ISTORIK

http://www.youtube.com/watch?v=_3Jh9YdMA8g http://www.youtube.com/watch?v=LHtR-IIauSA http://www.youtube.com/watch?v=F9anKEDSotQ Eто нещо и от мен...

Здравей! Защо не пробваш да тренираш някое бойно изкуство? Тренировките ще ти дадат по-голяма увереност в себе си. От друга страна, преди важно събитие може да правиш някакъв ритуал, който ще те извади от вцепенението ми. Мой колега (състудент) преди да влезе на изпит, правеше по един мъжки и по един женски шпагат. Направил шпагатите в първи курс, в състояние на дистрес. Взел си изпита и оттогава - всеки път, преди да влезе да го изпитат, правеше шпагати. Не казвам, че и ти трябва да правиш шпагат(и), особено - ако не можеш, но си изработи някакво действие, някакъв ритуал, който да ти помага в такива ситуации. Например - брой до 25, преди да направиш нещо, от което се боиш. Или нещо друго, което да ти дава нужната увереност. Успех!

С течение на времето хората се развиват и се променят - променя се тяхната личност, променя се физиката им. Може да познаваш половинката си още от училище, от детството си. Но един ден осъзнаваш, че човекът до теб е съвсем различен от човека, в когото си се влюбил(а). Напълнял, отслабнал, поумнял, оглупял и така нататък - в зависимост от настъпилите промени. Разбира се, съществува възможността с течение на времето да настъпят промени, които да те накарат да харесаш и да заобичаш човека до себе си още повече! Ако това се отнася и за двамата - прекрасно! Но единият може да се е развил в положителна посока, а другият - в отрицателна. В този случай единият все повече заобичва и се повече се влюбва, а другият все повече разлюбва и все повече намразва. А търпейки нетърпимото, човек намразва не само човека до себе си, но - и самия себе си.

Понякога, в желанието да ти избодат очите, враговете ти изписват вежди. Не се знае какво печелиш, когато изглежда, че губиш. Може би така е най-добре за теб, но ти все още не си го осъзнала. Изчакай да мине малко повече време - виж какви нови възможности ще се появят...

Здравей! Казваш - няколко грешки и - хоп! - скъсала с теб... Не зная какви са грешките, които си направил (напр. - не си се постарал да се преместиш в нейното селище или не си се постарал да я вземеш у вас или поне да я настаниш на квартира или на хотел в твоето селище). Ама щом е имало караници, май са били сериозни. От нейната гледна точка вероятно твоите грешки са достатъчни, за да не желае тя повече вашата "заедност". Но пък е добре, че иска да си останете приятели; все пак, не изгаря всички мостове към теб. (Освен, ако не ги е изгорила и ти е казала да си останете приятели, но - само от учтивост.) Пишете ли си още, поддържате ли поне някаква виртуална връзка? Виждате ли се на живо? Ако ти беше на нейното място, как би се отнасял към младежа, който е направил твоите грешки? Задай си този въпрос, задай си и въпроса дали не си направил повече грешки, отколкото си мислиш самият ти. За да си я върнеш, първо трябва да й се извиниш за допуснатите грешки и да се опиташ да ги поправиш, ако са поправими. После - всекидневно да демонстрираш любовта си към нея. Само с декларации не става. Все пак, за да има любов, за да има взаимност, са нужни двама. Ако единият гледа в друга посока или, ако сте твърде различни (например, ако единият е домошар, а другият ходи по кръчми, дискотеки и "купони" нощем), няма как връзката ви да просъюествува дълго. От друга страна, възможно е да е срещнала друг, който е по-близо до нея (съсед, съгражданин, колега, състудент, съученик...). Имах състудент, който ходеше да учи висше ато задочник в друг град. Там се залюбиха с местно момиче, състудентка. След време се разделиха, понеже се виждаха само, когато той ходи там. В негово отсъствие тя почнала работа като учителка в съседно село и там се оженила за един свой колега, също учител в същото селско училище. После се оказало, че колегата е от съвсем друг град. И двамата заминали в неговия град. А моя приятел дълго време ближеше рани от тази връзка, но така и не се събраха повече с тази негова любов.

Да, всеки има свои критерии за сериозност на четивата. За мен сериозните четива са онези, които са посветени на науката, с други думи - научната литература - монографии, учебници, помагала, списания... Литературата в чист вид (поезия, проза) е само допълнение към научната книжнина. И тук вече може да се проявят отново личните критерии, личния вкус на отделния читател - един ще иска да чете поезия, друг ще предпочита романи, трети ще набляга на разкази... Един ще предпочита едни писатели, друг - други. Има и такива, които са прочели само първия том от поредицата за Винету. Други наблягат на комикси. Трети не четат въобще, а само оцветяват книжки с картинки.

