Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Круз

Участници_
  • Общо Съдържание

    1894
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    23

Всичко добавено от Кон Круз

  1. Тук е приложен списък, който обхваща повечето от страните в света: https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страни_по_численост_на_редовните_въоръжени_сили. Нарушаването на чуждо благосъстояние би могло да се случи и против волята на този чието благосъстояние се нарушава. Иначе поговорката съдържа истина в себе си - кога повече, кога по - малко (според случая). П.П.: Благодаря за отделеното време.
  2. В друга тема се отвори дума за националната гордост. Беше споделено виждането, че тя е несъвместима с родолюбието. Обаче, за да не изпитва човек национална гордост, би трябвало да се е освободил от гордостта по принцип. Почти никой в този свят не е напълно свободен от гордостта. В този ред на мисли, ако приемем, че истинското родолюбие е напълно несъвместимо с националната гордост, би излязло, че в света почти няма истински родолюбци. Може и така да е - не мога да кажа с тотална категоричност. Разсъждавам, без да отричам правото на съществуване на въпросното разбиране за родолюбието.
  3. Ако аз съм родолюбец и обичам всички мои сънародници по света като братя и сестри и в същото време съм космополит и обичам всички хора по света като братя и сестри, това означава ли, че аз обичам сънародниците си двойно: веднъж защото са мои сънародници (българи в случая) и втори път защото са хора (деца на света; като втория тип любов ще е по - голяма и включваща в себе си първата)? И че ако съм родолюбец, без да съм космополит - ще ги обичам почти само защото са българи и почти само като българи (не толкова като хора)? А ако съм космополит (без да съм родолюбец) ще обичам хората без присъствие на етнически мотив, а само и единствено защото са хора?
  4. Вчера сутринта сънувах, че се намирам на високо място. Някъде в извънградка местност. На високо и иначе равно място е направено нещо като язовир. Водата пада, стича се в този язовир, в този воден басейн. Не виждам язовира, но виждам, че водата пада някъде надолу. Водопад има. Брегът е песъчлив. Водата тече през част от брега и водо-пада долу. От къде иде тая вода, не видя. Лягам по корем върху водата. Все едно лягам, за да се удавя, да бъде повлечен от водата надолу към водния басейн. По едно време отсреща се задава вуйчо ми (прагматичен материалист, но иначе незлоблив човек). Чувам го да казва нещо от сорта на: "Който не може да плува, ще се нагълта с вода и ще се уплаши." Притесних се, че ще се удавя и станах на крака.
  5. Относно увеличаването на военната мощ. Макар да съм се заявявал като "почти пацифист", макар да съм за мирно разрешаване на спорните въпроси, макар поради различни причини да не съм за задължителна наборна военна служба и задължително военно обучение в училищата, както бях преди години... (или ако ги има - то поне да бъдат не единствени опции, а част от опции включващи и различни пацифистки занимания), все още ми се струва като крайност, крайното отхвърляне на увеличаването на военната мощ. Не мога да възприема крайния пацифизъм. Защото ситуации всякакви може да има (бива да се гледа и конкретно на нещата). Още ми се струва като крайност споменатото, както ми се вижда като крайност (противоположна на нея), това да има някакво прекомерно въоръжаване, прекомерно военизиране на населението (а прекомерно за мен е например силно въоръжаване, което не би било нужно и провеждано, ако съответната страна не би се управлявала от жесток диктаторски режим, целящ да запази кокала на всяка цена; тоест, то е нужно на елита на съответната диктаторска страна). За мен любовта е неразривно свързана и с желанието да опазиш обичаното (умерено желание, не болестно и параноично). Особено ако са налице реални заплахи. Като например мощна във военно отношение съседна страна, чиито политически елит не крие имперските си амбиции и който да речем вече е извършвал агресия към съседни страни (и който се стреми да увеличи влиянието си в твоята страна, посредством местни марионетки и който елит е успял да зарази с националистически дух милиони в своята страна). Не мога (поне засега) до такава степен да се уповавам на Бог и на доброто, което живее във всеки един човек (бил той и някой ислямист с мощна армия), че да съм привърженик на крайния пацифизъм и на крайното неодобрение по отношение на увеличаването на военната мощ. А и не съм убеден, че трябва да се осланяме само на Бог и на доброто в хора, които биха могли да ни напакостят. Има една арабска поговорка, която гласи: "Вярвай в Аллах, но си връзвай камилите." Покритото мляко, котките не го лочат (или поне е по - малка вероятността да го излочат). Не мога да одобря това да се откажем от армията си и да не увеличим мижавата и военна мощ при условията, в които живеем понастоящем. Изглежда ми неразумно, неправилно. Има хора, които са като вълци. Не желая някой да бъде насилван да е войник, нито пък да ставаме като Северна Корея, но и не искам да сме като овце. Подкрепям гъвкавостта в политиката, разумните компромиси, стремежа към изграждането на по - позитивни отношения между държавите в региона и по света, отказа от провокации, опознаването на други култури. Но ми е невъзможно да приема за нещо напълно чуждо на родолюбието, грижата за отбранителните способности на страната (което поне донякъде може да бъде оприличено на заключването на вратата на жилището и издигането/поправянето на ограда в двора, особено ако кварталът е по - размирен). Някой ден сигурно няма да има армии и полиции, но мисля, че е по - разумно и родолюбиво, да се върви бавно към този ден, лека полека. Така ми се струва на мен лично. Има и по - важни разходи от тези за отбрана (като например разходите за хора с увреждания), но ако зависи от мен поне в днешно време България не би се отказала и от военните си разходи.
