Багира

Не е ли по- добре първо да видим, какво има там, а после да говорим? (ако ни се говори, де! )

Е, както винаги си прав, няма да те опровергавам ...

Инатари, много ми хареса историята със стената. Чудесен образ за ситуацията на днешния "еволюирал" човек! Но си мисля, че докато крепим стената, все ще трябва я пирони да забиваме, я гипс да забъркваме, за да запълваме дупките и тя все няма да прилича на нищо... Дали не е по- добре просто да разрушим стената?

Срещнала една нереалност друга нереалност и я попитала: "Как мислиш, какво ли е реалност?" Какъв реален въпрос! Дали може да се получи реален отговор?

Иво, каква хубава идея! Как не я видях досега! Като детската игра дорисувка, само че с думи! Вярвям, че има път през вярата, отвъд нея!

Да. Ние не можем. Нещо друго- може и трябва. И така пише в голямата книга, дето даже я наричат Книга на книгите. Боя се, че е много неразумно да считаме, че не е реално. Но пък е удобно в доста случаи да го обявяваме за нереално... Но проблемът с невъзможността на боренето има съвсем друга основа. Верно, че не можем да се борим с нещо несъществуващо, но точно толкова не можем да се борим с нещо, с което не можем. Нали не отричаме реалността на водопровода, поради това, че не можем да го поправим?!?

Да. Той е Пътят, Истината и Животът. Но не е Пътникът. Оттук идва неудобството. Докато не се проумее разликата, де! После идват други неудобства! Но те са по- малки от това, да не се сещаме, кой е Пътник и кой - Път...

Разбира се! Обаче по- лесно се казва, отколкото се живее и като така има опасност да спрем още при казването. Но да не разберем, че сме спряли... Самият ни живот показва спряли ли сме, или продължили!

Е-е-е! Така може много далеч да отидем! И какво? Изправило се едно ангелче срещу друго, и... Във форума и на много други места, и много хора го казват- във всеки момент човек прави избор и си носи последствията от това. Наличието на деца и броят им, също е (повече, или по- малко...) съзнателен избор, то ест въпрос на отговорност! И към себе си, и към детето, и към света, в който живеем! Но за цялата тази бъркотия, за безлюбите безпътни човешки същества, за жестоките деца, за жертвите им, за покритите с полиетиленови пликове бивши плодородни полета и т.н. всеки от нас има отговорност! Просто... "Природата усърдно ожида пробуждането" ни (някъде Апостол Павел го казва, но не помня къде...) Умрялото човешко общество такива ги върши...

Шахматът има огромен педагогически потенциал. И за цял живот! Но мисля, че и самото училище трябва да бъде една такава игра- като истинския живот, само че първо на ужким. Тези игри може да помогнат един ден човекът да разбере, че и самият живот си е игра! А отделен предмет- не е много разумно. И реално... А как да влезе? Знам само един начин- чрез горящи от идеята учители. Тогава и като предмет, и не като предмет- целта ще бъде постигната.

Ех... Бих добавила: Да я живеем, не да я казваме! ЦЯЛАТА!

Ужасно е! Но какво е държавата? Ние не сме извън нея, нали? Уви, всеки от нас има принос за този кошмар! Прав е бил Маркс- битието определя съзнанието, но е верно и обратното, и то- по- дълбоко е верно- качеството на съзнанието определя качеството на живота. Наистина, имаме само един проблем, но за сметка на това- фундаментален- едно от лицата му може да изглежда като липса на Любов. Не на любов, а на Любов...

Да! И още показва, че в момента ръцете и краката ни са по- близо до нас от тази Божествена природа ... Иначе защо ще ни изгаря този копнеж? Нима човек копнее за нещо, което и без друго му е достъпно, пребивава в него?

"Къде си, Божествени приятелю?!?"

Имах една много, ама много любима учителка по български език. Тя казваше: "Обществото е единно в своите изяви." Така че образованието е такова, каквото обществото ни иска да бъде, или по- точно- каквото дава заявка да бъде. Какво можем да направим? Всеки на мястото си да си гледа работата. И по- малко да търси вината в друтиге. Даже да я има, търсенето и соченето на вината в другите не е конструктивно, както (почти) всички тук знаят.

Малък проблем ... Приемам, че аз съм божествена. Приемам че всички около мен са божествени. И се изправям пред един съвсем небожествен живот. Не се и изправям кой знае колко, повече прилича на обратното. Не може да бъде небожествен, само защото аз така го виждам, май съвсем обективно не е. Какво да казвам и на кого да казвам?!?

