Ученикът се приближил към Учителя си. “От години търся светлината”, каза той.“ Усещам, че съм много близо да я постигна”. Трябва да знам, коя е следващата стъпка.” Учителят го попитал: “С какво се издържаш ?” “Още не съм се научил, как да се издържам сам, родителите ми ми помагат, но това е само една подробност”.”Следваща ти стъпка, казал Учителят, е да гледаш слънцето директно за половин минута”. Ученикът се подчинил. Когато половината минута изтече, Учителят казал на ученика да опише какво има наоколо”. “Не виждам нищо, каза ученикът, слънцето повреди зрението ми”. “Човек, който търси само светлината, кръшкайто от задълженията си, никога няма да намери светлина”. А този, който държи очите си залепени към слънцето, свършва със слепота” – бил коментарът на Учителя.
Един ден в манастира на Сета един от монасите обидил другия. Главата на манастира, брат Сисуас, помолил засегнатия монах да прости на обидилия го брат. “Не мога до го направя”, отговори монахът, “той е този, който ме обиди и трябва да плати за това”. В същия момент брат Сисуас вдигнал ръцете си към небето и започнал молитвата си:” Христе наш, повече нямаме нужда от теб. Сега сме способни да накараме нападателите ни да плащат за делата си”. Способни сме сега да вземем възмездието в собствените ни ръце и да боравим с Доброто и Злото”. Затова можеш вече да ни оставиш, няма да има никакви проблеми”. Засрамен, монахът веднага простил на брата си.
“Хайде да отидем в планината, където пребивава Господ”, - предложил един рицар на другаря си. “Иска ми се да докажа, че всичко, което Той знае да прави е да изисква от нас, докато Той самият не прави нищо за да облегчи бремето ни. “Добре, аз пък ще отида за да докажа моята вяра в Него”, - казал другият. Те пристигнали на върха на планината през нощта – и чули гласът в тъмнината “Натоварете конете си с камъни от земята”. “Чу ли “, - възкликнал първият рицар, -след такова катерене Той иска да носим дори по-тежък товар. Аз няма да се подчиня !” Вторият направил това, което бе заповядал гласът”. След като стигнал подножието на планината, слънцето изгряло и първите му лъчи осветили камъните, които носил набожният рицар: били са най-истинските диаманти. Учителят казава: “Неведоми са пътищата господни, но те са винаги в наша полза”.
Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж. “Има ли Бог ?” – попитал той. “Да, има Бог”, - отговорил Буда. След обяд се е появил друг мъж. “Има ли Бог?”, попитал той. “Не, няма Бог” , бил е отговора на Буда. Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда е отговорил: ”Трябва да си отговориш на този въпрос сам”. “Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?” Просветеният отговорил: “Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: едните с увереност, други с отричане, а някои със съмнение”.
източник: http://www.bentelecom.com/LUSI/The%20best/maktub.htm