Кон Круз

Поправете ме, ако греша, но в този форум има ли подобна тема?
По другите форуми има какво ли не - но не и в светлината на у.
Дайте да запалим факлата...
Вие как ги виждате нещата?
/даже нарочно съм писал в розово, да ви стимулирам за любоооов/

Нека да спомена, че противно на очакванията, на черната биоложка наука, 1 сперматозоид не е достатъчен. Защото един прониква и създава новия организъм, но всички останали участват - техните души се вселяват в момента на проникване на сперматозоида в яйцеклетката и след това физически отпадат, но са изпълнили функцията си - да осигурят един здрав организъм. Няма никакви глупости на принципа - един печели, всички губят - не, всички печелят, целта е постигната по най-красивия възможен начин.
Материалистичната наука отчита факта, че семенната течност е "богата на ценни белтъци, микро- и макроелементи". Тези белтъци и щуротии се резорбират от женския организъм. И веднага пример от животинското царство - при прасетата семенната течност е с обем 1 литър, а самият оргазъм продължава 1 час /да им завиди човек/.
Стана късно, дори и за розови четива... и утре е ден...

Регистриран е отдавна. Усещам Го във всяко мнение. Дори когато има спор.   

Поканете Бог да се регистрира във форума
и да ви осветли по въпросите, които ви вълнуват

Аз се разходих днес и нахраних просяк. От благодарност той поиска да сподели една своя тайна. Той каза: знаеш ли защо съм просяк днес? Защото си дадох всички богатства на прасетата.

И да предположим, че научиш Кой е създал Бог - тогава ще се запиташ Кой е създал Този, Който е създал Бог, и така до безкрай.
 
Може ли да има нещо По-вечно от Вечното?
 
Вземи си почивка, разходи се някъде сред природата, хвърли трошички на птичките в този зимен период, кажи някои благи думи на просяка, като му дадеш някой лев - не че ще решиш социалния въпрос, но просто ще решиш обяда му.
Може пък и да ти "просветне"...
 
Всъщност това го пиша за всички нас, защото от много домашен окултизъм, забравяме и подминаваме откровенията на обкръжаващия ни свят, когато би трябвало да знаем, че сами сме си избрали(не със земния ни дресиран ум) къде и кога да се родим, като оптимално решение за развитието на колективния и индивидуалния човешки дух.
 
 
С нежно усилие да галим Истината...  

Добре де, не се интересувай. Мен пък ме тревожат дълбоко-философски въпроси от типа : Кой е създал Бог? и т.н. Щото като чета мненията, за всичко си търсим създател, та аз и за Бог... Дано скоро ме удари някоя божествена светкавица, че да мога да насътворя нещо смислено като отговор на дълбоко-философския си въпрос. Надявам се също да не е като картинката от по-предното ми мнение, но ще се моля горещо Бог да е по-милостив в изкуството, което така благосклонно ми низпосланя.

Аз мога да се възползвам от принципите обуславящи битието за да постигна целите си, именно защото тези принципи са неизменни. За каква воля говорим тук, след като става въпрос за нещо неизменно? Всички разумни същества, на всички възможни степени на еволюцията доколкото ми е известно са в абсолютно същата позиция. Разбира се степента им на познание за тези принципи е различна. Има такива, чиито познание безкрайно превъзхождат моите, но и те не могат да изменят въпросните принципи дори и в нищожна степен. И това не е поради божията воля, защото въпросните принципи са несътворени и отвъд всякаква воля. Те са такива каквито са, просто защото такава е същността на всичко съществуващо. Но като оставим настрана отклонението, което направих, да, ние следва да опознаваме и да действаме в съответствие със споменатите принципи. Дали са от това, което наричаме Бог или над него, няма никакво значение.

Проблемът, който много от нас изпитваме когато се опитваме да разграничим кое е наша и кое е Божия воля е в представата ни за Бога, която подсъзнателно ни е дадена от рисунки по стените на много църкви. Приели сме, че Бог е някакъв стар чичко с брада, който с пръчка в ръка обича да ни тормози и да ни се налага с волята си. Какво ще стане ако приемем, че Бог е във всички природни закони, с които трябва да работим постоянно. Там се изразява Волята Му. Ако ги познаваме и се съобразяваме с тях, тогава нещата се получават. Ще дам прост пример. Сутрин като станем и тръгнем за работа няма някой да се опитва да лети или плува в дълбините. Разбрали сме простия закон, че на тази планета има закон за гравитация и сме се научили да работим с него ( е, първата година от живота ни сме падали и ставали) , но на този етап никой не идва тук във форума да се вайка за това, че не е долетял до работа. Съобразяването с гравитацията е изпълнение на Божията воля ползвайки своята воля.

Горният пример е за един очевиден за всички ни материален закон. Но има закони, които действат на много фини нива. Учителят казва, че сега имаме пет сетива, ползвани за регистриране явления, но че човек има потенциала и работи върху развитието на 49 сетива. Колко много още ще можем да "видим" като действителност и да работим с нея един ден. И колко по-изтънко да разбираме законите.

Има напреднали хора днес, които знаят Божи закони, които болшинството от нас не знаят. Като например как да се хранят само със светлина или как да спрат дъха си за три месеца. Те знаят за Волята на Бога повече от болшинството от нас и знаят как да я изпълняват по-добре от нас. Техните изпълнения ни напомнят колко много още имаме да учим преди да се сърдим, че сме ограничени от Волята на Бога.

Прави ми впечатление, че човек има склонност да се идентифицира само със самосъзнанието. Но подсъзнанието и свръх съзнанието е също част от нас. Така, че когато им позволим да участват активно в живота ни, за което Учителят е дал прийоми, ние също упражняваме своята воля.

