АлександърТ.А.

holyvalentine , Публикувано: Днес, 00:45 Орлине, много хубави неща си написал. Аз не успях наистна да усетя празника, именно защото не съм на ясно спрямо позицията си към Исус Христос и религията като цяло. Винаги съм се радвала на този празник преди сектата и сега това ми липсва. Чувствам се отделена от цялото. Но се и чудех хората на какво точно се радват преминавайки под маси и килими в църквата под обредите на пеещите попове, на които им е било платено да напяват различни имена на хора. -------------------------------------------------------- Dobyr den ------------------Говориш за интуиция . Всеки празник от календара се усеща , не с мисленето . Ако ми е самотно , излизам на вън .Достатъчно е да срещна един двама . Достатъчно е да ги погледна и се усеща разликата от обикновения ден .Най малко е в спокойствието и липсата на агресивност . За да почувстваш радоста , трябва да я потърсиш , да я пожелаеш . пп Относно мисленето .Каквото и да научим то е временно . После ще научим нещо ново , което ще смени старото .Това си е нормално .Но да научим нещо с цялото си тяло , трябва да локализираме страха и съмнението .Те се пораждат в ума като страничен продукт .Поне аз така ги виждам .За да научиш нещо за любовта , трябва да ограничиш мисленето .То служи само за определяне посоката , създаване на формите . Научаването съдържа целия достъпен спектър на чувствата , миризмите , звуците , докосването .Значи е добре да ги използваш , да търсиш с усещанията . Но първото условие за всяко постижение или учене , е посоката на желанията . И тя е единствено в себеутвърждаването , на човешката същност . За да промениш настроението послушай музика .Без да разбираш думите , просто се отпусни на мелодията . http://simeonsimeonov-tenor.org/bul/diskographiaBul.htm пп Авторитета е ориентир . Просто гаранция че няма да си загубя времето да проверявам нещо , което да се окаже невярно .При авторитета има повече верни неща ....Относно примането на авторитета или за вярата . За да науча нещо . каквото и да било , го взимам в мисълта си и го поставям пред мен .Това е приемане .А вярата е условие .Вярвам че нещо го има там , където търся . След което започва самото търсене , на истината .

Извинявай , изглежда лично , но не е така . Има много хора в твоето положение , не си единствена . .. И да се съберете отново , няма да е същото преживяване . Човек може да се радва на счупена играчка , но не по същия начин . пожелавам ти , успех и разум .

Нямаме навика да мислим за другите като за себе си . А сме еднакви . Желаем другите да ни служат без да мислим че и от нас се иска същото , Ако не сега , то после и не сме готови . Какво значи да обичам ?

Божидар,--- Ако кажеш , все пак нещо , мога да се съглася с теб , или не . Но май не е важно . ,,Ето, предложих да направим училище за мъже и никакъв отклик." Любопитен бях , нали играя и ролята на родител . Малко реклама няма ли ?

Е ?

Да Александър, това е ролята на един безличен безпросветенн долен слуга.... безпросветен--------------- долен слуга....-------- да , слуга на Духа . Жената също е инструмент на Духа Нали така ? Мъж , не значи конкретен човек , не е личност . Моята личност може да обича жена си . може и да я потупва или забравя за ден два , Но все съм мъж . Или пък се правя на такъв,, прикривайки се зад някакви доводи . Интелекта като качество само спомага за самата роля на мъжа . За това израза ,,мъж без пари не е мъж" е подобен на ,,тате , щом не носиш подарък , не те обичам" . И двете изречения мога да изразя с образа на голишарчето подаващо отворена човка от гнездото и , издаващо подканящи звуци .,,гладно съм"

Евангелистите са част от християнското семейство . Нали и така можем да се изразим , търсейки изходната точка на любопитните критики . Каква християнска стойност имат думите на човек погазващ десетте Божи заповеди . Христос , ни е казал да обичаме всички хора , като божие творение . Къде е този християнин обичащ безапелационно съседа си . Няма такъв . Може да обичаш някого с когото си пил кафе , но непознатия мръщещ се насреща ти , не . Значи днешните християни , са нещо друго , не и истински християни . Защо пиша тези неща? Защото е интересен смисъла зад думите . И в древните писания и сега , думите са само отражение на реалността .

Интересно ?....може би , казваш за това как се възпитават мъже ?........ Никога не съм се интересувал какво съм .Интересувал съм се какво мога или какво се очаква от мен .Казаха ми --какво хубаво момче ..... Мъж ? показаха ми --мъж . Станах мъж До колкото съм разбрал , това е ролята на човека който помага на жената да роди и отгледа децата . Нищо повече . човека е разделен на две ....мъжът и жената са помощници един на друг .....но какво е помощ ? тука има разминаване

.................

