Кон Круз

Екзекутирани са по домовете им цели мафиотски семейства. Предполагам целта на този средновековен подход е била да няма после отмъщаване от страна на близките на убитите...Но ако изходим от теорията за прераждането... Част от италианските мафиоти успяват да избягат в Щатите. Завръщат се победоносно при съюзническия десант в Сицилия на 9 юли 1943 г. В Германия престъпниците са били още по - сериозно смачкани, но за огромно съжаление с цената на много по - голямо зло.

Ако можеш да превръщаш водата във вино - би могъл да отвориш кръчма.Ако можеш да превръщаш виното във вода - би могъл да затвориш кръчма.

Диана Миличевич: млада македонска българка от македонскобългарско-сръбски произход: http://fermata.btv.bg/article/uchastnitsi/diana-milichevich.html.

"Както и при Хитлер - големи надежди и много разруха след себе си. ... Мусолини всъщност е доста сложна и противоречива личност. Той е социалист от ленински тип с други думи изповядва някаква марксистка ерес, също както Ленин и също както Хитлер. Той вярва в обобществяването, в историческите закони и прочие, и също като тях има силното желание да построи някаква нова политическа и икономическа Утопия. Но, за разлика от тях, извън идеологическите нагласи, просто като човек, в самото начало той не обича насилието в големи мащаби, особено насилието заради самото насилие, многократно се изказва и пише против него. Той рядко прави зло по своя инициатива, а почти винаги бива изкушаван към такава стъпка, докато накрая дългите години на власт и ласкателства все пак успяват да атрофират напълно моралното му чувство. Няма живот без проливане на кръв казва той, но това е пак част от някаква поза, в действителност през 1919-1920 г. той е напълно неспособен да поеме по пътя на непредизвиканото насилие, на него винаги му е нужен претекст. Но суетата му е огромна, както и жаждата за власт, така че, за да го направят Дуче, той се примирява с насилието, а 1922 става годината на фашисткия терор. ... Много му харесват грандиозните неща и проекти. Пресушаването на блата, например, едно значително практическо постижение...Мафията е натикана в нелегалност, изчезва уличното насилие. Няма, естествено, стачки, а и корупцията не е толкова коментирана, макар и да не е ясно дали е намаляла или просто е станала по-прикрита. ... А и контрастът с гладната и обезверена Русия е направо поразителен. Затова не е чудно, че Хитлер се възхищава много от Мусолини и изпитва уважение към него. Той го смята за пример, достоен да бъде следван. Между болшевишките варварства на Изтока и гнилият либерализъм на Запада, Италия наистина дава вид, че предлага някакъв трети път. Но нацисткия лидер не среща отначало никаква взаимност на чувствата. Мусолини смята себе си с известно основание за образован и цивилизован човек. Расизмът на Хитлер го отвращава, а през 1934 г. той намира самия Хитлер за безподобен шарлатанин и опасен бандит. Това е съвършено вярна оценка... ... На 22 май 1939 г. той подписва Стоманеният пакт първият от цяла поредица бандитски пактове с човека, когото преди пет години е смятал за враг на цивилизацията. Още преди това е преобърнал предишните си възражения срещу расовата политика и през 1938 г. създава италиански вариант на Нюрнбергските закони. Сега вече Мусолини иска война повече от всичко и нетърпеливо (той по принцип е нетърпелив човек) подражава на Хитлер, фабрикувайки претенции към ред френски градове." Целият реферат за италианския диктатор: http://www.referati.org/benito-musolini-1-/48771/ref/p4.

