Alex_88

Лекарката ми каза че на психическа основа, но се чудя дали не е заради лекарствата донякъде. Защото чувствам една немощ. Тя казва че мислите ми ме изтощават. Но като изпия силегрия имам ерекция с хапчето. Но винаги усещам една немощ. И вече се чудя от кое е.

Никой ли специалист няма да ми отговори.

Здравейте, пиша тук с голяма молба за съвет защото вече едвам издържам. От малък страдам от окр. Та малко след рожденния ми ден до сега ме мъчи една натрапчива мисал и не ми дава покой. Преди месеци работех на едно място без договор, и не ми платиха. След време няколко месеца се сетих да потърся един от бившите колеги във фейсбук. Саответната фирма бе фалирала, обаче той намери някакъв жилищен адрес с регистрирана там фирма. И почнах да се чудя какво да направя. Първо ходих до там но не влязох да не си саздам проблеми. Отидох защото това ми се натрапи като фикс идея. После пуснах мисля че в агенция по труда жалба. Но не помня с двете имена на фирмите или едно. Оказа се че трябвало за конкретна фирма да пиша. И тогава почна да ме тормози мисалта с едното име или с двете съм я вписал. Вече над месец тази мисал ме измъчва. Дали изобщо е станало нещо или не, как съм я пуснал. И мисалта е постоянна и мъчителна. Ходя при една псхятърка на когнитивно поведенческа терапия от скоро преди това на психотерапия при един лекар. Последните близо две седмици ми се наруши и ерекцията. Почти не мога да получа. Мисалта денонощно ме тормози, мир не ми дава. И в университета започнах да закусвам. Тотално се отчаях вече. Моля да ми дадете съвет. Пия и лекарства анафранил 25 мг и левид 50 мг.

А дали бихте могли да ме насочите към някой добър психятър даващ и психологични консултации. Пък дори и да се заплаща самата психотерапия, но да е поне две в едно. Защото така съм чул че е най-добре. А и исках да попитам, след като съм искал направление знам че диагнозата се нанася в картона. Дали ще ми е проблем това от към страна на работодатели?

Здравейте, исках да попитам това за направленията дали все още е така. И дали има психятри провеждащи и психотерапия. И да е от София, рових къде ли не но нищо не намирам. И ако може лекарят да е мъж. В момента парично не съм добре, та затова питах за здравна каса.

Само да попитам, дали може да ме посъветвате как да впрегна дадената натрапливост. Въпреки че и с терапевта обсъдихме това, просто от два месеца съм си втълпил мисълта с нейното име. На ум си споменавам нейното име после го парирам с името на момиче което съм харесал (и това и с двете над 6 пъти, като винаги тр. да парирам нейното с другото). Това се получава в повечето случай до безкрай. И не мога да се възбудя, става много трудно. Дори да мисля върху важните неща. Изпитвам жестоко напрежение съединено със огромен страх от провал и сексуално напрежение. Тъй като понякога ми се случва както при всеки нормален мъж да се загледам в някое момиче и просто неоучаквано да се получи винаги е било така при мен. Контролирал съм се но не съм изпитвал напрежение. А сега се случват същите случки, но станат един, два три пъти и нищо не се получава. Веднага избликва оная мисъл. И убива ерекцията ми, излизам с приятели от време на време. Като с нас понякога има и момичета. Но аз съм безучастен в повечето случай. Защото тези мисли скапват напълно и малкото самочувствие което ми е останало. Знам че проблема е в главата ми, но тя ме нарани много изгаври се дори. И взаимно също се наранихме, но поради някой случай за които разбрах осъзнах че се е подигравала, гаврела и възползвала от сегашната ми слабост зарди ОКРто (даже искам да и го върна но знам че не е редно, и не искам да падам на нивото и). Това ме скапва и не знам как да спра тези мисли. Да се повтарят, опитах един метод но някак става но за малко. Другия проблем е че не спирам да говоря за това, пак броя. Но просто снощи отново не спах и затова отново пиша за това. Не знам как да намеря вътрешен мир и начин да се освободя.

