Галя К

Забравих да се похваля на DIDI_TS  и на Д-р Първанов!Преодолях най-големият си страх-за пръв и последен път се качих на делтапланер."Умрях" от страх, но си заслужаваше.Усещането е невероятно.Скоро ще опитам и бънджи-скокове,но все още събирам кураж.УРА ЗА МЕН!!!Благодаря ви от сърце,без този форум и без вас все още щях да тъпча на едно място, а сега следвам мечтите си безпроблемно.

Силвия, опита ме е убедил в това което казва Орлин-хората, които се справят, го правят името на някаква значима за тях цел.Мотива-искам да съм добре, за да съм добре е слаб мотив. Мотива- искам да го направя, в името на .....или заради ....е мощният мотив, който помага на хората да преодолеят страховете си. И, както много пъти съм писал, най- мощният мотив е този, който не е свързан със стремеж към неща, а бягство от нещо.
Например, много майки с подобни на твоите оплаквания разбират ,че с примера си вредят на децата си.Тогава се превръщат в истински борци.Други жени, проумяват, че приятелите или съпрузите им няма дълго да ги търпят и ще останата сами и това им дава сила да се справят.
Не е тайна, че най- трудно се работи с млади хора, които нямат значими връзки, които може да загубят.Или ако имат, то партньора им ходи по-гайдата и се съобразява с техните страхове и ограничения.И, обратното, много приятно се работи със семейни хора, които имат и деца-страхът да не загубят всичко<той е напълно реален>, ги прави  страхотни ,,бойци,, и страховете им бързо се повлияват.
Не знам ти в коя категория си, но си дай  сметка, ако страхът ти продължи още 10- 15 години, какво ще си загубила.
 

Здравейте!Не мислех да вземам участие в темата,но явно
veva не разбира или не може да проумее ,че от тази ситуация добър изход НЯМА.Затова ще и дам съвет от препатила жена,която 9 години се бори за една изгубена кауза.При мен проблема не беше -стари връзки,но поведението на ответната страна е същото.Трябваше ми много години да проумея ,че се боря срещу нещо което не може да се промени-просто  ТЕ са такива. Изхода от тази ситуация са два-Когато се влюбиш в даден човек ти го приемаш такъв какъвто е или се опитваш да го промениш по твой стереотип и спираш да го обичаш,защото ВЯРВАЙ МИ ТОВА НЕ Е ЧОВЕКА Н КОЙТО СИ СЕ ВЛЮБИЛА -ти вече си го променила.Аз си докарах хиляди проблеми здравословни и психически от това,че се опитах да се преборя макари,че знаеш че изхода е раздяла.Не си съсипвай здравето и бъдещето като мен и знай, че от това патят най-много децата.Можеш да прочетеш темата в която съм писала и ще видиш до какво ще те доведе една ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗГУБЕНА БИТКА.Вие се познавате от скоро ,а аз познавах човека от 35 години и загубих битката, според мен просто не исках да приема фактите и пострадах от това.Желая ти успех и дано ни разбереш ,че друг изход няма.Извинявам се на модераторите ,че се намесих- все пак не съм лекар, но го споделям от опит.Поздрави от мен за didi_ts и д-р Тодор Първанов! Който ги е послушал е спечелил!

Потърси психотерапевт ,лекарствата не лекуват те само потушават временно симптомите.

,,Най-много ме тревожи, че нищо не работи постоянно всякаш който и съвет или теория да приложа след 2 дена пак съм на това ниво. ,,
 
Пробвай, която и да е теория 2 години и ще видиш, че тя работи.Подчертавам, която и да е теория.
Хората мислят по един начин 20 години, а искат за две седмици да го променят.Няма как да стане.Аз, едни семена от домати посях януари, а очаквам да бера плод, чак  в средата на юни, а ти искаш двадесет годишно мислене да промениш за дни.

