Ники_
-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
Привет на всички,
Аз съм нов и искам да възбудя една дискусия - дали се лекува дискова херния с гладолечение.
Накратко как се разви при мен заболяването. Първия пристъп беше миналата година май месец. Болката тръгваше от кръста вдясно и вървеше надолу по десния крак до пръстите. Тъй като имам известен опит с гладолечение - предимно системата на Л.Ковачева, ограничих храненето в рамките на 5 дни. Но под давление на близките ми хора (които са категорично против такива методи на лечение), а и болките не отслабваха, захраних се и продължих лечението на инжекции и лекарства. Изкарах 45 дни болнични в къщи. После ме повтори септември месец, но изкарах сравнително леко без болнични и по интересното - сегашната ми криза. Преди около месец заболях от някакъв грип с кашлица, храчки и т.н. Веднага ограничих храната, като минах предимно на плодове и чай, колкото да си пия лекарствата. Добре, но започна да ме поболва крака, като отначало не му обръщах внимание, а после след примерно 10-ия ден болките станаха непоносими и се принудих да си остана в къщи. Вече се бях излекувал от грипа, но се завърна старата болежка от дисковата херния.
Основните въпроси, които ми изникват в главата са дали този плодово-чаен разтоварителен режим не помогна за да се възбуди дископатията, и по-важното дали ако го бях продължил с риск да търпя още ? дни ужасните болки щях да се излекувам.
Изобщо ме интересува вашето мнение по въпроса и има ли някой опит в лекуване на подобни болести с гладолечение.
Поздрави
Здравей!
При гладолечение, в първите дни от него, проявите на симптомите задължително се засилват, но това, кага ще се случи то, зависи от натрупания резерв в организма (когато бъде изчерпан). Тялото работи, изразходва резерва и започва да убива/изхвърля първо болните/слабите клетки, а това води до болка.
Процесът на пречистване и оздравяване не е кратък, но не е невъзможен.
Съчетай също с дихателни техни, за да може по-бързо да се отървеш от токсините (натрупването на въглероден двуокис, главно) в клетките и в междуклетъчното пространство.
Вярвам, че ще му хванеш цаката.
Хернията, както може да се случи, тъй и може да се прибере, а разкъсаната тъкан, ако въобще има такава в твоя случай, да заздравее.
При новородените бебета често се случва херния, разбира се не на гръбначния диск, а ингвинална, или пъпна и както се появява, тъй и изчезва... в повечето случаи.
Виж какво кара хернията да се прибере при бебето и ще разбереш какво бива да потърсиш в себе си.
Движенията, подчертавам леките, в областта са препоръчителни, но пак зависи от вида и стадия. Лекият масаж също. Всичко с разумност.
-
Забравих да пиша, че от 2 години не употребявам месо и месни произведения. Напоследък ограничих и млечните произведения.
Към Александър: Какво имате предвид с :
Забел: сигурно сте наясно че при дискова херния чакръкчийството е опасно.
От един форум ми препоръчаха упражнение от йога за лечение. От два дни се занимавам с леки упражнения, като смятам лека-полека да ги усложнявам.
Също така, ще се запозная и с житния режим, че за първи път чувам за него.
При дискова херния е опасно да се правят резки движения, които натоварват гръбначния стълб и могат да доведат до нараняване и прекъсване на гръбначния мозък.
Привет, Алекс!
Зависи от какъв тип (според къде точно е пролапса) е дисковата херния. Някои видове не са толкова опасни. Пък и всеки вид си има стадий на развитие. Не винаги се стига до разкъсване на фиброзния пръстен, което е същинската херния.
Като цяло заболяването е на съединителната тъкан, която както всяка друга мека тъкан в човека, изключае костнаната система, попада под опеката на втора чакра.
-
- Това е популярно мнение.
- Това е популярно мнение.
Честит празник на всички!
или
-
приказки като ги поощряват да разсъждават върху тях да ги анализират каква е поуката За да може да си изградят една добра ценностна система Да вярват че доброто винаги възтържествува, да се учат да казват истината , да имат уважение към по възрастните , да не са алчни и т, н,
Също така може да се провеждат уроци извън класната стая Да се възпитава любов към всичко сътворено
песни:
-
Когато Учителят ми преподава(ше), довежда(ше) ме до дървото и посочва(ше): "Това е това, а това е това."
С Любов. Оценки не ми е поставял.
-
:Сидхарта отива към реката с една празна кутия от цигари
Това е добър пример за влиянието на външната среда: каквото ни е пред очите, това е и в ума ни, включително и като се включи на духовни теми. Все пак добре е че Буда не е пробвал с празна бутилка водка дали средния път ще му свърши работа.
Както и да е, честит празник на всички жени!
Мерси, Диан! Честит и на теб! (Всички сме жени. Единствен Кришна е нашият Мъж!)
шегичка...
-
И без оценки!
Да! Задължително!
Цялата система на образование - промяната и бива да започне от тук.
И без задължителни предмети, които ужким са избирателни във ВУЗ-а, пък всъщност се явяват задължителни.
-
Учебниците също са нож с две остриета. Кой ще ги пише? И пак ще е за пари работата... По-добре да издаваме книжки с притчи и особено с драматизирани такива... Децата не само да киснат пред екраните, а да влизат в ролите. Да има час по драматично изкуство, да рисуват своите герои от притчите, да пеят...
Да, учебниците...
Помня, когато ни проподаваха библейска археология, учебника (на Николай Шиваров) беше на около 25 години. Дали археологията (библейската) се е развила и дали се е променило нещо от преди да речем вече 30 год.?
Ами по "патристика"?
"Които считаме за патриарси, според нашия си акъл и виждане, тях преподаваме." - това е схемата, според канона...
Притчите са прекрасен вариант, както и беседите, на такива като Учителя, макар че на днешните хлапета, много от тези неща са им скучни и затова предпочитат модерните "притчи" - филмите, които за съжаление са предимно "Холивууд"...
Вероучение, но на коя вера?
http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/molitvi/symvol_veruju.htm ?
Ето това е интересното...
-
Благодаря ви, момичета, за темата и за разсъжденията! query е дала прекрасен пример как се води това обучение, а и детето е било точно - на ум да става!
