АлександърТ.А.

При нас , хората , има едно такова положение .За да го има хубавото , там трябва де е и лошото . Те двете винаги са близо във времето или пространството . А Станимир е прав , щото съм чувал думите --за какво ми е обичта на този ( клошар). Да не споменавам и отношението към домашните любимци .То кучето се върти , маха опашка и гледа почти с любов. С поведение показва радоста си към човека . А той го подритва с ругатня , да не се мотае в краката му . А ти ,,royalrife" показа една особеност на любовта . Тя както казваш винаги дава добри плодове , но често много по късно . Първо ще си отмъстят , че си нарушил спокойствието им . Пък после и паметник може да ти издигнат . То , Любовта винаги е отношение всеобхватно . Тя разпределя според нуждите , не желанията . И когато има навик на лакомия , няма начин да не се засегне и завиди на доброто към другите .

При социализма информацията течеше по други канали , което правеше живота да изглежда различен . Обикновена илюзия Покрай йога спрях консумирането на мръвки .Станах вегетарианец . То сега има много и различни наименования .Но това ме привлече към непознатия но често споменаван , Дънов .Вече ми бе станало интересно устройството на света . Нямах време да се занимавам но виждах че християнството бе по целия свят . Значи имаше ресурсите да доминира и определя живота на планетата . Отделните религии макар в сърцевината си подобни , да не кажа еднакви , бяха и противоречащи си . Та в книжките с беседите на Дънов открих единството , по точно обединителната сила , на практика присъстваща във всички духовни течения . Но там тя , Любовета , бе само част от всичко . До като при Дънов , Любовта е във всичко . Тя е спойката защото , тя е импулса за сътворение и помирение на антагонизмите . Без нея нещата се разпадат .

Азерски газ за България

добър въпрос е , защо една група от населението започва да се идентифицира като различна и желае разделението ? Тук е уместно да си припомним въпроса , как в началото на човешката раса ,от една общност , сме се разделили на множество групи говорещи различни езици . И до кога ще следваме тази посока ?До като станем разумни ?Вече сме във възход към Бога .Опитваме се да направим първата крачка , като започнем самостоятелно да мислим .Да поемем отговорност за живота си .Не е причината за неприятните преживявания във брата и сестрата . пп Време е да видим неприемливия облик на глудницата обединена в името на оцеляването .Защото винаги оцеляваме , но живеем ли ?

