АлександърТ.А.

Когато се сравняват 2 неща , .Те се поставят едно до друго и образно казано се мерят . Или с подробности се премерват ( противопоставят) отделни елементи . И със възможностите на сравняващия , се вади някакво заключение .Това е правилно за сетивната реалност . За духовната не става . Там нещата са много плаващи и може да се расъждава точно само от позицията на Духа . Или от позицията на личната опитност за Духа (също трудно сравнимо). За това се базираме на авторитети признати от мнозина , чиято лична опитност се припокрива с тази на авторитета .{просто обяснявам реакцията си}. Така че всяко мнение , на когото и да е , ще се припокрива с мнението на авторитета , И то е просто защото това на авторитета е по всеобхватно , То е по близко до истината за Духа . Когато чета подобни съчинения се стремя да усетя личноста на пишещия , Неговата индивидуалност , влиянията на средата и т.н. . Мисля примера с молитвите на Йонги Чо и свещенника са отчетливо различни и може да се види за какво говоря . .....До като при Дънов не мога да усетя личност . Или тя се е размила в съвършенството на Духа . За молитвата , не може да се каже че нещо е по лошо от друго .Такива квалификации важат спрямо отделния човек , зависят от неговите конкретни нужди .На скоро срещнах интересно сравнение : ,, Смешно е да си представим Исус със запалена свещ в ръка , устремил мисълта си към Бога ".....Да , той е друг , неговата връзка с Бога става по друг начин . До като за обикновенния човек , може би , е важно да се усамоти , да се прекръсти , да падне на колене . Едва , после тези фикусиращи техники , може да насочи вниманието си към Създателя .А най вече зависи от състоянието на вътрешния свят . От личния мироглед .Зависи от реализирането в човека на молитвата,,отче наш" . Нали ,,Да бъде твоето царство , както в небесата , така и тука на земята "

