Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ahmet

Участници
  • Общо Съдържание

    50
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Ahmet last won the day on Юни 24 2020

Ahmet had the most liked content!

За Ahmet

  • Рожден Ден 2.01.1994

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

886 посещения на профила

Ahmet's Achievements

  1. Най - интересната история на престъпник, която съм срещал някога. Може би животът му донякъде е плод на желанията на милиони хора, които в мислите си са убивали престъпници? Бразилецът е прототип на телевизионен герой психопат (Декстър), който убива само убийци. Убивал е престъпници и хора, които някога са му навредили с нещо. ""Престъпната дейност на Педро продължава, когато той се премества в Сао Пауло с грабежи на бедните квартали и убийство на наркодилър. В Сао Пауло той среща жена, в която се влюбва лудо и двамата се сгодяват. Любимата му обаче загива трагично, жестоко убита от улична банда. Търсейки отмъщение, Фило намира лидера на групата, избива него и още шестима души, и ранява 16 други. Така, преди да навърши 18-годишна възраст, младежът вече е избил 10 души, но това е само началото…" Цялата публикация: https://www.flashnews.bg/pedro-rodriges-filo-brutalniyat-likvidator-na-prestapnitsi/?fbclid=IwAR2zKw1b9oCl7P41-XP4sDmYXhrwBlc3JQugx-dZyVlRLstD4AjU3SApNeQ . В друга статия пише, че е убил заместник-кмета на родния си град, понеже последният уволнил по подозрение в кражба от столовата баща му, който работел като охрана в училището. След това убил и истинският крадец. В трета статия пише (без да се прави връзка с уволнението на баща му), че първо убил един училищен охранител, а после още един (който вероятно е бил вече истинският крадец от столовата...). Максималният срок в който можеш да прекараш в затвор в Бразилия е 30 години според някои източници. Поне що се касае до една присъда, защото коментираният тук е "излежал" повече. Когато са го пускали на свобода е казал, че ще продължи да убива престъпници. Което само по себе си е основание да не го пускат, защото показва, че не се е поправил за общо 34 години. Обаче са нямали законово основание да го задържат повече. Повечето убийства са извършени докато е в затвора (при сбивания и скандали). Един от убитите е собственият му баща. Работил е всеки ден докато е бил лишен от свобода и това е намалило присъдата му с десетки години. "Filho took refuge in Mogi das Cruzes, Greater São Paulo, where he began robbing drug dens and killing traffickers." (From Wikipedia, the free encyclopedia). "Фило намира убежище в Моги дас Крузес, Голям Сау Пауло, където започва да граби наркотици и да убива трафиканти." Понастоящем Педро Фило, познат още като Педриньо Матадор (Убиецът Пити) е ютюб влогър и автор на биографична книга. "In present day, Filho is at liberty after spending long years behind bars. He says he is sorry for his bad ways and that he has converted to Christianity, that he is writing an autobiography and that he has a YouTube channel, where he gives advice to young people. He lives a completely different life and spends all his time trying to get young people away from crime." (Wikipedia). В статия в Уикипедия се твърди, че той съжалява за лошите пътища, по които е ходил в миналото, че живее напълно различен живот сега (приел е християнството) и се стреми чрез видеообръщенията си да държи младите хора далеч от престъпността. Има рап песен, посветена на него от която почти нищо не разбирам, но доколкото виждам и разбирам се споменава позитивната му промяна.: https://www.youtube.com/watch?v=M_V9HU973Us . Гледал съм клип, в който присъства на някаква християнска сбирка. Предполагам промяната му е истинска. Не съм срещал сведения да е изпълнил заканата си да продължи да убива и след затвора. Ако се е променил наистина, това показва, че има шанс за промяна още в този живот дори на серийни убийци. Лично за мен, Педриньо дори като убиец е бил по - добър човек от разните там черноинтернетци червеностайници детемъчители. Злото освен да разстройва и да предизвиква омраза, може и да учудва. За мен е учудващо как някои хора са способни на някои неща.
