Багира

E, като използваш Аза като синтезатор, не виждаш ли какви чудеса ни синтезира? Ама и аз какво питам! Значи ти харесват! Взирам се, взирам в евангелията- библейски и апокрифни. Бе никъде не виждам да пише за Аза като синтезатор... Даже и с други думи. Май в обратна посока сочат ...

Честен поглед върху себе си? Боя се, че принципно не го желаем. Иначе, ако го желаем, защо да не вземем и да погледнем честно на себе си? Не мисля, че има особено голямо значение самокритичността ни, дали тя ни посочва 3, 5, или 15 лоши черти, които пречат на нас, или на тези, които общуват с нас (в крайна сметка- пак на нас...) Всяка от тях е ново приключение, ново предизвикателство- "Давай сега да се преборим с това!". И кой се бори? Този хитър "Аз", който е готов дори на такива жертви, но само и само да го оставят ТОЙ да се бори? Пак той да дърпа конците? Че даже с ореол на герой? Да... честния поглед върху себе си не е лесна работа... Може и страшничка да е...

Напълно съм съгласна, Maxi! Този поглед върху вегетарианството обяснява защо от някои вегетарианци капе повече кръв отколкото даже и от някои професионални касапи! И как вегетарианството в някои случаи направо прилича на пречка! За съжаление и смного други предпоставки и начални условия нещата стоят хо същия начин! Е нищо, де! важното е да се усети човек!

Ами да! Така -преценявайки позицията на различните мнения, разбираме, че фанатичното безверие също води до глупост. Особено голяма глупост се получава, когато вироглавието слага капаци на очите на хората и те отказват да приемат каквото и да е извън тези капаци. Е, това важи за всичко, не само за прераждането. И е верно за всички хора! И за изказалия това твърдение! Надявам се сред четящите тези думи да няма чак такива окапачени!

Прераждане - в смисъл, че не всичко от човека се разпада след смъртта- има. Конкретната азова личност изглежда наистина е уникална- ражда се и умира и това става само веднаж. Нещо, обаче, остава. Но това изобщо не е утешително, защото, както тук на много места казаха много хора, човек помни твърде малко, или направо нищо. Което пък, както аз казах, не е лошо, защото хорат в това си състояние, в което са днес, не биха могли безпроблемно да понесат бремето на толкова много спомени. Какво да говорим- щом трябва да бъдем специално подготвени и обучавани да прощаваме... Наистина възниква въпросът- като не помним- каква е ползата? Ами няма полза! Прераждането не е спасение, а твърде неприятно последствие! Би било направо проклятие, ако причината за него е външна. Но по- скоро това е необходима закономерност при ситуацията, при която е съвременното паднало човещко същество. Орлин, като се замислиш в подробностите на прераждането, ще видиш какъв кошмар всъщност е това! И ми се струва, че хората затова се съпротивляват на тази идея- приемането и и вникването в нея е доста по- страшно от неприемането! Къде къде по- лесно е да кажеш- "Няма такова нещо!" И колкото и да са се старали редакторите на текстовете на Библията, даже там е поостанало нещичко като следа от идеята за прераждането (само аз се сещам за Евангелието от Матея- гл.11, ст. 14- доста трябва да си поиграем с думите, за да ги изтълкуваме в друг смисъл, подозирам, че има и други места, но не мога сега да ги посоча точно) Какво точно се преражда - това е друг въпрос- ако човек отгатне гатанката на Сфинкса- ще знае и какво точно се преражда. Колко от нас са я отгатнали? И какво от това? Да не би всичко, което приемаме и използваме, да можем да обясним? Може ли да се злоупотреби с идеята за прераждане? С всичко може да се злоупотреби. Например - с идеята за един живот. Между другото- трудно мога да си представя по- нелепа и безперпективна идея от идеята за един живот и безкраен престой в Ад, или Рай, където и да се намират те...

Захи, наблюденията и съмненията ти са много точни и в крайна сметка сигурно ще те изведат на ниво по- добро разбиране за света. Те може да показват, че теорията за прераждането е несъстоятелна, но може и да показват, че е несъстоятелна във вида, в който е масово известна. Ето няколко тезиса, върху търсещият си струва да размишляват: 1. В гръцката митология се говори за царството на Хадес. Говори се и за река на забравата. Не се уточнява кой пие от нея. Има редица случаи, от които ясно се вижда, че душите (или там каквото е), които са там, не само че помнят, но и разбират какво става в момента в света на живите. Някои от тях дори виждат и какво ще се случи, та затова на Одисей се налага да отиде чак до там, че да получи съвет от един прорицател. Но може ли да има излишни детаили в едно такова древно и важно за хората знание? Някакво предназначение все пак ще да има тази река на забравата? Логично е, след като на влизане душите нямат нищо общо с нея, на излизане пък да имат... 2. Добре че не помним! Колко обиди и кривотии помни човек от един живот, и с това се трови, разболява, погубва, та ако от повече да вземе да помни- олеле! Памним ли покрай кой камък сме минали онзи ден? Да не би да не сме минавали покрай него поради тоова, че не помним? 3. Счита се за благодат това, че част от човека не умира, а се запазва. Добре, обаче ако всъщност така той някак не се поучава съществено? Какво развитие е това? Има само една хипотеза, която обединява тези два факта, само че не е особено приятна: Прераждането е реалност, може би наистина част от човека се разгражда, а друга част- не, спомен за предишните "животи" се запазва в част, до която личностното съзнание обикновено няма достъп, и прераждането не е благодат, на която следва да се разчита за развитието на човека, а неприятно следствие, без което може и да може да се мине, иначе в учението на Иисус Христос на него щеше да се разчита, но при определени условия. Има факти, които показват, че Иисус Христос и учениците му не са вярвали, а направо са знаели за прераждането, но явно не са разчитали на това. Накратко- нещата изглеждат така, сякаш прераждането е факт, но не е благодатна основа за развитието на човешкия дух. Учението на Иисус Христос явно се основава на друг начин за изпълнение на човешкото предназначение.

