sony

Темата е:" За вярата в себе си?", може би трябва да пиша в " За вярата", но вижте как днес в тази моя случка те двете се преплетоха. Карахме с брат ми колело днес следобед, когато той изведньж ми каза: " Пьк това пиленце там на пьтя стои като препарирано..." Често докато карам колело виждам паднали умрели врабчета или прегазени жабчета. Но думите "като препарирано" ме накараха да се вьрна обратно по пьтя. Гледам едно птиченце стои посредата на платното досущ като препарирано. Помислих си, че жегата го е омаломощила и затова стои така. Когато спрях на сантиметри до него, то не трепна. Слезнах, наведох се и безпрепятсвено го взех. То дори не трепна, а аз много се учудих. Може би беше много жадно и уморено, може би се беше бльснало в някоя кола и от удара се е зашемедило и спряло на пьтя? Като че ли едното му краче беше наранено. То затреперя от страх в рьцете ми. Да го нося до вкьщи беше невьзможно, нямаше как, щях да го смачкам в рьцете си. Да стои на пьтя не можеше. Занесох до навьтре в тревата и прошепнах: " Бог да те благослови, бьди живо и здраво!" Като ставах за последно казах наум:" Исусе, излекувай това пиленце да живее" То направи два подскока из тревата. Брат ми подвикна да трьгваме. Обьрнах се и трьгнах. Бях все още тревожна, не исках да го оставям още. Като се качих на колелото, казах си още ведньж с тревога тези думи. Изведньж нещо се сепнах, забравих да се тревожа, изпьлних се сьс сили и радост, полетях направо по пьтя. Незнам какво стана с птичето, но аз се изпьлних сьс сили и настроение, вярата ми се вьрна- вярятя в себе си и живота. Сугринта като се сьбудих от сьн, се нуждаех от Вяра. Какво сьвпадение! Пиленцето е в опастност, намира се на пьтя, но ние го виждаме, вземаме го дори в рьце и в сьщото време това от което се нуждая идва при мен!!! Сега виждам тези думи на Ради и искам да споделя това с вас! Да вярваме, че всичко е за добро!

Напоследък в книгите и материалите, които чета все повече попадам на обясненията, че определени методи, които се използват стимулират изграждането на нови "невронни мрежи", нови "невронни пътечки". Например методът "Неврофийдбек" чрез игрите, които използва спомага за три направления- самонаблюдение, самоанализиране и от тук  до саморегулиране, което пък от своя страна допринася за изграждането на нова "невронна мрежа". Посочва се, че усвояването на определена техника от НЛП допринася за изграждането на нова "невронна пътечка".
Иска ми се, някой по- запознат да сподели материали и мнение за механизма и начините за усвояване на "невронните мрежи".

Като за начало: Из Луиз Хей

Вероятна причина за епилепсията:
"Усещане, че сте преследван. Отхвьрляне на живота. Усещане за голяма борба. Насилие над самия себе си."

Мисловен модел за справяне:
"Избирам да виждам живота като вечен и изпьлнен с радост. Аз сьм вечен, радостен и спокоен."


Отностно припадьци:
Вероятна причина:
"Страх. "Не мога да се справя".Причерняване.


Нов мисловен модел за справяне:
"Пригежавам способностите, силата и познанията, необходими за да се справя с всичко в моя живот".
Успех!