Наистина звучи фалшиво, но това вероятно е така, защото нещо изначално си е фалшиво. Мисля си, че ако човекът можеше да бъде подобрен чрез едно, или друго поведение, техника, система от правила- Учител от ранга на Иисус Христос не би пропуснал да ги каже на учениците си. Но той им казва други неща... Подозирам, че "лечението" на недостатъците по списък е изначално обречено. Ето, ако внимателно четем вълшебните приказки, които ни съобщават много полезни неща, ще открием, че храбрият Иван- селския син, дръзнал да излезе сам срещу Чудо - Юдо, установил, че като отреже една, или няколко глави на чудовището, то драсва по тях с вълшебен пръст и на мястото на отрязаната глава даже две израстват! То ест, не е много важно да сечем смело и по много глави, тайната е във вълшебния пръст... Не че не може да режем главите- можем, но това не е обикновено чудовище, а истинско Чудо- Юдо! Трябва да се отреже само едно- вълшебния пръст! Освен това, както справедливо отбелязва и Кристиян, кое точно е недостатък? Нима не знаем, че един недостатък в някои случаи е точно обратното? Или- че едно много положително качество може да причини катастрофален низ от явления? Кой е този, който справедливо и точно ще отмери и отдели добрите качества от лошите? А кой е пък този, който ще го чуе? А ако го чуе- дали няма да сгреши повече? Може да си помисли някой, че с това изказвам теза, че темата е несполучлива. Не, сигурно е своеобразно сполучлива - нещата все трябва да започват да се поизясняват, нали? Ако не говорим за тях, няма много шанс това да се случи! Само да не забравим да продължим със следващата говоренето стъпка- правенето! Иначе казано- както отбелязва Кристиян- всеки да се залавя със себе си! И да внимава какво ще реже...

Чудя се- една врата в стена- ограничение ли е, или възможност да преминеш отвъд стената? Несъмнено- зависи от гледната точка, от желанието и възможността за употреба. Може да е така и с думите. Да, ограничават ни. Да, водят ни през Стената. От Другата страна. Без самите те да са Другата страна, разбира се. Но през тях може да се мине! От Тази страна- ясни форми, изразими понятия. От Другата страна- неизразими. Обаче за нас. И ги има, нищо, че са неизразими. И ги търсим. Жадуваме за тях. И не са хоризонта, до който все не можем да стигне, а Друга реалност. Може би така японците са измислили изумителната форма хайку. Мисля, че тя дава най- ясния образ на това, което имам предвид. Думи за 15- 23 срички... Самите те не са кой знае какво. Но са врата! Някои врати са по- тесни, други- по- широки, едни- за Там, други- Не за там...

Еми по това време на денонощието...

Абсолютно! И най- подходящото твърдение в темата за думите!!!

Валентин, и единия и другия платноход е нужен на този, за когото пространството е проблем. То ест- който си остава в рамките на света на преходността, на двойнствеността. А това не е Божието царство. Ако то не ни интересува- няма да ни тежи да сме си една хармонична част от света на преходността. Но ако Божието царство ни вълнува по някакъв начин, ще ни преследва дълбоко усещане за дисхармония. Незапълнимо с нищо, освен с едно. В "Книгата на Мирдад", например, се говори за Дълбокия Копнеж. И какво може да го утоли! Напълно съм съгласна и точно затова ми се струва, че плочата е развалена. Напълно съм съгласна, че не може да се унищожи по механичен начин. Но и без друго не ми изглежда, че Венци предлага такъв странен и и безперспективен начин! А това, че някой отхвърля един проверен начин може най- малкото да означава, че за него има други начини. Кой може да каже за кого кой начин е подходящ? Но проблемът за истинността (например- на метода за откриване на Пътя) е друг и има интересни мнения в темата за истинността! Направо си е така. И на мен ми се струва, че или времето ми е много малко, или изобщо го нямам. И че така е не само с мен! Но каквото трябва да стане, ще стане за колкото време е необходимо. Времето е фактор в света на преходността! Ако Платон е прав за сенките и пещерата, има и още Нещо!

Защо ми се струва, че съм чела израза "Моето царство не е от този свят!"? Как да съчетаем двата израза? Иначе предрожденното възпитание е факт. Аз поне имам сериозни лични доказателства за това. Очевидно не само аз, разбира се. Но това си е част от нормалното култивиране на човешката личност. Дали ще го постигнем чрез изтънчено програмиран секс, диети, астрологични вглеждания, разумно и целенасочено поведение, дори расов подбор- какво променя същността му? Това са елементи от изграждането на човешка личност, но човешката личност си е човешка. Един стар мях!

Не съм сигурна, че има друг ум. Тук може доста да се забалтавим в излишни терминологични спорове. Което изобщо няма да промени състоянието ни, а ще отнеме още малко време в илюзия за търсене на правота... И да има друг ум, ние не сме при него. Иначе- прав е Венци, що щем тук? Ама може и да сме като хипопотама- хем до шия в тинята, хем ни е много хубаво...

Гледам развитието на разсъжденията в тема "Думите". Радвам се с тъга на последния постинг на Венци № 135 (майче?).Какво да се прави?!? За всичко си има време! Има и време за съзряване, не идва, когато на нас ни се иска, а когато дойде! Иска си човешкият плод деветте месеца, иска си детето, което ще тръгва на училище 7-те години, и възможността да излезеш от розовите пелени на любовната омая на този свят също си иска своето време... Не става по- рано, отколкото може, и това си е! И да ни се казва, и да не ни се казва, и да знаем, и да не знаем, и да боли, не и да не боли, и да недоумяваме, или да ни е ясно- това си е! Нека искриците от Божественото семе, посято във всеки от нас да осветяват пътя на всички търсещи, та да не пропуснат Времето! Пък който- когато... Мир и Светлина!