Но в моя случай нямаше искреност от другата страна, и със времето това се отрази на мен. Според мен един човек, иска ли да си гледа кефа не се съобразява с другия. И след като вече се убедих в това, напълно осъзнах че е било така. Когато един човек е двуличен колкото и да си добър с него в един момент другия ще създаде проблеми независимо. Не казвам за другия случай че е така. Но при мен определено бе така, и жалкото е че всичко се отрази на мен а на другата страна дори не и пука, даже зад гърба ми още продължава да говори неверни неща за мен и да спи със който и падне (а има друг приятел, горкото момче). А някога като я питах, понеже сега не потдържаме никакъв контакт и по добре (с отпадъци не искам да контактувам) с ръка на сърце най-искрено уш казваше нямало нищо. Дори не трепваше, а и е имало. Но някой хора са толкова нагли че изобщо не зачитат другите като живи същества, а в същото време толкова добре се преструваше че ме обича че бих оскар и дал за ролята (но и нещо не е фред с главата освен това). Сега заради нея не мога да се измъкна от ОКР-то си, защото знаеше за слабостите ми и се постара да ме удари на всяко слабо място. Затова внимавайте просто какво говорите, защото за някой хора и 2 години не биха стигнали за да може да бъдат опознати. Един път е твоя спасител от мъките, в които те поставя ОКР а в другия момент се оказва твоя палач. Ако обичаш един човек, и видиш човека че е зле ще се опиташ да му помогнеш а не да гледаш възможността да го доунищожиш. Вече знам че и най-добродушно изглеждащите може да бъдат такива актйори че да те заблудят за години напред. Сега тя си живее живота, лъже друго момче пак си спи с който и падне. А аз се скъсвам от мъки, заради раздразненото си ОКР, изпуснах няколко момичета сега не знам дали ще успея да задържа едно с което се виждах 2ва пъти, и в други неща започна да не ми върви. Така че просто човек трябва да си има едно на ум. И както казва сестра ми първата мисъл, която ти е минала е най-правилната. Почнеш ли да се замисляш вредиш на себе си. Аз още в началото сложих края, но тя намери начин да ме изкуси като отново се прави на много невинна, поигра си с мен. Даже до последно щеше да се възползва ако не бях сложил окончателно края след година и няколко месеца. Такива хора не ви трябват в живота, просто почне ли да звъни телефона му непрекъснато и да си прави оглушки. Предъвка ли някой неща, които всяка двойка си споделя нещата са ясни.

Аз имам този проблем от сигурно 10 ако не и повече години (от съвсем малък), пробвах при една психоложка преди години. Но поради проблем с парите и малко несерйозност прекратих нещата. И след това се бях отдал на работа, пак ги имах но не им обръщах толкова внимание. Но от притеснението в университета и прекратяването на връзката ми тея неща постепенно се отключиха. Дори и напускането на работата ми заради университета ми, доста ми повлия (а сега не знам как изобщо ако нищо не става в университета ще започна работа, а бях придобил доста увереност в себе си). Аз имам много ниско самочувствие, втълпих си че няма да успея в живота и че няма да имам друга приятелка. Като последствие от тези притеснения започна да не ми върви доста в учението. И от страх да не остана сам се връщах при нея няколко пъти, а не бе редно. Нито към нея нито за мен, виждам че имам потенциала да оправя живота си но едвам контролирам всичко вече, до скоро не можех да спя по цели нощи. Напоследък поне съня ми се пооправи, просто ме е обхванал страх от провал във всичко. Приятелите ми се опитаха да ме подкрепят и сестра ми и майка ми но без успех. Имам чувството че вече тежа на всички със тези проблеми, затова реших пак да тръгна по пътя на лечението не искам да причинявам болка на близките си. Благодаря за съвета д-р Първанов.

Дано да спомогне наистина, защото в мен се загнезди едно чувство за вина. И то доста ме измъчва, и самите натрапливости станаха много интензивни. Почти нямам никакъв контрол над тях вече.