Не е невежество .Само искаш да се говори сериозно . Прочете ли мнение 10 на Fut Quote Добродетелната жена

Свободата се определя от законите на цялото . За да се разбере свободата , може да се разгледа едно твърдение от Дънов : ,, силата на човека е в изпълнението на Волята Божия " ... Ще рече , че най голяма свобода имаме в тази посока , в изпълнението на Волята Божия ( бялата светлина). Можем да вървим и на обратно , Но там възможностите са малки и ограничени . Какво ни пречи ? Срахът ...С развитието на ума и достигането на днешното му ниво ,сме придобили способността на себе осъзнаване , Човека е станал отделна личност . Появило се е разбирането за Аз . Друг момент е развитието на личността в конкретния живот . С раждането си започваме да трупаме впечатления и развиваме ума си .С негова помощ , в течение на годините , постепенно изграждаме своята представа за света . В този свят , по голямото и по силното налагат своите правила , а детето е малко и слабо .В зависимост от родителите , малкия човек получава и страха , като защитен механизъм ....Друг момент от живота е , вече израсналия човек .Най често , той ангажиран в битието , няма свободни сили и време да се замисли за смисъла . По му е удобно да я кара по навик . И така поддържаме страхът , в нас . На всякъде , в беседите на Дънов се говори за любовта . Подтиква ни да я изучаваме , да бъде наш постоянен стремеж . Липсата на любов е страх .Ако любовта е плюса , минуса е страха . Той казва ---любовта ще ни доведе до истината , а тя ще ни направи свободни . Това е кратък почти анекдотичен вариант , удобен за форум .

ivelinaB , това което казваш (мисля) , си е вярно .Но картинките , на мен са ми смешни . Значи , предполагам съдържат и другата страна на монетата , харесването . Не само критиката . А когато видях за пръв път лепенката ,, жена , звяр в колата " ,изпуснах волана от смях . Пред мен застанаха две картини ; ---пухкаво три месечно коте , и ---дресьора пъхнал глава в устата на тигъра .Това като картина . Вече знаех ,че самовлюбеността на мъжа често го кара да си поставя главата на опасни места .Та оскубания петел може и леко да се е отървал

, a как би коментирала карикатурите на котката и петела ?

Много готино ----------Излишното съм махнал Максим , май не си разбрал какво е да си от ребро . Ни кокал ,ни мръвка . Няма друго такова . Казваш никога женен .Не го казвай , привличаш ги повече . Живей си живота ,не ги дразни . Не случайно няма лепенки ,,мъж звяр в колата" За съжаление всичките им способности , ги правят магнит за мъже .

Да , и е добре да не се игнорират критиките на,,враговете".Защото те са горивото, на развитието . Ако няма стремеж за разбиране на мъчнотиите , Ще си останем затворени в розовия мехур на самодоволствието .

Виж раздела ,,Пречистване , режими и диети " Виж мнението на Георги Балджиев --------http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=15875

Ние използваме ума си , като чрез него боравим с идеи , представи за света ....Ако успеем да изключим критичното си само осъзнаване , както става , когато сме под хипноза , естествените ни способности се проявяват без ограничения . Ще ти разкажа нещо , За съжаление не може да послужи за пример , но за идея става . Тъй като бе отдавна и подробностите ми се губят , ще го разкажа както бих го направил сега . На 16 г. бях 150 см.След няколко случки разбрах ,че това никак не ми харесва .Бях посъветван да се разтягам повече ,следствие на което често се отбивах в училищния салон и висях на лоста .Занимавах се и с гимнастика . По важното бе , че като правех нещо ,предизвиквах увереност в себе си как това прави тялото ми по дълго . Вечер , като лягах за няколко минути извиквах пред затворените си очи своя образ със едно мускулесто и едро тяло , а наоколо приятелите одобрявайки ме . Като не забравях да си напомня , че докато спя най много раста . Откровено не бях много стриктен , правех го не редовно .А и след като дръпнах на горе , направо забравих да правя упражнения . На 18 г. бях 169 см. За две и половина години . През цялото време докато се правят подобни упражнения е добре да не се коментират .

Sorry, we couldn't find that! [#10CCS2] Не успяхме да намерим страницата, която търсите. Полезни връзки Помощна документация Връзка с администратора на форума

Да за сега е идея . Но съвсем реална и надявам се мнозина я чувстват и разбират . Аз обичам хората от моето семейство , братята , сестрите . Въпрос на време е , да мога да пренеса тази любов върху повече хора .Когато се владея , успявам .

В къщи го правим и с кисело мляко > Да не е много кисело ( по прясно , да е), и постепенно с бъркане прибавяме млякото .Пропорции на вкус

Човек може да чете различни автори, да възприеме тяхното знание, но докато това знание не се обработи и не стане негово, нищо не се ползува, Чуждото всякога си остава чуждо. Затова всички поддържат, че, каквото и да прави, човек трябва да мисли. – Върху какво трябва да мисли? – Върху всички жизнени въпроси, които се повдигат в света. Всеки човек сам трябва да си дава отчет. Три принципа, три важни категории въпроси играят роля в живота. Първата категория въпроси са чисто материални, и те трябва да се разрешат по законите на материалния свят. За тия въпроси не можем да кажем, че Бог ще промисли. То е все едно да кажеш, че и без хляб можеш да живееш. Първата категория въпроси се разрешава чрез стомаха; втората категория се разрешава чрез сърцето, а третата категория чрез ума, т. е, чрез мозъка. Значи, три категории въпроси действат едновременно в човешкия живот: обществени или социални; етични, нравствени или духовни и умствени. Господ му рече

