jul

Прегръдката е целувката на сърцето..

Прегръщате ли? Сърдечно? Усещате ли какво носи прегръдката...

Хахахахаха, нали Като фина паяжинка, тънка уловка... По мое мнение, selsal трябваше да озаглави темата "изкуството да водим спор", защото диалогът има много по-широк диапазон..

Нееее, не, моля, нека да не обръщаме насоката на проблема с делфинчетата в етническа злоба и нетърпимост. Навсякъде по света има хора - по-осъзнати, други - не чак толкова. Аз познавам японци, които не са нито гадни, нито "джапанки". Нека обидите не бъдат интсрумента в тази несправедливост към животинките. Не е това начина според мен.

Това е убийствено потресаващо. И жестоко не би покрило критерий достатъчен като определение.Болка без аналог. Делфините, тези вълшебни, прелестни и толкова интелигентни същества на планетата наскоро четох, че са били асистирали при подводното раждане на хиляди жени. Има такива известни случаи във Франция и на Черноморието, а вероятно и не само.. Това, което са излъчвали от своите сонари, е успокоявало болките на родилките и са правили ненужни интструментите на лекарите.По-специално в тази насока е изследвал руския учен Игор Чарковски. Много болка е събрала нашата Майка Земя. Преди време Sand сподели една песен.....за Земята: тишина от сълзи

Макс, нямах ни най-малко намерението да се осъмня в избраната от теб насока. Визирах нещо съвсем друго. Че това богатство, което си прегърнал, душевните ти стремежи, талант и способности могат вероятно да намерят друг път на изява. За да не тъжиш, от това..че вероятно се опитваш да отвориш вратата с ключ, който принадлежи на съседната и това да те възпрепятства да споделиш своето знание с другите. Може съседната врата да е и далечна държава. Но нека не правя грешката да указвам и дефинирам. Всичко ще се нареди Поздрави

Здравей, Максим. всъщност можеш ли да бъдеш съвършено сигурен, че познаваш своята Душа? Няма случайни житейски пречки. Напоследък разочарованията са ти продиктувани от съкрушени очаквания, които упорито и "академично" си градил години наред. Тук не поставям под въпрос насоката на интересите ти, а начина, пътя по който ще ги разгърнеш.. А наистина ли си сигурен относно посоката и обстоятелстава? Те може би са съвсем други?

Като отговор на запитване от една приятелка И аз обичам да си приготвям хляба вкъщи - когато..съм си у дома и разполагам с условията, разбира се. Дори от известен период вече не купувам хляб, доста ми е безвкусен, и беден като съдържание, а не коментирам и това колко е пресен и ...какви неща могат да бъдат открити в него при вглеждане. За 10-15 мин. приготвям само с вода, сода, сол, и брашно тесто. С тази разлика, че изсипвам голямо количество всевъзможни семенца за които се сетя и имам, както и ядки - ленено, слънчогледово, сусамено, овесени ядки, орехи...Но..не бих заменила с машина за месене това, което може да се вложи в самия процес най-вече енергийно, като отношение от самата мен. В известен смисъл има ритуалност в цялата процедура. Обаче имам един въпрос. Много пъти съм се замисляла - относно содата - вредна ли е, тя за предпочитане ли е например пред маята, не споменавам други видове набухватели..

А аз последния път, когато готвих пиле почти подпалих кухнята, лумна такъв огън, тиганът падна на земята и пилето "хвръкна" във всички посоки. И докато гледах втрещено ( това беше година след като бях спряла напълно месото и бях усетила, или може би объркала, че не е добре да се спира внезапно, а реших да продължа с пиле и риба..) и изумената ми съквартирантка влезе привлечена от внезапно озаренаната стая и сигурно е възкликнала нещо като "Това откачено българско дете..", тя беше испанка, пък и..и без това явно в някои отношения достатъчно се бях "постарала" да ме приеме за странна в някои отношения Е, тогава разбрах, че със сигурност съм сбъркала относно пилето и рибата. И наистина - много деликатно трябва с всеки, който не е вегетарианец - толерантност!! Това малко е като личен призив към мен защото доста съм се увличала в обратното.....

Мона, чудесна идея, вдъхновяваща идея!! Аз съм ЗА! Сигурна съм, че би се получило прекрасно! А що се отнася до броя на дошлите - той е без значение. Ако карахме на този принцип със сигурност нямаше да се срещнем тези 4 човека в София. До 1-ви юли))))

Периодът наистина е чудесен за подобна инициатива! Днес и аз реших да се включа Колкото издържа, по-скоро бих искала да слушам тялото си какво желае. А дните след пълнолуние са прекрасни за прочистване от всякакво естество, като се започне от освобождаване от токсини, сваляне на килограми, премахване на вредни навици и т.н А черешките пък бидейки плод с червен цвят внасят в организма доста интензитет и присъстват в менюто именно за тези, които желаят да поотслабнат. То при мен относно килограмите няма накъде повече, обаче други неща стоят на преден план Приятно на всички

Аз съм имала точно такъв страх от природна стихия от съвсем малка. Не вярвам да има конкретно препратка към слънчевия ми знак, но по-скоро бих преположила, че е било причина за смъртта ми например в предишен живот или поради интензивно преживяване в миналото. Беше заключен, покрай намесата на една жена, когато съм била малко дете, но преди няколко години се бе отключил отново. Незная по-добро средство освен това да преживееш и се слееш със самата стихия. Да се сприятелите, както и да прозвучи това. Миг смирение, което искам да преплета в себе си завинаги. Целият се превръщаш в молитва, осъзнаваш колко мъничък си - това..е коментар относно факта, че за да преживея този страх се озовах на място, където да не мога да се скрия, нито избягам. А страхът здраво заключва пътя към Душата.