И ето още нещо, за което не се учи в учебниците ни по история (или поне по мое време не се учеше). Касае се за времето на Втората световна война и българското управление в територии населени главно с българи, но били до преди войната част от Гърция. "За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от [5] 8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г.[6] С тези десетки милиарди на българският народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление[7]. Политиката по отношение на завареното гръцко население, състоящо се предимно от Малоазийски преселници, обаче е коренно противоположна. Тя е в отговор на политиката на генерал Йоанис Метаксас, чиито диктаторски режим през 1936 г. забранява употребата на български език не само на публични места, но и като домашен. Местните българи без разлика на тяхната възраст са принуждавани да учат гръцки език и са подложени на жестоки репресии, а изявите на българско самосъзнание са абсолютно забранени. В резултат българската държава налага политика на жестоки репресии над местното гръцко население, затваряйки гръцки училищa и забранявайки изучаването на гръцки език.[8] Тази политика цели пълното експулсиране на гърците от региона.[9] Гръцките кметове, учители и други официални лица са депортирани или избити.[10] Българската власт конфискува цялата собственост на гръцкото население и я прехвърля на българското.[8] Като последица на тези действия, гръцки партизани и цивилни организират Драмското въстание в края на септември 1941. Въстанието е потушено безкомпромисно, като 3000 въстаници (от които 1000 невъоръжени) са убити, а в следващите седмици българската армия убива 15 000 гърци, като в някои области са разстреляни цели села.[8] Българската окупация е най-смъртоносна за гръцкото население – българската армия избива общо 40 000 гърци, докато Германия екзекутира 21 000, а Италия – 9000.[11] Междувременно, започва заселване на тези територии с напусналото ги след Първата световна война българско население, както и с нови заселници от Старите земи." (https://bg.wikipedia.org/wiki/България_във_Втората_световна_война.) Не знам до каква степен е вярно съдържащото се в по - горния цитат и в нецитираните части на съответната уикипедска статия. Като източник на твърденията за българските убийства в Гърция е посочен труд на американският историк Маршал Лий Милър.

Борислав Русанов (Фейсбук): "Седя си една сутрин на пейка в парк и се наслаждавам на тишината, спокойствието и свежия въздух, и изведнъж ме връхлита един руснак, около два пъти по млад от мен, и почва да ме поучава (на руски) защо бил умрял Христос. Разбира се, прави го с цел да ме спаси. Не че съм го молил за спасение или пък изпитвам нужда да бъда спасяван, ама пък има такъв тип хора, които от моя гледна точка са така зомбирани… без собствена мисъл в главата, че не те те питат дори искаш ли или не искаш да бъдеш спасяван, а направо те спасяват. Малко е смешно – все едно съм влязъл в морето и си плувам спокойно, и някой се хвърля да ме спасява. От определена гледна точка е смешно, от друга – налудничаво. Тези хора те смятат за спасен тогава, когато приемеш тяхната истина, т. е. това, което те проповядват. За мен няма проблем всеки да си изповядва каквато и да е вяра, стига да не я натрапва на другите, защото това си е форма на агресия, а аз съм особено чувствителен в това отношение – нито имам желание да налагам възгледите си на някого, нито пък допускам някой да ми налага възгледите си! Та не можахме да се разберем с братушката-сектант. Аз му казвам, че във всеки от нас има искра от Божественото съзнание… Божествен потенциал, който трябва да разгърнем, да проявим… Искрата да превърнем в пламък… И да приближим индивидуалното съзнание до Единното… Или да осъзнаем себе си като част от Цялото. Тогава ще бъдем вътрешно озарени и изпълнени с мир, любов и радост. Наистина доброжелателни, неагресивни и милостиви. Това е Благодат! Няма ли човек този фундамент – мир, любов и радост – напразни са всичките му приказки за Бог… поне според мен. Братушката обаче ме обяви за противник на Бога и ме прати по дяволите. Адът ме бил чакал… На туй му се вика християнска любов Още по тематаhttps://www.facebook.com/br.borisov/posts/10151105511793889"

Едно време хора бягаха от Германия, а сега бягат към Германия.

