Mia15

Аз изпитвам уважение и съпричастност към всички възрастни хора без значение дали са ми роднини и дали въобще ги познавам. Ако не ги е имало, нямаще да ни има нас, ако не са садили и градили, ако не са пазили, сега може би щяхме да живеем в по-лош и мръсен свят. Колкото са могли, толкова. По отношение на взаимоотношенията с родители и най-вече съжителството с тях, всеки случай е индивидуален. Ако комуникацията е необременяваща (рядко, но има такива случаи) и старите и младите искат да живеят заедно - ок. Но има един момент, който младия човек трябва да забележи - разликата между уважение и грижа и "тежест", която си длъжен да търпиш. Т.е. ако родител те дразни, няма защо да търпиш - помагаш винаги с каквото и както можеш, но не седиш плътно до него. Защото така си вредиш. По мои наблюдение рядко, но има бабички и старци, които са с такъв начин на мислене и поведение, все едно са малки деца (сигурно от деменцията). И тоя вид старци не са проклети и са много приятна компания Е, за известно време де. А диапазона 55г-75г поне в България са царе да дават акъл без да си искал и да повтарят по 5 пъти.

Христо, ти без да искаш даде супер идея. Да се направи такъв филм! Чудесен проект ще бъде, само продуцент трябва?

Хора, не се дразнете. ако Емил реализира танцовата програма и сватбата се състои, това ще е супер весело събитие. и може би ще върнат темата там дето беше - за брака

Божидаре, в кой порно филм мъжете готвят, танцуват, разказват смешни неща и т.н. ? дай линк

Христо, не си прав, че гей секса е сравним със зоофилията и педофилията. При последните две има насилие и злоупотреба. Ако гейовете се държат възпитано, което важи за всички нас, не виждам на теб или мен какво ни пречи, че правят еднополов секс. Дори и парада - голяма работа, че в няква събота минали из града цветно облечени. Доста по-често можеш да видиш столичани дето плюят, храчат и си бъркат в носа.

Vorfax, аз нямам категорично мнение по въпроса, но някои от твойте аргументи не ми се виждат съвсем основателни. 1/ е безспорно така. Но мисля, че не е толкова силно, че да определи сексуалността на детето. Това може да се провери единствено напрактика с примери от други държави да кажем. 2/ не става дума за секс, а за брак по любов. пък секса си е част от него и няма общо с осиновяването. 3/ откъде знаеш, че връзката или по-точно привързаността и близостта в еднополово семейство са по-слаби или краткотрайни? всъщност това няма как да се измери предварително, може да се погледне статистика на разводите само. 4/ ако семейна двойка, състояща се от мъж и жена осинови дете, не важи ли същото? 5/ за пет си прав. особено на балканите 6/ децата не се осиновяват в кърмаческа възраст. дори и да може, има дойки и хумана. Кое е женска работа, за която мъжете нямат способности, ако имат желание?

Малки, големи и още по-големи момчета, оставете ги класациите. В България сме и за някои неща на всички ни е трудно. Ще ви кажа аз как искам да ви видя - с изправен гръб и опънати рамене, все едно светът е ваш! С уверност и сила в погледа. И това няма общо с бита. Искам да видя приложена силата ви в грижа за благоденствие и в помощ на по-слабите. Как ли? Ами, уговорете се "по мъжки" и боядисайте детската пързалка пред блока, запълнете дупката в асфалта (с чакъл или квото там се слага по-лесно и не е скъъпо). Може голи до кръста, може с домашен анцуг...все едно. Ако имате инвалид или съседи с детска количка, пригодете стълбите, тротоарчето; ако някоя бабка храни куче пред блока, сковете му къщичка; отстъпвайте място в транспорта. И се усмихвайте повече Не мрънкайте, не истерясвайте, не издребнявайте, не се "свивайте" пред шефа и хора в униформа - жалко е. Като шофирате и крещите ви чуват хората във вашта кола, а не "тъпанара", на който викате. По-добре слезте и се сбийте, отколкото да крякате като баба от пейка

Нямам представа какво значи да разбираш другия пол или хората. Всеки е цяла вселена. До мъжете - не си мислете, че една жена "разбира" жените. Има толкова различни жени, някои от тях с доста променливо поведение. И това е чудесно многообразие. Стига да не дразни, де, но както е казал народа "за всеки влак си има пътник" - ако Пешо се дразни, Гошо ще е очарован