Здравей Покахонтас!всички ние те разбираме много добре.ето ти дефиниция но агорафобия-Агорафобия (от гръцки: αγορά, площад и φόβος, страх) е вид тревожно разстройство - фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства.Това състояние може да се придружава или не от пристъпи на паника.
При хората страдащи от агорафобия, страхът може да се проявява при напускане на дома, преминаването през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам. Основният проблем на страдащите е, че нямат възможност за бърз изход от кризисна ситуация.с две думи-доброволен затворник на собственият ни страх.моят съвет е каквото и да изпитваш като чувство или симптом да не допускаш да завладее живота ти -казвам го от опит.Посети терапевт и следвай неговите съвети стриктно каквото и да се изисква от теб-направи го и никога не се отказвай.откажеш ли се става още по трудно.Конфронтирай се със страха,а именно изправи се смело срещу него и не се предавай ,защото всичко е в главата ти.нямаш никаква реална опасност която да те застрашава.не е невъзможно да го преодолееш -така че смело напред към терапевта и успех

Много интересен въпрос.
За приятелката ви обаче, двете неща се припокриват и отговора вече няма практическо значение.Тя изпитва стрес, по повод на оплакванията от менопаузата.Този стрес си работи самостоятелно и се получава един затворен кръг.
 
Предполагам пие див ямс или нещо подобно, за хормоналния баланс, но това няма да окаже много влияние, жената си е страхлива.
 
Според мен трябва да започне психотерапия.

Няма как да не се съглася (а и не само аз) с коментара на Георги Балджиев.
 
В момента психиатрите (в по-голямата си част, особено работещите в психиатрични заведения и не занимаващи се с психотерапия) са на мнение, че тревожните разстройства са резултат от ниски нива на серотонина и се лекуват успешно с антидепресанти. За мен това е пълен абсурд и няма никаква логика, причинно-следствена връзка или каквото и да е друго. "Изследванията", които са прочели, са поръчани от фармацевтичните компании от сорта на Pfizer, за които е абсолютно изгодно всеки малко по-тревожен или нервен човек (сиреч всеки втори) да пие антидепресанти.
 
Чувала съм изказвания от рода на "Няма нищо срамно да пиете антидепресанти, както всеки хипертоник си пие редовно хапчетата за артериална хипертония, така и хората с тревожни разстройства трябва да си пият редовно антидепресантите". Да, ама хората с хипертония имат реална опасност за живота си (изключвам факта, че чрез поправяне на начина си на живот, те могат значително да подобрят състоянието си), а вие нямате.
 
Приемно-консултативните кабинети в психиатриите са се превърнали в легални дилърски кабинети, в които се раздават рецепти на килограм за Ксанакс, Лексотан, Диазепам, Ривотрил (който сега ще заместят с друг клоназепам) и най-различни антидепресанти (зависи кои фармацевтични представители посещават по-често въпросните кабинети). Самите психиатри доста често не изслушват до края проблема - те класифицират от вратата още, подават рецептата и казват - след 2 месеца елате на контролен преглед. Вие съгласни ли сте да бъдете лекувани така?

Още по-абсурдни са ми антидепресантите, "повишаващи серотонина". Защо хората са склонни да пият хапче, което да им повиши серотонина и което да е последвано от 50 "нежелани лекарствени реакции", които тотално да му прецакат организма, вместо да си го повишат по естествен начин? Как ли? Ми много просто - с физическа активност, спорт, секс, с прием на храни, съдържащи 5-хидрокситриптофан, който е прекурсор на серотонина, като например фурми, банани, ядки, със социални дейности и разбира се с положителни емоции. 

