Ивета

Защо да забравяш за него? 
Напротив, мисли само за него.Всеки един миг, мисли само за него и за нищо друго.Той го заслужава.От описанието ти разбирам, че той е страхотен мъж и това,че е скъсал с теб е една огромна, невъзвратима загуба.Ужас! Аз направо бих се побъркал, такъв  мъжа да ме отреже.Мъж, мечта за всяка една жена. И, аз да го изпусна.
Но, имам един колега, който ако прочете поста ти, би те накарал да отидеш и запалиш свещ, за неговата приятелка, та, дано бог и даде акъл, да не се захваща с него, защото и нея нищо хубаво не я очаква.
Но, моят колега е светец, докато аз съм материалист и ще ти призная, ние с такива като теб си изкарваме прехраната.Защото, ако ти  бъдеш с него,  поне,  още 20 години ще страдаш, и рано или късно ще отидеш при психотерапевт, за да събереш сила и скъсаш с него.
За Бога, не спирай да мислиш за него, колегите ми се нуждаят от твоята помощ- те хора и  имат деца за хранене!
 

Когато обяснявах на един приятел германец, как в България, на този който посещава психотерапевт, гледат като на ,,психо,,, той, учуден ме попогледна и каза ,, Когато имаш проблем и потърсиш помощ, това е израз на зрялост.От моята фамилия, всички са посещавали  време психолог.Само аз не съм ходил, но ако имам проблем ще отида.,,
Здрав разум, нищо повече.

Здравейте д-р Първанов,благодаря Ви за времето,което отделяте на мен и на всички нас които се нуждаем от вас!
 
Ще се опитам да бъда кратка.След отговорът Ви за първи път си позволих да помисля над всичко и над отговорите Ви.Да,наистина съм много страхлива,знаех го но като че ли не си го признавах.Започнах да мисля и осъзнах,че всъщност се плаша от загуба на контрол и желанието ми да контролирам всъщност ме завърта в кръга на мисли от които се стремя да избягам,защото ги смятам за ненормални и част от диагноза.Та въпросите ми са:
 
Желанието ми да ги контролирам т.е или да избягам от тях или да ги победя всъщност ги подхранва и така се преповтарят?Това ли е механизма им ?
 
Най-сигурният начин да превърнеш една мисъл в натраплива е да започнеш да се бориш с нея.
 
Какво ме съветвате да правя когато започне това непрестанно мрън мрън по тази тема?
 
 
 
Най-мощната техника която се нарича ,, психологическо айкидо, е да се съгласяваш с всичко което ти подава страхът и стигнеш ,,дъното,,/За тази техника се изисква много смелост и едва ли може да я прилагаш сама./ За това, използвай техниката на четирите стъпки от ,,Обсебен мозък,,.
 
 
 
Голямо разсъждение,голямо търсене на причината и то абсолютно безсмислено ,в смисъл в последно време започвам да осъзнавам абсолютната безсмисленост на това търсене и мислене.Дори ми става смешно вече,но нужен ми е съвета Ви какво да правя в тези моменти,защото ми е малко трудно да се съсредоточа в същия момент в нещо друго.Това нормално ли е?
 
Ами, то за това се нарича ,,натрапливост,,-защото ти пречи да мислиш, за каквото и да друго.
 
 
 
И да,доста се страхувах доскоро от целия ред от мисли по тази тема и това ли точно ги подхранва?
 
Страхът-той е в основата на всичко.
 
Значи ли че всички хора им минават мисли на агресия и автоагресия често но ги намират за нормални а ние се плашим от тях и се вкопчваме в тях и те се проявяват безпричинно само и единственно защото гледаме на тях като ненормални и се смятаме за изперкали и се опитваме да избягаме от тях или другия край да разнищим защо се появяват?
 
Една клиентка, която имаше мисли, че ще убие децата си, веднъж ми разказа, как в кабинета и влезнала колежка и казала  ,, Иде ми да убия шефа,, и продължила все в този ред.Веднага след това, друга колежка и казала, как ако гаджето и продължава да се заглежда в чужди жени, ще му извади очите.После друга приятелка  и казала, че понякога толкова и писва от гледането на децата си че и идва да ги изхвърли от терасата на блока.
 
И въпроса и беше същият като твоя-само аз ли се страхувам от тези мои мисли, другите, как не с е  страхуват да ги говорят тези неща.Отговора ми беше това, което казах и на теб-ти си просто една страхливка.Това е.
 
