ISTORIK

Незнанието не е аргумент. То не оправдава подсъдимия.
Това е принцип от древноримското право.

Така - и с физичните (природните / космическите / вселенските) закони. Тяхното непознаване не е предпоставка за спиране на тяхното действие.

Непознаването или отричането им не ги премахва.

Колко жалко, нали?!

То и хард-кор окултистите често завършват в лудниците. Ама това е по-малкото зло. Даже ги спасява до известна степен. Всичко се заплаща. И стика си повтарял за Шадрин и Зеланд все едно говориш за богове. С фанатици също е пълно в лудниците. И кой си ти, че ще решаваш кой ще съществува и кой не във физическия свят? Пишеш за грешки допуснати в миналото... Ами на теб цялото ти мислене е сбъркано. Това последното знам, че е срещу правилата на форума, но въпректи това ти го казвам - за пръв и последен път. А ти прави каквото щеш.

п.п. Пуснал си вече една дузина еднакви теми за промяна на реалността и придобиването на различни умения. Всяка сдледваща ще бъде изтривана без предупреждение.

Вероятно - ако ги засмуква корабът-майка на извънземните.

Аз по друг начин не мога да си го обясня.

Извинявам се за закостенялото ми мислене.

Я да ви споделя една смешка от висшето образование на Франция.
Днес научих, че имало създадени специални работни комисии, които да "проучват" защо толкова много младежи "отпадали" от системата на висшето образование и да се вземат мерки, да се направят реформи, подобрения, за да се намали този брой.
Вие ще кажете - добре! Вижте колко са се загрижили хората.
Хаха - бих казал аз - нищо подобно. Защо?
Във Франция няма изпити за кандидатстване. Дори не се изисква да имаш някакъв минимален успех от дипломата за висше образование, за да кандидатстваш. С други думи - искаш да учиш медицина - влизаш медицина. Никой не те проверява дали изобщо можеш да се справиш да научиш една купчина факти на механичен принцип /за съжаление медицината все още така се преподава навсякъде, но един ден ще е по-различно, убеден съм/. И какво се получава? Масата студенти отпада в първите две години на висшето образование. Но нека сме честни - те най-вероятно не биха кандидатствали по дадената специалност, ако трябваше да държат приемен изпит.
Защо, ли?
Защото това би означавало да ходят две години на частни уроци - а няма начин човек да не забележи, докато ходи на уроци по биология, че от него се иска само да накълве материала - и вероятно би се ориентирал към някаква друга специалност с биология или директно да смени предмета, ако му е трудно да кълве. Примерно би могъл да избере химия или физика, ако му се отдават.
Французчетата нямат тази възможност. Обществото ги лъже, влизат в университета някоя изключително неподходяща за тях специалност, мъчат се /яко ги гърбят, направо си е мелачка тяхната система/ и накрая - окапват. За да можете да си представите каква е мелачката, ще спомена, че познавам един младеж, който навремето окапва от курса по медицина след голям напън от негова страна - а днес работи в Оксфорд, макар и не като дипломиран лекар, а като биолог. Просто той се оказал неподходящ за този начин на заучаване на материала.
...
Смешното е, че ... "броят на младежите, които окапвали, бил много голям" - ами просто е - вие само сложете един приемен изпит на входа, който да избере половината от кандидатите, които влизат към днешно време и със сигурност броя на отпадналите ще намалее, хаха.
Знаете в България колко бройки медицина се отпускат на година - в различните университети е различно - някъде от 12 до 50 бройки на университет... знаете и колко приемат биология - общо всички студенти в София по тези две специалности са под 1000 души. В един френски град със сходна големина броят на студентите по тези две специалности е почти 20 хиляди. И е нормално да окапят на 80%... а от тези, които не окапят - възниква въпроса да си намерят работа, понеже градът не може да поеме толкова много лекари... и докато за лекарите няма лошо, ще си намерят работа и на друго място, биолозите горките са ограничени, понеже какво би могъл да работи един биолог? Няма такъв избор.
И след това пишат по новините, че... нараствала младежката безработица сред биолозите...
...
смешки