Вероучение като учебен предмет би извадило очите вместо да изпише веждите. Ще започне спор между църквите и регистрираните религиозни формирования кой да влезе в училището и законно ли е да се дава предимство на православната църква, след като тя не е държавна и не е свързана с просветата така, както е била в далечното минало. Един такъв предмет би довел до деление и противопоставяне на верски (не на духовен) принцип. Т.е. точно обратното на това, което бихме желали да постигнем.
Друг е пътят, според мен - този, който е избрала учителката от поста на query. И все пак, това също трябва да се контролира деликатно, защото няма гаранция какво точно ще повтарят на ум дечицата...
Мисля, че няма по-добър начин да се приобщят децата към духовността от приказките и притчите - така е устроен детския ум в този период. За родителите и колегите, които четат тази тема, горещо препоръчвам книгата на Боян Боев Учителя за образованието!
Дам...
Нож с две остриета...
Лично съм против, с оглед на това, че съм "врял и кипял" в сред богослови и теолози...
Знам какво е нивото на преподаване и за съжаление е доста... Още осъзнаване иска.
-
ако погледнем назад винаги можем да си кажем, че е можело да е по друг начин - без болка и с любов; да хвръли камъка първи, този, който е минал първо и само с любов ( и не се казва Исус)
Чрез Иисус се представя (освен всичко останало) и Пътя по който его-то/аз-а расте, т. е. израстването на достигналата до частично просветление индивидуалност, с всичките дарби/сили/сидхи, която все още страда и която накрая се себеотдава/себепредава в ръцете на Твореца (Пътят от Един_е_ние-то до Единосъщието).
Затова е речено "Аз съм Пътят... "
Но има друг Път.
Частично този Път (на Любовта) присъства и в другия Път (на Мъдростта), като най-силно и даже почти изцяло се изявява в Бхакти Йога:
из "Бхакти сутра Нарада"1) любовь к восхвалению Его божественных качеств;2) любовь к Его прекрасной божественной форме;
3) любовь к обрядовому поклонению Ему;
4) любовь к постоянному памятованию о Нём;
5) любовь к служению Ему;
6) любовь к Нему как к другу;
7) любовь к Нему как к ребёнку;
8) любовь к Нему, сравнимая с любовью жены к мужу;
9) любовь к Нему в духе полного предания себя Ему;
10) любовь, связанная со стремлением полностью раствориться в Нём;
11) любовь, которая выражает себя через душевную боль и муки при разлуке с Ним.
из Бхакти-расамрита-синдху- Шанта-бхава — нейтральные отношения с Богом
- Дасья-бхава — связь с Богом отношениями слуги и господина
- Сакхья-бхава — общение с Богом как с другом
- Ватсалья-бхава — выполнение роли отца или матери Бога
- Мадхурья-бхава — отношение к Богу как к своему возлюбленному
В тантрическата традиция, също има от този подход, например във "Виджняна-Бхайрава-тантра", но не само там:
...24. Предположи, что ты в своей пассивной форме есть: пустая комната со стенами из кожи; что ты – пустота
...
38. Чувствуй космос, как прозрачное вечноживущее присутствие.
...
40. Считай весь мир своим собственным телом блаженства.
...
60. О Шакти, смотри на все пространство, как на поглощенное в твоей голове в сверкающем свете.
61. Ходя, спя, мечтая, осознавай себя, как свет.
...
70. Иллюзии обманывают, цвета ограничивают. Даже делимое неделимо.
...
72. Как могу я сказать «я есмь» раньше желания и раньше знания? Обдумай это. Растворись в красоте.
...
75. В истине формы неразделимы. Нераздельно вездесущее бытие и твоя собственная форма. Реализуй каждое, как сотворенное из этого.
...
78. О возлюбленная, обращай внимание не на удовольствие и не на боль, но на то, что между этим.
79. Отбрось привязанность к телу, реализуя «я есмь» повсюду. Тот, кто находится повсюду – радостен.
...
78. О возлюбленная, обращай внимание не на удовольствие и не на боль, но на то, что между этим.
79. Отбрось привязанность к телу, реализуя «я есмь» повсюду. Тот, кто находится повсюду – радостен.
...
103. Войди в пространство бесплотное, вечное, тихое.
...
Пътят на ума и пътят на сърцето - два пътя. Един и същ резултат.
- Шанта-бхава — нейтральные отношения с Богом
-
Здравей, Ники!
Смятам, че е възможно.
...
-
"Камила" => "Лъв" => "Дете"
“Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6Когато се говори за яростта на БОГА, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като БОГА, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за БОГА, и БОГ ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от тоя на Мъдростта. -
П.С. В тази тема искам да се извиня на Ники, че с мои постинги съм внесла дискомфорт в него. Прегледах си думите и наистина има основание да тълкува казано от мен по начина по-който го тълкува. Въпреки че аз в нито един момент не съм мислила, че той лично като човек е егоист например. Говорех за това, което пише, но не съм мислила, че той ще сложи знак равно между начин на разсъждаване и начин на поведение. Най-малкото не го познавам, че да имам такива наблюдения.
Извини ме, Ники, че в процеса на спор или опит за такъв съм те засегнала. Ще кажеш, че не съм го направила , ама пак приеми моите извинения.
Герка, няма дискомфорт, спокойно. Няма и нужда от извинения* и все пак оценявам жеста*. :-)
Колкото до мен, то аз съм абсолютен егоист, но тъп, при това.
-
Ники..отивам да работя. докато пътувам, ще мисля над въпросите ти
засега ти казвам само едно........аз живея в сън....и чакам....да се събудя в истинския си живот....
Макар и подобен на сън, този "живот" е относително реален и в него, както сама виждаш, се изживява страдание/нещастие. Боли.
Мъдрете са открили два способа за излизането от съня (за пробуждане), който сън някъде го наричат Самсара.
- Медитацията
- Молитвата
Опитай с дихателни техники.
Шеста чакра, когато се случват промените в нея, е опасно явление.
Успоредно, каквото е положението на шеста чакра, такова е и на трета чакра. Човек изживява много рязкост, много огън, емоционални изблици, избухливост, докачливост и пр.
Често, поради този огън, се пресушава водата - втора чакра и ето ти депресията как се появява, но не сама, а с присъщите ментални крайности.
В тези моменти е важно да се "отиде" в сърцето, където да започне мантрата, молитвата, искрената и преданно-отдадеността в ръцете на Твореца, който по милостта Си, въвежда ума в Покой и Мир, в следствие на което Светлина изпълва човешкото сърце.
