Historiker

Здравейте ! Бих искал да попитам някой чел ли е книгите на известния психиатър и психотерапевт Морган Скот Пек ,,Изкуството да бъдеш бог" и ,,Изкуството да живеем заедно" и ако да, какво мисли за тях. Вече чета втората книга и останах с добри впечатления. Основната тема е как се изгражда общност. Авторът застъпва тезата, че не всяка група е общност , а също и че общността се основава на консенсус, тоест на съгласие. Освен това има 4 етапа към нея : 1. Псевдообщност 2. т.н. Хаос 3. Пустота 4. Общност Какво мислите по този въпрос ?

XVI век е време на значими събития и промени- Завоюването на Латинска Америка от испанците, експанзията на Османската империя в Централна Европа и т.н. . Едно от тези значими събития е Реформацията. Тя е свързана с няколко ключови личности, една от които е Мартин Лутер. Какъв е той като човек ? Нека проследим неговия житейски път ... Мартин Лутер е роден на 10 ноември 1483 г. в Айслебен като син на миньора Ханс Лутер. Вследствие на обет, даден заради една силна буря, на 17 юли 1505 г. той постъпва в Ордена на августинците еремити във Ерфурт, където в 1507 г. е ръкоположен за свещеник. В 1512 г. става доктор по теология във Витенберг. Първата си лекция за псалмите младият духовник изнася през 1513 г., в 1515-1516 г. последват лекции за Писмото до римляните, а през 1516-1518 г. за Писмата до галатяните и евреите. Оповестяването на индулгенцията в полза на новия строеж на Църквата Св. Петър в Рим от доминиканеца Й. Тецел по шумен начин предизвиква противоречие у Лутер. Индулгенцията представлява бележка за опрощаване на греховете, издавана от църквата на вярващите. В XVI век се шири масова търговия с тях. Възмутен от това, Лутер формулира прочутите си 95 тези, които на 31 октомври 1517 г. заковава на вратата на църквата във Витенберг с цел диспут с учени и ги изпраща на майнцкия архиепископ и епископа на Бранденбург с искането за писмено контрастановище. Лутеровите тези неочаквано за самия него намират неподозирано широко разпространение. В 1518 г. майнцкият архиепископ и доминиканците повдигат обвинение в Рим. В разпита, проведен от кардиналският легат Кайетан ди Вио през октомври с.г. в Аугсбург, ученият отказва да се отрече от тезите си. На Лайпцигския диспут през юли 1519 г. между Й. Ек и А. Карлщат той отхвърля безпогрешността на всеобщите събори. От Оповестяването на Оправдаването–Rechtfertigungsverkündigung,необходимо следва неговата критика към Папството, което според схващането му не обръща внимание на ясния и точен превод на Светото писание. Булата ,,Exsurge Domine” от 15 юни 1520 г. настоява за подчинението му. Лутер отговаря с публикуването на 3 големи програмни труда ,, Към християнската аристокрация на немската нация за оздравяване на християнското съсловие” (август 1520 ), ,, За вавилонския плен на Църквата ( октомври 1520 ) и ,,За свободата на един християнски човек (ноември 1520 ), чрез които той спечелва по-голямата част от немския народ за себе си. На 10 декември 1520г. тържествено изгаря папската була за осъждането му. На 3 януари 1521 г. Лутер е анатемосан от папа Лъв X. По време на Райстага във Вормс през април с.г. той отхвърля отричането от идеите си и глухото подчинение на един всеобщ събор; император Карл V му налага т.н.Reichsacht- форма на лишаване от права във Свещената римска империя, като лицето, на което е наложена тя, наричано der Geächtete или der Vogelfreie, губи всички свои права и владения- сиреч Лутер е поставен извън закона. Обаче курфюрстът на Саксония Фридрих Мъдри след едно изненадващо нападение завежда Лутер във замъка Вартбург. Тази мярка е била предприета, за да се спаси животът на учения. Именно в този замък възниква преводът на Новия завет, който в 1522 г. се появява в печатен вид и в 1534 г. е допълнен от превода на Стария завет. По време на престоя във Вартбург на много места се образуват лутерански общини. Писанието на бившия духовник срещу монашеските обети кара много монаси и монахини да напуснат манастирите. Избухналите навсякъде в империята селски въстания през 1524-1525 г. се позовават на Лутеровото учение, обаче извършените зверства го карат след първоначалното съчувствие към желанията на страдащите сред правната несигурност селяни да призове князете ,, против грабителските и ужасни банди на селяните”. На 13 юни 1525 г. Лутер се жени за бившата цистерцианска монахиня Катарина фон Бора. Противоречията с У. Цвингли и анабаптистите сега изпъкват още по-остро. Марбургският религиозен разговор с Цвингли ( 1529 ) води до частично съгласие, защото Лутер държи на действителното присъствие на Христа в причастието. За поучение за народа в 1529 г. той съставя ,, Малкият катехизис” , а за пасторите ,, Големият катехизис". На Аусбургския райхстаг в 1530 г. няколко имперски съсловия представят тяхното произведение вероизповедание ("Confessio Augustana", ,, Аугсбургско вероизповедание” ), съчинено главно от Меланхтон. В 1539 г. доктор Лутер представя в произведението ,, За съборите и църквите” своето понятие за църква. Той не отрича възможността за спасение на римокатолическите християни в рамките на една църква, ръководена от папата, но посочва произхода на църквата във Словото и Светото причастие, без човешки добавки. В последните години от живота си Лутер се посвещава на разширяването на своите общини. Неговите писания и преводи на библията съществено са допринесли за разпространението и налагането на всеобщ немски литературен език. Неговият език е изпълнен със стила на повечето канцеларии и средновековната прозаична литература. Теологията му има своя център във Оповестяването на Оправдаването, което трябва да бъде интерпретирано христоцентрично. В неговото гениално изложение на Библията е използвано eдно богатство на теологични нови начала, които много трудно се вместват в една система. В неумолима борба за истината на Божието откровение в Христос Лутер подготвя и пътя за проблематиката на Новото време ( представата за света и за човека ). В никакъв случай принципно консервативен в политическата и социалноетичната сфера , в някои отношения той се вмества в рамките на XVI век. Схваща се като учител на Светото писание, а не като реформатор на църквата или на държавата в рамките на тогавашния обществен ред. Независимо от писанията му срещу евреите, може да се каже, че Лутер с делото си слага край на средновековния мрак и спомага за прогресивното развитие на Европа в културен, духовен и икономически план. Той променя хода на европейската, а и на световната история. Използвани източници : http://www.musicanet.org/robokopp/bio/luthrbid.html http://en.wikipedia.org/wiki/Imperial_ban