https://www.facebook.com/neshkarobevaoficial/posts/354643846670822 Neshka Robeva / Нешка Робева 14 март в 11:40 ч. · Аз не агитирам Аз не агитирам. Не съдя и не оправдавам. Аз просто разказвам. Разказвам за работата, живота, приятелствата и вярата ми в силата на спорта и олимпизма, така както го е видял Пиер дьо Кубертен, така както ни го е завещал с възторженото си възклицание „ О, спорт! Ти си справедливост! Ти посочваш искрени, честни цели за достигане от хората, поставени в живота... О, спорт ти си света“… Няма да бъде честно, ако кажа, че не съм очаквала подобни реакции по повод публикуваното от мен./от суперлативи, до ругатни, пълно отричане и настоятелни заповеди да спра?!/ Напротив. И въпреки това няма да спра да се удивлявам, как хората четат, плъзгайки поглед по текста, как губят времето си, без усилие да вникнат в написаното, как „крещят“, тропат с крак и безцеремонно обиждат, в желанието си да се наложат на всяка цена, точно като децата... Като децата, за които все повече с тревога установяваме, че четейки или разговаряйки, не могат да вникнат в съдържанието на написаното или казаното... На въпросите, защо не спирам, защо пиша, защо промивам мозъци…?! Ще отговоря с една дума – защото съм РАЗТРЕВОЖЕНА. Няма да унижавам читателите и пиша, като за имбисили. Няма да се присъединя към хора на гласовитите кречетала, които без капка себеуважение - ежедневно, по един и същ. обидно елементарен начин, повтарят добре заучен рефрен, като в евтин рекламен клип. Започнах с аналогии, за да се убедя, че по-голямата част от хората не обичат аналогиите, може би защото трябва да вложат елементарно усилие за размисъл. Или може би, защото пропагандната машина вече така е сработила, така е капсулирала човешкия мозък и сетива, че вече е невъзможно да бъде разбита… Тогава към кого Юлиус Фучек отправя посланието си с примка на шията? „Хора, обичам ви, бдете!“ Аз имам, не смелостта - имам необходимостта да заявя, че не приемам и абсолютно не вярвам на политици и политики, които не подбират средства, за да постигнат целите си. Не вярвам, че сатанизирането на един народ, настройването на света срещу него, ще спре войната. Не приемам сентенцията че „Целта оправдава средствата“, защото съм дълбоко убедена, че красивите цели не се постигат с грозни средства. Не вярвам в сълзите на тези, които, знаейки изхода от войната и лицемерно, оплаквайки нещастието на един народ, продължават „щедро“ да го отрупват с… оръжие… За неговото благо?! Потупвайки го по рамото за проявения патриотизъм?!… В един глобален свят, който проповядват?!! Не приемам посегателството върху спорта, изкуството, културата, не приемам забраната на /изгарянето по аналогия/ книги, призивите за насилие и смърт, които вече са разрешени в най-масовите и популярни социални медии… Не приемам и изказвам дълбоката си погнуса, от гаврата с параолимпийците на Русия и Беларус. Не вярвам повече в спорт, в който едни спортисти се радват на отсраняването на съперниците им, под прикритието за съпричастие към други… Не приемам малодушното мълчание на несъгласните, вместо на висок глас да заявят „Долу ръцете от спорта…“ До съзнанието ми, дори не може да достигнат уволненията, отмяната на гастроли, соченето с пръст на гениални изпълнители и творци, ?обявявайки ги за военолюбци, путинолюбци и т.н./ които имат смелостта да заявят своята позиция вместо, като шушумиги да се гушат под крилцето на всеобщото мнение… Затова ще пиша, как в едно, не по-малко страшно време, спортът събра две непримирими страни в един отбор – / Босна и Сърбия/ Отборът, чиито послания за мир, бяха аплодирани от България и Франция до Япония… В Йемен се води война, вече 8 години. Сега! Пред очите ни загиват десетки хиляди… Деца умират без хляб и вода, без лекарства, без дом… Повече от четвърт милион загинали, от които 3, 150 деца… „Ситуацията тук е една от най-големите хуманитарни кризи… 20милиона в Йемен се нуждаят от спешна хуманитарна помощ, за да оцелеят...“ Не аз, Анджелина Джоли го казва… Нима едните деца са по-различни или по-малко мили от другите? Не правим ли аналогии с Югославия? Не си ли задаваме въпроса, защо миротворците от НАТО не спретнат там една „Благородна наковалня“, да раздадат справедливост и омиротворят региона? Толкова ли е сложно да направим аналогия и с постепенното настъпване и завладяване на света от хитлеризма и фашизма /30 – 40те години на XXвек/ във всичките му превъплъщения? Защо се чудим, че народ, като немския го е позволил, че светът го е търпял и стимулирал? Не се ли страхуваме за бъдещето? Не! И не можем, защото се прави всичко възможно да се заличи миналото… Затова пиша и докато имам сили ще го правя, без да се притеснявам от отричане, обругаване и заклеймяване … Преживяла съм го в едно, както мнозина са убедени, много по-страшно време… Под слънцето новото е само, че става все по-страшно… https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fpogled.info%2Fsvetoven%2Fukraina%2Fneshka-robeva-ne-vyarvam-v-salzite-na-tezi-koito-oplakvaiki-neshtastieto-na-edin-narod-prodalzhavat-shtedro-da-go-otrupvat-s-orazhie.140334%3Ffbclid%3DIwAR1AFLJeq5ScFYiCJHZS5OdFPU5U6mbMpFDd51gVgJYSSBeYwaguH9cKZJU&h=AT1V_aHC_ahnh_nTx20UFcq7uJIYt7vpwp7P2tNaGlecPDGM3LqZwy_nbGrjThnbPB4ctdUGOTMl3k8TdDWq4H4eIpDMV9J1_TZq1EUfQqHcN0owCqUguieNWpFsbra2HE0&__tn__=H-R&c[0]=AT2eiG4-7YEUhfi5qCz0RJGxrIxTrQP3RXlvEZyGzIx0bwxx81UujqeYcBeTZPzrn4WzkkUQ4P09zkPh0ztGTp_lSW8cuj9ICFV2Ty_SxXwPaQMoUTiY-Y1DgP4xqlL-Xh5dDOHW2smYRUNDb9ZBIlk-FkpQvsqBV-ApOcKIxif24ZxS6X4yldNQbTW8M2LSv5QSDyJPwgVc_b2j_CQ