Да се познават законите на Бога и да се живее с уважение към тях е което ни дава свобода. Или както Учителят го формулира : Само в изпълнение на Волята Божия е силата на човешката душа.

1. И какво е разминаването за броя на врабчетата? Пет струват два асария, две струват един асарий. Логично е щом се работи само с цели числа, т.е. не може да продават части от врабче или да се използва по малка монета. 2. Откъде следва че човек е по ценен от всички врабчета? Навсякъде е написано едно и също: от много врабчета, в количествени оценки не се влиза. 3. Под падане се разбира смърт на врабчетата, те са били обстрелвани с прашки. И в българския език се използва същия израз, например "Тоз който падне...". Преминаването на живите същества през вратата на смъртта е извън тяхната воля, освен ако тяхната и по висшата воля съвпадат. Това се отнасяше и до Христос. Освен това висшите живи същества са съставни, те включват много по малки същества които са част от тях. В сегашната епоха това е добре известно, клетките изграждат многоклетъчните организми, раждането, поведението и смъртта на клетките определя тези на висшия организъм. Например когато броя на раковите клетки надмине критично число, висшия организъм вече е болен от рак. Космите на главата са били един такъв измерител на здравината на човека в предишните епохи,

Ама то нито е възможно, нито е нужно да има единомислие по този въпрос.
Всеки ще намери всички отговори в най-подходящите за него самия моменти.
Като се върна назад във времето, аз самата съм променяла мнението си по въпроса.
И .. как да кажа ... предпочитам да приема нещо за вярно, без обаче да го заковавам като постулат, поне докато не го изпитам на практика. Проблемът е, че понякога не можем (по чисто технически причини) да изпитаме нещата. При такова положение се налага да поизчакаме, за да получим информация за подходящ метод, за да ни се развият разни сетивности, способности; и т.н. Ако някой се върне да чете мои постове по подобни теми преди 5 години също ще забележи разликата. Аз си спомням, че тогава опонирах за някои неща на Кристиян, които после обаче постепенно прегърнах. Сигурно има и такива, за които и сега не съм съгласна с него, но специално за свободната воля, той е бил прав. Ама и Кристиян се променяше и по едно време направи една доста стремглава промяна, което дори някак не му се отрази добре (не поддържам връзка с него за съжаление, но ми се струва, че е така). Ники (Синева) с годините също бавно и плавно променя възгледите си (а, и при него имаше един по-рязък завой май, преди известно време).
 
И да ви кажа, има някои хора, които на пръв поглед изглеждат материалисти, атеисти и не знам какви "-исти", а пък се оказват вътрешно мноооого напред с материала. Та на такива хора аз поне ще им дишам праха още не знам колко живота поред. Ама сега да взема да се разстройвам, защо на тях така някак готино им се получава, от само себе си, отвътре им идва?! Няма смисъл. Като дойде моето време и на мен ще ми се получава. Важно е сега да имам стремеж натам просто. Мисълта ми е, че няма нужда да търсим и сравняваме кой какви преживявания имал, особено пък сега, в този живот, след като не знаем на каква база гради всеки от нас.

За учението дадено чрез учителя писах, че е многопластово - има и за прохождащи има и за укрепнали, има и за здраво стоящи, като стълбове, като най-вече е центрирано към средата, ако можем да оприличим осъзнатото движение по Пътя като една отсечка с начало, среда и край. :-)
Но не излагам мнение базирано толкова на думи на учителя. Това, което се е разкрило пред мен, благодарение на Светлината, то има своя абсолютен аналог в Адвайта Веданта, в Суфизма, в Будизма... в Каббала дори. Това и представям :-) ... на Мен /мен Си/си.

Нищо подобно, о Атма    . Представям (това е част от танца, както и въпроса въобще) едиствено Бог (защото друго няма) - Бог, който танцува със Себе Си.
Машина няма. Има Майя, има Лилла - те пак са Той, та това "има" е твърде относително, на ужким.
 
При вайшнавите се наричат "Забавления (на Вишну/Кришна)"; при суфите - "Мистерии"... и т. н..

"Има" и такива, да. Относително вярно е. Да, ума "има" тези и подобни навици.
 
Но "има" и такива, които са далеч от всякакви предположения и представи, и които не търсят да си обяснят това, или онова чрез силата на логичаската, прагматична мисъл. "Има" и от тях. :-)

Нали целта на Бог е хората да постигнат освобождение? Поне така пише Ники. И какво точно чака Бог, щом всичко така или иначе зависи само от него. И всъщност от какво е това освобождение след като дори и мислите ни са предопределени от Бог, всичко в живота ни е от Бог? Излиза, че ние можем да се освободим единствено от Бог? Това е реалното заключение на написаното от Ники във втория пост на темата.

Как се нарича Бог, който в тема като тази говори сам със себе си, с несъзнателното посредничество на всички нас простосмъртните? Не знам, обаче честно казано някои мнения в темата ми изглеждат крайно фанатични. Но явно проблемът е в Бог, че не ме е дарил с просветление. То даже не могат да бъдат оборени с аргументи, защото самите твърдения превантивно изключват всякакви аргументи, обезсмисляйки мисълта. Никога не съм харесвал мистицизма, особено арабския/суфизма. Май това ще е за дълго. Даже ми се направи анализ какво не ми достига за освобождение. Никой не ме попита дали искам освобождение, но пък ме посъветваха да пусна ума. Тук съм за да опозная себе си и света. Аз не надценявам ума. Знам точно ограниченията му. Но тук явно се надценява Бог. Защо не оставите Бог да си бъде такъв, какъвто си е? Приписвате му всякакви уродливи неща, само защото си мислите, че така той ще изглежда по-съвършен. Добрият управник държи подчинените си свободни, а вие превърнахте Бог в абсолютния робовладелец. Светът не е машина, а вие го превърнахте в такава. Красиво, Божествено красиво! Да си мислиш, че си свободен, но всъщност да не си – перфектния затвор.
 
