Кон Круз

Мария, Мария, Мария-Хуана Сънувах, че отново съм студент. До края на следващия ден искам да изкарам някакво обучение на открито, при преподавателка, която преподава и физическо възпитание (денят след сънувания беше последния възможен). На терена, на който се води обучението имаше чакъл. Като че ли дисциплината беше свързана със строителство. Имахме физическо, но учителката не можех да я видя. Излязох навън да я търся (нищо, че имахме час по физическо). Качих се на една близка поляна (изкуствена явно), намираща се на десетки метри от земята (между нея и земята имаше празно място, нямаше склон - скочиш ли, пребиваш се). Взех да тичам волно по зелената трева, чието име беше марихуана. Желанието ми беше от аромата на множеството стръкове да се упоя. Надявах се, че ръководството на вуза няма да ми направи проблем задето тичам по тази поляна. После вече отново бях долу в сградата, в която е физкултурния салон. Стори ми се, че учителката която видях е точно тази, която ми трябва, но не бях напълно сигурен. Все пак и казах, че искам до утре да изкарам някакво обучение, което тя дава. Не можах да го назова. Не ми обърна внимание. П.П.: Никога не съм се друсал, нямам и намерение да го правя.

Нещо любопитно. Д-р Нютън и неговите ученици са хипнотизирали хиляди хора. Никой от хилядите не е видял демони.

Щом като има мъже феминисти, това значи ли, че има и жени мачистки?

"Роби на съдбата и на шанса, крале и отчаяни мъже - ти покосяваш ги с отрова, война и болест. Но макът и отвари карат ни да спим по - добре от твоя допир. Защо да се поддаваме тогава - един кратък сън и се събуждаме за вечността. Няма да има смърт. Самата смърт ще бъде мъртва." - из ирландския филм "Дориан Грей" (2009 г.). ........................................................................ Доктор Фауст (1967), Великобритания. "Друга версия на средновековната легенда за д-р Фауст, продал душата си на дявола. Фауст е учен в Университета във Вюртенберг, където получава докторска степен. Огромният му апетит за знания и власт го подтиква към използване на черна магия, за да призове от Ада Мефистофел. Той продава душата си на Луцифер в замяна на 24 години, през които Мефистофел ще бъде негов слуга и ще изпълнява всички негови прищевки. Фауст подписва договора с кръвта си и Мефистофел му разкрива светът на дявола."

Тъмните духове понякога воюват ли помежду си, бият ли се едни срещу други?