Някой някога чувал ли е човек да се излекува напълно, без рецидиви, от тревожно разстройство, само с прием на медикаменти? Аз лично - не съм! А повярвайте ми, интересувала съм се много. Някои коментари на "лекуващи се" са ми се запечатали в съзнанието и сега ще ги споделя с вас. 
"Ами аз пих 2 години АД, пробвах да го спра, обаче симптомите ми се върнаха и продължих да си го пия и така вече 4-та година. Да, напълнях с 20 килограма, ама поне симптомите ми ги няма..."
"Аз от 6 години си пия АД и се чувствам добре. От време на време ми се връщат симптомите, ама то няма как..."
"Аз от 12 години пия АД и не смея да го спра - с него зле, без него - още по-зле!"
"Аз от 20 години пия АД и не мисля да го спирам..." 
Осъзнавате ли колко е абсурдна цялата ситуация? Всичките хора са проявили някои от "нежеланите лекарствени реакции" на антидепресантите, масово са напълнели с по 10-20 килограма и се предполага, че са щастливи заради повишения серотонин в мозъка, а реално не са? Как може да си дебел, с аноргазмия, еректилна дисфункция, липса на либидо, зависим от някакво мижаво хапче и да си щастлив?! Хапчета би следвало да се предписват единствено, ако ползите надвишават рисковете. Кажете ми това така ли е при антидепресантите? Вие реално, преди приема, сте били много по-добре, отколкото сте след него. А проблемът, заради който сте го започнали, си стои нерешен...

В конкретното питане по темата - Новак, прегледах фармакотерапевтичния справочник и за трите лекарства, които си посочил и никъде не е споменат точно такъв "страничен ефект". Ако си напълно убеден, че причината е в тези лекарства, може би трябва да съобщиш за това на изпълнителната агенция по лекарствата, като попълниш онлайн формуляра, който съм посочила в линка. Но първо се убеди, че не е някоя инфекция. 

Не разбирам защо си пробвал преди това с Феварин, при положение, че показанията му са психози и реактивни състояния, протичащи с депресивна симптоматика? Ти психоза нямаш. 

А на така хваления от психиатрите есциталопрам, който се понасял много по-добре от циталопрама, много държа да му напиша "нежеланите реакции", за да прецените сами до колко би бил полезен при лечение на тревожни разстройства:
ортостатична хипотензия (ей това, от което ви причернява при рязко ставане и изправяне), хипонатриемия (понижено количество натрий в кръвта, което повлиява натриево-калиевата помпа, която повлиява кажи-речи всички биохимични процеси в организма), неадекватна секреция на антидиуретичен хормон, зрителни смущения, гадене, повръщане, сухота в устата, диария, анорексия, безсъние, замаяност, умора, сънливост, анафилактични реакции, абнормни тестове на чернодробните функции, артралгия (болка в ставите), миалгия (болка в мускулите), припадъци (това, от което най-много се страхувате при тревожни разстройства), тремор (треперене на крайниците), двигателни разстройства, серотонинов синдром, халюционации (то не стига, че си мислите, че полудявате, ами сега и това...), мания, обърканост, ажитация (силна емоционална възбуда, съпроводена с чувство на тревога и страх), тревожност, деперсонализация, панически пристъпи (ай сиктир), нервност, задръжка на урина, галакторея (отделяне на млекоподобен секрет от гърдите), сексуални дисфункции, включително импотентност, еякулационни нарушения, аноргазмия, обриви, екхимози (кръвоизливи в подкожието), пруритус (сърбеж), ангиоедема (отоци на кожата, лигавиците и подкожната тъкан) и потене. 
Това са нежеланите реакции, посочени във фармакотерапевтичния справочник на Ламбев и Крушков от 2010 година, сега може да са добавени и още... 

Още ли има хора, които да вярват, че тези реакции "отшумяват с времето". Демек организма ви свиква да бъде прецакан? И още ли има хора, които са убедени, че антидепресант може да помогне при тревожни разстройства, при положение, че чрез "нежеланите си реакции" ги предизвиква? Това е все едно лекарство, понижаващо кръвното налягане, да ви го вдигне, ей така, като "странична реакция", или пък лекарство, понижаващо температурата, да я вдигне още повече.