Мнозина са изживявали различни състояния на съзнанието. И после търсят обяснения, и търсят, и търсят, и попълват празнотите с предположения. Ето това е едно от свойствата на ума, да се опитва да прави изводи, дори когато няма нито познанията, нито информацията, които са необходими. Не е лошо, че искаме да знаем, но някои неща няма как да узнаем още дълго. А ние в прибързаността си се задоволяваме с предположения. Това също не е лошо, стига да не използваме тези предположения и да градим теории върху тях, защото в един момент забравяме, че целия ни градеж се крепи върху предположения. Мистиците са особено податливи на споменатите различни състояния на съзнанието. Те се постигат изключително лесно след определен режим. Изпитвал съм състояния в които буквално имаш чувството, че сърцето ти ще се пръсне от екстаза и прилива на енергия. Изпитвал съм и състояния в които все едно мен ме няма, все едно знам, че съществувам, но не знам кой съм. Изпитвал съм и други неща. В това няма нищо особено висше. Това не е просветление. Това не е освобождение. За някои неща имам предположения, но общо взето са ми мъгла. Ние не знаем почти нищо за съзнанието, а правим изводи все едно всичките му тайни са ни разкрити.

Да и аз преди време тъй... все си мислех, че нещата зависят от мен, докато не дойдоха определи изживявания.
Там, в тях нито едни практики не работиха. Нямаше и помен от "силата" на визуазация, или от "силата" на "положителното мислене". Празната и лишена от искеронст джапа (мантра йога) също не свърши работа, нито асани, нито опити за медитации, нито рейки, нито нито... защото всичко беше продуцирано от ума ми, с цел той да се самозащите, за да не пукна, да не гътна.
Това в Каббала се нарича "строене на вавилонска кула".
Когато Бог тръгне да разрушава тази кула в човека, изградена от всякакви черодейства, магии, езотерични практики, дишания, визуализации и пр и пр., тогава нищо не може да ти бъде от помощ, а Въздесъщия разрушава кулата защото на същата е и дошло времето за разрушение.
Преди това и да искаш тя да бъде разрушена и да впрягаш всички сили на свата, то това няма как да се случи.
 
В тези моменти е много тежко и всичкото ти познание и знание е безполезно. Страх и скърцане със зъби, дет е речено.
А учителят многократно преди това нежно ме предупреждаваше, че ще настъпи време, когато ще се наложи, все пак, да се пусна. Това пускане е трудното. Умаът не е свикнал на пускане, не знае как, не е учен. Медитациите, ако са правилни, те работят в тази посока - учат човека да се пуска от себе си, да се предава в ръцете на Твореца.
Нищо не те спасява иначе, освен това да се предадеш, но то предаването него пак няма как сам да сториш, защото не знаеш и не можеш. Ума не го може това. Това не е неговата природа. Природата на ума (на обословения ум) е да се обезпечава, да се огражда, да се подсигурява, да строи кулата. Той не умее да работи срещу себе си. Затова работата я върши Бог. Затова и Спасението е дар е не е плод от дела по Закона. Затова ако искаш да спечелиш живота си, ще го изгубиш, а ако изгубиш живнота си - ще го намериш.
 
Руми е казал следното:
"Само смърт след смърт ме доведе до/в тази гола Пустиня, от където Ти бликаш от всичко."
 
А ап. Павел споделя:
"Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Иисуса Господа нашего."

Привет, Станимир!
Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.
Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.
 
Наскоро, бях тръгнал да гледам кино и понеже закъснявах (както обикновенно ми се случва) взех, че се качих в такси. Та там таксиметровия шофьор ми разказа как имал шанс да работи в Австрия, на добра работа, при свой приятел, но не издържал, защото му било прекалено спокойно.
Именно това спокойствие не може да понесе човек, или трудно, ама много трудно може да го понесе.
По същата причина в скандинавските страни има толкова много самоубийства. Психиката на човек не издържа и затова той гради механизми за защита.
Например идеята за свободната воля, за това, че някои неща зависят от теб и че не всичко е предопределено - това са все механизми, при това много удобни и логични. Иначе ума не иска да приеме, парадоксално му е.
В скандинвските страни всичко е уредено. Не се бърза за никъде. там не можеш да видиш някой да е изнервен на опашката в магазина. Липсва стрес, липсва битейната тревога за насъщния. Човек няма проблеми с храна, с обезпечаване, със здравеопазване, с работодатели, с работници, с правосъдие, със закони... и в един момент ума му започва да зацикля. В този ум се губи трепета. Ежедневието е сиво... Клипатичните условия допълнително внасят "вкус" към това "блюдо"... Толкова много тишина, мир безпроблемност... като в... гроба. Едва ли не се чувстваш мъртъв.
 
Та въпросът, който си задал е наистина на място, но той е част от механизма за защита, което не е зле.
 
Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".
 
Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.
Учителят Бейнса Дуно е знаел това много добре, както и всеки друг учител. Знае се за наспособността на умовете, за страховете им, за това че им е трудно да преминат, затова такива умове се подготвят с учения отнасящи се към относителната истина, защото абсолютната истина и абсолютната любов са тежки на понасяне и без да се мине през смъртта тези не могат да се случат.

Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина.
Ум може да ти зайде. Може да луднеш, ако се опиташ да приемеш тази истина преди да си готов, ако не си готов на смърт.
 
Последната бутка е на живот и смърт и там на никой не му се разминава.
Какво е писано в тропара, великденския?
Със смърт смъртта победи.

