Guest Христо Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 (edited) Вчера прочетох, че според Буда ние нямаме вечен и неизменен АЗ, в какъвто вярват йогите (и струва ми се и окултистите). Буда е казвал, че млякото си остава мляко, без значение в каква форма се намира - то в същността си е мляко, но може да променя своя вид под влияние на съответните външни въздействия. Същото казвал е той, е и с аз-а ни : променя се, не е постоянен, твърдял и че представата за един вечен АЗ, който е непроменим от чувства и мисли всъщност е илюзорна. Говорел е за аз с малка буква, за да го различава от идеята за другия Аз (смятан за неизменчив). Казвал е, че тези дето се стремят към вечен Аз ( намиращ се в тях самите), приличат на кучета тичащи непрекъснато около пръта, за който са завързани и че стремежът към вечен Аз подхранва фрустрациите, а не води до освобождение. Редактирано Юни 12, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 (edited) На кое ниво на съзнание очакваш отговор? АЗ-а представлява нещо от-граничено. Има свои граници. Докато човек не е просветлен, е ограничен от границите на Аз-а си. Когато стигне до просветление понятието Аз става безмислено......същото е и с душата Редактирано Юни 12, 2012 от БожидарЗим Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 (edited) Не съм мислел, че би могло да има отговори според различни нива на съзнание. Всъщност : или имаме, или нямаме (средно положение няма). Редактирано Юни 12, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Не съм мислел, че би могло да има отговори според различни нива на съзнание. Всъщност : или имаме, или нямаме (средно положение няма). добре де, имаш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Брус Лий казва в едно интервю: "В началото си мислех, че ударът е само удар. В течение на обучението ми в сферата на бойните изкуства разбрах, че ударът е много повече. Днес, вече като пореподавател по джийт кун до, ви казвам, че ударът е просто удар.". Та така - и с Аз-а. Това е просто един Аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Чувството за аз зависи от съзнанието. Това е начинът по който ние възприемаме себе си. Ние в своята същност може да сме вечни и неизменни, но представата, която имаме за себе си не е. Тя подлежи на промяна наред с промените в съзнанието ни. Човекът като индивидуалност е вечен. Донка, Креми (късметче), ISTORIK и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 (edited) Стан, а какво е отношението на категорията "време" към горното твърдение? Още - въпросът е за "Вечен и неизменен" аз. Редактирано Юни 12, 2012 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Според мен, вечно е нещо, което продължава своето съществуване независимо от случващите се с него и около него събития. Само по себе си изминалото време няма значение. От определена гледна точка (напр. будизма), вечното задължително е неизменно и обратно. Човешката индивидуалност обаче не е неизменна, защото се развива и усъвършенства. Тя не е вечна в смисъла на будизма. Хората, дори и адептите, губят своето самосъзнание и усещане за аз по време на пралая, но съзнанието се връща отново при човека през новата манвантара. Това, въпреки че не е абсолютно безсмъртие (което би трябвало да включва будност на съзнанието и по време на пралая), е едно относително безсмъртие. Всъщност мисля си, че всички учения се ограничават в разсъжденията си до рамките на една манвантара. Поне в екзотеричната си форма. Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Каквото и да се каже, както и да ви се отговори, какво зачение ще има това за вас? Мисълта ми е, че всеки тук трябва да е склонен да се задълбочи в един единствен въпрос до толкова, че да изстиска есенцията от него. Лично според мен, това е единствения начин за прогрес. Всичко останало е себе-защита и застой. Целият "Съзнателен форум" ми прилича на темата „Разговорки”, освен Психотерапията онлайн. Стоите тук и си пишете, без цел и без посока. Не е ясно, кой какво практикува, кой как предизвиква сам себе си и дали въобще решава да го прави? Кой иска да излезе извън границите и конфортната си зона? Как искате да откриете нещо ново за себе си, след като очаквате то да ви бъде казано, вместо да го получите самостоятелно и независимо? Малцина са тези, които знаят къде се намират, и за какво изобщо иде реч. Нито един не се е концентрирал върху едно учение, един предмет, един въпрос, който да го изгаря отвътре така, че да си постави за цел на всяка цена да открие отговора. Защото отговори има, но за съжаление те не могат да бъдат намерени в никой форум, по простата причина, че всички валидни отговори вече са у самите нас. Имате ли вътрешен диалог? ... Не сте потърсили взискателно, защото не сте поискали това искрено. Лутате се из ученията, масово теоретизирайки материя, която не познавате, и в която нямате никакво намерение наистина да навлезете. Знаете ли защо? Защото не искате да платите цената. Всяко знание има цена и вие добре знаете това. Какво е цената, ако не раздяла с нещо скъпо за вас? Скъпо за вас, не по-принцип. Просто това, което е скъпо само и единствено за вас, всъщност няма никаква валидна стойност. Нещо, което цените толкова много, че не сте склонни да се разделите с него, за да получите в замяна безценно знание. Е, това, с което не искате да се разделите - това е аз-ът. Малкото его, което когато бива ползвано здравословно, ви позволява да функционирате без да вредите умишлено на другите. Опитващите се да бъдат в крачка приемат за чиста монета всичко, което е казано от авторитетите и никога не подлагат под съмнение и не пожелават да изпитат на собствен гръб, практически, дали наистина има нещо вярно в думите на учителите. Ако е вярно, то трябва да е валидно и за вас включително и то в този момент, на практика, в действителност. Готови ли сте да го признаете? Не, вие не сте склонии да го осъзнаете. Невежеството е блаженство. Е, когато все пак някой практикува, споделя личен опит или го демонстрира, то е и ярко, и видимо, провокативно и противоречи на всичките убеждения на останалите, с които те не са готови по никакъв начин да се разделят. Как искате да се развивате, след като не подлагате под въпрос мислите, идеите и убежденията си и тези на учителите? Под въпрос не пред другите, а пред самите себе си. Споделянието и разговорките с другите биха били интересни и изпълнени със смисъл и плодовитост, ако водеха към развитие, обновяване, открития и катарзис. Какво значение има какво е казал Буда и дали то е истина за вас? Да не забравяме, че има и такива, които са убедени, че знаят истината, че знаят отговорите, и че са наясно със ситуацията. Те са тези, които най-често трябва да се запитват способни ли са да обхванат цялото, да бъдат справеливи и мъдри. Не искам да ми вярвавате, искам да станете експериментатори, да дръзнете да повдигнете завесата на непознатото. Всеки, който е убеден в твърденията си и защитава с готовност своята позиция, просто не разбира, че в мислите, думите и делата му винаги ще има липса на всеобхватност. По тази причина той ще бъде принуден постоянно да избира дали да гледа от обективната страна на реалността и дали да допуска всяка субективна алтернатива. ...идеята е да се издигнете над нещата, да се опитвате да погледнете отгоре или да се видите отстрани. През цялото време да се опитвате да се надскочите и да бъдете максимално големи. Бъдете истински, открити и откровени! Мария-София, Кон Круз и Орлин Баев 2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Вярно,със забележка ,че всеки е на различен етап от Пътя,с различни опитности,знания,карма,задачки,опит от минали животи....