Икономиката не е единственото, което пострада в кризата, която тресе света от 2008 г. насам. Много повече и много по-опасен е ефектът й върху психическото здраве на хората както тук в България, така и по целия свят. Безработните са в безизходица, която ги кара да адаптират цялата си ценностна система, за да оцелеят. Често пъти това се случва и с работещите, които по една или друга причина са стресирани и неудовлетворени. Така рискът от психични разстройства и по-сериозни психосоматични заболявания съществува на практика при всички нас. По темата представител на вестник "Дневник" разговаря с д-р Пламен Димитров, президент на Дружеството на психолозите в България, и д-р Надя Матеева, психолог-консултант и психотерапевт в департамента по "Психология" към БАН. Заедно те са автори на метаанализ, посветен на ефектите на безработицата върху психичното здраве. Проучването им обхваща над 53 изследвания от целия свят от 1984 г. досега, в които са изследвани над 200 хиляди души. Данните от тях са приложени и сравнени със ситуацията в България. - Какво показва анализът ви? Какви са ефектите на безработицата върху психичното здраве? - Категорично може да се каже, че връзката отдавна е доказана и касае много аспекти. Безработицата, особено - хроничната, при нискоквалифицирани хора и с по-ниско образователно ниво, е свързана с рязко увеличаване на цялата симптоматика на това, което ние наричаме дистрес - хронична умора, усещане за безпомощност, много често преживяване на безсилие и загуба на компетентност за това, какво би могъл да направиш, за да живееш един по-смислен, по-отговорен и по-достоен живот. Някои хора се впускат в защитно консуматорство, потребителски начин на живот, доколкото могат да си го позволят, разбира се, и примитивизират идеите и перспективите си. Това е и в български, и в международен план. Изразява се много просто - кръчмата, храната, фиксацията върху материалната удовлетвореност, загубата на интерес към повишаване на квалификацията и образованието, изобщо - фиксация върху битуването. Но по-сериозни са ефектите на хроничната безработица и безработицата въобще върху такива клинични симптоми като депресивност, тревожност, психосоматични заболявания, предразположеност към алкохолизъм, зависимости от всякакъв порядък. Това също е доказано в международен план - знаят го и Световната здравна организация, и Международната организация по труда. Това, което ние направихме, беше да вмъкнем този конструкт, върху който Надя Матеева работи от 2010 г. Той се нарича автентичност – това е усещането на човека, че той наистина е себе си, че може да реализира в отношенията, в поведението си, включително – и в преживяването и самовъзприемането си една пълнота на усещането, че е себе си, че се приближава повече до вътрешните си ценности и мотиви, че движението му е изцяло подчинено на собственото му желание и готовност и така организира и емоциите си. Връзката между автентичност и благополучие са много силни - и в България, и в Щатите и другаде, където са правени тези изследвания. Когато намесихме българското си изследване в това понятие, установихме нещо много интересно - неблагоприятните ефекти на безработицата стават по-силни, по-ясно изразени и отчетливи, когато хората преживяват изключително високо ниво на неавтентичност на ситуацията, в която безработицата ги поставя. Това усещане, че трудът за теб е ценност, че ти си отговорен, само когато се трудиш, и невъзможността да го упражняваш, води до усещането, че си силно отчужден от себе си, което усилва предразположеността към всички видове проблеми с психичното здраве. Докато автентичните хора са свързани със себе си - те много добре отчитат и позитивните, и негативните страни на преживяванията си, живеят с по-ясна представа за вътрешната и външната реалност. - Как се проявяват двете състояния, до какво водят те? - Неавтентичноста е много често преживяване, за съжаление обаче, то е твърде често отричано или замествано с други, които обикновено са по-лесни за констатиране, защото не изискват екзистенциална честност. Фройд го е казал: "Да си напълно честен със себе си е огромно по значимост и много трудно упражнение." Затова служи психоанализата - да стигнеш по-близо до своята автентична представа за ценностите, нуждите си, да си открит към себе си, дори когато това ти коства много усилия. Автентичните хора не живеят лесно в съвременното общество. От друга страна, е ясно, че автентичността е буфер срещу проблемите с психичното здраве. Отчуждението от себе си е усещането че си зависим от други хора, че трябва да се конформираш, да си изключително удобен на системата на институциите, на другите. Това е неудовлетвореност от собствените действия. Хората, които са автентични, пък имат много ясна и задълбочена представа за самите себе си, за желанията си, за преживяванията си, за чувствата си, за идеите си, дори - и когато те са противоречиви. Впрочем, автентичните хора могат да живеят с голяма доза вътрешно противоречие. Но тези хора имат диференцирана представа за себе си и от това произтича интересът им да реализират в поведението си и в отношенията си тези свои вътрешни чувства. Когато правят избор, те са агенти на своето движение, това ги прави предразположени към по-автономни и отговорни поведения - повече се грижат не само за себе си, а - и за поетите ангажименти. А когато не си автентичен, ти обикновено се съгласяваш по-лесно с външния натиск и с модите и с това, което авторитетите ти налагат. Приемаш, че всичко става под външен натиск, и обикновено някой друг е причината за твоите действия. Това може да са твоите родители, защото се съгласяваш цял живот с техните вградени в теб ценности и принципи, но самият ти знаеш в себе си, че други неща те вълнуват. Сума ти инженери има, на които им се свири рок. Обаче са инженери, защото бащите им или майките им са ги направили такива. Или пък си престижен адвокат, който обаче няма никакво усещане, че освен сърфинга го вълнува нещо друго. Това са неавтентични начини на живот. В крайна сметка автентичността се проявява в това дали чувстваш, че начинът ти на живот е този, който ти избираш, или той ти е наложен, или пък си се съгласил с него, защото ти носи някакви външни или вътрешни облаги. - Каква част от хората се чувстват неавтентични? От какво зависи това, те да бъдат такива? - Установихме, че това се случва на една трета от българските безработни. Но това се случва и на около 15% от работещите. Защото при тях отсъства тази ангажираност и заинтересованост от работата. Те също се чувстват неавтентични и също са предразположени към тези проблеми, защото работата им не е това, което те искат тя да бъде, за което са мечтали и са се готвили, което обичат и което отразява вътрешния им ценностен профил. Този процент е още по-висок - около 25%, при пенсионерите, които имат капацитета да се трудят, но нямат ресурса за това. Обществото няма система, по която да им осигури работа, и те също се чувстват неавтентични. При много от мъжете това е причината за ранната им смърт – усещането, че си излишен, отхвърлен - отчуждаваш се от себе си, не намираш място за себереализация. Много голям е процентът - близо 30%, е и при домакините - жените, които обикновено смятаме, че са доволни да си гледат децата и къщата, обаче всъщност и те не се чувстват щастливи. Това не е представително изследване на България, ние не сме социолози - занимаваме се с дълбочините, а не - с видимата част на айсберга. Но в продължение на този период 1984 - 2013 г. никога не се е отклонявал този проблем. Когато човек е безработен и е в групата на тези, които се чувстват отчуждени, на него винаги му се появяват проблеми с психичното здраве. Оказва се, че това не се влияе силно от социално-икономическия статус, а - от вътрешното, ценностното преживяване на труда в живота ни. Не се чувстват зле безработните, за които трудът не е ценност, те не преживяват този стрес. Следенето на този конструкт - автентичността - може да предскаже такива проблемни групи и за тях трябва диференциран подход, особено - в програмите, които са насочени към подпомагане на безработните. Например, за тези хора са противопоказни мотивационните курсове, защото те са толкова вътрешно мотивирани, че от това се разболяват. За тях трябва да се осигурят конкретни реални работни места, отговарящи много ясно на вътрешния им профил, а не - да им се натрапват работни места, които не отговарят на очакванията им. Тъжното е, че за тази група по-скоро би трябвало да се предлага психологическа помощ, а не - някакви методични бюрократични семинари за самопомощ, чието послание е: "Търсете каквото и да е, за да имате някакви доходи!". Това