Разликата между унижението и самоунижението е, че едното се случва с прякото участие на други хора, а другото е следствие на лични възгледи и отношение към себе си. 
Човек се чувства унизен, когато са нарушени негови основни човешки права и свободи, достойнство и самоуважение в ситуации, в които е безсилен да противодейства. Ако реакцията е примирение, не означава, че не го разбира, а че няма емоционален или физически ресурс да противодейства, но много добре разбира какво се случва.Привидното не е реалното.
Самоунижението е следствие на лични вярвания, често е свързано със самооценката и страховете.
 
Ние можем да кажем каквото си искаме, важното е той как се чувства, ако е ок с това, значи не се самоунижава, ако обаче положението му носи подобни усещания, вече е важно защо го прави. Което в повечето случаи пак ни препраща към страховете.

Ниска самооценка и страх.
Самата агресия е проява на страх, човек, когато се страхува или бяга или се защитава. Агресивното поведение е обратното на самосъжаляващото се - жертвата, но и двата са с обща основа - страха. Най - често това е страха от неприемане, изоставяне, загуба, самота, неодобрение и т.н.
Арогантният човек, крие зад маската на арогантност страх си, че няма да бъде приет, че ще бъде разкрит и уязвен. Крие слабостта си, като пръв атакува и плаши, за да не бъде разобличен. В тези случаи емоционалния проблем е много дълбок и труден за достигане, тъй като често е свързан и с емоционална незрялост.
Този тип поведение се харесва на хора, които не могат да се справят със страха си от изоставяне, отхвърляне, загуба. Този страх ги кара да приемат подчинено положение или " да проявяват разбиране", към подобен тип отношения. Факта, че компенсираш загуба на партньор с тази връзка е показателен. 8 месеца е твърде кратък период след загуба на партньор за създаване на нова връзка. По принцип не се препоръчва, тъй като в една подобна връзка има много пренос на емоции от стара връзка или компенсаторно поведение. 

По-странните сексуални желания са израз на развито въображение или емоционална липса или излишък. Ако един човеки има фантазии да страда, е възможно това да е метафора, на силното му желание да се отдава в любовта до край. Всеки случай е индивидуален. Тези сексуални желания не са болест, но и се отдалечават от естественото състояние на интимност. Но ако партньорите взаимно се наслаждават, кой може да ги съди и окачествява?

Преди много години едно момиче ме посъветва така - не мисли! Когато искаш да направиш нещо го направи , без да мислиш ами ако..., ама дали... 
Направи каквото ти се иска, пък да става каквото ще! така е в личните взаимоотношения с другия пол. Вътрешния импулс не греши. Харесваш я - дръж се така че да си истински както със нея , така и със себе си. Когато си направил това, което "ти идва отвътре" - каквото и да стане после, ще знаеш, че си направил това, което си искал. дори нещо да не се получи, няма да има съжаление. 
Не мисли за миналото си. Не можеш да го промениш. 
Не мисли за бъдещето - то само ще си дойде, предположенията за евентуалностите са вредни. 
Важно е сега - искаш - и правиш! Импровизирай! Не мисли! Послушай поривите на любовта! 
 
Дерзай!

Впечатлена съм от факта, че след всичко, което си преживял ти си на етапа, в който си. Учещ, развиващ се, работещ, желан. Ти вече си извървял голяма част от пътя, който те е направил смел и можещ човек, сега остава да си повярваш, че е така. Всичко, което някой, някога ти е казвал вече няма никакво значение.
Вероятно се досещаш, че страхът ти идва от вярата ти, че нещо в теб не се е променило. 
" През тези  шест години, бавно съм създал в себе си едно чудовище  изпълнено със омраза и гняв" Тази твоя вяра ти носи:  страх да не се повторят нещата отпреди. Страх да не я нараня по някакъв начин.Страх да се  влюбя  и да обичам, Пускам ти малък откъс за това, колко вредно може да бъде самоопределянето понякога и как може да започне неговата промяна.       "Освободете се от миналото си
Само призракът броди в миналото си и сам себе си описва с избрани от него определения, като изхожда от изживения си живот. Вие сте такъв, какъвто ре­шите да бъдете днес, а не какъвто сте решили да бъдете   в   миналото.
 
Кой сте вие? Как се описвате? За да отговорите на тези два въпроса, вероятно ще трябва да се позовете на собствената си история, на миналото, което е изживяно, но с което неизбежно сте свързан и от което ви е трудно да се откъснете. Кои са определенията, с които се само-описвате? Дали са удобни етикети, които сте събрали през досегашния си живот? Имате ли чекмедже, пълно със самоопределения, които редовно използувате? Сред тях може да има етикети като „Аз съм нервен/нервна", „Аз съм стеснителен/стеснителна", „Аз съм мързелив/ мързелива", „Аз не съм музикален/музикална", „Аз съм тромав/тромава", „Аз съм забраван/а" и цял списък от допълнителни „Аз съм..", с които си служите. Вероятно имате голям брой положителни Аз съм...", например „Аз съм нежен/нежна", „Аз играя добре бридж", „Аз съм приятен/приятна". Тези етикети тук няма да раз­глеждаме, защото целта на настоящата глава е да ви помогне да се развиете, а не да ви похвали за тези сфери от живота,   в които функционирате  ефективно.
Самоопределянето само по себе си не е неуместно, но може да се използува по вреден начин. Самото по­ставяне на етикет може да потисне развитието.   Етике-тът лесно може да бъде използуван като оправдание за това, че човек остава същият. Сьорен Киркегор пише: „Като ми слагате етикет, вие ме отричате." Когато ин­дивидът трябва да докаже верността на етикета, собст­веното Аз престава да съществува. Същото се отнася и за самоопределянето. Вие се самоотричате, като се идентифицирате с „фабричните си марки", а не със собствените  си възможности  за растеж.
Всички само прикачени етикети идват от историята на индивида. Миналото обаче, както казва Карл Сандбърг в  „Прерия",  „е кофа, пълна с пепел".
 