"Известна е например историята на трите снахи на френския крал Филип IV Хубави, управлявал между 1285 и 1314 г., които доста си изпатили от суровите средновековни нрави (повече обаче си изпатили любовниците им).Всичко се случвало в една стара бойна кула край Сена. Там предполагаемо (историците нямат консенсус по въпроса) две от снахите на френския крал - Бланш и Маргарет - се забавлявали с двама от неговите рицари. Под “забавления” се имат предвид ядене, пиене и секс. Третата снаха - Жана (или “Жан”, както е правилното, макар и необичайно за нас френско произношение) - била обвинена, че най-малкото е знаела какво се случва, а може и самата тя да е имала извънбрачна връзка.Оказало се, че това, което за кралските снахи си било един супер добър купон, за обществото било едновременно неморално, престъпно и уронващо кралския престиж.Заради всичко това и трите снахи били изпратени в затвор, като впоследствие само Жан била освободена, след като съпругът й станал крал. Той така и не повярвал на обвиненията срещу нея.Обвинените рицари обаче нямали този късмет. Те били екзекутирани, като по всяка вероятност преди това са били измъчвани, за да си признаят, че са правили секс с кралските снахи. Също по всяка вероятност са били и кастрирани. Доста височка цена, колкото и да са били вървежни Бланш и Маргарет."(http://www.vratovrazka.bg/…/Сексът-и-средновековието-дворцо…).

Показано е 10 пъти. В интрото на сериала. Понякога се ровя за езотерични анализи на приказки и филми. Относно "Десетото кралство" попаднах само на следното (филмът се споменава след рисунката на Соломоновия храм): http://podvodni.blog.bg/politika/2012/09/12/okultnata-strana-na-quot-atentatite-quot-ot-11-9-2001-chast-.999164?reply=3952683. Доколко е състоятелен анализът не зная. В еп. 2 видях масонска символика...Пирамида (зад сцената), нещо като триъгълник с око (явяващо се като облегалка на разположения на сцената трон), тронни майстори (които са изработили трона за коронацията на принца на четвъртото кралство). Нещо, което ми се стори забавно от еп. 5 и което бие на черен хумор. Малко след като Вълк и Вирджиния са се справили с ловеца, канещ се да убие Вирджиния в дървото, в което я беше затворил. Кракът на ловеца е затиснат в капан, а самият той е приведен в безсъзнание. Вълкът, Вирджиния и баща и се канят да бягат. Вирджиния: Чакайте! Не можем да го оставим така. Вълк: Права си. Дай брадвата. Аз ще го довърша. В-я: Не можем да го убием! Вълк: Напротив! Той би ни убил. В-я: Не бива! Беззащитен е! Вълк: Затова трябва да действаме бързо. .........................................

Вчера бях в по - критикарско настроение. Гледах интервю с българка с малко дете, чийто съпруг е отишъл в Лондон преди 2 месеца, за да може да осигури прехраната на нарасналото семейство. И да утъпче пътеката, по която след него да минат жена му и детето му и там да си живеят. Жената каза едно нещо, което е вярно: че там хората нямат затруднения с плащането на елементарни сметки като тук. Но изрече и твърдение, което намирам за глупост. То е, че в Лондон децата могат да живеят по - спокойно. Ще каже човек, че интервюто е взето преди ерата на зачестилите ислямистки атентати в Европа...В България сега е по - спокойно за децата отколкото в западните страни.

Нещо от миналата година. "Новоизлюпеният национал Марселиньо: Чувствам се 80% българин ... Халфът на Лудогорец обеща: до мачовете с Португалия и Македония ще науча химна ... Как в Бразилия гледат на новината, че си национал на България? - В моя град Манакапуру е истински празник. Това е най-малкия град в щата Амазония. Много приятели и местни журналисти ми се обадиха да ме поздравят. Получих много съобщения. Три дни телефонът почти не спря да звъни. Всички в Манакапуру са много щастливи заради мен. Защото това е един от върховете в кариерата ми. Преди време никога не съм си и помислял, че ще играя за национален отбор на друга държава. Но ето, че се случи. Това е нещо уникално за мен, наистина. Отдавна имаш български паспорт. Сега и повиквателната... Чувстваш ли се вече половин българин? - Ще ви кажа нещо сериозно, на което трябва да ми повярвате. Чувствам се 80 процента българин и 20 процента бразилец. Не го казвам, защото сега съм в България и говорим за националния отбор. Наистина е така. Много успешни неща в живота ми са свързани с България. ..." (http://www.livesport.bg/novoizljupeniqt-nacional-marselinjo-chuvstvam-se-80-bylgarin-99445.html).

