Rwanda

Здравей wine,
 
Всички тук са ти дали добри насоки за размисъл и съвет, според собственото си вникване в твоята житейска история. За мен разковничето е в твоя първи пост: (с извадки)
 
"Не че отношенията ни някога са били цветущи, но напоследък станаха кошмарни.
Каза, че отдавна не ме обича и е живял с мен само заради детето. Че аз съм виновна за краха на връзката ни, че аз съм студена....Че просто не го правя щастлив, че сме съвсем различни хора..."
 
Погледни над сладкото (може би!) чувство за заслужен реванш и получено възмездие и туширай обяснимата еуфория, че сега имаш отново неговото внимание, не си сама и има с кого да споделяш приятни моменти, и си отговори честно на въпроса - това ли е моята "сродна" душа, онзи, с когото гледаме в една посока, дишаме в синхрон и обичаме всеотдайно? И ако отговорът е утвърдителен, то тогава задължително се опитайте да направите връзката ви изпълнена с много любов, по-силна и съдържателна с целия този натрупан опит. Но ако отговорът е отрицателен, поне ще си подготвена за отговорността от решението си, каквото и да е то. При всички положения съм сигурна, че всички тук ти желаем успех и възможно най-доброто развитие!

Здравей wine,
 
Всички тук са ти дали добри насоки за размисъл и съвет, според собственото си вникване в твоята житейска история. За мен разковничето е в твоя първи пост: (с извадки)
 
"Не че отношенията ни някога са били цветущи, но напоследък станаха кошмарни.
Каза, че отдавна не ме обича и е живял с мен само заради детето. Че аз съм виновна за краха на връзката ни, че аз съм студена....Че просто не го правя щастлив, че сме съвсем различни хора..."
 
Погледни над сладкото (може би!) чувство за заслужен реванш и получено възмездие и туширай обяснимата еуфория, че сега имаш отново неговото внимание, не си сама и има с кого да споделяш приятни моменти, и си отговори честно на въпроса - това ли е моята "сродна" душа, онзи, с когото гледаме в една посока, дишаме в синхрон и обичаме всеотдайно? И ако отговорът е утвърдителен, то тогава задължително се опитайте да направите връзката ви изпълнена с много любов, по-силна и съдържателна с целия този натрупан опит. Но ако отговорът е отрицателен, поне ще си подготвена за отговорността от решението си, каквото и да е то. При всички положения съм сигурна, че всички тук ти желаем успех и възможно най-доброто развитие!

По случай 8-ми март по една новинарска телевизия излъчиха репортаж за самотна, многодетна майка от афро-американски произход. Две от децата й в тийнейджърска възраст попадат в гангстерска банда. Първоначално майката се съпротивлява, но без упех. След като осъзнава, че няма да може да им се противопостави, тя решава да предостави къщата си за събиране на цялата 30-членна банда, за да са близо и под нейн надзор, като винаги им предоставя топли и чисти дрехи и здравозловна храна. Самата тя признава, че не й е било никак лесно да вземе такова решение, което й коства неприятности с властите, а понякога дори и опасности (веднъж нейните момчета са преследвани от друга банда и в момента, в който влизат в къщата, куршум преминава близо до майката). Въпреки това, с много любов, мекота и настоятелност, тя така успява да повлияе на момчетата, че бандата фактически се разпада, всички от момчетата довършват образованието си, а някои от тях се обръщат към религията и участват в местната църква.
 
Понякога е трудно да погледнем себе си и проблемите се безпристрастно, за да открием най-подходящото решение. И макар, че са истинни, подобни истории звучат по-скоро като приказки. Но споделям мнението в коментарите, че почти винаги с любов, мекота и постоянство, адаптирайки и променяйки себе си, неминуемо настъпва и промяната отсреща. Всяко изпитание ни учи на мъдрост и търпение.