Баща ти си мисли, че с поведението си ви прави добро. Явно неговото минало - възпитанието му, преживяванията му, вероятно нелекият му житейски опит са го довели до схващанията, че животът е трудна битка и само ако си постоянно нащрек и доказващ се, можеш да просперираш. Това, разбира се, са пълни илюзии, които гарантират невъзможност за преживяване на щастие, дори и при постигане на висок материален просперитет. Ти ще учиш психология - това е прекрасна идея, между другото. Защото е в Германия - далеч от родното гнездо, защото психологията ще ти помогне да анализираш и опознаеш вече съществуващите динамики в теб самата и ги премоделираш така, че да живееш живота си наситен с щастие. Баща ти проектира собствената си далеч от щастието личност и модели на възприятие на света и поведение върху ви и очаква да се идентифицирате с тези му проекции и ги изпълнявате. Проективната идентификация няма как да е зряла - прави се автоматично, като проектиращият напълно игнорира актуалната личност на този, върху когото проектира и доминиращо автократично налага разбиранията си. Един вид - аз знам какво ти искаш. Аз знам какво е добре за теб. Незрял механизъм е, защото самият проектиращ не познава себе си. При това положение е напълно неспособен да познава и реалния характер и личност на тези, върху които проектира... Прочети за проективната идентификация - има какво да се научи от Мелани Клайн, още повече, че ти искаш да бъдеш психолог.

В случая подобно възпитание би заложило предпоставки за проява след даден етап от житейския цикъл на ригиден характер, подобен на бащиния - ако реакцията ти е борбена. Или мазохистичен такъв, ако е пасивно изпълнителна. При теб е по-скоро първото. За сестра ти не знам, ти кажи.

Но, всяко "зло" за добро. Баща ви наистина ви мисли доброто - по неговия си начин. Така може, така е научен, такова е и поведението му. Няма смисъл от обвинения, от емоционални експлозии. Всички си носим характерите и рядко те са кой знае колко хармонични... Просто цялата социално-икономическа система, в която живеем, е много далеч от хуманността и предпоставя развитие на невротичност. Добрата новина е, че когато имаме капацитета да осъзнаем случващото се в нас самите, можем да го трансформираме в посоката, в която решим - да бъдем творци на характерите, а оттам и на съдбата си! Всичко, което преживяваш, е просто гориво, което ще ти послужи по-късно като подхранва огъня на съзнателното ти личностово развитие. Пробвай да простиш на баща си още отсега - бъди мъдра! Имаш още година и след това сама ще градиш живота си! Можеш да учиш и работиш, да бъдеш финансово, а оттам и емоционално независима от родителите си. Чака те един цял живот за живеене! А това, което сега преживяваш - и то ще мине! Само една година... Ако наистина обаче станеш обект на насилие и това е доказуемо, по-горе са ти дали подходящи насоки!

Имаш много потенциал - чувства се в редовете ти! Най-сърдечни пожелания от мен!

E, то и Моисей си е въртял хората в пустинята докато се сменят поколенията... Със старо съзнание, родено в робски години, не се влиза в Обетованата земя. Но поне да отгледаме кълновете здрави и плодоносни - не да ги ашладисваме с магарешки тръни.

Може би затова толкова ме заинтригува администрирането на общностите, които поне декларират, че са свободни, доброволни, с идеална цел и в основата им стоят "духовни принципи". Ако подобни общности са кълновете на гражданското общество (а дали са?), то точно те би трябвало да експериментират принципно различен начин на организиране, съвместим с обществото на бъдещето, макар и реално да съществуват в настоящето на демокрацията и да са свързани като с пъпна връв с нея...

Не, отговорът ти не е задоволителен. Наблюдаващият може единствено да регистрира вече случилото се събитие, но не и да го предопредели. Ябълката вече е паднала. Няма как аз да съм причината, че тя е паднала. Аз се появявам като наблюдател след падането й. Ами ти можеш да убиеш някого и да кажеш, че наблюдаващите са причинили действието ти, защото в това са вярвали. Не може да се отрича обективната действителност. Субективните светове са другаде. Този тук е обективен.

Добре де, аз си мисля, че като хвърля ябълка, тя ще падне в небето. Човекът до мен си мисли, че ябълката ще падне на земята. И сега какво правим? Кого ще послуша ябълката – мене или него?