Означават ли натрапчивите мисли че нещо в мозъка не функционира правилно или просто много си вярваме на "филмите" които си фантазираме?
 
Мозъка си е наред, но присъствието им означава, че си под стрес.Мисли как да минимизираш стреса си.
 
И кога склонността към натрапчивостти се овладява завинаги?
 
 
 
Овладяваш стреса и си готова.
 
Когато спрем да се плашим от мислите и осъзнаем че са просто мисли и нямат никакво отношение към обективната реалност или натрапчивостта е просто някакъв дефект на мозъчната функция?
 
Това става, само когато стреса е под контрол, висок ли е няма да стане-ще се плашиш от тях мислейки ги за истина.
 
Благодаря Ви предварително!
 
 
 
 

Ивета, за това колко е трудно  е, да станеш добър психотерапевт, Орлин трябва да напише книга.Аз още помня първият му разговор с мен, в който ми каза, че се обучава за такъв в дадена школа, вече е минал половината от обучението си и  е дал, ако не се лъжа, 7000 лв, но знанията ги няма.Съмненията му бяха, че на края на обучението си , вече дал 15000 лева, отново няма да има никакви практически умения, за това, какво да прави ,когато дойде първият му клиент.Казах му, че е прав, че след година две, наистина ще е дала тази сума, без да има    знания, как да провежда психотерапия.
 
От тук нататък, започнаха неговите търсения, да намери хора, които да му дават реални знания, така че, той  да може не само да работи и помага, но и да живее достойно, с парите които изкарва.И поставяйки се на негово място, аз наистина се чудех, от къде намира толкова сили и упоритост да продължава напред.Не мисля, че ако бях на негово място бих издържал и продължил.Моят професионален път е много гладък.
 
С две думи,  много трудно е да срещнеш добър психотерапевт, защото няма качествено обучение.Тези ,които обучават, нямат почти никакъв  практически психотерапевтичен опит и знаят нещата само на теория. Това знаят и техните ученици-чиста теория.За това и, им е,  много трудно, да водят успешна психотерапия. В момента, благодарение главно на просветителската дейност на Орлин, търсенето на психотерапевтични услуги  расте, но качественото предлагане е …. голям дефицит.И ако мислиш, че аз не псувам ,когато ми се обадят за някое дете или млад човек и аз откажа, не само  да работя с него, но и дори да го насоча към някого, грешиш.Псувам, но няма какво да направя.Хората които знам, че са добри, са няколко и тяхната собствена практика не им дава възможност да приемат човека , който бих насочил към тях.  И още нещо, психоложката при която си ходила не е шарлатанка, просто не знае достатъчно и  за това, че не знае, вината не е нейна.Системата за обучение е неефективна.
 

Трудно се намира ... за сега съм била на двама терапевти и двамата ми провеждаха терапия за паническо разтройство.Спомням си първата ме пита какво точно усещам ? ... казах ,че имам много мисли и силна тревожност някак си неможах да обесня както ми беше ...даже незнаех ,че съществуват натрапливости за да разбера ,че са те.Опитвах се на мен да си го обесня какво е ,защото усещах че не е точно паническо те ми казваха имаш паническо.Щях да напиша ,че случайно разбрах какво ми  е но няма случайни  неща опитвах се сама да разбера какъв е проблема и най-точното обяснение ми беше ,че нещо сякаш ме е обсебило.Тогава прочетох тук други изповеди и отговори как ОКР обсебва човека и тогава разбрах ,че това е моето нещо.Някак си ми олекна че наййй-сетне разбрах какво ми е.Но ми стана мъчно ,че е най-трудно за справяне.Но въпреки ,че провеждах 4 месеца терапия за паническо пак ми помогна много ,нищо че натрапливостите ги имам.Сега съм решила вече ,че ще се свържа със специалист от тук и колкото и време да ми коства аз ще успея.Същност не се и съмнявам ,че няма да успея вътрешно го знам..А и след като започнах понякога да овладявам и сама натрапливостите още повече съм нахъсана да се справя. Ще ми писва ,сигурно ще се отказвам на моменти , но едва ли ще се откажа и ще приема че цял живот ще съм обесебена ... немаа шансс

,,С много по-голям успех направих същото в къщи ... направих си запис на една от автохипнозите и сама постигнах много по-голям ефект.  ,,
МНОГО УМНО!!!!

