Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Проблем с връзките


Recommended Posts

Имам сериозен проблем с връзките и той датира от около 20 години. Винаги се забърквам във връзки с еднакъв тип хора-избухливи, агресивни, злоупотребяващи с алкохол, и прилагащи физическо насилие. До сега имам 2 такива дълготрайни връзки-едната завършила с брак и разпаднала се след 10 години, и втора продължила 5 години,която завърши със смъртта на партньора ми преди 8 месеца. При всеки един от тези случай партньора ми е твърдял (и аз до голяма степен го вярвам) че е много влюбен в мен и че много иска да сме заедно. Да поясня, аз самата не се изживявам като жертва, истината е че и аз съм доста своенравна, упорита  и не малко агресивна. Въпроса ми е следният-в опит да преживея смъртта на приятелят ми се забърках в поредната ненормална връзка. Човека в случая не е физически агресивен,но се държи с мен изключително грубо,обидно и унизително. Това което ме притеснява е че това му поведение не ме отблъсква, а обратното очевидно ме привлича ,защото за кратко време започнах да изпитвам сериозна емоционална зависимост. Достатъчно възрастна съм вече и искам да прекратя веднъж за винаги подобни мазохистични взаимоотношения, но искам да знам къде е първопричината им, за да мога да реагирам адекватно на проблема.

Линк към коментар
Share on other sites

. Да поясня, аз самата не се изживявам като жертва, истината е че и аз съм доста своенравна, упорита  и не малко агресивна. да знам къде е първопричината им, за да мога да реагирам адекватно на проблема.

Ниска самооценка и страх.

Самата агресия е проява на страх, човек, когато се страхува или бяга или се защитава. Агресивното поведение е обратното на самосъжаляващото се - жертвата, но и двата са с обща основа - страха. Най - често това е страха от неприемане, изоставяне, загуба, самота, неодобрение и т.н.

Арогантният човек, крие зад маската на арогантност страх си, че няма да бъде приет, че ще бъде разкрит и уязвен. Крие слабостта си, като пръв атакува и плаши, за да не бъде разобличен. В тези случаи емоционалния проблем е много дълбок и труден за достигане, тъй като често е свързан и с емоционална незрялост.

Този тип поведение се харесва на хора, които не могат да се справят със страха си от изоставяне, отхвърляне, загуба. Този страх ги кара да приемат подчинено положение или " да проявяват разбиране", към подобен тип отношения. Факта, че компенсираш загуба на партньор с тази връзка е показателен. 8 месеца е твърде кратък период след загуба на партньор за създаване на нова връзка. По принцип не се препоръчва, тъй като в една подобна връзка има много пренос на емоции от стара връзка или компенсаторно поведение. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговора. Проблема ми е че всъщност настоящият ми "приятел"(слагам думата в кавички,тъй като не считам че може да бъде окачествен като такъв за момента) изключително силно напомня на бившият ми починал приятел, поне като характер и реакции. Това беше едно от нещата, което ме привлече всъщност и го споделих с него.Споделих и много други твърде лични неща, който не съм споменавала дори и пред много близки мои хора, а него познавах тогава от седмица. Дотогава отношенията ни се развиваха сравнително нормално, но от този момент нататък започна това поведение за което споменах в предишният си пост-обидно,изискващо и унизително.За момента при мен се появи здравословен проблем,който изисква около месец поне, за да се отстрани и съответният човек разбирайки за него не се обади нито веднъж. Имам подозрение обаче че след края на този проблем,ще ме потърси отново, а както споменах независимо от емоционалната ми ангажираност към него не желая да продължавам връзка от подобен тип.Няма отговор на въпроса как да се справя с чувствата,който твърде бързо се развиха към него?

Линк към коментар
Share on other sites

Да, справянето с чувствата е най - болезнения момент. От една страна е добре да знаеш какво стои зад тези чувства, кое поражда тази зависимост, която си развила. От друга страна проблемът идва от това, че дори да разбереш не можеш да заповядаш на мозъка да спре силата на емоцията.

Времето е един от вариантите да се справиш с емоцията. Може би, този момент и този месец, ще ти дадат това време, в което да направиш равносметка и да прецениш до колко си важна ти за себе си. Защото човек е най - важен преди всичко за себе си и едва тогава става ценен за партньора си.

Линк към коментар
Share on other sites

Какви бяха взаимоотношенията между майка ти и баща ти? Как те възпитаваха? Каква беше и е личността на баща ти? А на майка ти? Имаш ли братя и сестри, какво се случваше и се случва между теб и тях? 

Линк към коментар
Share on other sites

Отношенията между майка ми и баща ми бяха добри. Разбираха се и се уважаваха. Проблема беше в това, че когато аз навърших 3 години баща ми се разболя от множествена склероза и следващите 9 години до смъртта му през 1989 г. беше обездвижен и на легло, като за него се грижеше майка ми, която същевременно работеше и като гимназиален учител. Аз се разбирах чудесно с баща ми,макар и инвалидизиран, ме възпитаваше предимно той, като никога не е превръщал състоянието си в тежест за околните. Баща ми беше лекар и чудесно осъзнаваше сериозността на заболяването си, но както казах не се държеше като обсебващ инвалид. Доколкото е ималко караници между баща ми и майка ми те са произтичали предимно от нейната изнервеност и преумора.