Ами някой път се случва ябълките да си падат на земята без никой да ги наблюдава. Кой взема решението ябълките да паднат на земята в този случай? Или може би червейчетата в тях са си мислели, че така трябва.

П.П. Темата отива в „Разговорки“.

Много точни и полезни наблюдения и изводи, според мен! А лично - от изключителна помощ и полза.

Досега не се бях замисляла как точно се ражда гражданското общество. Някак си представях как един прекрасен ден то се възцарява...
Никога нищо не се възцарява революционно, обаче. Всичко е еволюция - следователно гражданското общество трябва да покълне и расте и се развива в "утробата" на демокрацията, да се роди и расте независимо от нея и накрая да я замести по принципа на отмирането по естетствен начин.

Сметнах, че е по темата и затова го прехвърлих. Двете теми са свързани в някаква степен, понеже в другата се говори за гражданското общество у нас.

---

Едно малко допълнение

Позабравеното понятие "социалистическо общество" днес е заменено от новото понятие "гражданско общество". За да има гражданско общество, са непбходими граждани, които да искат да формират общество. Превръщането на индивидите в общество е трудна задача. У нас има граждански микрообщества, които все още имат слабо влияние.

Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка за наличието на гражданско общество. Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси.

А тъй наречените "непревителствени" организации (НПО) нагаждат целите си към целите на своите финансови донори.

Чувството за аз зависи от съзнанието. Това е начинът по който ние възприемаме себе си. Ние в своята същност може да сме вечни и неизменни, но представата, която имаме за себе си не е. Тя подлежи на промяна наред с промените в съзнанието ни. Човекът като индивидуалност е вечен.

Защото, може би, задаваш въпроси, на които имаш готови отговори. Едва ли някой отговор ще ти се стори правилен някога.

А ти какво предпочиташ - да бъде изобличено съществуващото положение или да бъде подобрено съществуващото положение?

Ммм, не, отказвам се да те убеждавам.
И не само теб, де
Та, ще те оставя да "градиш темата". Съжалявам, че си се почувствал неприятно!



Един въпрос - законите, по които функционира света имат ли изключения? Примерно гравитацията?
А последното (последните 3 изречения) е много сладко - спокойно можеш да обърнеш казаното, като на мястото на аз да напишеш "тези, другите", а на другите "аз". В известен смисъл ти се върна същото, което излъчи в тази тема и то доста бързо, което пък е и същността на темата.

Може да се прави и обмен на преподаватели.

Спомням си как в един френски университет, в който студентствах по програма "Еразмус" (през 2003 г.), дойде един испански професор и за три дни ни каза неща, които нашата преподавателка не можа да ни разкаже за три месеца.

Изтървах развитието на диалога, от около 2 страници и сега съвсем в страни от последните постове, ми се иска да попитам.
"Критикуваш друг, получаваш го свое...." , разбираш, т.е. получаваш нещо, което не ти харесва - откриваш в себе си черта, която не ти е приятна. Осъзнаваш го. Но си в невъзможност да се справиш с това. Може да го наречем темперамент, характер, навик, заложено поведение , все неща, които не търпят промяна или ако търпят такава тя е много трудна.
Какво правим тогава?

Аз пък съм зъл и с добра памет. Но не съм злопаметен.

Това не е критика. Критиката е подплатена с аргументи. Основава се на проверени факти (които следва да се приведат наред с критиката) и цели не изобличаване, а подобряване на съществуващото положение. В случая имаме няколко твърде съмнителни думи изречени от една твърде съмнителна личност. Ти потърси ли потвърждение или оборване на въпросните твърдения и от други източници? А чел ли си нещо от Кунфуций?

Вива, искаш ли да ти изпляскам една критика щом ти харесва.
Този цитат ми изглежда да си го взел само, за да можеш нещо да изкритикуваш тука А го казвам, защото както казваш ти: "Предлага някой си някаква идея, а аз да речем усещам съвсем искрено, че в основата на тази човешка хрумка има користни намерения".
И на теб, и на Ошо, защото не знам доколко Ощо е запознат добре с Конфуции.

В интерес на истинята не само Конфуции казва, че жената до първия сексуален акт...няма точно душа....