Виж този Мир, навлезни в него и забрави за себе си, поне за миг.
Умий тялото със студена вода, а вътре в него внеси топла такава.
Откъсни се от града и излез в сред природата. Там, радвай се на мравките, на птиците, на синьото небе, не ветреца, който те гали, на нощното небе.
Зарови в земята тези твои голи нозе. Заземи се, ако не... литни!
-
ти замислял ли си се., защо най-модерната световна болест на века е - Депресията
Щях да ти пиша, че е ясно, че съм се замислял, но щом ме питаш, значи не е ясно дали съм се...
Да, замислял съм се, проучвал съм, с поглед "навътре", "разследвайки" причините и следствията.
Депресията е породена от комплексираноста и от несъвършената природа на човека, от неосъществените му желания и пр..
Най-често депресията е породена от натрапчивото усещане и мисъл, че не ставаш, от чувството за малоценност.
Това е голям проблем във втора чакра, където са бъбреците, надбъбречните жлези и пр.. Дисбалансът там причинява липса на воля за живота, липса на наслада към живота, а в последствие, поради взаимното влияние между чакрите, причинява и др. неща.
Но всичко тръгва от ума, от главата.
Поради чувство за малоценност и поради постоянното желание за подсигуряване в живота, а това е зарад страха, човек се хвърля да се доказва, работейки много, доказвайки на света, че всъщност става нещо от него (човека). Това води до стрес, който влияе върху дихателния процес, което блокира отново ниските центрове.
Депресията си е абсолютно подобна на това да попаднеш в дупка/яма.
Тя може да бъде продукт и на отчаянието и на това, че човек не вижда смисъл в съществуването, в липсата на подкрепа и т.н...
Тези неща отново са от "филмите" в ума, от несъвършената природа.
"Не ме обичат!"; "Не ме желаят!"; "Няма полза от мен!"; "За нищо не ставам!" - това са все депресивни мисли.
Кой има нужда да бъде обичан?
Кой има нужда да усеща, че е желан?
Кой има нужда да се вижда полезен?
Несъвършената природа, аз-а, егото.
"Рибата се вмирисва от към главата."
-
mvm,
Мога много неща да ти пиша, кое от кое по-умни, по-велики, за да ти отговоря на това дали съществувам, на това къде намирам себе си и пр.
Например мога да ти река, че намирам себе си, когато се изгубя и това звучи много яко, нали!? Направи си е голямата работа, но да ти кажа, на мен от тази умнотия, от това да се докарам пред теб, като видиш ли ме колко съм прозрял нещата/просветен и пр., въобще не ми пука.
Ще ти задам няколко въпроса за личен размисъл, с което по никакъв начин не се чувствай длъжна да отговаряш във форума. Те, въпросите са по-скоро, сама да си ги обмислиш, на спокойствие.
- Защо връзката ви със съпругът ти, се е изчерпала?
Разбира се, поради липсата на любов, но все пак помисли над този въпрос, когато имаш време и когато си разположена.
- Кога си била най-щастлива и от какво?
Ще ти отговоря, пък ти също размисли дълбоко над този въпрос.
Когато си изпитвала Любов. Когато си била влюбена и когато си се чувствала значима, например когато си давала живот на децата си.
- Би ли била щастлива, ако и да те обичат няколко човека, към които ти си безразлична?
Не. Това е отговора.
- Следователно, от кое зависи твоето щастие, от любовта, която даваш, или от любовта която получаваш?
Ще ти отговоря.
За ума, за аз-а е от голямо значение дали ще получава любов. Така, ако получава, той се счита за нещо, защото му е втълпено, пък и сам усеща своята несъвършена същност.
За сърцето е без значение дали ще получа любов, ако то само себе си люби, успоредно с любовта, която отдава в посока "навън".
Твоето сърце е винаги с теб и от неговата работа/отдаденост е възможно щастието.
Сърцето на човек обаче е затулено от ума, от безкрайните му "филми", схеми, от его-то/аз-ността, която все изисква за себе си.
И ето, връзката с даден мъж, или жена се е изчерпала, поради горните причини, поради его-изтичната природа, която затуля сърцето и човек се отправя в нова търсене, заблуден от същия този ум, че ще намери щастието при друг човек, само че, след време, дори и преди това да е съществувала любов, то тя отново се изчерпва и после!? Друг човек/партньор? О.К.. После какво, като пак се изчерпи любовта? Друг човек/партньор?
Човек си мисли, заблуден от множество неща, и търси идеалния партньор, идеалното взаимоотношение, със "сродна душа", забравяйки, че тази работа не зависи толкова от партньора, колкото от неговото собствено сърце и ум. Ако имаш Любов в сърцето и ум, то всеки партньор е идеален и всеки партньор е Бог.
- Мислиш ли, че именно в това, което търсиш, се крие щастието в живота?
Ако да, то върви и виж.
Ако не, то потърси го другаде, в собственото ти сърце, което е винаги с теб.
-
Ники...а тебе има ли те? ти къде се виждаш
щото аз нещо не мога да се намеря...и какво...къде да се търся?
В сърцето...
-
Но тъгата в очите на който и да било - моето или друго дете, възрастен, животно, растение (опс, растенията нямат очи, но пак се усеща) ме вкарва в дискомфорт. А ако аз съм причината за тази тъга ... ужас!
Привет Диана!
Не е възможно да се премахне страданието от всички очи. Не е и необходимо, което не значи, че ние, с всички сили на Любовта и добротата, "въоръжени" (до колкото ни е дадено "въоръжение") с Мира и състраданието, не бива да се опитваме да направим живота по-щастлив, въпреки, че щастието е относително понятие и всеки (почти всеки, изключае пробудените и просветените) вижда/изживява щастие (по-скоро някакво по вид удовлетворение, при това частично) от различни неща. Например алкохолика е до някаква степен щастлив* когато е опиянен (притъпен сетивно, а и мисловно, тъй че да не си спомня, да се приведе в безчувственост) от алкохола. Отнемеш ли му алкохола, отнемаш му всичко. Наркоманът и той тъй.
Друг е щастлив от трупането на богатство. Четвърти от разходки по света. Пети - от работа до безумие. Шести от взаимоотношението си с партньора, с децата, с родителите и т. н..
