Ники_
-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
Чудя се, защо в Паневритмията имаме "Мисли, право мисли..."?
........
Знам едно нещо със сигурност. Когато се свържем с Любовта, онази, Божествената, или по-право, когато я пуснем в сърцето си идва и Знанието. Тогава умът е помощник, анализатор. Не говоря за онова знание, в учебниците, а едно друго, което учудва и за което може да те обвинят за човек с умствени проблеми...
Умът и мислите имат много голям смисъл, когато се научим да не опетняваме взаимовръзките между тях (както казва Учителя
) А това става след съответните страдания.Слънчева, ти ги усещаш нещата....което показва колко важни са усещанията, но се съпротивляваш върху формата, защото някои форми са ни дълбоко залегнали като убеждения...може би опетнени.
Ето, ти казваш, да допуснем Любовта в сърцето, за да има Знание. А умът е само помощник и в тази си роля е велик. Като допуснем Любовта в сърцето и се появява знанието
Е, къде се появява знанието тогава?! Или по-точно през къде минава, за да се облече в думи в ума? През сърцето. А как се проявява нещо през сърцето? Чрез чувства, любов, висши импулси Затова казвам, че никое знание или по-точно осмисляне/осъзнаване не е истинско, ако не е минало през съответните чувства. И затова не може да приложиш воля върху знанието, защото не можеш да приложиш воля върху чувствата. Или можеш?!
Може да прилагаш воля вурху използването на знанието, но не и върху получаването му,
Нека пак се върна на значението на формата.
От доста време повтарям, че всеки човек си има специфични задачи, които идва да изпълни на земята и му се дават умения и условия, за да изпълни точно тези задачи, а не тези, които си въобразява, че трябва да изпълни. В тези умения и условия, които получава, обаче влизат и знанията, които получава.
Върху това нямаше особени протести, но всички скочиха като ужилени, когато изразих аспект на горното по друг начин: "Не може да използваш волята, за узнаеш или осъзнаеш нещо!".
Не можеш, защото узнаваш само това, което е необходимо, за да изпълниш задачите си на земята и то в нужното време след нужните страдания, които страдания са необходими, за да се научиш да не злоупотребяваш с разкриващата ти се сила.
Ето аз ,например, имам ограничени мисловни модели и не е предвидено да ги развивам. Те са ми достатъчни. Станимир например, може да стане титан в мисленето...но пък точно тази възможност може да причини и объркване
Да, Учителя много е говорил за волята и необходимостта й и т.н. нооооо
Има огромна разлика между воля и свободна воля или свободен творчески избор.
Волята е енергията да постоянстваш в нещо. Има я задачата, поставена е и използваш енергията на волята, кояро ти помага да следваш структурирано постоянство.
Ироничното е, че само един на трима човека има собствена енергия на волята. Затова много от упражненията на Учителя относно волята са свързани с това как да се получава енергия на волята от околната среда или с формули за самовнушение. А и той свързва волята като инструмент за хармонизиране.
Ха ха, не стига, че няма свободен избор, ами двама от всеки трима човека нямат собствена волева енергия
А сърцето, пък и ума зависят от Бога. Ако Бог даде. Ако зависеше от човека, всеки би разполагал със силата сам да си отвори сърцето и да изпита любовта, да си пробуди ума, та чрез него да съзре и отсее правите мисли, при това когато поиска, още сага, ако щеш. Само че нещата не зависят от човека. Зависят от желанието му, наречено "душа", от това в каква посока е насочена тя. Насочването на душата зависи от Бога. Бог може да обърне всяка една душа към себе си, да разпали вътрешен стремеж, онзи проатом, намиращ се в спящо състояние у всеко сърце.
В първом Бог зове душата, която се отзовава в последствие, на мига.
Съсъд, в който Твореца излива Благодатта си, Любовта, Светлината, който съсъд отвръща на Твореца със същото. Светлината Хохма, Светлината Хасадим.