Така че всички отговори ще са верни ,но за съответния отговарящ,защото Пътят е дълъг,да не кажем безкраен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Целият "Съзнателен форум" ми прилича на темата „Разговорки”, освен Психотерапията онлайн. Стоите тук и си пишете, без цел и без посока. Аз съм част от този портал и приемам нещата лично, което е нормално. Още повече, че съм от групата на модераторите. Обвинявайки някой друг в закостенялост, аз намирам това за проекция на самия човек, който си задава въпросите относно собственото си битие. Вероятно четеш само разговорки Неотдавна ти сама потърси помощ тук, споделяйки личния си проблем. Моля те, не търси утеха от хора, които не разбират достатъчно, от хора, които се лутат - и лингвистично, и метафорично. Преди да обвиним някого в онова, което ние самите нямаме, е добре да се замислим. Защо? Обикновено много преди нас да ни има за нещо, то отдавна е било и е преживяло своите катаклизми, на които ние не сме присъствали. Та, имаме ли вечен и неизменен аз - явно нямаме И не е нужен, поне на този етап за нашата изменчивост. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Целият "Съзнателен форум" ми прилича на темата „Разговорки”, освен Психотерапията онлайн. Стоите тук и си пишете, без цел и без посока. Аз съм част от този портал и приемам нещата лично, което е нормално. Още повече, че съм от групата на модераторите. Обвинявайки някой друг в закостенялост, аз намирам това за проекция на самия човек, който си задава въпросите относно собственото си битие. Вероятно четеш само разговорки Неотдавна ти сама потърси помощ тук, споделяйки личния си проблем. Моля те, не търси утеха от хора, които не разбират достатъчно, от хора, които се лутат - и лингвистично, и метафорично. Преди да обвиним някого в онова, което ние самите нямаме, е добре да се замислим. Защо? Обикновено много преди нас да ни има за нещо, то отдавна е било и е преживяло своите катаклизми, на които ние не сме присъствали. Та, имаме ли вечен и неизменен аз - явно нямаме И не е нужен, поне на този етап за нашата изменчивост. Грешка. Не съм потърсила помощ. Изхвърлих нещо ненужно, с което другите решиха да се нахранят. Get real! Don't blame me! Blame yourself only! Между другото идентификацията ти за това, че си модератор е само една идентификация - тя не е това, което всъщност си ти. Не мога да приема нито теб, нито себе си насериозно. Разликата е, че ти приемаш нещата лично, докато за мен случващото ни се, е само екзистенциален опит. Не гледай мен, не бъди загрижена за това, какво аз проектирам, бъди силно заинтригувана от това, което ти проектираш върху мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 (edited) Грешка. Не съм потърсила помощ. Изхвърлих нещо ненужно, с което другите решиха да се нахранят. Get real! Don't blame me! Blame yourself only! Между другото идентификацията ти за това, че си модератор е само една идентификация - тя не е това, което всъщност си ти. Не мога да приема нито теб, нито себе си насериозно. Разликата е, че ти приемаш нещата лично, докато за мен случващото ни се, е само екзистенциален опит. Не гледай мен, не бъди загрижена за това, какво аз проектирам, бъди силно заинтригувана от това, което ти проектираш върху мен. Този форум не е боклукчийска кофа Това първо - не ме е грижа за моята проекция върху теб, тя отново е твоя. Проблемът е друг - ако искаме нещо, е добре да излезем извън себе си, нищо повече. И да допуснем съществуването и на други хора. Това е основата на всяко общуване. Не анализи кое какво и какво не е. Ако искам толкова много да пиша - имам блогове, имам дневници, имам огледала. Споделям там. Храната, дори и словесната винаги е за нахранване, не е за друго Поздрави на теб Редактирано Юни 12, 2012 от Ивета Илен и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Грешка. Не съм потърсила помощ. Изхвърлих нещо ненужно, с което другите решиха да се нахранят. Get real! Don't blame me! Blame yourself only! Между другото идентификацията ти за това, че си модератор е само една идентификация - тя не е това, което всъщност си ти. Не мога да приема нито теб, нито себе си насериозно. Разликата е, че ти приемаш нещата лично, докато за мен случващото ни се, е само екзистенциален опит. Не гледай мен, не бъди загрижена за това, какво аз проектирам, бъди силно заинтригувана от това, което ти проектираш върху мен. Този форум не е боклукчийска кофа Това първо - не ме е грижа за моята проекция върху теб, тя отново е твоя. Проблемът е друг - ако искаме нещо, е добре да