По случай 8-ми март по една новинарска телевизия излъчиха репортаж за самотна, многодетна майка от афро-американски произход. Две от децата й в тийнейджърска възраст попадат в гангстерска банда. Първоначално майката се съпротивлява, но без упех. След като осъзнава, че няма да може да им се противопостави, тя решава да предостави къщата си за събиране на цялата 30-членна банда, за да са близо и под нейн надзор, като винаги им предоставя топли и чисти дрехи и здравозловна храна. Самата тя признава, че не й е било никак лесно да вземе такова решение, което й коства неприятности с властите, а понякога дори и опасности (веднъж нейните момчета са преследвани от друга банда и в момента, в който влизат в къщата, куршум преминава близо до майката). Въпреки това, с много любов, мекота и настоятелност, тя така успява да повлияе на момчетата, че бандата фактически се разпада, всички от момчетата довършват образованието си, а някои от тях се обръщат към религията и участват в местната църква.
 
Понякога е трудно да погледнем себе си и проблемите се безпристрастно, за да открием най-подходящото решение. И макар, че са истинни, подобни истории звучат по-скоро като приказки. Но споделям мнението в коментарите, че почти винаги с любов, мекота и постоянство, адаптирайки и променяйки себе си, неминуемо настъпва и промяната отсреща. Всяко изпитание ни учи на мъдрост и търпение.

По случай 8-ми март по една новинарска телевизия излъчиха репортаж за самотна, многодетна майка от афро-американски произход. Две от децата й в тийнейджърска възраст попадат в гангстерска банда. Първоначално майката се съпротивлява, но без упех. След като осъзнава, че няма да може да им се противопостави, тя решава да предостави къщата си за събиране на цялата 30-членна банда, за да са близо и под нейн надзор, като винаги им предоставя топли и чисти дрехи и здравозловна храна. Самата тя признава, че не й е било никак лесно да вземе такова решение, което й коства неприятности с властите, а понякога дори и опасности (веднъж нейните момчета са преследвани от друга банда и в момента, в който влизат в къщата, куршум преминава близо до майката). Въпреки това, с много любов, мекота и настоятелност, тя така успява да повлияе на момчетата, че бандата фактически се разпада, всички от момчетата довършват образованието си, а някои от тях се обръщат към религията и участват в местната църква.
 
Понякога е трудно да погледнем себе си и проблемите се безпристрастно, за да открием най-подходящото решение. И макар, че са истинни, подобни истории звучат по-скоро като приказки. Но споделям мнението в коментарите, че почти винаги с любов, мекота и постоянство, адаптирайки и променяйки себе си, неминуемо настъпва и промяната отсреща. Всяко изпитание ни учи на мъдрост и търпение.

А това не е ли именно положителното мислене? Може би, ако бяхме дефинирали в началото кой какъв смисъл влага в думите позитивно и негативно, щяхме да обединим мненията си.
 
И нека не забравяме, че "Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му." (Страдания с любов - Изворът на доброто) Но само от нас зависи дали ще го приемем като добър учител или зъл враг.
 
Пожелавам усмихнат позитивен ден на всички!

А това не е ли именно положителното мислене? Може би, ако бяхме дефинирали в началото кой какъв смисъл влага в думите позитивно и негативно, щяхме да обединим мненията си.
 
И нека не забравяме, че "Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му." (Страдания с любов - Изворът на доброто) Но само от нас зависи дали ще го приемем като добър учител или зъл враг.
 
Пожелавам усмихнат позитивен ден на всички!

Здравей, Мира!
 
