Historiker

Всъщност, точно тук е онзи тънък момент с  грешка - прошка. 
Няма грешка. Никой не греши. Всеки прави това  което смята, че е най - добро за него. Много често  делата ни не се харесват на околните, те започват да ни сочат с пръст и да ни вменяват вини, грехове, Грешки. И след това да кажат - абе това не ми харесва, ама хайде простено да ти е.  Всичко това всъщност няма общо с  прошката.
Прошка има, когато аз   дълбоко в себе си  приема действия, които не ми харесват, като единствените  на които е бил способен в   този момент дадения човек. Запазвам си правото да не ги харесвам,  да не ги  последвам, да не забравям, да не ги толерирам, но  без това да оставя в мен натрупан гняв, неизразени чувства, неизказани думи, смачкано достойнство, болезнени компромиси, вина, самосъжаление.
Прошката означава  да проявим уважението си към  другия и да му дадем правото да бъде такъв какъвто е, без да остава дискомфорт у нас.

Боговете сигурно са полудели! Малкпо страички но пак пада смях с тях!

Тук бих искал да представя и един немски  документален филм - ,,Лутер и нацията" от поредицата ,,Германците" , на който сложих субтитри :
Филмът на  ZDF за  живота на  основоположника на   протестантско движение на Реформацията   Мартин Лутер  представя  основните  събития в неговия житейски път - Заковаването на 95- те тезиси на реформатора на вратата на катедралата във Витенберг на 31 октомври 1517 г. , смелото му държане пред Вормския райхстаг в 1521 г., отвличането му от саксонския курфюрст, превода на Библията на немски,  с което Лутер полага основите на немския литературен език,  противоречивото му отношение към Селската война в 1524 -1525 г. ,  женитбата му за бивша монахиня в с.г.  ,    организацията на  Евангелската църква  ... Приятно гледане !!!
 
http://vbox7.com/play:bf9802ee8e&start=3
http://vbox7.com/play:7f1a79693a&start=261

XVI век е време на значими събития и промени- Завоюването на Латинска Америка от испанците, експанзията на Османската империя в Централна Европа и т.н. . Едно от тези значими събития е Реформацията. Тя е свързана с няколко ключови личности, една от които е Мартин Лутер. Какъв е той като човек ? Нека проследим неговия житейски път ...

Мартин Лутер е роден на 10 ноември 1483 г. в Айслебен като син на миньора Ханс Лутер. Вследствие на обет, даден заради една силна буря, на 17 юли 1505 г. той постъпва в Ордена на августинците еремити във Ерфурт, където в 1507 г. е ръкоположен за свещеник. В 1512 г. става доктор по теология във Витенберг. Първата си лекция за псалмите младият духовник изнася през 1513 г., в 1515-1516 г. последват лекции за Писмото до римляните, а през 1516-1518 г. за Писмата до галатяните и евреите.

Оповестяването на индулгенцията в полза на новия строеж на Църквата Св. Петър в Рим от доминиканеца Й. Тецел по шумен начин предизвиква противоречие у Лутер. Индулгенцията представлява бележка за опрощаване на греховете, издавана от църквата на вярващите. В XVI век се шири масова търговия с тях. Възмутен от това, Лутер формулира прочутите си 95 тези, които на 31 октомври 1517 г. заковава на вратата на църквата във Витенберг с цел диспут с учени и ги изпраща на майнцкия архиепископ и епископа на Бранденбург с искането за писмено контрастановище.

Лутеровите тези неочаквано за самия него намират неподозирано широко разпространение. В 1518 г. майнцкият архиепископ и доминиканците повдигат обвинение в Рим. В разпита, проведен от кардиналският легат Кайетан ди Вио през октомври с.г. в Аугсбург, ученият отказва да се отрече от тезите си. На Лайпцигския диспут през юли 1519 г. между Й. Ек и А. Карлщат той отхвърля безпогрешността на всеобщите събори. От Оповестяването на Оправдаването–Rechtfertigungsverkündigung,необходимо следва неговата критика към Папството, което според схващането му не обръща внимание на ясния и точен превод на Светото писание. Булата ,,Exsurge Domine” от 15 юни 1520 г. настоява за подчинението му. Лутер отговаря с публикуването на 3 големи програмни труда ,, Към християнската аристокрация на немската нация за оздравяване на християнското съсловие” (август 1520 ), ,, За вавилонския плен на Църквата ( октомври 1520 ) и ,,За свободата на един християнски човек (ноември 1520 ), чрез които той спечелва по-голямата част от немския народ за себе си. На 10 декември 1520г. тържествено изгаря папската була за осъждането му.