Има една много важна причина да се избягва критикуването - то е като капаци на очите ни. Докато се взираме в нещата, за да намерим доказателства, че сме прави в критиката си, ние пропускаме да забележим други неща в този човек или събитие или каквото и да е там. А това са обикновено нещата, които ни е било дадено да видим и да се научим на нещо от тях. Ние обаче се самозаслепяваме с тези неща, които не ни харесват.
Христос не случайно е говорил за сламката и гредата в очите. И никак не случайно е определил кой има право да хвърли камък...

Заяждане примерно. Всеки може да каже всичко. Въпросът е, че самата идея някой който си няма понятие за какво говори да критикува е абсурдна. Все едно дойката на Айнщан да го учи на физика.

Критиката е тъкмо конструктивна. Онова, което не е конструктивно не е критика. Това е като разликата между спор и разпра. За първото са нужни аргументи.
Има и друга приказка, че който не можел да пише, критикувал. Или, който не може да рита топка, става съдия. Критиката винаги е била недолюбвана, защото може да се ползва с лоши цели, да манипулира и т.н. Известно ни е, че примерно повечето медии са лоби на някой човек, партия или друга организация. Те тенденциозно предават информацията и могат да служат за масова дезинформация. В същото време ролята на критика е важна, тъкмо защото от него зависи някакъв стандарт. Учителя преценя знанията, родителя - възпитанието, работодателя - работоспособността, съдията - законосъобразността.
Още не мога да разбера заглавието на темата. Ако критикувам някого, че е неграмотен, тогава ще ми се върне друг да ме нарече неграмотен ли?

В България има над 30 000 съдебно регистрирани сдружения и фондации. От тях в информационния портал за неправителствените организации в България http://www.ngobg.info/ са регистрирани 5469, но само около 1400 са с напълно актуализиран профил. Близък до този брой е и броят на активно действащите (към м. ноември 2010 г.) неправителствени организации в България.

Една от малкото класации за състоянието на гражданските организации е Индексът за устойчивост на неправителствените организации (NGO Sustainability Index) на Американската агенция за международно развитие (USAID). Той обхваща 29 страни от бившия Съветски съюз и Централна и Източна Европа и разглежда цялостната рамка за развитие на гражданското общество, като измерва 7 основни критерия:
-правна рамка
- организационен капацитет
- финансова устойчивост
- застъпничество
- предоставяне на услуги
- инфраструктура
- обществен имидж.

Първите три са много важни. Да видим какво е тяхното състояние:

- правна рамка
Първата причина за влошаване на показателите за България е липсата на ясна държавна политика по отношение на неправителствения сектор. За разлика от много други страни, тук няма държавна стратегия за държавно взаимодействие с гражданския сектор или концепция за развитието му. Развитието на сектора не влиза в отговорностите на нито едно министерство, нито една държавна агенция или друга институция. Проблемите обаче са не само в законите, но и в тяхното прилагане. Въпреки че не отчита това като влошаване на оценката в тази област, анализът показва, че има проблемни сфери като например липсата на актуална информация за регистрираните организации в обществена полза на уебсайта на Министерството на правосъдието.

- организационен капацитет
Спрямо резултатите на другите страни най-лошо е представянето ни именно по отношение на организационния капацитет на неправителствените организации, защото заемаме 21-во място от 29 възможни. Организациите не са в състояние да планират своите дейности и стратегии дългосрочно. Една от добрите тенденции е включването на повече млади хора в неформални движения, като например екологичните кампании и протести.

- финансова устойчивост
Една от причините за влошаването е финансовата криза – по данни на обществените фондации в България (организации, чиято цел е да събират и разпределят дарения за решаване на проблемите в градовете, където са регистрирани) даренията към тях са намалели с между 30 и 50 % през 2009 г. Влошаването е свързано и с оттеглянето на много чуждестранни донори от страната. Проблем предизвиква и механизмът на финансиране на проекти на НПО с европейски средства. Поради факта, че средствата по оперативните програми се разпределят от държавата, се появяват съмнения за завладяване на неправителствения сектор от политици и представители на държавната и местна администрация. Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК), единствената програма, която има като един от приоритетите си "Укрепване на капацитета на структурите на гражданското общество", не е обявила нито един конкурс за НПО след 2008 г. Има информация, че парите за НПО за целия програмен период от 7 години са договорени в първите 7-8 месеца от старта на програмата. Това означава, че оттук - нататък държавата не счита за нужно да инвестира в организационното укрепване на НПО, въпреки че резултатите от индекса показват точно обратното.