Няколко думи от човек на вярата . http://dvamazahristos.org/site/blog.php?viewpost=89 Божието оръжие Помолен от хиляди хора да сподели начина, по който се моли, пасторът на най-голямата църква в света (с един милион членове) Пол Йонги Чо разказва за своя молитвен живот. Нарича различните видове молитва: свободна, тематична, утвърждаване на позицията ни спрямо Бога, вълнообразна, според образеца на Скинията, Господна, с размишления, с хваление, както и молитва на чужди езици. Днес говорим за една от тях. П-р Дейвид Йонги Чо разказва: „Веднъж Бог ми показа Скинията в пустинята. Израилтяните бяха излезли от Египет и бяха на път за Ханаан. През време на пътуването до Ханаан, Бог искаше те да Му се покланят. Затова Бог показа на Мойсей образеца на скинията и той я построи в пустинята според Божията инструкция, след което израилтяните влизаха в нея и се покланяха на Бога. Сега обаче, тази скиния сме аз и ти - всеки вярващ поотделно. Ние сме храм на Святия Дух. Не се нуждаем да ходим в пустинята и да търсим скинията на Мойсей, за да се покланяме в нея. Ние сме скинията, храмове на Святия Дух, но можем да се покланяме на Бога вътре в сърцата си, според образеца на Скинията. Цялото учение в Стария Завет е символ или преобраз на духовните неща, които бяха на път да дойдат. Можете да имате една чудесна раздвижена молитва, като преминете през Скинията. Първото, което ще срещнем в нея е Медният олтар, където свещеникът колел животните и изгарял телата им пред Господа. Тук грешниците получават прощение и помирение с Бога. Медният олтар е преобраз на Голготския кръст. Пред кръста благодаря на Господа за спасението и всички благословения, произтичащи от него. След Кръста продължаваме към Умивалника, който е мястото на освещението. Тук свещениците се измивали и очиствали, преди да влязат в Скинията. От Умивалника преминаваме към Святото място, където е Златният Светилник, символ на Святия Дух - единствената наша светлина в този свят. След Светилника се придвижваме към Присъствените хлябове, които символизират тялото на Христос - Божието Слово… Отиваме напред, вече сме пред Кадилния олтар - преобраз на хвалението на Божиите светии… След Кадилния олтар влизаме през завесата в Пресвятото място, където е Ковчегът на Завета, преобраз на Исус Христос. Накрая стигаме до трона на Бога и се молим за всичко това, от което се нуждаем.” Пол Йонги Чо Неделя, 21 април 2002 Стих: Лука 18:1-8 Тези, които са се молили, трябва да са усетили, че не е лесно да получат отговор. Когато Исус се молеше в Гетсимания, Той плака и стена. Писано е, че капките пот по челото му се превърнаха в капки кръв. Можем да си представим колко усърдно се молеше Той. Молитвата е като духовна война. Не приключваме бързо. Никоя война не приключва лесно. Може да продължи дори цял живот. Молитвата е тази, чрез която се борим срещу дявола и злите духове, които ни пречат да бъдем с Бога. Затова се нуждаем от търпение. Понякога е толкова трудно, че можем да се отчаем. Исус ни казва да продължаваме да се молим и да не се обезсърчаваме. Той ни предупреди чрез притча, че молитвата е много трудна. Лука 18:1-3 „Каза им една притча за това, как трябва всякога да се молят и да не отслабват, думайки: В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Какво предствлява вдовицата? Тя е самотна, нали? Откакто е загубила съпруга си, тя е самотна, мизерна и немощна. Когато е имала съпруг, тя е била приета, но без него е изоставена и презряна. Хората я пренебрегват. Обществото и заобикалящите я се отнасят с нея зле и не й обръщат внимание. Когато я сравняваме със съдията, който имаше огромна сила и власт, тя изглежда толкова бедна и нищожна. Как би могла да му повлияе? Но тя отиде при съдията, за да се защити: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Трябва да е имала тежък живот, откакто е останала сама, безсилна, безпомощна, пренебрегната и злочеста. Обиждана и притеснявана от хората и без никой, който да й помогне, тя отиде при този зъл съдя и започна да настоява: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Съдията я игнорира казвайки: „За какво ми досажда тая беда жена?”. Никога не я изслуша. По същия начин, когато се молим, но не можем да разрешим проблемите си, се чувстваме отчаяни и често се намираме в състоянието на вдовицата, която се защитаваше пред съдията. Макар да коленичим и започнем да се молим на Бог, ние сме толкова подтиснати и обременени, че се чудим дали Той би отговорил на молитвите ни. Често сме объркани. Затова Бог ни каза тази притча, за да ни окуражи. Няма значение колко безсилни, обезсърчени и разочаровани сме, не можем да се сравняваме с жената, която отиде при този зъл съдия. Господ ни казва чрез притчата, че както вдовицата търсеше правото си пред злия съдия, въпреки че имаше ужасни проблеми, така и ние трябва да отидем при Бог, въпреки че срещаме много изпитания, които изглеждат неразрешими. Второ, в Писанието ние виждаме, че вдовицата беше напълно пренебрегната, защото съдята не я слушаше. Помислете за нея. Тя се стремеше да даде най-доброто от себе си, за да превъзмогне тази тежка ситуация. Можем да научим сташно много от тази вдовица, която се опитваше да разреши ужасния си проблем. Тя взе твърдото решение да не позволява с нея да се отнасят несправедливо, отивайки при съдията. Това се превърна в повратна точка в живота й. Ако си мислим, че няма значение дали Бог чува молитвите ни или не, няма да получим отговор и не бихме могли да променим безнадежднато си положение. Но въпреки, че вдовицата беше в много мизерна ситуация, тя взе твърдото решение да не позволява с нея да се отнасят несправедливо, да я пренебрегват или унижават. Много болни са идвали при мен през тези 44 години, карайки ме да се моля за тях и открих някои общи принципи, които действат при тези, които получават отговор. Всички те си мислят: „Не трябва да страдам повече от тая болест!” Те не си мислят: „Добре съм си, без значение дали съм здрав или не.” Всички са взели твърдо решение: „Повече аз не трябва да страдам от тази болест! Няма да живея повече по този начин! Трябва да реша да живея по нов начин! Дори да умра, молейки се на Бог, няма да живея вече по този отчайващ начин. Трябва да се променя!” Тези, които са вземали подобно твърдо решение, до един са били изцелени!!! Трябва да сме твърди в решенията си. Знаете ли, когато Исус се е молил на Бог за помощ в Гетсимания, Той се е молил настойчиво. Той се е молил, стенейки. Молил се е толкова усилно, че капилярите му се спукали и потекла кръв. Много хора казват, че светиите от Yoido Full Gospel Church (църквата на Пол Йонги Чо - бел. пр.) се молят много шумно. Много са ни критикували за това. Както и да е, напоследък не много светии се молят по този начин и това е, защото те не са отчаяни. Ако са силно притиснати от проблеми, ще викат към Бог. Преди много хора идваха в Yoido Full Gospel Church, защото бяха сериозно обременени. Те идваха в нашата църква, силно се молеха на Бог и получаваха отговор на молитвите си. Молитвата към Бог е като война. Знаете, че войната не свършва за няколко дни. Ще се чувстваме безсилни и разочаровани, но ако превъзмогнем изпитните и тревогите, ще победим. Трето, Господ казва: „Чуйте какво каза злия съдия.” Господ ни казва, че трябва да научим какво каза този зъл съдия, което значи, че трябва сериозно да размислим. Защо злият съдия в края на краищата прие молбата на вдовицата? Защо злият съдия отвори сърцето си? Колко силно решение взе вдовицата? Чрез тази притча Господ ни казва следното: „Когато дойдете при Мен, за да Ме молите, трябва да вземете твърдо решение, като това на вдовицата. Ако сте вече на моста, не трябва да мислите как да се върнете назад. Уверете се, че сте взели твърдо решение – или да получите отговор на молитвата си, или да умрете. Вземете твърдо решение!!! „Извикай към Мене и Аз ще ти отговоря, и ще ти открия велики и тайни неща, които не знаеш.”, казва Господ. Той не ни казва да се молим тихичко, но да се молим високо и непрекъснато. Така че, трябва да се молим продължително сутрин, обед, вечер и през нощта. Не трябва да спираме да се молим. Макар че пролетта идва и си отива, както и лятото, есента и зимата, макар да сме отчаяни, трябва да се молим на Бог непрекъснато. В Библията Исус ни казва и друга притча. Един човек почука на вратата на съседа си в полунощ. Съседът му попита: „Кой е?” Човекът отговори: „Аз съм, твоят приятел. Дойдох, за да ми дадеш три хляба, защото