Здравейте, от известно време имам проблем с ерекцията. Имах гадни случки свързани с бившата връзка, няколко месеца. И накрая се получи това, освен другото че не мога да се съсредоточа почти в нищо. Сега се срещам с едно момиче, много хубава и готина. Но този проблем си фигурира, а съм на 25 и до сега не съм имал такива проблеми. Втълпил съм си мисли за бившата, които ме тормозят почти непрекъснато. Изброявам си името и в главата си нз защо го правя, и след това го парирам с името на момичето което харесвам и това до безкрай. Изключително абсурдно е, имам проблеми с ОКР от отдавна но никога чак толкоз силни. Просто исках да попитам за някакъв съвет, защото скоро ще се видим пак и ако се изложа надали ще имам пак шанс със нея. А никога почти не съм имал засечки в това нещо. Преди време бях с едно момиче, 3 пъти като последните два имах серйозни засечки. Проблема е че не мога да се откъсна от тези мисли, а имам и сесия сега, работа трябва да търся. И много искам да имам приятелка но с този проблем сигурно никога повече няма да имам. Не знам дали би било препоръчително да пия някакви стимуланти, купих си испанска муха. Никога не съм ползвал такива неща доста съм притеснен за себе си. Все повече губя почвата под краката си, и не знам с това ОКР като се объркаха толкоз нещата кое по-напред да оправя. А и волята ми много отслабна също.

Просто се отключи стария проблем, и не мога да спра да изброявам. Не знам дали е възможно дори с помощта на терапевт при положение че съм изпаднал в доста голяма дупка. Дали бих могъл да се справя, някак имам чувството че всички натрапливости от изминалите години ми се активираха.

Дали я има на книжния пазар?

А някакви лични техники за избягване на дадени натрапливи мисли. Или справяне с някоя конкретна. Аз напоследък имам серйозни проблеми. Просто не мога да спра тази мисъл а когато изчезне се появяват други натрапливости. Имах резки промени в жовота, и сега не мога да се оправя. Имам от години проблеми с натрапливостите, но сега са направо неконтролируеми. Имам една мисъл, която ми се е натрапила много дълбоко. Парирам я някак си с друга като се появи и след това пак се появява и става един омагйосан кръг. Дали може да ми предложите някаква личностна терапевтична техника?

Ние се събирахме и разделяхме на няколко пъти и то все аз се разделям с нея, тя иска да е с мен но аз не знам. Имаше още едно момиче, така и не я попитах дали би тръгнала с мене. Даже не съм сигурен дали би искала но станаха разни неща между нас. Тъпото е че вече пак съм с бившата, и се страхувам дали тя не е моята любов. И не знам дали да не оставя нещата до тук и да видя какво ще стане. Гадното е че единич и бивш само ме тормози във фейсбук а другия само и звъни. Поспря напоследък но нз, не съм напълно сигурен в нея. Тя твърди че е искрена, просто направих грешка да скъсам с нея да се потдам на тоя порочен кръг. Вече почти не мога и да спя. И сега отново съм затънал в нищото.

Много я обичам и тя мен. Имах на превид че ако можех да върна времето нямаше да допусна да се разделя с нея. Сега е доста сложно вече но както и да е благодаря за съвета. Ще мисля правилното решение на нещата. Но тя твърди че аз съм човека, който желае до себе си.

Благодаря, но не спирам да се самообвинявам че късах толкова пъти с нея. Чувствам огромна вина и тъга, страх ме е че пак ще го направя. Защото мисля че в момента се самозалъгвам с нея. Напоследък даже мислите ми буквално са се превърнали в панически атаки. Нямат спирка, даже не мога да спя. Внущил съм си че съм МНОГО ВИНОВЕН! и че пак така ще се получи, аз аз не желая да я наранявам повече никога. Трабваше да е просто само едно виждане а не отново събиране с нея. Дано Бoг да ми прости това което извърших към нея. :[ Просто тр. някак да се примиря, със това което направих.

Благодаря за отговора, ние сега сме заедно. Но мисълта че вече пети път се събираме ме смазва. Тя казва че е сигурна че иска да е с мен. Но аз като че ли искам да прелистя страницата но нямам сила. И не искам да я наранявам повече, не съм такъв човек. Но допуснах натрупаната негативна енергия от години наред да се прояви в този труден момент. Искам да върна времето назад и това да не се бе случвало.