излезем извън себе си, нищо повече. И да допуснем съществуването и на други хора. Това е основата на всяко общуване. Не анализи кое какво и какво не е. Ако искам толкова много да пиша - имам блогове, имам дневници, имам огледала. Споделям там. Храната, дори и словесната винаги е за нахранване, не е за друго Поздрави на теб Рано или късно на всеки се налага да се научи да приема другите такива, каквито са. Ние, хората сме кошчета за душевни отпадъци, случва ни се през цялото време. Огледай се наоколо, в средата ти и не ми докладвай за това какво си видяла. И в блога ти и в дневника ти дори, когато само ти четеш, пак ти си тази, която се храни с написаното. Замисляла ли си се какъв е смисълът на прошката и каква сила има в нея? Сега недей да решаваш, че искам прошка, защото аз умея да си прощавам, дори когато другите не са способни да ми простят. Замисли се над това спрямо себе си. Кое е важно? Кое е истинско? Мило момиче, всички сме способни да се объркваме и да правим грешки, само, че едни са склонни да го признават и да бъдат открити, смели и истински, докато другите предпочитат да изглеждат чудесни както в собствените си очи, така и да градят имидж, който рано или късно не могат да признаят за реален дори пред самите себе си... колкото и да се правят на всесилни, когато изобщо не са. Естествено това беше само моята проекция. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Грешка. Не съм потърсила помощ. Изхвърлих нещо ненужно, с което другите решиха да се нахранят. Get real! Don't blame me! Blame yourself only! Между другото идентификацията ти за това, че си модератор е само една идентификация - тя не е това, което всъщност си ти. Не мога да приема нито теб, нито себе си насериозно. Разликата е, че ти приемаш нещата лично, докато за мен случващото ни се, е само екзистенциален опит. Не гледай мен, не бъди загрижена за това, какво аз проектирам, бъди силно заинтригувана от това, което ти проектираш върху мен. Този форум не е боклукчийска кофа Това първо - не ме е грижа за моята проекция върху теб, тя отново е твоя. Проблемът е друг - ако искаме нещо, е добре да излезем извън себе си, нищо повече. И да допуснем съществуването и на други хора. Това е основата на всяко общуване. Не анализи кое какво и какво не е. Ако искам толкова много да пиша - имам блогове, имам дневници, имам огледала. Споделям там. Храната, дори и словесната винаги е за нахранване, не е за друго Поздрави на теб Рано или късно на всеки се налага да се научи да приема другите такива, каквито са. Ние, хората сме кошчета за душевни отпадъци, случва ни се през цялото време. Огледай се наоколо, в средата ти и не ми докладвай за това какво си видяла. И в блога ти и в дневника ти дори, когато само ти четеш, пак ти си тази, която се храни с написаното. Замисляла ли си се какъв е смисълът на прошката и каква сила има в нея? Сега недей да решаваш, че искам прошка, защото аз умея да си прощавам, дори когато другите не са способни да ми простят. Замисли се над това спрямо себе си. Кое е важно? Кое е истинско? Мило момиче, всички сме способни да се объркваме и да правим грешки, само, че едни са склонни да го признават и да бъдат открити, смели и истински, докато другите предпочитат да изглеждат чудесни както в собствените си очи, така и да градят имидж, който рано или късно не могат да признаят за реален дори пред самите себе си... колкото и да се правят на всесилни, когато изобщо не са. Естествено това беше само моята проекция. Поздрави! Да ти кажа, точно аз съм от нечудесните примери - за битието, и за общността. Това ме научи да съм силна и да отстоявам себе си. Така, че определенията за някого са безпочвени, ако не са подкрепени с доказателства. Всеки е виновен или невинен до доказване на противното. Но и това е субективно Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 (edited) Целият "Съзнателен форум" ми прилича на темата „Разговорки”, освен Психотерапията онлайн. Стоите тук и си пишете, без цел и без посока. Как искате да откриете нещо ново за себе си, след като очаквате то да ви