нямам хляб у нас.” Съседът отговори: ”Извинявай, но не мога сега. Цялото ми семейство току що заспа, така че не мога да стана, да ти дам хляб. Ела утре.” Приятелят му каза: „Извинявай, но няколко приятели ми дойдоха на гости и хлябът ми трябва заради тях. Моля те, дай ми хляба сега.” Съседът отговори: „Не мога да изляза сега.” Какво мислите, че направи приятелят в нужда? Може би си мислите, че се прибра в къщи. Не, той остана там, тропайки по вратата: „Дай ми хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб!” После се развика: „Хляб! Хляб! Хляб! Хляб! Хляб!” В спешна молитва не трябва да използваме красиви думи. Когато е спешно, трябва да викаме много прости думи като: „Хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб! Хляб, хляб, хляб, хляб... Изцели ме! Изцели ме! Изцели ме! Изцели ме!” Трябва да викаме с прости думи. Съседът е бил изненадан от виковете на приятеля си. Децата му се събудили, а и той самият не могъл да спи. Децата му вероятно са казвали: „Тате, моля те бързо му дай хляб, че не можем да заспим.” И така, бащата станал, запалил лампата, взел три хляба от кухнята и казал на приятеля си: „Не мога да не ти дам хляб. Но не, защото си ми приятел, а поради настойчивотстта ти. Взимай.” Исус казва същото: „Отговарям ти не, защото си Ми приятел, но поради настойчивостта ти.” И така, когато молим Бог за нещо, трябва да Го молим с горещо желание да получим отговор. Лука 11:9-10 казва: „И аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.” Това, което Бог казва е – да искаме, търсим и хлопаме. Това наричаме гореща молитва. Продължавайте да искате, търсите и хлопате! Това е настоятелна, силна молитва. Евреи 10:38 казва: „който е праведен пред Мене (Гр.: Моят праведник), ще живее чрез вяра, но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми". Яков 1:6 също казва: „Да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко, защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.” И така, трябва да се научим как да премахваме съмненията си. В Матей 15:21-28 виждаме молитвата на жена от района на Тир и Сидон. Исус отиде на почивка с учениците Си в Тир и Сидон. Ханаанка от покрайнините на града дойде при Него, викайки: „Господи, Сине Давидов, смили се над мен! Дъщеря ми зле страда, обладана от демон.” Исус въобще не й отговори, така че учениците Му дойдоха при Него и Го караха да я прогони: „Отпрати я, че не спира да крещи след нас.” Той каза: „Аз Съм пратен само до изгубените овце от Израел. Няма да лекувам езичниците.” Учениците казаха на жената: „Господарят ни каза, че не е дошъл заради езичниците. Той не може да те изцели. Сега се махай.” Обаче жената отиде и коленичи пред Него: „Господи, дъщеря ми страда ужасно, обладана е от демон. Моля Те, изцели я.” Но Исус й каза нещо шокиращо: „Не е правилно да взема хляба на децата и да го хвърля на кучетата.” Това означава, че тя е куче! Ако чуехме това, бихме казали: „Какво?! Ти ме нарече куче?! Не ме интересува изцелена ли е дъщеря ми или не!” Тя чу толкова обидна дума, нали? Чу я от Исус, Божия Син. Така че, вече нямаше шанс да получи отговор на молбата си. Господ я нарече куче и й каза, че няма да вземе хляба от децата Си, за да го даде на кучето. Това е ужасно отхвърляне. Обаче, тя каза: „Така е Господи, но и кучетата ядат трохите, паднали от масата на господарите им.” Исус беше силно впечатлен и отговори: „Жено твоята вяра е голяма! След като каза това, можеш да се върнеш у дома си. Демонът напусна дъщеря ти.” Ха! Вижте молитвата на ханаанката! Тя раздвижи Бог. Той се впечатли от това, което тя каза. Тя не се отчая, не се отдръпна, а се смири, въпреки че с нея се отнесоха като с куче и в крайна сметка, получи отговор на молитвата си. Дано никога не се откажеш, както не се отказа и тя. Словото казва: „колко повече вашият Небесен Отец ще ви даде!” Лука 18:6-8 казва: „И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” Чрез притчата за злия съдия и вдовицата, Господ ни казва, че нашият Бог не е безмилостен и коравосърдечен като съдията, но е добър и ни обича. Така че, ако Му се помолим, няма ли да ни чуе? Писанието казва: „Вие сте избран народ.” Писано е в І Петр. 2:9: „Вие обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина”. Самият Бог те е избрал. Когато пазарувате в магазина, какво си избирате? Купувате каквото ви хареса – дрехи и храна, които ви харесват. Защо те е избрал Бог? Защото те обича. И така, знай, че Бог не те избра от кофата за боклук. Щом те обича, те избра да си Негово дете. Следователно ти си обичан от Бог. Моля, кажете на съседа си: „Ти си обичан от Бог.” Колко е голяма Неговата любов! Съдията беше безмилостен, но Бог те обича. Така е, Той ни харесва. Ако дойдем, Той радостно казва: „Много се радвам да те видя! Добре дошъл.” Толкова сме щастливи, че имаме толкова добър Бог. Матей 7:9-11 казва: „Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!” Колко впечатляващо! Ако поискаме хляб, Бог не ще ни даде камък, ако поискаме риба, няма да ни даде змия. Дори земен баща знае как да даде добри неща на децата си, а колко повече Бог би ни дал? Родителите обичат децата си толкова много, че искат да им угодят във всичко, ако е възможно. Виждали ли сте някога родители, които да са против онова, което искат децата им. Ако сте отхвърлили желанието на децата си, бихте ли вдигнали ръка? Никой не вдигна ръка. Защо? Защото обичате децата си. Тогава, какво Си мисли Бог за нас? Той изпрати Сина Си Исус, чрез Чиято смърт на кръста ни откупи. Ще ни отхвърли ли после? Той работи за нашето щастие. Дори когато не ни отговаря, е за наше добро. Мълчанието също е отговор. И така, Бог не е доволен от неискрена молитва. Той не иска да спираме да се молим. Господ иска ние да продължаваме да се молим, независимо че пролетта идва и си отива, идват и си отиват лятото, есента и зимата. Писанието казва: „Избраният, който вика към Бог ден и нощ.” Това означава, че трябва да викаме към Бог ден и нощ. Ела при Него, моли Го и викай към Него. Понеже Бог иска искрено да викаме към него. Йоан 14:13-14 казва: „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.” Ако гледаме на сериозната ситуация, в която сме, е много трудно да повярваме. Вземете за пример Мария и Марта. Брат им беше мъртъв от четири дни и вече започваше да мирише. Исус им каза да преместят надгробния камък. Никой не смееше да премести камъка. Плачейки, Марта се обърна към Исус: „Господи, брат ми е мъртъв от четири дни и вече мирише.” Какво отговори Исус? Той ясно й каза: „Марто, казвам ти, ако повярваш, ще видиш Божията слава.” Бог ни казва да вярваме. Трябва да вярваме дори, когато сме отчаяни. Проблемът ни е според вярата ни. Не зависи от неща като факта, че човекът е вече в гроба, мъртъв е от четири дни, мирише лошо. Това не е нашият роблем, защото не можем да го разрешим, но Господ може. Това, което трябва да направим, е, да вярваме. Не можем да направим повече от това. Как да възкресим мъртвец, който се е вмирисал? Само Бог го може. Така че, Исус казва: „Казвам ти, ако повярваш, ще видиш Божията слава.” Дори обстоятелствата около теб да са толкова черни, че да изглеждат като огромна скала, това не е твой проблем, но е на Бог. Това, което трябва да правиш, е, да вярваш. Жив или мъртъв, благоденстващ или погиващ, успешен или пропаднал, трябва да вярваш. Дори да умреш, докато се молиш, трябва да вярваш. Молитвата не ни служи само за получаване на отговор, но и за покаяние, хваление, поклонение, благодарене и общуване с Бог. И така, молите ли се, докато получите отговор? Помнете на какво ни учи Бог чрез притчата за молитвата на вдовицата, която продължително викаше към злия съдия. Мислете за молитвата на вдовицата, която победи злия съдия и обещанието, което Бог ни е дал. Тогава няма да се отчайваш, но ще получиш отговор на твоите малки или големи въпроси и ще бъдеш победител! Скъпи Господи, в живота си се сблъскваме с много изпитания и страдания. Господи! Татко! Толкова често се нуждаем от Теб, но понеже не знаем как да се молим, не получаваме отговори. Моля Те, помогни ни да се научим на твърдост и постоянство от молитвата на вдовицата, която викаше към злия съдия и го накара да отговори. Помогни ни да се молим като нея. Ти си десетки хиляди пъти по-добър от съдията. Ти ни обичаш и искаш да ни отговориш на молитвите. Моля Те, помогни ни да не се отчайваме, но да вярваме. Молим се в името на Исус. Амин. Превод от английски: Мартин Стоименов Мексико, 19.06.2006 г.