Според мен при планираното създаване на дете при хората инстинкта и любовта вървят ръка за ръка. И дори да звучи консервативно, това е оптималната ситуация. А еднолично решение "искам пък" на самотна майка ми се вижда доста смело. Имам позната, която е сама и осинови две дечица от дом. Пак беше "искам пък", но те не са нейни биологични деца. Как се оправя тази жена не знам. Малко хора биха го направили, дори да са двама. И по темата - всъщност принципа да живееш така, че да не вредиш на другите е изцяло приложим и тук, но приложението му е усложнено заради децата. Защото във връзката имаме отговорност да не вредим на другия, а имайки дете, тази отговорност става обща - еднонасочена и състояща се от две успоредни родителски. Но сега ми хрумва, че май сме в миналия век с тази тема. Може би отделна, но актуална и доста важна тема би била за гей браковете (а всъщност те са само по любов !) и осиновяването на деца от тях - шок не шок, ако вместо в дом детенце може да живее в хармония с двама батковци, които се обичат и обичат и него...поне да не се отхвърля тази възможност отведнъж.

didi_ts като спомена за седене при мама се замислих, че познавам известен брой хора, които до късно (над 30-35г) са живяли или още живеят при мама/родителите си. И при някои от тях основен проблем е създаването (въобще не се стига до задържане и доразвиване) на сериозна връзка. Този проблем е при една част от тези хора и е еднакъв при мъже и жени. А сред другите хора - разведени, разделени, семейни, в сериозна връзка и т.н. се сещам само за един мъж и една приятелка, които живеят отдавна сами и имат същия проблем. грубо става 2 към 20. Явно е доста важно ако не се сети пилето само, да го бутнат от гнездото. Ето и какво ми разказа моя приятелка, която поживя в Швеция. Заради стриктното семейно законодателство и финансовите задължения на мъжа след развода, доста жени вкл. чужденки започнали да злоупотребяват. Примерно, женят се, раждат и на следващия ден подават молба за развод (да им се чудиш на акъла как раждат от мъже, които очевидно не харесват и обичат!?). След това живеят от издръжката, която е и за жената и е прилична сума. И шведите така се стресирали, че масово седят сами и ги е страх дори и гадже да имат.

много ми харесва а колко път и работа има докато станеш чист...ехее

Да подбереш удачен подарък си е умение. За мен е доста трудно да избирам, дори за най-близките (с малки изключения). Ако вземеш вещ и тя не се хареса, само ще заема място. А за романтичните напр. стихотворение, както предлага Христо, трябва да си сигурен, че човека харесва експресивна проява на романтика (напр. аз не харесвам). А подарен подарък като си "уцели" точния стопанин носи късмет. Аз съм подарявала подарени ми неща, но без повод на приятели. По-точно ги питам, а не им го връчвам и понякога си е тяхното нещо и са доволни

Подарява се коте. Само на отговорни стопани, желателно с опит Женска, чисто черна маца с изумрудени очи на 6 седмици, научена е да ползва тоалетна.

Съжителството/брака и родителството имат материална страна, просто защото сме в тела на Земята и сред обществото. И затова освен целия спектър на емоции, които ни мотивират да се женим (вкл. страх от самота, влюбване и т.н.) няма как да не отчетем и физиологичните и битови страни. Някъде бях чела простички съвети, които звучат горе-долу така: 1. прави се секс, само ако и когато изпитваш физическо привличане към другия и, съответно не се обвързваш, ако то липсва 2. създавайки ново семейство, правиш ново домакинство - с разходи, които няма кой да ви поеме и домакинска работа, която няма сама да се свърши 3. като създадеш свое семейство личното ти свободно време намалява, а като имате дете - изчезва, 4. ако се разделяте (което е по-вероятното днес), родителя, при когото остава детето ще е по-натоварен (и времево, и финансово). затова е добре да се правят деца когато е постигната материална стабилност и да се подписват договори - за да не страда детето заради родителски скандали, инат и евентуално финансово манипулиране.

Има оптимални решения за всеки проблем. Важно е да има механизъм за предлагането и/или налагането им. И според мен той е активното гражданско общество. А вече за всеки отделен въпрос съм сигурна, че дори и само хората в този форум можем да формулираме най-точната стратегия или конкретна промяна (има инженери, юристи, лекари и т.н.). Но ако не излезем с искания и масова подкрепа, разработката ще си остане все едно сме правили моабет на бира

на мен ми се е случвало в различни ситуации да "светнат" разни знаци и случайности редица пъти. след това се оказва, че част от тях са в посока прецакване, а част - предупредителни. сигурно за всички нас е така. и явно зависи колко ни е дебела главата и дали можем да сме безпристрастни за своите неща, за да виждаме и избираме правилните.