На другият въпрос-имам сестра 7 години по-голяма от мен, от първи брак на майка ми. До 16 годишна тя живееше в провинцията,след което дойде при нас. Като дете бях много привързана към нея, но тя създаваше много неприятности на майка ми. Караше тежък, закъснял пубертет, а и очевидно се чувстваше пренебрегната и ревнуваше майка ми от мен. Отношенията ни сега вървят на приливи и отливи-има периоди в които се разбираме отлично и такива в които не си говорим по месеци, като във вторият случай конфликтите идват от нейна страна.

Линк към коментар
Share on other sites

Към didi_ts - Диляна Колева. Отново благодаря за отговора. Здравословният ми проблем не попречи на човека да ме търси. Видяхме се неколкоктатно. С поведението му свиквам, в някаква степен то дори се смекчи, но сега ситуацията е такава, че ми се налага едно господарско и собственическо чувство от негова страна. Диктува дрехите, поведението ми, както и в един или друг момента отношенията с околните. Не съм позволявала това на никой и сама си се ядосвам, че в момента го допускам.

Линк към коментар
Share on other sites

. Диктува дрехите, поведението ми, както и в един или друг момента отношенията с околните. Не съм позволявала това на никой и сама си се ядосвам, че в момента го допускам.

Избави се от този , докато е време

Линк към коментар
Share on other sites

Привет, Диана! 

 

Диди ти е казала много ценни неща. Ето какво виждам аз. Още от три годишна, си прекарвала много време с баща си, възпитавал те е преди всичко той. Това е създало много дълбока връзка с него. Връзка, през която ти си била отворена за бащините му съвети, наставления, доброта и насоки. Връзка, която обаче е била болезнено прерязана, когато си била на 12 години. Ето факторите: дълбока свързаност с татко, възпитаване от негова страна, болезнена загуба. Подсъзнанието не следва разционална логика, а работи символно, директно. Несъзнаваната реакция тук е била силна болка от загубата на опеката, грижата и сигурността на татко. Автоагресивна болка, в която несъзнавано е присъствала и частичка вина, сякаш по някакви неведоми причини, аз съм виновна за станалото. Напълно нелогично, но така работи несъзнаваното в нас. Накратко, заложени са били семената на преживяваните сега от теб базисни убеждения/ програми: "Готова съм да претърпя всичко, за да имам наставленията на властен мъж. Това ми харесва и така няма да го загубя!"... Не че баща ти е бил като мъжете от връзките ти - вероятно не. Но просто случилото се е резултирало в програмите, които те тласкат и сега. Те са се свързали и с базисните ти нагони, със сексуалното ти и емоционално привличане - тоест, привличат те именно мъже, които имат склонност да те командват и доминират. Сякаш, като си така доминирана, по странно изкривен и невротичен начин, нещо в теб си мисли, че си връщаш подкрепата и закрилата, сигурността на татко... Но това въобще не е така! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Към didi_ts - Диляна Колева. Отново благодаря за отговора. Здравословният ми проблем не попречи на човека да ме търси. Видяхме се неколкоктатно. С поведението му свиквам, в някаква степен то дори се смекчи, но сега ситуацията е такава, че ми се налага едно господарско и собственическо чувство от негова страна. Диктува дрехите, поведението ми, както и в един или друг момента отношенията с околните. Не съм позволявала това на никой и сама си се ядосвам, че в момента го допускам.

Страх те е, затова го позволяваш. Парадокса е, че и него го е страх, затова ти го причинява. Защо си позволява това поведение? Защото ти си му открила уязвимостта си, както сама каза:

 

 Проблема ми е че всъщност настоящият ми "приятел"(слагам думата в кавички,тъй като не считам че може да бъде окачествен като такъв за момента) изключително силно напомня на бившият ми починал приятел, поне като характер и реакции. Това беше едно от нещата, което ме привлече всъщност и го споделих с него.Споделих и много други твърде лични неща, който не съм споменавала дори и пред много близки мои хора, а него познавах тогава от седмица. Дотогава отношенията ни се развиваха сравнително нормално, но от този момент нататък започна това поведение за което споменах в предишният си пост-обидно,изискващо и унизително.

Агресията е признак на страх и проблем със самооценката, когато се добави и поведението, което описваш вече отива към невротичните поведения с дълбоко заложени страхове от отхвърляне, изоставяне. Ти си проектирала бившия си приятел върху него и позволяваш агресивното поведение, но то е с малко изместен фокус. Той пък проектира върху теб някой друг, който би искал да смачка. Тъй като ти си по - уязвимата в момента, той е по - силния. Проблемът за теб е, че ти ще бъдеш уязвима до момента, в който не поработиш и не промениш отношението към себе си. Практически никой не може да те унижи, ако ти не му позволиш. В обратен ред, този, който иска да обижда и унижава е бил обиждан и унижаван, ти решаваш дали да станеш кошче за чуждия емоционален боклук. Има една много хубава притча по този повод:

 

Един учител седял с ученика си край един селски път. По пътя минал мъж, сърдит и гневен. Погледнал учителя и започнал да го обижда и хули. Учителят слушал, слушал погледнал го и му казал: "Благодаря". Човекът безкрайно изумен от тази реакция, не знаейки какво да каже се обърнал и си тръгнал.