няма нищо общо с доходите. Има общо с усещането на всеки човек за пълноценност и възможността чрез труда да постигнеш повече свързаност със същността си, с ценностите и емоциите си. - Как неавтентичността се отразява на работното място? - Много мениджъри са неавтентични и изграждат култура на неавтентични отношения. Например, те стават макиавелисти - обичат да използват другите, защото те се чувстват използвани от системата, въпреки че имат някакви представи за себе си и предпочитанията си. Но понеже не могат да се откажат от благините на конформизма си и тази неавтентичност е вече наградена... Неавтентичността е неспособността да изграждаш близки човешки открити отношения и това много често се проявява в работната среда. Води до това, че културата на организацията, изградена от неавтентични лидери, обикновено е дефанзивна, невротична и дисфункционална. Води и до това, че хората са или агресивно-защитни - борят се за власт, в най-добрия случай са перфекционисти, които се самоизтезават, или пък са толкова вперени в състезанието помежду си, че забравят, че това не е целта на организацията. Целта и ползата е споделянето на удовлетвореността. И, разбира се, има и пасивно-защитни - такива, които са отдръпнати. По един или друг начин ниската автентичност води до загуба на градивно отношение към начина на живот - отчуждаваш се от естествени потребности като стремежа към компетентност, свързаност и автономност за сметка на някакви зависимости - социални, политически, икономически, финансови, емоционални. Сега сме във века на автентичността, това е най-модерната тема в психотерапията. Вече се говори много и за това какво е автентично лидерство. Много малко автентични лидери сме забелязали, особено в политическия свят и в корпоративния свят. Автентичен лидер не е този, който има власт, а е човекът, който успява с поведението си да създаде начин на живот, който води до качество не само у него, а - и у другите, които искат да го следват. Такива са малцина и в световен мащаб. Махатма Ганди е пример за автентичен лидер. Aко в една компания лидерът е автентичен и груповите отношения са качествени, хората имат висок стремеж да реализират своите ключови ценности като компетентност, свързаност и автономност. Там хората говорят по-лесно за проблемите си, никой не се представя за перфектен, говори и за хубавите, и за лошите страни на нещата. От това произтичат по-креативни и по-отговорни решения. Отношенията между хората в работен план и в междуличностен план са много по-качествени и това създава на лидера изключително влияние - не му се налага да командва, да властва, да заплашва, да респектира, а по-скоро това става с приятни преживявания, свързани с открит диалог и с рефлексия за това, което ни се случва. Такъв организационен климат на автентичност води до високи резултати не само в работата, но - и в постигането на субективно благополучие. За съжаление, България е на дъното на всички изследвания по тези показатели. - Защо сме на дъното? - Ние сме класически на дъното във всички европейски съпоставителни изследвания по субективно благополучие. Българите се чувстват най-неавтентични и най-неудовлетворени поради това, че имат най-голямо разминаване между това, към което се стремят, за което знаят, че би могло да бъде съдържание на живота им, и това, което им се предлага като условия по отношение на социална среда, политическа система, организация и управление на бизнеса. Това изчезва, когато наблюдаваме квалифицираните българи в емиграционни състояния. Те обикновено са намерили тази среда, в която рязко намалява усещането им за неавтентичност. - Т.е. външният пример ни прави по-нещастни? - Не, не ни прави нещастни самият процес на социално сравнение. Реалните условия са тези и тези показатели са много по-мощни от всякакви макроикономически статистики, защото се отнасят до най-важния двигател - психичното преживяване и емоцията. Нищо не действа на човешкото поведение директно. Нито политиците, нито икономическите показатели. Всичко се пречупва през емоционално-психическия живот. Може да се каже, че психичната детерминация е най-важната. Ето един пример: много често медиите ни убеждават, че гледането на филми с агресивно съдържание или видеоигри с насилие, които с часове децата играят, няма да доведат до това, че ще станем по-агресивни. В същото време не могат да ни обяснят и рационалното си искане, че 30 секунди рекламно време по време на интересен мач струват петцифрени, десетцифрени числа, а на Запад - и милиони. Защо - защото получаваш достъп до това да модифицираш поведението на хората. - Кои са по-честите психични заболявания в България? - Имаме много сложна картина на психично-здравния статус на българите. Имаме високи нива на тревожност. Тревожните разстройства, депресивните състояния са масови и ларвирани. Ларвирана депресия значи, че наглед не си болен от нищо, но препиваш с приятели в кръчмата всяка вечер, уж веселейки се, или си се впуснал да се забавляваш, но всъщност хич не ти е забавно, а само имитираш публичност. Това много често избива в проблеми в отношенията. Прикриваш депресията си, но хич не ти върви в интимния живот. Психичните проблеми невинаги са признати от хората и у нас има един феномен - че два пъти по-малко от хората търсят помощ, в сравнение със средното за ЕС, а имаме 4 пъти по-високи причини за това. Това е така, защото на хората хронично им е втълпявано, че тази им безпомощност не може да бъде преодоляна, че професионалната помощ няма да бъде решение. Хората се опитват защитно-компенсаторно или чрез отричане да завоалират проблемите и това е станало начин на живот, който ни води до това преживяване на отчуждение и усещането, че нито ти можеш сам да си помогнеш, нито някой друг може да ти помогне. Това е усещане за приучена безпомощност, което ние познаваме отдавна. Имаше го и при социализма, но сега се засили особено много, след като рухнаха оптимистичните очаквания у много хора, след като толкова много „спасители“ не спасиха никого, освен себе си. Имаме и ръст на самоубийствата. Но занемареността, пълният отказ от профилактика и превантивна работа са най-сериозният индикатор за затруднения и не случайно България е на дъното на класациите за щастие и удовлетвореност. Освен от всичко друго, хората се отчуждават от грижи за себе си и това само по себе си е патология, при това - масова. - Има ли връщане от това състояние? - Има. Казва се терапия. Терапия и промяна на елита – корпоративния и политическия. Трябва да се промени начинът, по който той живее, мисли и се грижи за отговорностите, които има като определящ климата на промяната в културата на организацията. Истината е, че вместо да се опитват да мислят за повече печалби, съвременните мениджъри трябва да се научат да изграждат качествени организации, а това не става с икономически, а с психологически тренинг. Има нужда от масивна работа, както това се случва системно на западните им колеги. Младите мениджъри в САЩ преминават през толкова много обучения, за да се провери каква е психологическата им годност да бъдат ръководители. Тук обикновено това се забравя или се отхвърля. А истината е, че затова берем тези плодове. - Дългосрочен ли ще е ефектът от сегашната криза? - Естествено, от тази - да. Има много нормативни кризи, които хората преживяват, защото преминават от една в друга ключова възраст, стават родители, например, и това е кризисно положение у нас. Да си млад човек, който иска да има деца, е голяма криза наистина. Не защото е трудно да ги гледаш, а защото се отказваш да ги имаш. Оттам и демографската криза. Отказваш се заради натиска - невъзможността да им осигуриш този начин и стандарт, качество на живот, който би искал да осигуриш за най-важните си хора. Това е изключително депопулираща, бих я нарекъл автогеноцидна ситуация. Хората, които са фертилни, млади, но не могат да си осигурят условия за повече от две деца, очевидно не се чувстват адекватно. По рецептата на Рейгън развитие и спокойствие ще има тогава, когато с една трета от заплатата човек да си осигурява всички базови нужди, а с останалите пари да подсигурява бъдещето, образованието и мобилността на децата си, също и да се забавлява и да осъществява мечтите си. За съжаление, ние нямаме модерно мислещ корпоративен сектор и ни предстои да преосмислим ценностите си. Хората са в сложна екзистенциална ситуация навсякъде и е въпрос на преоценка на много ценности, от които зависи бъдещето на корпорациите, на на държавите и на съюзите. Виждате как се тресе ЕС. Това обетовано братство, към което се стремяхме толкова, ни се изплъзва не поради нашата нелоялност, а - поради собствената му неавтентичност. източник