Ефесяни 2 глава
8 защото по благодат сте спасени чрез верата; и това не е от нас; Божий дар е:
9 не от дела, за да се не похвали никой.
10 Защото негово сме творение създадени в Христа Исуса за добри дела, които е Бог предуготвил да ходим в тех.
Лука 24:45
Тогава им отвори ума да разумеят писанията.
Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, АтонБог е господар на всички умове...Всичко е от Бога - и вярата, и умението да мислим, и възможността да мислим, и правите мисли, и различаването на правите мисли, и усвояването на правите мисли, и появата на правите мисли, и съществуването на правите мисли..., и...
-
Колко е сладко да си отвъд илюзиите на ума! Наистина, колко е сладко!!! Ум, стой надалеко от мен - твоя победител, убиецът на Майя! Ах, колко е сладко!
Привет!
Не може да си отвъд, докато съществува, докато присъства отъждествяване с "аз"-а, докато е на лице привързаността към концепцията за индивидуалност, за някой, за някоя си там. Не може да си отвъд докато има единствено дуално възприятие.
Всъщност въобще не може да си отвъд, защото подобно "отвъд" е отново Майя, отново си "ти" (аз) и отново същата игра.
Отвъд се осъществява когато "ти"/"аз" изчезнеш/изчезна. Тогава има сливане, но за да има сливане (по-точната дума е "разтваряне"), то е нужно да има угасване (Нирвана).
Та не може някой да е отвъд ума, защото самия ум (концептуалния, логическия, обусловения) е този някой. Получава се невъзможен парадокс - някой да е отвъд себе си. Не, не става. Подобна сладост е поради заслепение, поради невиждане и липса на осъзнаване. По пътя има много такива сладости, но те не са крайната абсолютна сладост.
Не може да има победител. Напротив, докато има победител, то значи няма отвъд. Кой може да бъде победител? Аз. Над кого? над себе си? Аз да победи себе си? Невъзможно, защото това не може да бъде преодоляване. Няма как без да умреш приживе. Ето затова е трудно Самадхито. Ето затова е нужна абсолютна себеотдаденост, готовност да изоставиш всичко, в името на Бога, на Любовта, цялото си егоизтично и дуално съзнание.
Христос го е показал на кръста. Това е края на Пътя, в тази му отсечка - "Отче в твоите ръце предавам духа си."
Духа на човека е целия комплект от троичното съзнание - "Супер Его"; "его" и "То". Всичко това бива да бъде изоставено, от само себе си. Себе-то да изостави себе-то, като в това изоставяне да не остане и помен от изоставящ, от същност, която да е свършила изоставянето, защото ако остане, значи изоставянето е фалшиво.
Когато нещата се случат не може да има победител, не може да има убиец.
Когато нещата се случат има само Един и това не си "ти"/"аз", а е всичкото и нищото, едновременно. Не може да има победител, не може да ума убиец.
За убиецът и победителя е настъпило поражение. Тотално поражение.
Следва Новораждане.
-
Да, Божидаре
, всичко зависи от... Твореца. Вътрешният копнеж, вътрешния стремеж, любовта в сърцето, мислите за Бог, омилението по Него, и пр., и пр., всичко зависи от Въздесъщия.Наречено е Лилла, или Божествена игра, но поради Майа човек (или която и да е сляпа ин_диви_дуалност) си мисли и е убеден, че нещо зависи от него.
Бхагавад Гита, трета глава24
Брахман е всяко жертвено действие.
Брахман е жертвата. Брахман е огънят.
И приносителят. Щом си в покоя
на делото — брахман — постигаш брахмана.
...
27
От трите гуни — сили в природата —
произтичат световните действия.
Но в плен на своя „аз" краткотраен,
невежият казва: „Аз съм деятелят!
"Аз съм успехът, Аз съм провалът." Кришна
Свободен (от комплексираността, от чувството за вина, от срама, от страха, от тъгата...)!
Лек Бъди!