Donnie Darko / Дони Дарко (2001) http://www.zamunda.net/details.php?id=213610&hit=1

http://www.youtube.com/watch?v=-FaNzNQGhF0

http://vbox7.com/play:113e95d57b

,, Ченге в Бевърли Хилс ", Еди Мърфи е прост неустоим като полицай Аксел Фоли. ,, Сам вкъщи 1, 2 и 3 " също са доста добри.

Сред любимите са ми ,, Тютюн " и ,, Аз, Клавдий ". Иначе сега чета ,, Карта от кости " на Джеймс Ролинс.

Един история за силата на човешката воля : http://www.vbox7.com/play:a19ac8f5fe

Спомням си го като Джими. В „Дунав мост”. Никога не съм имала вселенския късмет да познавам човека Петър Попйорданов. Но и това е лъжа. Познавам го. Познавам го от собственото си детство. Той е Каракочев, изумително смешен, в клуб НЛО. Спомням си скечовете и песните, които правеха с другите Големи – искрен, истински хумор. Честен. Такъв, какъвто не се среща изобщо днес. И ще ви кажа – телевизията не лъже. Колкото и да ми казвате, че тя манипулира… дори телевизията не може да скрие Големия Човек. Всичко се вижда в очите. Камерата се доближава и по лицето на Чочо си личи светлината. Много пъти съм си казвала – абе, как го правят тези хора....тези войни на светлината, които някой ни изпраща, за да не се лутаме твърде дълго в тъмницата. В главата ми прехвърчат десетки изказвания от 5-ти май насам. Денят, в който Чочо си е отишъл. Чух какво казаха негови колеги – и Христо Мутафчиев, и Валентин Танев, и братята Ангелови (Дарин и Деян), за които Чочо е отпечатък и Ласкин, който отказа да каже и дума... И дори Иво Сиромахов си беше постнал във фейсбук гневен пост, че някакви журналистки му звъняли да го питат какво си спомня за Чочо. А Сиромахов им е бесен, че ровят там, където не трябва да има думи. Няма да се съглася. Стотици, хиляди, милиони думи трябват за Чочо. Така всяка любов става историческа. Може да не съм познавала Петър Попйорданов, но имам правото да страдам… Не ме интересува, че жълтата помия на безсърцатите вестници ще пише от сутрин до вечер за 2-та метра, от които е паднал. И за „алкохолната му зависимост”. И долнопробно ще опитват да подменят смисъла, да хвърлят подозрения, че има нещо повече от това, което знаем. Няма. Знаем, всичко, което трябва, а то е, че Чочо е човекът, който сте гледали във „Вчера”. Гледали сте го в „Сезона на канарчетата”, в „Любовното лято на един льохман”. Той е в „Граница”, в „Хайка за вълци”. Той е Македонски в „Хъшове”. Той е човекът от телевизора, с бързия поглед и още по-бързото говорене. Ясно си спомням как казва в ефир - „Да бъдеш влюбен и да обичаш няма възраст. Аз не мога да спра да обичам.... Животът е едно дълго и красиво изречение с много правописни грешки.” Той е онзи Джими, споменах ви го, заради когото всеки път щом чуех песента на финала в „Дунав мост” и ми се доплакваше. А в края на всеки епизод имаше един път. Този път вървеше нанякъде. И се пееше – „И отново стоя на брега на реката и загледал водата, замислен мълча... Тишина и мъгла, бавно скапват душата, младостта отминава, както всяка мечта... И макар че от кал, сме направени Господи, аз не искам в кал да прекарам живота си”... А има хора, като Чочо Попйорданов, които не са направени от кал. Защото не могат да се стопят току така, от дъжд или друго обикновено нещо. От какво са направени такива хора? – ние това не знаем. Знаем обаче най-важното - че можеш да наречеш на галено, с прякор - Чочо, само онзи, с когото никога не си се запознавал, но винаги е бил част от живота ти. Поклон. Автор Ева Истаткова http://www.lentata.com/page_5357.html