Защо трябва да се противопоставят мненията .Те са си различни в своята ценност за различните хора . Можеш да погледнеш от кога съм в портала ,От тогава чета беседите и не се смятам за знаещ по много въпроси . Искаш да сравнявам със статията .Като я чета не ми харесват някои неща , но го отдавам на своята некомпетентност . А иначе точно е писал за молитвата . Човек може да се поучи .. Но по ми харесва есенцията за молитвата от новото учение . Тя , молитвата е общение с Бога . А обясненията ги има написани . Примера ще го повторя защото е съществен . ,, Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. " ,,Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. " Този пример е (не аз а Бог в мен ). Това е позицията на Учителя . А позицията на всичките църкви ги знаем , не от вчера . Не ми се говори за тях .Не съм толкова учил .

Защо трябва да се противопоставят мненията .Те са си различни в своята ценност за различните хора . Можеш да погледнеш от кога съм в портала ,От тогава чета беседите и не се смятам за знаещ по много въпроси . Искаш да сравнявам със статията .Като я чета не ми харесват някои неща , но го отдавам на своята некомпетентност . А иначе точно е писал за молитвата . Човек може да се поучи .. Но по ми харесва есенцията за молитвата от новото учение . Тя , молитвата е общение с Бога . А обясненията ги има написани . Примера ще го повторя защото е съществен . ,, Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. " ,,Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. " Този пример е (не аз а Бог в мен ). Това е позицията на Учителя . А позицията на всичките църкви ги знаем , не от вчера . Не ми се говори за тях .Не съм толкова учил .