Добре и било ДДС за книгите и за учебниците да бъде намалено. Не може хазартът да бъде толериран и с намалено ДДС, а книгите и учебниците да са натоварени с пълния размер на този данък!

Петър Дънов - За буквите http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b15/novi_tekstove/bukvi_ot_ps.htm --- Най-важната буква в историята на писмеността е буквата М http://leonleonovpom.blog.bg/history/2013/04/12/nai-vajnata-bukva-v-istoriiata-na-pismenostta.1099962

Между другото, една добра новина се появи наскоро... Оказва се, че има увеличение на читателите в библиотеките и читалищата, както - и увеличение в продажбата на книги. Да се надяваме, че отново ще настъпят добри времена за четенето!

Малко повече конкретика ще можеш ли да добавиш?

Воистину воскресе!

За прелюбодействието не са ли нужни двама души? Не знам дали казаното в тази заповед се отнася до прелюбодействието със самия/самата себе си. Пре-любо-действие - това е една чудесна дума от старобългарския език. Означава прекаляване с любовните действия/дейности. Нищо прекалено не е (или не води до) хубаво.

Играта на шах не е чисто и просто забавление. С нейна помощ се усвояват множество ценни качества на ума, полезни в човешкия живот, които се превръщат в навици, подходящи за всякакви ситуации. Статистически изследвания, направени в САЩ след въвеждането на програма за изучаване на шахмата като свободно-избираем предмет в училище от първата степен на образованието доказват, че децата, които се занимават системно с шахмат повишават значително успеха си по другите предмети. Те постигат по-високи резултати, защото шахматната игра формира следните качества и умения: - Концентрация – децата се научават да наблюдават внимателно и да се концентрират и обръщат внимание на отделни детайли. Ако не гледат какво се случва, те няма да могат да отговорят адекватно в конкретна ситуация, независимо колко са умни. - Визуализация – децата придобиват възможност да си представят поредица от действия преди те да се случат. Чрез тренировки се засилва способността им да си представят отделни ситуации и картини наум, първо в един, а след това в няколко хода напред. - Мислене в перспектива – децата се учат първо да мислят и после да действат. Добрият шахматен инструктор ги учи да си задават въпроса: “Ако направя това, какво може да се случи след това и как мога да реагирам?” С течение на времето шахът им помага да развиват търпение и да бъдат внимателни. - Правилна преценка и вземане на оптимални решения – децата се научават, че не е нужно да правят първото нещо, което изниква в ума им. Те се научават да идентифицират алтернативи и вземат предвид плюсовете и минусите на различните действия. - Конкретен анализ на ситуацията – децата се научават да оценяват резултатите от конкретни ходове и поредици от действия. “Дали тази последователност ще ми помогне или ще ми навреди?” Решенията са по-добри, когато се водят от логика, а не от импулс. - Aбстрактно мислене – децата се обучават да се връщат периодично назад и от подробностите да виждат цялостната картина. Те също така се научават да взимат модели, използвани в един контекст и да ги прилагат в различни, но свързани ситуации. - Планиране – чрез играта на шахдецата се научават да си поставят по-дълги цели и да предприемат стъпки за тяхното постигане и конкретен план за привеждане в действие. Научават се също на бърза реакция и преоценка на своите планове, в случай на промяна на ситуацията. - Многопластност и широк обхват на действия – децата се научават да боравят с множество и различни обекти наведнъж. Те са насърчавани да оценяват различни фактори едновременно, а не да са погълнати и обсебени от един отделен елемент. - Предвидливост - с която се отправя поглед в бъдещето и се разглеждат последствията, до които води едно или друго действие в играта – въпрос, с който играчът на шах се сблъсква непрекъснато в хода на партията. “Ако преместя тази фигура, какви ще са предимствата и недостатъците, които ще ми донесе това в новата ситуация? По какъв начин може моят противник да се възползва от това? Какви други ходове бих могъл да направя, за да си помогна и за да се защитя от неговите атаки?” - Предпазливост, с която се изследва цялата шахматна дъска (или сцена на действие); взаимните връзки между различни фигури; опасността, на която са изложени те и възможностите да се подпомагат взаимно; вероятността противникът да направи един или друг ход, да атакува една или друга фигура и какви са различните начини за избягване на неговите удари или обръщане на последствията от неговите ходове срещу самия него. - Внимание, за да не се правят прекалено прибързани ходове. Този навик най-добре се усвоява чрез дисциплинирано наблюдение на правилата на играта, като например това, че ако пипнеш някаква фигура, си длъжен да я местиш някъде по дъската. Всички правила на играта следва да се наблюдават внимателно и така играта ще придобива облика на реалния човешки живот и в частност – облика на войната. Проучванията показват, че играта подобрява концентрацията, интуицията, паметта и уменията за анализиране и за вземане на решения. Нито едно от тези умения не са специфични единствено за шаха, но всички те са част от играта. Красотата на шахмата като учебно помагало е, че тя стимулира съзнанието на децата и им помага да изградят тези качества докато се забавляват. В резултат на това децата стават по-критични мислители, по-добре решават проблеми и са по-независими участници в процеса на вземане на решения. Тези заключения са подкрепени с изследвания в областта на образованието на различни места в Съединените щати и Канада. Проучвания, направени в тези страни показват, че шахът води до повишени резултати на стандартизирани тестове за четене и математика. Статистическо изследване от огромен мащаб, проведено в Ню Йорк, в което участват повече от 100 училища и 3000 деца, показва, че децата изучаващи шах в училище показват по-високи резултати по английски и математика. Изследвания в Хюстън, Тексас и Брадфорд, Пенсилвания показва, че изучаването на шахмат като предмет от учебната програма води до по-високи резултати на тестовете на Уотсън Глейзър за оценка на критичното мислене и тестовете на Торънс за оценка на творческото мислене. С помощта на шаха усвояваме навика да не се обезкуражаваме от спънките в текущите ни дела, навика да се надяваме на благоприятна промяна и навика да упорстваме в търсенето на ресурси. Играта е толкова богата на събития, съществуват толкова различни обрати и внезапни превратности и играчът може толкова често, след продължително обмисляне, да открива начини да се измъкне от непреодолими ситуации, че е добре човек да се бори до край, с надеждата за победа и уповавайки се на собствените си умения, или поне - с надеждата за грешка от страна на противника. Който сбърка последен, губи шахматната партия/игра. Социалните ползи също не са по-малко. В училищата или шахматните школи и клубове шахът често служи като мост, който обединява деца от различни възрасти, раси и полове в една дейност, на която всички заедно могат да се насладят. Шахът помага за изграждане на индивидуални приятелства и създава дух на разбирателство и лоялност, когато децата се състезават заедно в отбори. Шахматът също учи децата на спортсменство и коректост. Същестуват много примери за проблемни и трудни за възпитание деца, за които заниманията с шах са довели до повишаване на мотивацията, подобряване на поведението, по-добри изяви и подобряване на оценките в училище. Шахматът е здравословна, развлекателна дейност, която може лесно да бъде научена и да се практикува на всяка възраст. Защо тази игра има такова положително въздействие върху децата? Шахматът стимулира умствената дейност. Спомага за повишаване на способността за решаване на проблеми, защото самият той на практика осигурява голямо количество проблеми за решаване. Шахът налага незабавни наказания при допускане на грешки и награждава за добре решен проблем и проява на творчество и инициативност. Шахът създава модел или система на мислене, която, когато се използва правилно, поражда успех. Играещите шах са свикнали да търсят повече и различни алтернативи, в резултат, на което действат по-непринудено и оригинално. Конкуренцията насърчава интереса, предизвиква полагането на максимални усилия за постигане на по-добри резултати и повишава желанието за победа. Учебната среда и провеждането на шахматни занимания и тренировки имат положителен ефект върху отнешението на учениците към ученето. Учебните игри са един от най-мотивационните инструменти в репертоара на един учител. Всички деца обичат играта. Шахът ги мотивира да желаят да решат определен проблем и да прекарат в мълчание часове наред, потопени в логическо мислене. Същите тези млади хора, които често не могат да стоят и 15 минути съсредоточени и концентрирани в класната стая. Една от най-големите заслуги на шаха е именно това, че е снабдител на множество и разнообразни задачи за решаване. Проблемите, които възникват в различните позиции в голяма степен са винаги нови. Плодовете от развиването на способността за решаването на различни проблеми, децата ще берат в последствие, когато са вече пораснали зрели хора и се сблъскват с трудностите на живота. Шахматът е удачен избор за училищен спорт, тъй като е достъпен за децата от всяка социална група, подпомага социалното сближаване и може да допринесе за постигането на цели на политиката, като например - социалната интеграция, борбата с дискриминацията, намаляването на престъпността и борбата срещу различни зависимости. Добре, че докато са на шахматното поле, фигурите умират само за малко, за времетраенето на една игра. А после възкръсват – за следващата. Това ни препраща към въпроса за живота, смъртта, възкръсването, прераждането, както и митовете, свързани с тях. Но следващите игри никога не протичат така, както е протекла някоя предишна. А играчите все се надяват, че в следващата, ще бъдат все по–съвършени. А, докато пътят към съвършенството е дълъг, то човешкият живот е кратък – нищожно време (от археологическа гледна точка).

