АлександърТ.А.

https://telegraph.bg/izbori/novini/sluzhebniiat-kabinet-se-otchete-za-vota-65-kameri-ot-izborite-bez-zapisi.-kakvo-oshte-pishe-v-doklada--433154 От доклада на служебния кабинет , за изборите .

Преди време гледайки филм където героят проследява с поглед куршум леко отсранявайки се от пътя му , си казвах : Какво добро художествено решение . После от езотериката разбрах че този свят го създаваме ние самите , като въпроса за протичане на времето е доста интересен . Ето един клип от ,,Другото училище" , като доказателство , че днешните учени вече се съгласяват с тезата за зависимоста на времето от съзнанието . За улеснение ще отбележа че се ,,контролира" личното време .

Има една причина за разделение в обществото и политизиране буквално на всяка тема . Все повече хора се осъзнават като самостоятелно мислещи същества и заемат позиция в социума според разбирането си . Това намалява бройката на пасивните , водените от авторитета на утвърдена група или отделен човек . Днес гледах предаване на водеща телевизия отделила над половин час разкази за ,,Какво губим като не влезем ". Много добри расъждения на тема , много в страни от същноста и вълненията на болшинството от избирателите .Смея да твърдя че основното което ни вълнува е промените в паричните отнощения .Все пак материалния живот се изразява именно в това , паричното съотношение на труд и услуги . И ако найстина медиите се интересуваха за рейтинга си а не за паричните си постъпления щяха да дебатират именно това . Как отказвайки се от българския контрол над парите ни , европейската банка ще ни влияе . .. А те ни занимават с приспивни приказки заобикаляйки важните неща . А когато допрат важна тема то е без алтернатива и изглеждат като агитатори . Може да се каже че модела на поведение е неизменен . Истината може да се забележи само за кратко , но никога след заемането на позиция . Спомняте си пандемията и истината , която изплува в последствие . Как се отраяваше в медииното пространство ? И да вземем един пример с показването на професор Атанас Мангъров . Само три пъти за две години по водещите телевизии . И то след посещението му при тогаващния премиер Борисов .

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) 11. Мнозина звани 11-та беседа, държана на 7 декември 1941 г, неделя, 10 ч. с. Изгрев. София. Добрата молитва. „Благост“. Ще прочета от 22-та глава от Евангелието на Матея от 1-15 стих. „Духът Божи“. Това е до сега . Сега човек сам поема грижата са живота си и се връща към Любовта . И от областа на любовта , да проявява всичко което е научил . п.п.

,,Робот атеист" На картинката , робот в позата на ,,Мислителя" .А около главата му надпис ,, Никой не ме е създавал . Аз съм еволюирал от прахосмукачка ." https://www.facebook.com/vehadi.solejko/posts/pfbid027vU8v6W5RK5RogsRadKgKTAb7M46TCzagWEDXYsnaeRHVineTQFeaQyVtwwK2ZJEl?from_close_friend=1&notif_id=1729917051305453&notif_t=close_friend_activity&ref=notif

,,Каквото горе , такова и долу" . Това е валидно и само в нашия материален свят . Значи за да променим средата е нужно да променим ,,горното" , управлението на страната .Всеки да поеме отговорноста за живота си . ,,Тези в парламента не ме интересуват " е незайнтересуваност от собственото си бъдеще .

На някои ще им помогне да сменят отношението си към света .