  6. Ако една държава е част от световната търговия (която пък е част от капиталистическите отношения), то тази държава има някаква роля в борбата за пазари (по отношение на тази държава и на всяка друга държава има някакво съотношение между продадени навън стоки и такива внесени от чужбина). Някои държави са направо като колонии, пазари на други (много по - силни икономически) държави. Ако три държави искат да продават доматите си в четвъртата държава Хикс, но Хикс би купила само от една от тях и тези три държави се стремят да произвеждат, колкото се може по - качествени и евтини домати, за да спечелят Хикс - това е конкуренция. Конкуренцията може да бъде и почтена, и непочтена. Аз съм за почтената такава (непочтена би била посредством политически марионетки да разбиеш икономиката на една страна, за да можеш да си продаваш стоките там и да развиваш по - спокойно свой бизнес - тоест да имаш по - слаба конкуренция). Не твърдя, че капитализмът е възможно най - доброто като форма на отношения между хората. Но в крайна сметка живеем в условия на капитализъм, поне засега. Нищо против нямам да се върви към нещо по - добро и то да бъде достигнато, даже съм за. Но реалността в момента е такава, че сме част от капиталистически свят, в който властва конкуренцията. Възможно ли е хич да няма конкуренция между държавите в настоящия момент? След време може би, но сега? Ти в предна страница в настоящата тема написа, че защитаването на икономическите интереси на дадена страна от нейния политически елит е по - скоро патриотизъм, отколкото национализъм. В примера ми ставаше дума за устояване на външен натиск, изразяващ се недопускане на по - лоши за страната чужди икономически проекти, за предпочитане на по - изгодното за хората в съответната страна. Тук обаче изхвърляш грижата за материалното добруване от "аурата на родолюбието". Противоречие ли има или визираш различни неща под родолюбие и патриотизъм?
  7. Донке, аз също имам...нещо като подобна опитност...по отношение на един народ. Възхищавах им се на патриотизма/национализма или както искаш го наречи, но заради някои прояви на отделни членове на този народ по отношение на българи, по едно време симпатията ми към този народ сякаш беше изчезнала (без да съм се насилвал към това) и се бях отказал да подкрепям националния им отбор, на който симпатизирам отдавна. Сега съм по - сдържан. Това е друга тема обаче. Ще се постарая да съм по - конкретен. И аз ако трябва да търся разлика между патриотизъм и национализъм бих посочил посоченото от теб. Лично аз, ако имам интерес към дадено мероприятие касаещо друг етнос и ако нямам по - висок приоритет за използване на съответното ми свободно време, може и да отида (ще искам да отида). По принцип, при наличие на достатъчно свободно време и достатъчно интерес - бих отишъл. А ако откажа да отида - то няма да е заради някакво високомерие по отношение на съответния етнос (дори и българите да имаме по - славно минало, дори и да сме по - богати: без значение дали или не). Вариант да откажа е и ако се е случило нещо в настоящето, нещо което да ми е подействало като студен душ (особено ако неприятната за мен като българин случка е съчетана и с период, в който съм на по - националистична вълна). Нямам някаква гордост, която да би ме възпрепятствала да дружа с хора от други етноси или да присъстват на техни мероприятия (стига съответните мероприятия да не предизвикват в мен някакво отблъскващо ме от тях чувство, което ако би било факт, не би било породено от това, че етносът е различен от моя или че е еди кой си конкретен друг етнос). По принцип ме отблъсква това цели групи от хора да бъдат наричани с разни негативни названия (което като цяло е резултат от гордост и/или неприязън към тези групи). Не ми е свойствено на характера, не бих го определил като отличителна моя черта и като черта на моите патриотични/националистични чувства. Но е имало