Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Невенна

Участници
  • Общо Съдържание

    76
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Невенна

  1. Въпреки , че покрепям идеята за топло посрещане на бебето, този филм леко ме шокира - хем се възхищавам на смелостта на тази жена, хем бая ме стегна под лъжичката, ако съм на нейно място... Много ми харесва идеята обаче лекарски екип да присъства на раждане у дома. Дали е възможно в нашата страна това да започне да се случва?
  2. А как да се научим да слушаме без да реагираме емоционално на тона и изражението , с които са ни поднесени думите? Има ли такова нещо като слушане отвъд думите...? Много интересна тема наистина
  3. от любовта , която иска да я храниш, за да живее между двама души много боли.....по-скоро дори се пречи на Любовта, като й се слагат оковите на очакванията и разочарованията...
  4. Един ден учените добили самочувствие, отишли при Господ и му казали: - Господи ние вече можем да правим човек от кал. - Добре – казал Господ. - Я да видим! Те веднага започнали, но Господ ги спрял: - А, не, не. Направете си ваша кал. *** Седи си един селянин вкъщи. Изведнъж на вратата се звъни. Смъртта с косата. Тя му подава сгънат лист хартия и си тръгва. Селянинът нервно го разгъва и чете: "Вдругиден!". Започнал да се приготвя. На следващия ден отново се звъни. Отваря - на прага стои Смъртта. Пак му подава сгънат лист и си тръгва. Мъжът чете: "Утре!" Всичко е ясно - казал си. - Ще се мре, краят дойде. Оформил завещанието си и всичко както си му е редът. На следващия ден, разтревожен и отчаян, стои вцепенен и чака. Звъни се. Отваря - Смъртта. Тя отново му подава бележка и си тръгва. Селянинът чете: "Днес!" Целият ден обаче минал, без нещо да се случи. На следващия ден отново се звъни. На прага - Смъртта. Тя отново подава бележка и си тръгва, а там пише: "Вчера!" *** +10°C Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното. Лапландците садят цветя. +5°С Лапландците се припичат на слънце. +2°C Италианските коли не палят. 0°C Чистата вода замръзва. -1°C Дъхът става видим. Лапландците ядат сладолед и пият студена бира. -15°C Американските коли не могат да запалят. -20°C Може да си чуеш дъха. -23°C Политиците започват да съжаляват бездомниците. -24?C Немските коли не могат да запалят. -26°C От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу. -30°C Нито една истинска кола не пали вече. Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата. -39°C Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш. Лапландците закопчават най-горното копче на ризата. -70°C Белите мечки напускат Северния полюс. Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет. -120°C Алкохолът замръзва. Следствие - лапландецът е много вкиснат. -268°C Хелият става течен. -270°C Адът замръзва. -273°C Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира. Лапландците си признават, че е малко студено и поискват още една ракия на клечка.
  5. Когато всичко се подреди в невероятен ред, за да се усмихнеш и си кажеш :"Слава Богу че стана така"- това питам случайно ли е ?( или е нагласено о т Някой... ?) И коя е обратната дума на случайността....
  6. Izgrev, ника ти е супер да, но престави си пък че не толкова сложно колкото си мислим и на тези ,които знаят сигурно им иглежда доста просто. Защо д а не си задавам въпроси, не мога само д а си живея живота без да си задавам никакви въпроси. Пък и току-виж се появил някой и ми отговорил
  7. Учителят При голямо страдание кажи: „Такава е разумната Воля Божия, такава е Великата Воля Божия. Такава е Волята на безпределния Космос“. Обичам формулки
  8. Ако бях отишла 10 мин по-късно тя щеше да си е тръгнала ,но по волята н аедин съвършен план ние се срещнахме. Случайно съвпадение!!
  9. Не смятам така, по-скоро готов ли си да се подпишеш под мислите си, действията си, думите си.....ВИНАГИ ! Венци написа: "Отговорността е продължение на съзнателността." Определено! Да гледаш на себе си и на живота си осъзнато и реалистично, така поемаш отговорност, че всичко в живота ти е плод на ТЕБ самия
  10. Случайности няма. Любима фраза имах като по-малка - случайно съвпадение И аз ще покрепя с една историйка. Имах прителка от друг град с която много се обичахме но ужасно рядко се виждахме и като попораснахме съвсем загубихме връзка, но аз толкова исках да я видя..... Заминах за село при баба ми. Там не излизах , почивах си от шума в големия град. Последния ден от престоя ми реших да отида да пийна нещо с две съседски момичета, те пък ме запознаха с едно момче, което ми предложи да отскочим до Града , там отидохме в едно барче. Още на вратата очит еми се спряха на едно момиче с ролкови кънки-сервитьорката, която се канеше да си тръгва......... и изведнъж: КАТЯ!- това ти ли си!!! Толкова се зарадвах и тя също, беше невероятно- да я срещна на 500 км от вкъщи, без въобще да очаквам