Ще оставя на специалистите да дадат професионален съвет за състоянието ти, но ще ти споделя моя личен опит и малки техники за справяне със ситуацията. Преди няколко години също като теб завършвах висшето си образование и бях подложена в продължение на година на стрес и много психическо напрежение. Бях се изолирала и по цял ден учех. Стигнах до там, че станах изключително раздразнителна, неспокойна, със сърцебиене и задух и към края плачех по няколко пъти на ден. А също като теб съм волеви и общителен човек... Моят държавен изпит за щастие беше разделен на три части и след като видях психическото си състояние на първите две части (което уплаши и родителите ми), реших да си изградя практична и полезна за мен система на учене и ежедневие като цяло. Моят начин беше:
Ставах рано (но и лягах рано) и използвах сутрешните часове за учене, когато съм най-свежа. Два часа рано сутрин научавах повече материал, отколкото за цяла вечер. Имах програма - учех 1,5 - 2 след това почивах 30 мин. Имах определени часове през деня, в които задължително правех по-дълга почивка за хранене (аз си избирах часове, в които даваха мой любим комедиен сериал или предаване) Задължително отбягвах натоварващи предавания, новини и т.н. Пусках си всеки ден например комедийни клипчета, смехът е много разпускащ и важен за комфорта ти. Каквато и да е програмата ти, трябва да излизаш дори и за 30-40 мин на ден - аз ходех до магазина в квартала, да видя някой приятел на бързо на работата му и т.н.. Чистият въздух освежава и дава нови сили на мозъка и конкретно на паметта. Много важно е да правиш това, особено когато се почувстваш преуморена - в такива моменти ученето не е ползотворно. Когато метериологичното време не позволяваше разходка, тогава просто излизах на терасата и се обаждах на някоя приятелка да се разсея. Понякога излизах в някой спокоен парк, сядах на скамейка, на която никой да не ме обезпокоява и там учех. Понякога дори и в колата - просто да съм навън и сред природа. Спрях да пия големите количества кафе и другите кофеинови напитки, които допълнително ме напрягаха. Хранех се с повече плодове, зеленчуци и ядки - орехи слециално. Тогава пиех и някакви хапчета с леко действие за усилване на паметта, но сега не бих ти ги препоръчала. По-скоро бих те посъветвала да попиташ в аптеката за някоя билка. Най-важното, което осъзнах, че когато си направих програмата, всъщност имах време за почивка и разходка например, защото това ми помагаше да се концентрирам и мобилизирам повече и така минавах повече материал. Това всъщност ми помогна за ученето и за самите резултати от изпита. Истината е, че ползотворното учене не е в количеството, а в качеството, което автоматично изключва цял ден четене без почивка.
 
Дано моят опит почерпи и теб.
Желая ти лека подготовка и успех на изпита!

Въпросът е отправен конкретно към д-р Първанов и д-р Баев, но искам да поместя кратко изречение и моля да бъда извинена, ако е против правилата.
ЦСКА 123, не е нужно да се обръщаш конкретно към тези доктори за отговор, а запитай хилядите, които приемат антидепресанти, дали се чувстват "излекувани" и защо с години или цял живот продължава тяхното "лечение". След това се обърни към здравия разум в себе си и лесно ще дадеш сам отговор на въпроса.

Въпросът е отправен конкретно към д-р Първанов и д-р Баев, но искам да поместя кратко изречение и моля да бъда извинена, ако е против правилата.
ЦСКА 123, не е нужно да се обръщаш конкретно към тези доктори за отговор, а запитай хилядите, които приемат антидепресанти, дали се чувстват "излекувани" и защо с години или цял живот продължава тяхното "лечение". След това се обърни към здравия разум в себе си и лесно ще дадеш сам отговор на въпроса.

Стефи, голямо благодаря! Винаги е прекрасно чувството, когато срещнеш един толкова неподправено открит и позитивен човек като теб! Мила, ти вече си поела по светлия път. Аз мога само да ти пожелая с малки и уверени стъпки да стигнеш до крайната си цел! И да споделя това, което съм научила от по-мъдрите: понякога дори и не е толкова важно "защо?", а по-важно е "как?", и съм сигурна, че ти сама вече си открила как да изиграеш "този коз", попаднал сам в ръката ти. Довери се на несъзнаваното в теб, защото макар че говори понякога на странен (и страшен) език, то идва само да ти услужи и направи добро. Успех, успех, успех!