Страхотна тема. Съжалявам, че я виждам чак сега. Дано по-скоро да го въведат като ЗИП в училищата. Съшествува програма на ЕС за въвеждането му като учебен предмет: http://www.nauka.bg/a/%D1%88%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7

Здравей, Hope1! Вместо да се притесняваш за несъществени неща, намери начин да пребориш стреса. Избери си някаква дейност, която хем ще ти бъде приятна, хем - забавна, хем - полезна. Дали ще тренираш спорт, шахмат, бойно изкуство, тае-бо, аеробика, йога, танци, паневритмия... Дали ще се отдадеш на писане на романи или на стихове, дали - на рисуване, на пеене или - на свирене на някакъв музикален инстримент, на градинарство... Или - на компютърни игри. Или ще си вземеш домашен любимец - куче, коте или друг представител на фауната. Ако си беше взела няколко книги, сигурно нямаше да ти остане време да си мислиш разни щуротии. От друга страна, ти си скучала сред природата! Аз не мога да си представя как на някого може да му бъде скучно сред природата - на планина, на море, на река... Аз все щях да намеря с какво да се занимавам. Щях да се наслаждавам на самата природа, на песните на птиците, щях да се наслаждавам на тишината и на спокойствието, щях да медитирам, опитвайки се да чуя как растат тревите и камъните, да тренирам техники и кати от карате, да чета книги, да играя шахмат (дори - и срещу себе си, защо - не!). Най-малкото, поне щях да си почина от ежедневието в града и да убия стреса. Ако времето е лошо, поне щях да се наспя до насита. За да не му е скучно на човек, когато е сам, трябва да може да си бъде самодостатъчен.

Министерството на физическото възпитание и спорта е пуснало на сайта си анкета. Идеята е да се определи какво спортуват българите, какво биха искали да тренират, кои спортове(да) са приоритетни, кой е най-българският спорт... Резултатите от анкетата щяли да се използват при редактиране на нормативната уредба, свързана със спортната дейност в страната. Ето и самата анкета: http://anketa.mpes.government.bg/

A ти работиш ли в момента? А, ако не, мислил ли си да започнеш работа? В психотерапията има раздел, наречен трудова терапия. От друга страна, сред колегите на работното място може да откриеш нови приятели, а защо не - и любовта...

През 2004 г. в България има 5340 селища, от които - 247 града и 5086 села. През 2007 г. в България има 5305 селища, от които - 253 града и 5052 села. През 2009 г. в България има 5302 селища, от които - 255 града и 5047 села. И до сега е така.

A... Схванах въпроса. Ами уча ги на неща, които ще им бъдат полезни в живота, които ще ги изградят като личности, неща, без които не може - уважение, дисциплина, търпение, трудолюбие, ученолюбие, грамотност, честност, самоконтрол, достойнство, лоялност... Такива неща... За да бъдат добри в областта на историята, трябва да имат много широка култура, понеже всяка наука може да бъде в помощ на историята - географията, лингвистиката, археологията, литературата, археоастрономията... да не продължавам... Колкото до карате, там има няколко важни принципа: - в техниката (удар с ръка, ритник, ключ, хвърляне, събаряне, падане, придвижване) участва цялото тяло - там, където (и когато) свършва една техника, започва следващата - без излишни движения - тялото трябва да бъде отпуснато (за да имаме по-голяма скорост) и да се стегне в крайната фаза на техниката (kime), а след това отново трябва да се отпуснем - по възможност да се използва най-краткия път за изпълняването на определена техника - без влагане на излишна сила - опасността на приложената самозащита не бива да надвишава опасността на нападателната техника - всяка техника е пренасяне на тежест в пространството - ударът е предприета инициатива, а блокът е отнета инициатива За ученето: - учете така, че един ден учителят ви да се уплаши от вашето усърдие - учете така, сякаш преследвате някого, когото не бива да губите от поглед - учете така, сякаш управлявате лодка, плаваща срешу течението на реката И така - нататък. Използвам премъдростта на вековете, давам им интересни поговорки, пословици и мисли. Най-вече - от Изтока.

Аз съм преподавал в училище най-вече история (вкл. - и на френски език), а също така - и други дисциплини: география, български език, френски език, изобразително изкуство, трудово обучение, час на класа (или - на класния ръководител). Не съм преподавал психология. В университета съм преподавал учебния предмет странознание на България (включва история, география плюс култура и цивилизация) на чуждестранните студенти. Водил съм курс по френски език в езикова школа. В момента преподавам карате. За да сме по-точни - Shito ryu karate do Kofukan. Извън преподаването се занимавам с преводаческа дейност. Вече няколко години превеждам новини и статии за сайта и за онлайн списанието "Българска наука". Такива неща... --- Колкото до статиите по психология, пускам ги тук, понеже ми се струват много интересни. Най-малкото - карат ни да се замислим.