Сърдим се на децата , че в стремежа на себедоказване отричат едва ли не всичко . Не че не помнят , не желаят да погледнат истината за националните катастрофи от първата половина на 20 век . Деца , сега растат . Дано не ни вкарат в подoбно приключение 100 г по късно . Живеем в чудесно време , както за тези тренирали и медитирали с години в поза ,,Савасана", Така и за всеки усвоил първата стъпка в овладяване на егото , способноста да разграничава чистото мислене от емоционалното . Не е необходимо да си ясновидец за да виждаш емоциите зад говорещия . То се вижда и по екраните . Това си е съвсем нормално и човешко , разбираемо е . Разбираемо е и че всеки народ си заслужава управниците . Окултен принцип .Мудреците казват --сега на земята има най различни хора .От такива с мисленето на лемурииците , атлантите та чак до сега идващата шеста раса .В последните е истината и бъдещето . Към тях се ориентирам , да разбера за тази Божествена Любов за която непрекъснато говорят . Да се измъчваме , убиваме доказано е че го можем .Но не всеки вижда за какво става въпрос .А е очевадно че даже майчината любов . Онази любов , най висшата в човешкото общество е нефела .Защото повечето майки не служат на децата си а с насилие ги оформят според своето виждане Та какво остава за тези пораснали деца освен да живеят с майчините си максими . А те са , че право има по силния по умния по бързия ...Ето от тука идват войните . Повода е едно писмо за санкции на журналисти и предавания подписано , разбираемо от културни и други общественици . Неразбираемо е присъствието на подкрепилите го адвокати . И това се дебатира , като че ли е съвсем нормално . Да се отнема единствената реална свобода , на свободното словоизлияние . На къде отиваме ? Предаването ,,Въпросите"от 8 март а темата ,,Санкциите спрямо журналисти репресии ли са ?" https://tv1.bg/vaprosite-sas-svetla-petrova-8-mart-ot-18-00-chasa/?mvp-query-instance=mvp_player0&mvp-scroll-to-player=1&mvp-active-item=0&mvp-playback-position-time=1387 Нормално е шефа на ,,Булсатком" да оправдава спирането на руските предавания със съпричастноста си към нещо , Независимо какво е то , човешки разбираемо е . Но юристи да искат наказания на нечия медиина изява поставя съмнение относно морала им . Виждали сме осъдителни присъди спрямо журналисти . Но явно правосъдието не им е недостатъчно . Или пък си знаят че тази глупост е само за шум в обществото .Та се питам за каква съдебна реформа ни омайват вече няколо години . Дано не съм прав , че чакат да се съберат повечко специалисти , завършили ,,онлайн" и тогава да я свършат .

Тук на земята , човек има една Велика Майка , това е природата .Тя постоянно ни учи и направлява . Нашите опити да контролираме живота си са хубаво но и тъжно/смешни опити .Тъжно е упорството да се ваксинираш , или произвеждаш оръжие и громиш брата си . Не може днешния земен човек да е жив извън , или въпреки природата .Човек за да не страда само е нужно да слуша природата в себе си и , извън себе си .

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. По образ и подобие (1937–1938) И прослави Бога Отче наш. Ще се развеселя. Ще прочета част от деветата глава от Матея, от 1 до 9 стих. Духът Божи.

Не се притеснявайте за Божиите работи .Сега в славянството става едно обновление . На преден план излиза основата , смисъла на живота , който ще стане спойката . Но има още работа : Ще бъде , но трябва да спрем да се обвиняваме един друг по стар навик . Нищо че другарчето дърпа назад като се чуди къде е истината .Достатъчно е да кажеш . Сине , ако не забравиш отмъщението и лукавството на тъй нареченото ,,право". изоставаш . Няма кой да те чака да признаеш Бога , Тои си върши работата и можем само да не му пречим . Или ще воюваме до КРАЯ ? Нямам време за проповеди , влака вече върви .Който разбрал и чул да грабва талантите и да работи . Небето вече 20 години е разцепено и не чака изоставащите . По време на кръглата маса , по време на ,,Лукановата зима" и после , картината в България бе на рушащо се село превзето от диви кучета , ръфащи се едно друго , на групи . Сега е така в голям мащаб , докъдето поглед стига . Опитват и на глутница Но това не е преди 100 г. В животното се е появил разум . И Бог му шепне за любовта , за братството , за смелоста и Божията правда .