За телепатията между животни: Наблюдавах нещо изумително миналата година. От вьтрешната тераса на нашата кьща едно семейство лястовици си направи гнездо и така се приспособи, че постепенно вече не се страхуваше от нас когато излизахмве на терасата. Аз често наблюдавах живота им през прозореца. Когато пиленцата вече порастнаха и трябваше да се научат да летят ми беше най- интерестно. Имаше един дебел лакомник, на който незнам защо му беше много трудно да излезе от гнездото и да полети. Лястовичките с дни обикаляха около него, махаха неуморно крила, чуруликаха непрекьснато около него, крьжаха неспирно, но то все не се престрашаваше да излезе. Забелязах, че те даже започнаха да му носят по- малко храна, все го подльгваха сякаш с празни човки да излезе. Един ден, бях излязла на терасата и си четях, а родителите му идваха от време на време и го приканваха. Бяха започнали да го приканват по- рядко. То беше на рьба на гнездото, но все не можеше да излезе. По едно време, гледам те сьвсем се отказаха, изчезнаха. Няма ги от никьде! Нито на отсрещната жица, нито летяха наблизо! Изобщо сякаш се скриха, изчезнаха. Тогава лястовичето някак си хврькна, полетя тромаво, но още не беше и на сантиметри навьн от гнездото, без да е издало нито звук, изведньж долетяха толкова много лястовички, наобиколиха го, зачуруликаха ентосиазирано и всички вкупом му помогнаха. Аз още не мога да разбера как стана това. Нямаше го, не го виждаха от никьде, то не беше издало нито звук, а щом направи пьрвите си опити, долетяха толкова вмного лястовици да му помагат, че аз си помислих- това са майка му, баща му, братята и сестрите му, цялата рода, та даже и комшийте. Изумително е как се разбират! Дали това е телепатия?! Ако е това, то те я владеят до сьвьршенство! А, ние ги мислим без сьзнание и че не могат да говорят. А всьщност ние трябва да се учим от тях. Тогава за пьрвите му "стьпки" дойдоха да помагат и то само с насьрчение толкова много лястовички, толкова много добри душички, а ние хората...

На тридесет... На тридесет не гоня мечтите и вятъра, както на двадесет, но все още мечтая. Упорствам, но зная, че е по – добре да се откажа навреме, отколкото да си счупя главата в стената. Боря се, но вече премервам сили, защото познавам цената, на това, което може би ще получа. Не обръщам внимание на обещания и призиви, но все още вярвам. Не се оставям да ме излъжат толкова лесно, но все още имам доверие. Не си измислям илюзии, но все още съм романтична.

На тридесет... има книги, които ме разочароват. Компромиси, които не правя, обещания, които не давам, сантиметри, които не отстъпвам.

На тридесет примирих някои непримиримости и се посмях над старите си заблуди.

На тридесет времето е по – бързо, технологиите все по нови, но пак има време да кажа, което е нужно, да направя което трябва.

На тридесет не започвам да броя годините, но се обърнах назад и направих равносметка.

На тридесет правя по – малко импулсивни избори, а после си мисля, че нещо пропуснах. Осъзнавам, че рационалността по – скоро ми пречи и потърсих старата си чувственост.

На тридесет много приказки свършиха, но децата си останаха най- добрите ми приятели.

Дали това е възрастта, в която се осъзнаваме напълно? Възрастта в която се пробуждаме и осъзнаваме себе си, в която възпитанието, образованието, опитът са достигнали предназначението си и са дали плод. Възрастта, в която имаме възможност да се погледнем острани и да осъзнаем плодовете на миналото върху себе си, да се осъзнаем като индивид, единица, да усетим съзидателността си и да се самоопределим. Това ли е възрастта в която може да се каже, че имаме изградена личност? Възрастта в която съзряваме напълно, самопочувствайки се в цялост, сомоусещайки възможностите и потенцияла си. Обособявяйки се от околният свят и поемайки отговорност за ролята си в света и в живота на другите. Възрастта, в която имаме възможността за всичко това. За да продължим, разбира се не съвършени, но със собствен мироглед и виждане, и да станем причина за приказката на децата си.

На тридесет... На тридесет не гоня мечтите и вятъра, както на двадесет, но все още мечтая. Упорствам, но зная, че е по – добре да се откажа навреме, отколкото да си счупя главата в стената. Боря се, но вече премервам сили, защото познавам цената, на това, което може би ще получа. Не обръщам внимание на обещания и призиви, но все още вярвам. Не се оставям да ме излъжат толкова лесно, но все още имам доверие. Не си измислям илюзии, но все още съм романтична.

На тридесет... има книги, които ме разочароват. Компромиси, които не правя, обещания, които не давам, сантиметри, които не отстъпвам.

На тридесет примирих някои непримиримости и се посмях над старите си заблуди.

На тридесет времето е по – бързо, технологиите все по нови, но пак има време да кажа, което е нужно, да направя което трябва.

На тридесет не започвам да броя годините, но се обърнах назад и направих равносметка.

На тридесет правя по – малко импулсивни избори, а после си мисля, че нещо пропуснах. Осъзнавам, че рационалността по – скоро ми пречи и потърсих старата си чувственост.

На тридесет много приказки свършиха, но децата си останаха най- добрите ми приятели.

