АлександърТ.А.

БожидарЗим Да разбира се.Не съм чел беседата и за това последния ред за духа ми се видя не на място.Нали всичко е от духа породено. #24 Диана ИлиеваПубликувано: Вчера, 18:14 Добре, нека се замислим, ние по каква причина вършим разни неща в живота си? Например, защо администраторите са създали и поддържат този сайт, защо модераторите отделят от личното си време, за да се грижат за форума и други неща, защо група ентусиасти доброволно сътрудничат тук, за да попълват електронната библиотека ...? Такива неща и много други се вършат от много хора по света, защо? Не е ли, защото им се струва, че така ще свършат нещо полезно за хората или с други думи ще им помогнат? И аз мисля така.Обръщам внимание на думите давам и помагам.Различни са.Наскоро попаднах на филм за Майка Тереза.Доколкото разбирам е неточно да кажем,ето тя помага на болните.Защото тя дава живота ,енергията,труда си на Бога.А който има нужда получава съответната помощ.

БожидарЗим Всяко други "духовно" помагане ..... дали е от Духа?! ---------Дали има нещо неповлияно от Духа?Учителя Дънов добре го е казал(не е цитат)Една от задачите на днешния човек е да различава от къде идват мислите в главата му.Тялото е добра антена и можем да му се доверим.Ако една мисъл ни довежда до приятно състояние,радост и т.н..Значи тя идва от напреднал дух.Ако ни изпълва с безпокойство,съмнения,раздразнение и др.Значи е от изостанал дух.И е по добре да не му обръщаме внимание,колкото и да се старае да ни помага.

Темата е много приятна,за което благодаря.Има за какво да се мисли.Например,хората израсли в среда с любов се различават от останалите.Те са получили основата за бъдещето си развитие

Благодаря, Дианче, за възможността! 1. Именно обществото, в което растат човешките деца е брилянтният начин, създаден от Бог - децата се социализират сами всяко по своя индивидуален начин. Точно това според мен ни препоръчва Учителя - училище-живот вместо сложна ситема от правила, закони, изисквания, мерки, проверки, стимули и куп измишльотини. Най-важното за педагозите е непрекъснатото опознаване на детската природа - на всяко дете, във всеки момент, не перфекционизъм в материала, който преподават, не високи резултати, не състезания, не изкуствени стимули и мотивация, а да се улавя естетствената мотивация, темпо, способности, път на всяко дете. Всяко дете върви по своя личен път и обществото трябва да уважава това право и свобода. Това е помощта ни - да не се опитваме да го променяме или "подобряваме", а да му съдействаме. 2. Когато работя, нямам усещането, че помагам или давам или уча. Уча себе си, учениците всъщност помагат на мен, а дали аз им помагам с присъствието си (временно) в техния живот и път - това вече те си решават. Това, което има нужда да променим е да отстраним "шапката", с която правим на всички задължителна "прическа", да видим в индивидуалния път на всяко дете пътят му към духа, както и да ни изглежда той... 3. Стремеж към духа и усещането, че е част от едно Цяло - прекрасно казано, това семе си е посадено в децата с идването им - не са ни оставили ние да садим, слава богу... От нас се иска да осигурим почвата, колкото можем. И най-вече да не се опитваме да извадим посаденото семе и да го сменим с нещо, което ни се вижда по-ефектно и добро... Чудесно казано за свободната воля при даването и получаване на помощ.Щото каква помощ е ,ако не ти я поискат.И при социализирането на децата важи правилото на свободната воля.Учителя се занимава предимно с условията на поднасяне и ,интерпретацията на материала.

Натрупването не е застой, напротив, това е процесът в който се акумулира енергията, необходима за следващия скок. Сега сериозно по темата - с опитностите си съм "открила Америка" - но сама! - че наистина не може да се стъпи в една и съща река два пъти. Т.е. застой на тази планета няма, е така, не съществува реално. Застоят съществува само като понятие в човешкия ум, който нарича така нещата, чието движение и развитие няма все още сетива или не желае да отрази и/или признае. Или когато умът ни отчита застой някъде около себе си или дори в самия себе си, това означава, че нещо му пречи да осъзнае промените, развитието, движението, които реално се извършват около него и дори често с неговото собствено участие. Бих добавил:Ако виждам застои някъде,значи не разбирам какво става

Генното инженерство е тъкмо средство да се намали вредата на околната среда, защото е насочено към пълноценното използване на ресурсите. (Околната среда на нас ли вреди?)