  2. Имам чувството, че мога да ги застрелям тези и подобни тям (а преди това и да ги понабия...) без особена пламенност по отношение на деянията им и деянията ми спрямо тях. С удовлетворение, че правя нещо, което може би е по - скоро за добро. Но не бих го сторил по принцип (от страх пред различни неща, не толкова от голяма човечност). Иначе, когато съм се вживявал в криминални случаи съм имал доста брутални фантазии, в които умирането се явява като желан изход за злодеите. Имам голямо въображение... Ако човек поради различни причини (езотерика, претръпналост относно такива новини) е стигнал до състояние, в което по принцип или въобще не се вживява в такива истории или го прави слабо на фона на огромното мнозинство четящи ги, да се напъва ли да стане по - емоционален? Да опитва да жали жертвите, да мрази извършителите? Все по - трудно и все по - рядко изпадам в бяс, не помня кога се е случвало (особено за неща, които не усещам като лично засягащи ме). Състраданието също не ми е от силните черти (донякъде е така поради пазене от емоционални болки). Повече ми се отдава това да споделям нечия радост. В състояние съм да си представям как се гавря тотално с извършителите (лично или чрез посредници), без да изпитвам особен гняв (даже и хич без гняв). Да се мъча ли да съм по - пламенен, както съм бил в по-ранни години? Пред годините развих определено хладнокръвие, което поне отчасти ми е астрологично обусловено. Не веднъж съм имал фантазии за жестоки възмездия, без да ме гори огън, както някога. Тези хора може да бъдат убити, но поради различни причини би било по - удачно да не се прави. Не само от духовна гледна точка, но и от практическа. Може дълги години да бъдат потребявани като работна ръка, носейки ползи за обществото. Може да бъдат ползвани за психологически изследвания, спомагайки за обогатяване на представите за човешката психика. Това са редки изроди и дори от чисто прагматична гледна точка убийството им може да се разглежда като грях. В една държава, не помня коя, колкото и хора да си убил можеш да прекараш максимум 30 години в затвора. Би било интересно, ако бъде взет един такъв изверг и бъде подложен на трудотерапия и разни позитивни психовъздействия, дали за 20-30 години би се изменил коренно? И ако човек в затвора се измени коренно не би ли било редно да го пуснем на свобода? Нали основна роля на наказанията е да превъзпитават. Иначе ако трябва да гледам с хладен и ужасяващо прагматичен поглед на такива чудовища, бих казал така: ако ще се екзекутират, то нека бъде сторено по начин, по който органите им да бъдат годни за трансплантации. Защо да се съсипва нещо, което може да влезе в употреба за добри цели. Честно казано, сърце не би ми дало да ги подложа на експерименти, но да ги ползвам дълги години за работна ръка - да. Относно смъртните присъди - струва ми се, че поради различни причини (включително езотерични) е по - добре да не се прилагат. Особено, ако са жалещи и предпочитани като изход пред доживотния затвор без право на замяна. Абстрахирайки се от езотеричните аспекти ще кажа, че ако ще е смърт, то нека е такава, че да е по - плашеща от онези, които сега се изпълняват. Никой не е станал много добър или много зъл и извратен за един ден или дори за един живот. Самите насилници може да са били обект на сериозно насилие. Жертвите пък някога може да са действали много грубо спрямо други хора (например да са били инквизитори). Душата може да си е избрала да премине през определени тежки страдания (макар че се съмнявам, когато става дума за сериозни гаври от категорията на описаните, но Бог знае). Ако трябва да вкарам черен хумор. Холивалънтайн, защо да си цапаш ръцете? Наеми някой да ги провеси с главите надолу и да си живеят, доколкото могат. Чиста работа. Сами ще си умрат. Пък и струва ли си човек да рискува да има угризения на съвестта? При положение, че и да не бъдат наказани от земните власти, Оня Горе ще ги осъди подобаващо и ще ти платят до последната стотинка. Небесните мелници мелят бавно, но много ситно. Имам идея за тема касаеща престъпленията, наказанията, кармата, сдържащия ефект от земните санкции (и до къде би било оправдано да се простират те - дали понякога жестокостта не би била предотвратила по - големи злини и дали винаги днешната хуманноста е за предпочитане пред средновековните правораздавателни подходи). Ще видя дали и кога ще я материализирам в сайта.
  3. Не виждам смисъл и не чувствам за нужно да съм яростен. Още повече, когато става дума за наука. Изложих моето виждане по въпроса, както и съответните аргументи обясняващи виждането ми. Кой каквото иска, това да възприема за вярно. Не виждам с какво би помогнало на мен, на защитаваната от мен позиция и на развитието на сайта това да вкарам ярост. Особено, когато не съм разярен. Бях искрен в написаното за теб. След като не желаеш да получаваш "лигави" откровения, би могъл да не правиш подобни и така рязко ще намалиш вероятността за получаването им.