.

Като гледам и слушам как някакви хора българи разправят, че бягат от България, защото тук е зле и че биха се върнали, ако положението се оправи и чак ми става смешно. Да се чуди човек дали да се смее или да възкликне: "Тъпи, тъпи хора...!" Разправят, че цветът на нацията бягал. Тук сме оставали по - посредствените. Може и така да е донякъде, ама мисля, че и много тъп мат`рял бяга. Викат някои, ще се върнем ако положението се оправи. Абе, аланкоолувци..., че как ще се оправи положението, ако бягат все повече хора от България?! И дори да се оправи без вас напусналите (избягалите), няма ли да е готованско да се върнете в уредената държава, която други са оправяли с пот на челата си години наред? Преди години един мой роднина разсъждаваше по същия начин. Да съм отидел в чужбина да съм поработел нещо 2-3 години, така да съм си оправел живота и да съм се върнел после тук. Тук нямало да бъде все зле. Щяло да се оправи положението.

Редактирано. В контекста на горния ми коментар. Не харесвам Хитлер (ако че във връзка с него има неща, които са ме впечатлявали и съм намирал за позитивни). Имал е и позитивни качества, но кой ли няма. Хитлер е бил звяр, диктатор и човекомразец - спор няма. Не харесвам диктатурата. Но Хитлер поне ни е бил съюзник - това от българска гледна точка може да се отчете като позитивен факт. За повечко контрол съм в България, но не за чак диктатура. Като цяло съм либерален човек, демократичен и индивидуалист. Не защитавам Хитлер, но ще кажа, че... Чърчилчо също е бил голям боклук и чудовище, макар и да е бил по - читав от Хитлер. На неговата съвест лежи смъртта на 10 милиона индийци (мисля толкова бяха горе-долу). Гаден алкохолик и българомразец. Предизвикал е изкуствен гладомор в Индия. В Дрезден английската авициация избива около 150 000 цивилни германци. В София летците му избиват деца с играчки бомби. Първият концлагер в света е британски. Идеята за избиване на индивиди, считани за непълноценни я е имало в Англия още преди Хитлер да бъде роден дори. Хитлер със своята нехуманна политика е нещо като кулминация на тази идея. За Хитлер някои пишат, че след края на войната е можело и над българите да ни подпука, понеже сме славяни. Това ми изглежда като глупост. Тогава се е пропагандирало, че сме роднини с хуните, а не славяните. Както и да е...Не защитавам дивотите на Хитлер, не харесвам зверската му радикалност, не одобрявам извращенията му, но от чисто българска гледна точка е бил изгоден за нас българите от други. За Рузвелт не знам точно колко гаден е бил (предполагам по - добър от Сталин, Хитлер и Чърчил). Обаче знам, че принудителната кастрация на хора е въведена първо в САЩ, не в Германия. И янките имат много кирливи ризи (не само по време на ВСВ; има даже теори за отвличане на американски граждани и правене на разни експерименти с тях в по - ново време). Против съм и паметника на американските летци в България, и против паметника на съветската армия. Паметници на агресори нямат място в родината ни. Относно Сталин - част от жертвите, които се приписват на германската инвазия в СССР всъщност са жертви на Сталиновия режим. Чудовище и той. Един от бащите на създадената в кръв и лъжи македонска нация. Враг български. Навредил не само на България, но и на таврийските и волжските българи. Когато се каже "Хитлер" се сещаме за геноцида над евреите, но масов тормоз над евреи (макар и поради НЕетническа причина, макар и много по - малък) е имало и в СССР! Чудовища разни - кое по - голямо, кое по - малко. За едни едно е било по - вредно, а за други - друго.