Западните демокрации, възприети за еталон в развитието ни, действително притежават като свой неотменен елемент развито и активно гражданско общество. Наличието му се смята за предпоставка за нормалното функциониране на демокрацията, а отсъствието му - като почва за антидемократизъм. Ето защо, ориентирайки страната към либерално-демократичен модел на развитие, българските политици и политолози вкараха в употреба и понятието “гражданско общество”. Какво е обаче дeйствителното състояние на българското гражданско общество? Реалност ли е то, в качеството му на коректив на политическата власт, или е само поредният удобен политически мит?

Съвременното общество е пъстра мозайка от частни интереси, потребности, идеи, вярвания и т.н., естествени за хората и групите в модерната епоха. При сходство в интересите си, гражданите се обединяват в най-различни общности: професионални и трудови сдружения, културни институти, клубове, политически партии и т.н. Така гражданското общество се определя като сфера на защитаващите публично своите частни интереси индивиди. Въпросните интереси обаче са не само частни, а имат и обществена значимост.

Белег за силно и активно гражданско общество са разнообразните социални движения. Много често обаче има разминаване и противоборство между частните интереси. Поради това гражданското общество е арена на остри борби (лични, професионални, междугрупови и др). Регулирането им се извършва в политическата сфера, която следва да балансира конфликтните интереси. Ето защо тя се разглежда като един от най-важните елементи на гражданското общество и механизъм за неговата саморегулация. На свой ред гражданското общество следва постоянно да “наблюдава” функционирането на политическата сфера, за да бъде ефективен коректив на несъвършенствата в социалното управление.

Гражданското общество е състояние на обществото, при което се проявяват и възникват обществено-икономически отношения, характеризиращи се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ.

“Къде сме ние?” През все по-отдалечаващата се 1989 г., когато се появи необходимост от мащабна гражданска активност за смяна на системата, такава можеше да бъде демонстрирана единствено с “помощта” на държавата.

Преодоляването на инерцията и изградените стереотипи у хората изискваше време и съществуване в различна обществена среда, в която по коренно различен начин да се формират отношенията на държавата с гражданите, така че да се стимулират рефлексите към активност на поведението и гражданска позиция.

За съжаление, официалната идеология е единствения фактор, който засега стимулира гражданската активност по отношение на управлението. Сред потискащите я фактори, наред с икономическият, се прибавя още един - действието на държавните институции в качеството им на “арбитри”, регулиращи живота на обществото.

Българското гражданско общество продължава да е слабо и неукрепнало, но това съвсем не е резултат на проблематичния ни “национален характер” или патологична “балканска” изостаналост, както постоянно ни се внушава. Нашата “неукрепналост” е обществено произведена, последица от съществуващата силна зависимост на гражданите както от страна на частната власт (фирмите), така и от страна на държавната, чиято система на тенденциозно неспазване на “правилата на играта” обслужва една обществена група, дискриминирайки всички останали. Политико-икономическата среда, в която съществува българското гражданско общество през последните десет години не благоприятства излизането му от първоначалното състояние на обществена “неактивност”. Във взаимоотношенията държава - гражданско общество у нас, силната страна продължава да бъде държавата. Активността на повечето граждани е блокирана, те са поставени в невъзможност да демонстрират ефективна опозиция, както в случаите на частен произвол (от работодателите или конкурентите), така - и при явното незачитане на правата им от страна на държавните институции. Опитите за протест са спорадични и най-често остават глас в пустиня. При това положение не трябва да ни учудва фактът, че в българското политическо пространство така и не се появяват истински граждански движения.

