Багира

Хъм-м-м... На мен ми прича на обратното. Това, че сме тук, ми прилича на резултат от твърде сериозна грешка. Може и да не гледаме на това като на грешка, а само като на събитие с неприятни последици. Не знам дали е правилно мисленето, довело до това, не ми харесва резултатът. Е, ако на човек му харесва този резултат, и мисленето ще да му изглежда правилно. Това е точно така, обаче пак- като гледам резултатите- не ми изглежда мисленето да е правилно. Колко балансирани хора познавате? А колко небалансирани хора познавате? Защо трябва да полагаме толкова усилия да се балансираме? Значи балансът все ни убягва... Нека не ви звучи това песимистично! Само твърдя, че е добре да имаме куража да виждаме нещата такива, каквито са, а не каквито ни се иска да изглеждат!

Направо няма друг начин! Какво можем да искаме от другите, ако не го искаме от себе си? А и колкото и да ни е яд на моменти на държава ни (може и перманентно!) , в нея като неразделна част влиза всеки един от нас...

Донякъде съм съгласна. Но бих определила нещата малко по- иначе: паневритмията, както и други техники - йога, тай чи чуан, рейки, и безброй други може да създават предпоставки да се развие правилно мислене. Влияят върху мисленето. Но сами по себе си не ни учат на правилно мислене. Едно единствено нещо ни учи на правилно мислене, то е в нас, но спи. Иначе нямаше да сме тук!

През земите на българите два пъти е минало Универсалното учение. Аха-аха да мине и трети път. Едно време ни учеха, че битието определя съзнанието. После се оказа, че е само донякъде така, даже твърде донякъде. В по- голяма степен съзнанието определя битието. Така че щом не ни харесва битието ни, явно трябва да се погрижим за съзнанието. Така че дано на третия път поне стигнем до Универсалното учение...

Бе хубаво е човек да си е енергийно балансиран! И не е хубаво да общуваш с такива, дето се балансилат за сметка на другите около тях... Всеки трябва да се грижи сам да е в добра форма, за да не тежи на другите. По някое време се занимавах с тай чи чуан. Това ми позволи да установя, че в паневритмията има доста елементи, които могат да се срещнат в тай чи чуан формите. Така или иначе, има много начини за постигане на енергиен баланс. Въпросът е да не си помислим, че те ще ни решат проблемите. По- скоро нещата се развиват така: Балансираме се по един, или друг начин, успокояваме се, после се оказваме разбалансирани, пак правим упражнения, може и друга система да потърсим, и пак... Докато ни поомръзне и се запитаме:" Защо все така се налага да се балансираме? Не може ли основното ни състояние да е балансирано? Да не би ОСНОВНОТО НИ СЪСТЯНИЕ ДА Е НЕБАЛАНСИРАНО?"

"Да бъдем благодарни, че Учителят Петър Дънов отново ни събра!”10.05.1998г. София " Със сигурност може и по- нататък да се отиде! Със сигурност и трябва да се отиде по- нататък!

Здравейте, търсещи! Сравнително ясна е Планинската проповед, но всъщност никак не е лесно да живееш според нея, или поне това е едно от простите обяснения на фактите около нас. Особено трудна се оказва тази проповед за изпълнение в частта за съденето и осъждането! Изглежда ми поучително да потърсим отговори на няколко въпроса: 1. Какво по- точно се случва с този, който съди? А който осъжда? А какво с този, който бива съден? Осъждан? 2. Какво означава всъщност да съдиш? А да осъждаш? 3. Какво правите, когато ви се изпречва необходимостта да изразите несъгласие, неодобрение, как избягвате капана на съденето? 4. А какво правите, когато вас ви съдят? Осъждат? Или да потърсим отговор на какъвто и да е друг въпрос, който ви вълнува по тази тема!