http://www.youtube.com/watch?v=oaBQ01L_RBE

Христос Воскресе ! Да си пожелаем здраве, щастие и повече усмивки, любов, а и духовност в живота ни ! Нека бъдем по - добри хора и християни !!! http://www.vbox7.com/play:1eb83ef0

Иван Вазов Само ти солдатино чудесни Само ти, солдатино чудесни, всичко снесе на плещи се здрави, само ти, юнако неизвестни, нас спаси, България прослави! Крилат на си - планини префръкна, герой не бе - как се мре, научи, ти с ура пушкалата затъкна, ти на щик победата набучи. Храбри идат твойте капитани, радува ме цветна им корона; ала ти, войнико невенчани, горди сълзи правиш ме да рона! Плача, кат ви гледам, братя прости, така бледни, дрипави и прашни... Добре дошли, мои царски гости! Добре дошли, лъвове безстрашни! София, Декември 1885

Засега не. Имам трудни изпити. Трудно се вписвам в колектив.

Бихте ли ми препоръчали някой добър психотерапевт във Пловдив или София ?

Благодаря за съвета, но представянето е наистина трудно. Тревожността ми пречи. Казвам трудно, защото не всички разбират, че е така.

Момичето на моите мечти ,, Ти идваш в утринния мрак , аз будя се и пак те виждам. С коси черни като нощ. С очи зелени като листа. С устни червени като ягоди. Усещам топлина ... Като сияние си ти пред моя поглед. Като красавица от приказките, като богиня... Чувствам се добре , сякаш на седмото небе ... съм аз , това се случва тъкмо в този час... И искам да те галя и докосвам, да прегръщам и целувам, да ти се любувам и ако може, да не те ревнувам... Да съм с теб в деня , в нощта и може би до края на света ... Да се радвам на усмивката красива, на това , че ти за мен си като самодива. Да слушам твоя глас и да съм във захлас...Щастлива да те правя, и ти мен, и това да става всеки божи ден.... И ми се иска да извикам ,, Теб обичам, теб обичам! "