 
Вашите „Аз съм...", които са израз на самоподценя-ване, са резултат от нещо, което сте научили в минало­то. 
Можете да започнете да разплитате въжетата, които ви привързват към миналото, и да елиминирате без­плодните фрази, които изговаряте, за да избегнете про­мяната.
================================================================
ОТКЪДЕ ИДВАТ ТЕЗИ „АЗ СЪМ..."
Фразите „Аз съм..." имат два вида предшественици. Първият вид етикети идва от други хора. Те са ви ги прикачили, когато сте били дете, и досега ги носите със себе си. Другият вид е плод на избор, с който избягвате да извършвате   неприятни или  трудни   задачи.
Преобладаваща е първата категория.
Поговорете с  тези  ваши  близки,   които според  вас имат най-голяма отговорност за много от вашите „Аз съм..." (родители, стари семейни приятели, стари учите­ли, дядо и  баба и други).  Запитайте ги как според тях сте   станали такъв,   какъвто   сте,   и  винаги ли  сте   били такъв. Кажете им, че сте решили да се промените, и виж­те дали вярват, че сте способен на това. Ще се изненада­те   от техните  тълкувания   и   от убеждението   им,   че   не можете да бъдете различен, тъй като  „Ти винаги си бил такъв".
Втората категория „Аз съм..." идва от удобните ети­кети, които сте се научили да си прикачвате, за да избяг­вате   неприятни  дейности.   От   известно   време  лекувам пациент,  който е на 46 години и силно желае да се учи в университета,  защото пропуснал тази възможност по­ради избухването на Втората световна война.   Но Хорас трябва да се състезава с младежи, които току-що са из­лезли  от гимназията.   Страхът от провал и съмнението в интелектуалните  му способности го  плашат.   Той ре­довно преглеждаше проспектите и с помощта на психо­терапията успя да издържи съответните приемни изпи­ти. Уреди си среща със служител по записването в местен общински университет, но продължава да използува своите „Аз съм...", за да избегне истинската активност. Оправдава бездействието си с думите „Твърде стар съм, не съм достатъчно умен и всъщност нямам голямо же­лание".
 
НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА СКЪСВАНЕ С   МИНАЛОТО   И   ПРЕМАХВАНЕ НА   ДОСАДНИТЕ „АЗ  СЪМ..."
Скъсването с миналото е свързано с поемането на рискове. Вие сте свикнали със своите самоопределения. В редица случаи те изпълняват ролята на опорна систе­ма във всекидневието ви. Ето някои специфични страте­гии за елиминиране на тези  „Аз съм...":
—   Премахвайте „Аз съм..." винаги където е възмож­но. Заместете ги с фрази като:   „Досега избирах да съм такъв/такава"  или  „Определях се като...".
—   Кажете на хората край вас,   че  ще се  опитате да елиминирате някои от своите „Аз съм...". Решете кои от тях трябва на всяка цена да се  премахнат и помолете близките си да ви напомнят, ако отново ги приложите.
—   Поставете си за цел да се държите по-различно в сравнение с преди. Например ако смятате, че сте стеснителен, запознайте се сами с някого, когото в миналото бихте   отбягвали.
—   Разговаряйте с човек, на когото имате доверие и който би желал да ви помогне да се преборите с властта на миналото. Помолете го да ви прави знак, например като пощипва ухото си, винаги   когато забележи, че от­ново  се връщате към  вашите   „Аз съм...".
—   Водете дневник   за саморазрушаващото   ви пове­дение на базата на „Аз съм...", вписвайте в него постъп­ките си, както и чувствата, които сте изпитвали, когато сте  се държали по този начин.   В продължение на една седмица вписвайте в тетрадка точния час, деня и обстоя­телствата, в които сте използували някое от самоподце-няващите ви „Аз съм...", и се старайте броят на вписва­ните   случаи   да   намалява.   Като   водите   дневника   си, имайте предвид списъка, който споменахме в началото на тази глава.
—   Пазете се от четирите невротични фрази и когато се уловите, че ги произнасяте, поправете се на глас, като промените:
„Аз  съм такъв/такава"...в...   „Аз   бях  такъв/такава".
„Не могада се променя" ... в ... „Мога да се променя, ако  се опитам".
„Винаги съм бил такъв/била такава" ... в ... „Ще бъда по-различен/различна".
„Такъв ми е характерът" ... в ... „Смятах, че характе­рът  ми  е  такъв".
—   Опитвайте се всеки ден да се разделяте с едно „Аз съм...". Ако използувате   „Аз все  забравям" като само­определение, посветете понеделника на осъзнаването на тази своя наклонност и вижте дали не можете да проме­ните един-два случая на поведение, при което все забра­вяте. Също така, ако не харесвате етикета „Аз съм упо­рит/а", опитайте се един ден да се вслушвате в противо-положни мнения и проверете дали можете всеки ден да се избавяте   от едно   „Аз  съм...".
—   Можете да прекъснете своя  омагьосан кръг меж­ду т. 3 и 4 и да решите да скъсате със старите оправда­ния  за отбягване.
—   Измислете нещо,  което никога не сте правили, и посветете на него един следобед.  След тричасово зани­мание с напълно нова дейност, която в миналото винаги сте отбягвали, проверете дали все още можете да изпол­зувате    етикета,    с    който    сте    се    описвали    сутринта.
Всички „Аз съм...", които използуваме, са заучени модели на отбягване и вие можете да се научите да бъ­дете почти всичко, каквото пожелаете, стига да решите.