Ученикът гневен и ядосан се обърнал към учителя:

- Учителю, защо не казахте нещо, защо не отговорихте, та той ви унизи и обиди?

Учителят отговорил:

- Когато някой ти донесе подарък и ти не го приемеш, на кого е подаръка?

Ученикът се замислил, изброил варианти, но искал да чуе отговорът на учителя.

Тогава учителят отговорил:

- На този който го носи, същото е и с обидата, всеки я носи в себе си и иска да я даде на някого, но ти си този, който решава дали да я приеме.

Линк към коментар
Share on other sites

Oтново много благодаря за отговора Диляна Колева. Ти всъщност много прозорливо улучи един аспект,който аз пишейки повече за себе си, неумишлено бях премълчала. Съответният човек е имал дългогодишна връзка с жена,за която всички казват че е имала големи сходства с мен,не толкова визуално,колкото поведенчески. Аз също я познавам слабо и споделям това мнение. До колкото знам жената се е държала доста грубо и обидно към него, а той и до сега не отрича че е имал много силни чувства. В крайна сметка тя го е изоставила. Мисля, че това абсолютно допълва твоят отговор. Въпроса е че моят проблем остава,защото нещата като че ли се задълбочават. Виждаме се все по-често и все по-рядко аз съм инициатора, както беше в началото. Общо взето по една или друга причина през ден сме заедно. Това не значава,че поведението му с нещо е променено-изискванията са постоянни, като междувременно ми се обяснява че аз нямам никакво значение за него.

Напълно съм съгласна с това че трябва да променя самооценката си, друг е въпроса, че не знам от къде да започна и как да го направя изобщо.

Линк към коментар
Share on other sites

Работата над самооценката е комплексна, това е процес, който изисква време, както да се разбере и осъзнае, така и да се приложи и преживее. 

Когато човек е готов за промяната това става по - бързо и сякаш от самосебе си, само се подсказват насоките и нещата се случват. Когато, обаче не е готов се изисква и допълнително време за отработване на по - дълбоките емоционални товари. 

При теб става въпрос за две идентични връзки продължили около 15 - 20 години, това е доста време и един сериозно утвърден модел. В никакъв случай не казвам, че не е възможно, но се изисква работа и доста подкрепа от специалист. 

Като за начало е добре да прецениш до колко се чувстваш готова да започнеш промяната. Да си готов означава това да е най - първия ти приоритет. 

Работата с емоциите, често е болезнен процес, никой не иска да види това, което старателно е скрил дълбоко от себе си или да се изправи срещу най - големите си страхове. Хората които успеят, обаче не могат да повярват, колко леко и хубаво става всичко край тях.

Ниската самооценка се изразява преди всичко в това, че не се харесваш, не се обичаш и съответно не се цениш. Давайки това послание край себе си, автоматично попадаш на един и същи тип хора, които не могат да те оценят, не могат да те обичат и вероятно не са сигурни дали те харесват. Това води до отношенията, които описваш. 

Да ти кажа, че трябва да започнеш от себеобичането е безсмислено, тъй като ако го можеше, щеше да си го приложила, само да го знаеш не ти върши работа. Това което сама можеш да направиш е да започнеш да четеш по темата подходяща литература, която е възможно да те пообърка, но пък може да ти даде ценни насоки.

Тъй като не те познавам, нямам представа каква литература да ти препоръчам, но има универсална литература от сферата на приложната психология, която е написана много достъпно и съдържа основни вярвания, които са важни за започване на промяната. Една много добре приемана, мъничка, но много съдържателна и важна е "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис и също от него "Умението да обичаш". В тях двете съм сигурна, че ще откриеш много за себе си.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Отново благодаря, наистина помощта ти беше много важна за мен, както и подадената информация. Книгата "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис се оказа интересно и полезно четиво. Иначе със съответният човек изкарахме почти седмица постоянно заедно след което той изчезна безследно. Беше ми тежко първият ден-два,но ми даде време да се замисля, което се оказа полезно. Последните месеци бяха кризисни за мен, приятелят ми много ми липсваше и очевидно неправилно се опитах да го заменя за някой в който намерих сходство с него. Осъзнах че последните месеци не се държа като себе си и че под влияние на мъката съм станала лесно податлива на всякакви предимно вредни влияния. Мой добър приятел макар и от разтояние много ми помогна да го осъзная. Мисля да не се виждам вече с човека и като се оправи живот и здраве здавословният ми проблем да попътувам. Пак казвам, много благодаря, наистина всичко написано тук като отговор  на въпросите ми ми помогна безкрайно. Мога само да се надявам да не повтарям същите грешки!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...