Винаги някои ще умира,а други ще се лекуват от затлъстяване

Твърдят че ГМО е единственото спасение за изхранване на човечеството.За сега това не е истина.За сега ГМО е само правене на пари.За сега ,проблема на хората е алчността,лакомията които се толерират със ,рекламата.

Четох за един йога,отшелник които възприема ухапването на кобра като божия милувка.А вие се притеснявате от ГМО.Че то е захарно петле пред змийската отрова.

Всичко си има ,своето значение.Всяка реклама на необмислени продукти е горила биеща се в гърдите и ревяща с възторг към джунглата.

Ами невъзможно е. Сподели какво мислиш ти за тоя парадокс. Невъзможно е, дори в опит синхронизирано да го направят, това влияние да бъде едновременно или равно по въздействие. Следователно някой накланя везните и повлича другите. Кога влияе?Само при гласуване или Винаги?,,Преговори" е в заключението и е различно от гласуване

Прекрасно Ники.Чувствата са вселена а любовта е най високия връх.И най хубавото е че има още много да учим.,, Хората пък говорят за любовта и разбират връзката между мъжа и жената. Според мене тая любов е работа за продължение на рода, но не и любов. Майката работи вкъщи не от любов, но от егоизъм, да се осигури на стари години. Любовта е нещо възвишено, каквото малцина са изпитвали. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Даже майчиното чувство не може да се нарече любов. Човек изпитва всички чувства, докато дойде до истинската любов." цитат от: 13. Двете жени Беседа от Учителя, държана на 12 юни 1921 г. в София.

Най добре е ако се учиш в група с учител.По бързо се напредва и по малко грешки стават.

Historiker,по, на горе пишеш че,, обмислям да започна занимания с фитнес".Направо почвай .Сериозните занимания с какъвто и да е спорт вършат чудеса.Енергиите в тялото се балансират,правиш мускули,стойката се изправя.Една година редовен спорт се отразява на характера,в положителна насока.И е добра предпоставка за нови познанства

Значи опираме до феномена вяра.Какво е това?Не мисля че е религия.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=313&st=120#entry178268 ( Вярвам в едното верую на любовта да не осакатявам никой живот в света и да помагам за всеки живот, за неговото издигане и за неговото растене и осъществяване).-----------Би трябвало това да ни бъде ръководно правило

Познавам такъв човек .Работи няколко години по ,,метода Силва".Името на една от книжките,,Ти лечителят",дава представа за неговата насоченост.Но този човек имаше огромна моти вация .Трудеше се за живота на много близък.

Повечето хора,най общо казано,имаме маалко съзнание( ежедневното,будно) и огроомно подсъзнание(Всички ,,забравени" спомени,Навици,рефлекси и др.) Молитвата винаги е насочена към интелигентността на тези двете.Първото да се смири и не си въобразява че всичко зависи от него.Второто да помага че без него сме за никъде.На практика,хапката която поднасяме към устата, трябва да бъде одобрена и от тялото.Молитвата с нейната форма-( моля ти се),е много лесен начин за смирение.За подтискане на ежедневния шум в главата.Тогава по лесно се чуват нуждите на тялото. Тя не е само (моля ти се) а най вече (благодаря).Кажи три пъти благодаря...Какви чувства се надигат ,нали.Емоционалната подготовка за правилно хранене е също важна.