бъде казано, вместо да го получите самостоятелно и независимо? Малцина са тези, които знаят къде се намират, и за какво изобщо иде реч. Нито един не се е концентрирал върху едно учение, един предмет, един въпрос, който да го изгаря отвътре така, че да си постави за цел на всяка цена да открие отговора. Защото отговори има, но за съжаление те не могат да бъдат намерени в никой форум, по простата причина, че всички валидни отговори вече са у самите нас. Мисълта ми е, че всеки тук трябва да е склонен да се задълбочи в един единствен въпрос до толкова, че да изстиска есенцията от него. Лично според мен, това е единствения начин за прогрес. Всичко останало е себе-защита и застой. Лутате се из ученията, масово теоретизирайки материя, която не познавате, и в която нямате никакво намерение наистина да навлезете. Опитващите се да бъдат в крачка приемат за чиста монета всичко, което е казано от авторитетите, и никога не подлагат под съмнение и не пожелават да изпитат на собствен гръб, практически това, дали наистина има нещо вярно в думите на авторитетите, на учителите. Ако е вярно, то трябва да е валидно и за вас включително и то в този момент, на практика, в действителност. Готови ли сте да го признаете? Не, вие не сте склонии да го осъзнаете. Невежеството е блаженство. Е, когато все пак някой практикува, споделя личен опит или го демонстрира, то е и ярко, и видимо, провокативно и противоречи на всичките убеждения на останалите, с които те не са готови по никакъв начин да се разделят. Как искате да се развивате, след като не подлагате под въпрос мислите, идеите и убежденията си и тези на авторитетите, на учителите? Споделянието и разговорите с другите биха били интересни и изпълнени със смисъл и плодовитост, ако водеха към развитие, обновяване, открития и катарзис. Какво значение има какво е казал Буда и дали то е истина за вас? Да не забравяме, че има и такива, които са убедени, че знаят истината, че знаят отговорите, и че са наясно със ситуацията. Те са тези, които най-често трябва да се запитват способни ли са да обхванат цялото, да бъдат справеливи и мъдри. Не искам да ми вярвавате, искам да станете експериментатори, да дръзнете да повдигнете завесата на непознатото. Всеки, който е убеден в твърденията си и защитава с готовност своята позиция, просто не разбира, че в мислите, думите и делата му винаги ще има липса на всеобхватност. По тази причина той ще бъде принуден постоянно да избира дали да гледа от обективната страна на реалността и дали да допуска всяка субективна алтернатива. ...идеята е да се издигнете над нещата, да се опитвате да погледнете отгоре или да се видите отстрани. През цялото време да се опитвате да се надскочите и да бъдете максимално големи. Бъдете истински, открити и откровени! Какво може да се направи, когато един форум не ни харесва? Има няколко стратегии на действие: - опитваме се да променим себе си - опитваме се да променим другите потребители - каним нови потребители, качествени хора, познати ни от други форуми, за които се надяваме да пишат стойностни теми и мнения (понякога улучваме, а друг път, идвайки в новия форум, познатият ни в една светлина потребител се проявява като съвсем друг човек, изцяло непознат за нас) - опитваме се да пишем интересни и научно достоверни теми и мнения, опитваме се да променим, да подобрим форума (или определени раздели и/или подраздели от него) така, че той да се доближи до нашето разбиране за това, как трябва да изглежда един такъв (без значение от тематиката) форум. - спираме да пишем, но продължаваме да четем - спираме и да пишем, и да четем; форумът и/или потребителите му и/или модераторите му не ни кефи/кефят повече и затова мигрираме към друг(и) форум(и), където се чувстваме по-комфортно. Потребителският интерес е на приливи и отливи. Днес имаме прилив на желание да четем и пишем в определен форум, а друг път - не. Едни потребители напускат форума, а други - нови - идват на тяхно място. Да не забравяме и смяната на поколенията! Екипът на всеки форум трябва да си "отгледа" следващите