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) 10. Роденият 10-та беседа, държана на 30 ноември 1941 г., неделя, 10 ч. с. Изгрев. София. Отче наш. „В начало бе Словото“. 3-та глава от Ев. на Йоана от началото до 22-ри стих. От Иоана свето Евангелие В беседата има по конкретни напътствия , например; Роденият, п.п. пясък , животно , човек , туй са различни състояния на съзнанието (от беседата)

Заключение : От нас зависи да е заключение , без продължение в същата посока

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) 9. Блажени кротките 9-та беседа, държана на 23 ноември 1941 г., неделя, 10 ч. с. Изгрев. София. Отче наш. „В начало бе Словото“. Ще прочета 5-та глава от Евангелието на Матея, отначало до 17 стих. Блажени кротките,

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) 12. Отвали камъка 12-та беседа, държана на 14 декември 1941 г., неделя, 10 ч. с. Изгрев. София. Добрата молитва. „Иде, иде“. Ще прочета 16-та глава от Евангелието на Марка. https://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mark.htm Отвали камъка

Колко сложно се обясняват с латиница :)

Едно интересно и интервю коментиращо дълбоки течения . И не се чудете за ,,обрязването" Става въпрос за нашия политически елит - обрязан от достойнство и чувство за чест . Подробности в клипа

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) Един малък опит 2 https://beinsa.bg/beseda.php?id=478

За така написаното нямам отговор .

Привет! По скоро психотерапевт . Да поработите за преодоляване на тревожноста . Излишно се страхуваш ,за дреболии . Нищо друго ти няма освен страх . Притесняваш се че външно не се забелязва тревожноста ? Ще го опиша в друг аспект на живота ,,Когато ми кажат че съм висок и рус е притеснително . Та аз съм по скоро дребен " ??? Добре е да разговаряш със специалист на живо .Например следните две твърдения са доста общи ,,Как е възможно да не помня вчерашния ден? "---едва ли за цялия ден стата въпрос ,,Спомените ми от вчера са сякаш мои, но и не са"---май точно това е следствие деперсонализация . НО Е съвсем обикновенно нещо , което само дрогираните нямат . За това препоръчват хапчета , антидепресанти . може и алкохол . По лесно е да се дрогира някой вместо да му се помогне да не се бой от дреболии . Ще използвам един пример за обяснение .Като за по лесно , да си припомним за изпълнения на добри спортисти или музиканти . Как всеки техен пръст или крак , ръка , се движат самостоятелно със скорост и точност която не можем да обясним по друг начин освен със собствената им интелигантност . Има и рутина-механичност , но тя световен шампион не може да те направи . Значи заблуда е ,, аз съм един и не мога да съм много " : Аз държа чашката с лявата ръка . Аз разбърквам кафето с дясната ръка . Аз наблюдавам и пожелавам нещата с кафето . Аз , моето съзнание може да се съсредоточи/да бъде , в едната или другата ръка или всичко заедно . Алпинистите могат да се съсредоточат в няколко пръста само за да им придадат достатъчно сила . Но всичко е едно аз , обхващащо много неща . Нашето тяло е изградило една интелигентност можеща да работи и без да я контролираме . Но когато реши че е нужна по всеобхватна степен на съзнание изпраща сигнал за болка. Силен сигна за болка за да бъде забелязан от ежедневното съзнание . Това по всеобхватно съзнание може да задоволи нуждите на тялото , по един много по удовлетворяващ начин от това което може , само инстинкта . Факта , че толкова много хора имат подобни ,,дереализации" , говори само едно . Масово хората са дошли до границата на сегашното състояние на съзнанието . И у нас , започва да се проявява , все още плахо " едно по висше , по всеобхватно съзнание . Какво може да е то ? Може да се четат беседите или друга езотерична литература . Но конкредните неща са различно значими за различните хора , в зависимост от тях самите . Най общо казано , получаваме достъп , един намек за възможностите на висшия ,,Аз" . На практика ни е страх от непознатото ! пп едно обяснение : През деня се движа , общувам , работя . Като не всичко което ми минава през главата го споделям с другите хора . Имам две линии на преживявания . После в спомена всичко за деня е заедно и случилото се с физическите обекти и мисловните образи и случки . Но след повече време някои неща са по ясни от други , независимо дали са се случили или са били само помислени .