,,Който желае да я прочете и да коментира. Може би написаното в нея в голяма степен е сродно с проповядваното от Учителя Дънов. " Да в голяма степен , със съществени разлики . ,, Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. " ,,Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. "

,, Въпрос. Трябва ли човек всячески да се мъчи, да се насилва в това да се предаде на божията воля? " Човек , трябва постоянно да има стремежа за овладяване на егото си . Да се откажем от неговата воля , става въпрос .То човека не се мъчи , егото се мъчи . Когато то определя мисленето , резултата винаги е спорен .

По принцип няма лоши филми . Човек винаги ще намери нещо полезно . Няколкото филма които гледах от тези сериали , ми направи впечатление , че се градят на някаква лъжа . Уж благородна или щадяща за някого но заплита сюжета и прави трагедии .И е хубаво , си мисля , да се гледат тези демонстраций на лъжата .Защото е същото и навън , извън филма .

Можем да го кажем и така : Човек е част от космичния живот . Той е в непрекъснато взаймно отношение с всичко в него . Да бъде пасивна част , да е само наблюдател е невъзможно . Той е винаги в съдружие с едни или други космически сили . От това и зависи как ще се отнася космоса с човека . Като съдружник или спънка . ,,Благодарствената" молитва е начин да обединим вътрешната разнопосочност и се присъединим , към общото течение на живота .Въвеждайки благодарноста във вътрешния си живот , като модел на отношение , го структурираме по нов начин . Който автоматично ни приобщава към новите тенденций в разливането на живота . Дали ще отблъснем или привлечем фокусния обект в молитвата , Зависи от нейното провеждане , от искреноста ѝ , от любовта изразена с нея . Зависи дали сме в съгласие с Божията воля или с нещо и противоречим .Няма значение дали ще поискам стол или нещо друго .Зависи само , дали този стол го има в Божия план със съответните взаимоотношения . Нали , защото ако се заседя повече може разширени вени да получа .

http://squat.beinsa.info/

Тези думи показват добро стартиране на разбирането . А то идва постоянно и постепенно , водено от желанието за яснота . Следните възлови идеи си заслужава да се обсъждат: Василена : ,,Добре ще бъде да поработите върху собствената си самооценка... Променяйки възприятията за себе си, ще промените и избора Ви за мъж до Вас. " Misha-64: ,,Един много често срещан капан е че човек в опита си да избяга от модела мислейки се "това на мен няма да допусна никога да ми се случи" и се хвърля в другата крайност.Например ако е имало алкохолик и безотговорен човек в семейството се хвъря към пълен въздържател и свръх отговорен ." Donka: ,,Забелязва се, че говориш с отрицания. Опитай се да ги промениш на положителни форми. Например: Мисли какво ИСКАШ, а не какво НЕ искаш. Какво ПОЗНАВАШ а не какво НЕ познаваш." ,,Едва сега се вгледах в заглавието на темата! "Обвързана" - ето това е ключът към проблема - ние тук не сме обвързани, ние сме СВЪРЗАНИ. Съвсем различно е и на това е нужно да се научим - да сме свързани без да сме обвързани. " ------За последното (свързани и обвързани) , защото и ,, iti " нещо обърква , по-важно е смисъла не самата дума .А смисъла е че сме се свързали с една обща идея по свободна воля ... Това е важното , какво човек може да прави за подобряване , за израстване във всякакъв смисъл .Сам да пожелае и работи . Кармата е любопитна тема . Но , касае нива на ума разлини от ежедневното му състояние . Чувала си за съвеста нали . Най точното определение което съм срещал е , че тя е тихия глас на Бога . И е важно човек да се научи да я различава от всички ,,шумове" в главата . Важно е защото това е личния Учител на всеки . И е винаги на линия , стига да можем да го различим . Да различаваме обикновенните мисли от проникновенните .

Актуален вътрешен въпрос ,,Християнин ли съм , в същност?"

Честит празник ! Благодаря за чудната беседа . Някой казва, че най-важното нещо в живота му е да бъде добър, умен, морален. Това са дадени величини, които се отнасят до всеки човек без изключение. За това не трябва да се говори. Има ли смисъл водата да казва, че трябва да бъде течна, или светлината да казва, че трябва да бъде светла? Това се разбира само по себе си. Земята не е земя, ако не е твърда; водата не е вода, ако не е течна; светлината не е светлина, ако не е светла. На същото основание казваме: човек не е истински човек ако не е добър, умен и справедлив. Ще кажете, че човек трябва да има твърд характер. Какво разбирате под думите „твърд характер"? Характерът не може да бъде твърд. Думата „твърд" подразбира нещо, което не се огъва. Щом не се огъва, то се чупи. Новата епоха

Може и да бъркам че не четох останалото подробно ...Но е страх . Загубил си самоуважението . Мисля че , аз в такъв случай , бих потърсил помощ веднага .Много е трудно ако това не си го преживял до 14 г. възраст .Четенето на мнения за болести е загуба на време . Само ще те депресират .Чети неща , които да ти покажат как да управляваш ума си . Защото всичко се случва заради това . Започни от това че човека има инструмент , наречен ум и трябва да опознае начините на управление . От това зависи душевното му равновесие .Не знам кое ще ти е от полза . Най добре разгледай профилите на нашите терапевти . Там съм сигурен , че ще намериш нещо да започнеш . Успех ! Един приятел преживя нещо такова . Но бе зрял мъж .Трябваха му 2 г , след които външно не забелязвах нищо . Но пак казвам . Силен мъж е .