хаха, Криси, в джамията се влиза преспокойно и без да сме съставна част от харема. Но изискването е да покрием косите си. Баня баши джамия иначе е един наистина прекрасен храм. Датира още от ХVІвек и е дело на най-известния османски архитект - Синан и неговата школа. Интересното е, че от два месеца интериорът й е преобразен в нова керамична украса и с облицовани с типичен изнишки порцелан и османска флорална керамична украса михраб, минбар, стени. А днес - срещата наистина беше много приятна

Мерси До скоро.

Привет Идеята за пътуване е наистина чудесна, но засега, за известен период при мен неприложима да се включа. А що се отнася за срещата тази неделя - ще намина и аз, но мога едва към 16.30, защото преди това съм на курсове. До скоро! Ще се чуя с някой от вас да видя къде сте.

О, хайде, хайде Ако се събирате в неделя следобед, мога и аз да се мерна. А по-големия веги ресторант не е..ли вече затворен? (жалко за чай Масала)..

Намираме се в зората на Нова ера и подобни опити за разграничение, както и противопоставяне м/у нации, религии, обичаи и пр. ми се струват все по-неадекватни. В това число и драматизма около емиграцията. Погрешно ли би било да бъда полезна в някое кътче на света, което се нуждае от помощта ми и ще бъде ли в разрез с нещо/някого? Не пренебрегвам идеята доколко е "случайно" това, че сме се родили в точно определена страна, регион, семейство, но това не бива и да ни заслепява.. Съвсем не визирам също така някакво заличаване и изтриване на националните специфики в световния океан, нито тяхното пренебрегване, дори напротив, а това, че издигането на една нация пред друга като значима, граничи с дълбоко неразбиране. Но ако за някой да приеме човечеството за едно семейство и планетата за общ дом звучи утопично, и само на думи, за моята душа това е верния тон.

Привет, Орлине! Не ми харесва да заемам преднамерена защитаваща позиция, обаааачеее... Ти изучаваш психология и би трябвало сам да си наясно, че обидчивостта, ранимостта са проблеми на самата личност, на приемащия. Не смятам, че проблемът е в "язвителността" на Мона. Тя както и да ме нарече, каквото и мнение да изкаже, от мен зависи доколко ще вникна в думите и, как ще ги интерпретирам спрямо своето съзнание, опитност, възприятия..по-точно.. от мен зависи и дали ще се обидя. Мисля, че прямотата й е много трудно смилаема за голяма част от участниците тук, поради което я окачествявате като груба или агресивна. Хората не обичат да бъдат "оголвани" от истината. И бързо си измиват ръцете. Обидчивостта е признак на противоречия и дисбаланс, недостатъчно обич на самата личност...и.."язвителността" отвън не е нищо друго, а язвите в този, който ги е приел за такива.

Разбирам те, повярвай ми. И то защото ми е много близък твоя проблем. Не съм стигала до отвращение от секса, но съм блокирала и губила интерес преди време, това е свързано с много фактори, при мен има пряко отношение и какво съм "донесла" и като нагласи на майка ми. Вероятно и по време на бременносттта е имало влияние, но и не само. Тя е по-студена, трудно бих казала, че се е отпускала в сексуално отношение и дали е изпитвала удоволствие. Всичко се промени. Вярно, нужни са старания, желание и способност да погледнеш по-директно към проблема. Мисля, че твоята искреност, смелостта ти да го признаеш е една истинска крачка напред и те поздравявавам. Ще ти споделя нещо, което незная дали пряко се интересуваш, но може да ти бъде от полза. Сексуалните проблеми имат пряка връзка с баланса на ІІ енергиен център, т.нар. Сексуална чакра е когато тя е блокирала - а това е преобладаващ проблем при наистина голяма част от хората, това дава пряко отражение върху изживяването и на радостта от жизнения процес. Тя има връзка и насочването на творческата енергия в човека. Когато Втора чакра е в дисбаланс, е подтисната радостта, виталността в цялостен аспект..бидейки също така център на дуалността - добро/лошо и пр. има пряка връзка и със склонността ни да съдим, ревнуваме, отнасяме собственически, преди всичко има връзка с чувството за вина, срама и подтиснатостта..общо взето все фактори, които ни ограничават по Пътя. Има много начини да се освободи. И е много важно, защото това има пряко отношение към протичането на жизнените сили в нас, пряко отношение към нагласата ни и за света и взаимодействието ни с него. Към живота. Споделянето, искреността, способността да проникнеш в проблема е едно прекрасно начало. Този център със санскритското име Свадистхана е като "скачен", пряко свързан с V център - чакрата Вишудха, която се намира в областта на гърлото. Те се допълват и като цветове - ІІ чакра прелива в оранжево, V в допълващо синьо. Когато едната е в дисбаланс, това дава пряко отражение и блокира другата. По същия начин, когато едната се освободи, хармонизира и втората. Смятам, че затова, когато Силвия по-горе даде съвет за преглед на щитовидната жлеза на Моника, беше много логично и намясто, макар, че нейните мотиви вероятно са били в друг диапазон. Това не го казвам за теб, не се притеснявай, само правя аналогия. Нещата при теб ще се подобрят, сигурна съм, вече си им дала ход