Може някои и да могат да си осигурят безпроблемно раждане вкъщи, но като цяло наистина това е опасна авантюра. В близко семейство имаше един такъв опит неотдавна, по чудо не завърши трагично. Дори да има човек отлични условия и даже добър лекарски екип, все пак една клиника има повече възможности за адекватна реакция. Съвременното здравословно състояние на младите майки не е добра основа за такова приключение. Обаче ми е интересно друго: Някой има ли информация за възможност у нас за раждане във вода?

crunk master, разбира се, че нямам! Не съм била там, ПОД скалите! Казах какво видях ОТ скалите и НА скалите! Скалите, които видях там, ми приличат на скали, под които има... скали! Доста здрав, цялостен и плътен гранит! Дали може да има нещо в него и под него? Всичко може! Но не е много лесно... Мисля си, че ако знаеш, не е проблем кажеш. Ако не искаш да кажеш- имаш право, но пък защо ще казваш: "Аз знам, но няма да ви кажа!" ?

Харесва ми това подредено изброяване! Въпреки "доста"-то, се сещам и за още едно качество на немалко търсачи : 10. Всъщност съвсем не иска да намери, защото подозира, че с това ще приключи търсенето му (то не е така, но страхът е реален и достатъчно голям)! Естествено, не е задължително Валентин да е съгласен с тази добавка, тя е за моя списък на качества! А може и да се съгласи!

Ах, много искам да си прав, но лесно се приказка разказва, трудно се работа върши... Иначе казано- теорията показва едно, а практиката- друго. Явно практикуващите в случаите, в които става това разминаване, не отчитат и някои други фактори...

Съгласна съм. Има няколко мънички проблема, обаче. Единият е: Кой, или какво ще преодолее това его (опитите то само да се преодолее са обречени, макар че все отнякъде трябва да се почне), и другият е, че като което всички сочещи Пътя твърдят, че трябва да се случи, ще се срещнем с факта, че природата не търпи празно пространство. Много неща напират да заемат това освободено пространство...

Безспорно е така! Обаче ако някой си мисли, че една съвременна майка може да кърми с тази лекота, с която уж се подразбира, поради състоянието и на майка- просто греши. На майките трябва да им се казват и показват разни неща, иначе си остават с доброто желание и с немайчините храни. Разбира се, има изключения, но те, както обикновено, потвърждават правилото. Мога да бъда полезна с опита си на немалко майки, които получават бучки по гърдите, ранички, или които нямат достатъчто кърма. При всички случаи- успех, майчици!

E, за всичко си има време и място. Обикновеният човек е наистина обикновен, но не и незначителен! Нека всеки да направи каквото може! И да си отваря очите на осем, защото толкова престъпления в човешката история са оправдавани ... с изпълнение на божията воля...

Напълно съм съгласна! Все пак предполагам, че своите думи предполагат по- дълбока искреност (без винаги това да е особено сигурно). Поради това не би трябвало да има значение с какви думи се молим- свои, или заучени. Ако заучените са заучени, защото са всъщност и свои- все едно е! Ако, обаче, не са като свои, може нищо да не се случи (в по- добрия вариант), или молещият да си докара сериозни бели, та после да познае състоянието:"Аз ли криво ти се молих? Ти ли криво ме разбра?"

Проблемът престава да бъде проблем, ако погледнем от друга гледна точка. Не Той допуска, или недопуска, това е наша задача, да не допуснем, или да допуснем. Наистина донорството има "тъмни" страни - както чисто телесни, така и в духовен план. Считам, че при кръводаряването нещата не стоят така остро, т.е. съм съгласна със забележката на Венци. Но както се опитват сега да организират юридически нещата с донорството, това е една хубава врата за много злоупотреби. С толкова много неща злоупотребихме, та с това ли няма?!? Да, по- добре е тази врата да не се отваря! Единственото сравнително справедливо решение е донорствто да е възможно, само при изрично изразено желание на самия донор. Макар че- каква ти справедливост...

Тук и одвъд... Ах, как можем да паднем в капана на думите, да заспорим - какво е тук, къде е отвъд, къде е спасението... Няма, няма тук и отвъд, едно е... Но има друго, което е отвъд тук и отвъд отвъд, което само си мислим, че е отвъд... Затова: Вървя по моста. Между миналото и бъдещето. Живея сега.

Обезценили са се думите, и се лъже, защото такъв е ходът на това, което си мислим, че е еволюция, но изглежда е обратното. В рамките на този избор, на този човек, това е неизбежно. Ако не ни харесва, трябва да търсим корените на явлението.