п.п.: но,
http://www.beinsadou...=20#entry160963... Ако не я разбираме правилно обаче, може да се получи един лош страничен ефект. Може да кажем: “О, всичко е пустота. Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Cветейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят.Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а съществуват и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят “Сърдечната сутра на Праджняпарамита” – това също е учение за третия печат.
Философиите или религиите могат да кажат: “Нещата са илюзия, светът е мая, илюзия”, но винаги има едно-две неща, които се оставят назад и които се считат за истински съществуващи: Бог, космична енергия, в зависимост от случая. В будизма не е така. Всичко в самсара и нирвана – от главата на Буда до парчето хляб – всичко е пустота. Няма нещо, което да не е включено в окончателната истина.
-
Не можете да приложите силата на волята си, за да разберете нещо, нито да го осмислите.......
Знанието идва на тласъци и то не зависи от волята ни.
И не и да.
Зависи кой какво влага в думата "воля".
Идването на познанието не зависи от волята/желанието на его-то, да, от гледна точка на това, че то зависи изцяло от Бога, но копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност за познание, е до голяма степен предпоставка за милостта Божия, за помилването Божие, което смъква воалите на заслепението/невежеството/неведението.
Друг е въпросът, за това, че копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност, е даденост от Всевишния, що се отнася до техните големи, сила, плам.
Тъй, че общо взето, всичко зависи от Шефа.
Писма на стареца Йосиф ИсихастВъзлюбени в Христа брате, пожелавам ти всичко най-добро. Днес получих писмото ти и давам отговор на това, което си ми писал. Нещата, за които ме питаш, не изискват много време, за да помисля и отговоря.
Умната молитва за мене е това, което е работата за всеки човек, аз се трудя над нея вече тридесет и шест години.
Когато дойдох на Света Гора, започнах да търся пустинници, които се упражняват в молитвата. В онова време, преди четирдесет години, се срещаха много, които имаха живот в себе си. Ние си избрахме духовен старец от тях и те станаха наши наставници.
И така, извършването на умната молитва е принуждение над себе си да я казваш постоянно и без прекъсване с уста: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме." В началото по-бързо, за да не може умът да образува разсейващи мисли. Когато това продължи достатъчно, умът привиква и я казва сам. А ти се услаждаш, сякаш имаш мед в устата. И искаш през цялото време да казваш само нея. А ако я оставиш, се огорчаваш много.
Когато умът привикне и се насити, и усвои добре молитвата, я изпраща в сърцето. Защото той е снабдител на душата и ако чуе или узнае нещо добро или лошо, неговата работа е да го спусне в сърцето центъра на духовните и телесните сили на човека, престола на ума.
И така, когато молещият се не позволява на ума да си представя нещо, но само внимава върху думите на молитвата, тогава той, дишайки леко, с известно усилие и по собствено желание я спуска в сърцето и я държи вътре като в някаква теснина, и равномерно повтаря: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме."
В началото казвай молитвата по няколко пъти на едно вдишване. След това, когато тя привикне да стои в сърцето, казвай по една молитва на всяко вдишване.
"Господи Иисусе Христе" вдишване, "помилуй ме" издишване. Така прави, докато не дойде благодатта и не започне да действа в душата.
След това идва съзерцанието.
И така, молитвата се произнася навсякъде: и седнал, и легнал, и ходейки, и стоейки. "Непрестанно се молете, за всичко благодарете", казва апостолът. Става дума да се молиш не само когато си легнеш, но и стоейки, и седейки. Нужна е борба. Когато се умориш, ще поседнеш и пак ще станеш, за да не те победи сънят.
Това се нарича умно-духовна работа. Ти показваш намерението си пред Бога. Дали ще ти даде молитва или не, зависи изцяло от Него. Бог е начало и край. Неговата благодат върши всичко, тя е движеща сила.