Дали това е възрастта, в която се осъзнаваме напълно? Възрастта в която се пробуждаме и осъзнаваме себе си, в която възпитанието, образованието, опитът са достигнали предназначението си и са дали плод. Възрастта, в която имаме възможност да се погледнем острани и да осъзнаем плодовете на миналото върху себе си, да се осъзнаем като индивид, единица, да усетим съзидателността си и да се самоопределим. Това ли е възрастта в която може да се каже, че имаме изградена личност? Възрастта в която съзряваме напълно, самопочувствайки се в цялост, сомоусещайки възможностите и потенцияла си. Обособявяйки се от околният свят и поемайки отговорност за ролята си в света и в живота на другите. Възрастта, в която имаме възможността за всичко това. За да продължим, разбира се не съвършени, но със собствен мироглед и виждане, и да станем причина за приказката на децата си.

На тридесет... На тридесет не гоня мечтите и вятъра, както на двадесет, но все още мечтая. Упорствам, но зная, че е по – добре да се откажа навреме, отколкото да си счупя главата в стената. Боря се, но вече премервам сили, защото познавам цената, на това, което може би ще получа. Не обръщам внимание на обещания и призиви, но все още вярвам. Не се оставям да ме излъжат толкова лесно, но все още имам доверие. Не си измислям илюзии, но все още съм романтична.

На тридесет... има книги, които ме разочароват. Компромиси, които не правя, обещания, които не давам, сантиметри, които не отстъпвам.

На тридесет примирих някои непримиримости и се посмях над старите си заблуди.

На тридесет времето е по – бързо, технологиите все по нови, но пак има време да кажа, което е нужно, да направя което трябва.

На тридесет не започвам да броя годините, но се обърнах назад и направих равносметка.

На тридесет правя по – малко импулсивни избори, а после си мисля, че нещо пропуснах. Осъзнавам, че рационалността по – скоро ми пречи и потърсих старата си чувственост.

На тридесет много приказки свършиха, но децата си останаха най- добрите ми приятели.

Дали това е възрастта, в която се осъзнаваме напълно? Възрастта в която се пробуждаме и осъзнаваме себе си, в която възпитанието, образованието, опитът са достигнали предназначението си и са дали плод. Възрастта, в която имаме възможност да се погледнем острани и да осъзнаем плодовете на миналото върху себе си, да се осъзнаем като индивид, единица, да усетим съзидателността си и да се самоопределим. Това ли е възрастта в която може да се каже, че имаме изградена личност? Възрастта в която съзряваме напълно, самопочувствайки се в цялост, сомоусещайки възможностите и потенцияла си. Обособявяйки се от околният свят и поемайки отговорност за ролята си в света и в живота на другите. Възрастта, в която имаме възможността за всичко това. За да продължим, разбира се не съвършени, но със собствен мироглед и виждане, и да станем причина за приказката на децата си.

На тридесет... На тридесет не гоня мечтите и вятъра, както на двадесет, но все още мечтая. Упорствам, но зная, че е по – добре да се откажа навреме, отколкото да си счупя главата в стената. Боря се, но вече премервам сили, защото познавам цената, на това, което може би ще получа. Не обръщам внимание на обещания и призиви, но все още вярвам. Не се оставям да ме излъжат толкова лесно, но все още имам доверие. Не си измислям илюзии, но все още съм романтична.

На тридесет... има книги, които ме разочароват. Компромиси, които не правя, обещания, които не давам, сантиметри, които не отстъпвам.

На тридесет примирих някои непримиримости и се посмях над старите си заблуди.

На тридесет времето е по – бързо, технологиите все по нови, но пак има време да кажа, което е нужно, да направя което трябва.

На тридесет не започвам да броя годините, но се обърнах назад и направих равносметка.

На тридесет правя по – малко импулсивни избори, а после си мисля, че нещо пропуснах. Осъзнавам, че рационалността по – скоро ми пречи и потърсих старата си чувственост.

На тридесет много приказки свършиха, но децата си останаха най- добрите ми приятели.

Дали това е възрастта, в която се осъзнаваме напълно? Възрастта в която се пробуждаме и осъзнаваме себе си, в която възпитанието, образованието, опитът са достигнали предназначението си и са дали плод. Възрастта, в която имаме възможност да се погледнем острани и да осъзнаем плодовете на миналото върху себе си, да се осъзнаем като индивид, единица, да усетим съзидателността си и да се самоопределим. Това ли е възрастта в която може да се каже, че имаме изградена личност? Възрастта в която съзряваме напълно, самопочувствайки се в цялост, сомоусещайки възможностите и потенцияла си. Обособявяйки се от околният свят и поемайки отговорност за ролята си в света и в живота на другите. Възрастта, в която имаме възможността за всичко това. За да продължим, разбира се не съвършени, но със собствен мироглед и виждане, и да станем причина за приказката на децата си.