случаи под влияние на новини и на прочетени коментари... Не ми е характер обаче и не го одобрявам. Гледам да не обиждам хората/групите от хора и да се отнасям поне неутрално към тях. Националистите биха казали същото (поне що се касае за текста преди сравняването). Ако дадени хора обичат същите неща, но да речем в тяхната душевност присъства и сравняването с останалите плюс гордост, излиза че поне в някои случаи има частично припокриване на патриотизъм и национализъм. Без те да са тъждествени. Според мен, част от любовта към даден народ са икономическите интереси и просперитета. Понеже ние все пак имаме и физически тела. За мен патриотизмът не е само дух. Лично аз харесвам принципа на Левски: "Не искаме чуждото, но не даваме и своето." Това по отношение на просперитета и териториите. Мисля, че на националисти/патриоти (или както там се наричат), които не поставят на важно място социалните въпроси (част от които е да речем положението на болните хора) нещо им куца в идеите. Любовта към даден народ и пазенето на традициите и историческата му памет ми се струват непълни без обръщане на достатъчно внимание на просперитета на този народ. Все едно да обичаш майка си, да разказваш на децата си за нея, но да не те е грижа гладува ли, може ли да си плати сметките за ток. Да не те е грижа, че твоите сънародници са затънали в дългове, че разни олигархични кръгове ги ограбват, да се пишеш националист, но в думите и действията ти да няма почти нищо касаещо мафиотския октопод (за сметка на това да говориш главно за една по - дребна престъпност, която е факт, но която в сравнение със срастването на мафия с държава изглежда по - второстепенен проблем и която престъпност в голяма степен се дължи именно на въпросното срастване).
  8. Модерен национализъм. Според мен национализмът сам по себе си не е нещо модерно. Патриотизмът също. Модерното днес е космополитното мислене. Лично аз обаче не приемам космополитизъм, който е враждебен на националната идентичност и който да речем е маска на империализма на някоя велика сила или на финансовите интереси на някоя международна олигархия. Космополитизмът (смятам аз) трябва да е любов, която включва в себе си по - тесните любови, без да ги унищожава или заклеймява. При мен националното мислене е по - силно от космополитното (кога по - малко, кога повечко...), макар че не мога да се определя като чист, класически, твърд националист. Като цяло съм склонен на еклектика и гъвкавост, когато иде реч за духовни или политически убеждения. Не се вписвам изцяло в едни или други рамки. Мисля, че национализмът във възможно най - чистата му форма е просто любов към дадена нация. Според едно разбиране нацията включва само един етнос (етнонационализъм, който често е екстремен национализъм). Според друго разбиране - нацията са всички граждани на съответната държава (граждански национализъм, какъвто е характерен за Франция). Съответно - национализмът във възможно най - чистият му вид би трябвало да е любов към един или повече етноси населяващи дадена страна. Без омраза към чуждото, което вече си е ксенофобия. Поетът Теодор Траянов е казал: "За нас (българските символисти - бел. Л.С.) беше непоклатима истина, че само чрез кристалния национализъм може да се стигне до универсализъм. Днес повече от всеки друг път вярвам, че само един добър фанатичен българин може да бъде не само истински славянин, но и един отличен европеец." Из "Магията, вечната" (стр. 189), Лиляна Серафимова. Предполагам под "национализъм", "фанатичен" и т.н. не се е имало нещо негативно предвид (като да речем омраза към други етноси и раси). Понеже начертаната линия е към универсализма. Ако разбираме патриотизма като любов и преданост към родината и народа, може би излиза, че Траянов е слагал знак за равенство между патриотизъм и национализъм. Имам какво още да споделя за национализма, патриотизма и модерността, но няма да е сега. Лека вечер.