Така е. Но защо си затваряме очите за фактите, доказващи прераждането? В редица случаи даже нямаме нужда от продължения на очите, фактите просто си висят пред тях! Обаче въпросът е:" И какво от това, че прераждането е факт?"

Чудна работа! Виждаме ли атомите? Знаем, или вярваме, че ги има? И за какво му е на невежия сила?

Направо дзен- сентенция! И ако беше тръгнал да обясняваш как се молиш, или как грябва да се молиш, щеше да кажеш не само че много по- малко, но и много по- не това!!!

В богомилството намираме общата идея, която седи в основата на всички религии, защото то е една от конкретизациите за своето време и място на Универсалното Учение. Затова и ни звучи като живо слово. Защото Е Живо. Остава да го чуем и ние! Да заживее и внас!

Изглежда че всички ние знаем, че приятели има, и приятелство има. Но всичко на този свят се променя, не е трайно, постоянно. Може и да имаме спомен от един свят, в който не е така, та затова да търсим постоянните приятели (така търсим и други постоянни неща), но пък и ние самите не сме чак толкова постоянни и истински, та как ще ги имаме? Може би пътят към истинското приятелство минава през истинската същност на човека? И като я намерим, ще намерим и истинските приятели?

За интересуващите се от гностицизъм и херметизъм, както и от възможностите им за съвременно приложение и звучене: "Египетският прагносис - І част" от Ян вав Райкенборг. Успех в нърсенето и приложението! Оф, тази бързотия! Името на автора е Ян ван Райкенборг!

Изглежда, че една голяма опасност е да се страхуваме от опасностите. Друга опасност е да се правим, че ги няма, да ги подценяваме. Просто защото всъщност си ги има! Като разлиствам някои от любимите си приказки, например, виждам един интересен практически съвет в приказката на Николай Райнов за тримата братя е златната ябълка- Най- малкият брат видял ужаса на по- големите си братя и как те подплашени бързо- бързо избягали от кладенеца, в който явно се била прибрала ламята. И той ги помолил- като разлюлее въжето, което ще рече, че става страшно, да го спускат още по- бързо и още по- надолу. Така успял да мине- и му било страшно, наистина, но минал и страшното свършило, защото той минал - въпреки него! Направо Среден път!

Обаче бележката на Донка беше насочена не към някой изобщо, а към всеки от нас - лично. Така че мога да кажа: да, имала съм случаи да се поуча от грешките на други, когато съм съпреживявала сътвореното от тях и резултатите от него. Ето, не правя грешките, които моите родители, също и учителите ми, правеха по отношение на мен, като доста се стараех да запомня какво не ми харесва, за да не го правя и аз. М-м-м... правя други грешки... Но не тези! Но ако не ги бях съпреживявала, сигурно щях и аз да ги правя! И внимателно гледам опасностите, в които търсещите мои близките са се заплели. За да ги избягвам. И в края на краищата човек по- лесно вижда другите!

Къде е Рим, къде е Крим?!? Да познаваш някого, който не би убил САМО защото е видял, разбрал, чул какво става с някой убиец- например, как се терзае от угризения, или в затвор? Мисля си, че не е достатъчно да ЗНАЕШ нечий личен опит, за да се възпреш, да се поучиш от него. Ако го съпреживееш- (обаче това пак си е почти собствен личен опит, само че без реални тежки последствия!) по- може да стане. Но това важи за всички области на човешкото знание. И си е различно от мъдростта. Между другото, съвсем реална опасност в духовния път е да не се интересуваш от това какво е станало с тези преди тебе... Но колко често човек бодро заявява: "Да, ама това няма да се случи с мен!" И о, чудо! И с него се случва! И пак, и пак... Какво друго ни остава, освен да опитваме отново и отново? Само дано да пробваме по РАЗЛИЧНИ начини, защото старите водят до стари резултати!