,, Героят на този разказ - кнез* Иван Кулин и изцяло се отдава на борба за правата на своите сънародници. Като официален представител на българското население или пък като бунтовник, той постоянно се стреми да намали теглото на своя народ и да бъде полезен за сънародниците си. В следващите редове може да разберете повече за живота му. Роденият през 1805 г. в с. Медковец Иван Кулин, започва детството си с трудности – с очите си вижда убийството на своя баща, изявен за времето си харамия. Тогава макар само на шест години, той с брадва в ръка тръгва да отмъщава на насилниците, но е спрян от майка си. По-късно ще стане свидетел и на това как турците убиват и брат му. Това го кара да се отдаде на хайдутлук и да вземе участие в Берковското и Пиротското въстание от 1836 и 1837 г. През 40-те години на ХIX век Иван Кулин се издига и става кнез, а през 1847 г. и баш кнез на Ломската кааза. Той не само управлява справедливо и е уважаван от българите в каазата, но е и безкомпромисен и по отношение на турците, които насилват населението – на няколко пъти със сила изгонва злосторниците, които се опитват незаконно да се разпореждат в българските села. Полага усилия да извърши реформи и да улесни бита на селяните. В българската история Иван Кулин остава най-вече с дейното си участие във Видинското въстание, за което сякаш се знае твърде малко, а в него участие вземат над 10 000 българи. Въстанието е част от поредицата бунтове в Северозападна България, избухнали през първата половина на XIX в. Докато през този период в останалата част на днешна България османската военно-ленна система търпи разложение и феодалните отношения постепенно биват заменени с капиталистически, в Северозападна България селяните търпят произволите на местните турски големци и биват облагани с непосилни данъци към местните феодали и турската хазна. Въпреки липсата на достатъчна организация и на огнестрелно оръжие хиляди въстаници обсаждат Лом, насочват се към Видин, а предвожданите от Иван Кулин бунтовници в продължение на 10 дни държат под обсада здравата Белоградчишка крепост. Макар и потушено въстание постига значителен успех. Под заплаха от поредния конфликт с Русия Високата порта се съгласява на някои облекчения за селяните и дори приема тяхна делегация в Цариград, в която участва и Иван Кулин. паметна плоча в Раковишкия манастир, посветена на въстанието от 1850 г. Веднъж попаднал в полезрението на турската власт Кулин става обект на непрестанни скалъпени обвинения и преследвания, на няколко пъти едва спасява живота си, което го кара да емигрира в Сърбия през 1852 г. Там той окончателно осъзнава необходимостта въоръжената борба на българския народ да се превърне от социално в политически обоснована битка с османския поробител. В Сърбия Кулин се свързва с други български революционери. Самият Георги Раковски високо ценял качествата му, често кореспондира с него и му разкрива користните планове на сръбското правителство, целящо териториално разширение в български етнически територии. Кулин е и един от помощниците на Раковски при организацията на Българската легия в Белград през 1862 г. Последният голям подвиг на Иван Кулин е участието му в организираната от него Зайчарската чета. След предателството, което извършват по отношение на четата на Иван Кулин, сръбските власти продължават да го тормозят. Издават заповед, според която големият българин ежедневно трябва да се разписва в Зайчарското окръжно управление. Неспособен да издържи на подобно унижение, уморен от непрестанната борба и покрусен от страданието на народа си, на 20 юни 1870 г. големият български патриот Иван Кулин умира. *кнез – длъжност, останала още от Втората българска държава и запазила се в някои региони чак до Освобождението. Старейшините и първенците от няколко съседни села избирали свои официален представител пред турската власт, които се грижел за реда, събирането на данъците и чиято дума имала особена тежест пред турските управници. " . Публикацията е осъществена със съдействието на: http://www.narodnapamet.com www.bulgarianhistory.org/ivan-kulin-kneza-t/

Чувствам се по - добре, но в малка степен. Последните дни не съм изпадал в депресивни състояния. Но тревожността си я има.