Младеж води в квартирата си девойка и казва: - Събличай се! - Ама чакай, ние почти не се познаваме. - Събличай се! - Недей така, запознахме се вчера, дори нямаме общи познати! - Адолф Хитлер знаеш ли го? - Да - Айде събличай се тогава! ! ! Хитлер не е бил чак толкова лош човек. Най-малкото той е убил Хитлер. Пак настана време за избори на нов политически лидер, и Вашият глас ще от решаващо значение. Ето кратка справка за трите основни претендента: Кандидат 1 - Нееднократно е бил забелязван в компанията на кредитни милионери и бивши бандити. Физически нездрав. Имал е две любовници. Закоравял пушач. Изпива 8-10 мартинита всеки ден. Кандидат 2 - Двукратно изгонен от работа. Има навика да спи до обяд. В училище е употребявал наркотици. Всяка вечер изпива бутилка коняк. Кандидат 3 - Има бойни награди за мъжество и героизъм. Вегетарианец. Не пуши. От алкохолните напитки от време на време употребява само бира. Никога не бил замесен в подозрителни контакти с мафията, рецидивисти, пране на пари или други незаконни действия. Живее скромно. Гласувайте по съвест за Вашия кандидат. 1._______ 2._______ 3._______ Благодарим Ви. Списък на кандидатите: Кандидат 1 - Франклин Делано Рузвелт. Кандидат 2 - Уинстън Чърчил. Кандидат 3 - Адолф Хитлер. И Хитлер, и Сталин са герои. Що...Щото Хитлер е спрял Сталин, а Сталин е спрял Хитлер.

"Десетото кралство" (2000 г.)! Не знам дали е случайно, но в това хубаво 10-епизодно сериалче съдържащо масонска символика (поне в 1 от епизодите си), бутането на кулите-близнаци е показвано около година преди да се случи реално...

Сънувах различни неща. Най - екшъновите бяха... С майка ми сме на някакъв голям площад посред нощ. Има някакво празненство и много хора. Сестра ми и приятеля и са някъде в тълпата. Майка ми казва, че държавата ни е взела мерки срещу евентуален атентат от страна на Ислямска държава. Каза още: "Дано ? (бел. Сингам: сестра ми) да не пострада. Абе няма да пострада". Викам, воден от страх и може би от гордост също: "Ако хвана някой от Ислямска държава ще му отрежа ухото. Жив ще го нарежа на парченца." След това сънувах, че съм ученик и че някой ми е откраднал...водолазния костюм (какъвто нямам и никога не съм имал). Установих това докато бях в мрачното и пълнещо се с вода мазе на училището, в което доколкото помня се понамокрих. Излязох леко ядосан на улицата... С надеждата да открия крадльото. Взех да тренирам карате шутове, скачайки във въздуха и удряйки максимално силно пространството близо до едно дърво. Проявих се като милостивец спрямо дървото и...краката ми.