На 3 януари 1521 г. Лутер е анатемосан от папа Лъв X. По време на Райстага във Вормс през април с.г. той отхвърля отричането от идеите си и глухото подчинение на един всеобщ събор; император Карл V му налага т.н.Reichsacht- форма на лишаване от права във Свещената римска империя, като лицето, на което е наложена тя, наричано der Geächtete или der Vogelfreie, губи всички свои права и владения- сиреч Лутер е поставен извън закона. Обаче курфюрстът на Саксония Фридрих Мъдри след едно изненадващо нападение завежда Лутер във замъка Вартбург. Тази мярка е била предприета, за да се спаси животът на учения. Именно в този замък възниква преводът на Новия завет, който в 1522 г. се появява в печатен вид и в 1534 г. е допълнен от превода на Стария завет.

По време на престоя във Вартбург на много места се образуват лутерански общини. Писанието на бившия духовник срещу монашеските обети кара много монаси и монахини да напуснат манастирите. Избухналите навсякъде в империята селски въстания през 1524-1525 г. се позовават на Лутеровото учение, обаче извършените зверства го карат след първоначалното съчувствие към желанията на страдащите сред правната несигурност селяни да призове князете ,, против грабителските и ужасни банди на селяните”.

На 13 юни 1525 г. Лутер се жени за бившата цистерцианска монахиня Катарина фон Бора. Противоречията с У. Цвингли и анабаптистите сега изпъкват още по-остро. Марбургският религиозен разговор с Цвингли ( 1529 ) води до частично съгласие, защото Лутер държи на действителното присъствие на Христа в причастието. За поучение за народа в 1529 г. той съставя ,, Малкият катехизис” , а за пасторите ,, Големият катехизис". 

На Аусбургския райхстаг в 1530 г. няколко имперски съсловия представят тяхното произведение вероизповедание ("Confessio Augustana", ,, Аугсбургско вероизповедание” ), съчинено главно от Меланхтон. В 1539 г. доктор Лутер представя в произведението ,, За съборите и църквите” своето понятие за църква. Той не отрича възможността за спасение на римокатолическите християни в рамките на една църква, ръководена от папата, но посочва произхода на църквата във Словото и Светото причастие, без човешки добавки.

В последните години от живота си Лутер се посвещава на разширяването на своите общини. Неговите писания и преводи на библията съществено са допринесли за разпространението и налагането на всеобщ немски литературен език. Неговият език е изпълнен със стила на повечето канцеларии и средновековната прозаична литература. Теологията му има своя център във Оповестяването на Оправдаването, което трябва да бъде интерпретирано христоцентрично.

В неговото гениално изложение на Библията е  използвано eдно богатство на теологични нови начала, които много трудно се вместват в една система. В неумолима борба за истината на Божието откровение в Христос Лутер подготвя и пътя за проблематиката на Новото време ( представата за света и за човека ). В никакъв случай принципно консервативен в политическата и социалноетичната сфера , в някои отношения той се вмества в рамките на XVI век. Схваща се като учител на Светото писание, а не като реформатор на църквата или на държавата в рамките на тогавашния обществен ред. Независимо от писанията му срещу евреите, може да се каже, че Лутер с делото си слага край на средновековния мрак и спомага за прогресивното развитие на Европа в културен, духовен и икономически план. Той променя хода на европейската, а и на световната история. 
 
Използвани източници :   http://www.musicanet.org/robokopp/bio/luthrbid.html
                                         http://en.wikipedia.org/wiki/Imperial_ban