Общо взето човек е удовлетворен когато се насити душата му, според нивото и на еволюция.
Истината, която са прозряли будните, е че душата не може да бъде наситена истински от разните му там нетрайности/мимолетности, а само от... Истинската Светлина/Любовта и то не толкоз от тази, която някой получава, въпреки че тя също е от голямо значение, а най-вече от тази, която сам човек съумява да отдаде.
Страданието е от голяма полза на човека. Това е толкова пъти обсъждано и писано, не само тук във форума, но и другаде.
Та, то бива да си съществува, но от друга страна ние бива да се опитваме да го преобразуваме/отстраним. Ако спрем да се опитваме да внасяме щастие/Светлина в този свят, то каква полза ще има от нас и какъв ще е смисъла на нашето съществуване?!
Затова е похвално това, което усеща сърцето ти и за което жадува - а именно да отстранява/отработи страданието, да не го допуска и да прави близките си и света по-щастлив.
Въпреки това, успоредно, човек бива да знае и помни, че не може да премахне цялото страдание и че ще неще, то ще продължава да съществува, защото е необходимо. Този възглед спасява човека от разочарованието, от обезсърчаването, от песимизма и от отчаянието. Спасява го и от това да не се привързва човек с очаквания от своя труд/ от своите действия, макар те да са Светли.
Човек бива да знае и друго, също много важно нещо - че никога няма да съумее да помогне на 100% докато не достигне до просветлението, до Познанието на Всичко (себепознанието) и до реализацията на това познание в живота (себереализацията).
До преди това, човек тъкмо напротив - на вместо да помага, той ще вреди, волно, или неволно. Волно - зарад своята несъвършена природа, която го подтиква към реактивност и неволно - пак заради нея, която го държи в неведение, в сън и която го лишава от будността.
Та дискомфортът, който усещаш, поради състрадание е именно защото не желаеш никой да страда, по същия начин както не искаш и ти самата да страдаш. Ето защо това е наречено със_страдателност - страдаш от това че "друг" страда, защото знаеш, че страданието е болезнено.
Колкото по-дълбоко е забравянето, че страданието е необходимо, толкова и дискомфорта е по-голям. Това, отново повтарям, не означава по никакъв начин, че не бива да се опитваме да ощастливяваме и да правим света по-добър, въпреки, че както писах, много често ще не си случва да се проваляме в това и на вместо да помогнем, да навреждаме (което пак е предопределено, карма и в помощ, защото отново страданието, което е полезно...).
Чувството за вина, което е възможно да се появи, когато човек разпознае/види, че е причина за нечие нещастие, е съвсем естествено, поне за непробудения човек.
Будният човек винаги знае когато е причинил умишлено страдание и кога без да иска. От страданието, което е причинил без да иска, будния човек не изпитва вина, защо знае, че то се е случило без умисъл.
Будния човек не изпитва вина и от това, че е причинил страдание умишлено, което се случва по пътя понякога - падения, възход и пр.. Той знае, че в тези ситуации е действала нисшата му несъвършена природа, която е била лишена от подкрепата на висшата му съвършена природа. Знае, че не е имал сили, достатъчна будност и любов в дадена ситуация и знае, че тези неща са дар от Бога.
Будния човек опрощава себе си, но не по начин крив и паталогичен, водейки до още и още прояви на насилие, а тъй че да си вземе поука от това и да съзре проблематика на нещата.
Будният човек знае, че ако Бог реши "от тия камъни ще въздигне чеда на Авраама", т.е. че ако Бог внесе Любов в сърцето, дори и най-престъпно да е то, ще разцъфти. Ето защо будния човек отдава всичко на Господа и на Волята Божия, но при все това се моли да бъде Спасен, от себе си, от нисшата си природа и от неведението.
Дори и да почувства вина, будния човек използва тази вина много умело, казвай ки: "Така е съгреших, аз знам, но избави ме, Боже, защото у мене липсваха силите да действам инак! Приведи ми силите! Дай ми будност, любов и доброта, дай ми мир и друг ще съм!"
Идеята, Диана, е в разпознаването, в будността, в осъзнаването, което също е дар от Бога, и в желанието за поправяне, което също е дар Божи.
Някой ще попита: Кое тогава зависи от мен? Защо е всичко това? Какъв е смисълът?
Отговорът на тези въпроси е Велика Тайна.
-
Ники, благодаря, разбрах, според тебе и камарад Гаутама затворът е неведението, и въобще ойде коньо у ряката, ама исках да чуя тълкуването на сиджей на цитираната фраза. Как е възможна такава дискусия, копипействате през цялото време разни цитати... навява съмнения за желание за показност и липса на собствено виждане. То хубаво че сте наизустили книжките, ама кажете нещо със свои думи, както казваше другарката по български език и литература едно време.
И въобще през Отвъдното през Учителя към Гаутама от цитат на цитат съвсем се отплеснахме от конкретната тема тука на земята.
Привет, Теодора!
Какво да река в такъв случай?
Може би това:
Да, Теди, така е. Ние сме от онези, които не могат да говорят/пишат със свои думи, защото разбира се, сме не до толкова умни.
Нали това намекваш?
Затова се ползваме от наизустени цитати, за да се докараме кат умни, щото сме и комплексирани.
Нали тъй?
А и не на последно място - не сме способни на качествена дискусия. Не ставаме.
Та, вярно ли е това, което написах по-горе в настоящето "ми"* мнение?
Теодора, Теди,
Не пиша от позицията на засегнат. По-скоро от позицията на някой, който... абе всеки сам ще си прецени.
Първото нещо, което прави будния човек, е винаги да проверява усещането си, било то за ситуация, или за човек, защото много пъти... дявола си няма работа и подлъгва човека, прожектирайки му разни неща, които човека респективно приема за реални и верни.
Как можем да проверим дали някой (имам в предвид например сиджей, а не себе си, щото за мен е ясно че съм от глупаците) наистина става за дискусия, дали е прост, дали притежава достатъчно ум, за да пише "свои" думи?
Като го изследваме в дълбочина, а това може да се направи дори във виртуалното пространство - преглеждайки му мненията, усещайки го по-добре. Чак тогава оценката/съждението.
"Съждение", като дума, е близка по корен с думата "съд". Да съдим. Какво значи това и дали е грешно?