А за да се появи любовта и да започне да действа, трябва да се спазват заповедите. Когато станеш през нощта и се молиш, когато видиш болен и му състрадаваш, когато срещнеш вдовица, сираче или старец и проявяваш милост към тях, Бог те обича. И ти обичаш Него. Той обиква пръв и излива благодатта Си. А ние отдаваме "Твоя от Твоих".
- Розалина, Мария-София, B__ и 1 other
-
4
-
Об_един_е_ние_то винаги се е случвало поради две неща - или чрез страданието, огромното страдание е било предпоставка, или чрез Любовта.
Който не може да възприеме Любовта, той я изживява под формата на страдание.
Защо? Защото се е дистанцирал. Защото се е отделил, затворил, окаменил.
Беинса Дуно, Два пъти родениЕдинственото нещо, на което аз разчитам, то е Любовта. При Бога може да ида, ако Го обичам, всякога може да ида. Щом не Го обичам, далече съм, туй трябва да го знаете. Не си туряйте лъжливи работи. Любовта отпосле ще дойде? Не, без Любов човек е далеч от Бога. Бог ни е възлюбил, и ние трябва да Го възлюбим. Ако ти не възприемеш светлината и не я изпратиш навън, ти си сляп. Тази светлина, като я възприемеш, ще я изпратиш навън. Отражение става. Изпратиш я навън, и виждаш света. Туй, което виждаме, то е рефлексията на светлината, която влиза в очите. Онзи, който няма тази рефлексия, е невежа. Казвате: „Светлината ще ни научи“. Ако приемеш светлината с Любов, ще прогледаш, ако не я приемеш с Любов, въпросът е друг. Та казвам, пречистете вашите възгледи. Без Любов при Бога не се отива. Без Любов знанието у човека не остава. Без Любов животът не остава. Никаква добродетел без Любов у човека не остава. Може да имаш нещо временно, но всичко ще изчезне. Ще останеш като богатия в ада. По какво се отличават богатият и Лазар? Богатият беше постоянно недоволен. Имаше ядене, пиене, веселие, да му свирят. Лазар имаше струпеи, седеше при вратата на богатия и беше доволен....
Та там, дето не е Любовта, мрак има. Там, дето е Любовта, хората се споразумяват, а дето я няма Любовта, смразяват се. Сега няма какво да ни безпокои. Сегашния свят Бог го възпитава. Войната е наказание от Бога за изправление. Сега е едно от най-големите наказания, което е предсказано, понеже християнските народи не приеха Любовта, следователно по закона на кармата мъздовъздаянието иде. Казват: „Как ще свърши войната?“ Някои са лансирали идеята, че съм казал, че на 22 март ще се свърши войната. Дотогава, докато хората не приемат Любовта, войната няма да се свърши. Няма да престане. В който ден приемат Любовта, ще престане войната. Единствената сила, която носи мир, е Любовта. Когато всичките обърнат ума си към Бога, когато всичките християнски народи кажат: „Ще изпълним волята Ти“, тогава войната ще престане. Дотогава, докато искат да стане тяхната воля, войната ще продължи. Дотогава, докато вие искате на земята да си уредите работите, войната ще продължи.
...
Но онова, което свързва хората, то е Божествената Любов. Тази Любов трябва да дойде. Ние имаме любовта на хората, която е подействала да се родим по плът. Човешката любов е подействала, сега Божествената трябва да подейства да се родим.
...
Вие казвате: „Господ нас не ни обича“. Не е право. Ние всички страдаме от чрезмерна Божия Любов, повече ни е обичал, отколкото заслужаваме. От Любов страдаме, не от безлюбие.
-
-
- Това е популярно мнение.
- Това е популярно мнение.
Преди време отидох с колелото си до "Камбаните" ("Знаме на Мира"). В ума ми бе складиран стар детски спомен за тях, за звъна им. Когато пристигнах забелязах, че мащабите се бяха променили. Не ми изглеждаше вече голяяяммооо, а напротив - малко за този вид и време творение... В детските ми очи някак си нещата изглеждаха... доста по различно, но явно бях пораснал.