Най- добре си го е казал Висоцки: "Лучше гор могут быть только горы на которых еще не бывал! ............................................... Луче гор могут быть толко горы, на которых никто не бывал!"

Да, ама знаем ли я? И вършим ли я? Резултатът- животът който водим, показва ли, че така правим? И защо иначе апостол Павел ще казва (послание до римляни- глава 5, ст. 19) " Защото не доброто, което искам правя, а злото, което не искам, него върша"

Ха! Като се замисля, наистина не мога лесно да посоча случаи, когато някой, или аз, се е поучил от чежди грешки! И наистина това става, ако и аз направя нещо подобно, та да мога да видя всъщност грешката. Обаче от това следва, че не Мъдростта говори в човека !

Много си прав! Което пък отива и към мнението на Венци, че осъждането е изява на егоцентричната личност и както и да "превъзпитаваме" стремежът към тази изява- с това не променяме същността на проблема. Другият трябва да расте, а аз- да се смалявам... И наистина, не изпитваме желание да ни болят собствените мазоли, но нещо ни се рита, де! Що да не са чуждите мазоли! И как да ги лекуваме? Проблемът не е в мазолите, а в краката, които не вървят накъдето трябва и с каквото трябва обути! Иначе може да си лекуваме мазолите, но няма да ги махнем!

Ето две допълнителни гледни точки към въпроса за съденето: 1. Ошо обръща внимание, че когато човек оценява нещо, дава му личната си оценка, което може и вид съдене да е, всъщност товори за себе си, разкрива себе си, с една преценка показва и нивото си, измерителната си система и мерните единици! 2. Мирдад (то ест авторът на "Книгата на Мирдад" - Михаил Найми) казва, че когато човек съди (това вече е по- силно и не е толкова неутрално, като даването на оценка) -спъва както този, когото съди, така и себе си, двамата се оказват овързани един в друг и в това осъждане. Струва си да се замислим- толкова ли е безопасво да съдим, както изглежда на пръв поглед и както все отвътре ни идва да го правим...

Интересна и важна тема! Когато разбрах, че съм търсеща, не се замислях много -много за нея. Мислех си, че методът "проба-грешка" от който явно няма как да избягам, ще ми позволи- рано, или късно, да открия правилния път. Някоя и друга цицина- е, какво от това- част от търсенето! Но не се оказа точно така. Някои цицини наистина могат да повредят безвъзвратно главата, че и други части, поне за този живот! Като гледам, Иво още отначало е направил много точен списък на опасностите. И все пак ми се струва, че всички те ще да имат един общ корен. И това е- желанието на Аз-а той да действа, той да се развива, той да се променя, да еволюира. Така и йога може да се превърне в капан, и Силва метод, и рейки, и какво ли още не! Не че сами по себе си са капани, но когато Аз-ът реши да ги използва, за да подобри себе си и да подобри Този свят, всички средства, които той реши да използва за тази цел, се превръщат в опасности! Така дори наистина човек да е намерил Пътя, да е стъпил, много лесно може и да отстъпи- в момента, в който реши, че той самият постига нещо... Малко ли примери има?

Доколкото разбирам, стремежът си е стремеж, копнежът е преди стремежа и на друго ниво, изобщо- нещо друго. И може да създаде стремеж. Диамантената воля ще да е от порядъка на сремежа, обаче. А Волята- от порядъка на Копнежа. И Мирдад говори за Големия Копнеж! Докоснатият от него не може да се утеши вече с нищо друго, освен да тръгне след Зова му!

Да... Че какво от света не е физико- химичен процес? Бих конретизирала, взаимното привличане и вълнови процес, енергиен. Оттам нататък- каквито енергиите- такова и привличането. Тук на много места доста хора правеха разлика между Любов и любов, така че и за това нещата също са ясни, в терминологията и представите на разликите... Но ми се ще да вметна, че подсъзнателното наистина е едно коварно море, но си е наше. И не е изключено познавайки себе си, да познаем и подсъзнателното. А и ако го оставим да ни стои в гръб, та да ни изненада, когато не искаме... Рисковано е, почти колкото да се впуснем само в необятните му простори, без да имеме още нещо като цел пред себе си... Пътят е някъде по средата, ако под среда разбираме нито едното, нито другото.

Дали обикновените думи могат да опишат духовния човек? По добре е да се обърна към призната мъдрост, която убедително може да изведе отвъд думите, например: "Който умее да ходи- не оставя следи; Който умее да говори- не прави грешки Който умее да смята- не употребява сметало; Който умее да затваря- не употребява мандало, но да се отвори е невъзможно. Който умее да завръзва не употребява въже но да се отвърже е невъзможно" из 27 стих на "Дао дъ дзин"- Лао Дзъ, превод- Ленин (Люлин) Димитров Има и още, но и това не е малко...-

Да. Да! ДА!!! Ха! Май не очаквах точно такъв калиграфски резултат, трябваше да е: Да. Да! Да!!! Истинската молитва със свои думи е всъщност... отвъд думите! Състояние и живот на молещия се!