поддържаш в добро здравословно състояние.Но секса без любов изморява.Защо мислиш някои бракове изкарват едва , една две години.Любовта е насочена към душата .Към характера,начина на реагиране, чувството за хумор,отношението му към света,към родителите,децата,приятелите,съпругата.За любовта не са от значение резките житейски промени ,болестите ,нещастията.Тя почти винаги е взаимна .Към тази любов се стремим всички.Ако любимия не ме обича, ще има ли сили моята любов да поддържа общото щастие през годините.Опитите показват,че не става.

Доброто е спокойно ,засмяно ,красиво,мелодично,пеещо,слънчево,топло,галещо,приятно,уютно,апетитно, ... Злото е стресиращо,намръщено,грозно,крещящо, болезнено,заслепяващо,поглъщащо светлината,предизвикващо треперене,отблъскващо .......Преплитането на добро и зло наричаме живот.За да има добро(построяване на къща),трябва и зло(Отсичаш дървета-правиш греди;разрушаваш скала-камъни,цимент;подравняваш полянка-поставяш основите)

Бозайниците си маркират територията

Сянката е подтисната част от психиката на човека.Тази част която по различни причини не желаем да признаем и я потискаме .Това може да бъдат емоции ,качества.Не може да ги унищожим,само ги потискаме.Вследствие на което започваме да ги наблюдаваме в околната среда,и ги отчитаме като външни сили и действия.Това е обяснение на твърдението,че борбата със злото само го подсилва.Идеята да се отървем от отрицателните си черти е добра но неосъществима.Проблемът е че нежеланите черти пред който си затваряме очите (когато е с години,става рефлекс) си остават наши и се връщат да ни тормозят под формата на невротични симптоми,страх,депресии,като придобиват застрашителни размери ,не съответстващи на истинската им същност.Можем да опитомим злото само като се сприятелим с него.Злото проектирано навън става неконтролируемо.Интегрирано обратно ,става добродушно....Често потискаме и проектираме навън и положителни качества.Последното е основа за романтичната любов,и причина за нейната краткотрайност....Опознай себе си,е да потърсиш,намериш и приемеш всичко несъзнателно потискано.Положителните и отрицателни черти не само се уравновесяват,когато са интегрирани ,но и както всички противоположности са си необходими Как ще различим светлината ако няма сянка? ,,Приемането на себе си е основата на моралния проблем и същността на цялостния светоглед.Да нахраня гладните,да простя обидата,да обичам врага си в името на Христос-това са несъмнено големи добродетели.Защото това което правя на най-малкия от моите братя,го правя на Христос.Но какво ще стане,ако открия че най малкия сред тях, най бедния сред просяците,най наглия сред престъпниците,самия враг,-че всички те са в мен и че самия аз се нуждая от собствената си доброта,-че самия аз съм врагът,който трябва да бъде обичан-какво да правя тогава?"---К Юнг......Цялостния ,завършен Човек няма сянка.Той е свободен Дух.

както и други отбелязват прошката е преди всичко вътрешен процес.Прощавайки освобождаваш другия,благодариш му за урока(ползата),и освобождаваш себе си.Оставяш товара и продължаваш напред.Не се живее в миналото.Очаквайки бъдещето живееш сега.Спомените и чувствата ни дърпат назад.А те са снимка в сравнение с живота течащ в момента.Прощавайки ,поставяме снимките на мястото им, в скрина.Прошката е да потърсиш вътре ,тъгата ,огорчението, озлоблението ,и им кажеш ,нямам нужда от вас,освобождавам ви.Прощаването както всичко ново, е нужно по често изпълнение

,,Хляба наш насъщен, дай го нам и днес"Мъдростите като духовна храна трябва много внимателно да се дъвчат.Да се приемат от ума и се одобряват от сърцето.Живеем в общност което налага размяна на ценности .Купуването,продаването,ги свързвам със спекулативната промяна на оценката.Има го във всяка сфера на човешката дейност. Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? – Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. „Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Това е сега ,а е казано е преди век..........................Как да не изпадаме в безчестие?Като подредим наново ценностите .Те определят живота ни.и тяхното подреждане ,ще ни изведе на прекия път ......,,Хляба наш насъщен" във всякакъв смисъл ни е осигурен,както е осигурен на всичко живо по планетата.Но егоистичното вмешателство в разпределението,породено от погрешната ценностна система,ражда катаклизмите.ХЛЯБА-всичко необходимо за живота ,е около нас.Има един хубав символ в зрелия плод горе на дървото.Усилия трябват да се покатериш и го достигнеш.

Хубава тема,и малко смешна.Смешна защото,кой не знае основното правило при хранене(на ума,тялото,)Инстинкта е само за гърдата на мама.За останалото трябва познание за дозировката и начина на прием.Малкото количество може да лекува,свръх голямото убива.И храната особено духовната трябва да се подбира.И друго е смешно когато си внушаваш че си цар на квартала, а очакваш да те заобичат.Значи ако налагаш своето мнение,наистина може да заболееш .Положителното мислене е приложение на любовта.Няма ли любов в мисълта ,тя е нещо друго но не и положителна.