На въпроса, защо толкова силно мисълта за нея ми се е натрапила във съзнанието. През повечето време имам доста панически атаки свързани със тази мисъл. И допуснах страха да ме ръководи, иска ми се да можех да върна времето назад. Сега се чувствам много виновен.

Не знам, не го правя нарочно. Уплашил съм се, в мн труден период съм. И така общо взето, а не искам да го правя и никога до сега не съм.

Ами имам на предвид, че не съм сигурен дали искам да съм с нея. Сега съм в много труден перйод, а преди време в такива перйоди тя е била винаги общо взето до мен. Дразня се че откакто скъсахме си хваща все някакви там, а аз вече нямам силата да го правя. Не исках да става така да се вманиачавам в нея, но го направих на подсъзнателно ниво. Сега се притеснявам че тези ми действия ще предизвикат големи проблеми. И не искам някак да стига до ушите на родителите и че сме заедно. Едновременно аз и нямам доверие че е само с мен в момента. Аз самия чувствам че от страх се събрах с нея за да не съм сам, но в очите на другите хора това дава доста лоши реакции. Сега пак се колебая дали да не приключим окончателно, но не искам да я наранявам повече. Откакто тръгна с тези момчета, особено с първия в мен се отключи нещо много отрицателно, което ме измъчва. Хем искам да съм с нея хем не. И това продължава вече сигурно месец и малко. Незнам как да изляза от този капан, защото имам и други грижи на главата а не мога да им обърна внимание. Мисля че не искам да съм с нея но липсата на любящо момиче много ми липсва. Имам нужда от партньор до себе си. Но явно не съм обикнал достатъчно самия себе си и незнам как да оправя кашата дето надробих. Даже днес ако ми казва истината скъса със новия и за да е с мен. Тъпото е е докато патувахме в метрото и звъна един, а аз знам кой и какъв е. И защо и звъни, даже тя ми призна. Каза ми че и имал от фейсбук телефона и затова и звънял. Немога да разбера защо се самоунищожавам така със нея. А така ми се иска един път завинаги да реша нуждая ли се от нея или не. Някак сега като бях дълго време без човек до себе си, и ме сполетяха много трудности просо забих и започнах да се въртя в един омагьосан кръг. Толкова отчаян и объркан никога не съм бил. За капак не успях преди време да вляза в художествената а минах всички изпити, това беше много силна за мен цел, в личен план исках да вляза но не стана. После нейната леля ми каза понеже преподава в Лесотехнически за допълнителен прием. Взеха ме, влязох с отценките от академията. Но ми излезе през носа, напуснах работа и специалността се оказа доста трудна за мен. Започнах да се чувствам зле и безпомощен. Сякаш целта дето съм преследвал се е изпарила, аз никога не съм имал силен характер и един път в живота си реших да си дам цел. Искам и сега да го направя но не мога. Предстои сесия а съм го закъсал. И всичко се получава заради натрапливите мисли и паническите атаки. Губя контрол, ставам максимално неуверен и хоп глупост след глупост върша за съжаление.