А последните са естествен защитен механизъм на обществото срещу несъвършенствата на социалното управление, те са опозиция на логиката на икономическата и политическа организация в една държава. Възможни са там, където има достатъчно хора, независими както от държавната, така и от частната власт. Ясно е, че у нас мнозинството от гражданите не са такива. Затова и в България няма действителни граждански движения, налагащи опозиционното си мнение на държавните институции. Появилите се “движения”, както около промяната през 1989, така - и впоследствие, са псевдограждански. Те имат силно изразен политически характер и са по-скоро разновидност на политическите партии.

Всички “граждански” движения, възникнали около промяната през 1989, независимо от официално афишираната ми цел, бяха политически структури, създадени с благословията на тайните служби, и предназначени да подготвят смяната на режима. Гражданските движения, появили се в годините на прехода (включително - и напоследък), също спазват този принцип. Обикновено те имат една официална цел (например - борбата с корупцията). Но тя обикновено е само прикритие на неофициалната - участие в изборите, включване в реалната политика (“Гергьовден”, ГОДО и др.) или решаване на важен за държавата политически проблем (движение “Св. Йоан Предтеча”). И тъкмо тук е разликата.

Защото гражданските движения се различават от политическите партии тъкмо по това, че тяхна цел никога не е взимането на властта или обслужването на властта, а - упражняването на натиск върху властимащите при вземане на конкретно решение по значим за движението проблем. Така всъщност се осъществява и коригиращата роля на гражданството спрямо държавните органи. Но, както стана ясно, поради особеностите на гражданското общество у нас и поради характера на взаимоотношенията му с държавата, за сега такива движения са почти невъзможни. И тях ги няма. Ние си оставаме едно “опитомено” общество, чиито плахи опити за протест срещу драстично накърняващото интересите му държавно управление са без съществен резултат. В едни случаи тези опити бързо се политизират. В други случаи протестите подходящо се манипулират.

Елементи на Гражданското общество:
- благотворителни институции;
- схеми на междусъседска взаимопомощ;
- международни организации като ООН или Червен Кръст;
- религиозни и нерелигиозни групи за натиск;
- кампании за човешките права в репресивните общества;
- неправителствени организации, борещи се за подобряване на здравето, образованието и жизнения стандарт в развитите и в развиващите се страни
- доброволни и хуманитарни сдружения,
- църковни, университетски и научни организации,
- обединения по интереси,
- любителски и частни клубове,
- частни и корпоративни бизнес формации,
- местни и федерални институции.

Според ЕС елементите на гражданското общество са:
- организации на работници и работодатели;
- организации, представляващи други социални и икономически партньори, като например браншови, бизнес, индустриални, професионални и корпоративни организации;
- неправителствени организации, които събират заедно хора със споделени виждания, например - екологични, благотворителни, потребителски, правозащитни, културни и образователни организации;
- така наречените местни организации (grassroots организации), чрез които група от граждани (жени, млади хора, семейства или възрастни) могат да участват в живота на местните общности;
- организации, основани на споделена вяра.

Налага се изводът, че гражданското общество в България, като активен коректив на политическата власт, все още не съществува. Политиците ни се позовават на него само в случаи, когато искат да изтъкнат заслугите си за утвърждаването на демократичните (псевдо)свободи. В тази връзка се подчертава и желанието за развитие на гражданско общество у нас, схващано по-скоро като атрибут на системата, но не - и като реално действащ политически фактор. Затова и заключението, че това всъщност е само поредният удобен политически мит, се налага от самосебе си. Дали обаче българинът ще се примири с него ще покаже бъдещето.