администратори и модератори, които да продължат мисията на форума. Казвам всичко това без да искам да обвинявам никого в нищо. Просто споделям мнението си. Редактирано Юни 13, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Наистина е поучително да се наблюдава как измествайки се, темата всъщност си отива в центъра на смисъла си. Вечно има аз - дали е неизменен? Ами зависи, според мен, от аза и стадия му на развитие. Като във форумите е. Има аз-ове, които смятат за смисъл на своя път, да изменят за добро аз-овете, с които се срещат, като така се надяват да изменят средата, в която съществуват, за да усетят те самите благотворния вятър на промяната. Има аз-ове, които са в стадий на съзерцание - самите те не се изменят, но акумулират познание за изменчивостта на света около себе си - може би след време акумулираното ще премине критичната маса и ще започне стадий на вътрешно изменение на самия аз. Има аз-ове, които непрекъснато са в процес на вътрешни промени... Всички имат място в Божествения свят, сигурно. И специфични роли в театъра. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 (edited) Към no_self : не изпитвам потребност да се фиксирам върху едно учение и един въпрос. Не ми идва отвътре просто. Това на теб пречи ли ти ? Относно практики : правил съм каквото искам/мога, доколкото искам/мога, а и да не ми се прави нещо - не го правя на проблем. А и за да се концентрираш изцяло само върху едно нещо, трябва да си достатъчно убеден, че е правилно или поне отвътре да ти идва плам да го направиш. Дали и какво и колко правя, не съм длъжен да ти давам отчет. Пък и за това съм писал из други теми. Как искате да се развивате, след като не подлагате под въпрос мислите, идеите и убежденията си и тези на учителите? Под въпрос не пред другите, а пред самите себе си. Аз съм го правил много пъти. Редактирано Юни 13, 2012 от Христо Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Относно азът - може би някой ден загубваме усещането за един отделен от Цялото аз и се чувстваме неделимо свързани с Цялото, като същевременно продължим да имаме своя индивидуалност, но я чувстваме като тъждествена на Цялото, продължение на Цялото. Сигурно имаме вечен аз, но не знам дали е неизменен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Христо, ти как въприемаш своя Аз сега и същия преди пет години? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Сякаш става дума за азове, които поне в някаква степен се различават. Обаче съм чел, че това дето възприемаме като аз всъщност не е аз, а илюзия за аз, та и затова се променя : това са повърхностни, временни азове, но че сме имали един дълбок неизменен вечен аз, който е истинският ни аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Сякаш става дума за азове, които поне в някаква степен се различават. Обаче съм чел, че това дето възприемаме като аз всъщност не е аз, а илюзия за аз, та и затова се променя : това са повърхностни, временни азове, но че сме имали един дълбок неизменен вечен аз, който е истинският ни аз. Аха, еми тогава извода е, че ти сега имаш не-вечен и изменчив аз и въобще не е ясно дали някога ще имаш вечен и неизменчив. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Ако това дето съм писал е вярно, излиза че имам вечен и неизменчив аз, а това дето мисля за свое аз всъщност не е истинско аз, а илюзорно, защото се променя и представлява различни временни азове, които са маски, а не са дълбокия ми реален аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Ако това дето съм писал е вярно, излиза че имам вечен и неизменчив аз, а това дето мисля за свое аз всъщност не е истинско аз, а илюзорно, защото се променя и представлява различни временни азове, които са маски, а не са дълбокия ми реален аз. Именно де, и да имаш истински Аз, то нямаш достъп до него, все едно нямаш истински Аз Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Защо да не можеш да го усетиш ? Има си медитации. Пък и дори да нямаш достъп за момента, не пречи да се интересуваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.