„Сингам филм“ ЕАД представя...една продукция създадена точно и само днес, 6 септември - ден на съединението на Княжество България и Източна Румелия. Специално за всички фенове на моите сънища (а те знам са много...). Един завладяващ съновен филм . "Дивотии навръх Съединението". Мини сериал с 4 епизода. Екшън, криминален, фентъзи. Епизод 1 На гости в Македония. Сблъсък с трима главорези. Сънувах, че съм в Македония и съм в дома на македонския българин Миле Й. Намирах се в някаква стая заедно с трима души бандити дошли да грабят (единият от тях - главатарят им, беше с лицето на моя колега). Главатарят им беше пред мен (с гръб към съседната стая). Другите двама бандити бяха някъде в стаята, в която бях и аз (не ги виждах). Не знам Миле дали е женен, но в съня беше. Жена му също беше някъде там. Казах на главатаря им: "Предай се!" Той не ме послуша... И след малко бай Миле го издуха с една пушка помпа... Миле, както казах беше в съседната стая. Чул какво става, извадил пушка и... Изненадаааа... Куршумът проби стената, проби и главатаря и го изхвърли поне метър и половина напред. Бай Миле с трясък отвори вратата и ковна един от бандитите, стоящ някъде вдясно зад мен. Миле влезе обратно в стаята си. Оцелелият престъпник отиде при него, за да преговарят нещо, а аз застанах на входа като охрана, за да не може да избяга. След малко излезе оттам и си чукнахме главите в знак на приятелство и мир. Епизод 2 Баба ми е жива. Бус пълен със златни кюлчета (странна безхаберност към съдържанието му). Озовах се в България. Моя страна, моя България. На някакво място в моя град се срещнах с вуйчо, вуйна, малкия и може би и големия ми братовчед (за което не съм сигурен) и...покойната ми баба. Първоначално се държах дистанцирано и нещо цъках на телефона ми. После се приближих и взех да се здрависвам с тях и с някакви лапета от техния град, които не познавах. С баба си казахме някакви неща, но не помня какви. Малкият братчед беше пораснал освен на височина и на ширина (беше придобил мускулеста осанка). След това се качих на един бус пълен със златни кюлчета и вместо да го закарам, ако не в двора ни, то поне на нашата улица, аз го изоставих на минутки път от циганска махала. Безнадзорен. Изоставих го с намерение да не ползвам златото. Даже бях сложил бележка, че вътре има златни кюлчета и който иска може да си ги вземе. По някое време изчезнах от мястото на изоставяне на буса. Бях у дома. Тръгнах да си гледам калъфчето ми с картите, за да проверя дали шофьорската ми книжка (все пак бус управлявах) е там. Не я видях, но знаех, че не е и в буса (това ме успокои...все пак полицията беше взела да разследва случая). А може и без книжка да съм карал. После пак се появих на мястото на разследване (съвпадащо с мястото на изоставяне на белия златоносен бус), за да зяпам какво вършат разследващите случая слуги на реда. Сънувах, че не преди малко, ами преди цели 3 г. съм оставил буса със златото и подканящата бележка (вид моя шантава шега - смятал съм, че никой няма да провери какво има, взимайки бележката за лъжлива). Никой за толкова време не проверил и не взел от златото. Като погледнах обаче към мястото на изоставяне - бусът изчезнал. Нямаше го. Някой наскоро все пак го бил подкарал нянакъде. Изведнъж ми се прищя да намеря буса и да си върна златото! Надявах се то да си е още там. Епизод 3 Адвокат Чернев е жив (за незнаещите или забравилите - бивш депутат, националист, висок, мургав, пълен, каратист, участник в "Мисия Лондон" и "ВИП Брадър", страшен на моменти поглед; почина тази година). Бай Миле на съд. Бай Миле беше на съд в София (хмм..., извършиш престъпление в Македония - съдят те в София..., дали пък сънят не е предсказателен... ). Мисля, че делото за убийството на двамата бандити в дома му се разглеждаше във Върховния касационен съд. Пред него беше покойния адвокат Чернев и го защитаваше. До него, за морална подкрепа беше и националиста Бате Харо. Не знам каква беше присъдата на съда и дали въобще имаше присъда*. Пред съдебната зала, младата и хубава адвокатка (представляваща явно близките на убитите) обвиняваше Миле, че е убил хората, а той обясняваше, че било при самозащита... Отнякъде взе да звучи съветската песен "Вставай страна огромная". Адвокатката обвини Миле, че е от неговия телефон (не знам дали беше така). Такава песен той едва ли би си сложил... Не чувах всичко, което си говореха, но мисля, че той отрече музиката да идва от неговия мобилен. *Бележка:Ако съдим по станалото, явно присъдата е била оправдателна. Все пак в дома му имаше трима бандити, които при това не благоволиха да се предадат.