Добър вечер, лейдита и джентълмъже. Относно идеята за издаване на книга, която ми даде User123 - мислел съм си го. Не искам да се самоподценявам, но не съм сигурен, че много хора биха си я купили... А сега малко да ви уплаша... Срещата ми с белия братко Хараш Може би беше в началото на годината настояща (или към края на миналата), когато се срещнах за пръв и последен засега път с брат Елеазар Хараш (накратко 5-yo от Варна). Преди да кажа какво точно се случи, ще уточня: нямам нищо против него. Възприятието ми за него е неутрално. Чел съм негови текстове, слушал съм лекции (най - вече). Интересни неща говори. Даже веднъж си бях поръчал негови книги без да искам, но отмених поръчката, защото нямах достатъчно желание да ги чета. Не мога да потвърдя или отрека огромната част от казаните неща, но по отношение на някои съм бил несъгласен или поне са ми се стрували със съмнителна достоверност. Изпитвам някакво уважение към него - изглежда умен и чист човек. Срещата ми с брат Хараш беше неприятна за мен (за него не знам - може и да е приел станалото с любов или неутрално). Намирах се на долния етаж в бабиндом. Бях облечен целия в черно. Хараш - седнал на дивана, а аз срещу него се намирам и без усилие левитирам. Гледам го отгоре как обяснява нещо на невидима за мен публика (не чувах какво). Може да е имал астрални слушатели. Каза в даден момент нещо, с което не бях съгласен (подразних се). Май не бях във възможно най - спокойното си състояние.. Наежих се като леопард (буквално). С двете ми ръце направих жест като на хищник показващ ноктите си (свих си пръстите), направих и хищническа гримаса (бях готов да се стрелна надолу и да впия зъби и нокти в слабото му праведно тяло с риск да си счупя зъб). Гуру Хараш не реагира враждебно. Гледаше ме спокойно с небесносините си очи и му се размина оглозването без упойка от хищния Кон. След това него го нямаше вече (може би се телепортира нанякъде). Богу Хвала, че не ми каза нещо навъпреки, защото можеше да натрупам такава тежка карма, че да трябва да я чистя и в бъдещи съновни животи. В стаята се бяха събрали мъже, които си бяха устроели банкет. Насядали около съединените две малки маси. Отрупали ги с ядене и пиене. Аз вече стъпил на пода, оглеждам ги строго изпод вежди с леко наведена глава. Ако не ме лъже паметта ми, в лявата част на масите (мое ляво) беше седнал Валери Симеонов. Сякаш ги критикувам задето пият алкохол. Но тази ми строгост беше привидна, беше шега (всъщност не ги критикувах). Не ги критикувах, но и не ги насърчавах да пият. Бях неутрален. Замислих се на какво още може да се дължи съня ми с Хараш (освен на това, че да речем съм се почувствал леко подразнен от някои негови думи преди време...). В една своя лекция той казва така: "Спомням си, един овчарин, и той ми разказа една случка: много силен вълк – а той си пази овцете, има една сопа. Каза: „Ако я хвърля, дали ще го уцеля – после какво ще стане?“. Прав е. Никога не носех и малка пръчка, защото това е капан. Туй означава да си изоставил Бог и Словото и да разчиташ на някакво външно оръжие – то е както като носиш патерица. Означава, че прехвърляш енергията на патерицата и краката ти започват да стават все по-слаби: т.е. трябва да вярваш в Бога докрай. Не казвам, че само вяра е достатъчна. Но няма да забравя това – и известно време, мисля, че се свестявах, защото беше много рядка среща... както и да е." Край на цитата. Разказът продължава с това как е успял да се спаси от вълци благодарение на силната си концентрация. Тоест, без използването на физически средства, а с мисълта си, с вярата си. (http://predisorderly66.rssing.com/chan-61058818/all_p25.html.) Преди година, припомняйки си разказа му за срещата му с вълците си помислих, че би било интересно да се направи ето такъв експеримент. Не вълци, а аз да го нападна, а той да се опита да ме спре чрез техниката, която е приложил спрямо вълците... И да видим какво ще се получи като резултат... Струва ми се, че съня ми в който му се ежех на Елеазар го сънувах именно след мисълта ми за такъв експеримент (вероятността да е точно така я определям като "огромна")! Дали пък не се е вмъкнал в съня ми, за да ми покаже, че може и с мен да се справи благодарение на силната си вяра?!

Чували ли сте за американското изобретение "касичка за псувни"? Прилага се по отношение на деца.

Чел съм, че Бог (творецът на съответната вселена) еволюира. Ако е вярно, значи не е в окончателен вид. Ако не е в окончателен вид, значи ли това, че не е съвършен (в смисъл на безгрешен)?

Ако Абсолютът е безличностен, как може да създаде и управлява План за Вселената?

Тоест, развила си умението винаги да сънуваш осъзнато? Има хора, които се сънуват и се оказва, че са имали един и същи сън по едно и също време.

За да те успокоя ще кажа, че аз съм губил повече време във връзка със сънищата ми.

Определено си те бива. Ако се срещнем в някой сън, не бих желал да влезем в конфликт (даже е по - добре да обединим силите си за нещо позитивно). Но да знаеш, че ако решиш да премерим шпаги (макар че едва ли ще искаш, защото това е по - типично за мъжете), няма да ти е никак лесно. Летенето ми е като детска играчка (стигнах веднъж до края на Вселената). Свръх сетивност? Не знам какво визираш точно, но съня с лудницата имах телепатия в някои моменти (по принцип не я владея, но може би в следващи сънища ще ми се усили). Телекинеза не помня да съм проявявал. Промяна на физическото тяло на човек - веднъж превърнах първия ми съквартирант в муха, която избяга от квартирата (преди това го бях прекарал през други трансформации). В един сън пусках огнени лъчи от очите ми. Веднъж бях предизвикал наводнения в Северозападна България. Та ако се засечем в страната на сънищата, по - добре би било да не ставаме врагове, защото околните може доста да пострадат по време на битката ни.

За едни Абсолютът (от който е произлязъл Отец.../Отците) е безличностна сила, а за други е личност, която даже си има име. По принцип приемам, че е безличностна сила. Но понякога се питам (доста логичен въпрос, който съм научил от християните): "Може ли нещо безличностно да създаде личност?"

