Rwanda

Моля модераторите да изтрият първото ми от двете поредни мнения, което по погрешка, вместо да редактирам и допълня, постнах изцяло ново. Благодаря!

Затова беше хубаво да си дадеш ясен отговор на въпроса дали това е Той. Само, когато си сигурна би могла да дадеш всичко по силите си да направиш вашата връзка работеща и пълноценна. Но отношенията винаги са двустранни и затова трябва да поискат и полагат усилия и двете страни. Това, че той се е открил, може и да е добър знак за желание за работа в тази посока. Едно е сигурно - без работа от негова страна върху собствената си несигурност и без работа на двама ви върху общите ви проблеми, те сами няма да отшумят. При мен, например, проблемите бяха отчасти сходни, с едната разлика, че ние имаме дете. Аз също като теб изпитвах носталгия.... Исках всичко да е като преди... Исках всичко да е така, както съм си представяла в мечтите си, та нали той беше Той, идеалният! Та нали той полагаше усилия в началото да имаме хармонична връзка и ми показваше постоянно колко ме обича, а сега усилията намаляха и оставени повече в моя тежест, приемайки ме за даденост. И така много често аз си създавах преувеличени проблеми, заради които да тъгувам, породени от моята първоначална фантазия-мечта, че всичко ще е вечно същото. Но то не може да бъде. Може да е хубаво, лошо, по-хубаво, по-лошо, но никога същото! Опитвахме с разговори, но сякаш все излизаше, че ние проблеми нямаме, а аз все ги създавах. Затова се обърнахме към терапевт, който не само ни даваше задачи и ценни съвети и идеи, но беше и необходимият независим отдушник, пред който най-после имахме смелост да открием страховете и терзанията си и споделим истинските си мисли. Много ни помогна да разберем вътрешния свят на отсрещната страна и подобрим комуникацията си книгата "Мъжете са от Марс жените от Венера". Споделям всичко това като опит, защото чувствам, че би ти било полезно. А и имам усещането, че ти също като мен правиш компромиси, заради една идеалистична представа за любимия, която представа понякога твърде лесно се замърсява от дребни прояви. А те доста често са много преувеличени..... Аз мисля, че новото ти познанство, като тръпка, която си усетила, е напълно нормално и няма лошо в това, то е ново, вълнуващо и естествено, че от тази гледна точка е хубаво...по-хубаво от връзката ти, продължила по-дълго време и затова имала възможност да натрупа болки и проблеми до хубавите моменти и тръпка. Но от тази си позиция това познанство е нечестно и вредно към настоящия ти партньор, правейки го още по-лош и него и отношенията ви, отколкото може би са, само защото сравняваш. Нима сегашната ти връзка не е била така вълнуваща в началото? Ето защо е необходимо да се абстрахираш, докато не вземеш решение.

Затова беше хубаво да си дадеш ясен отговор на въпроса дали това е Той. Само, когато си сигурна би могла да дадеш всичко по силите си да направиш вашата връзка работеща и пълноценна. Но отношенията винаги са двустранни и затова трябва да поискат и полагат усилия и двете страни. Това, че той се е открил, може и да е добър знак за желание за работа в тази посока. Едно е сигурно - без работа от негова страна върху собствената си несигурност и без работа на двама ви върху общите ви проблеми, те сами няма да отшумят. При мен, например, проблемите бяха отчасти сходни, с едната разлика, че ние имаме дете. Аз също като теб изпитвах носталгия.... Исках всичко да е като преди... Исках всичко да е така, както съм си представяла в мечтите си, та нали той беше Той, идеалният! И така много често аз си създавах измислени проблеми, заради които да тъгувам, породени от моята първоначална фантазия-мечта, че всичко ще е вечно същото. Но то не може да бъде. Може да е хубаво, лошо, по-хубаво, по-лошо, но никога същото! Опитвахме с разговори, но сякаш все излизаше, че ние проблеми нямаме, а аз все ги създавах. Затова се обърнахме към терапевт, който не само ни даваше задачи и ценни съвети и идеи, но беше и необходимият независим отдушник, пред който най-после имахме смелост да открием страховете и терзанията си и споделим истинските си мисли. Много ни помогна да разберем вътрешния свят на отсрещната страна и подобрим комуникацията си книгата "Мъжете са от Марс жените от Венера". Споделям всичко това като опит, защото чувствам, че би ти било полезно. А и имам усещането, че ти също като мен правиш компромиси, заради една идеалистична представа за любимия, която представа понякога твърде лесно се замърсява от дребни прояви. А те доста често са много преувеличени..... Аз мисля, че новото ти познанство, като тръпка, която си усетила, е напълно нормално и няма лошо в това, то е ново, вълнуващо и естествено, че от тази гледна точка е хубаво...по-хубаво от връзката ти, продължила по-дълго време и затова имала възможност да натрупа болки и проблеми до хубавите моменти и тръпка. Но от тази си позиция това познанство е нечестно и вредно към настоящия ти партньор, правейки го още по-лош и него и отношенията ви, отколкото може би са, само защото сравняваш. Нима сегашната ти връзка не е била така вълнуваща в началото? Ето защо е необходимо да се абстрахираш, докато не вземеш решение.