,,Аз, Клавдий "  (   I, Claudius ) е исторически роман  на английския писател  със немска кръв  Робърт Грейвз, появява се на бял свят  в 1934 г. .  Разказва за живота и личността на император Клавдий I и събитията в  римската история от 10 г.пр.н.е. до 54 г.н.е.   Състои се от две части : ,,Аз, Клавдий" и ,,Божественият Клавдий и неговата съпруга Месалина".  В първата част са засегнати събитията от раждането на Клавдий в 10 г. пр.Хр.  до убийството на Калигула в 41 г.сл.Хр.  Втората част обхваща случилото се от възкачването на Клавдий на римския трон след насилствената смърт на племенника му Гай Калигула в 41 г. сл. Хр. до смъртта му в 54 г.   Като източници за книгата си Грейвз е ползвал римските хроникьори Гай Светоний  Транквил  и Публий Корнелий Тацит, но е имал и свой поглед върху описваните събития. В   романа по един уникален начин са съчетани историческите факти със художествената измислица.  Написана на разбираем език и увлекателно от гледната точка на разказвача Клавдий, творбата се нарежда сред най-добрите  исторически романи на световната   литература заедно с  ,,Quo Vadis" или ,,Айвънхоу".  Зрелищно са преставени  важни   събития  като  Битката при  Тевтобургската гора или инвазията на римляните в Британия.   Интересно  са описани и образите на различните герои като Октавиан Август, Ливия, Тиберий, Германик, Калигула, Ирод Агрипа, , Луций Вителий, Нарцис и Палас,  Месалина, Агрипина Млада и др.  Тук  ще представя различни откъси от книгата.  
 ,,    Баба ми Ливия беше от най-лошите Клавдии. Спокойно би могла да е превъплъщение на оная Клавдия, сестрата на Клавдий Хубавия, която осъдили за държавна измяна, защото веднъж, когато колесницата й била задържана от уличната тълпа, извикала:
„Ах, защо не е жив брат ми! Той знаеше как да разчиства тълпите. С камшик!“ А когато един народен застъпник (на латински „трибун“) излязъл напред и гневно й заповядал да млъкне, напомняйки й, че този й брат с богохулството си погубил цяла римска флота, тя отвърнала: „Ето още една причина да съжалявам, че е мъртъв! Той можеше с помощта на боговете да загуби и втора флота, а сетне и друга и да поразреди тази проклета сган! — И додала:
— Виждам — ти си народен трибун и личността ти по закон е неприкосновена, но не забравяй, че ние, Клавдиите, на времето сме карали да напердашват не един от вас — трибуните, проклета да е твоята неприкосновеност!“
Така говорела по онова време и баба ми Ливия за римския народ: „Паплач и роби! Това, Републиката, открай време е празна работа! На Рим му трябва един нов цар.“ Тъй поне приказвала на дядо ми, опитвайки се да му внуши, че Марк Антоний и Август (или по-рано Октавиан), и Лепид (един богат, но лишен от амбиции благородник), които тогава делели помежду си управлението на римския свят, с течение на времето ще паднат; и че стига само да играел умело, той можел да използува сана си на понтифекс и името си на почтен човек — нещо, което му се признавало от всички фракции, — за да стане сам той цар. Дядо ми й отвърнал рязко, че чуе ли я още веднъж да заговори за това, ще се разведе с нея; защото в някогашния римски брак съпругът можел да изостави жена си без обяснения пред обществото, като й върне донесената зестра и задържи децата. След тези думи баба ми замълчала и се престорила на примирена, но от оня миг любовта помежду им умряла. Без дядо ми да подозира, тя веднага се заела да оплете Август.
Това не било кой знае колко трудно, защото Август бил млад и чувствен, а тя била изучила внимателно вкусовете му, пък й по всеобщо признание била една от трите най-хубави жени по онова време. Избрала си Август, защото той бил по-добро оръдие за осъществяване на амбициите й от Антоний (Лепид изобщо не влизал в сметката) и защото знаела, че не се спирал пред нищо, за да постигне своите цели — бил го показал на дело две години преди това, когато привел в изпълнение проскрипциите и две хиляди конници и триста сенатори от вражеската фракция били избити без присъди — по-голямата част от тях по личното настояване на Август. Щом разбрала, че е спечелила Август, тя го накарала да се разведе със Скрибония — жена, по-възрастна от него, за която се бил оженил по политически съображения, — заявявайки му, че според сигурни сведения Скрибония му изневерявала с един близък приятел на дядо ми. Август повярвал с готовност, без да иска подробни доказателства. Той се развел със Скрибония, макар да била съвсем невинна, в самия ден, когато тя му родила дъщеря, Юлия, която той взел от стаята на родилката, преди още Скрибония да е видяла детето, и я дал на жената на своя освободен роб да я кърми. Баба ми — тя била едва седемнадесетгодишна, с девет години по-млада от Август — отишла тогава при дядо ми и му казала: (38 г. пр.н.е.)