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://www.ngobg.info/

http://www.dnevnik.b...e_neustoichivo/

http://members.tripo...nie2_01/ady.htm

http://alternativata...enie&Itemid=133

Здравейте rumenk, ще си позволя да ви пиша отново, виждам че тази фраза " оставете въздух около него" ви остана в мисълта.
Докато пишех предния си пост мисълта ми вървеше паралелно от две позиции и по тази причина малко се преля и преплете.
Първата позиция беше на човек, който се занимава с психология и консултиране, а втората като човек, който е косвен участник в идентичен случай.
Ще се концентрирам върху втората.
Синът ви е на 33 години , почти колкото мен, това е възраст на зрял човек. Само преди 100 - 150 години това се е смятала вече за напреднала възраст, хората не са живеели дълго. Т.е. вие говорите не за дете, а за възрастен, зрял мъж. Спомнете си, какво правихте вие, когато бяхте на 33 години и кой позволявахте да се меси в живота ви и до колко?
Имам близък приятел, много близък, бих го сложила на позиция до брат. Той е същият човек, като вашия син, абсолютно идентична обстановка, също живее в апартамент на родителите си, даден му уж да е самостоятелен, също се е забърквал в какви ли не истории, също с проблемно тийнейджърство, също с прекрасен и загрижен баща и с една уж активна, но инфантилна в поведението си в много случаи майка.
Това което описвате, го познавам. Ще ви дам обратна връзка, като опитност, но от позицията на младия мъж. \моят приятел е на 31 год в момента\
Разликата е, че майка му успя да го накара да запише да учи висше. Той толкова силно искаше да и покаже противопоставянето си, че го учи 7 години вместо 4 , в средата на обучението си се пропи и се нареди в редиците на алкохолиците още на 25 години. Завърши го някак си. След дипломирането си получи подкрепа от майка си, която веднага му намери място да започне по специалността. Знаете ли какво направи той!? Скъса си дипломата и каза, че никога няма да работи по тази специалност - фармакология и започна да работи като общ работник, където му падне.
Не вярвам да искате такъв резултат.
Да речем, че в следствие на определени грижи в детството, синът не е успял да порасне, останал е в онази тийнейджърска възраст, на грубо бунтарство срещу родителите, но в егоистична използваческа връзка с тях.
Как мислите, кой трябва да прекрати това?
Но да ви кажа за моя приятел, в най- тежките си години на алкохолен делириум и безделие, той стана част от нашето семейство, На 27г аз вече имах две големи деца и стабилно семейство. Имахме голямото желание да му бъдем подкрепа, почти заживя при нас, но след 3 - 4 години, усетихме, че той просто е заменил своето семейство с нашето, нито желанието му за работа се възроди, нито амбициите, нито алкохола спря. Нещо повече записа второ висше - специалността на моя съпруг. Т.е. пълно повторение. Видяхме се принудени, грубо да прекратим взаимоотношенията си. В същото време обаче и неговото семейство направиха същото.
Сменя работи, пропи се, но никой вече не му подаваше ръка, освен баща му от време на време , му даваше някакви пари, които той изпиваше. И когато падна в най- страшната яма на алкохола и самотата, когато всички ние предрекохме неговия край, но никой вече нямаше сили да го дърпа, се появи жена, тя го изкара от този ад и в момента чакат бебе.
Какво искам да ви кажа.
Знаете ли как се излиза от водовъртеж? От Бургас сте, може и да ви се е случвало.
От водовъртежа, трудно може да те изкара някой друг, попадайки в него, най- напред започваш да се съпротивляваш, плескаш от горе и с всички сили викаш, всички съвети които ти викат от вън и напътствия как да постъпиш са безполезни за теб, защото ти си вътре, а те вън, не те интересува, кой и как, важното е някой да ти подаде ръка. Но ако този някой не е опитен плувец, рискува да го повлечеш във водовъртежа и двамата да потънете. Когато останеш сам, обаче водовъртежа те всмуква на долу и всичко изглежда сякаш предопределено - ще се удавиш. Всъщност не е така, давещия се, трябва да се гмурне до дъното и там да излезе от водовъртежа, след това водата ще му помогне да изплува отново на повърхността.
Може и да разберете метафората ми, може и да не я разберете, но според мен е добре да заложите на действията, а не на приказването. Защото бъдете сигурен, синът ви чува избирателно, в редките моменти в които ви слуша.

Не мисля, че трябва да се търси виновен изобщо и да се плюе по човек, който отсъства - в случая майката на момчето, която е съпруга на Румен. Винаги отговорността на поделена по равно между участниците в системата, които в случая са трима, и промяна може да има при промяна и у тримата. По принцип семеен терапевт за Румен и жена му би било добре. Може да предложи различни техники като например по-строгият да поеме ролята на изразител на любов и защитник, а жена му, която е по-грижовната - да поеме по-строгата роля на изискващата независимост и отговорност от сина им. Но това да става не само механично, а да се припознае и вътрешната нагласа.