Новак, ако тези три лекарства са ти изписани от един и същ психиатър, мисля, че е време да го смениш. Също така е добре да започнеш психотерапия или просто ДА ПОЖЕЛАЕШ да си разрешиш проблема, който те мъчи. Аз лекарствата не мога да ги нарека патерици, за мен те са бягство, замазване на ситуацията и още по-дълбоко вкореняване на проблема. Много хора отказват да посетят психолог/психотерапевт, защото "нямат време", "много е скъпо", "няма къде", "няма кога", "аз нямам нужда", а най-вече нямат желание. Разбирам ги напълно! Защо да си решиш проблема с 5-6 сеанса и приблизително 300 лева, като можеш да не го решиш с години и да даваш на месец по 20 лева за антидепресант? "Здравеопазване" на лизинг... 

Пращайки ви това куче, Бог показва, колко много ви обича.Представяте ли си първо да беше дошло внучето ви.Тогава всичките тези емоции бихте изпитвали по повод на неговото поведение и състояние.Би било кошмар, защото самообвинението ще ви съсипе.
 
Така че, адаптирането ви към кучето е, вашата подготовка, след време да станете една спокойна и уверена баба.
 
ПП четейки темата ви, съпругата ми допълни - и и препоръчай, да си вземе още едно куче.
Послушайте я,  пиша този пост, заобиколен от четири борещи се кучета и ми е много уютно.

,,кръвно ми пада, ,,
 
Пояснете, как разбирате,че кръвното ви пада.
Защото, ако то наистина пада, сърцето ви задължително трябва да ускори пулса, така ще компенсира недостига на кръв която отива към мозъка.Тоест, вие се плашите от нещо, което ако не стане, ще има лоши последици за мозъка ви.Винаги повтарям на клиентите си, да се радват когато сърцето има ,,бие,,. Другото е неприятно, когато спре да ,, бие,,.Тогава най-вероятно ще сме умрели.
Неприятно,  но не за нас, за близките ни, на които ще липсваме.

Привет!
 
Цялото това закачане за сигурния чичко доктор, сигурната болница, дом, маршрут, сигурното тяло, пулс, сигурното здраве и т.н., говорят че отвътре нямаш стабилна база, психично ядро, център, за който да се "хванеш" и около който да възприемаш и градиш живота си. Липса, която се опитваш да компенсираш с още и още контрол, псевдо-сигурност и отбягващо поведение. Този фалшив контрол и бягане обаче единствено засилва страха, увековечава го. Това, което липсва тук, е доверие. Едно смирено, любящо доверие. Красивото е, че именно паниката се явява не пречка, нито пък враг, а най-добрият инструмент по развиване на това любящо доверие - в Живота, в Себе си, в Бога! Когато се научиш да "плаваш" в нея като освободиш мисловния контрол, телесното напрягане и вместо да я отбягваш, се научиш сама да я търсиш и скачаш в нея, като в прегръдката на любим, тогава това приемане разкрива диамантите на житейските уроци, вложени в преживяването ти! Ставаш смирено силна, помъдряваш, обичаш истински! 
 
Как? Писал съм за това. В психотерапията това се прави по разнообразни, често парадоксални начини!

Всъщност не става дума за реален стремеж към дрога и вие знаете това. Става дума за страх от загуба на контрола и провал. който поражда обсесивно, уж защитно мислене. Когато спрете да бягате от страха си от слабост и провал, тогава автоматичната компенсация в натрапливо мислене изчезва! Тоест, иска се известно смирение при собственото прегръщане и приемане на страха ви, на собствената ви сянка. Това се прави в психотерапията с хипнотерапия/ нлп визуализации, психотеатър и т.н. 

Възрастта, не винаги  предполага зрялост.Явно, човека е, едно малко, сърдито дете, на което света му е виновен за всичко.Не мога, да си представя, как ще порасне.

"Заяви, че обидите не ги мислел сериозно, а понеже чувствал нужда да каже нещо много силно, затова ме обиждал."
По тази "логика" може да каже: "Заяви, че докато ме е пребивал от бой, всъщност много ме е обичал, но понеже чувствал нужда...". Партньорът ви е здраво заплетен в заучени маладаптивни модели и защитни механизми. Но, по-лошото е, че не проявява дори и желание да ги осъзнае и поработи върху тях. Дори и виждането с терапевт не е "махане с магическа пръчица". Ако отиде само защото вие настоявате, едва ли резултатът ще е кой знае какъв. Накратко, ако това му поведение продължи, вие сте достатъчно интелигентна, за да предположите собствената си нормална реакция!