Някога, някъде във форума бех писал "свои +" думи по тази тема, а аджеба, че съденето не е грешно, стига човек да не съди по лице, както е писано, като препоръка, което значи да не съди по повърхността.
Ето защо будния човек съди, но не съди по лице. Преценява, разглежда, степенува, и пр.. Така той работи с метода на различаването, за да отдели светлото от тъмното, та да може да се прикрепи към светлото и чрез него да види истинската същност на тъмното, която до преди това му е била болка в сърцето.
След като будния човек е достигнал до по-обективно съждение/различаване, дори и да е разпознал, че този или онзи, е от тези, които немат толкова акъл за да пишат/говорят със свои думи, то будния човек, от тази позиция, започва да разглежда въпросното - "защо е така?" и в най-добрия случай разбира, че умът и качеството да се мисли самостоятелно, таланта, гения (свързано е и с генома, ДНК-то) е дар Божи. Колкото Бог дал, толкоз.
Ето защо, дари да забелязва глупаци, будния човек не се бунтува срещу това, нито срещу тях и глупостта "им". Не роптае, защото знае, че никой не е виновен* за нивото на съзнанието си. Духовната еволюция е дълъг процес и будния човек осъзнава, че е невъзможно всички да са на едно ниво, защото най-малкото, би изчезнало от света многообразието, цветността, красотата и всичко би било в една тоналност, в една краска, например в сива.
Дори при разговор с такива глупаци, будния човек се радва и извлича за себе си ползите. Да, дори и от това.
Когато човек истински търси отговор на нещо, на някакъв въпрос, то за него е без значение как точно ще му бъде отговорено, без значение с чии думи. За него е важен отговора, а не кой е отговарящия.
Когато човек задава въпрос, ужким, но дефакто реално цели с това не да научи нещо, а да посочи на "другия", колко аджеба е прост, чрез предизвикването на изявата на неговата неспособност/тъпотия, тогава вече се попада в Пътя към Ада, защото това е майка на всяко зло и защото именно "Пътя към Ада е постлан с добри намерения".
Аз те разбирам. Желаеш да посочиш на някого, че много се е взел на сериозно, пък всъщност е "въздух под налягане". Сиреч искаш да го извадиш от "собствената"* му самозаблуда.
Подобни подбуди общо взето са добри, стига човек правилно да е различил и сам да не е заблуден в преценката си.
Точно тук будния човек работи много, за да препровери своите преценки/усещания, да види дали вижда и дали е видял добре, или вижда все още "мрачкаво, кат в огледало".
Начинът обаче, който ползваш, дет се опитваш с него да "отвориш очите" на някой за него самия, е напълно погрешен и води до конфликт, до омраза, до отмъщение, до страдание.
С този начин страданието не се изкоренява, а отново се засява/поощрява/култивира.
Има много голяма разлика в енергията, която човек влага в това да "отвори очите на някого" за погрешките му, или за заблудите му.
Та съвета от мен, макар и непоискан, макар и не по темата, е да се потърси друг начин, а и преди всичко да се внимава/работи върху това (прости за цитатите):
Матей 7:3-5
И защо виждаш съчицата в окото на брата си, а гредата която е в твоето око не усещаш?
Или как ще речеш на брата си: Остави да извадя съчицата из окото ти, а ето гредата в твоето око?
Лицемере, извади първом гредата из своето око, и тогава щеш чисто виде да извадиш съчицата из братовото си око.
Лука 6:41-42
И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш?
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш виде чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти.
-
Бихте ли ми разяснили как разбирате вие фразата "За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете от затвора, да сте свободни".
Гаутама се чувствал така, сякаш затворът, в който е лежал хиляди години, изведнъж: се отворил. Надзирател там било неведението. Заради това неведение умът му бил скрит, точно както буреносните облаци скриват луната и звездите. Замъглен от безкрайните вълни на заблудените мисли, умът погрешно разделил реалността на субект и обект, на аз и другите, на съществуване и несъществуване, на раждане и смърт, а от тези различия дошли и погрешните възгледи '- затворите, каквито са чувствата, копнежите, привързването и усещането, че нищо не върви както трябва. Страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта само направили тези затворнически стени по-дебели. Единственият възможен изход бил да се улови надзирателят и да се погледне истинското му лице. Този надзирател е неведението... В мига когато то изчезне, изчезва и затворът. Той никога повече не може да бъде построен. -
Няма защо да благодариш, Герка. :-)
-
Това вече ми хареса. Почти за всичко си прав.
Къде съм казала, че не трябва на всяка цена да напусне мъжът си? Напротив! Аз говорех за децата, които са в труден период. Когато е заплашено физическото и психическото съществуване на човека, разбира се, че най-нормалното нещо е да направи нещо за подобряването му, а не да чака като агне на заколение... Животът е ценен и трябва да се стремим да го опазим. А примерът, който даде Донка е много поучителен- как човек бива направляван в живота си след като е изтърпяно някакво страдание. Тя си знае на какво я е научило това страдание. А това, което ти казваш от личен опит също е поучително- щом това, което четеш /дори до някъде/ отговаря на това, което усещаш- значи това е твоя личен път, поне за сега
Да не се правя на психолог- но твоите убеждения са пряко повлияни от детството ти. Както и моите де.Аз по принцип не го приемам това, че заради моето лично израстване трябва да пренебрегвам важните си задължения, които са ми непосредствено спуснати от горе
Но това си е до убеждение вътрешно и не може да се натрапва на всички да постъпват по един и същи начин, както ти вече отбеляза.И да вметна нещо- малко са хората, тръгнали да стават и призвани да стават Учители, което идва в подкрепа на моята теза, че изоставянето на деца от майките е от една страна слабост, но от друга страна е егоизъм. Сигурно има и трета страна, по-.. нетипична.
Герка, ама душко :-), нали точно това намеквах и посочвах, след което бе нужно да разяснявам допълнително, а именно, че не е задължително нито едното, нито другото, и точно това написах още с второто си мнение в темата, срещу което настана... каквото настана.
Но не ти, а аз съм глупакът, дето си мисля в глупоста си, че "някой" ще го разбере, макар и от две три думи, та после си "сърбам попарата" произлязла от това... :-) Ама какво да се прави!? Карма.