Здравейте, имам огромен проблем. Никога не ми се бе случвало такова нещо през живота до сега, късах и се събирах с приятелката ми 5 пъти. Сега е петият, имам голям проблем със натрапливости и панически атаки. Опитах по всевъзможни начини да си я избия от главата но мн. трудно най-вече заради натрапливостите. Връзката ни бе около година и 3 месеца. Всичко вървеше добре, бях късал с нея по принцип след 1те две седмици. Но после се събрахме, мина много време година и малко тогава имах желание да скъсам с нея. И опитах уш скъсахме но за няк час сигурно. Даже това не го и броя като късане. След това походихме няколко месеца. И аз взех вече окончат. решение скъсах я. Започнах живота си наново, щастлив че повече нямам нищо общо с нейните родители (които бяха доста лицемерни хора). Както и да е, след известно време няама и две седмици. Бившата тръгна с някакв, и започна да ме дразни. Започна ме яко безсъние, активираха се внушенията. А на-нея имах чувството че не и пука. Но някак започнах мн да мисля за нея. Не исках да се получава така нещата. От контакт на контакт, от мисъл на мисъл. Се събрахме, за 3ти път но повече втори защото 2рия път нищо не стана. Проблема е че вечерта същия ден не издържах и и казах че просто не мога. Малко ми се порсърди което е нормално. После след време още един път за два дена се събрахме. Пак направих така, след това поутихнахме един към друг. Но тя доста взе да ми пише, а това изкушава. Едновременно се чувствам много сам и много празен. Имам кофти проблем сега, нямам работа и ще тр да напускам университет защото съм първа година и не мога да смогна, станах много разсеян след толкова събирания и късани. Психологически ми се отрази много зле. В тя ми пожела весели празници, аз и отговорих весели съвсем безразлично. И и бях гневен че толко лесно ме заменя с други. След това пожелание аз пиинах на нова година. Заедно сме но не се чувствам мн добре. Моля ви дайте съвет, направо съм се збъркал. Стана някакво серйозно заплитане и оплитане от което не мога да се измъкна. Колебая се непрекъснато, има и едно др. момиче дето харесвам. Даже имах по близки взаимоотношение, не прекалено както и да е. Но така и не я попитах за това дали би искала да тръгнем. А и в момента поизоставия тия неща на заден план. Психически взех да потдавам вече. Незнам дали да не скъсам пак с нея, и да я махна отжсякъде от телефон от фейсбук и от всичко. Или да продължа, една приятелка ми каза че имам нужда от психятър. За което си е права, имах разни трудности в живота и това за капак. А сега съм като някакъв призрак, всички чувства повехнаха, моля помогнета с някакъв съвет.

Благодаря за информацията. Аз се събрах с нея, но паническите атаки са станали много силни. Почти не мога да ги контролирам вече, дори като бяхме заедно днес ме нападнаха по едно време. Имам чувството че човека който бях вече го няма.

Здравейте имам проблем с натрапливите мисли. Даже бих казал паническите атаки. Вече един месец не мога да се откъсна. Не мога да спя, не мога да ям. Не мога да уча, скъсах с приятелката си 4ри пъти и още не знам дали искам да не съм с нея. А тя вече си има 2ри приятел откакто скъсахме преди два месеца и нещо. Но после ту се събирах с нея ту късах, нямам и вече мн. доверие. Натрапил съм си една гадна мисъл свързана с нея, не ми дава мира тази мисъл. Университета ми заминава на кино също, в началото като влязох понеже съм първа година се наложи да напусна и работа. Паренето във тила просто не спира, мисалта която имам също. Кръвното ми е много високо непрекъснато. Мисля че вече съм свършен. И стигам до едно единствено решение, незнам какво да правя. Черните мисли взимат предел над мен. Идва ми да го направя, защото вече не издържам. Всичко бе наред, просто имах съмнения и не понасях разни неща в поведението и докато не скъсахме. Тя започна да ме дразни с някой неща аз се вързах и нз какво да правя вече.

Извинете незнам дали е точно по темата. Исках да попитам д-р Първанов дали се занимавате с лечение на тежки натрапливости. Аз се бях постабилизирал, но се наложи да напусна работа. Започнах в университет, в които някак не ми допада. Скъсах с приятелката си. Тя незнам до колко беше за мен, но прекалих явно. След това тя ме подразни известно време и се отключиха ужасните натрапливи мисли, които имам от поне 10 години вече. И сега нямам нищо, нападнала ме е тъга чувствам се безисходица. И имам непрекъснати натрапливости с нея. А тя вече има втори приятел откакто сме скъсали. Не мога да преживея всичко случило се, имах надежди а изведнъж всичко пропадна. За няма и 3 месеца от здрав човек, се превърнах във вейка и спаднах близо 10 кг, не мога да спя, и нямам апетит. А университета хич не върви.

