Кон Круз

Сценаристът Е.... Според журналиста Бюлент Мумай, п. Р. Т. Е. влияел върху сценариите на част от турските сериали. И дори присъствал на снимачните площадки на някои от тях. Това важало особено за историческите и националистически филми по държавната TRT1. В тези филми има изопачаване на историческите факти. В дните на излъчване на пропагандните продукции, в социалните мрежи се качват снимки на техни почитатели, които седят пред телевизорите с щитове и мечове. По време на излъчването на епизодите, възгласи "Аллах, Аллах!" отекват не само по екранните бойни полета, но и от диванните бойни полета пред телевизорите. А когато битката се води срещу християнска армия (в повечето случаи било така), тогава зрителите дерат гърла: "Отсечи главата на неверника!"

Орлин: "Фактът е, че липсват истински древни прабългарски език и писмено наследство, независимо под какъв знаменател слагаме произхода на българина." Така е. Лично аз никога не съм претендирал да сме най - най. А и ако нагазим в езотерични води, трябва да отбележим, че на Земята е имало и по - древни цивилизации от най - древните познати ни днес. Всеки в една или друга степен е повлияван и е повлиявал. А иначе за името "българи", това което е наложено към момента е следното: "В латинските хроники етнонимът българи се среща за първи път като Vulgares (334 година). За първо официално свидетелство за българите с този етноним историческата наука, приема споменаването на българите („Ziezi ex quo Vulgares“) в късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV-V век. Текстът е част от списък със синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. „Ziezi ex quo Vulgares“ се превежда, като „Зиези, от който са българите“, където Зиези е син на Сим и внук на Ной." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Българи.)

През Средновековието думата за "славяни" е била "словени". От "слово". Различни племена с много близки говори. Чел съм, че е имало славянски макродиалект, от който са се образували в течение на вековете отделните славянски езици. Не само славянските езици, но и други езици са били по - близки. Забелязал съм сходства в думи от индоевропейското езиково семейство (дори между езици, които са от отделни езикови групи). Днешните българска, сръбска, полска и др. народности не са се образували само на базата на отделни славянски племена, но и на смесването с представители на различни други етноси. Поне според новини за генетични изследвания, на които съм попадал в мрежата, днешните българи в генетично отношение са по - близки до гърците, румънците и италианците, отколкото до руснаците, украинците и белорусите да речем. Възможно е всички днешни народи (или поне народите от бялата раса) някога да са били един единствен народ. Изглежда логично. Има две теории за расите: според едната всички раси някога са били една раса (тоест всички народи имат един произход), а според другата теория различните раси винаги са си били различни раси. Има най - различни теории за произхода на българите. Според Божидар Димитров (пра)българите са били от ирански произход, а езикът им индоевропейски. Той счита, че езиците на (пра)българи и славяни са били много близки и че прабългарите не са били капка в славянското море. А доколко развита е била културата на прабългарите и какво точно е представлявала - не знам. Има малко и оспорвани сведения. Не съм специалист нито по история, нито по езиците, но проявявам интерес към тези две теми (най - вече към българската история). На базата на малките ми познания ще кажа, че в книжовните центрове на България са се обучавали хора от други православни страни. Щом са се обучавали, значи е имало от кого и чрез какво да се обучават. Във вековете след 14-ти, западните народи не само че не са били в тежки условия, като тези в които са били балканските народи (най - вече българския), но и са извършвали колонизаторска дейност. От което излиза, че са били в положение достатъчно добро, че да съумеят да съхранят много по - голям процент от изворите за своите истории, отколкото българите. Така де..., след като си тръгнал да завладяваш света и да си налагаш религията и езика... Най - добрия пример, който мога да дам във връзка с това, че в България книжовното дело е било на високо за времето си равнище и че чуждите нашествия са допринесли сериозно за това днес да знаем за средновековната българска история главно от чужди източници (а не от домашни извори), а различни моменти от нея да са неясни е преписът на "Четвероевангелието на цар Иван Александър": https://bg.wikipedia.org/wiki/Четвероевангелие_на_цар_Иван_Александър. Текстът е бил изнесен в Молдова в края на 14-ти век и затова сега знаем за него. За други текстове не знаем, просто защото не са били спасени от унищожаване. Не защото е нямало и други.