Лична опитност : Отиваш на работа за да работиш , нали . Нека вниманието да е там , в това което вършиш , в търсения резултат . Ясно е как това повишава работоспособноста ти , нали . Неприятните чувства нека са си там , но не им обръщай внимание . Ще ти дам пример от живота . В казармата като кухненски работник бе нужно да се потдържа утаечната шахта .Слизахме в дупката на 3 м . дълбочина и гребяхме за да отпушим задръстването . В тази шахта се събираха каналите от цялото поделение . Ясно е вида и миризмата на кашата размесена със изхвърлени парцали . ...Просто работиш без да те интересуваш как егото се чувства . Оставяш това за след работа , ако токова ти е нужно . Работейки с хора , ти вършиш нещо за тях . Когато ги гледаш в очите , се дистанцирай от чувствата . Гледай от позицията на полезноста която вършиш . Тя е извън всяко частно мнение за момента . Разбираш ли на какво наблягам . Няма значение от етикета , медицинския термин . Единственото значение е какво ти искаш в момента . Да учиш за медик .Или да работиш , там в офиса .

Позволи си за миг да почувстваш покой и ще разбереш колко безразсъдно си се лутал насам-натам. Научи се да пазиш мълчание и ще забележиш, че си говорил твърде много. Бъди добър и ще осъзнаеш, че прекалено строго си съдил другите. Древна китайска мъдрост Което е свършено, е приключено Мусонният период в Тайланд е от юли до октомври. През това време монасите спират да странстват, оставят настрана всички работни проекти и се посвещават на учене и медитация. Периодът се нарича Васа, или „оттегляне в дъждовния сезон“. Преди няколко години в южната част на Тайланд известен настоятел строял нова сграда в манастира си. С настъпването на дъждовния сезон той прекратил всякаква работа и пуснал строителите да си ходят. Било време за тишина в манастира. Няколко дни по-късно дошъл посетител. Той видял наполовина построената сграда и попитал настоятеля кога работата по нея ще бъде приключена. Без всякакво колебание старият монах отговорил: — Работата е приключена. — Как така приключена? — попитал изненаданият гост. — Та сградата няма покрив, нито врати и прозорци. Наоколо са пръснати дървени греди и торби с цимент. Така ли смятате да я оставите? Да не сте полудели? Какво искате да кажете с това: „Работата е приключена“? Старият настоятел се усмихнал и любезно отговорил: — Което е свършено, е приключено. — И се оттеглил да медитира. Това е единственият начин да се отдадеш на размисъл или отдих. Иначе работата никога не приключва. Пътеводител към душевния мир за идиоти Една петъчна вечер в Пърт разказах горната история пред голяма аудитория. Два дни по-късно разгневен родител дойде да ме смъмри. Присъствал на беседата заедно със сина си тийнейджър. В събота вечер, когато синът поискал да излезе с приятели, бащата го попитал: — Свърши ли с домашните, сине? — Както Аджан Брам каза в храма, тате, което е свършено, е приключено! Чао. Следващата седмица разказах друга история. Повечето хора в Австралия имат градина около къщата си, но малцина знаят как да намерят покой в нея. За останалите градината е просто още едно място, изискващо работа. Ето защо аз насърчавам хората, които имат градина, да поддържат красотата й, като работят известно време, но също и да подхранват сърцето си, като поседят мирно и тихо, наслаждавайки се на даровете на природата. Първият идиот намира идеята за страхотна. Затова решава да свърши най-напред всички дребни задачи, а после да си даде няколко минути покой в градината. В края на краищата моравата наистина се нуждае от косене, на цветята ще им дойде добре поливането, листата трябва да се съберат, храстите — да се подрежат, алеите — да се пометат… Разбира се, това ангажира цялото му свободно време, а „дребните задачи“ не са и наполовина приключени. За този човек работата никога не свършва, затова той никога не получава своите няколко минути покой. Забелязали ли сте, че в нашата култура единствените хора, които „почиват в мир“, са в гробището? Вторият идиот си мисли, че е много по-умен от първия. Той прибира греблата и лейките и сяда в градината със списание, най-вероятно някое с лъскава корица. Но онова, което му носи наслаждение, е списанието, а не покоят в градината. Третият идиот прибира градинарските инструменти, списанията, вестниците, спира радиото и просто сяда в покоя на градината… за около две секунди! После започва да мисли: „Тази морава наистина има нужда от косене. Онези храсти скоро трябва да се подрежат. Ако не полея цветята до няколко дни, ще умрат. Една хубава гардения ще стои добре в онзи ъгъл. Да! С едно от онези декоративни басейнчета за птици пред нея. Мога да взема едно от разсадника…“ Това е наслаждение от мисленето и планирането — тук няма място за душевен покой. Умният градинар разсъждава така: „Работих достатъчно и сега е време да се порадвам на резултатите, да се вслушам в тишината. Затова, въпреки че моравата се нуждае от косене, листата — от събиране, и т.н., и т.н. — НЕ СЕГА“. Ето как откриваме мъдростта да се насладим на градината, дори да не е съвършена. Може би зад някой храст се крие стар японски монах, готов да изскочи и да ни каже, че разхвърляната ни градина е наистина съвършена. Ако видим работата, която вече сме свършили, вместо да се вторачваме в работата, която ни остава, може би ще разберем, че което е свършено, е приключено. Ако обаче винаги забелязваме само слабостите и нещата, които трябва да бъдат поправени — като в случая с моята тухлена стена в манастира, — никога няма да познаем вътрешния мир. Интелигентният градинар се наслаждава на своите петнайсет минути покой в съвършеното несъвършенство на природата, без да мисли, без да планира и без да се чувства виновен. Всички ние заслужаваме „да се махнем“, да се успокоим; другите също заслужават да почувстват покоя, който ще им даде отсъствието ни! И след като получим своите решаващи, животоспасяващи петнайсет минути покой, можем да продължим с градинарските си задължения. Когато се научим да намираме такъв покой в градината, ще знаем как да го намираме навсякъде и по всяко време. И най-вече ще знаем как да изпитваме мир в градината на сърцето си, макар понякога да ни се струва, че там е такъв безпорядък и има толкова работа за вършене. https://chitanka.info/text/34390-syvyrshenstvo-i-vina