— Хайде сега, разведи се с мене. Бременна съм вече в петия месец и ти не си баща на детето. Дадох клетва, че няма да родя повторно от мъж-страхливец, и смятам да я удържа.
Дядо ми, каквото и да е почувствувал, когато чул това признание, рекъл само:
— Повикай тук прелюбодееца и нека обсъдим нещата насаме.
Всъщност детето било негово, но той не бивало да знае и когато баба ми казала, че е чуждо, повярвал.
Дядо ми с изненада разбрал, че не друг, а приятелят му Август го е измамил, но заключил, че Ливия го е съблазнила, а той не е успял да устои на хубостта й; казал си още, че може би Август не му е простил за онова негово злощастно предложение в Сената убийците на Юлий Цезар да бъдат наградени. Но, така или инак, не упрекнал Август. Казал само:
— Ако обичаш тази жена и си готов да се ожениш за нея почтено, вземи я, но нека всичко стане без скандали.
Август се заклел, че ще се ожени за нея незабавно и никога не ще я изостави, докато тя му бъде вярна; обвързал се с най-страшни клетви и така дядо ми се развел. Казвали са ми, че смятал това нейно влюбване за божествено наказание върху себе си, защото веднъж в Сицилия, подбуден от нея, накарал въоръжени роби да се бият със свободните римски граждани; а освен това тя също била от Клавдиите, от неговия род; поради тези две причини не желаел да я излага публично. И не от страх пред Август присъствувал лично на сватбата й няколко седмици след това, предавайки я на младоженеца, както бащата дава своята дъщеря, и дори припявал в сватбения химн. Като знам, че я е обичал искрено и че с благородството си е рискувал да го помислят за страхливец и сводник, аз истински се възхищавам от достойното му държане.
Но Ливия не била благодарна — била ядосана и засрамена, че се отнесъл към събитието с такова спокойствие и я предал безропотно като вещ без стойност. А когато детето й, баща ми, се родило след три месеца, обзел я яростен гняв към сестрата на Август, Октавия, съпругата на Марк Антоний — това пък са другите ми баба и дядо, — заради някаква гръцка епиграма в смисъл, че родители, които могат да раждат тримесечни деца, са много честити: с такава кратка бременност досега били известни само котките и кучките. Не знам дали наистина Октавия е била авторка на тези стихове, но ако е тя, то Ливия я е накарала да си плати твърде скъпо. Да е била тя авторката, е все пак малко вероятно, защото самата се е омъжила за Марк Антоний, докато носела детето на покойния си съпруг; а както казва поговорката, куцият не се присмива на сакатия. Обаче бракът на Октавия бил политически и бил узаконен със специално решение на Сената: той не бил предизвикан нито от страст — от едната страна, нито от лични амбиции — от другата. Но ако някой се запита как така колегията на понтифексите е склонила да признае валидността на Августовия брак с Ливия, отговорът е, че и дядо ми, и Август, и двамата са били понтифекси и че върховният понтифекс бил не друг, а Лепид, който правел всичко, каквото го накарал Август.
Още щом отбили баща ми. Август го изпратил обратно в дома на дядо ми Друз Нерон, където го отгледали заедно с чичо Тиберий, с четири години по-голям от него. Когато децата поотраснали, дядо ми взел образованието им в свои ръце, вместо да го възлага на възпитател, както правели всички по онова време. Той непрестанно им внушавал омраза към тиранията и преданост към древните идеали за справедливост, свобода и добродетелност. Баба ми Ливия по начало недоволствувала, задето и двете й момчета били извън нейния контрол — макар всъщност да я посещавали ежедневно в двореца на Август, който бил съвсем близо до техния дом на хълма Палатин, — а когато пък разбрала по какъв начин ги възпитават, много се разгневила. Дядо ми умрял внезапно, докато вечерял с приятели: приказвало се, че бил отровен, но историята се потулила, защото сред гостите били и Август, и Ливия. Според завещанието му децата се оставяли под опеката на Август. Чичо ми Тиберий, едва деветгодишен, произнесъл надгробното слово на дядовото погребение. (33 г. пр.н.е.) "
http://chitanka.info/text/10486/3#textstart
 