Vorfax, на мен ми е ясно какво питаш и какъв род инфо искаш. Аз съм убедена, че овластяването на хора с капацитет и морални принципи е най-доброто за всяка държава. Както виждаш, реалността е друга. И като не става отгоре-надолу, става по обратния път. Лошото е, че при ескалирало напрежение и увличане на масите, не се работи пунктуално и конструктивно, със съблюдаване на стотичите елементи на държавния организам, от които и най-свободните имаме нужда. Към днешна дата според мен решението е едно - обединяване на събудените граждани в сдружение. След това, с механизмите, предвидени от нормативната уредба, може да се предявяват искания, да се внасят подписки, както и да се инициира референдум. Ако не работят законовите методи, ще се излезе отново и на Орлов мост, а може и границите да се блокират по гръцкия модел. Но е важно да се представят ясни, професионални и аргументирани искания. Аз не мога да разбера защо разни организации продължават да пишат отворени писма например. Плеснал го на сайта, адресирал го до Премиера и...толкова. Има разлика между мрънкане, искане и изискване. За последното се иска акъл, липса на шубе и организация. Много ни влачи инерцията. България е парламентарна република - избираме народно събрание и кабинет за 4 години. А какъв е механизма народа да "уволни" "народните представители" за несправяне например след 2 години? Няма такъв, освен бунтове и революции, което е смешно. Но по-смешна е нашта тъпота и инертност. Дори да си доволен, трябва да знаеш, че имаш опция за разтрогване по искане на мнозинството. А когато говорим за гражданско общество, не приемам съвети за положително мислене - те са за лична, не за обществена употреба. Има онкоболни без лекарства, има пенсионери с по-малко от 150лв доход, фекални води се изливат в Черно море и т.н.

Доки, стомахът те боли, защото се притесняваш. Обичай тялото си. Като те дразни или притснява нещо си кажи, че няма да си рушиш здравето. Като заповед към себе си. Това включва и притесняване за болести, които не са факт. Въобще, притесняването само прецаква нещата. На повечето пълнолетни хора родителите имат заболявания. И един ден ще си отидат, после ще дойдеи нашия ред. А дотогава варианта е с притеснение или без Успех и си гледай повечко удоволствията

Пандора, сексът е с различна важност при различните хора и съответно връзки. Вашия брак не е отскоро, а проблемът е от няколко години. Ако секса преди това и като честота, и като качество е бил ок за теб, е разбираемо защо сега ти липсва. Ако пък ти винаги си била с по-висока сексуалност от двамата, значи просто това различие е факт и към днешна дата ситуацията е съвсем крайна. Докато се консултирате и прилагате терапии (само ти знаеш дали преди тези няколко години всичко е било ок и искаш и ти липсва именно този секс), най-лесното е да ползвате безбройните варианти с помощни средства - стимулатори и играчки. Ако и такъв вариант не допада на мъжа ти...новия сексуален партньор не би бил изневяра лично според мен. С нужната дискретност, разбира се.

LLL според мен ако имаме нужда от подкрепа и одобрение, всъщност ние сме зависими от тях. Например ако аз искам да рисувам и нямам нужда от подкрепа, дори и цял свят да ме критикува, аз пак ще си рисувам. Ако седна да мисля защо искам, дали мога, защо другите не ме подкрепят и т.н. ще влеза в деструктивен хаос от чудене, мислене и емоции. И от кого ще зависи следващото решение? Ами от мен, разбира се. С умуване не се постигат цели и резултати. По-добре да се провалиш в 100 неща, но да не спираш. Днешния ден няма да го има повече. Всички се чудим, колебаем и т.н. и с годините се оказва, че си е просто загубено време и нерви. Както и това да чакаш някой да ти помогне. По-добре приеми, че никой на никой не помага, а като се случи ще е приятна изненада Като си решила, действай си и то по начини, които са ти приятни. И скоро ще се похвалиш.

Беше отразено в медиите. (аз също не гледам новини). Президента наложи вето. Спорните текстове ще се преразглеждат. има арестувани и бити. Днес е имало протест срещу ветото на път Е79. Кмета на Симитли (не е от ГЕРБ) излезе с публично твърдение, че тамошния протест е платен.

Христо, не си разбрал какво имам предвид. На мен също не ми е ясна твоята гледна точка, тъй като виждам единствено критика към моето мнение.

Вятър, мойто мнение е, че най-добре е всеки да си усети какво му е приятно и как му въздейства. Ако жител на северна Европа играе капоейра и се кефи, няма значение кой какво е казал. Допускам, че мнението на Пракаш важи за голям брой хора в Индия, а и не само там. Подкрепям всяко мнение, защото допускам, че е така за някои. Не допускам инструкции в колко часа да стана и какво точно да направя

Според мен психологическата борба, както и интереса ни към нея и нашата психология въобще намира почва в момент, когато основните жизнени нужди за що-годе задоволени. Ако например градът ти е пометен от цунами, ако имаш нелечимо болен в семейството или всеки ден вървиш по 4часа за да донесеш вода, няма и през ум да ти мине да се анализираш, да обследваш себе си нито външно, нито вътрешно. Според мен чудесно решение за хора, склонни към прекалено задълбочаване в тази насока би било насочване на усилията в помощ на други, при които основните нужди и/или права не са задоволени и гарантирани. Разбира се, за това е нужна съпричастност. А ако тя липсва, значи просто се интересуваме само от себе си, без значение дали си се кефим повърхностно или страдаме дълбоко.