Този зад мен може да е бил с извадено оръжие, готов да лее кръв (не знам). Епизод 4 (последен) Екшън в ресторант.Сервитьорката с двете професии. Познат менте. Сблъсък със страшния жив-мъртвец Павел. Сънувах, че след делото на Миле съм отишъл в някакъв столичен ресторант и ще обядвам там. Имах съзнанието, че младата сервитьорка, която виждах е не само сервитьорка, но и от друго заработва...Един мъж с черна начупена коса се приближи към нея и и подаде няколко банкноти. Тя леко притеснена ги прибра. Той отиде нанякъде. Тя не го последва (поне докато я следях с поглед...). Покривките бяха червени. В ресторанта имаше много хора около масите. На стената вляво от мен имаше окачени портрети. Имах съзнанието, че тези портрети крадат от енергията на хората. Чувствах определена отпадналост. Мислех, че съм загубил някаква способност - не знам каква. Станах прав. Реших да проверя дали поне способността си за летене съм запазил. В този момент от една от масите се надигна един мой познат - каратист и полицай (и съгражданин). Лицето му беше по - различно от реалното (имаше бандитски вид). Беше в черно кожено яке. Може би около минута по - късно, само за секунди мярнах за малко реаааалния ми познат...(този първия с бандитското лице явно беше някаква имитация, менте...). Та псевдопознатия ми (така да го нарека) взе да обръща картините с лице към стената, за да не могат да крадат от енергията на обядващите люде. От друга маса (някъде вдясно пред мен) се надигна Павел Чернев - героя от трети епизод.Той тръгна към средния на ръст полицай-каратист. Полицаят (ментето...) също тръгна към него. Спряха се наежени един срещу друг. Мислех, че ще избухне люта ръкопашна схватка и каратеката от моя град ще срита четирибуквието на покойния адв. Чернев. Да, ама не... Човекът на реда изведнъж извади малко сгъваемо ножче (от онези дето ги вадят бандитите по филмите). Грамаданът Чернев се укроти и отстъпи. На една от картините (необърната от псевдопознатия) видях следното: мрачен фон, поле, монах в черна монашеска одежда, с черни поглъщащи очи...Или по - точно: без очи! На мястото на очите му имаше две черни изсмукващи енергията дупки. Кой ме би по четирибуквието да се намесвам...Казах, че тези картини крадат от енергията на хората и трябва да бъдат свалени. Направих го не толкова, за да изразя подкрепа към познатия ми псевдопознат полицаи-бандитоид, а за да се направя на мъж (отстъплението на мургавия националист ми вдъхна смелост и разчитах, че ако тръгне пак в атака, аз и каратистът ще го сломим). Той се ядоса, засили се с тичане към мен (явно приел поведението ми като поредна атака срещу православието, което не беше така). Успях да размахам ръце и да се издигна нагоре (но поради отпадналостта ми, не толкова, колкото нагоре бих могъл, ако съм свеж). Вдигна крак и успя да ме ритне (слава Богу не много добре). Взе да ме налага с юмруци. Закрещях за помощ като уплашена жена. За моя изненада полицаят-каратист (ментето) не се намеси (истинският също). Оставен бях да оцелявам на собствените си сили. Отнякъде ми попадна стол. Шибнах Павката в главата. Той се строполи. Преминал в контраатака реших да го довърша публично (поне до степен такава, че да имам време да офейкам). Въпреки че бях във въздуха и отпаднал (неща отразяващи се на силата на ударите ми), аз започнах да го налагам със стола, страхувайки се да не успее да се изправи. И той успя. Но за щастие тръгна да бяга. Стъпих на краката си и го погнах със стола. Взехме да обикаляме около масите. Мисля, че веднъж го достигнах и го цапардосах, но той продължи панически да бяга, явно нямайки намерение да ми посяга отново. По едно време с него побягна и млада руса хубавица (клиентка на заведението), която не гонех, но която явно си беше помислила, че съм заплаха за нея (беше се озовала на пътя ни враждата ни) и вместо да се отдръпне встрани и да ни стори път, тя стана част от гонката. Край. П.П.: Някой да е сънувал нещо интересно тази сутрин? Честито Съединение!