Чели ли сте книгата ?  

,, Деца на този град"
  http://www.youtube.com/watch?v=HDBmRNmZ6iY

Здравей!
 
Когато прочетох историята ти сякаш четях своята собствена с много малки разлики (можеш да се запознаеш с нея в една тема малко по-надолу, озаглавена "ОКР").  И аз като теб страдам от натрапчиви мислиот доста време и напълно те разбирам - знам колко е мъчително да се опитваш да се отървеш от тях, а те отново и отново да се връщат и да те тормозят...  Първото, което искам да ти кажа от толкова много литература, която съм изчела и от мнения на психотерапевти също е, че мислите които те измъчват не могат да се материализират при никаква възможност. До момента няма нито един случай на хора, страдащи от подобни натрапливости, в който мислите са били подкрепени от действия. Нека това ди ти послужи като успокоение. От това, което съм изчела разбрах че тези мисли идват от прекалено много любов, т.е. ти обичаш майка си  много и не искаш да й се случи нищо лошо, за това и мислите са се превърнали в натрапливости - съзнателно не искаш да ги приемеш и се бориш с тях, за да се опиташ един вид да я защитиш. Нека ако бъркам някои от специалистите да ме поправи и да ти обясни по-подробно на базата на какво точно се образуват натрапчивите мисли.
 
Другото, което искам да ти кажа е че не си луда. Първият признак на това, че човек е съвсем нормален е точно факта, че през главата му минава мисълта "Луд ли съм? Полудявам ли?". Хората, които в десйтвителност страдат от психически проблеми никога не се замислят за състоянието си, а напротив - смятат че е напълно нормално. Така че спокойно - не си луда и няма да полудееш
 
Тъй като и аз все още не съм се справила с ОКР-то и натрапливостите си, не зная какво точно да те посъветвам. Но ще ти кажа едно - боря се с тях от много години (по-интензивно от 3 години насам) и до момента съм имала периоди и на подобрения, и на влошавания. Отказвах да потърся помощ от психотерапевт, защото исках сама да се преборя с всичко, но вече усещам че почти нямам избор... затова и точно това мисля да направя - да се свържа със специалист и да започна терапия. Едно е сигурно - ако тръгваш с нагласата, че с времето нещата ще се оправят от самосебе си ще трябва да те разочаровам - това няма да стане и аз съм един от примерите. Така че единственото, което бих могла да те посъветвам е и ти да потърсиш специализирана помощ - колкото по-бързо, толкова по-добре. Желая ти успех и дано скоро и двете успеем да се похвалим, че сме преборили страховете

http://vbox7.com/play:113e95d57b

Един история за силата на човешката воля   :     
 
http://www.vbox7.com/play:a19ac8f5fe
 

Спомням си го като Джими. В „Дунав мост”. Никога не съм имала вселенския късмет да познавам човека Петър Попйорданов. Но и това е лъжа. Познавам го. Познавам го от собственото си детство. Той е Каракочев, изумително смешен, в клуб НЛО. Спомням си скечовете и песните, които правеха с другите Големи – искрен, истински хумор. Честен. Такъв, какъвто не се среща изобщо днес. И ще ви кажа – телевизията не лъже. Колкото и да ми казвате, че тя манипулира… дори телевизията не може да скрие Големия Човек.

Всичко се вижда в очите. Камерата се доближава и по лицето на Чочо си личи светлината. Много пъти съм си казвала – абе, как го правят тези хора....тези войни на светлината, които някой ни изпраща, за да не се лутаме твърде дълго в тъмницата.

В главата ми прехвърчат десетки изказвания от 5-ти май насам. Денят, в който Чочо си е отишъл. Чух какво казаха негови колеги – и Христо Мутафчиев, и Валентин Танев, и братята Ангелови (Дарин и Деян), за които Чочо е отпечатък и Ласкин, който отказа да каже и дума... И дори Иво Сиромахов си беше постнал във фейсбук гневен пост, че някакви журналистки му звъняли да го питат какво си спомня за Чочо. А Сиромахов им е бесен, че ровят там, където не трябва да има думи.

Няма да се съглася. Стотици, хиляди, милиони думи трябват за Чочо. Така всяка любов става историческа. Може да не съм познавала Петър Попйорданов, но имам правото да страдам… Не ме интересува, че жълтата помия на безсърцатите вестници ще пише от сутрин до вечер за 2-та метра, от които е паднал. И за „алкохолната му зависимост”. И долнопробно ще опитват да подменят смисъла, да хвърлят подозрения, че има нещо повече от това, което знаем.
Няма.
Знаем, всичко, което трябва, а то е, че Чочо е човекът, който сте гледали във „Вчера”. Гледали сте го в „Сезона на канарчетата”, в „Любовното лято на един льохман”. Той е в „Граница”, в „Хайка за  вълци”. Той е Македонски в  „Хъшове”. Той е човекът от телевизора, с бързия поглед и още по-бързото говорене.
Ясно си спомням как казва в ефир - „Да бъдеш влюбен и да обичаш няма възраст. Аз не мога да спра да обичам.... Животът е едно дълго и красиво изречение с  много правописни грешки.”
Той е онзи Джими, споменах ви го, заради когото всеки път щом чуех песента на финала в „Дунав мост” и ми се доплакваше. А в края на всеки епизод имаше един път. Този път вървеше нанякъде. И се пееше  – „И отново стоя на брега на реката и загледал водата, замислен мълча... Тишина и мъгла, бавно скапват душата, младостта отминава, както всяка  мечта... И макар че от кал, сме направени Господи, аз не искам в кал да прекарам живота си”...