Ще ме извините че следващото ще изглежда като нравоучение ,сиреч сухо,скучно.Поезията съм я загърбил напоследък и за това направо.В общуването на първо място е да не нараняваш излишно.Истина-неистина са хлъзгави понятия за да ги защитаваш със зъби и нокти .Мислите трудно се контролират.По лесно е да не им обръщам внимание.Някоя може да обърка живота ми.Когато някоя наранява мен или друг,старателно я заобикалям.На по упоритите им намирам противоположна ,достатъчно силна,за да ги направя двойка.. .А не сме телепати защото сме доста диви Защото една мисъл в живота може да ви спъне. Ако вашата наука не може във време на мъчнотия да ви помогне, тогава защо ви е тя? Разбира се, ние не можем изведнъж да разрешим всичките задачи; ако спазвате едно положение: всякога дръжте тази вътрешна връзка със светлината и не позволявайте никаква тъмнина да се вмъква в ума ви. Едно от правилата: абсолютно никаква тъмнина не допущайте! Тъмнината ще бъде отвънка. Какво другите хора мислят, то вас да ви не засяга, но онова, което вие мислите в даден случай, то е най-важното за вас. Сега мисълта е правилна само тогава, когато тази мисъл съдействува на процесите, които стават в мозъка – не спъва процесите на мозъка: мисълта е права, когато тя не спъва процесите на дишането, когато тя не спъва процесите на стомаха – на храносмилането, значи на физическото поле. Мисълта е права, когато тя не спъва човешката воля, човешките чувства; и мисълта е правилна, когато не спъва разумния живот. Сега това са дефиниции, които трябва да седат в ума ви. Има ли една спънка, тогава всеки един от вас трябва да премахне ония препятствия. Това съставлява една от задачите на живота. Затова човек се е родил. Съотношение между разумността и светлината... , МОК, 17.04.1931 г. А семейството е деликатна работа.Истината се поднася в подходяща форма .Но си мисля че разделението на полове е за да се осъзнае любовта.И стремежа ни е на там.С помощта на истината да влезем в любовта

Харесва ми идеята на К.Кастанеда за физическата реалност.Тя ,тази физическа реалност,се крепи на,, Споразумението"между всички съзнания които живеят тук,за начина по които интерпретират Реалността.Като деца сме обучавани на това,,Споразумение".После, сме поели щафетата и съзнаваме само по този начин.И така с умовете си я поддържаме жива.

Странни същества сме.Постоянно говорим за правилния начин на живот.За политиката ,спорта,здравословното хранене.Но когато дойде лекарят да ни обясни с какво и как да се храним,се усещаме че само приказки не са достатъчни.И поради причината че храненето и дишането са най важните практики за живота ни тук на земята, трябва да им обърнем съответното внимание.Молитвата е чудесен метод да настроим себе си.Да съберем вниманието и интелигентността на всички клетки и я насочим към предстоящата работа...А приятната компания е добре дошла винаги.Но мисля че не бих могъл да различа парниковия домат от градинския.Ако,докато го опитвам слушам колко ме обичат.

Ако мен ме няма.Светът няма да го има по начина ,по който аз го възприемам...Има два вида познание,които можем да назовем символно,дуалистично и вътрешно знание.По ,обичайните форми на разсъждение са приложими единствено към символното знание.Реалността за да се опознае.Се разделя най малко на две,наблюдател и обект.Тези двете са свързани, неделими...виж,,Спектър на съзнанието" от Кен Уилбър издателство Аратрон 2001 г.Там са цитирани редица квантови физици.Втория начин на познание,вътрешния е познат от векове.Всяка духовна традиция има метод за постигането му.За това духовно познание може да се каже че не е ограничено от времето и пространството.То е цялостно,за разлика от дуалистичното.Където при разделянето реалността на обект и субект ,се губи част от нея.Тъй като наблюдаващия може да опознае обекта а не себе си.И за това ----цитат,,да си послужим с нагледната метафора на Едингтън:В света на физиката наблюдаваме рентгенова снимка на познатия живот.Сянката на моя лакът се обляга върху сянката на масата,докато от сянката на писалката тече сянка на мастило...Ясното осъзнаване че физиката се занимава със света на сенките,е едно от най значимите модерни постижения."

Това е много точно.Ако живеем с любов,всичко ще бъде песен.Но любовта я разбираме всеки различно .А и не рядко действаме по някакъв ,,належащ" извън любовта начин.Задължение ни е ,да изразяваме любовта и се учим да го правим.Да покажем на детето красотата и хармонията в света.Това става като му ,,разказваме" за света,без каишка на врата.Щото свободата е основен елемент на живота...Свободни сме и да рушим телата си.И после,, млади да гледат стари"

Приел съм за истина че нищо не може да изчезне или да се появи.В ежедневния смисъл на тези думи.Всичко .Минало.Бъдеще.Съществува сега.Промените са в съзнанието...А,иначе за физическото поле на реалността .Много учени са на мнение че няма обект до като не се появи наблюдател.Виж публикациите на Божидар Палюшев за ,,Физика на торсионните полета"

Много хубави мнения има ,написани тука...На кратко,търпението е способността да насочваме енергията към осъзнаването.Действието да бъде предхождано от по-пълно разбиране