Толкова съм объркан,но ще се опитам да  напиша историята си  по възможно най-разбираемият начин.Историята ми е доста дълга писах я почти пет дена искам да знаете ,че не търся съжаление, или нещо подобно, а просто някакъв съвет.
Все едно последните шест години съм ги прекарал в нещо като кошмар, от който се будя  много рядко. През тези  шест години, бавно съм създал в себе си едно чудовище  изпълнено със омраза и гняв.Досега съм навредил  най-много на семейството  си, главно със злобата и омразата си. Семейството ми  беше  доста сплотено, но  аз  някак си  почти  успях  да го разбия.В училище  от втори до осми клас бях тормозен физически и психически, през всичките тези години от страх не посмях да се оплача на никой нито на родителите ми,учители,директори на никой.В последствие се записах да  уча в техникум и то не във кой и да е ,а в един от най- пропадналите в София .Между учащите там  имаше криминално проявени,наркомани,побойници  и какви ли още не. Първата година ме беше страх да не разберат  ,че не съм конфликтна личност защото  хората които ме тормозеха в началното училище  бяха нищо сравнение  със  тези  в техникума.Цяла учебна година прекарах в страх,успехът ми в сравнение със началното училище  спадна драстично.Почти всекидневно ставах свидетел как най-умните и ученолюбиви ученици  бяха тормозени и унижавани по всевъзможен начин  от  другите бабаити и знаех, че всеки момент и аз можех да се превърна  във жертва.Училището свърши и започна лятната ваканция това беше 2008г. в началото на ваканцията  не смеех да излизам,просто през годината на такива неща се бях нагледал ,че  лъжех и малкото приятели  които имах тогава  ,че съм в провинцията само и само да не изляза  със тях  навън.Някъде  по средата на ваканцията  незнам и аз по какви причини посегнах  към алкохола,още на първата изпита бира станах друг човек,усещах че алкохолът ми влияе по някакъв  начин и всичкият страх изчезна ,ей така като на магия.Следователно  оставащото ми време от ваканцията  прекарах почти във всекидневно пиене,родителите ми не можеха да ме контролират защото бяха в провинцията,а  аз ги бях излъгал че ще остана в София за да уча.Искам да кажа ,че преди   да започна да пия родителите ми  имаха доверие в мен и ме считаха за отговорен  човек .В началото пиех само бира,но не след дълго време  започнах да употребявам и твърд алкохол ,предимно водка и ракия.Мина лятото и започна учебната година,естествено  отново се породи стария страх,но този път имах лек за него и това беше алкохолът.Всяка сутрин преди училище  си купувах едно патронче 200мл водка  и го изпивах преди да вляза в час ,тогава за мен това беше единственият начин да се боря със страха.Още същата година родителите ми разбраха че пия и то по доста грозен начин ,докато една събота те бяха на село и си мислеха че уча заради лошите ми оценки,а  аз взех  та се насвятках  толкова брутално ,че се наложи  съседите от блока  да викат линейка  защото  бях припаднал във асансьора.Следователно токсикологията в  пирогов,конско  от  родителите ми  и спиране на всичките ми пари за училище.Минаха два месеца наще отново започнаха да ми дават пари,а аз отново започнах да пия и  общо взето старата песен на нов глас пиех,криех се от родителите си  и така.В последствие алкохолът унищожи и без това  жалкият ми социален живот.Така дойде и следващата лятна ваканция 2009г.още от началото се бях затворил в нас,пиех  всекидневно докато един ден взех че излязох със един приятел и той ме запозна със неговата компания.  Там имаше едно момиче към което още във началото изпитах симпатии  защото  беше що годе като мен скромна,тиха имаше  интересно виждане за света,беше различна от другите момичета имаше нещо специално във нея.С времето явно и  двамата много се харесахме с нея,постепенно  се отдръпнахме от компанията,започнахме да си споделяме всичко,излизахме  на всякъде заедно,тя разбра за  проблемът ми със алкохола  и във прав текст ме помоли да спра пиенето заради нея и аз го спрях.Но този красив период  завърши със гръм и трясък ,докато се разхождахме заедно един ден из квартала попаднахме на групичка  момчета от старото ми училище  които години на ред ме тормозеха и унижаваха по всевъзможен  начин ,естествено  не пропуснаха да ме унижат пред момичето.Този ден беше пагубен за мене,сякаш  нещо вътрешно в мен се пречупи ,затворих се в нас,отблъснах  нея,отблъснах  всичките си приятели и отново посегнах към алкохола ,не отговарях на обаждания та на никой и блокнах  всички от скайп.Макари че я  игнорирах по всевъзможен  начин тя дойде до нас,започна да ми обяснява как  нямало от какво да се притеснявам и че иска да сме повече от приятели ,но аз я отблъснах отново.Тя не се отказа  от мен и дълъг период от време се опитваше да ми помогне ,както и малкото ми останали приятели,но явно вече беше твърде късно.Първоначално изпаднах във депресия,нямах желание за нищо  дори и за алкохол ,месеци бях във такова състояние ,след това започнах съвсем открито да се напивам .Често след училище се прибирах  безобразно пиян ,с времето   станах агресивен ,а пиянството ми ставаше все по-неконтролируемо ,започнах да дигам скандали в нас,които често завършваха със трошене на предмети  и обиди към родителите ми,след такива пиянски изпълнения  ме налягаше страшна вина,извинявах се на родителите си,помагах в къщи със всичко което мога,гледах да съм примерен и всичко това докато не ми се насъбере отново и не започна да пия. Имах подкрепа от родителите си – те направиха каквото можаха за да ми помогнат,но аз не им позволих.