И разгеле, че вече моите писания взеха, че беха аресани, и не на последно место беха видени кат личен опит!!! Инак какво щях да правя? :-)
Не, Гери промяната в мен никак не се дължи на травматично детство, или юношество. Убежденията ми се прмениха след 25-тата година и въобще нямат връзка с взаимоотношенията между моите родители. :-)
което идва в подкрепа на моята теза, че изоставянето на деца от майките е от една страна слабост, но от друга страна е егоизъмНе съм забелязал да съм твърдял, че поради сила става зарязването...
За егоизма вече писах.
-
Ад
http://bgbible.sdabg...heniya/u-18.htm
Гроб, "Хадес", "обиталище на мъртвите", "Шеол",...
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B5%D0%BE%D0%BB
http://en.wikipedia.org/wiki/Sheol
http://en.wikipedia.org/wiki/Bosom_of_Abraham
Различни са разбиранията за това. От една страна има разбиране, че Адът, това е материалния свят, където съществува страданието.
Именно в основата на Христовото разпятие леши Ада, което е еквивалентно на материалната сфера/първа чакра (от дървото на живота в каббала).
Аналогично е положеието и при славянското дърво на мирозданието, където Адът се намира в корените на дървото, и ако наложим това дърво в човешкото тяло, като микрокосмос, то адът е отново в областта на първа чакра.
Какво означава всичко това?
Първия център е свързан с материализма, със страха, с корена на егоизтичното съзнание и ако троичния психически апарат у човека зацикли в тази сфера, то Адът е неминуемо и безмилостно следствие.
От друга страна, след смъртта страданието не свършва, ако животът на човека не е бил праведен, ако отношението и действията са били в противоречие със Законите. Докато всичко това не се прочисти, а въпросното пречистване се случва след телесната смърт, то няма Мир/Покой. Затова не е грешно да се рече, че Адът е и "отвъд".
Тъй или иначе, и в двата случая Адът се случва само в ума, според будисткия възглед (както и възгледа в Исихазма), който си е абсолютно точен.
От друга страна будистите говорят за шест сфери на Сансара, отговарящи на шестте свята, еквивалентни на шесте чакри.
Седмата чакра - там "вратата" за земята на Буда, сиреч Пустота, Себепознанието...
http://bg.wikipedia....%B0%D1%80%D0%B0
И тъй, когато материалното тяло умре, то духа/душата на човека, личносния минава през всички сфери на Сансара, често зърва целтта - онова което е на Седмото Небе, и след това се превъплъщава, за да я осъществи в света на формите.
Най-често и най-продължително духовете/душите достигат само да астралните нива, без да имат силата да преминат в по-горните. Там, спроде съзнанието им се "прежектират" нещата/истините, за да може да ги схванат по-лесно, според нивото.
Всички случаи описани на прага на смъртта, където се минава през тунел, където се среща същество от Светлина и където са описва чувството за мир, за Любов, за утеха, за благодат е именно това "прожектиране", според нивото.
Инак Светлината и Светлото "същество" са просто... нещо не по-различно от изначалната същност на всичко съществуващо.
В Будизма са развили цяло отделно учение за Бардо, т.е. за междините моменти (живот, умиране, състоянието между смъртта и преинкарнацията, и преинкарнацията) и за съновидението, което може да се ползва в помощ на същинските практики.
-
Ммм, Ники, позволи ми да не се съглася с теб.
Прав си по принцип. Но ... аз съм за по-недрастичните методи за израстване.
Децата ... ние сме отговорни за тях, докато пораснат достатъчно да бъдат самостоятелни.
Може би като майка съм пристрастна. Но тъгата в очите на който и да било - моето или друго дете, възрастен, животно, растение (опс, растенията нямат очи, но пак се усеща) ме вкарва в дискомфорт. А ако аз съм причината за тази тъга ... ужас!
Загуби ми се постинга преди да го изпратя..
макар често хората да бъркат Живота със съществуванетоПреди и аз така си мислех, че има разлика между живот и съществуване. Вече не мисля така.
Помисли защо някой човек подскача като ужилен, когато в ума му се яви картината за нечие изоставяне.Помисли дали "оставането" при някой е гаранция за щастие и дали "напускането" е гаранция за нещастие.
Дали "напуснатите" и "напускащите" израстват/се променят...
Ами всички се променят и това си е в реда на нещата, нали за това съществуват/живеят.
Аз предпочитам здравата логика и вярвам, че всяко наше действие или бездействие има последствие. И поради това, като майка, бих разсъждавала така: "Аз съм човешко същество, което не знае кой знае колко много. По-добре да не напускам дългът си в тоя живот, който ми е спуснат свише, а ако моето съществуване около тоя ми дълг е безпредметно или вредно- за това си има кой да се погрижи. Аз право да разсъждавам "дали пък или как" нямам! Достатъчно грешки правя в съжденията си, че да се надявам, че точно за това ще съм безгрешна"
Знаеш ли, ако Сидхарта бе с акъла на Буда, той никога не би напуснал никого и казват, че именно това сторил след просветлението - завърнал се.Ето на- този Сидхарта, дето е изминал тоолкова дълъг път преди просветлението се /не съм запозната с неговата биография и творчество/ и той е направил грешка, въпреки че е много по-напред "в материала" от мен. Та какъв е извода? За мен е - не прави експерименти с важните неща!
Ами то няма еднозначно действие .. ти най-добре трябва да го знаеш това. С едно наше действие ние хем помагаме, хем вредим. Ама пак те питам- кои сме ние, че да решим дали/кога и как да се отървем от задълженията си?! Докато всеки от нас не стане просветен /Буда, по твоята терминология/ ние все ще си грешим и това е в реда на нещата.Добре е човек да разсъди защо преди това не може да помага на "другите", ами често вместо да им помага им вреди, даже без да подозира.П.С. Ники, на теория добре ги редиш нещата, ама има нещо егоистично в нещата, които казваш.
Привет!
Не може да се съди по един и същ начин за всичко. Има два вида движение/сремеж - рязък/силен и плавен/умерено силен.
У някои хора стремежът е много силен и те поставят Бога и просветлението пред всичко останало.
Сидхарта Гаутама, Петър Дънов, Лао Дзъ, Ошо,...
Те се успели да съзрат, че без да се постигне окончателно освобождение, не можеш истински и на 100% да изпитваш Любов, да даряваш щастие, да си от в помощ.