Вчера прочетох един пост, в който Д-р Първанов изказва мнение за книгата "Автохипноза за по добър живот" на Уилям Хюит. Стана ми интересно, намерих я в нета и познайте какво открих. Същата психоложка, която посещавам и за която изказах мнение, че не мога да направя контакт за 5-6 сесии ми е прилагала хипноза четейки дословно от книгата. . Колко разочарована останах, но в същото време освободена вътрешно, че все пак усещането ми е било вярно. За какво пътувах и плащах сесии ... !?! С много по-голям успех направих същото в къщи ... направих си запис на една от автохипнозите и сама постигнах много по-голям ефект. Добре, че не се реших на регресия. Някак си мисля, че сама ще стигна много качествено до правилния отговор. Дано да успея. Благодаря ви !

На едно ниво, започваш да се доверяваш на вътрешната си мъдрост. Тя идва, когато съумееш да се освободиш от външната информация и да разчиташ на себе си - нарича се медитация. Когато съумееш така да пуснеш его контрола, се появява вътрешна сигурност и познание, през което с лекота пресяваш външната информация. Когато е полезна, ползваш я, помниш, но с лекота, защото тогава и паметта става много услужлива. Когато не е, имаш вътрешната увереност да я дисквалифицираш. Тогава можеш също с лекота да примиряваш повърхностно противоречаща си информация, която обаче на дълбоко ниво е аналогична. 
Сега, на мястото на липсващата сигурност, живеят страхове и тъй като на себе си не можеш да разчиташ, се стремиш да се хванеш за външна спасителна котва - информация. Когато на себе си не можеш да разчиташ обаче, външната информация претоварва, защото трудно я разбираш, обърква те, нямаш вътрешен компас и часовник за проверка на истинността... Затова, засега чети избирателно - само разкази на хора, преминали успешно през тревожни състояния, мотивиращи текстове, проверено силни и верни насоки. Спри се върху удачна за теб система от знания и практика, фокусирай се върху нея!

Поста ми беше към Дори. 
Alexa Психотерапията не е задължителна, никак даже. На базата на 21 годишния си брак, а съм на 39 години, мога да кажа, че всички кризи през които преминах, както и всички останали с такъв "стаж" в брака  , мога да кажа, че най - добрата ми психотерапия беше това съжителство, в което пораснах, научих се да правя компромиси, открих терапевтичните техники преди да съм учила за тях, научих се да се самозаявявам, да бъда уверена, силна и смела във взаимоотношенията. И препоръчвам на всеки тази психотерапевтична школа, но тя продължава остро 20 години и предстои в следващите надявам 20 години.  Не съм прекъснала терапевтичния процес колкото и да ми е било трудно, учила съм се как да бъда в тази или онази роля, Борила съм се за нещата които искам и съм отстъпвала колкото и да не ми се е искало. Промених се много пъти, за да открия коя съм всъщност. Открих зад агресията си - слабостта, зад напереното поведение - страха, зад общителността и многото приятели, с които се обграждах - страха от самотата. Открих, че да съжителстваш с някой трябва да се свържеш с него в душата си и да си готов да преживееш кризите му, да бъдеш спътник, а не пътник. 
Открих разликите между заявяване и настояване, между приемане и примиряване, между компромис и самоунижение. Препоръчвам тази психотерапия, тя струва много скъпо - живота ни. Тези знания и умения не могат да бъдат предадени в една лайф коуч сесия, нито в един месец терапия. Работата на терапевта е да насочва и да зададе някои разлики в понятията и възприятията, така е много по- качествено преживяването. Но всеки трябва да мине през собствения си терапевтичен житейски цикъл.
Проблемът на днешните връзки е, че са консуматорски ориентирани. Всеки иска нещо, дори искането да разбере как да угоди на другия, пак е искане с цел получаване на своето. Когато не се получи това което се е искало / често напълно несъзнателно/ настъпва бърза раздяла или бягство. Това е все по-лесно в днешно време, затова е и предпочитан вариант. 
Това разбира се, е само една от многобройните гледни точки. Давам насока само за едно от многобройните направления в темата Партньорство.
За добрите партньорства няма готова рецепта, но имам един съвет, ако не сте готови да пиете сладко мартини със солена маргарита, люта текила и горчив лайм, доброто партньорство ще остане мираж.  С най - добри пожелания за успех!
 

да , това е принципен въпрос . Кой може да ти е учител ? Този , който вижда глупоста ти ,и те обича достатъчно за да те търпи .