  9. В Уикипедия има статия (с неустановени източници), в която пише същото, което на мен ми се струва най - истинно по отношение на коментираните понятия (а именно, че често патриотизъм и национализъм са покриващи се неща). Но пише и нещо с което не мога да се съглася. В днешно време патриотизмът бил разновидност на расизъм. Патриотизмът си е патриотизъм. Дали ще е примесен с расизъм или не - това е друг въпрос. Национализмът пък е...политически патриотизъм. Аз го схващам като политика насочена към патриотичното, към запазване на идентичността (което се свързва със запазването на традициите). Както споменах - разни хора, разни тълкувания. Нямам в ума си абсолютна и непоклатима определеност за думите патриотизъм, родолюбие, национализъм. За някой израз на родолюбие може да е да мразиш народа на страната, с която твоята страна воюва от десетилетия, а немразенето може да бъде определено като предателство. Модерното и традициите. Национализмът е бил модерен през 19-ти век, когато се е зародил. В днешно време други са модите (изразител на една от тези моди е един от победителите в Евровизия). Моите впечатления са, че в днешно време национализмът е не толкова модерен, колкото консервативен (а консервативността се свързва със старото, включително старите обичаи). Национализмът е насочен към запазване на историческа памет, обичаи, самосъзнание (на хората в и извън пределите на страната). Знам един националист, който избягва да си купува стоки от Гърция и Турция (може би и от други страни и се стреми да купува български стоки). В неговото съзнание това е навярно (предполагам) част от национализма му. Друг националист пък (любител на екскурзиите, напитките, пурите и храните) не демонстрира подобна националистичност, но въпреки това се приема и е приеман за националист. Впечатленията ми са, че за него ако не тъждествени напълно, то в огромна степен са припокриващи се двете понятия, за които пишем тук. Човекът показва добро познаване на обичаи. Допускам обаче, че мнозина определящи се като националисти не са много дълбаещи в историята, не са много традиционалистки настроени, макар че може би сред определящите се като националисти и патриоти консервативността и любовта към историята може би са като цяло по - силно застъпени отколкото сред такива, които да речем се определят като либерали. Предполагам на базата на някакви наблюдения. Нямам статистика. Покойния Божидар Димитров се определяше като "умерен националист", "националист" и твърдеше, че национализъм и патриотизъм е едно и също. И че хората дето мразят други етноси не трябва да се наричат националисти, а трябва да изберат за себе си други думи...(като "фашист" например). Според него, по времето на социализма в България се е наложила представата, че национализъм и нацизъм е едно и също нещо. Всъщност, години след като разбрах неговото схващане по темата, научих че думата националст през 20-те-40-те години на миналия век се е ползвала и за фашистите и националсоциалистите (които също са си фашисти, но не това е темата). Самите тези хора първоначално са се определяли като националисти или социалисти (преди да почне да се говори за фашизъм, националсоциализъм). Ултранационализмът е съществен елемент на фашизмите, макар и не единственият. Впечатленията ми за днешното време (в България) относно национализма, традициите и не само. Като цяло национализмът днес се свързва с консервативност (част от която са антигей говоренето и говоренето против други неща), капитализъм (при един сравнително известен националист съм забелязал неща като демонстрация на вярност към капитализма, почти нулева заинтересованост от социални теми - някак чужди са му като че ли..., изключителен акцент върху традициите, права на българите и запазване на българското самосъзнание). Национализмът днес като цяло се свързва с дясното политическо пространство, християнството и неговото запазване, привързаност към традиции, добро познаване на историята (популяризиране на знания за историята), често не особена заинтересованост от социални теми като доходите на хората да речем (силен акцент върху теми и кампании свързани със запазване на българщината, държавните граници, недопускане на имигранти от южните страни, проваляне на гей паради, говорене против циганската престъпност или някаква друга престъпност свързана с някакво етническо малцинство - в други страни други са големите малцинства). Мисля, че тези неща са преобладаващи, когато говорим за една цялостна картина на днешния български национализъм (а май и за национализма по други европейски страни). Не може да се обобщава, определено... Със сигурност има изключения. Но такова е усещането ми за това, което преобладава по света и у нас, когато става дума за национализъм. Даже един националист е част от европейска консервативна група (в която едва ли всички се определят като националисти, но всички би трябвало да са радетели за запазване на традициите - нещо пък което е неотменима част на патриотизма според статията, споделена от Донка). Днес преобладава класическият буржоазен консервативен национализъм. Впечатлението ми е, че класическият български националист държи на традициите повече от масата българи. Тоест, той поне в някаква степен е патриот (според автора на статията за патриотизма). Което ще рече, че в някаква степен коментираните понятия (патриотизъм и национализъм) са припокриващи се, а не крайно различни. Национализмът е една от консервативните идеологии в днешния свят. Други такива са да речем християнството, исляма... Има и "либерален национализъм", но сред националистите преобладава консервативното.