На тридесет... На тридесет не гоня мечтите и вятъра, както на двадесет, но все още мечтая. Упорствам, но зная, че е по – добре да се откажа навреме, отколкото да си счупя главата в стената. Боря се, но вече премервам сили, защото познавам цената, на това, което може би ще получа. Не обръщам внимание на обещания и призиви, но все още вярвам. Не се оставям да ме излъжат толкова лесно, но все още имам доверие. Не си измислям илюзии, но все още съм романтична.

На тридесет... има книги, които ме разочароват. Компромиси, които не правя, обещания, които не давам, сантиметри, които не отстъпвам.

На тридесет примирих някои непримиримости и се посмях над старите си заблуди.

На тридесет времето е по – бързо, технологиите все по нови, но пак има време да кажа, което е нужно, да направя което трябва.

На тридесет не започвам да броя годините, но се обърнах назад и направих равносметка.

На тридесет правя по – малко импулсивни избори, а после си мисля, че нещо пропуснах. Осъзнавам, че рационалността по – скоро ми пречи и потърсих старата си чувственост.

На тридесет много приказки свършиха, но децата си останаха най- добрите ми приятели.

Дали това е възрастта, в която се осъзнаваме напълно? Възрастта в която се пробуждаме и осъзнаваме себе си, в която възпитанието, образованието, опитът са достигнали предназначението си и са дали плод. Възрастта, в която имаме възможност да се погледнем острани и да осъзнаем плодовете на миналото върху себе си, да се осъзнаем като индивид, единица, да усетим съзидателността си и да се самоопределим. Това ли е възрастта в която може да се каже, че имаме изградена личност? Възрастта в която съзряваме напълно, самопочувствайки се в цялост, сомоусещайки възможностите и потенцияла си. Обособявяйки се от околният свят и поемайки отговорност за ролята си в света и в живота на другите. Възрастта, в която имаме възможността за всичко това. За да продължим, разбира се не съвършени, но със собствен мироглед и виждане, и да станем причина за приказката на децата си.

На тридесет... На тридесет не гоня мечтите и вятъра, както на двадесет, но все още мечтая. Упорствам, но зная, че е по – добре да се откажа навреме, отколкото да си счупя главата в стената. Боря се, но вече премервам сили, защото познавам цената, на това, което може би ще получа. Не обръщам внимание на обещания и призиви, но все още вярвам. Не се оставям да ме излъжат толкова лесно, но все още имам доверие. Не си измислям илюзии, но все още съм романтична.

На тридесет... има книги, които ме разочароват. Компромиси, които не правя, обещания, които не давам, сантиметри, които не отстъпвам.

На тридесет примирих някои непримиримости и се посмях над старите си заблуди.

На тридесет времето е по – бързо, технологиите все по нови, но пак има време да кажа, което е нужно, да направя което трябва.

На тридесет не започвам да броя годините, но се обърнах назад и направих равносметка.

На тридесет правя по – малко импулсивни избори, а после си мисля, че нещо пропуснах. Осъзнавам, че рационалността по – скоро ми пречи и потърсих старата си чувственост.

На тридесет много приказки свършиха, но децата си останаха най- добрите ми приятели.

Дали това е възрастта, в която се осъзнаваме напълно? Възрастта в която се пробуждаме и осъзнаваме себе си, в която възпитанието, образованието, опитът са достигнали предназначението си и са дали плод. Възрастта, в която имаме възможност да се погледнем острани и да осъзнаем плодовете на миналото върху себе си, да се осъзнаем като индивид, единица, да усетим съзидателността си и да се самоопределим. Това ли е възрастта в която може да се каже, че имаме изградена личност? Възрастта в която съзряваме напълно, самопочувствайки се в цялост, сомоусещайки възможностите и потенцияла си. Обособявяйки се от околният свят и поемайки отговорност за ролята си в света и в живота на другите. Възрастта, в която имаме възможността за всичко това. За да продължим, разбира се не съвършени, но със собствен мироглед и виждане, и да станем причина за приказката на децата си.