  4. Предвид на липсата на посочване на някакви конкретни доказателства, не намерих по - разумно обяснение от това, че държиш на болярския му произход, просто защото така ти харесва повече. На мен ми допада твърдението, че Ивайло е бил с обикновен произход. Но ако липсваха сведения подкрепящи това твърдение, а бяха налични такива, в които се твърди, че той е болярин - щях да приемам, че е болярин. Без значение, че същевременно може да има хора, които да твърдят, че е селянин и без значение, че на мен тази версия ми звучи по - приятно. Чувал съм, че има легенда, че е бил болярин, не съм попадал на нея. Учените историци обръщат внимание и на легендите, но първостепенна тежест отдават на писаното слово. Легендите може да бъдат преправени през вековете, може да има смесване на събития и личности от различни времена, може в тях да се съдържа израз на определени народни копнения. Принципа на разваления телефон. Нямам нищо против, ако може да бъде доказано, че е бил болярин - да бъде доказано и ще го приема като факт. Не съм фанатично вкопчен в по - приятното за мен твърдение. По - важно ми е онова, което в действителност е било. Не само по темата. Преди доста години, когато нямах сегашния достъп до информация и нямах потребност да задълбавам в темата "Ивайло", под влияние на един историк възприех твърдението, че този цар първо е бил болярин. Направих го заради авторитета и някои аргументи на историка, които бяха в стил "няма как един прост селянин да поведе войска и да разбие татарите, царската войска и византийците, защото селяните са нямали бойни умения, които са се предавали в средите на аристокрацията". След време задълбах във въпроса за произхода на този владетел, прочетох и чух различни неща и като вярна възприех тезата, която знаех като вярна още като дете - именно, че си е бил селянин. И затова спомогна примирителната теза на проф. Павлов, че Ивайло вероятно е произхождал от селяните заети с охраната на старопланинските проходи, че може би е имал нисък чин в армията. Като прибавим и сведенията останали от епохата (както и това, че във византийската история има пример за свинар и войник качил се на трона), ето как се формира моментното ми приемане. Благодаря за събеседването в темите на Портала. Приятно е да се общува с умен и възпитан човек, дори и когато има разминавания във вижданията! Ти си много ценен участник за това място.
  5. Върху това за откъснатото най - малко съм се замислял и то съвсем наскоро за пръв път. И не бих правил изследване върху едно такова нещо, което е незначително на фона на останалите неща във връзка с Ивайло. Ако под изследване се визират само стандартните методи, няма как да се изследва относно изчезналите страници. Няма какво да се изследва... Не знам даже защо говориш в случая за изследване. Може би заради други мои теми. Важно е разбира се, но е още по - важно какво казват наличните сведения на епохата. А история се прави най - вече с документи. Това е положението. В днешно време е модерно да се отрича съдържанието на изворите и да се сочат като верни тези, за които реално липсват доказателства. Но всеки в крайна сметка е свободен да си вярва в каквото си иска. Щом те влече да вярваш, че Ивайло е бил болярин - вярвай. Дали можеш да представиш доказателства за виждането си това вече е съвсем друг въпрос.
  6. Малко хумор в прохладния съботен предиобед. Понеже стана дума за Плана Му. Добре, че е шегата та да си кажем истината. http://www.beinsadouno.com/board/gallery/image/6794-109390294_619069712059312_2457732623730570803_njpg/.
  7. Темата беше вдъхновена от това, че за бялата раса се твърдят разни неща. Най - общо казано: от нея ще произлезе Шестата раса, тя е сочена като предпоследно стъпало преди расата на любовта... Пък... Иначе..., като се замисля - високата култура в Индия е привнесена от ариите.
  8. Защо сме толкова тъпи ние западните хора по отношение на духовните въпроси, въпросите за смисъла, за човешката природа? Това дето питам повече разбира се е важало преди 100-150 г.
  9. Не съм твърдял, че е изследване. Просто допускане предвид на факта, че в сборника липсват сведения за двама владетели, а е било обичайно да се пише там за държавните глави. Не се знае дали са били откъснати страниците.
  10. А защо това да скъсаш страница от книга, в която страница се съдържа сведение за някого да е иронизиране?
  11. Мислех си, че от коментарите ми по темата е станало ясно какво точно питам.
  12. Какво за теб е доказателство плод на езотерично проучване? Историята е наука и в нея най - важни са писмените източници. Дори нещо да не бъде приемано за чиста монета не виждам защо трябва вместо него да считаме за вярно друго, за което пък хич няма доказателства (в случая такова друго е благородническият произход на Иваил). Това, че с ромеите сме били врагове не доказва, че са излъгали за произхода на споменатия ни цар. Това, че македонците лъжат като за световно също не доказва, че някогашните ромейски хронисти са излъгали за произхода на Иваил. Да се чуди човек защо са си харесали точно Ивайло, та него са нарочили за селянин при наличието на други царе и по - нисшестоящи велможи в родната история. Това да имаш аристократичен произход, за да заемеш първото място в една средновековна европейска монархия в България и Византия не е било чак толкова важно условие, колкото