Здравей, Съчувствам ти, представих си раздвоението ти и постоянните въпроси, които те терзаят... Наистина неприятно. Но като човек отстрани, мога да те убедя, че ситуацията, в която си може да бъде много опростена - не разчитай на това, някой тук да ти каже как да постъпиш, ти най-добре си наясно със случващото се и чувствата си - но въпросът е: "това Той ли е?". Ако още отсега не си представяш да създадеш семейство с него, всичко друго би било компромис. Според мен сте живели достатъчно дълго, за да разбереш кое от поведението му е обичайно. Любовта съществува и моето разбиране е, че човекът до теб трябва да ти е най-милото и близко същество. Разбира се, че може да има някакви трудни моменти, но те са по-скоро изключение, а не обратното. Според мен трябва да бъдеш по-решителна, независимо какво ще се случи с новото ти познанство. Човек трябва да търси и изисква щастието си. Затова бъди честна и си отговори на въпроса "ако не бях срещнала новия човек и сегашният ми приятел прояви за първи път по-мило отношение, това щеше ли да промени отношението и чувствата ми към него?" Аз лично мисля, че той изпитва близост в труден за него момент и или е преоценил това, което има, или е моментна проява, която ще изчезне заедно с проблемите му. Ти знаеш най-добре. При всички положения не е добре да оставаш в този триъгълник, а да разрешиш ситуацията, доверявайки се на интуицията си....една жена знае

Здравей wine, Всички тук са ти дали добри насоки за размисъл и съвет, според собственото си вникване в твоята житейска история. За мен разковничето е в твоя първи пост: (с извадки) "Не че отношенията ни някога са били цветущи, но напоследък станаха кошмарни. Каза, че отдавна не ме обича и е живял с мен само заради детето. Че аз съм виновна за краха на връзката ни, че аз съм студена....Че просто не го правя щастлив, че сме съвсем различни хора..." Погледни над сладкото (може би!) чувство за заслужен реванш и получено възмездие и туширай обяснимата еуфория, че сега имаш отново неговото внимание, не си сама и има с кого да споделяш приятни моменти, и си отговори честно на въпроса - това ли е моята "сродна" душа, онзи, с когото гледаме в една посока, дишаме в синхрон и обичаме всеотдайно? И ако отговорът е утвърдителен, то тогава задължително се опитайте да направите връзката ви изпълнена с много любов, по-силна и съдържателна с целия този натрупан опит. Но ако отговорът е отрицателен, поне ще си подготвена за отговорността от решението си, каквото и да е то. При всички положения съм сигурна, че всички тук ти желаем успех и възможно най-доброто развитие!