Д-р Николай Михайлов е лекар психиатър, магистър по теология. Работил е като преподавател по психология в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и Нов български университет. Бил е преподавател и по психиатрия. Днес той е един от най-интересните коментатори на обществено-политическите процеси у нас. Женен, с две деца. Д-р Михайлов, напоследък върви един дебат за това положително ли е позитивното мислене. Нека първо ви попитам – смятате ли за нужна изобщо подобна дискусия? Добре е да има подобна дискусия. Ще бъде занимание, встрани от битовата грижа. Няма да е лошо да помислим и по „отвлечени” въпроси. Според психолога д-р Пламен Димитров модата позитивно мислене е бизнес за милиарди, който се развива с подкрепата на политически и финансови кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението. Съгласен ли сте с подобно твърдение? Не знам доколко тази „мода”, както справедливо я наричате, е задкулисно организирана и „финансово подкрепяна”, като технология на глобалния контрол. Въздържам се от такъв тип обобщения, защото отвеждат при „Ротшилд” и „Протоколите на сионските мъдреци”. Това ще е клопка на отрицателното мислене, а сме се решили да страним от него. Старая се да мисля „позитивно”, в духа на нормативния оптимизъм. Представям си световната олигархия, загрижена за общото благо, натъжена от световното зло и напълно безкористна. Не искам да изключвам тази олигархия от обсега на „положителното мислене” и тя носи душа. Пъдя мрака, сиреч. Иронията настрана, позицията на д-р Димитров ми се струва задълбочена, встрани от плиткия „професионален” стандарт и от трафаретите на конвенционалната психотерапия. Позицията на д-р Димитров има заслугата да е и провокативна за клиентите на тази психотерапия, доколкото оспорва тяхната неутолима потребност да бъдат обнадеждавани, въпреки реалността и бих казал въпреки здравия разум. Противниците на тази нова мода твърдят, че позитивното мислене не може да е постоянна величина, че то дори е опасно, защото притъпява критичността, самокритичността. Според защитниците й – позитивно мислене не е реакция на дадена ситуация, а вътрешна нагласа, вътрешна толерантност към различното, но и към подобното. Кои аргументи ви се струват по-силни? Позитивното мислене е елемент на ню ейдж културата, на консюмеризма и рекламата. Това „мислене” е нещо като кредо на модерния човек, бон тон на цивилизования консуматор. Нищо по-кичозно от тази култура, обаче, нищо по-умствено безпомощно и дръзвам да кажа - естетически отблъскващо. Метафизика за домакини. Вселената е преживявана, в рамките на това умозрение, като лоно на нарцистичните тайнства, като космически спа център. В центъра, фигуративно казано, е клекнал новоевропейския потребител, в поза лотос, реализиран и „зрял”, способен да прави „избори” в свой интерес, алтруистичен и „емпатичен”, в пълна хармония на духа, душата и тялото. Блестящо образован в екзотичната кулинария и тантричния секс. Злото е илюзия, вярва той, преодолима по финансов и медитативен път. Достатъчно е да се разведеш. Християнството е тоталитарно суеверие, фашизоидна репресия върху светостта на „желанието”. Вината е кастрационен страх, инфантилен свръхазов ужас, мазохистична патология. Крайно плитка идеология, същински кич. Много вреден кич. Генезисът на тази масова душеспасителна утопия е свързан с перипетиите на модерния секуларизъм, с атеизма на Новото време. И с това което нарекоха пермисивна корнукопия – фантазия за безотказно действащ и всеобщо достъпен „рог на изобилието”. Положителното мислене е правило на ведрия потребител, консюмеристки канон. Препоръчват това „мислене” като стил и добродетел на благоразумието, като дълг на „добротата”, но няма в него нищо повече от елементарен психологизъм и евтина препоръка за повече „бодрост”. Тази стратегия не издържа съприкосновение с реалността и се разпада при критичен анализ. Пазарът е пълен с книги за самопомощ. Критиците на подобен тип литература твърдят, че те причиняват повече вреди, отколкото ползи - защото говорим за едностранчиво мислене, което пречи да се справяме със собствените си недостатъци, както и, че се влошава качеството на отношенията между хората. Вие какво мислите за тази литература? Може и да помогне, но само в границите на генералната илюзия. Някои от тези ръководства за щастие в джобен формат тласкат на Изток, към духовната родина на медитацията и превъплъщенията. Към профанизирания източен мистицизъм на калифорнийските ашрами. Подвластна му е, например, Опра Уинфри, знаменития ментор на американските домакини, подкокоросвана от Дипак Чопра и Ерхард Толе. Америка е луда по индуизирания кич. От това умонастроение е изпъдено трагичното чувство за живота, проблематичния контакт със сложната и загадъчна реалност, то капитулира с лесни решения пред изпитанието да си жив. Откъде си се взел, как си възникнал е безинтересен въпрос, защото има ясен и „научен” отговор – от Дарвин и нищото. Мисли положително, обаче. А на какво основание? На никакво. Мисли положително, за да не питаш. Търсещият смисъла страда от невроза, казва Зигмунд Фройд. По-неутралните, трезви четива, за които питате, ориентират в банални грешки на съзнанието и могат да бъдат полезни като форма на