Това мисля, че ще е най-глупавото, което можеш да направиш. Аз на твое място бих говорила със сестра му - спокойно, без да викам. Бих и обяснила как се чувствам и какво точно ме притеснява. Също така бих я попитала да не би аз несъзнателно за мен по някакъв начин не я карам да се чувства зле. Дори и да не е така, попитай я! После и кажи колко щеше да е хубаво ако можехте да сте приятелки.
"Добра дума - железни врати отваря" - българска поговорка

На пръв поглед последните мнения си противоречат, но съвета ми е да се направят в обратен ред и ако няма полза от съвета на Линд, ултиматум трябва да се постави.

От понеделник,не пия вече лекарствата,т.е. една седмица почти!След последната ПА през този ден,ги спрях.Реших,че няма смисъл,аз се друсам с химии а то си действа в главата ми и какво правим.....През тези дни прочетох почти всичко за този вид разстройства от учебниците на една позната която завърши психология и от нета.Ходя и на терапия,но там не научавам и не чувам нищо което вече не знам.На някой може да му звучи пресилено,но е така.Ключа към излизането от този кръг е самоосъзнаването.Да разбереш,че от ПА не се умира,че не си болен,че си абсолютно здрав,че всичко е временно и е от страх.....Първото което направих е,да разбера какво е страх в широкия смисъл на думата.Мислите също генерират страх.Аз съм много емоционален и такъв ще се приема,понякога ми се доплаква и от филми-няма как такъв съм,това не мога да го променя,но мога да го приема.Страха от бъдещето го оставям в ръцете на Господ-"Каквото има да се случва,то се случва".По време на ПА,да мислиш позитивно е невъзможно,но през другото време,може и е задължително.Махам от речника си типично българските уговорки-"Ако сме живи и здрави","Ако котка не ми мине път","Да не чуе дявола","Ако Господ е рекъл"-ако не е рекъл,то така или иначе няма да стане,няма нужда да го споменавам.Чувствам се много по-добре,връщам си живота лека полека.Не ме интересува дали може да ми стане зле от алкохол или ако запаля цигара,ще ми стане зле ако ме интересува,нямам предвид да злоупотребявам с тези неща."Аз не мога да те излекувам,защото не си болен и защото аз не съм лекар.Моята задача е,да ти помогна да успееш да си помогнеш сам"-това бяха думите на терапевта,които промениха нещата при мен.Че не съм болен го разбрах малко по-рано,но,че само аз мога да си помогна не знаех.Оставам на мнение обаче,че в началото лекарствата помогнаха.Иска се малко време,през което да се окопитиш и тези всички неща някой да ти ги каже.В самото начало лежах на легло и някак си...и да ми беше казал някой,нямаше да има такъв ефект тогава.Стреса в моя случай е виновен дотам,че е отключил тази трупана с времето негативна енергия и страх.Не се смятам за изцерен от тая гадост,симптомите ми са още при мен-вие ми се свят,опитват ме лошите мисли,на моменти съм неспокоен но някак си не ми пука,сещам се веднага от какво ми е така....Предполагам,че човек не може съвсем да спре да се страхува,не е в природата му,но поне да е за основателни неща.Ще продължавам да пиша и да питам за нещата които ме интересуват.Аз сега започвам да се уча,да живея без страх...

Мили приятели ...
Честита Коледа и Щастлива Нова Година!!!
Пожелавам ви една вълшебна Коледа
изпълнена с много приятни емоции
и незабравими преживявания.
Една по-щастлива, весела
и изпълнена с усмивки Нова Година!!!
От все сърце ви желая новата година да е без ПА.
 
Огромни благодарности на д-р Първанов и на Диди.
 