В България има книжовна дейност от 9-ти век. Първото доказано споменаване на името "българи" е от 4-ти век (като са се имали предвид т.нар. днес "прабългари": название ползвано от историците, за да бъдат отличавани от формиралата се през 10-ти век българска народност). Всичко друго е в сферата на недоказани теории и на фантазиите. Първите книги на старобългарски (наричан още "църковнославянски") език са представлявали преводи на византийски текстове. В течение на времето се появяват и оригинални български творби. Някога писането на книги и разпространяването на копия от книги е било много много по - трудоемка дейност, отколкото е днес. Не е имало компютри и ксерокси. Имало е грамотни и интелигентни хора, които са писали и при Симеон I, и по - късно, но писанията им са били унищожени. Навсякъде е имало нашествия, но при нас последиците от тях са били по - тежки. Времето на Симеон е златен век на българската книжнина. Като златен век в културно отношение се сочи и времето на Иван Александър. Достигнали са до наши дни сведения, от които се правят изводи, че се е писало в България и че страната ни е оказала влияние върху духовното развитие на други страни (Влахия, Молдова, Сърбия, Хърватия, Русия...). За някои текстове (книги, писма) се знае благодарение на запазени по - късни преписи. Много други текстове пък са изчезнали безследно, защото дори и да са имали преписи, те също са били унищожени, както и оригиналите. Със сигурност са се правели и списъци за какво ли не, но те не са оцелели до наши дни (без списъци е абсурдно да се управлява една държава, особено велика сила, каквато е била България навремето). И върху камък освен върху агнешки кожи се е пишело и са запазени част от каменните плочи. България пада под турско иго в края на 14-ти век. И тук е имало натрупана книжнина, и на Запад е имало натрупана книжнина. Западните страни обаче не са били обект на толкова разрушителна агресия. При тях не е имало спад в културното развитие, какъвто са преживели българите (голям спад и забавяне с векове...). Чисто физическото оцеляване на западните народи не е било подложено на такова тежко изпитание. Западният политически и духовен елит не е бил подложен на такова поголовно изтребление и асимилиране. Нормално е при това положение, за западната история от последните 1 000 г. да са запазени много повече свидетелства, отколкото за българската. Въз основа на това, което е останало като сведения за българската история се правят изводи, че написаното е било много повече от оцелялото до днес (тоест, потенциалните родни исторически извори са били много повече).

Смисълът на националното самочувствие е да бъде патерица на нуждаещите се от нея.

Писано е, рисувано е и е строено, но и много е унищожено/изнесено през последните над 1 000 години. Например, когато византийския император Йоан Цимисхий превзема столицата Велики Преслав през 971 г. той отнася със себе си в Константинопол не само царските съкровища, но и книгите от богатата дворцова библиотека (сред които може и да е имало сведения за България, които днес от дистанцията на времето щяха да са исторически сведения). Двадесетина години по - късно книгите са подарени на покръстилия се руски княз Владимир. По време на споменатото византийското нашествие и на по - късните нашествия са разграбени не само дворци, но и храмове. През XI век североизточните български земи стават обект на продължили десетилетия наред печенежки опустошения, при които са унищожени или отмъкнати предмети, които ако бяха оцелели до днес щяха да представляват исторически извори. Пораженията във времето на османското иго са още по - жестоки. През това време стари български книги са унищожавани и от гръцки духовници с цел по - лесно погърчване на българите. Когато турците превземат България в края на 14-ти век, някои духовници успяват да се спасят чрез бягство в Русия и със себе си отнасят книги. През вековете на османско иго българи са ползвали в свои лични строежи тухли от средновековни крепости. От десетилетия насам пък иманяри дейно продават на колекционери в чужбина находки свидетелстващи за българското минало и за миналото на други народи, обитавали днешните български земи. Някой ден може би посредством Акашовите хроники ще се узнаят или потвърдят много неща във връзка с българската (и не само българската) история.