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) 7. Да ме очистиш 7-ма беседа, държана от Учителя на 9 ноември 1941 г., неделя, 10 ч. с. Изгрев. София. Отче наш. „Ще се развеселя“. Ще ви прочета един стих от първата глава от Евангелието на Марка: „И идва при Него един прокажен и Му се молеше и коленичеше при Него и казваше: Ако искаш, може да ме очистиш“. „Духът Божи“. Този прокаженият идва при Христа и Христос напълно го изцери. Той имаше правилна връзка с Бога на Любовта. Казва му: Ако ме обича този, нека ме изцери. Христос тогава щеше ли да го изцери? Трябваше прокаженият да дойде и да коленичи. Какво означава думата коленичи? Под думата коленичи, аз разбирам следното: Все едно е, че онзи казва: Учителю, от днес обещавам, няма да нарушавам Божия закон. Ще изпълня Божията Любов. Пред тебе давам честна дума. Коленичи значи, обещавам да изпълня Волята Божия. Това е коленичене. Не че трябва да коленичи, но той дава обещание, че туй, което Бог е казал, ще го изпълни, ще изпълни Неговата воля. Кое коленичене е такова? Ако ти с колениченето не подписваш, че ще изпълниш Волята Божия, това е една лъжа, която ще има лоши последствия. Ти като коленичиш, ще подпишеш, че ще изпълниш Волята Божия. И веднага ще те кредитира. В себе си ще коленичиш и ще кажеш: Господи, от сега нататък, аз ще служа на тебе........ Сега аз ви говоря общо, не индивидуално. Когато разглеждам едно дърво, разглеждам го общо. Листата, клончетата не е дървото. Нито цветът му, а целокупното дърво, дървото с неговите корени, клони, листа, цветове и плодове. Плюс нещо друго, което не виждаме. И когато говоря за човека, аз разбирам целокупния човек. За неща, които са проявени, напълно проявени, а пък човек не е проявен още. Човешката душа не се е въплътила напълно в човешкото тяло. Тялото не е съвършено, част от нашата душа седи вън и чака апартамент за нея. И духът ни също, Тепърва в нас се гради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Някой казва: Аз съм Син Божи. Не зная какво разбирате под думите Син Божи...? Знаете ли какво нещо е Синът Божи? За Сина Божи няма нищо невъзможно. Ти плачеш за сто лева и мислиш че си Син Божи. Ти се тревожиш за пет лева и казваш, че си Син Божи. Чудни сте? Синът Божи за нищо не се тревожи. Той има всичко, той е най-справедливият, най-умният, най-добрият, най-богатият. Във всяко едно отношение, Той е Син Божи. Казваш: Аз съм Син Божи. Той за пет лева ще окряка орталъка, а пък бил Син Божи. Тогава ние идваме до едно положение, което не е вярно. Някой ще мине за царски син. Защо? Защото баща му бил цар. Ако съм царски син, добре, но ако не съм? Сега аз като Син Божи ще кажа за себе си: Просветнаха ли моите дела пред чевеците, че като ги видят да прославят Бога Отца, Който е на небесата? Пред мен само казвам това. Мене не ме интересуват другите хора. Моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са отношенията на Бога към хората. Това е Син Божи. Кои са онези същества в себе си, пред които може(м) да коленичим. От къде приемаме тази сила, която ние търсим? Всички хора, които ние обичаме, и които седят над човека, са били хора, които са обичали Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила и са коленичили пред Бога. Ако вървите по тези стъпки, всички ще бъдете обичани. Там е казано: Всеки, който се разкрива, ще бъде благословен. Под думите, който се разкрива, какво разбираме? Разбираме да служим вече на любовта. По-рано сме работили без Любов, онеправдали сме, а в Любовта е изпълнението на Божия закон. Често ни обиждат. Ти казваш: Аз да коленича? Ако ти коленичиш и изгубиш своята свобода, разбирам, аз съм против това коленичене, но ако с това коленичене, придобиваш своята свобода! Когато ще дигнеш някой товар, нали се навеждаш да го дигнеш? Значи, колениченето, ако става като едно растение, за да добиеш по-голяма сила, тогава заслужава да коленичиш............... Веднъж се разхождах и разглеждах философски един въпрос във Варна край морето. Няма никой човек около мене, но една мисъл се яви вътре в мене, по радиото дойде. Исках да зная, дали аз създадох тази мисъл и да видя от къде иде. Гледам една мома и един момък си гугуцат. Те ми казват с мисълта: Ела да видите, че по Бога живеем. Казах им: Хайде, Божието благословение да бъде с вас. И тази мисъл, която аз решавам, те ще изпълнят в живота си. Често някоя мисъл иде във вас. Вижте откъде иде, не отхвърляйте нещата. Като отхвърлиш някое желание, то е както когато хвърлиш камък. Като хвърлиш някоя лоша мисъл може да удариш някого. Тази мисъл ще хванеш и нежно ще се разговаряш с нея. Всяко нещо в света си има свое предназначение. За мене може да не важи, но за другите важи. Аз искам да се освободя от страданието, но това страдание е една необходимост, за да се повдигнат другите. И днес е потребно пак страдание. Тези страдания, през които съвременното човечество минава, са необходими за цялото човечество. Христос казва: Не плачете за мене, но плачете за себе си, понеже иде ден на скръб, няма да остане нито един, който да не страда като Христа. Цялото човечество ще пострада като Христа и когато цялото човечество пострада като Христа, ще се спаси човечеството. Но това страдание трябва да бъде съпроводено с Любов. И тогава ще дойде възкресението. Защо трябва да страда някой, за да се избавим от робството, от злото и да дойде свободата. Та и като те мъчат да пееш. И на кладата като си да пееш. Да пееш на печената кокошка, разбирам, но като те печат да пееш, това е важното. Та пейте, когато ви мъчат, (когато) ви пекат на пирустия. Аз говоря за печенето и когато ви пекат на огъня на Любовта, радвайте се, какво лошо има в това. Аз не говоря за този обикновения огън, но има един огън на Любовта, на който се пекат човешкият ум, сърце и воля. И на този Божествен огън, всички трябва да се радвате и в тази радост човек расте и се облагородява и всички блага идват. И само чрез печенето на този Божествен огън, всичко ще ни се даде. Та казвам сега: Остава ни (да) благодарим. Ядете ли, пиете ли, мислите ли, каквото и да правите, вършете го за слава Божия. Да ме очистиш

