krasy

Здравейте! Благодаря! Аз се чувствам вече по-добре. Може би затова, защото разбрах, че мога да направя много повече за живите, отколкото за починалите и трябва да започна от сега. Няма време за губене и отлагане. Близките на починалия се чувстват виновни за смъртта му. Във facebook са написали: "Бъдете със своите приятели, за да не ги загубите ненадейно!". Както казахте обаче, това е бил неговият избор. Той сам е решил, че няма да потърси помощ от никого и да напусне този свят. Когато паля свещ в къщи усещам някакво дълбоко спокойствие и много ми помага. Като че ли не се страхувам. Сега смятам да се заема със себе си, за да възвърна равновесието си . Ако това мога да приема като урок то той е да давам цялата си любов на моите близки и всички, които имат нужда и то не после и не някой ден, а в момента. Смятам, че това е смисълът!

Много благодаря!Малко по- спокойна съм! Много неща, чета в интернет, в следствие на това съвсем започвам да се обърквам. В главата ми е някаква каша. Моят проблем е , че съм много чувствителна и понякога чувствам неща, които ще се случат. Не искам това да е така, но сякаш някой ми подсказва.Някои послания са по-силни, други не са ясни. И съм чувствителна към хора понякога, които не би трябвало да са ми особено близки. Не споделям с никого тези странности-близките ми смятат че това е признак на лудост или поне на не особено нормално поведение. Починалият беше за мен просто приятел, съученик и приятел на моя мъж. Не мога да кажа, че е участвал или че е имал някакво особено място в моя живот. Просто последните пъти като го виждах ми се виждаше странен, имах някакво предчувствие за нещо,което не беше много ясно. Бях много разтревожена. Самият човек не беше особено духовен. Какво може да подтикне здрав, добре изглеждащ човек, спортуващ и със собствен бизнес да си отнеме живота? С голяма дъщеря на 18 годинии в прекрасно здраве. Кризата на 40-те години(за която се твърди че съществува)? Може би в един момент срещите с много и различни по-млади жени не помагат срещу депресията. Смятам, че един такъв срив не става ден-два, сигурно поне месец. Разбрах, че с никого не е споделял и никой не е разбрал за намеренията му. И един такъв човек, който много обича живота изведнъж (а може и да не е изведнъж) решава и една вечер си прерязва вените. Депресия, цинично отношение към живота или егоизъм може да е причината? Всички близки са в шок-никой не е очаквал. Аз имах някакви тревожни послания, но те не бяха ясни. Аз страдам за това, защото виждам, че много се е объркал. Опитвам се да си обясня дали е изпитвал душевна болка, която е искал да спре и смятал, че така ще сложи край. Сигурно непоносимо е боляло, докато се умира от прерязване на вени. Или напротив-свършва бързо. Лошото е,че няма край и нищо не свършва. Само, че той не го е знаел тогава. Не знам и защо аз трябва аз да чувствам това, вместо да си гледам моя живот. Може би мога да помогна с нещо на душата му ? Душата на самоубиец не не може да ми причини зло, нали? Или може? Защо ще го прави? От многото неща, които прочетох, започнах да се объркавам. На едно място пише,че душите на самоубийците не си отиват, остават тук и си търсят тяло, в което да се вселят.Отчаяно искат да живеят отново. Че могат да се явяват като сенки и демони. На друго пише, че наскоро починалите души, макар и да виждат всичко, което става около тях, не могат да контактуват с живите. Те виждат погребението си, мъката, която са причинили на близките, страдат от това и не могат нищо да направят. Къде отиват душите на самоубийците след 40 дена и въобще? Ще намерят ли покой някога? Могат ли молитвите да мислещите за тях да им помогнат? А аз трябва по някакъв начин на себе си да помогна. Не мога с никой близък да споделя мислите си. Страдам буквално физически. Изтощена съм съвсем. Започнах сега да имам апетит и да спя. Но не мога да спра да мисля, чак смятам, че ще превъртя. А трябва да ходя и на работа и да продължа да живея нормално. Как да се успокоя? Още много неща имам да преживея и по-нататък още много смърти на близки, а аз трябва да съм силна, за да се справя, с отговорностите, които ми предстоят.

Zdraveite! Moi priqtel se samoubi predi 2 dena 4rez prerqzvane na venite. Az ne samo stradam mnogo, postoqnno go vijdam, ne moga da qm, da spq, no i sum ujasena da ne bi da se svurje po nqkakuv na4in s men i da mi navredi. Poneje pro4etoh, 4e du6ata na samoubijcite ostava na zemqta, kajete mi molq vuzmojno li e da me obsebi, poneje se molq za nego. Izpitvam istinski ujas, ne moga da spq ve4er, strah me e da si zatvorq o4ite. 4uvstvam, 4e 6te otka4a. Pomognete mi, molq vi!