,,Казва че е объркан , не можел нищо да ми даде ,все такива оправдания от общ характер.Първо искаше да сме заедно ,после взе да казва ,че ме харесва като сестра и че съм му най- близкия човек . ,,
Коя жена, която се уважава ще отдели и  минута, да мисли повече за такъв ,,мъж,,.
Коя?

В началото на двайсетте си години имаше едно момче, с което много исках да бъдем в сериозни отношения. Вместо това, когато се видехме, винаги се държахме като двойка, всеки път си мислех, че започваме истинска връзка, но той всеки път след кратък период изчезваше. И винаги се появяваше, сякаш нищо не сме прекъсвали, знаейки, че ще съм на разположение. А аз още повече го исках.... В последствие разбрах, че той си носи неговите си товари, които нямат нищо общо с мен. Когато той се изправи пред страховете си (от обвързване) и разкри слабостите си пред себе си и мен, той осъзна, че иска отношенията ни да прераснат в сериозна връзка. Но сега той беше слаб, достъпен и очакващ, даже и изискващ, всеки жест на любов от мен. Отношенията ни, нормално според мен, не успяха да се развият. Но аз в тях имах възможност да разбера какво е да си и в двете роли - на котката и мишката, и да осъзная къде не искам да попадам вече. 
Ако имаш самочувствие и себеуважение, не само няма да му звъниш, но и няма да търсиш умишлено да се виждате уж случайно, няма да позволяваш той да те третира като приятелката му за една вечер. Приеми го просто, че не си подхождате и че има вероятност той да си има своите емоционални товари. Вместо да се чудиш върху неговото поведение, по-добре се фокусирай и си напиши дори, с мъж с какъв тип поведение, си представяш да прекараш живота си. Тогава мъжете, които не пасват на твоите желания и представи (като този сега, нали?) ти няма да даряваш с внимание и енергия да мислиш за тях.  
Причината да ти посочваме, че си избрала ролята на мишка е, че докато ти не го приемеш и осъзнаеш, всеки един съвет е безмислен и неефективен, дори и да е готова формула, защото ти винаги ще го прилагаш от тази си позиция. И след време пак ще пишеш нова тема, но за някой нов младеж. Разбери, че двама души, с нормално развити чувство за себеуважение и самочувствие, когато се харесват и пасват, няма да мислят кой на кого и по колко пъти звъни. Работи върху себе си, не върху другите.
 

Всъщност, мишката от клипчето се опитва да избяга.Тя не звъни и търси котката.Но, просто излъчва слабост и това провокира котката, да я гони си играе с нея.

Голямата грешка идва от подчертаното по - горе. Фокусирайки се в НЕГОВОТО поведение, което абсолютно няма как да разбереш. Ти забравяш за своето. Обръщането е простичко - не ТОЙ какво иска от теб /това те води в залитане в ненужни фантазии, които са само в твоята глава/, а какво ТИ искаш за себе си /това е доста по - точно и ясно/ Ако веднага в главата ти идва отговор "Искам него" значи изобщо не си помислила за себе си, а отново влизаш във фантазия. Ние не можем да имаме и притежаваме никой. Т.е. на подсъзнателно ниво ти не искаш НЕГО, ти искаш нещо ЗА СЕБЕ СИ. Когато разбереш какво е то и видиш, че то няма нищо общо с никой друг, ще видиш как и твоето поведение ще се промени.

Той е сигурен,че те има,.както котката в клипа е сигурна,че мишката е нейна.