ПРИЕМЕТЕ МОЙТЕ НАЙ-СВЕТЛИ ПОЖЕЛАНИЯ
за здраве,много слънце и вдъхновения
през новата година.
Нека в дните й да ви съпътстват
любов и много истински неща.
Нека Бог да благослови мечтите ви
и да ги претвори в дните ви!
 
 

Мили приятели ...
Честита Коледа и Щастлива Нова Година!!!
Пожелавам ви една вълшебна Коледа
изпълнена с много приятни емоции
и незабравими преживявания.
Една по-щастлива, весела
и изпълнена с усмивки Нова Година!!!
От все сърце ви желая новата година да е без ПА.
 
Огромни благодарности на д-р Първанов и на Диди.
 
ПРИЕМЕТЕ МОЙТЕ НАЙ-СВЕТЛИ ПОЖЕЛАНИЯ
за здраве,много слънце и вдъхновения
през новата година.
Нека в дните й да ви съпътстват
любов и много истински неща.
Нека Бог да благослови мечтите ви
и да ги претвори в дните ви!
 
 

,,Да намериш начин да изкараш тази емоция от себе си.,,
 
Според мен, е по-добре изобщо да не я избираш тази емоция.За какво, по-дяволите, ти е нужно да изпитваш агресия, към кого и да е.Не виждам никакъв смисъл в това.Просто, спри да го правиш.Все пак, ти избираш, как да се чувстваш, не аз или който и да е друг. Спри да го правиш и това е.Така, няма да имаш никаква нужда да я изкарваш извън себе си.Поне на мен, този избор ми звучи по-логично.

Наистина звучи като депресия, но не следродилна, а гневна депресия. Тя е трудно да бъде отчетена като такава и самият факт, че той търси такова обяснение на поведението ти, показва, че проявява разбиране. И все пак - ситуацията е ужасна. Не го ли усещаш? И в голяма степен ти я правиш такава. Имаш дете на 5 месеца, дори този мъж да остане с теб, какъв живот ще предложите на това дете? С вечни скандали и обвинения? Какъв живот предлагаш и на този мъж? Защо той да остане с теб? Мислиш, че единствената заплаха за отношенията ви е В.? Истинската заплаха е вътре в самите отношения. Една жена, една майка е тази, която осигурява дом, но не в смисъл на жилище, а в смисъл на уют. Това е семейството. Ти, загледана в миналото, допускаш грешки в настоящето. Сега не можеш да му простиш, че е обичал нея. А той след време как да ти прости? Прекъснете още сега този порочен кръг, от който няма излизане. Затворете страниците и се опитайте да градите нещо тук и сега заедно. За да остане с теб, ти трябва да му даваш щастие, мила. Бил е привлечен от теб в началото, имали сте разговори, общи интереси. Заложете на тези неща и сега, преоткрийте ги. И вместо да го изкарваш "по-черен от дявола", нека оглеждайки се в очите ти, види любов. Това ще го задържи 100 пъти повече.
 
Детето има нужда от майка, от спокойствие, от обич. За да го получи, според мен ти имаш нужда от консултация със специалист психотерапевт. Защото всичко, което пишеш, е изопачаване на факти от поведението на мъжа си, спрямо твоя минал опит с мъжете. На практика се получава така, че ти си изкарваш върху него всичките си нещастни години, всичките си сформирани комплекси и така дълго потискания гняв, който досега просто не си имала върху кого да излееш, а сега имаш. И вместо любовта към него, ти му даваш омразата си към мъжете. Много години са това, трудно е сама да се справиш, затова говори с професионалист.
 
Успех!