Измина се една година от както бях прекъснал  всякакви връзки със приятелите си и със момичето,в училището бях под всякаква критика ,почти не ходех,а в малкото случай когато се вясвах там бях в нетрезво състояние.Учителите постоянно се оплакваха  или от това,че не ходя редовно,или че когато отида съм  пиян,родителите ми бяха безсилни към всичко това защото аз бях твърдо решен да съсипя животът си.С времето започнах да се чувствам адски самотен,наблюдавах отстрани как  връстниците ми се влюбват,обичат,щастливи са,а  като погледнех себе си виждах едно нищо,един скапан пияница и нищо повече. Самотата ми растеше,но заедно с нея се зароди и омразата,може би това е най-деструктивното нещо което успях да си причиня. Омразата за мен не е чувство,тя е зараза,болест оставиш ли  я да расте, тя  се разпространява в теб, като някакъв паразит, като плевел. Омразата идва от болката и поражда болка.Макари че омразата  не води до нищо добро удоволствието при нея е  това да накараш другите да страдат,но   това удоволствие води  до унищожителни последствия. Дълго време живях със заблудата че  аз притежавам омразата,всъщност не може да притежаваш омразата тя притежава теб.Първоначално мразех себе си,най-вече заради това че съм страхливец и позволих  на някакви си мърльовци да ме тъпчат и унижават години наред.В последствие разбрах,че полза от това да мразя себе си няма , започнах да мразя  всички тези които ме бяха тормозили.Междувременно започнах да употребявам и наркотици предимно марихуана и разни чайове за пушене,това също беше една от най-големите простотии които направих.Точно 12-ти клас  когато трябваше да си налягам парцалите и  да уча за да взема хубава диплома ,аз се друсах и напивах всекидневно,а училището го бях зарязал напълно.Обаче хулиганчетата  от класа ми чрез  някакви техни познати разбрали какъв задръстеняк съм бил в миналото училище и се изгавриха  по възможно най- долният начин със мен.Аз нищо неподозиращ,пиещ  си преспокойно в нас си нямах и ни най-малка представа какви глупости замислят  тези  юнаци.Един ден докато си пиех бирата и си играех игри на компа ,изведнъж хоп покана за приятелство в скайп от някакво си момиче имаше снимка на профила ,но не я познавах,а  в скайпа имах  7 абоната и то само роднини.Церемоних се почти цяла седмица дали да  приема поканата или не,но любопитството ми надделя и я приех,попитах  от къде точно пък на мен решила да ми  праща покана за приятелство,каза ми че попаднала на  скайпа ми съвсем случайно.Това беше началото на ноември 2010г.Първите два месеца си пишех  доста често с нея,но бях предпазлив и не споделях неща от личният си живот.Но след време тя започна да ми споделя колко била самотна,как била неразбрана,наранявана и отхвърляна от всички,а аз като  най-наивният глупак  в копнежа си да получа малко щастие и любов чаках само да попадна на такова момиче като нея –наранена и самотна за да и дам и малкото любов която беше останала в мен,да я видя щастлива и радостна.Излишно е да казвам че се влюбих до полуда във това момиче ,постоянно си пишехме и говорехме по скайп тя  сякаш беше всичко за което съм мечтал,беше светлина във моят живот.Времето си минаваше,а аз се влюбвах все повече в нея,дойде краят на годината и наближаваха абитуриентските балове когато тя ми сподели,че нямала да ходи на нейният защото искала да бъде с мен.Аз и предложих да дойде  в София с мен на моят бал тя естествено се съгласи.Две седмици преди балът  реши да ми се покаже по скайп на камерата,но за мое най-голямо учудване вместо да видя момичето в което бях така лудо влюбен,видях  трима олигофрена от моят клас заливайки се от смях.В тоя момент всичко се срина,мечти,надежди,цели,копнежи всичко се сгромоляса със страшна сила,още същата вечер се напих брутално,потроших  цялата си стая,ревах като малко момиче и така в продължение на четири дена. След като поизтрезнях,писах по  скайпа  на юначагите от класа ми и се разбрах да се видя с тях в училище ,защото ми беше интересно кое беше момичето със което си говорех по скайп.Както и да е отидох до училището,по точно във едно кафе до училището и честно казано съдбата е една голяма к*рва,момчетата от класа ми бяха там,но с тях беше и едно момиче естествено не това което ми пращаше снимки,а това момиче което преди години заради  страхливостта ми отблъснах по най-егоистичен начин.Влезнах в кафето,поръчах си един чай и седнах на тяхната маса,първото нещо което тя ме попита беше дали съм ревал,аз и отговорих че съм,след това ми каза „Виждаш ли колко много боли,толкова много че чак усещаш болката физически“ след като ми го каза това едно от момчетата се обади и ми каза „Гълъбче влюбено са да не вземеш да плачкаш,трябваше да си видиш физиономията онзи ден,изглеждаше все едно  си се на*рал“.Този младеж си мислеше че съм предишния загубеняк и не осъзнаваше ,че точно след 5 минути щях да плисна врелият си чай в лицето му и да го бия така като и баща му не го е бил,докато смелите му приятели седят вцепенени и не правят нищо.След тази случка ,след цялата гавра със чувствата ми,сякаш  останах празен,не отидох на абитуриентският си бал,отново егоистична постъпка и то спрямо родителите ми защото вместо да видят синът си абитуриент,те видяха  една мръсна пияница ,напила се  и заспала под  душа.Дойде и един кратък момент на спокойствие и удовлетворението от това спокойствие беше,че си бях взел матурите,е  със тройки но все пак взети и,че веднъж за винаги щях да се махах от това проклето училище.