  10. Статията представя само част от съществуващите виждания за национализма и патриотизма. Струва ми се крайно твърдението, че национализмът и патриотизмът се две много различни неща. Макар че сигурно понякога са противоположни неща (нещо, с което не всички са съгласни). Ако става дума за мразене, а не за обичане - като най - близко до мразенето ми звучи понятието "национализъм", по - далечно "патриотизъм", а най - далечно нашето си "родолюбие". Става дума за две понятия, в които се влагат смисли, които смисли се различават в една или друга степен. Има различни разбирания за връзката между патриотизъм и национализъм (според мен би било несериозно да се твърди, че връзката е нулева: връзка има, а доколко е голяма е въпрос на тълкувания). Има различни видове национализъм и патриотизъм. Национализмът и патриотизмът често са припокриващи се неща. Да речем, че една партия е националистическа, а друга патриотична (например те се определят като такива, да кажем и мнозинството хора ги определя като такива): и тези две партии вършат полезни неща, които са едни и същи (би могло да се приеме, че става дума за пример за припокриване на национализъм и патриотизъм; да кажем, че съответните действия са част от програмите на партиите и техните идеологии). Има различни степени и видове национализъм и патриотизъм. На мен поне "езиков патриотизъм" ми звучи същото като "езиков национализъм" (макар че бих могъл да приема, че езиковият патриотизъм е нещо по - толерантно към невписващите се в дадени идеали за начин на говорене - и все пак, става дума за мое субективно възприятие). Ако приемем, че тези две думи означават две твърде различни неща, то как бихме разграничили словосъчетанията "фанатичен националист" и "фанатичен патриот"? Или "умерен националист" и "умерен патриот"? Сякаш ако не за напълно еднакви неща, то става дума поне за неща твърде близки. За някои хора национализъм и патриотизъм са думи означаващи едно и също. Което дори да приема за вярно, не бих могъл да приема напълно, поради по - голямата натовареност с негативизъм на думата "национализъм". Даже съм срещал определението "крайни родолюбци" за хора, които са си направо крайни фашисти... Ще продължа в следващ коментар, за да не стане така, че да ми изчезне всичко написано и за да е по - удобно за четене изложеното.
  11. Сутринта сънувах, че ще пускам бомба над канадската провинция Онтарио. Пилот изтребител съм не знам в служба на кого. И не знам защо аджеба ще бомбандирам Онтарио и къде точно ще бомбя в рамките на тази провинции. И хем летя над Онтарио, хем не летя. Защото съм си в двора. И хем летя, хем реално не летя - защото всъщност не летя, а тичам насам натам из нашия двор в България и не съм над никаква Канада. Баща ми е седнал пред долния етаж и ме наблюдава. Отнякъде получавам заповед да пусна бомба. Отговарям: "Отказвам да изпълня заповедта!" И не я изпълних. Въпреки това, че щях да бъда наказан.
  12. За любителите на психотрилъри. "Sliver" (1993) - с участието на Шарън Стоун и Алек Болдуин. Млада жена се нанася да живее в блок, в който е извършено убийство малко преди идването и. Започва любовна връзка с един от живущите..., който се оказва по - особен от останалите. По сайтовете може да се срещне кратко резюме на филма..., но доколко вярно е то...
  13. За да има повече демокрация (тоест народовластие), трябва да има повече местни и национални референдуми. Да е никаква или по - малка тежестта на разните скрити и явни финансови кръгове в политиката. А за да е по - качествена демокрацията, нивото на съзнание на масите трябва да е по - високо. Гражданското общество трябва да е по - будно и активно.
  14. Линкът за книгата не работи. Александър, тоест правилно предположих (в ума си), че навярно иде реч за координатори (не за упражняващи власт).
  15. Демокрацията може да не е най - идеалното нещо във Вселената и тя на този етап не е съвсем демокрация... Но ми се струва за предпочитане пред един тоталитарен режим, при който най - вероятно и аз, и ти и много други от хората в сайта вече щяхме да сме по концлагерите. Едно от гадните неща на тоталитарните режими е, че дори да си симпатизант на съответната управляваща група или дори да си част от нея, пак нямаш гаранция, че няма да гризнеш дървото поради някакво инакомислие да речем...(без съд и присъда или със скалъпен съдебен процес).