По случай 8-ми март по една новинарска телевизия излъчиха репортаж за самотна, многодетна майка от афро-американски произход. Две от децата й в тийнейджърска възраст попадат в гангстерска банда. Първоначално майката се съпротивлява, но без упех. След като осъзнава, че няма да може да им се противопостави, тя решава да предостави къщата си за събиране на цялата 30-членна банда, за да са близо и под нейн надзор, като винаги им предоставя топли и чисти дрехи и здравозловна храна. Самата тя признава, че не й е било никак лесно да вземе такова решение, което й коства неприятности с властите, а понякога дори и опасности (веднъж нейните момчета са преследвани от друга банда и в момента, в който влизат в къщата, куршум преминава близо до майката). Въпреки това, с много любов, мекота и настоятелност, тя така успява да повлияе на момчетата, че бандата фактически се разпада, всички от момчетата довършват образованието си, а някои от тях се обръщат към религията и участват в местната църква. Понякога е трудно да погледнем себе си и проблемите се безпристрастно, за да открием най-подходящото решение. И макар, че са истинни, подобни истории звучат по-скоро като приказки. Но споделям мнението в коментарите, че почти винаги с любов, мекота и постоянство, адаптирайки и променяйки себе си, неминуемо настъпва и промяната отсреща. Всяко изпитание ни учи на мъдрост и търпение.

Хубаво е, че се коментира между психолозите. Така, както сме наясно какво е влиянието върху децата при разведени родители, например, така е хубаво да сме запознати за рисковете,ползите и вредите за психиката на децата, отглеждани от еднополови двойки. В държавите, в които от години са узаконени такъв тип семейства, предполагам имат повече наблюдения. Дискриминацията там е по-ограничена, според мен, заради големината на държавите и по-адаптивното мислене, така че в това отношение децата, растящи в такава семейство са по-защитени от психическия натиск на социалната среда. Предучилищен педагог в България ми разказа как на родителска среща на въпроса кои родители са разведени, голяма част се притесняват/срамуват да предоставят информацията, за да не бъдат по някакъв начин дискриминирани. А всъщност е видимо от поведението на детето, когато в семейството има лични проблеми и целта на този въпрос е именно да се обърне по-особено внимание на детето. По това съдя, че едва ли в България сме готови да посрещнем с адекватна подкрепа децата, идващи от еднополови семейства, заради страха от предразсъдъци. Но това е едната страна само. След като детето ползва за модел връзката между родителите си, за да изгради своите отношения, когато порасне, то моделът в еднополовите семейства дали е подходящ? Естествено, има и други типове модели, които евентуално биха изисквали по-специално внимание към психиката на детето, като например самотен родител или разведени родители. Но разликата тук е, че докато в тези случаи почти винаги не се предполага семейството да претърпи развод, например, при еднополовите семейства още от начало е ясно какъв ще бъде моделът, но се оказва, че не е достатъчно ясно какво ще бъде влиянието върху децата. Съгласна съм с БожидарЗим, че в такъв случай детето не успява да компенсира липсата на другия родител, само че мисля, че важи във всички случаи без значение от вида еднополова двойка.

Днес отново имаше протестно шествие във Франция във връзка с приемането на промените за еднополовите двойки и отношения. Но не върху това искам да акцентирам в тази тема. Нека оставим дискусията за идеята за свободна любов настрана. По-скоро друго ме накара доста да се замисля. Преди две седмица по CNN или Euronews (не си спомням точно) даваха интервю с еднополова двойка - двама мъже, които отглеждаха 5 деца - момчета. Видимо живееха в много добри условия. Понеже неминуемо това става част от съвременното ежедневие, ми се иска да попитам дали някой тук има преки наблюдения или е попадал на статистика/статии за отражението върху развитието на децата, отгледани в еднополови семейства. В много държави от години е узаконено осиновавянето и/или раждането на детето от сурогатна майка. Но как това се отразява и отразява ли се като цяло върху психиката на децата? Моля, всички, които искат да се включат по темата и имат някакви данни, да се придържат към конкретно зададените въпроси. Нека запазим добрия тон и уважение към личния избор. Благодаря предварително!

Аз съм имала възможността да посетя някои Латино-Американски страни и там познах какво е щастлив човек. Живеят много по-бедно и в много по-неблагоприятна обстановка, обаче имат поведение и се чувстват като че нямат никакви проблеми. Отдавна не бях чувала хора да си пеят или свирят по улицата, да ти се усмихват, заговарят, сами да предлагат помощ, ако видят, че имаш нужда или просто да те почерпят без причина и без да те познават с бонбони. Но това, което най-много ме впечатли е контактът им с природата - деца и възразстни са постоянно в парковете на пикник или се събират да свирят на китара. Тийнеджърите след училище не отиват в кафенето, а на тревата в парка (между другото не видях там ученици в кафенетата). Всички спортуват - предимно тичат, на групи се събират всеки Божи ден след работа, вместо по заведения - на джогинг! През почивните дни няма нито един човек по главната улица, кафенетата са празни, всички са на семеен пикник в или извън града. Аз мисля, че колкото и стрес да си събрал през деня, той веднага бива преработен с приятен колективен спорт. Другото, което е впечатляващо, е любовта им към животните - предимно кучета. Почти всяко семейство притежава куче, а бездомните са на всеобщо отглеждане, при това много добро. Дори кучетата им са щастливи! Не видях злобно куче там. Събират се на големи групички да ги разхождат или спортуват с тях. Това може би е друг анти-стрес фактор - контактът с животните.