Разбира се , че не . В духовните преживявания няма граници и не може да се говори за (+) (--) , като за нещо конкретно . Има тенденции дърпащи в една или в друга посока .Дали е добре или не , ти си определящия . Това упражнение което Донка показа е едно от основните в духовната наука . Не трябва да се бърка с позитивизма рекламиран по медийте . Тук акцента е в преживяванията . Те са определящото . Каквото правиш , е да предизвикаш определени преживявания , като вкарваш ума си в определена област . В случая различна от до сега преживяваната ....... Само така можеш да се убедиш че всичко зависи от теб , от това как ще решиш да гледаш на света .... Но изчакай Донка да ти го поясни . Всяко осъзнаване е постижение извеждащо в нова позиция . Дали тя го е осъзнала , ще покажат бъдещите ѝ действия .Когато човек найстина осъзнае своя грешка --по хубаво нещо за момента няма . Той е направил крачка напред .

Въпрос на себевладеене , е . По точно , до колко послушен е умът . Молитвите са прекрасно средство за пренастройка .Но ми се струва че не са за всеки .Трябва човек да е създал някаква база от представи , чрез която да работи с тях .Човек трябва не само да е усетил , но и признал водещата роля на вътрешните преживявания .Светът го преживяваме чрез чувствата . А чувствата се водят по ума .Насочвайки вниманието си към нещо хубаво в човека , му се радваме . Критикуваме ли го , за нещо , дори и дребно , ние го отхвърляме . Неприятен е . Може някой да има полза като му кажа че е тъпичък .Но тази реална за мен представа вкарва ума ми в тинята . Защото тази област на отрицание е наистина лепкава и засмуква със сила реципрочна на неправилните движения . А това са обясненията за причината на неприятните усещания . Повечето тук знаем как градивната критика , лесно трансформира състоянието в черногледство .....Как Христос е победил ,,Ада' ? Когато е влязал там , се е зарадвал на усърдието и упоритоста на дяволите . Мисля , че им е благодарил за добрата работа в служба на Създателя ....Това е начина за живот , във сега ...Усещайки това което ни се представя , съзнавайки се като Аз , извън тези представи , да насочваме вниманието където пожелаем . Всеки , може да започне и то резултатно , даже с не толкова духовни , на вид упражнения . В системата йога има упражнение ,,концентрация в пламъка на свещ" . Идеята е човек да свикне с управлението на ума . Да добие навика той да сочи посоката , не ума да го влачи ....Това е свободата , която всеки може да придобие . Ако се потруди , състоянията на тревожност и депресиите които се смятат за независими болести . Ще бъдат само човешки избор ....Изборът който се прави е важен и необходим . Защото не--избирането , колебанието , довежда тревожностите .

Привет ! Странно е че написаното вчера изглежда различно днес . Искам да кажа на новия приятел още нещо : От къде знаеш кое е правилното . Задай си въпроса , защо в социалната ерархия на най ниско стъпало са правещите безразборен секс без да се интересуват за ,,после". А на върха са единиците посочвани за водачи на човечеството , които са се отказали от секса . Значи приятелството и секса не са проста работа . И е глупаво да го желаем само защото и другите го искат . На твоите години един учител , вместо да ми пише 2 , дръпна на класа реч за световно известен пълководец . Приблизително ни каза , че всеки обръщащ внимание на глупостите , които е нормално да се вихрят в главите ни . Всеки който не работи за бъдещето си , ще живее просто като ,,Александър" а не като ,,Александър Велики " .Най важното в живота е визията за бъдещия живот .Само от това трябва да се ръководим , гледайки на света с отворени очи . Ще рече без емоций . Iti е прав в обобщената идея .Но за Winner пояснявам . Не е подходящ термина ,,счупиш" . Подходящия е ,,замениш" . Първо защото нищо не можеш да промениш от раз .Това става постъпателно . И второ кой желае да е сакат . А това става , нищо че не се виждат вътрешните травми . Ако се действа с груба сила , с гняв .