  16. И все пак няма ли някакви ръководители? Нали по аурите хората ще виждат кои измежду тях са най - възвишени... И аз си направих извода, че при синархията, обществото се ръководи от най - умните и най - духовните. Няма ли да има някакви по - изявени в общността личности, които да действат в името на общото благо?
  17. Излезли последователно, но дали създадени последователно... Или създадени едновременно и излезли последователно.
  18. Благодаря за интервюто, Александър! Беше ми интересно.
  19. Синархията не е ли форма на демокрация, при която се избират най - достойните хора?
  20. Ще споделя нещо, което научих преди дни и което ми направи впечатление (то е поредното потвърждение, че някои неща не са били чак толкова крайно различни колкото мнозина си мислят). Подчертавам - не съм привърженик на този човек, нито пък пропагандирам някаква идеология. Не съм подозирал, че е бил руски езиков патриот. Понеже по принцип марксическият комунизъм се свързвам с краен интернационализъм, дори с безродие... "Разваляме руския език. Употребяваме без необходимост чужди думи. И ги употребяваме неправилно. Защо да казваме "дефекти", когато може да се каже грешка, недостатък или неточност? … Не е ли време да обявим война на употребата на чужди думи без необходимост? — въпреки призива му за поредна война изследователите на Ленин сочат, че той самият е продължил да употребява думата "дефект" и след написването на горните редове." "Признавам си, че ако мене употребата на чужди думи без необходимост ме озлобява (понеже това затруднява нашето влияние върху масата), то някои грешки на пишещите из вестниците направо ме изкарват от кожата. … Да усвояваме френско-нижегороската словоупотреба значи да усвояваме най-лошото от най-лошите представители на руската едроземеделска класа, която се е учила на френски, но, първо, не се доучили, а второ, изопачава руския език. Не е ли време да обявим война на изопачаването на руския език?" (https://bg.wikiquote.org/wiki/Владимир_Ленин).
  21. Из jobs.bg: 25.06.18 Социален работник Пловдив; Заплата от 550 до 570 BGN (Бруто) ------------------------------------------------------------- 25.06.18 Адвокатски сътрудник Пловдив; Заплата 400 BGN (Нето)
  22. Предполагам, че Давид Черни е имал предвид други неща. Според вас (не се обръщам конкретно към някого) какви са критериите, за да може една страна да бъде обявена за духовен център? Наличието на следовници на определено учение на нейна територия? Високо ниво на масовото съзнание? Исторически постижения в областта на културата и образованието?
  23. "Пет пъти като го ритнеш, повече нито един удар. Колко пъти трябва да ритнеш човека? Пет пъти..."  :D:)

    --------------------------------------------------------------------------------------------

    "Станеш сутрин, ти си се обезверил и казваш: „Дали съществува нещо разумно в света? Дали съществува някакъв Господ? Дали съществуват разумни същества?“ И тогава ти ще търсиш някой философ да ти доказва дали има Господ или не. Само на слепите ще доказва, че има греещо Слънце, на другите не трябва да им се доказва, на тях казваме: „Ела и виж!“ Вие казвате: „Да се докаже.“ И започват тогава – по 3, 4, 5 начина има да се докаже, че има Господ. Хубаво, аз го доказвам. Има един мъртъв човек. Казвам му тъй: „Ти вярваш ли, че има Господ?“ Ритам го веднъж с крака. Той мълчи, образува [се] в него чувствуването и той започва да се движи. Почувствувал, че някой го е ритнал. След туй му казвам: „Той чувствува, че има нещо, което въздействува върху него.“ Той не знае. Казвам: „Вярваш ли в хляба?“ Пак нищо не казва. Като го ритна, събуди се в него вкусът. Като му дам хляб, разбира ме, започва да яде. Дам цвете да мирише. Не разбира. Като го ритна още веднъж, отвори се носът. Говори му, той не чува. Като го ритна, той започва да чува. Най-после, сляп е, не вижда. Като го ритна и започва да вижда. Пет пъти като го ритна, всичките сетива се отварят от всичките тия 5 удара. Пет пъти като го ритнеш, повече нито един удар. Колко пъти трябва да ритнеш човека? Пет пъти. За всяко сетиво по веднъж. Майката като бие детето, да каже: Един път, два пъти... За всяко сетиво по веднъж. И като го удари 5 пъти, казва: „Стига, моето пиленце.“"

    Източник: https://triangle.bg/books/1933-10-01-10.1999/1934-02-18-10.html.

×
×
  • Добави...