Но не се мина много време и ме наблегна едно отчаяние,нямах желание за нищо . Да продължа образованието си ми се виждаше безсмислено. Да си правя разни планове  за бъдещето  ми се виждаше  безсмислено. Не исках да виждам никого. Щом се прибрах в къщи от работа (бях започнал да работя във един склад за дървен материал), се изолирах напълно, от всички и продължавах да пия.Мина се почти година от както бях завършил и един ден реших да се регистрирам във фейсбук ,от чисто любопитство исках да видя какво правят  бившите ми съученици,но и това беше поредната грешка (като се имаше предвид емоционалното ми състояние),всички тези които ме подиграваха и тормозеха  живееха животът си съвсем нормално,учеха в университети,радваха се на живота,влюбваха се,а аз си бях същото старо нищо.Без надежди,мечти,цели и амбиции.Започнах да се питам със какво те са заслужили да са щастливи, аз да съм пълен нещастник?Питах се-толкова ли грешно и лошо беше това,че исках само малко щастие и любов? След тези размисли за малко изпаднах…даже и аз не знам във какво състояние, спрях да се храня редовно,не можех да спя беше някакъв много гаден период.След това във мен се надигна някакъв огромен гняв,след гнева много бързо омразата която до този момент  беше в застой ,сякаш със някаква страшна сила се всели във мен,толкова страшна че косата взе да ми се прошарва и да побелява.До такава степен се бях побъркал,че една вечер отидох във кварталното кафене във което знаех че се събират част от тези момчета които ме бяха тормозили,честно отидох със намерението да пребия някой от тях,но нещата се развиха по съвсем друг начин.Със един от тарторите на групичката си поговорихме на дълго и широко,проведохме един доста сериозен разговор ,той се беше променил за разлика от другите му приятели.Каза ми –„Просто зарежи  всичките тия простотии които вършиш и да кажа че съжалявам за това което съм правил някога  нищо не мога да променя,а ако мислиш че ще се почувстваш по-добре като ме набиеш и унижиш пред приятелите ми давай“,нищо не направих станах и се прибрах в нас.Не се вслушах в съвета му да зарежа миналото защото бях  твърде заслепен от омраза и се забърках в едно побоище със него и един негов приятел което приключи във районното и за двамата,понеже килиите бяха препълнени ни заключиха в един коридор,единия от едната страна другия от другата,в продължение на сигурно два часа се,псувахме,плюехме,заплашвахме и обвинявахме един друг.На сутринта дойде следователя извикаха ни един по един да даваме обяснения,след това ни  заключиха на различни етажи и някъде след около час и двамата ни извикаха във една голяма стая,следователя беше там и ни каза че ако сега не си стиснем ръцете ни пуска да отидем да си вадим медицински,да подаваме жалби един срещу друг и да се съдим.Вразумихме се и двамата,стиснахме си ръцете,доизлежахме си 24-те часа,наложиха ни глоба за нарушаване на обществения ред.След като се прибрах в нас,наще твърдо ми заявиха че отивам на психолог,аз разбира се не бях съгласен,но ща,не ща отидох.И така 11 месеца на психолог,на истина жената много ми помогна и си  дадох равносметка за много неща.Осъзнах че най-лошото нещо което успях да си причиня,не беше алкохола,наркотиците,гнева или омразата,а беше това че  погубих същността си,принципите си  и  превърнах себе си в това което мразех ,отричах и считах за грешно.Заради злобата,омразата,гнева и проклетията си паднах на нивото на тези които ме бяха тормозили,та даже и по-ниско.Взех се малко в ръце поспрях да пия,наркотиците напълно ги спрях и се реших да уча.Оказа се че,макари след толкова години пиене и употребяване на наркотици не съм чак толкова голям тъпанар и си взех изпитите почти със отличен,приеха ме и нещата тръгнаха нормално.Но едно  момиче от съседната специалност  явно взе че си ме хареса ,започна  си говори със мен,постоянно гледа да е покрай мен,дебне ме по коридорите ,когато имаме лекции заедно винаги сяда до мен,дори в последно време започна да ме изчаква за да си ходим заедно.Оказа се че живее във  квартала ,това не ми пречеше, уж бях зарязал всичко,започнах  постепенно да я харесвам ,но миналото ми ме зграбчи  и ме обзе  страх,старах да не се повторят нещата отпреди.Страх да не я нараня по някакъв начин.Страх да се  влюба  и да обичам,започнах да се дистанцирам от нея,за сега успявам да я отбягвам защото съм във сесия.Пиша си със нея във скайп,но гледам да съм кратък ,вече на няколко пъти ме кани да изляза със нея,но аз си намирах оправдания.Просто не знам наистина   много ме е страх,смехотворното е че преминах през  огромна купчина гадости,а сега ме е страх от едно момиче.На истина съм много объркан,не знам как да постъпя.
 

Страхотно и много вярно казано от
didi_ts - Диляна Колева От моя личен опит знам, че започна ли много да мисля особено, когато трябва да взема важно решение значи работата отива на зле. Затова притихвам, смълчавам се и се опитвам да чуя сърцето си. То винаги ми дава правилен отговор. То никога не лъже. Дори и да трябва да мина през много неприятни за мен ситуации или колкото и да е трудно знам, че съм на правилната посока и в крайна сметка ще получа това, което е най-добре за мен. Затова и народа е казал : Не му мисли много. Колкото повече мислиш толкова по-зле. Първо чуй сърцето си и след това остави ума да ти помогне да постигнеш желаното. Ако разчиташ само на ума при всички положения ще те излъже, защото той само може да преценя и претегля в повечето случай безуспешно. Успех и късмет от мен