Забележително е , че на въпроса за духовното , в главите ни се появяват мисли за част от действителността . Ето един цитат : Аз говоря за материята в друг смисъл, а не както сега я разбират. Тя има особени качества, които малцина виждат. Според някои, материята е нереална, само духът е реален. Значи, материята е спящ дух. Под „материя” те разбират спящото състояние на духа; щом духът се събуди, материята минава в друга форма, В заключение, казваме: материя в действие или дух, и материя в бездействие или мъртва материя, спящ дух. Като знаете това, не мислете, че материалните неща са нереални, т. е. недействителни. Господ му рече Бих добавил : тези неща , които не харесваме са най отдалечени от посоката на стремежите ни . Но можем ли да кажем че не са духовни ?

защо в оцет ? И на края предполагам се залива с яйца разбити с малко пр. мляко , и се запича ?

-........ отговора на този въпрос , едва ли ще е , от значение за действията ти . От значение ще е , енергията на желанието , повдигнало въпроса , и представата ти за света . Ако желанието е за чудо ? То вече е потвърдено , Живота във всичките си прояви , е чудо . Човека изучаващ ума , с желанието да го овладее , са наричали йогин . Дънов , също , казва , че човек работещ върху характера си , като го променя , променя и външния си вид .То е мн. трудно , но възможно .

Една история от Морган Скот Пек , която сбито преразказвам : ,,Дарът на равина ." В нея се разказва за манастир в период на упадък . В рушащата му се , сграда , живеели само петима монаси заедно с абата , всичките по над 70 г. . В дивата гора , заобикаляща манастира , имало колиба , където един равин от близкия град се оттеглял ,по някога , като в отшелническо жилище . Един ден на абата , измъчван от мисълта , за близката кончина на ордена , му хрумнало де отиде до колибата и попита равина , дали може да му даде съвет , как да спаси манастира . --До болка познато !-- възкликнал равина . няма го вече духът у хората . И в моя град е същото. Почти никой вече не идва в синагогата . Стария абат и стария равин си поплакали заедно . После почели от Тората и дълбокомислено си побеседвали . Като станало време да си ходи , след като се прегърнали , абатът пак споменал проблема си . Равинът вдигнал рамене --,,не , съжалявам ,не знам какъв съвет да дам , единственото което мога да ти кажа е , че един от вас е Месията .". Когато се върнал в манастира , монасите го наобиколили с въпросите си . --Той не може да ни помогне--въздъхнал абатът ---. Но когато си тръгнах каза нещо --нещо много странно, ---че един от нас бил Месията . Не разбрах какво имаше предвид . През следващите седмици ,старите монаси разсъждавали над думите на равина и се чудели ,има ли някаква истина в тях . Един от нас да е Месията ? Дали е имал предвид нас . монасите от манастира ? И ако е така , кого точно ? Мислите ли че е имал на ум абата ? Да , ако е ставало на въпрос за някой от нас , трябва да е бил абата . Той е наш духовен водач вече над 30 г . От друга страна , може да е имал предвид брат Томас . Брат Томас очевидно е свят човек . Всички знаят че от него струи божествена светлина . Няма начин да е имал предвид брат Елред . Елред по някога е толкова своенравен . Но когато си помислиш , макар че е истинска напаст , Елред се оказва винаги прав . Много прав . Може пък равинът да е има предвид брат Елред .Но не е възможно да е брат Филип . той е толкова муден и безличен , въобще не го забелязваш . Но по някакъв тайнствен начин , притежава дарбата да се появява точно , когато имаш нужда от него . Просто по чудо , изниква до теб . Може пък Филип да е Месията ?Разбира се , че равинът е нямал предвид мен . Няма начин да е имал , предвид мен . Аз съм съвсем обикновен човек . Но ако все пак ? Ако е имал пред вид мен ? Господи не , не аз . Не може да знача толкова много за Теб , нали не може ? Размишлявайки така , старите монаси започнали да се отнасят един към друг с необикновено уважение , да не би случайно един от тях се окаже Месията . И да не би случайно, съвсем случайно , точно той да е Месията , всеки от монасите започнал да изпитва необикновено уважение , към себе си . Тъй като местността около манастира била много живописна , по някога се отбивали , желаещи да похапнат на моравата до манастирските стени .Без дори да го осъзнават ,те почувствали необикновеното уважение , обгръщащо петимата монаси и витаещо из целия манастир .Странно но това ги интригувало и привличало . Без да знаят защо , хората започнали по често да идват до манастира , да похапнат , да починат и се помолят в параклисчето .Започнали да водят и приятели , за да им покажат това особено място . Манастира станал притегателен център и не след дълго се появили и желаещи за послушници .