А има хора, като Чочо Попйорданов, които не са направени от кал. Защото не могат да се стопят току така, от дъжд или друго обикновено нещо.
От какво са направени такива хора? – ние това не знаем.
Знаем обаче най-важното - че можеш да наречеш на галено, с прякор - Чочо, само онзи, с когото никога не си се запознавал, но винаги е бил част от живота ти.
Поклон.
Автор Ева Истаткова
 
 
http://www.lentata.com/page_5357.html
 

Христос  Воскресе  !      Да  си  пожелаем  здраве,  щастие   и   повече усмивки, любов,  а  и духовност в  живота ни !  Нека бъдем по - добри хора  и християни  !!!       
 
 http://www.vbox7.com/play:1eb83ef0

http://www.youtube.com/watch?v=oaBQ01L_RBE

Воистину воскресе! 

http://www.youtube.com/watch?v=oaBQ01L_RBE

http://www.youtube.com/watch?v=oaBQ01L_RBE

Христос  Воскресе  !      Да  си  пожелаем  здраве,  щастие   и   повече усмивки, любов,  а  и духовност в  живота ни !  Нека бъдем по - добри хора  и християни  !!!       
 
 http://www.vbox7.com/play:1eb83ef0

Христос  Воскресе  !      Да  си  пожелаем  здраве,  щастие   и   повече усмивки, любов,  а  и духовност в  живота ни !  Нека бъдем по - добри хора  и християни  !!!       
 
 http://www.vbox7.com/play:1eb83ef0

Христос  Воскресе  !      Да  си  пожелаем  здраве,  щастие   и   повече усмивки, любов,  а  и духовност в  живота ни !  Нека бъдем по - добри хора  и християни  !!!       
 
 http://www.vbox7.com/play:1eb83ef0

И още по - малко,казваш,че ''Винаги съм харесвал момичета, имал съм връзки, интимни взаимоотношения с тях и съм, мразя гейове - против природата са!'' - ти сам го казваш и си отговаряш на въпроса...какво повече искаш?А и не се рови по форумите в нета,защото ще си препишеш още хиляди неща,които естествено не отговарят на теб.Както казва една моя приятелка - не си търси излишно проблеми.

Бих искала да внеса някои уточнения , семейството ни се състои от 5 души - три тийнейджърки ( 14, 15, 16 г. ) и двамата родители . Интересуваме се ежедневно от тях и често се събира "семейния съвет" да се говори на всякакви теми , дават се съвети , правят се похвали и се налагат санкции. другите две моми също преживяват пубертет  , но те се вслушват често в насоките ,които има даваме и всъщност освен че са отличнички , преживяват живота си с много смях и забавления. Дори почти няма забрани за тях , защото те много бързо осъзнаха  как могат да "живеят техния си живот " и в същото време да гледат задълженията си на ученици. На "черната овчица " много се помага и в училище и със съвети , но някак тя все повече се затваря , изолира се сама защото нейното мнение и поведение е съвсем различно , и някак другите момичета взеха да я отбягват , което не е добре . За съжаление разбрахме , че и класа и приятелките и някак странят от нея . Дано да намерим верния подход  всички в семейството и заедно да се справим .

Здравейте, подкрепям препоръката, че е необходима помощ от психолог, който е насочен към работа със зависими. До колкото разбирам тя взима амфетамини, което означава, че нейното поведение, ще става все по амбивалентно и манипулативно. Основна промяна в личността. Дрогата и безразборният полов живот обикновено вървят заедно по редица причини.
При тийнейджърите става въпрос за 3 вида граници, образно - гумени , тухлени и железни. Във вашия случай говорим за третия тип - железните. Когато родителите разберат, че детето е зависимо, особено в случаи на кокаин и хероин, детето трябва да бъде с постоянен придружител. В същото време това трябва да се прави с проява на обич и загриженост, защото състоянието става трудно не само за родителите, но и за детето, то започва да се изгубва в собствената си деградация. Вариантите да се снабди с дрога са невероятни, да ви заблуди, също, затова в този период доверието и честната дума са лишени от смисъл. 
Не знам как сте разбрали за амфетамините, но е добре да разберете дали става въпрос само амфетамини. 