Ето защо, в името на това, а и поради силния си вътрешен стремеж (привличане към божественото) са поставили всичко останало на задан план, поне тъй изглежда на пръв поглед, но всъщност нещата/хората поставени на задан план, са там само временно, та да не кажа, че реално никога не са били там, а винаги и зарад тях просветените са постигнали онова, което има да бъде постигано.
Никой не твърди, че това е единствения Път. Затова и бунтуването е излишно, защото не съм писал, че е задължително да се двежи човек по този начин.
В съществуването на човека е възможно да се достигне до просветление, дори и да е в обществото, да е семеен, да има деца и пр..
Не е нужно никой никого да напуска, но тези неща са строго индивидуални и докато човек не придобие очи, с които да разпознава на кой какво точно му е необходимо и какъв бива да е неговия път, то съжденията му ще са погрешни.
Има жени и мъже, които не са толкова стабилни и силни, за да могат да посрещнат събитията кат дар от Бога и като условие за усъвършенстване на духа. За тях е по-добре да потърсят по-добри условия, та да може чрез по-хармоничните външния условия да успеят да съградят и хармонията вътре.
Моята майка например е била точно в същото положение. Бил съм някъде на около 12-13 години, баш у пубертета, когато майка ми вече не успяваше да понесе условията на съществуване, а това не е живот, с баща ми, поради ред причини, които сега няма да изреждам. Тя просто не знаеше, а и нямаше необходимите сили за да се справи с това.
Донка, нашата съфорумка и модератор, е била също на този хал.
"Живяла" жена с мъжа си, имали деца и прочие, но "животът" и бин непоносим. Мъжът и пиел, биел я до умопомрачение, нагрубявал я, тероризирал я и я мачкал психически. Жената взела, че се разболяла и взела, че умряла... само защото не си позволила да пренебрегне "дълга" си към децата и пр.
Е, питам, добре ли е сторила и дали е било в полза на някои?
Друга жена, на същото положение, си "обрала крушите", от което дацата и страдали тежко, много мъка ти казвам... мъжа и "се видял в чудо" и постепенно взел та се очовечил, разбрал си погрешките.
Децата и респективно придобили състрадателност, защото почувствали, че "живота" е суров, станали сензитивни, мъдри и потърсили, и намерили смисъла/истината за съществуването на страданието, а от там и просветлението, което ги спасило.
Тази жена е постъпила добре, защото "лошото", което е причиила е било за добро, пък другата, дето я описах преди въпросната, е причинила зло*, защото ("пътят към ада е постлан с добри намерения"), се разболяла от мъка, прпенебрегвайки себе си и умряла, лишавайки децата си от майчино присъствие.
* "Злото", което тази жена причинали също е добро, както за нея, така и за всички около нея. То е вид път/ лична дхарма и карма.
"Живяла" някога една клошарка в Гърция. Хранела се единствено с отпадъци. Веднъж една жена, поради състрадание, взела че поканила клошарката у дома си, нахранила я с вкусен боб и и почистила косата. На другия ден клошарката умряла. Лекарите, които извършили аутопсия, установили, че причината била в боба - тъй въздействал той на организма на клошарката. Това е истински случай.
Та, питам, добро ли е, или е зло?
Животът започва когато Любовта се яви в сърцето на човека. До тогава човека е мъртъв. Когато Любовта дойде, тогава човек разбира колко не жив е бил, защото нов свят му се разкрива.
Това е описано и в Християнството и в Дао и в Хиндуизма и в Исляма.
Често обаче, хората бъркат Любовта с обичта, по същия начин както бъркат живота със съществуването (лишеното от любов).
Често хората твърдят, че не е нужно да четат книги, за да знаят, но се заблуждават, както в случая със съжденията за Сидхарта Гаутама.
Лично аз съм бил и продължават да съм труден на четене. Едвам завърших средно образование, защото не виждах в ученето, в четенето и в това знание смисъл. Днес, ако достигна до 70-та стр. на която и да е книга, то за мен е постижение и чудно/чудо.
Такива като Сидхарта тръгват към просветлението тотално, в името на всички чувстващи същества (обет на бодхисатва). Не не е егоизтично, но и е, но този егоизъм не е лош, той е градивен и в корена му стои аутриузма и състраданието.
Сидхарта поел Пътя, поради мъката, поради състраданието, защото станал свидетел на страданието в "живота" и потърсил избавление от него, потърсил начин, както за себе си, тъй и за всички. Това не е лошо.
Да "влезеш в кожата" на Сидхарта - само тогава човек може правилно да види и разпознае.
Но у повечето хора липсват тези очи, и те разсъждават с предрасъдъци, съществуват предубеждения.
1 Коринтяни 13:12 Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат.
ОшоКогато поглеждам в очите ти, никога не те откривам там – като че ли отсъстваш. Ти съществуваш отсъствайки и в това е същността на цялото страдание. Можеш да живееш без изобщо да присъстваш, ако не присъстваш, съществуването ти се превръща в бреме. А точно това се случва с теб. Затова, когато погледна в очите ти, изобщо не те откривам там. Все пак трябва да дойдеш, трябва да бъдеш. Ситуацията е налице – трябва да бъдеш тук във всеки момент – но все пак не си.Да осъзнаеш това отсъствие, означава да започнеш пътешествието към медитацията, към преодоляването. Ако осъзнаеш, че по някакъв начин отсъстваш – съществуваш, но не знаеш защо, не знаеш как, не знаеш дори кой съществува в теб. Това неосъзнаване поражда страданието, защото когато не разбираш, каквото и да правиш предизвикваш страдание. Не това, което правиш е основното; важно е, когато го правиш дали присъстваш или отсъстваш.
Каквото и да правиш, ако можеш да го правиш присъствайки тотално, животът ти ще стане екстатичен; той ще се превърне в блаженство. Ако правиш нещо без да присъстваш, отсъствайки, животът ти ще е страдание - длъжен е да бъде. Адът означава твоето отсъствие.
Затова съществуват два типа търсещи: единият тип винаги се стреми да открие какво прави. Този тип е на погрешен път, защото въпросът не е изобщо в това, какво да се прави. Въпросът е в съществуването – какво да бъдеш, как да бъдеш. Затова никога не разсъждавай от гледна точка на правенето и действието, защото каквото и да правиш, ако отсъстваш, то ще е безсмислено.