Изображение на Заратустра Зороастризмът е религия , която възниква в Централна Азия преди хиляди години, основната религия в Иран преди исляма. За основател се счита легендарният пророк Зороастър или Заратустра, на ирански - Зартощт. Кога е живял точно, е трудно да се каже - различните хипотези варират от XV век преди Христа до VI век преди Христа. В зряла възраст той получава откровение от бог Ахура Мазда и започва да разпространява учението си. Съдбата на пророка е тясно свързана с столицата на Балхара - Балх. След смъртта на Зороастър, умрял при защита на крепостта от обсада на северни номади, градът бива наричан много често и Зариаспа - град на зороастриици/ град на големият огнен храм. Спори се доколко владетелите от Ахеменидската династия на Иран са изповядвали зороастризъм, но е факт, че те проявяват блакосклонно отношение към него. Според френския изследовател Шарл Отран, той става официална религия едва при партските владетели от династията на Аршакидите, управлявали от 255 г. пр. Хр. до 226 г. сл. Хр. При Сасанидите се радва на сериозен разцвет и е основното вероизповедание в Средния Изток. За жалост арабското нашествие през VII век сл. Хр. пречупва религията на Заратустра. До 900 г. по - голямата част от населението на Персия приема исляма било насилствено, било по икономически причини. Около 100 000 зороастрийци бягат в днешна Индия - това са т.н. парси. Техен потомък е известният рок музикант Фреди Меркюри. По време на династията Пахлави се прави опит за възраждане на огнената религия, но на този процес слага край Ислямската революция в 1979 г. Днес в Иран са останали около 30 000 последователи на старата вяра. Основният елемент в зороастрийската религия е противопоставянето между двата бога - на Светлината и Доброто, Ахура Мазда, и на Мрака и Злото, Ахриман или Анхра Майню. Като сновен принцип се издига максимата ,, добри мисли, добри думи и добри дела. Също така има 3 момента : сътворението , първичното състояние ; смесеното състояние, което всъщност е настоящият свят и накрая разпадането , което със своята неминуемост определя изцяло зороастрийската есхатология. При разпадането на Космоса доброто и злото ще бъдат подложени на безкомпромисен подбор от страна на Спасителя, чиято мисия е да разчисти пътя на върховния бог. Злият свят ще загине, а добрият ще се влее изцяло и вовеки веков в рая на Ахура Мазда или Ормузд. Сократ, Платон и Аристотел са запознати със зороастризма и тяхната философия взема в предвид източната мъдрост на "вярата на магите". Паралелно със гръко- персииските войни, персийската култура се настанява в гръцкият живот, който така и не достига дори близко до идейте на магите. В Римската Империя разпространен е Митраизмът, една друга иранска религия, свързана и с религията на Зартощт. Истината е, че зороастризмът е повлиял съществено на трите авраамически монотеистични религии и особено на християнството. От него са взети в Христовата вяра идеята за добро и зло, за ад и рай, за месията или Спасителя, на ирански Саошянт и за идването на Царството Божие - Воху Кшатра, но тя доразвива тези идеи, със свойствено християнските наказания над грешниците, страх от Бога, послушание, смирение, и въздържание. Думите Сатана, Рай и Амин са от ирански произход. Зороастрийската философия не изисква толкова вяра колкото разум и самоконтрол на човек спрямо делата си. Зороастризмът учи човек да бъде полезен за обществото, честен и преди всичко добър към другите. Тази религия отрича Аскетизмът и отшелничеството. Любопитно е че зороастризмът не осъжда и богатството стига то да е придобито по честен начин. Зороастризмът проповядва уважение към природата и нейните дадености с което изпреварва всички останали световни религии за времето си. Източници : 1. Шарл Отран ,, Митра и Заратустра. В търсене на християнската предистория ", 1998, 2007 2. ,, Зороастризмът - произход, значение и разпространение " http://www.book.store.bg/p18505/mitra-i-zaratustra-v-tyrsene-na-hristianskata-predistoria-sharl-otran.html http://samoistina.com/2/zoroaster.htm

http://vbox7.com/play:e0270a97

А как точно да преодолея натрапливите мисли ? Например се притеснявам преди всеки изпит и това много ме натоварва. Или като видя някои хора на улицата, се притеснявам да не започнат да ме обиждат. С други хора не е така. Трудно ми е да разбера това, което написа г-н Баев , може ли някой от психотерапевтите да ми го обясни на по - достъпен език ? Иначе последвах някои съвети - започнах да правя упражнения във фитнеса и във вкъщи и не се оплаквам в социалните мрежи...

Десет реплики с които израснахме, с които остаряхме и с които завинаги ще запомним великия Тодор Колев: „Лошо, Седларов, лошо!” – “Опасен чар” “Дет ис дъ куесчън”, както е казал джентълменът Хамлет.” –“Опасен чар” (към събличащата се проститутка) “Ти ше си лягаш ли?” –“Господин за един ден” “Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.” – “Опасен чар” “…знаеш ли, братчед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!” – “Двойникът” “Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.” –“Господин за един ден” „Брат’чед, свалих я… Димитрова, тя те обича.” – “Двойникът” (към жена си, която отново е бременна) “Ако имаме късмет, това ще се роди в Америка.” – “Господин за един ден” „Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“ – “Двойникът” “Икономията е майка на мизерията.” – “Опасен чар” http://monarh1991.blog.bg/izkustvo/2013/02/18/in-memoriam-10-nezabravimi-filmovi-repliki-na-todor-kolev.1054666 http://www.webmiastoto.com/9760.html

Да, видях във фейса новината, и аз се радвам. Иначе стихотворението съм го писал ноември 2012 г.

Тук бих искал да преставя няколко мои литературни творби. Тъгите на България 2 От народ сърцат и свободолюбив станахме народ овчедушен и страхлив. Вместо държавата на Крум , Симеон и Калоян - държавата на Боко, Маджо и Доган. Децата ни не помнят кои са Ботев, Левски, а гледат звездните гротески. Дават филм за Сюлейман Великолепни, а не правят филми за героите ни достолепни. Фалшиви политици, престъпност и корупция, разврат, пиянство, проституция. Заплатите и пенсиите ниски, цените - високи, а мистър Дянков прави изводи ,, широки ". Престъпниците вместо във затвор са все във медийния кръгозор. Делата точат се безкрай, за тях правосъдието е рай...