самообучение в решаване на прости психологически задачи. Но дълбоката човешка култура не се продава в джобни издания на летищата и гарите, а се търси, за да се намери. Човешката култура не е „положително мислене”, а памет за вечните ценности. Назад към първоизточниците, следователно. Няма как да си спестим образованието, усилието и болката на проумяването. Истината изобщо не е мода, а голямо отклонение от общоприетото. За да бъде разбрано, каквото и да е, извън официалната пропаганда са необходими кураж и безкористност. Иначе – круиз по течението, за разтуха и мимолетни запознанства. Ако не потъне, разбира се. Може ли да се каже, че положителното мислене е свят на пожелателно мислене и е бягство от действителността? Или напротив – един усмихнат начин да я приемеш? Това е същественият въпрос. Доктрината на положителното мислене паразитира върху неотстранимата човешка надежда, върху една от добродетелите на богословска триада: вяра, надежда и любов.Тези три са едно, едно с три имена. Надеждата е дълбока духовна категория, изворна ориентация на човешкото същество. Надеждата умира последна. Надеждата не е оптимизъм, както си мислят, суеверна вяра, че „всичко ще се уреди накрая”, а интуитивно знание за ненакърнимия смисъл на живота, за неговия дълбок и тайнствен произход. Надеждата встъпва в правомощията си, когато нямаме основания за оптимизъм, когато сме „в ъгъла”. Надеждата е упование и смисъл в „безнадеждна” ситуация. Което означава, че надеждата е немислима без вяра, а те двете без любов. Любовта е абсолютното оправдание на живота, ултимативния му Смисъл. Бог е любов. Всяко дълбоко самоописание ни натъква на тази истина, чрез която човекът е жив независимо от това дали знае, не знае, или само се досеща. Но всичко това няма нищо общо с положителното мислене, в неговия банален и широко рекламиран смисъл. Положителното мислене не е тананикане, развеселена и игрива пошлост, а ориентация към Смисъл, естествен дебит на надежда. Според Виргиния Захариева идеята за позитивното мислене намира почва в България като баланс на песимизма ни, на вечното ни хленчене. Смятате ли, че това е причината все повече хора да се обръщат към подобен тип литература? Има основание Виргиния Захариева. Човекът е духовно същество, осведомено по „инстинкт” за това, че животът е вкоренен в неизтощим смисъл, че животът е дар и че е добре да си жив. Всяка идеология, която оспорва тази дълбока човешка очевидност, тази бих казал аксиома на нормалността, фалшифицира човешкия опит. От погрешното описание на човешката реалност произтичат големите патологии. От ума потеглят болестите. Всъщност може ли подобна литература или пък масова терапия да доведе до обществена промяна в нагласите? Или точно обратното – ще се засили индивидуалистичното? Човешкото спасение не е проблем на самовнушение. Тази литература е палиатив, транквилизатор. Тя създава илюзии за лесни решения и още по-лошо - затлачва в казуистиката на вътрешние драми, в капризите на самоусета. Дори и когато ги оспорва. Доминиращата терапевтична идеология остава в границите на егото, това е нейният фундаментален недъг. На финала на една „пълноценна терапия” се появява подгизнал в егото клиент с измамно самочувствие и новопридобита лексика да бърбори за чувствата си. Много по-често, отколкото би ни се искало, става точно така. Всичко зависи от културата на терапевта и от капацитета му за хумор. Тази работа трябва да се извършва методологически „несериозно”, сякаш „между другото”, в стила на „случайната” среща на човека с човек, а не в стила на гуру и неофит или на предприемач и потребител. Трябва да се извършва „несериозно” и много отговорно. Отвъд нарцисизма. Вие бихте ли препоръчали на хората, които имат нужда от промяна в нагласата към живота, да четат книги за самопомощ? Или опитът и терапията са по-важни? Не трябва да се четат ню ейдж четива, окултна литература и мъдреци от Изток. Не трябва да се чете Фройд – гениален човек, но и гениален профанатор. Трябва да се бяга от всички „посветени”, включително и от тези от психотерапевтичния бранш. От „харизматичните” психотерапевти трябва да се бяга панически, защото става дума за болест, която нарича себе си лечение, най-коварната от всички болести. Трябва да се чете класика. Епиктет, Сенека, Марк Аврелий. Монтен и Паскал. Френските моралисти. Великата руска литература. Библията и отците. Животът е кратък, книгите много. Не е важно колко си чел, а какво и как. Мъдростта не е изводима от прочетеното, а от изживяното и премисленото. Мъдрата душа не е задължително начетена душа, душа – ерудит, но е за предпочитане да бъде образована душа, душа с постигнат „образ”, с реализиран лик. Днес културният човек се разпознава не по това, което е чел, а по това, което не е чел. Строга диета е необходима, никакво преяждане с генномодифицирани храни. Според мен хората имат различно виждане за това какво точно е положително мислене – някои си го представят като това да са вечно нахилени, други - като вътрешна усмивка към себе си и света, трети - като собствен вътрешен баланс, четвърти - като културна идентификация и т.н. Вие как бихте го описали? Като дълг на надеждата http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=11961