Здравей, Студент! Като човек минал през същите предизвикателства, мога да ти споделя моя опит. При мен предизвикателствата се явяваха не само за държавните, но и при семестриалните изпити - винаги имаше за какво друго "важно" да мисля - лични, любовни и всякакви проблеми се обостряха винаги, когато имах нужда да се отдам на ученето. Ето няколко съвета, които може да са ти от полза: Споделям мнението и опита на Цвети, че трябва да си направиш точен график. Аз се стремях винаги да лягам и ставам в подходящи за мен часове. Особено продуктивни за четене са ранните сутришни часове. Правех чести почивки, които придружавах с приятна храна, предаване или музика (сега си спомних, че слушах много Бари Уайт ). По този начин се освежавах и зареждах с нови сили. Обвържи винаги часовете прекарани в учене с някаква награда. Вместо да си мислиш къде и с кой ще излезеш на кафе вечерта, превърни тази мисъл в стимул и си кажи "Ще изляза на кафе тази вечер, ако съм минал ефективно 5 въпроса от конспекта" (например). Или в моя случай, ако бях доволна от минатия материал, отивах на кино, гледах някое любимо предаване и т.н. Постави часовете за учене в някакви рамки. Например моите родители се прибираха от работа към 17-18 часа и аз си задавах за цел до това време да съм минала определена част от материала, за да прекарам в почивка известно време с тях . Знаейки, че имам точен час, се мотивирах и в момента, в който започнех да блуждая в друго време и с други мисли, се спирах и концентрирах, защото знаех, че няма да ми стигне времето. Друг пример: Имах колежка, която беше омъжена с 6-годишно дете и която се представяше на изпитите винаги подготвена. Тя едва ли си е позволявала, докато учи да мисли за нещо различно, освен за материала, ако е искала все пак да има време и възожност да обгрижва и семейството си. Отстрани всички дразнители, които биха те разконцентрирали (телевизори, телефони и т.н.) и се уедини, докато учиш. Колкото по-семпла е обстановката, толкова по-малко ще се смущаваш. Сведи до минумум източниците, от които получаваш ненужна информация. Понеже в този етап мозъкът е настроен на режим учене и усилено запаметяване, аз избирателно ползвах телевизията и водех разговорите си, защото всички имена, цифри и разни други събития мозъкът ми запомняше, което ме натоварваше и отнемаше част от свободната ми памет. Коригирай хранителния си режим и включи много ядки, особено орехи и бадеми, както и жито - те не само помагат с полезните си съставки, но и при самото им сдъвкване и усвояване повишават притока на кръв и оросяват мозъка. Можеш да се осведомиш за някои билки, чай или хранителни добавки в аптеката, които биха ти помогнали за усилването на паметта. Доктор Първанов е прав - когато ти е интересно това, което четеш, отново ще имаш желание и сили да запомняш информацията. В такива моменти, когато тотално липсва концентрацията ти, по-добре излез сам на кратка разходка. Когато чувствах, че в даден момент съм малко по-разсеяна, четях някой по-лесен или любим въпрос (вече си минал материала семестриално, така че не би било проблем да прескачаш по конспекта) или преговарях нещо, което вече съм научила. Мозъкът е мускул и той също се нуждае от по-лека загрявка преди натоварване. За да асимилирам по-сухата материя и да я направя по-интересна, на мен ми помагаше методът на асоцииране. Например даден въпрос го обвързвах с реален казус - покрай мен винаги имаше познати, които наследяваха имоти, съдеха се, регистрираха фирми, уволняваха ги и т.н. Учех материала така, сякаш ще трябва използвам познанията, за да им помогна при разрешаването на казусите им. Всъщност основното, което трябва да осъзнаеш е, че всичко е въпрос на самодисциплина, която ти сам трябва да си наложиш. След като си се справил с далеч по-трудните предизвикателства на социалната фобия и агорафобията, съм сигурна, че и сега с повече постоянство ще успееш да накараш мислите ти да се движат в желаната посока. Успех!