Изображение на Заратустра  
 
 
  Зороастризмът  е религия , която възниква в Централна Азия преди хиляди години, основната религия в Иран преди исляма.  За основател се счита легендарният пророк Зороастър  или Заратустра, на ирански - Зартощт.  Кога е живял точно, е трудно да се каже - различните хипотези варират от  XV век преди Христа до VI век преди Христа. В зряла възраст той получава откровение  от бог  Ахура Мазда  и започва да разпространява учението си.   Съдбата на пророка е тясно свързана с столицата на Балхара - Балх. След смъртта на Зороастър, умрял при защита на крепостта от обсада на северни номади, градът бива наричан много често и Зариаспа - град на зороастриици/ град на големият огнен храм. Спори се доколко владетелите от Ахеменидската династия на Иран  са изповядвали зороастризъм, но е    факт, че те  проявяват блакосклонно отношение към него. Според френския изследовател Шарл Отран, той става официална религия  едва при  партските владетели от династията на Аршакидите, управлявали от 255 г. пр. Хр. до 226 г. сл. Хр.  При Сасанидите се радва на сериозен разцвет и е основното  вероизповедание  в Средния Изток.  За жалост арабското нашествие през   VII век сл. Хр.  пречупва религията на Заратустра.  До 900 г. по - голямата част от населението  на Персия приема исляма било насилствено, било по икономически причини.  Около 100  000  зороастрийци бягат в днешна Индия -  това са т.н.  парси.  Техен потомък е известният рок музикант  Фреди Меркюри. По време на династията Пахлави  се прави опит за възраждане на огнената религия, но на този процес   слага край Ислямската революция в 1979 г. Днес в Иран са останали около 30 000 последователи на старата вяра. 
    Основният елемент в зороастрийската религия е противопоставянето между двата бога - на Светлината и Доброто, Ахура Мазда,  и  на Мрака и Злото, Ахриман или  Анхра Майню.  Като сновен принцип се издига максимата ,, добри мисли, добри думи и добри дела.  Също така има 3 момента :  сътворението , първичното състояние ;   смесеното състояние, което всъщност е настоящият свят и накрая  разпадането ,   което със своята неминуемост определя изцяло зороастрийската есхатология.   При разпадането на Космоса доброто и злото ще бъдат подложени на безкомпромисен подбор от страна на Спасителя, чиято мисия е да разчисти пътя  на върховния бог. Злият свят ще загине, а добрият ще се влее изцяло  и вовеки веков в рая на  Ахура  Мазда или Ормузд. Сократ, Платон и Аристотел са запознати със зороастризма и тяхната философия взема в предвид източната мъдрост на "вярата на магите".   Паралелно със гръко- персииските войни, персийската култура се настанява в гръцкият живот, който така и не достига дори близко до идейте на магите.  В Римската Империя разпространен е Митраизмът, една друга иранска религия, свързана и с   религията на Зартощт.  
  Истината е, че зороастризмът е повлиял съществено на трите  авраамически монотеистични религии и особено на християнството. От него са взети в  Христовата вяра идеята за добро и зло, за  ад и рай, за месията или Спасителя, на ирански  Саошянт  и за идването на Царството Божие  -   Воху Кшатра,  но тя  доразвива тези идеи, със свойствено християнските наказания над грешниците, страх от Бога, послушание, смирение, и въздържание. Думите Сатана, Рай и Амин са от ирански произход.  Зороастрийската философия не изисква толкова вяра колкото разум и самоконтрол на човек спрямо делата си. Зороастризмът учи човек да бъде полезен за обществото, честен и преди всичко добър към другите. Тази религия отрича Аскетизмът и отшелничеството. Любопитно е че зороастризмът    не осъжда и богатството стига то да е придобито по честен начин. Зороастризмът    проповядва уважение към природата и нейните дадености с което изпреварва всички останали световни религии за времето си. 


Източници :     
 1.   Шарл Отран  ,, Митра и Заратустра.  В търсене на християнската предистория ",  1998,  2007 
 2.  ,, Зороастризмът - произход, значение и разпространение "
http://www.book.store.bg/p18505/mitra-i-zaratustra-v-tyrsene-na-hristianskata-predistoria-sharl-otran.html
http://samoistina.com/2/zoroaster.htm                                                                                                                                                              

изт.