  11. Обикновено се моля като изкакзвам и преживявам благодарността си. Скоро обаче ми се случи нещо странно, имах много емоционална молитва, през сълзи , на глас изричах всичко , което на никой не съм споделила преди. Молих за сила, най-ве4е за сила да приемам спокойно живота . Отдавах, отдавах всичките си проблеми, докато боката от сърцето ми не изтече навън. След това благодарих за спокойствието и нежността които нахлуха в мен и донесоха мир на изтерзаната ми душичка. Още на следващия ден разбрах - молитвата ми беше чута и изпълнена.
  12. Иво, много хубаво си синтезирал теми в подкрепа на отговора ти. Ние ли избираме според теб малкото за да познаем голямото, ние ли избираме да сме болни , за да станем по-здрави или този процес е заложен в нас по-скоро генетично или по-друг начин, това да е пътя по който да откриваме истината. Възможно ли е да познаем хубавото, без никога да сме виждали лошото? И когато бащата на Буда го е затворил в златния дворец и е заповядал д а не вижда дори увяхнало цвете - обречен ли е бил този опит за съхранение още от самото начало? Как това от друга страна е помогнало на Буда да се превърне във въплъщение на състраданието, като цял живот е бил пазен да не вижда страданието, с какво го е сравнил щом го е видял? 10х
  13. Какво е отговорност? И какви са нашите отговорности като жители на този свят? Какви са нашите отговорности като духовни същества? И къде според вас е границата между отговорност и вина? 10х
  14. " Всичко е създадено от нищото , но нищото прозира" Дзен коан. На най-простите въпроси има сложни отговори, както и обратното на сложните-прости. Целта е да се събудим , да се осъзнаем, Кои сме и Какво правим тук.
  15. Мисля че обществото има нужда о т лидери, но те да са избрани заради качества, а не заради предизборни програми. Не знам как може да стане така че да изпитваме управниците ни все едно са на интервю за работа, защото те за това са там - да работят, ама го забрявят бързо. Най-важно за мен е да са добри хора, етични и състрадателни, ако може просветлени или поне осъзнати, ще е супер.
  16. Много хубаво си го казал, целта ни е все напред така или иначе, по пътя на любовта, разбира се
  17. Папионка, мисля че сънят ти е точно "Не пускай питомното, за да гониш дивото", може би трябва да приемеш това, което ти се предлага от живота в момента без да имаш претенции. А това, че за медитация и сънища не се говори го чувам за първи път, самия факт , че някой е споделил нещо във форума, е достатъчен накой друг да си направи труда да му отвърне. А и ако не споделяме как ще се учим едни от други?Не ме кефят хора, егоисти, които се научили да медитират например, ама на никой не казват как, защото било тайна. Дошло е времето, всичко да излезе на показ, да не остават скрити работи, да се обеди човечеството в една обща цел, затова казвам споделяйте, споделяйте .....каквото и да е .
  18. Това с викането на духове си е доста опасно начинание, което обикновено има начало, но не е ясно дали ще има край, в смисъл,ако някой хване книжка и чрез нея отвори някоя врата, дали ще има сила да я затвори преди оттам да излезе нещо лошо и голямо, и силно и т.н. Чувала съм за магове намерени мъртви вътре в кръговете си. По принцип тия дето си приказват с духове, погледа им е един безумен, тъмен-не ми харесват. Лично не съм имала опит с инкарниране на духове и тем подобни, а пък ангелите те си ни помагат и без да искаме това от тях, може би просто им харесва. Обикновено гледам за знаци, ако ми се появи пречка за нещо, не настоявам, защото знам че така е трябвало да стане.
  19. Разумно е да пускаш по-кратни постинги, лично мнение, за да си сигурен , че накой ще си направи труд да ги прочете хахаха.
  20. Как да възпитам вярата си така, че винаги да приемам Неговата воля за мен?
  21. За мен смирение значи да приема всичко в живота си, защото знам че Той винаги ми праща нещата ,които са най-добри за мен. И да благодаря.
  22. Живот, хм, дали живота е всичко , което е живо и диша, или живота е много повече? Дали и камъните са живи? Може би са живи тези същества,които имат душа, и се развиват и променят сами, защото камъка не може сам да се промени, трябва външна сила. Живот е процеса за развитие, промяна, растеж. Другото е материя, нежива природа, контекст на живата. Живо е всичко на което Бог е вдъхнал живот, вдишва и издишва Божия дъх.
  23. Ако учихме такава математика в училище , нямаше да бягам от час.... Благодаря, Благост!
×
×
  • Добави...