Понякога съм се питал доколко наука е историческата наука... "В българската историография ние нямаме почти собствени извори. За съжаление, това е един проблем наш, голям, неизвестен. Никой не може да разбере, защо една България, която е била толкова велика, създала е такива градове-крепости, голяма империя, а историографията е много слаба. И реално погледнато ние трябва да търсим нещата, да ги черпим от други извори – от византийски, латински и всякакви други. Това е причината до голяма степен те да са изопачени. Нашата работа на историците е да може да преосмислим тези извори, да ги видим в друга светлина, защото няма как да измислим наши извори. Разбира се, излизат някои нови извори, които променят нещата." (Интервю с проф. Николай Овчаров: http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=44691).

"Съвпадение с името "Ньой": http://hranislav.blog.bg/history/2018/06/22/syvpadenie-s-imeto-quot-nioi-quot.1613904.

И духовното, и физическото са важни относно това доколко ще просъществува една етническа група, но нито едно от тях не е абсолютна гаранция по отношение на другото. В този свят най - сигурното нещо е смъртта. В една книга, преводачът на книгата беше изразил несъгласие с разбирането си, че един народ загива, когато се е изчерпал. Не помня точния израз, но беше в смисъла на културно, духовно изчерпване. Тоест, не беше съгласен, че винаги е така и даде пример с ацтеките, които според него не са били изчерпани, но...конкистадорите... Най - подходящата възраст за родителство е когато имаш пари да гледаш деца (колкото и относително да е това...) и в същото време си срещнал човек от когото желаеш да имаш деца (за предпочитане е и той да желае същото ). Едната крайност е да се правят деца без мисъл за бъдещето, а другата крайност е прекаленото отлагане. Може би американците са в златната среда... Знам, че там нито правят толкова много деца, колкото в страни от Третия свят, нито пък средната бройка на децата е 1-2, както в старата Европа.

Така е, може. Но и не може да се обобщава. От Африка и Близкия изток се задават маси от заможни и духовно извисени професори.

Сънувах, че е вечер (смрачило се е, но не е съвсем тъмно), че се намирам на една леко стръмна улица на която има основно училище носещо името на възрожденски писател. По молба на едно момченце му помогнах да зашие кутийка с кибритени клечки. Ползваше бял конец. А сега де...сън с шиене на кутийка с кибритени клечки. Да не може да се отваря.

Доста трудно. Четох преди малко, че български боляри управлявали български по времето на Самуил територии на север от Дунав, населени тогава предимно с българи, в днешната румънска историография най - нагло биват представяни като власи, макар в унгарски източници от онова време да си пише какви са били хората. И това не е най - яркият пример за съседско фалшифициране на фрагменти от историята ни.

Питам се дали за произхода на друг някой народ има толкова много хипотези. Някои от които налагани в едни или други периоди поради политически причини.

През 1912 г. жителите на Бояна искали да разрушат прочутата със стенописите си Боянска църква (национално и световно културно наследство) и искали на нейно място да построят нова, по - голяма църква. Царица Елеонора (съпругата на цар Фердинанд) се намесила и спасила църквата, давайки на боянци друг терен за градеж. Щяло е да стане така, че българи са щели да унищожат тази така ценна църква, която турците не са пипнали за 5 века. За щастие чужденка я спасява! "Севастократор Калоян и Десислава са били може би най-популярната българска двойка през 13 век. Образите им са увековечени в стенопис в Боянската църква през 1259 г. от неизвестен художник, за който някои учени смятат, че е извършил най-грандиозната революция в историята на Европа. „Боянският майстор”, чиято самоличност все още е предмет на спорове, открил възходящата перспектива в изображенията, придавайки им триизмерност и първи в историята на европейското Средновековие нарушил канона в изкуството и нарисувал свои съвременници. Това навежда на идеята, че анонимният творец от Боянската църква поставил началото на Ренесанса в Европа, теория, която засега яростно се оспорва в научните среди. На стенописите са изобразени цар Константин Тих и царица Ирина, Христос и книжниците и сцени от Новия завет в уникален за времето си реализъм...Двамата български аристократи са били ктитори на Боянската църква и именно по тяхна заръка гениалният художник е нарисувал великолепните изображения. Освен това те доукрепили и разширили църквата и обновили външните и стени. Калоян и Десислава били меценати на талантливите български творци, също като Медичите във Флоренция, но живяли 2 столетия по-рано. Под тяхното покровителство художниците от Търновската школа създавали шедьоври. В портретите им оживява гордостта и достойнството на българската аристокрация и по-конкретно на тези двама души, чието детство и младост са преминали в една от най-бляскавите епохи в българската история – когато България владеела територии между три морета и била една от най-могъщите сили в Европа – времето на Иван Асен II." Целият материал: https://archive.is/h44fm#selection-279.0-279.842.