Здравейте!Влизам просто да споделя нещо с вас и същевременно да дам кураж на всички от форума.Напоследък живота ми поднася големи изпитания,но въпреки всичко аз продължавам напред с много надежда за по спокоен живот без проблеми и ,че ще дойде и по-хубаво време за всички нас.Поредното изпитание за мен е свързано с дъщеря ми-откриха арахноидна киста с размер 26/28мм,но неврохирурга ме успокои че няма място за притеснения и ,че това при нея е вродено.Споделям това с вас за да покажа на всички от форума,че въпреки ударите които ми нанася живота,а те не са никак малко аз съм намерила сили за да приема живота такъв какъвто е и да продължа смело напред с гордо вдигната глава.Всички вие трябва да приемета факта ,че това е изпитание за вас през което трябва да преминете и да продължите напред ,без значение какво ви поднася живота.Живота няма как да бъде само хубав,без лошото в него ние няма да оценим хубавото и доброто.Така ,че горе главата всички вие и смело напред!Аз съм с вас и ще ви стискам палци по-бързо да намерите начин да се справите с това състояние,защото РАЗБЕРЕТЕ ние не сме болни,това е период през които минаваме и само ВИЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ПОМОГНЕТЕ.Аз успях -значи можете и вие!!!Хиляди благодарности на д-р Първанов и Диди!

Здравейте!Влизам просто да споделя нещо с вас и същевременно да дам кураж на всички от форума.Напоследък живота ми поднася големи изпитания,но въпреки всичко аз продължавам напред с много надежда за по спокоен живот без проблеми и ,че ще дойде и по-хубаво време за всички нас.Поредното изпитание за мен е свързано с дъщеря ми-откриха арахноидна киста с размер 26/28мм,но неврохирурга ме успокои че няма място за притеснения и ,че това при нея е вродено.Споделям това с вас за да покажа на всички от форума,че въпреки ударите които ми нанася живота,а те не са никак малко аз съм намерила сили за да приема живота такъв какъвто е и да продължа смело напред с гордо вдигната глава.Всички вие трябва да приемета факта ,че това е изпитание за вас през което трябва да преминете и да продължите напред ,без значение какво ви поднася живота.Живота няма как да бъде само хубав,без лошото в него ние няма да оценим хубавото и доброто.Така ,че горе главата всички вие и смело напред!Аз съм с вас и ще ви стискам палци по-бързо да намерите начин да се справите с това състояние,защото РАЗБЕРЕТЕ ние не сме болни,това е период през които минаваме и само ВИЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ПОМОГНЕТЕ.Аз успях -значи можете и вие!!!Хиляди благодарности на д-р Първанов и Диди!

Въпроса с таблицата ясно показва защо не трябва да се пита никой друг освен терапевта.
Аз много често преди използвах подобна таблица, но в нея клиента трябваше да записва точно обратното-кога се чувства добре.Попълвайки таблицата по този начин, той много скоро разбираш,е което точно го кара да се чувства добре и започваше да го прави.Така оплакванията изчезваха.Има и друго нещо, когато трябва да попълниш какво те кара да си добре, ти непрекъснато мислиш за това-какво те кара да си добре.Този начин на мислене те зарежда с енергия.
Попълвайки таблицата в твоят вариант, ти непрекъсната мислиш кое те кара да си зле и това ти взима от енергията.
 
Попълването на таблицата в първият вариант дава ,, активност,,- ти трябва да правиш нещо, докато във вторият вариант си пасивен-трябва да не правиш нещо.
Първият вариант ти дава и контрол, докато вторият не е толкова убедителен, а контрола е това, което успокоява.
 
С две думи, обърках те тотално.

Понеже не знам какво да  отговоря, ще  разкажа няколко случая.
 
    Преди четири години в клиниката за репродуктивна медицина, където работех,  дойде млада двойка. Жената бе на около двадесет и осем години, съпругът и- някъде около тази възраст.Понеже нямаха деца, те започнаха изследвания и се установи, че жената е с изчерпан яйчников резерв. Тоест, на 28 години тя бе в менопауза. Ясно е, че ин витрото трябваше да бъде с донорска яйцеклетка. Говорейки с нея, се оказа ,че понеже нейната леля е забременяла с близнаци правейки ин витро, жената още от малка си е повтаряла:” И аз като леля ще направя ин витро и  ще имам близнаци”. И двамата не съмнявахме, че това е причината за изчерпания яйчников резерв както и това, че тя  ще забременее с близнаци от първият път. Така и стана. За съжаление, ги роди през шестия месец, недоносени и с много увреждания. Едното почина почти веднага, другото по-късно. Трагедията беше огромна.
Миналата година жената ми се обади,че  за огромна изненада е бременна по естествен път. Явно след като програмата, че ще има деца от ин витро беше изпълнена и отпаднала, яйчниците бяха започнали да функционират нормално. Тази година роди здраво дете.
 