И аз не вярвам, че хората ще станат по-себереализирани, по-духовни и по-човечни, ако бъдат "подкупени" с ББД или по друг начин. Който не е бил или който не е духовен, развит интелектуално и професионално, грамотен и така нататък, и най-вече - който не усеща потребност да бъде (възпитан, съзнателен, грамотен, интелигентен, мислещ, духовен и так далее), няма как да бъде превърнат в такъв като с магическа пръчица - тук, сега и веднага. Получава една минимална издръжка и - хоп! - става какъвто там трябва да стане. Не мисля, че освободените средства (които иначе биха били давани за насъщни нужди) ще се пренасочат към закупуване на книги, към издаване на собственото творчество или някаква благотворителност (за църковни храмове, за бедни, за болни, за сираци и др.). Който изпитва нужда да си купува книги (и, което е по-важното - да ги чете!) или да дарява средства, ще го прави и без да получава ББД. По-добре е да помислим кой, какво и как би могло да повдигне духа на българина. Дали това ще бъде Църквата (имаме нов патриарх), дали ще бъде образованието (обмисля се нов закон за образованието), дали ще бъде гражданското общество? Кои ще бъдат новите народни будители? Дали ще бъдат писателите, поетите, учителите, преподавателите, учените, свещениците, политиците, някакви други или - всички изброени? Нуждаем ли се от ново българско Възраждане? През Възраждането е имало няколко паралелни основни линии на развитие: - демографси взрив - икономически просперитет на българите в рамките на Османската империя, общ икономически живот и формиране на единен национален пазар, развитие на занаятчийството, селското стопанство, търговията - развитие на образованието - формиране на българската нация; до този момент говорим за българска народност (Макар някои изледователи да предлагат идеята, че нацията възниква през XV век във Франция и Англия, във връзка със 100 годишната война между тях, в историографията преобладава становището, че нацията е "продукт" на XIX век.) - формиране на новобългарския книжовен език, формиране на възрожденската българска литература - започва борба за автокефална православна Църква - започва борба за политическа независимост на българите (въстания, хайдутство, четническо движение и т. н.) Кое от всичко споменато смятате, че може да се случи? - излизане от икономическата криза и възраждане на българската икономика, възвръщане на загубени пазари, бум на заначтчийството, бум на селското стопанство, масова миграция от града към обезлюдените селища? - протекционизъм на българската икономика и на българското селско стопанство? - развитие на науките и технологиите - кои? - развитие на образованието (което в момента е в упадък), но - в каква посока? - развитие на съвременния български език, но - в каква посока (влияние на диалекти, на заемки, на чуждици)? - развитие на занаятчийството, в частност - на художествените занаяти; това е интересно, но кои занаяти биха се възродили, кои биха се развили и - в каква посока? - развитие на съвременната българска (ако щете - и преводна; чужда) литература, бум на масовото четене на книги (от което има отлив) - на какви книги? - възраждане на БПЦ - нов достоен патриарх, народно-църковен събор, възвръщане на загубенте позиции на Църквата в обществото, бум на монашеството? Възприемане на нова религия? - социално-политическо развитие на страната? Поява на нови политически субекти, създаване на функциониращо гражданско общество? - създаване на нова национална доктрина, в която да бъдат формулирани съвременните национални идеали? - нещо друго?

Ето малко интересни новини от световната мрежа: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=279924 http://ldna.ancestry.com/welcome.aspx http://www.familytreedna.com/genographic-project.aspx https://genographic.nationalgeographic.com/about/ https://genographic.nationalgeographic.com/ http://shop.nationalgeographic.com/ngs/product/genographic-kits/geno-2.0---genographic-project-participation-and-dna-ancestry-kit http://shop.nationalgeographic.com/browse/productDetail.jsp?productId=2001246&gsk http://www.igenea.com/en/

Национална генетична лаборатория http://www.maichindom.com/bg/laboratories/view/6/ Институт по генетика към БАН http://ig.bas.bg/ Уточнение- Автора пише ,, Националния Генетичен Център.,, линковете, които се посочват са към други учреждения. Д-р Първанов