Балдуин Фландърски. Потомък на прадядо му (на не знам си коя степен) Балдьо и прабаба му (на не знам си коя степен) Ина. Прадядо му Балдьо бил велик боил, който не искал да се откаже от тенгрианството и по време на насилственото покръстване от страна на княз Борис-Михаил I, забегнал с жена си и децата си във Фландрия.

Би ми било интересно да прочета съответните думи на Учителя. Та ако някой може, да цитира. Моля.

В момента е в процес на формиране европейски патриотизъм, който не изключва националните.

"За личността на Българийоубиеца": https://hiksus.blogspot.com/2018/06/blog-post_6.html.

Орлин: "Защото някои семейства са с две, но повечето с едно, а доста без и когато не съществуват нрави децата да са по правило поне три, демографската катастрофа на такъв етнос е сигурна. Дори да се множат други етноси или да мигрират в същото пространство, самият немножащ се етнос полека лека бай бай." Така е. Но ми се струва, че духовната криза в България е по - голяма от демографската (управата ако прецени, нека да премести отклоняващите се коментари). Българите преди векове са били в пъти по - малко от българите днес (чел съм, че към края на 14-ти век българите и англичаните са били горе - долу еднакъв брой: по около 2,2 милиона души). Според астроложката и ясновидка Алена (на която нямам силна вяра, но все пак с интерес чета понякога нейни материали) българите след Освобождението нямат много допирни точки с тези от преди падането под османско иго (и с оглед на контекста, излиза че тя твърди, че преди падането са били по - качествени личности: https://www.karm-krag.com/18/12/2012/alena-otgovariya/karmata-na-bogomilite.html). В един народ може да има и 30 милиона души, но те да са едно безпаметно, обезличено, деградирало стадо. Физическото оцеляване не гарантира духовното. И ето един крещящ пример за духовната дупка, в която се намираме като нация (при все многото примери и за по - различно светоусещане, сред които примери може да се открои Портала):

Словакия не я свързвам с нищо интересно. Не провокирам нито позитивни, нито негативни мисли и усещания в мен. Винаги е било тъй. Почти нищо не мога да кажа за нея. Почти не съм се интересувал от нея. Нищо особено не мога да кажа за словаците. Не знам нито един известен словак. Някак безлична ми се струва. Може и да бъркам де. Но определено да създадеш държава на територията на която се намира Словакия не е като да я създадеш на Балканите...Тук е по - бурно. Сега се сещам, че май Словакия (наред с Чехия) са наследници на Великоморавия (страната в която не пусна почва благословеното и боговдъхновено българоугодно, славяноугодно и човекоугодно Кирило-Методиево свято дело).

Виртуалните социални мрежи са едно велико достижение на научно-техническия прогрес. Чудо.

"Чий е Ботев?": https://hiksus.blogspot.com/2018/06/blog-post.html.

"За православната йога и още": https://hiksus.blogspot.com/2018/05/blog-post.html.

ХРИСТО БОТЕВ Видено ...Огънят грее. Майка му на Иванча преде, а Иванчо забол на котката опашката в поясчето си, стиснал й със зъби ухото, а с ръцете я държи за предните крака. Котката свири "гайда". Иванчо. Мамо мари, ами кога порасна аз, какъв ща стана? Майка му. Ти стани човек, та тъпанът на тейка ти е готов на тавана. (Видиш ли, домнуле Мънза? И тъпанарин да стане някой — трябва да бъде човек). [Будилник, г. I, бр. 2 от 10 май 1873 г.] "Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!" Христо Ботев, В. "Знаме", бр. 4, 5 януари 1875 г.