А това не е ли именно положителното мислене? Може би, ако бяхме дефинирали в началото кой какъв смисъл влага в думите позитивно и негативно, щяхме да обединим мненията си. И нека не забравяме, че "Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му." (Страдания с любов - Изворът на доброто) Но само от нас зависи дали ще го приемем като добър учител или зъл враг. Пожелавам усмихнат позитивен ден на всички!

Здравей, Мира! Да, право следвах Не си самотник в преживяванията си. Затова напълно рабирам в каква ситуация се намираш в момента. Времето никога не стига, за да минеш материала така, както ти се иска. Дори и правилно да си разпределила въпросите по конспекта ден по ден, от личен опит знам, че последните седмици са най-натоварени, а сметките грешни. Пренасилването обаче няма да ти е от полза. Много дразнещо ми действаше, когато близките покрай мен хора ми обясняваха как трябва да си почивам по-начесто и да си оставя точно последните дни за отмора и улягане на наученото. Чувствах се сякаш омаловажават сериозността на изпитите и специалността ми. Но истината е, че бяха прави. Имах колеги с изключителна памет, които учеха интензивно само последните 5 дни преди изпита, но всъщност използваха краткосрочната си памет, а тя не е от полза за бъдещата ти професия. Специалистите тук могат да кажат конкретно за твоето състояние, но моят опит и този на колегите ми показа, че напрежението и съпътстващите го екстри отминават със самия изпит. Но именно за да си сигурна, че тревожността няма да е трайна, трябва отсега да си създадеш комфорта - бъди егоист и си подарявай малките моменти на почивка и наслада. Така ти ще се почувстваш по-добре, а от там и по-дейна. И накрая все пак не забравяй, че това е изпит с конкретна дата - има край, ще мине и замине. Аз го чувствах също като раждането. Докато траеше си мислех, че не искам да поглеждам повече учебници, но след време всичко се забравя и сега даже съм готова да запиша друга специалност Това, което преживяваш в момента е една добра подготовка и каляване за в бъдеще. И когато вземеш изпита успешно, не забравяй да разпуснеш и да се наградиш с хубави моменти! Поздрави!

Здравей, Мира! Ще оставя на специалистите да дадат професионален съвет за състоянието ти, но ще ти споделя моя личен опит и малки техники за справяне със ситуацията. Преди няколко години също като теб завършвах висшето си образование и бях подложена в продължение на година на стрес и много психическо напрежение. Бях се изолирала и по цял ден учех. Стигнах до там, че станах изключително раздразнителна, неспокойна, със сърцебиене и задух и към края плачех по няколко пъти на ден. А също като теб съм волеви и общителен човек... Моят държавен изпит за щастие беше разделен на три части и след като видях психическото си състояние на първите две части (което уплаши и родителите ми), реших да си изградя практична и полезна за мен система на учене и ежедневие като цяло. Моят начин беше: Ставах рано (но и лягах рано) и използвах сутрешните часове за учене, когато съм най-свежа. Два часа рано сутрин научавах повече материал, отколкото за цяла вечер. Имах програма - учех 1,5 - 2 след това почивах 30 мин. Имах определени часове през деня, в които задължително правех по-дълга почивка за хранене (аз си избирах часове, в които даваха мой любим комедиен сериал или предаване) Задължително отбягвах натоварващи предавания, новини и т.н. Пусках си всеки ден например комедийни клипчета, смехът е много разпускащ и важен за комфорта ти. Каквато и да е програмата ти, трябва да излизаш дори и за 30-40 мин на ден - аз ходех до магазина в квартала, да видя някой приятел на бързо на работата му и т.н.. Чистият въздух освежава и дава нови сили на мозъка и конкретно на паметта. Много важно е да правиш това, особено когато се почувстваш преуморена - в такива моменти ученето не е ползотворно. Когато метериологичното време не позволяваше разходка, тогава просто излизах на терасата и се обаждах на някоя приятелка да се разсея. Понякога излизах в някой спокоен парк, сядах на скамейка, на която никой да не ме обезпокоява и там учех. Понякога дори и в колата - просто да съм навън и сред природа. Спрях да пия големите количества кафе и другите кофеинови напитки, които допълнително ме напрягаха. Хранех се с повече плодове, зеленчуци и ядки - орехи слециално. Тогава пиех и някакви хапчета с леко действие за усилване на паметта, но сега не бих ти ги препоръчала. По-скоро бих те посъветвала да попиташ в аптеката за някоя билка. Най-важното, което осъзнах, че когато си направих програмата, всъщност имах време за почивка и разходка например, защото това ми помагаше да се концентрирам и мобилизирам повече и така минавах повече материал. Това всъщност ми помогна за ученето и за самите резултати от изпита. Истината е, че ползотворното учене не е в количеството, а в качеството, което автоматично изключва цял ден четене без почивка. Дано моят опит почерпи и теб. Желая ти лека подготовка и успех на изпита!