Изображение на Заратустра  
 
 
  Зороастризмът  е религия , която възниква в Централна Азия преди хиляди години, основната религия в Иран преди исляма.  За основател се счита легендарният пророк Зороастър  или Заратустра, на ирански - Зартощт.  Кога е живял точно, е трудно да се каже - различните хипотези варират от  XV век преди Христа до VI век преди Христа. В зряла възраст той получава откровение  от бог  Ахура Мазда  и започва да разпространява учението си.   Съдбата на пророка е тясно свързана с столицата на Балхара - Балх. След смъртта на Зороастър, умрял при защита на крепостта от обсада на северни номади, градът бива наричан много често и Зариаспа - град на зороастриици/ град на големият огнен храм. Спори се доколко владетелите от Ахеменидската династия на Иран  са изповядвали зороастризъм, но е    факт, че те  проявяват блакосклонно отношение към него. Според френския изследовател Шарл Отран, той става официална религия  едва при  партските владетели от династията на Аршакидите, управлявали от 255 г. пр. Хр. до 226 г. сл. Хр.  При Сасанидите се радва на сериозен разцвет и е основното  вероизповедание  в Средния Изток.  За жалост арабското нашествие през   VII век сл. Хр.  пречупва религията на Заратустра.  До 900 г. по - голямата част от населението  на Персия приема исляма било насилствено, било по икономически причини.  Около 100  000  зороастрийци бягат в днешна Индия -  това са т.н.  парси.  Техен потомък е известният рок музикант  Фреди Меркюри. По време на династията Пахлави  се прави опит за възраждане на огнената религия, но на този процес   слага край Ислямската революция в 1979 г. Днес в Иран са останали около 30 000 последователи на старата вяра. 
    Основният елемент в зороастрийската религия е противопоставянето между двата бога - на Светлината и Доброто, Ахура Мазда,  и  на Мрака и Злото, Ахриман или  Анхра Майню.  Като сновен принцип се издига максимата ,, добри мисли, добри думи и добри дела.  Също така има 3 момента :  сътворението , първичното състояние ;   смесеното състояние, което всъщност е настоящият свят и накрая  разпадането ,   което със своята неминуемост определя изцяло зороастрийската есхатология.   При разпадането на Космоса доброто и злото ще бъдат подложени на безкомпромисен подбор от страна на Спасителя, чиято мисия е да разчисти пътя  на върховния бог. Злият свят ще загине, а добрият ще се влее изцяло  и вовеки веков в рая на  Ахура  Мазда или Ормузд. Сократ, Платон и Аристотел са запознати със зороастризма и тяхната философия взема в предвид източната мъдрост на "вярата на магите".   Паралелно със гръко- персииските войни, персийската култура се настанява в гръцкият живот, който така и не достига дори близко до идейте на магите.  В Римската Империя разпространен е Митраизмът, една друга иранска религия, свързана и с   религията на Зартощт.  
  Истината е, че зороастризмът е повлиял съществено на трите  авраамически монотеистични религии и особено на християнството. От него са взети в  Христовата вяра идеята за добро и зло, за  ад и рай, за месията или Спасителя, на ирански  Саошянт  и за идването на Царството Божие  -   Воху Кшатра,  но тя  доразвива тези идеи, със свойствено християнските наказания над грешниците, страх от Бога, послушание, смирение, и въздържание. Думите Сатана, Рай и Амин са от ирански произход.  Зороастрийската философия не изисква толкова вяра колкото разум и самоконтрол на човек спрямо делата си. Зороастризмът учи човек да бъде полезен за обществото, честен и преди всичко добър към другите. Тази религия отрича Аскетизмът и отшелничеството. Любопитно е че зороастризмът    не осъжда и богатството стига то да е придобито по честен начин. Зороастризмът    проповядва уважение към природата и нейните дадености с което изпреварва всички останали световни религии за времето си. 


Източници :     
 1.   Шарл Отран  ,, Митра и Заратустра.  В търсене на християнската предистория ",  1998,  2007 
 2.  ,, Зороастризмът - произход, значение и разпространение "
http://www.book.store.bg/p18505/mitra-i-zaratustra-v-tyrsene-na-hristianskata-predistoria-sharl-otran.html
http://samoistina.com/2/zoroaster.htm