В съня с лудницата има един тънък момент. Лудите не носят наказателна отговорност... Който момент обаче не осъзнавах в съня. Неволен защитник на непознат Сънувах, че с някакъв непознат мъж вървим нанякъде (имам смътното усещане, че сме били в града на покойната ми баба). В съня ми беше познат. Няколко негови приятели и познати (но не мои) го повикаха по мобилния телефон, били загазили. Отиваме с този мой съновен познат на мястото на проблема. Подкреплението за обадилите се се оказа по - голямо, отколкото те са очаквали (вместо един, двама помагачи). Проблемът обаче са поне 15-тина мъже (сред тях нямаше хилави или дебели) облечени в панталони приличащи на войнишки. Някои от тях бяха с черни слънчеви очила и черни блузи. Отбор изпечени хулигани. Имаше разговор. Не виждах разговарящите, но така ми се струва. Логично беше. Иначе защо само да седим и да се гледаме, вместо да се почнем (или онези да ни подгонят). Един от моите (част от които бях станал неволно) струва ми се говореше с главатаря на по - голямата група в опит да се стигне до мирно разрешаване на спора (какъвто и да беше той). Аз си седях спокойно и гледах срещуположната и видимо по - силна група. Вместо да избягам, призовавайки и онези с които бях да сторят същото... Радвам се, че не се стигна до бой, защото щях да се видя принуден да използвам моята "super power" и щях да ги смажа тези нехранимайковци (при това без да знам защо). Разминах се с натрупването на лоша съновна карма, част от изплащането на която можеше да остане и за следващ съновен живот.

Въоръжи се с търпение, П.Т.

Dvi - две Griva - (санскрит) - тил (сравни с грива на кон) Sáṣ (шаш) - шест Tri - три Trisata - триста Jñāna (джнана: знание); джнана йога - йога на познанието и мъдростта

А какво ще стане с Луцифер?

Всички духове са замесени от едно и също тесто. И светлите, и тъмните. Дали пък някои не са програмирани да станат тъмни духове в даден момент от развитието си и това да е част от еволюционен План за Вселената?

Сутринта сънувах, че си стоя пред компютъра (сбъдна ми се ). Гледам (в съня) в ляво от мен някаква чанта на сестра ми. И чантата бива повдигана нагоре надолу (леко отлепяна от земята) от невидима сила - дух някакъв. Не знаех, че днес сестра ми ще идва. Дойде.

Обаче има и една приказка: "Дяволът е джентълмен. Не влиза без да си му отворил." Може ли да се каже, че най - отличителните черти на тъмните сили не са например лъжата и злобата, а противенето на божията воля и мисленето, че те знаят по - добре какви трябва да са нещата в живота от Него?

Поех вина за чуждо убийство Поех вина за чуждо убийство. Не ми е в стила някак. Макар че е много по - вероятно да поема чужда вина, отколкото да натопя някого. Сънувах, че съм в... лудница. Нито като лекуващ, нито на посещение... Някаква жена от лудницата (майка на две деца) беше извършила убийство (в лудницата). Друга жена (моя приятелка, млада хубавица, явно луда) реши да я спаси от възмездие и каза на един доктор, че тя е извършила убийството. Докторът беше облечен в бяла престилка и беше досущ като индийското "Брат Пит" Шакрукх Кхан. За да защитя жената се приближих до доктора и казах, че всъщност аз съм извършил убийството. Той ни погледна и двамата. Не го изрече, но си помисли нещо от сорта на: "Нали знаете, че и двамата може да отидете на електрическия стол." Не се стреснах. Все пак реши да ме тества дали аз съм убиецо. Показа ми някакъв вестник, който аз не виждах. Там беше написано името на убитата. Уж гледах към името и го четях, но не го виждах... Обаче се преструвах, че го чета. Понеже беше написано на чешки и с латински букви, а аз чешки не знам го прочетох малко бавно. Името беше "Агнйеша". Хората по принцип не си признават вината, а аз не си признах невинноста. Бях готов да умра заради чужд грях.

Преди време сънувах прачичо ми и пралеля ми. Във въпросния сън бяха полуживи и се оживотвориха в разговор с мен, заради моето присъствие. Мъжът стана на крака, а бабичката придоби по - свеж вид и достатъчно заякна, че с моя помощ да може да седне в леглото си. Аз се почувствах по-малко енергичен, но доволен, че съм им помогнал да се почувстват по-добре. Прачичо ми направо излезе от стаята. Толкова се беше подобрил. Може наистина да са присъствали в съня ми и да съм им дал от енергията ми...? Кой има дава. Кой няма - взима.

Доколкото знам, Петър Дънов не е правил разграничение между Ариман, Луцифер, Сорат - не е навлизал в детайли за разните тъмни духове, както Щайнер.

Сънувах, че д-р Тодор Първанов наблюдава свой колега психиатър, който се маймуносва. Първанов гледаше към колегата си със сериозен и леко тъжен поглед.