в Западна Европа. Имало е поне трима византийски императори с обикновен произход. Юстин I (бивш свинар и войник), Юстиниан I (израства като обикновен селянин, заема престола благодарение на опеката на чичо си Юстин). Василий I Македонец (израства в селско семейство): макар и необразован, лишен от военен и административен опит, той притежава вроден политически усет и след идването си на трона проявява неочакван държавнически талант. Към посоченото добавям още факти касаещи спора за Ивайло. Българската царица Мария Кантакузина заема неговата страна в опит да запази престола за непълнолетния си син Михаил. Столицата Търновград е обградена от силната войска на свинаря-воин, който печели все по - широка подкрепа в българското общество. Ако царицата не го пусне, рискува тя и синът и да се озоват зад борда на властта. Едно, че бунтовникът може в даден момент да успее да влезе в града и да им бие шута, друго че от юг настъпва византийска армия изпратена от чичо и Михаил VIII Палеолог, който желае да сложи на българския престол удобния нему Иван Асен III. Михаил Палеолог по повод на брака на Мария с Ивайло открито заявявал, че тя е опозорила рода и „погубила царството си, предавайки го в ръцете на един съвсем недостоен човек“. Допускам, че го е нарекъл "съвсем недостоен" не защото е убил съпруга и, а защото макар във Византия да е имало императори със селски произход, по принцип такива хора трудно са можели да достигнат до престола, понеже са смятани за недостойни. Името на Ивайло става известно на историците чак през втората половина на 19-ти век, което заедно с още един факт навежда на мисълта за неприемлив произход и опит за изличаване на спомена за селския вожд. Ако визираш това някой да се издигне от низините на обществото до самия му връх, вярвам че е възможно. Случвало се е. В Бориловият синодик се съдържа разказ за възстановяването на Търновската патриаршия през 1235 г. и поменик на български царе, царици, патриарси, митрополити и боляри. В преписите на синодика липсват имената на цар Смилец (със знатен произход) и цар Ивайло. Причините за липсите не са известни. Ако името на Ивайло е липсвало в оригинала, това може да се е дължало на скромния му произход и/или на връзка с богомилите (въпросната книга е с антибогомилска насоченост). Липсват страници в запазените преписи, не се знае защо ги няма. Липсата им разбира се може да няма отношение към начина на управление (съответно произхода) на споменатите владетели. Но специално по отношение на Ивайло, отсъствието на името му би могло да е израз на нечие негодувание, че един селянин е убил от Бога поставения цар и е заел мястото му, евентуално и че е изповядвал еретични идеи (ако приемем, че Ивайло е бил наистина богомил). Би могло да е израз на опит за заличаване от паметта на хората. Просто допускане.
  13. А.Т.А. http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/19823-духовете-на-исторически-личности/?do=findComment&comment=232411 ................................................................................................................................................................................................................................... Засега не ми се гледат видеата с тази госпожа. Ако искаш разкажи/цитирай нещо. Аз мога да ти цитирам сведения за селския произход на Иваил. Свързаността с богомилите не е доказателство за болярски произход. Ако връзката с богомилите е доказателство за произход, то тя по - скоро би била доказателство за селски произход, защото богомилите са критикували църквата и държавата, съответно не са били любимци на болярите, част от които някои се пънат да изкарат Ивайло. (https://bulgarianhistory.org/ivaylo-tsariat-prostoliudieto/) На мен някой ако ми каже, че еди кой си говори на "другите селяни" (не на селяните в земите си) и ги убеждава в нещо си и че пасе свине срещу заплащане, бих си помислил, че и той самият е селянин, а не висшестоящ. Първоначално съселяните му не го възприемали насериозно и той умишлено започнал да се облича добре именно за да си придаде тежест в очите им.
  14. Връщам темата към изходната и точка. Получените отговори са в подкрепа на твърдението, че можем да се свържем с духа на човек, починал преди векове и имащ прераждане в настоящето. И да получим сведения касаещи времето на съответния земен живот на съответния дух. Друг въпрос, който би могъл да се зададе е дали има някаква специфика при викането на дух на някой починал преди 6 века в сравнение с викането на някой починал преди 6 години. Лично аз (особено ако не съм част от група) не бих се заел с викането на духове поради споменати причини. За тези неща е темата. Някой от четящите това, ако случайно е разговарял с духа на известна личност от миналото може да сподели. За други неща - в други теми.
×
×
  • Добави...