Хей, Хей, Анелия, а ти защо се обиждаш?? Трудно бих се обидила в подобна ситуация. Светът не ми дължи нищо, хората са напълно свободни да изразяват своето лично мнение, усещания, впечатления и ако те противоречат на моите представи за "добро", на моите идеи и послания, защо това ще ме наранява или настървява срещу тях? Колкото и да се взирах, не успях да съзра агресия и критична нотка в думите на Мона. Може би и тя като мен не беше видяла белите крилца на жената "ангел" от снимката, повече впечатление прави предизвикателно-еротичния й взиращ се поглед от аватара. И аз като теб усещам това за критиката. С критиката надали се постига много. Но с искреността със сигурност. Стига да не се обиждаме, когато отсреща я прилагат спрямо нас

По-важното е, че макар и бавно, този въпрос започва да докосва все повече умовете и видимо да оформя очертанията на проблема. Парадокс. Училището като цяло би трябвало да бъде именно предлагащо старото "ново" знание под формата на многообразни и развиващо детското въображение, талант и способности методи, но засега тези, с които си служи, са твърде мухлясали. Необходима е гъвкавост; учители, които са достатъчно енергични и вдъхновени в своята работа; методи, които да бъдат напредничави и водещи паралелно на цивилизационните открития и настъпващи промени, които днес са по-динамични от всякога;също дейности, които да търпят последователни промени и подобрения, които да провокират, изненадват, грабват и завладяват вниманието на децата. Днешните деца са многократно по-енергични и неудържими. Неоправдано е мрънкането, оплакванията относно несериознонсста, липсата на интерес от учениците днес. Те влизат по-"знаещи" в една стара, закостеняла, абсурдна среда. Не са виновни. Затова, че не са мотивирани или отегчени от една обречена система. Вярвам, че нещата започват да се раздвижват, по етапно, с малки и внимателни опити. Макар, че за насочването на подобна движеща образователна сила ще е нужна огромна доза съзнание какво носи като потенциал. Да..съзнание..защото пари ще се намерят впоследствие и те ще подпомогнат неудържимия прилив на креативността в тази насока.

Интересно. Дано си записал символите от съня си Имах един съученик, който от малък е бил изписвал "непознати" за него точкови знаци и се оказало, че е Брайловата релефна азбука... Иначе това с измислянето на азбука явно е често срещано В VІ клас с първото момче, с което бяхме влюбени си пишехме любовни писма на тайна азбука, която той бе стъкмил - междудругото от доста интересни геометрични знаци - и си ги криехме на различни места навън..

Привет, Станимир! Планината ти не изобразява ли хималайски пейзаж от Рьорих? Така ми се ходи на планина...

Да, вярно е за любовта като водещ мотив в случая. Но при мен отношението и изразената любов към животинките - да не ги ям колкото и да е странно дойде впоследствие. Организмът ми отхвърли сам месото като възприятие, че служи за храна преди това да узрее за съзнанието ми. Една сутрин, преди години..призори се прибирах след нощно излизане и бях преживяла емоционален срив.. Докато пътувах към вкъщи, бях заспала и сънувах нещо, което трудно бих преразказала, защото беше доста абстрактно, но след този сън се събудих с пренастройка в организма си. Не можех повече да хапна месо, отвращаваше ме, и не защото сънят бе свързан с някакви ужаси и "гнусотии", събудих се вегетарианка. Разбрах го, като дойде момента с храненето същия ден, а не непосредствено след съня. С тази разлика, че не го знаех и смятах, че само временно не ми се яде месо. Преди това бях много месоядна, твърде. Месец преди случая се бях шегувала с приятелка, която не яде месо, удивлявайки се Как така не и се прияжда, че аз не бих могла, но тогава май толерантността ми беше сведена до минимум. Имах чувството, че не се наяждам без месо и не можех да си представя, че ще съм в състояние да го спра. И понеже съм слабичка и до ден днешен ме досмешава, като някой ми припише това на вегетариантството)) Мотивът за животинките дойде незабавно след тази промяна, а сега за мен той е най-важния, ако и има друг..

О, да, много си права Мона по отношение на битките и личния избор. Но аз тогава не го осъзнавах и допусках доста грешки в това отношение. Хубаво е да бъдат прекъсвани нишките на подобна зависимост и привързаност, защото в основата си таят изкривена представа за дълг и чувство за вина.