Пич... Особен сън викаш... Нова тема си пуснал. Аз преди седмици сънувах, че съм се оженил за момиче, което не съм виждал на живо. В друг ден сънувах и че ми е родила бебе и ми го оставя да го гледам.

Защо в някои американски филми има масонска символика? Какво се цели чрез нея?

Има ли техники чрез които човек може да забърза/забави времето, така да се каже. Да направи така, че дадени мигове да му се струват по - дълги или съответно по - кратки? Например, работните дни да му се струват толкова бързо минаващи колкото почивните. Имам усещането, че на някои места времето тече по различен начин. Например в малка и тиха тоалетна сякаш тече по - бавно, отколкото в голям офис в който има поне още един човек. Вашите впечатления.

Сънувах днес сутринта, че с майка ми и баща ми се намираме на онуй място на улицата ни, където паркира баща ми колата. Колата ни в съня ми беше червено ферари. Майка и татко се качиха в червеното ферари. Аз бях зад колата ни. И аз също се качих във ферари...Ма друго. Малко, също в цвят червен. Моето малко ферари представляваше нещо средно между картинг и онези детски коли, с които се возят лапетата по центровете на градовете. Моята малка кола беше устроена по - просто от тяхната. Натискаш педала и тръгваш. Въртиш кормилото в зависимост от желаната посока. Преди да потеглим установих, че спирачката не работи оптимално и че може да се блъсна някъде, ако не шофирам достатъчно добре. Баща ми даде мръсна газ и потеглиха (щяхме да ходим до един магазин в долната част на града). Потеглих веднага след тях, стремейки се да ги следвам. Бях натиснал педала на макс. Тръгнахме надолу по улицата. По едно време дистанцията между тях и мен се увеличи, но още не ги бях изгубил от поглед. По пътя бяха налягали цигани. Свих в дясно и май не прегазих никого..., а минах между телата им. По едно време намалих скоростта донякъде благодарение на краката ми (можех да докосна земяха с тях). Минах струва ми се с превишена скорост покрай спряла полицейска кола. Не знам дали са тръгнали да ме следват полицаите. Нямах такова усещане. След това навлязох в някакъв тунел (май бях изгубил нашите от поглед). С голяма скорост преминах покрай спрял в дясно полицейски джип и си помислих, че може да бъда глобен. Помислих си и че ако искат да спра, няма да го направя. Не видях излизането ми от тунела. В следващия момент бях в някаква хижа в гората. Там имаше поне още две момчета. Сънувах как се събуждам в тази хижа, незнаейки как съм попаднал там. В хижата беше един моя познат, понастоящем висок здравеняк. В съня ми обаче не беше големия здравеняк, а момчето от преди 13-14 г. Каза ми, че съм претърпял катастрофа и повече от ден съм бил в безсъзнание. Реших да звънна на родителите ми, за да дойдат да ме приберат.

"Не така брат" със Златен чадър. https://www.vesti.bg/lyubopitno/ne-takabrat-sys-zlaten-chadyr-ot-mediamixx-6069936

Днес научих старата и по - българска дума за грандомания: големановщина. Тема за всякакви стари български думи (без значение дали са били някога книжовни или са си останали на ниво диалект). Думи, които вече не се употребяват или се употребяват рядко. Тук може да се посочват и източници на информация касаещи старите думи. Може да се публикуват както стари и излезли от употреба български думи (и техните значения, а защо не и произход), така и чужди думи, които народът ни е употребявал (например турцизми - някога са били доста използвани). Мине не мине време и баща ми ме изненада с някоя стара дума... Случва се да го обвиня, че си я е измислил. И като стана дума за чуждизми (ето дума за темата с нови български думи)... Любимият ми турцизъм е "кеф". Понякога го избягвам от езиковопатриотични подбуди, но определено "е*аси кефа" звучи по - силно от "е*аси насладата" или "голяма наслада".

Турчето Туче от с. Иван Шишманово.