Здравейте, незнам дали тук е мястото. Но исках да споделя понеже случайно попаднах на тази тема, и съм много отчаян вече. Дали бихте могъл да ми дадете някакъв съвет. Напоследък заради тежки натрапливости аз не мога да живея нормално своя живот. Нападат ме непрекъснато, до преди година и повече като никога до сега аз бях започнал да оправям живота си. От 5 години съм по София иначе съм от едно малко градче от северна България. Oбщо взето съм на моменти доста негативен вътрешно човек, външно не ми личи толкова. Не съм лош към хората даже мисля че и прекалено добър. Имам от 11 години натрапливи мисли в главата си. Не ми вървеше много със намирането на работа през тези години. Като малък бях доста стеснителен, може да се каже че не съм имал никакъв личен живот преди да дойда в София. Аз тея 5 години мислех че ще успея да пребъдна някак, не споменах междодругото че съм на 25 години. Смених много работни места и то все не хубави. Или подредба в някой супермаркет или охрана. Попаднах на една строителна фирма преди време общ работник исках да опитам да стана майстор в бригада. Но не стана прекратиха договора по-рано и майсторите се разоотидоха. Имах надежда но тя отново бе погребана. А също алергията ми към прах се обостри, може да заболея от астма но нямам общо взето средствата сега за да го направя. Опитвах преди това и на други места но нищо. След време тръгнах с едно момиче, тя винаги твърдеше че ме обича. Успоредно с това започнах работа в една фирма за обработка на документи след това пак в една охранителна фирма. И така изкарах там почти година и в същото време се чувствах щастлив с това момиче. Въпреки че дълбоко в себе си знаех че връзката ни няма бъдеще за съжаление. Продължихме така доста време година и 3 месеца, а през това време ходех на курсове във художествената академия натрапливите ми мисли, които се състоят главно във някакви внушения дали като повторение на някаква дума или докосване някъде, или поглеждане някъде. Комплексите за малоценност, които са в изобилие при мен се проявяваха но много леко. Преминах всички изпити в художествената но бала ми бе мн. нисък. А след време се яви възможност да влеза във лесотехнически университет с допълнителен прием но специалноста никак не е лека. Има математика а аз съм зле по математика но нямах време да мисля. Леля и на моята бивша приятелка работи там като преподавател. И ми каза, даже ми даде малко зор. На другия ден заминавах с нея и родителите и на море, а се хвърлих и за почивката и за университета без да мисля. А несигурността във връзката ни бе станала много голяма. Дори понякога и звъняха разни момчета и аз много я подозирах. А според много хора аз можело да си намеря много по-добра от нея. След като заминахме на морето, аз осъзнах напълно колко гаден е баща и тъй и като преди това на разни събираня го бях забелязал. Оплаших се, знаех че нещата стават серйозни, а тя не се отделя от родителите си грам. Дори за нищо не ги кори. И даже имаше вечерен час, нз. сега как е. Даже никога не е работила, учи богословие. Беше с някакъв и преди да тръгнем не спираше да я търси за секс, едвам се измъкна от него. А беше добра душа, не знаех какво да мисля. Според една приятелка тя едно прави др говори. А на почивката хептен се притисних и ми падна пердето след като видях какъв е баща и колко лош и властен човек е, а уш ме харесвали. Отделно с нея караниците почти не спираха. Имаше алергия, нз дали наистина е точно така. Но ми се наложи 3 дни да не мърдам от бунгалото защото тя била зле. Но не беше чак толко зле, а родителите и го направиха на голям проблем. На 3тия ден откачих, и си излязох сам на плаж. А те излезли след това и не ми казали. Мн се ядосах, мислех да си тръгна но се отказах. Прибрахме се от там, както и да е аз дълго го обмислях и реших да скъсам окончателно с нея. В началото късах с нея след първите 2 седмици още когато бяхме съвсем в началото на наща връзка. И така, нищо не стана не скъсахме. Обаче напрежението растеше дали заради това че трябваше да ходя и на работа и на