Въпросът е отправен конкретно към д-р Първанов и д-р Баев, но искам да поместя кратко изречение и моля да бъда извинена, ако е против правилата. ЦСКА 123, не е нужно да се обръщаш конкретно към тези доктори за отговор, а запитай хилядите, които приемат антидепресанти, дали се чувстват "излекувани" и защо с години или цял живот продължава тяхното "лечение". След това се обърни към здравия разум в себе си и лесно ще дадеш сам отговор на въпроса.

Здравей, Justice! Аз не съм живяла в София, само съм посещавала града, но пък живея в чужбина и съм сменила доста големи градове, някои от тях мегаполиси с население 2 пъти по-голямо от населението на България. И всички тези градове естествено имат голям поток от хора, почти всички, които се концентрират в централна част за да работят. Също като теб в началото изпитвах неудобство от множеството и като цяло от това да приема определена подходяща форма, за да се впиша в потока. Въпросът е доколко си адаптивен. Озаглавил си поста "Проблем с адаптацията в столицата" , но пък от него разбирам, че нямаш проблем със самата нея. Всъщност това, което ми се струва, че трябва да направиш, е да смениш гледната точка, нужна ти е нова гледна точка. Защо вместо да изчакваш да почувстваш, че някой ти налага определен тип поведение и порядки, още преди това не възприемеш, че ТОВА вече е твое желание, ти искаш и можеш напр. да бъдеш по-бърз. Защото едно е ясно - хората в големия град няма да променят динамичността си само заради теб, защото самият размер на града и количеството население сами по себе си изискват интензивност. Също така, ако не спортуваш, може да започнеш да практикуваш някой спорт, който изисква повече бързина, като бокс, баскетбол, бягане и т.н. Това ще ти помогне да си по-бърз и сръчен в ежедневието си. Относно агресията, която изпитваш, когато те провокират - ти имаш право на избор. Когато изпитваш истински нужда да я освободиш, не я потискай, но ако чувстваш, че ти пречи, ето един съвет: на мен ми помага тактиката вместо да напсувам обратно агресора, да му кажа някоя много искрена мила дума или да направя комплимент или да го питам нещо учтиво. Наистина не можеш да се ядосваш на някого, ако току-що си му казал нещо с любов. Изглежда на пръв поглед глупаво, но в действителност след доста пъти повторение ще видиш, че помага. Друго, което бих ти предложила да изпробваш е нова нагласа за предстоящия ден. Вместо да излизаш с мисълта, че тръгваш за работа и отново ще се ядосваш, просто си наложи, че днес ще се ядосаш само 20 пъти напр. на хората през деня. Така всеки ден намалявай бройката, като бъди стриктен и винаги когато се появи ново изпитание извън дневния лимит, просто го пропускай, приеми, че нямаш право на бонуси. Едно нещо трябва да осъзнаеш - начинът, по който се чувстваш е резултат от твоите мисли, а ти си достатъчно интелигентен, за да ги контролираш, а не те теб, чрез тези прости тактики и други, които сам за себе си ще откриеш. Иска постоянство, ако желанието ти наистина е да заживееш спокойно, макар и в динамична среда. И не забравяй нещо много важно - самите столичани бягат от града при всеки възможен момент, за да си починат, а какво остава за тези, които от скоро се адаптират. Така че възползвай се от тихите паркове и уединени околности, колкото може по-често в началото. Желая ти сърдечно успех!