Здравейте отново. Снощи прочетох една мисъл, която много ме дръпна и ми хареса. Мисля, че на този етап точно това се случва и с мен. Та мисълта гласеше /ще перифразирам/ - "Многото знания, които не са подплатени с осъзнаване и правилно използване могат да доведат до огромни мъки". Та това май правим не само аз, а и доста от хората тук. В стремежа си да намерим отговор си блъскаме мозъците с информация, която или не разбираме или не осъзнаваме. Така остава като нещо прочетено и заучено, а когато дойде наистина сюбливния момент в главите ни е пълна каша и не знаем как да си помогнем. Казвам го, защото това се случи и с мен последния път, когато получих криза. А то не беше точно паник атака, която просто трябваше да овладея, а ситуация в която се почуствах застрашена, в следствие, на което се изплаших и в главата ми изплуваха хилядите неща, които съм изчела, техники и т.н. ПЪЛЕН ХАОС ! Всичко друго само не и това, което би ми помогнало в случая. Чак се ядосах на себе си. Трескаво премисляне, което още повече те паникьосва. И накрая си казах ... слушай моето момиче, остави кой какво казал или написал, послушай себе си и изведнъж се отпуснах, приех ситуацията такава каквато е и изведнъж започнах да мисля трезво и ... ето, че стана. Поуспокоих се и всичко отмина. Справих се. Само искам да споделя, че това просветление като, че ли дойде от вътре от сърцето ми, а не от ума. След време си дадох сметка, че на повечето места точно това прочетох ... не се борете, приемете. Просто приех страха си. За това прегръщане на страха ли говорим ? Орлин говори за сърдечния разум ... мисля, че беше това. Та какво разбрах ... сам не го ли усетиш все едно идва вътре от теб и не го ли приложиш всичко изчетено губи смисъл и само тежи. Мотаем се като пилета в кълчища. Далеч съм от мисълта и не искам да кажа, че не трябва да се търси и учи, но първо трябва да разберем точно какво търсим и да го следваме, иначе кашата е голяма. Знам, че терапевтите са точно за тази цел да помогнат по-бързо да се овладеят симптомите, но такива като мен, които на този етап не могат да си позволят специалист, а са се мотали само между психиатри и се опитват сами да си помогнат мисля, че много често допускат моята грешка ... , но май така се учим. Много често съм се замисляла и за това защо хората минали през всичко това и великите умове имат потребност след това да помагат на другите, пишат книги и напътстват. Мисля, че си отговорих на въпроса ... Толкова много знание, опит и преживяване ако не бъде споделено то тогава просто е нямало смисъл от него. Толкова много информация, която е събирал преживяващият трябва да бъде изхвърлена навън и оползотворена по най-правилният начин, защото иначе май има вероятност мозъка да експлодира . Пък и така се отваря място за трупане на нов опит и знания, които след това се препредават. И така до края на света . Това май е пътя . Е, със сигурност не съм открила топлата вода, но просто имах потребност да споделя. 

Колеги, благодаря ви, че споделяме това пространство - за мен е радост. Вдъхновявате ме! 
Дакота, наистина мненията на Диляна и д-р Първанов са изключително важни. Първо, любовта, както казва Диляна. Второ, бащата - защото на бащата се пада честта да постави здравите граници, да бъде строг. Няма противоречие между двете. Безусловна любов към личността на детето, докато за поведението се поставят здрави граници. Не може сама жена да направи това. Вярно е, че в съвременната западна (западнала) цивилизация, поради деградацията на ценностите масово се ширят самотните майки. Това обаче пряко повлиява сформирането на детските индивидуалности... Законите на живота са неотменни - мъж и жена, плюс и минус, любов и граници са нужни. 
С уважение, Орлин

Много мъдро осъзнаване се случва в теб, Ивета! Със сигурност израстваш и тъй като си все по-готова, решаващият за промяната на ситуацията ти терапевт ще се покаже скоро на хоризонта!

Аз мисля, че всичко е според зависи . Още в самото начало при мен беше така - доверих се напълно на първия си психиатър / преди 15 год. не бях и чувала за психолози камо ли терапевти / чак след година посещения може би, но тогава нямах голям избор, а бях толкова отчаяна, че буквално се хванах като удавник за сламка. Жената след време ми стана дори приятелка, но лошото което наследих бяха медикаментите. Просто имах доста години успокоение в тях и нейно лице, което не съзнавах като зависимост. Сега вече имам друга цел, защото разбрах, че всичко, за което се закача после изчезва и това не е начина. Търся терапевт, който да е вещ и да ми обясни целият механизъм на действие на тази "лудост", който да ме хвърли в боя, но да е до мен и само да ми подава по едно пръстче по-скоро за баланс отколкото за опора. Тези хора имат тежест, това се усеща от първия път. Затова съм станала вече доста избирателна и знам кога някой ще ми свърши работа и кога не . Имам вътрешното усещане, че този човек ще се появи за мен в правилния момент и на правилното място. Сега колкото и да напъвам ... просто ще си продължа с посещенията, защото това пак е част от пътя и е по-добре от това да цикля на място. Благодаря ви добри хора, че ви има !  