   В клиниката дойде да прави опит жена с няколко неуспешни  ин витро опита, някои от които и в чужбина. Понеже имах една задължителна среща с всички двойки, аз поканих нея и съпруга и в кабинета си и повече от час им обяснявах  каква е ролята на психиката в процеса на забременяването и как  работейки с нея, ще увеличим шанса и за успех на процедурата. Жената гледаше разбиращо и аз си мислих, че с нея ще работим много сериозно. Трябва да отбележа,че психотерапията за двойката беше безплатна и всеки сам избираше да се вижда ли с мен и колко пъти. Изненадата ми обаче беше голяма, жената идваше в клиниката, правеше си другите изследвания, но нито един път не ме потърси. Междувременно си спечели негативно отношение на всички, с които контактуваше. Понеже бе много тревожна, непрекъснато нещо не беше запомнила и питаше за едно и също по няколко пъти. Имало е случаи, късно вечер да звъни на лекар или акушерка за да уточнява неща, които вече многократно са и пояснявани. В деня  на трансфера я видях. Беше една отчаяна, смазана жена. Знаех , че резултатът не можа да е положителен и дълго време запазих чувството на жалост и съжаления към нея. Естествено, процедурата не беше успешна.
     Скоро започнаха нова и тогава, воден от  тези си  чувства, я извиках в кабинета си. Реших да бъда преднамерено груб  и въпреки риска да се оплаче от мен, когато седна я попитах:  „Защо не искаш да имаш деца?”  Жената с недоумение ме погледна и тогава аз повторих въпрос а си. Отговора и беше нещо от рода на това, как мога да говоря  такова нещо и  се опита да  докаже, че това не е така. Аз бързо я прекъснах и продължих:” По време на първия разговор  вие много добре разбрахте, че психологичната работа увеличава шанса да забременеете  и въпреки, че тя е безплатна за вас, нито един път не дойдохте при мен. Ако един човек знае ,че нещо може да увеличи шанса му за успех и не се възползва от него, явно не го желае „. Жената се разплака и поясни,че не ме е потърсила, защото съпругът и който я докарваше с колата, винаги е бързал , за да може да използва идването си до Плевен  да посети майка си, която живееше наблизо до града. „Излиза, че това той да види майка си е, по- важно от това да увеличиш шанса си за собствено дете” -казах и аз. Жената избърса сълзите и каза: „Това повече няма да се повтори.”Така  започнахме една наистина  ,, страхотна ,, психотерапия. От нея тя се промени, наистина стана друг човек. След  трансфера, знаейки какво сме постигнали , аз се хванах на бас с колегите, че този опит ще е сполучлив. Така и стана и жената роди здраво дете.
 
    Не искам да кажа, че промяната е единственият фактор, който ще определи изхода на ин витро процедурата, но винаги когато сме я постигали, резултатите са били положителни.
 
Това правило е в сила при повечето състояния и заболявания.
 
   Познавах  човек, който се разболя от рак. Отиде на островите при лечителите, които вадят тумора с ръцете си. Когато се върна в България, лекарите бяха втрещени - от тумора нямаше и следа. Но човекът не промени нищо в живота си и след година ракът се върна и го победи.
В също време работих с клиент, също болен от рак. Той се подложи на операции  и химиотерапия, но едновременно е това започнахме психотерапия и промяната в него също беше голяма.Той, за разлика от първият, е добре и аз вярвам, че ракът няма да се върне.
 
Не знам какво друго да кажа. Оставям на вас  да си направите изводи от разказаното.