Стефи, голямо благодаря! Винаги е прекрасно чувството, когато срещнеш един толкова неподправено открит и позитивен човек като теб! Мила, ти вече си поела по светлия път. Аз мога само да ти пожелая с малки и уверени стъпки да стигнеш до крайната си цел! И да споделя това, което съм научила от по-мъдрите: понякога дори и не е толкова важно "защо?", а по-важно е "как?", и съм сигурна, че ти сама вече си открила как да изиграеш "този коз", попаднал сам в ръката ти. Довери се на несъзнаваното в теб, защото макар че говори понякога на странен (и страшен) език, то идва само да ти услужи и направи добро. Успех, успех, успех!

Здравей, Стефи! Изчаках с нетърпение да видя отговора на Орлин, защото и на мен самата ми се случи преди около година абсолютно същото преживяване като твоето. Когато четях как си го описала, започнах да се смея, защото все едно бяха моите думи. Аз също като теб бях толкова уплашена, чувствах сърцето си сякаш ще се пръсне от страх и така беше не през цялата нощ, но и на следващич ден. Реших да потърся в интернет какво точно съм преживяла и открих, че никак не са малко хората, които са имали подобни изживявания. Така, четейки, попаднах във форума на този сайт и от тогава всеки ден съм тук - да чета лекции, да слушам музика или просто да се образовам от по-напредналите във форума. В този смисъл, това, което е написал Орлин е напълно вярно за мен. Няма нищо случайно в живота. Това изживяване мен ме подтикна към едно по-задълбочено търсене за развитие на духовното в мен. Поздрави!

Здравейте, чета с интерес този форум и се радвам, че много хора тук могат да срещнат помощ и подкрепа. Обръщам се към Вас за съвет и мисля, че точно в тази тема е мястото да го направя. Имам племенник, който е на 3 год. и половина. Напълно здраво, много жизнено и интелигентно за възрастта си дете. Преди около 7-8 месеца го ухапа една обикновена муха. Не знам защо това толкова го уплаши и на момента започна да пищи. Обяснихме му, че това е само мушичка, че нищо не може да му направи и т.н., но от тогава започна много да се страхува от тях. Преди това не е имал никакъв проблем с каквито и да е насекоми – като по-малък не им обръщаше внимание, а по-късно ги разглеждаше с любопитство. Никой от обкръжаващите не му е всявал страх, не го е плашел по никакъв начин, нито е показвал, че той самият се страхува от насекоми. След тази случка с мухата сме се опитвали многократно да му обясняваме каква животинка е тя, но той продължаваше да пищи : „Муха, муха“ като види такава да лети в стаята. Навън не знам да се е случвало. Майка му му купи пистолет, за да стреля уж по мухите и те да бягат от него. За съжаление, започна да сънува кошмари и само да говори насън: „Калинката, калинката, махни я мамо!“ В детската градина нямат играчки мухи/калинки, нямали са такива уроци, които биха го травмирали в тази посока и въобще не е имало случай, в който той да се е уплашил. Няколко месеца след инцидента като че ли спря да сънува кошмари, но страхът си остана. Преди около 2-3 месеца в неговата стая влезе стършел. Отново много се уплаши и започна да сънува интензивно кошмари и да маха с ръце по време насън, като че ли гони мухи. Много хора не вярват и уважам това, но все пак ние му ляхме куршум. Появи се фигурка муха – с глава, крила, абсолютно точна! След леенето на куршума кошмарите спряха и се поуспокои. Но принципният страх си остана. Вярвам, че много родители се сблъскват с подобни проблеми, затова Ви моля да ми дадете съвет за следното: как да се справим с детската фобия по принцип, кое в конкретния случай я отключи (възможно ли е едно невинно ухапване), каква да бъде реакцията на околните в конкретния случай, и има ли методи за преодоляване, приложими при малки деца? Благодаря сърдечно на всички, които ще се отзоват!