Любовта не завижда , любовта не се превъзнася ,не се гордее ,не безобраства ,не дири своето си , не се раздражава ,не мисли зло ,сърадва се на истината ,, всичко претърпява , на всичко хваща вяра ,на всичко се надее ,всичко търпи . Любовта никога не отпада . Поздравявам всички търсещи ! Търсещи винаги ще има до като не намерим свободата . А тя е токова близо и толкова разлина от масовите илюзии . И повода са последните събития от 2 г. на сам .Сами може да се убедите четейки горните мнения , как Егото обсебва човека , как го изменя , за известно време разбира се .Предполагам вече мнозина се убедиха за основната - защитна - функция на егото . Независмо дали ще се пазим от болест или друг някакъв опасен враг ,Ако не вложим разум , слагаме защитното оборудане и тръгваме да громим врага . И няма значение колко реален е той , защото картините са страшно плашещи и ние извиваме глас и ръмжим и се заканваме на всичко опасно . И няма значение че отпред е Смърта ,онази с косата създадена преди нас , Един природен закон , гарантиращ обновяването на популациите . П П четейки прекрасните иначе мнения по темата , на въпроса : Как да се ориентирам във вътрешния си свят ? Си отговорих по горния начин .Всичко ненужно се стопява пред любовта .Ще завъша с още едни ( не мои )думи .Любовта дава и знание . Когато обичаш ти познаваш . Само когато обикнеш ,,врага" , познаваш брата си .А това е толкова просто и логично , в така банално познатия ни дуален свят , Само малко усилие и се излиза от матрицата на баналноста .Трудноста е да се задържиш в реалноста , до като гледаш обикновените човешки страдания поднесени като обвинение . ....Но Любовта не се раздражава . Тя знае че Каин и Авел са братя и можем само да им съчувстваме .

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. По образ и подобие (1937–1938) Три фази Отче наш. Ще се развеселя. Обичаят в хората да говорят за миналото и затова аз ще ви прочета 15 глава от Лука, какво се е говорило в миналото и после ще ви кажа какво може да се говори сега. /Учителят прочете цялата глава./ МИЛОСЕРДИЕТО. Реалността сама по себе си има три фази, те са три статически фази и една същинска фаза. Три статически фази значи, когато ние се движим, ние се движим по земното кълбо. Туй, което става зад нас, ние сме го изходили, ние го наричаме минало. Туй, в което сме сега, е настоящо, а туй, в което има да вървим, е бъдеще. Някой път ние мислим, че миналото не съществува, мислим, че само настоящето е реално. Мислим, че и бъдещето не е реално. Но от туй гледище едновременно миналото е тъй реално, както настоящето и бъдещето е тъй реално, както настоящето. Някой казва: „Как може да се докаже?“ Тъй е от нашето гледище. Миналото, настоящето и бъдещето, това са фази на нашето движение. Някои неща са минали, понеже показват движението, посоката, от която изхождаме. Посоката, в която се движим, е бъдещето, а туй, в което сме сега, е настоящето. Туй, което сме изминали, е миналото Та казвам: Знанието е опитността, която имаме. Някой казва, нашият минал живот има една връзка. Миналият живот има връзка с настоящия, а настоящият има връзка с бъдещия. Ако ние така не схващаме, тогава нашият съвременен живот е разпокъсан. Някой казва: „Има ли бъдещ живот?“ Има, разбира се. Казвате: „Защо съществува безверието?“ – Защото вярата го роди. Ако нямаше вяра, не щеше да има безверие. Казват: „Защо съществува безлюбието?“ – Безлюбието съществува, защото има любов, ако нямаше любов и безлюбие нямаше да има. Има насилие в света, защото има сила. Казвате: „Не може ли без сила?“ – Може. – „Какво ще бъде?“ – Без любовта в живота има страдание, ще опитаме опакото на живота. Казвам: Ние се спираме единично върху живота, искаме своето благо. Представете си, че един лист, който мисли само за себе си, не мисли за цялото дърво, няма да му е добре. Възможно ли е на едно дърво само един лист да е добре, а пък на другите да не е добре? Законът, който съществува, е: Ако на цялото дърво е добре, ако на всичките листа е добре и са в цветущо състояние, и на единият лист ще му бъде добре. Казвам: Ако един лист изсъхва, изсъхва по единствената причина на безлюбието на другите листа, че са намразили листа, затова изсъхва. И в дърветата има омраза. Щом изсъхне, казвам: Мразят се, скарали се и виждаш 10–20–30 листа изсъхнали. Като се скарат дърветата, като умрат 20–30 листа, ще се примирят. И хората умират. Караница, омраза има. Омразата произвежда в света смърт. Един закон има, щом започнат хората да си завиждат, някой ще умре. Сега вие схващайте смъртта като един Божествен метод за примирението. Когато някой човек не живее на земята, както трябва, Господ казва: Повикайте този мой син, нека се върне. Кои са причините, че той не иска да живее както трябва? Казва: Доведете го. Защо е умрял? Питам сега: Този баща казва: Този мой син мъртъв бе и оживя. Какво разбирате? Вижда бащата, изглежда много добре. Значи синът като излязъл от бащата, забравил за баща си. Като дошъл в големите страдания, значи с любов към баща си да се върне. Дали вече ще го обичат или не, той не пита, но казва: „Не съм достоен за твой син, но като един от твоите слуги да ме приемеш.“................................. Сега, понеже Бог, Христос ви е завещал нещо на вас, и в това завещание пише така: Всички мои роднини и наследници, на които съм завещал, ако изпълнят волята Божия, ще има наследство, ако не изпълнят Волята Божия, нищо няма да имат. Сега ще ви оставя една мисъл. Радвайте се на светлината, която виждате. Радвайте се на усмивката, която виждате. Радвайте се на словото, което чувате. Радвайте се на работата, която се върши заради вас. Тайна молитва. 34-та неделна беседа от Учителя, Държана на 19 юни, 1938 г., 10 ч. преди обяд. София – Изгрев. Три фази