Дали ще се движиш в света или ще живееш в манастир; дали ще действаш в тълпата или ще отидеш на някое усамотено място в Хималаите, е без значение. Ще отсъстваш тук, ще отсъстваш и там и каквото и да правиш - в тълпата или в усамотение – ще ти носи страдание. Ако не си тук каквото и да правиш е погрешно.
Вторият тип, точния тип търсещи, не търси какво да прави, а търси, как да бъде. Първото нещо е как да бъдеш.
Един човек дошъл при Гуатама Буда. Бил изпълнен със състрадание, с любов и попитал Буда: „Какво мога да направя, за да помогна на света?”
Разправят, че Буда се разсмял и казал на човека: „Не можеш да направиш нищо, защото те няма. Как можеш да направиш нещо, когато те няма? Затова не мисли за света. Не мисли за това, как да служиш на света, как да помогнеш на другите. Най-напред бъди – и ако си, тогава каквото и да правиш, се превръща в служене, превръща се в молитва, превръща се в състрадание. Твоето присъствие е повратната точка. Твоето биване е революцията.”
.................................................................................
Гюрджиев обичал да повтаря на своите ученици: „Не ме питайте, какво да правите. Не можете да направите нищо, защото за да направите нещо, най-напред се нуждаете от себе си. А след като те няма, кой тогава ще го направи? Можеш да мислиш за правенето, но не можеш да направиш нищо.”
.................................................................................
Много нещо трябва да се разруши – всичко, което е погрешно, всичко което е неистинско. Преди да се появи истинското, фалшивото трябва да си отиде; то трябва да престане. И това са едни фалшиви представи – че ти си. Това са едни погрешни представи – че ти си душа, атман, Брахман. Не че не си, но тези представи са погрешни.
Гюрджиев трябвало да настоява, че в тебе няма душа. Противно на всички учения той твърдял: „Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.”
И това ударение е нещо хубаво. Възможността съществува, потенциалът съществува, но все още не се е превърнал в реалност. А ние продължаваме да четем Гитата и Упанишадите, и Библията и да мислим, че сме душата – семето счита себе си за дърво. Дървото е скрито в него, но трябва тепърва да се разкрие. И е добре да помниш, че може да си останеш семе, и да умреш като зародиш – защото дървото не може да се появи, не може да израсте от само себе си. Трябва да направиш за него нещо осъзнато, защото единствено чрез съзнанието то израства.
Съществуват два вида растеш. Единият е безсъзнателен, естествен растеж: ако са налице необходимите условия, нещото ще порасте. Но душата, атмана, вътрешното същество, божественото в тебе е един друг вид растеж. Той може да израсте единствено чрез съзнанието. То не е естествено, то е свръхестествено.
Ако го оставиш само на природата, няма да порасте, ако го оставиш просто на еволюцията, няма да се развие. Трябва да направиш съзнателно определено нещо, да направиш съзнателно усилие за него, защото единствено чрез съзнанието то израства. След като веднъж съзнанието е фокусирано там, то започва да се развива.
................................................................................
Ти знаеш истината, но си я забравил.
Когато слушаш, изведнъж се появява споменът - това, което е било дълбоко заспало, се събужда. Изведнъж се появява връзка.
Тук не става въпрос за съгласие, а за това да откриеш вът¬ре в себе си същата истина, която си чул. И ако нищо не се раздвижи в теб, ако нищо не се събуди в теб, това означава, че каквото и да си чул, в него няма съдържание, няма живот, то е неистина.
Така ще придобиете някаква идея за това, че има два начина да преживееш истината. Единият е чисто логически, когато умът се съгласява с някакъв аргумент. Той не може да не е много повърхностен, защото един друг, по-фин и остроумен аргумент може да унищожи първия аргумент и съгласието да изчезне - което си смятал за истина, вече не е истина.
Вторият начин е напълно различен. Той не представлява ло¬гично, интелектуално, рационално съгласие. Той е връзка между две същества. В теб изведнъж се появява разпознаване: „Това е и моя истина. Не съм бил буден по отношение на това - то е друг въпрос, - но сега съм провокиран, предизвикан." Тогава то вече не е съгласие с мен, а твоя собствена истина. Никой аргумент не може да я унищожи, защото никой аргумент не я е доказал. Никоя логика не може дори да и направи драскотина, защото логиката не е причина за откриването и.
Да, правилен подход е човек да успява да устоява и уповавайки на Бога да отработва всичко, което иде към него.
но
Да, правилен подход е човек да потърси по-добри условия, за да може чрез тях да прокопса, защото инак не ще успее, поради липса на познание, сили и будност.
Да се твърди, че всички бива да търпят и да отработват е погрешно, защото не всеки може.
Да се твърди, че всички бива да не търпят и да "напускат" е погрешно, защото за някои е възможно, имат сили, познания и будност за обратното.
Любовта към "другите" минава през Любовта към себе си. 6 и 7
Пътят с "малката колесница" (в която има място само за един), по "тесен път" (Хинаяна) не е грешен, нищо че в нечии очи той изгрежда егоизтичен.
Просто тези очи все още виждат само от едната страна.
Пътят с "голямата колесница" (в която има място и за "други"), по "широк път" (Махаяна) също не е грешен.
Пътят и с "диамантената колесница" (Ваджраяна), също не е грешн.
Пътища индивидуални, спрямо духовното ниво и стремеж.
Съвършенният - при него липсва "другостта"/онова, което причинява страданието. Каквото и да идва към него, той в него вижда Единствиния и казва МашАлла(х)! Удар ли, глад ли, бедностли, болест ли, дъжд, упрек, смърт, ... без значение и без разлика - все Бог и все Любов.
Аз казах, ти каза...
в Разговорки
Добавено · Редактирано от Ники_
По-скоро Любовта за която пиша е заразна.
Също така и:
Получава се перпетомобиле. Тогава и умът е наситен/ощастливен/просветен.
Ето едно забавно филмче, в което доста сполучливо са показани нещата:
http://www.youtube.com/watch?v=BGNfkPoybrA&list=FLSTL1TdvXkitsZ595JGRMCg&index=412&feature=plpp_video
http://www.youtube.com/watch?v=bau8I9DzeYw&feature=related
А ето го и самото филмче за теглене, който не го е гледал, то препоръчвам го:
http://www.torenti.v...?showpage=48474