Не е неверно. Андерсен описва една вълшебна градина (в "Снежната кралица"), в която много мили, красиви, симпатични цветя разказват винаги с голямо удоволствие... само собствената си история и съвсем не могат да излязат извън нея. Но самият факт на участие на Cryptophore ме навява на подозрението, че май му се иска да не е точно, или само така! Иначе защо човек ще употребява толкова думи, за да каже и на себе си и на тези, с които уж говори, че нито говорят, нито има смисъл да се опитват, щото даже и не разбират, че са далеч от истинския разговор? Е, има светлина в тунела! Даже не е от насрещния влак!

За мен приликата е максимално добра. Така си представям и аз проблемът ни. Така е. Двумерните се сещат, че са били тримерни. Показват им много пътища това да стане. Посочват им пресечната точка на двумерния и тримерния свят. И са един в друг тези светове, и нямат нищо общо. Ако е шизофрения- и аз съм в кюпа! А според мен мечът е за да се разрушат оковите, които пречат да се излезе от двумерното в тримерното пространство. Или в повече мерното, от нашето!

Изводът е ясен- каквото повикало- такова се обадило... Но това беше в рамките на шегите... Темата си е сериозна, но не знам дали може и трябва да се казва нещо повече от това, което е казано до сега. Даже май бяха казани и някои неща в повече, но нищо де, нали търсенето също е много важно, някои казват- повече и от намирането... Понеже Истината е и отвъд нас самите , и отвъд разумението ни, и отвъд думите, които използваме и разбираме, ясно е, че търсенето ни може да бъде добро и като събиране на парченца пъстра и сложна мозайка (за мен това се случва във форума), но може да се окажем и в ситуацията на тези, дето отишли да видят слона Чудният слон и голямата картина на живота (вариант на тази много поучителна история има тук- "Чудният слон и голямата картина на живота" - от притчите във форума (съжалявам, не знам как да го направя на линк!) Нека да си търсим, но да не се вземаме чак толкова насериозно! Не е много полезно и... истинно!

Благодарениена информацията, дадена тук, се запалих и реших да видя сама това чудно място. С помощта на Силвия конкретизирах възможностите за достигане. Наистина, преживяхме с моя съпруг чудесно пътешествие, не видяхме, а ПРЕЖИВЯХМЕ това вълшебно място Белинташ! Не е много лесно да се стигне до там, ако нямаш ячка колица, или подходящо микробусче, но и нашият велосипеден начин не е невъзможен. А там... е Белинташ... Каквото и да кажеш... неописуемо място! Благодаря на всички, с чиято помощ стигнахме и се върнахме и пожелавам на много хора още да отидат там, да преживеят... може би ще разберем по- добре себе си, корените си, пътя си, ще станем малко по истински ?

Мно-о-ого питаш! Къде е началото на онзи край, с който свършва началото... За хората нещата са истински, докато те си мислят, че са истински. И ако си мислят, че нещо е заблуда, тя е съвсем истинска заблуда. Докато и вярват... А Истината е и отвъд хората и отвъд нещата.

Малко ми е чудно! Оринави, наистина ли искаш да знаеш отговорите на тези въпроси?!? Мисля, че картината за общото и различното (оттам- и многобройността на религиите) се прояснява доста в един хубав букет от мнения- постинги № 7, 16, 17, 24, 45, 61, сигурно и други... Иначе човек може да си пита, но от правилността и смислеността на въпроса зависи и отговорът! Ошо дава във великолепната си книга "Синапеното зърно" следния образ: Искаме да стигнем, да речем, до Делхи. Гледаме указателна табла- "Делхи" . И започваме да я анализираме, разрязваме, изследваме, накрая я захвърляме ядно и казваме:"Бе кой глупак е написал това нещо - тук няма никакво Делхи!" Да... учителите, свещените книги, ученията, понятията в тях, образите, са указателни табели... Нека не се забождаме чак толкова в тях (е, ако правим това от любов към спорта- може! Но значи целта е друга! ) Нека не ги смесваме с крайната цел...