Здравейте! Ще се опитам да бъда кратък. Проблемът ми е следният: След вербална атака от страна на няколко човека,които са по-гoлеми от мен с повече от десет години, и по-точно след безпочвените им подигравки, аз им отвърнах доста грубо.Разбрах,че не са хора на които мога да разчитам и да се доверявам,тъй като същата вечер бяхме заедно в друг град на купон(така да го нарека). Аз съм на 21,а те са на по на над 30. Та така след като ги нагрубих,обидих и така нататък,да не казвам още какво,се обадих на баща ми да дойде и де ме прибере без да му казвам какво се е случило в подробности.И същността на проблема е там,че сега бивам заплашван от тези хора с побой и куп други гадости.Те много добре знаят положението ми/ни и знаят,че съм по-слаб - може би и затова са си казали,че могат да се подиграват и да се гъбаркат колкото си искат.Та сега чувствам страх да излизам сам и да оставам сам,чувствам също и гняв,който произлиза от страха и ситуацията,в която съм и следва самосъжалението,което е следствие на това,че нищо не мога да направя.Мисълта,че съм по-слаб и нищо не мога да направя каквото и да се случи ме разяжда... Ходих при адвокат,разказах му и той,както очаквах,ми каза,че нищо не можело да се направи,нямало е нищо наяве,нямало е никакви доказателства.Добре съгласих се,така е,но пък мислите ми не изчезват,защото са си истина - по-слаб съм просто и колкото и да съм прав те са по-силни и стигнах до там,че си трябва груба сила,която я нямам и това ме тревожи... Не мога да гледам смело напред. Благодаря на всички,които ще отговорят и ще обърнат внимание.