Да се смеем или да плачем ... И Украйна е само фон подчертаващ българската драма . В Европа спират излъчването на филма ,,Маша и мечока " . Коментар? Да се обяснява светлината на слепия ?

Много подходящо интервю за нашите езотерични търсения . Подходящо е защото много ясно се вижда значението на егото в междуличностното общуване .На всички , още от малки се обръща внимание и залага стремежа за обективен подход . Е , в това интервю , може да се види какво е това обективност на практика .

Този месец разбрахме за поредното улесненние на инвалидите . Вече ще търсят пари за техническите пособия не от социални грижи а от здравна каса . Не си мислете че не съм доволен ? Не , доволен съм за помоща на държавата . нищо че от началото на прехода и вследствие на постоянните подобрения и улеснения парите за трудоустроените от едно ниво на средна заплата вече минаха на долу под минималната ... Не довоелн съм , защото все още , там горе при разпределителите има човешки съдби . Доволен съм че все още сърца туптят и там . До кога ли ?

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. По образ и подобие (1937–1938) Всичко е възможно Отче наш. Ще се развеселя. Има едно изречение в свещените книги, което казва: „У Бога е всичко възможно.“ Духът Божи. Има някъде едно изречение: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора. За живите, за умните и за свободните хора. В Бога всичко е възможно. Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот. Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях. Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога. От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли. Искат, не искат, ще дойдат. Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли. Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него. Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята. И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил. Три неща има, които са красиви. Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото. И това, което правиш, е най-красивото. Сега, може да дойде едно противоречие. Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него. Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво. Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе. Ние говорим сега за положителната страна на нещата. Отрицателните неща, това са сенките. Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност. Тя няма вещество, органическа реалност. Сянката е реална, докато Слънцето грее. Туй Слънце не грее и сянката не съществува. При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш. Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното?“ – Реално е туй, за което може да мислиш. Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай. Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното. Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма. Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български?“ Той ще се учуди. Българинът да го питаш знаеш ли български. Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се. Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български?“, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите. Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български. Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски. Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес. За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски. И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки. Казваш: „Мислиш ли?“ – Мисля, разбира се. Мисълта е общо достояние на цялото човечество. Ако питаш: „Мислиш ли?“ – Разбира се, мисля. – „Как мислиш?“ – Има разни степени на мисълта. Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин. Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли?“, животното няма да разбере. И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор. Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората. Животните мислят, но не като хората. Че мислят, няма съмнение. Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл. Туй не е едно противоречие, че се различават. Това са фази на този, Божествения свят. Ако попитате: „Защо светът е така създаден?“, той е един много труден въпрос, защото другояче не можеше да бъде създаден. Всичко е възможно 1938

Господи, Боже на Силите, в Името на Христа, чрез което Име Ти си благоволил да Те призоваваме, ние, Твоите чада, идем тази сутрин и припадаме пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, търговците, трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат Волята Ти, и всички добри хора, които работят за Твоето Царство на Земята. Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш. Господи, възвиси Лицето Си над тях и дарувай им мир! Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили. Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да Те хвали и слави през всичките векове на бъдещето. Амин.