Изпитвам известно задоволство че израстнах преди появата на интернета . Тогава подобни изрази се учеха единствено на живо .Обяснения нямаше нали си спомняте за щъркела . Смисъла се попиваше директно ......Бих казал че се правиш на интересна (друг термин ) , Но се сетих че това е нормален резултат от заравянето в ,,проблема" .А същност проблем няма . Всеки придава своя си смисъл на основната идея на противоположноста мъж/жена .Като в завосимост от случая използва определен словоред ,Също мимики ,жестове , погледи , за да придаде необходимия емоционален заряд .Но в случая е това: ,,аз не съм онова и не ме свързвайте с него" . Ако бе написал ,,жена" , смисъла нямаше да се промени . Единствената разлика е , че той знае , за недолюбването на този израз , което придава агресивност .Той знае единствено че не иска да го мислят за жена .Но е още малък . След няколко години вече ще знае , че за мъжа няма значение какво си мислят за него .А , ако се разрови във форума може и по бързо да узрее за истинската стойност на мъжа , Той , мъжа е опората на света . Мъжа е който създава материалния свят и го слага в краката на жената . И няма сила която може да му попречи , освен собствената глупост позволяваща враждебни мисли да се задържат в главата му . Но това е идея , която за да се приеме изисква поне година ровене в беседите ,

Мъж и жена ,това са идеи .И мен ми мина подобна мисъл ,като гледах вчера ,,преди обед" по БТВ . И това със многото полове последните години . Това са мисловни идеи , които неопитомения ум насажда . С външнапомощ разбира се . Ти не си влизала в селска кръчма след 22ч да чуеш разговорите , че и песните . Като че ли са деца току що открили половата принадлежност . пп Изв. утре ще продължа

Миша ,това е речника на кръчмата . Той едва ли е на ясно .И ако се опита няма да е това което мисли .Ще са общи приказки споделени м/у приятели . Той още не се е отърсил от езика на ,, момчето от групата " Нали точно за това не се чувства конфортно . Не може да живее като самостоятелна личност .Не е оформил още своя Аз . Млад е . Трябва му време .

а теоретически ?

четох виц : ,, Докторе , страдам от безсъние , ---оплаква се пациент --Опитайте с броене на овце. --Пробвах , не се получаа . --Опитайте да броите пари ,представяйте си как подреждате в пачки . --Пробвах и това не става. --Тогава една вечер бройте пари , следващата вечер овце .Няма как да не заспите . През ноща измъчения човечец брои внимателно овцете , унася се, стига до края и тогава последната овца се обръща към него с благо изражение и проговаря: --Чудно наистина , къде ли ти се губят ония хиляда и два лева и петдесет и девет стотинки от снощи ." Това се приема за виц , нещо нереално . А в същност си е нещо съвсем реално , даже често се случва .Казвам често а не постоянно , само защото онова пространство между будноста и съня е мъничко .Онова пространство в което може да заубим представа дали сънуваме или сме будни .

Това чувство си го създал ти , По точно някой го е подхвърлил а ти си го приел .Трудно е да се разбере че сам създаваш и изживяваш чувствата си . То Ити казва същото но по друг начин , Щом ти е от полза ,заначи добре ,намерил си начин .

Може би не разбираш основното . Като се замисли човек , вижда че то е основно във всяко общуване .То е твоето лично отношение . То е определящото . То създава представите чрез които виждаме . .....На право--------общуването , особенно онлайн е само повод да видиш нещо различно и то да ти послужи за различно действие . Едва след това , когато опиташ нещо , можеш да си сигурен , каква работа върши .Ако споделиш какво си опитал и какво е станало , може да има продължение .Или да последваш съвета на Донка ,.Това е най добре .Също е полезно да се разровиш във форума ,в момента не мога точно да дам следа . А Iti си личи че няма представа за училищата преди ,,демокрацията " . Разбира се не знам за програмите , но достатъчно съм живял в училищата не като преподавател .Така че съвременната програма на обучение наистина бе въведена , гласно и негласно , чрез изискванията от министерството .Отпаднаха едни правила от преди 10 ноември и не бяха заменени с нищо , Тяхното място бе заето от мненията на новоизлюпени ,,бизнесмени" . От мнения приличащи на правила . Те за това постоянно ги сменят и поправят . Смятам форума за сериозна и обективна среда . И за това да не бъркаме вестикарски термини и похвати . Да оставим политиците да се разбират , защото за обикновения човек тези термини означаваха само нужното за момента .Променят се с времето и нуждите . пп Iti , какво ще кажеш за двете гвардейки които преди година назначиха .За мен това е обезличаване идеята за представителност на гвардията ............Семейството , като структура и основа на обществото , на практика не е унищожено . Точно пренебрегването му довежда хаоса и липсата на опора в младите . Сам го доказваш с думите си за влиянието на бащата . Незачитане да традиционните семейни ценности и в бъдеще , ще дава асоциалност .Ако следиш разпространението на ,,новите полове" ще забележиш че и тяхния стремеж е да се впишат в семейния модел на близкото минало .