университет наложи се да напусна работа. Бях мн. зле психически едвам се крепях. И тя един ден ми изтърси че искала да и дам време 2 месеца, понякога си говореше така. Питах я дали не иска да скъсаме какъв е проблема. А тя ми говореше 50 на 50 за нещата. Аз видях удобен момент но яно избързах в случая не го обмислих добре и реших да и кажа да се видим и да говорим но бях решил да скъсам с нея. Та скъсах с нея окончателно, и в началото всичко бе добре. Даже пробвах и с др. момичета. Но нямах голям успех. Можех да си уча това, което ни дават в университета. Въпреки че ми бе доста трудно. До един момент, тя започна да ме тормози и обвинява с едни смс-и. За наща връзка 2 седмици дори и приятелите ми, след това тръгна с някакъв. И снего ме дразнеше. Започнах да имам проблеми със съня, не мога вече почти да завържа никакъв контакт с други момичета. Ходи с тоя около месец и една вечер, той се бил напил и тя ме вика да съм и помогнел. Ок ядосах се но отидох карах и се както и да е, имах и сериозни проблеми с университета. Бях решил да го напускам. А тя ми каза че била скъсала със тоя. И в отчаянието си аз пак реших да тръгна с нея. Видяхме се, но вечерта като я изпратих и си тръгвах пак си представих колко е неадекватна (дори няма вкус за обличане, разсъждава като дете през голяма част от времето) на моменти и колко лоши са родителите и. И реших да и кажа че не мога да тр пак с нея. Тя се разтрой, но след това разбрах по-късно от нея че се върнала при онзи за 2 седмици. Наближи 8 дек. а отчаянието не ме напускаше. Виждахме се с нея от време на време и правехме секс. Това все ме изкушаваше и реших пак да се съберем, което беше мн мъчително. Но на 8ми тя бе с колеги, и специално с един нейн колега. И цяла вечер не ми вдигна телефона. Една приятелка все ме съветваше че не тр да тр пак с нея и тази вечер отново го направи. Реших окончателно да спра с нея, и пак така и казах. Но едновременно осъзнавам че ми е мн тр без нея незнам дали заради липсата на жена или заради другото любовта. Сега малко след 8ми тя тръгна с друг ей така на майтап. От тогава имам натрапливи мисли свързани със името и, и мн се дразня и се осъмнявам че съм постъпил грешно но много пъти късах и се събирах с нея. А и изгубих доверие, от 2 месеца сме раздлени а тя имаше 2 или 3ма поне за гаджета а отделно незнам. Тя друго твърдеше но не и вярвам. Имам натрапливост свързана с нея, че не мога да спра да си изреждам името и в главата ми (че не мога да спра да мисля за нея и че това ще ме съсипе). И то над 6 пъти като всеки път го парирам с друго име. Плюс това че като видя някъде снимката и във фейсбук полудявам. Видях снимка с нея и новия и приятел и направо умрях от мъка. Вече не знам какво да правя. Не мога да спя, да ям, да уча, да се смея. Мисля да напусна университета, а съм изпаднал в угромна дупка. Просто незнам какво да направя. Натрапливостите ми се засилиха изключително много, загубих контрол над тях. Животът ми отново отива на 0 а толкова се старах да го поправя. Даже мисля че вече няма надежда да се съберем. След толкова събирания и късания, а и тя миказа че последния път ми бил последния шанс. Даже и да стане нз дали го желая и не мога да се измъкна от този омагйосан кръг. В университета е мн трудно, закъсах го и незнам какво да правя. Нямам работа, и хем се притеснявам че намаляват парите. Хем се притеснявам че като напусна университета хептен няма да имам никакво занимание, коеото да отклконява вниманието ми а даже неззнам дали изобщо вече ме отклонява. Не знам как да изляза от тази депресия. Харесвам едно друго момиче, но съм твърде смазан за да мога да направя нещо. А в същото време има други много по-сериозни проблеми от тези. Но не мога да им обърна внимание. Даже мислех по едно време зарди безисходицата, в която съм да сложа край на живота си (да скоча от някъде, чувствам се като господин никой без никакви постижения пак на 0та). А такива мисли не бях имал от много отдавна. Аз контролирах натрапливостите си вече близо 3 години. А сега незнам какво става с мен.