https://metalhim.com/bg/blog/himn-na-sv.-sv.-kiril-i-metodi-praznicheniyat-himn-na-blgarskata-pismenost-i-kultura-bg/# „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи"- празничният химн на българската писменост и култура 23.05.2019 „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" Стоян Михайловски (07.01.1856 г.-03.08.1927 г.) е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. През 1892 г., той е преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия и написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи", което е публикувано в списание "Мисъл" в Русе същата година. Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност през 1901 година ,когато учителят по музика Панайот Пипков (21.11.1871г.-25.08.1942г.) написва мелодията към него в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил). Историята разказва ,че докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички. Така се ражда всеучилищният химн „Върви, народе възродени“. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. Оттогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура, известен като “Върви, народе възродени...” И днес празникът на светите братя Кирил и Методий е немислим без този химн, в който по уникален начин е описана историята на българската писменост и жаждата на българския народ за знание и просвета! "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови! Върви към мощната Просвета! В световните борби върви, от длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен!... О, влез в Историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!..." Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет... Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дългът се всегда! Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; за все световната просвета тя бе неизчерпаем вир; бе и тъжовно робско време... Тогаз Балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отоманский властелин... Но винаги духът народен; подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!... През десет века все жив остана ваший глас! О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина; подвижници за права вярна, сеятели на правда, мир, апостоли високославни, звезди върху Славянски мир, бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нека името ви да живее във всенародната любов, речта ви мощна нек се помни в Славянството во век веков! Русе, 1882, априлий 15 [сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]