Аз мисля, че всичко е според зависи . Още в самото начало при мен беше така - доверих се напълно на първия си психиатър / преди 15 год. не бях и чувала за психолози камо ли терапевти / чак след година посещения може би, но тогава нямах голям избор, а бях толкова отчаяна, че буквално се хванах като удавник за сламка. Жената след време ми стана дори приятелка, но лошото което наследих бяха медикаментите. Просто имах доста години успокоение в тях и нейно лице, което не съзнавах като зависимост. Сега вече имам друга цел, защото разбрах, че всичко, за което се закача после изчезва и това не е начина. Търся терапевт, който да е вещ и да ми обясни целият механизъм на действие на тази "лудост", който да ме хвърли в боя, но да е до мен и само да ми подава по едно пръстче по-скоро за баланс отколкото за опора. Тези хора имат тежест, това се усеща от първия път. Затова съм станала вече доста избирателна и знам кога някой ще ми свърши работа и кога не . Имам вътрешното усещане, че този човек ще се появи за мен в правилния момент и на правилното място. Сега колкото и да напъвам ... просто ще си продължа с посещенията, защото това пак е част от пътя и е по-добре от това да цикля на място. Благодаря ви добри хора, че ви има !  

Книгата я има цялата в Спиралата.

Много силно, Георги!

,,Но чак пък 5-6 срещи... това са си много и като време, и като пари. ,,
Една от характерните черти, на хората с невротични разстройства е недоверието. За това, 5-6 сесии е дота добър резултат.Преди време, една моя  клиентка ми разказа следното - Дойдох при вас с голяма надежда.Бях чувала само положителни отзиви и първото ми впечатление се покриваше с тях.И всичко рухна в момента, когато си тръгвах.Тогава, изпращайки ме, вие ми казахте, че аз съм един добър човек.Аз обаче знаех, че това не е истина и вашите думи ме накараха да мисля, че вие не познавате добре хората, щом може да направите такава огромна грешка.Тръгнах си с огромно разочарование и много обмислях, да продължа ли да идвам повече при вас, при положение, че бях убедена във вашата некомпетентност-какъв е този терапевт, който не може да разпознае доброто от лошото.
Мина доста време, докато клиентката ми започна да осъзнава, че наистина аз съм правия и тя е добър човек.Едва тогава терапията потръгна.

Разбрах ви напълно и двамата и ви благодаря за отговорите. Д-р Първанов ще прегледам постовете Ви, а това което казва Орлин разбрах отлично. Тази жена не стига ли до сърцето и душата ми по време на сесия надали ще го направи при хипноза. Поне не и на този етап. Мисля си, че човек, който дори да не е терапевт успее ли дори само с дума да стигне до теб то е много по-ценно от всичко останало. В период от живота ми, когато се лутах и налучквах случайно попаднах на лекарка сърдечно-съдов хирург. Просто си поговорихме уж ей така, а тази жена в процеса на разговора продължил около 30 мин. успя с едно изречение да стигне до мен. Така даде началото на процес, който ми вдъхна сили и живот за доста време за напред. Тя ме накара само с дума да погледна в себе си и да разбера върху какво трябва да работя. Тази жена ми беше по-ценна от всички терапевти, които съм обиколила. И 10 регресии да направя, няма ли я връзката нищо няма да постигна. Благодаря ви отново. Ще продължа да си посещавам сеансите, все ще си открадна нещо ценно ☺, но на този етап надали ще се подложа на хипноза. Бъдете здрави !

"Хипнозата е преди всичко доверие между клиента и терапевтa!" Д-р Тодор Първанов
Това е много точно казано. И не само хипнозата, а психотерапията и клиничната комуникация като цяло е доверие между терапевт и пациент/ клиент. С времето практика аз виждам примерно колко повърхностно и обслужващо натрапени очаквания е ритуалната хипноза "затвори очи и т.н....". Майсторската хипноза се случва без въобще да е спомената думата хипноза. в процеса на самия разговор и наистина е преди всичко дълбоко спечелено доверие. Доверие, предавано през сливане на терапевта с енергията, емоциите, менталността (разбиране) на човека - т.н. рапорт. Дали ще го наречем Ериксонова/ разговорна хипноза, вълшебство в общуването или просто майсторска клинична комуникация, но - това е истинската хипноза. Другото е ритуал, задоволяващ очаквания, сугестирани от Холивуд, а не идващи от реален опит с резултатна психотерапия. Доста скучен ритуал - човекът срещу теб е със затворени очи, мълчи или едва едва смотолевя нещо... Не че няма мястото си - прилагам го, но с времето по-рядко и както казах, майсторската клинична комуникация и хипноза се случват без да са обявявани и по време на самия естествен комуникативен акт!