Все пак детето бе там, аз бях там.
С голям интерес започнах да ги разглеждам и изучавам, камбаните де. Удрях ги. Удрях ги една след друга, по няколко пъти всяка, която ми харесваше, като звук. Опитвах се да доведа до резониране, до определена вибрация... Удрях ги и в съчетание - няколко камбани на куп, в кратък ред и музикална подреденост.
Тъй, почти вече бях направил цялостна обиколка, когато ме дръпна другарска ръка. Спрях изненадан. Защо ме подръпваха? Какво?
Чак тогава чух... Чух пазача, който не издържал на тътена подвикваше да спра. Беше ми подвиквал доста, но аз не чувах. Бях пленен! Не го чувах. Не знаех че е там, че вредя. Просто не знаех.
"Хайде стига вече!" - бяха думите му...
В очите му имаш умора и моление. Колко много бе слуша той звъна на камбаните! Толкова много хора! Всеки ден, ден след ден...
Стига си звънял, човече!
Да, понякога не чуваме. Да, понякога не разбираме. Понякога просто не знаем. Затова "звъним". Нещо в нас ни подбужда. Какво?
-
бббббааааааннннннн... бббббааааааннннннн... бббббааааааннннннн....
Става за мантра... Интересно!
Еклесиаст 1:14
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
Еклесиаст 2:1
Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.
Еклесиаст 2:11
Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
Еклесиаст 2:15
Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.
Еклесиаст 4:4
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър
Еклесиаст 4:7
Тогава изново видях само суета под слънцето.
Еклесиаст 6:11
Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?
Еклесиаст 7:6
Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Еклесиаст 8:14
Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.
Еклесиаст 12:8
Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
...
13 Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека;
1 Йоаново 5:3
защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.
Римляни 13 глава
7 Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
8 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.
9 Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
Пиша много бавно! Буква по буква.
Затова бива и да се чете бавно, буква по буква. Докато се чете (бавно), бива да се разумява.
Има един много важен въпрос: "Защо?"
Защо пиша?
Защо чета?
Защо участвам (по този начин) в подобен вид взаимоотношения?
Защо?
Пиша много бавно! Буква по буква... бавно...
-
И особено ако човекът е бил провокиран.
Така, правилно, и тъй като провокаторът на практика съм аз, то предлагам моята глава срещу другите две. Става ли?
Не става!
-
-
Луциферианско ли е да проповядваш за Бог и любов, но да не споменаваш за Христос или да го приравняваш на Буда и Мохамед ? Понеже в един форум срещнах твърдение, че се прокрадвало луциферианство в поведението на Владимир Данаилов. Луциферианско ли е ако споменаваш, че си над парите, над земните блага и не те интересуват ? Ами ако наистина е така, ако си искрен - още повече, че тв водещите сами го питат за тези неща ? Не е ли по - важно какво ти е в душата, как се държиш, а не дали споменаваш Христос и дали го поставяш над еди кои си или наравно с тях ? Ами ако луциферианско е затъване в подобни детайли...? Любопитното е че това момче получава критики и съмнения и от т.нар. нормални, и от хора които явно са навътре в езотеричните знания.
« Отговор #5 -: Май 01, 2012, 08:26:17 am »
Това момче много интересно как пропуска Христос или го приравнява с Буда и Мохамед? Казва истини, но ..... ?
Това е похват на луциферианската духовност. И в Теософията Христос се пропуска, приравнява се на ранга на Буда. И всъщност това е един от основните проблеми на това движение, които Щайнер изтъква. От друга страна е много примамливо това разбиране, защото е логично. И аз в началото на моя духовен път бях тръгнал в тази насока, защото ми изглеждаше много приемливо. Братство на Учители, от което в началото на всяка епоха идва по един Учител, който дава импулс на новата култура. И като го слушаш това, наистина не е трудно да приемеш Христа, като един от това Братство на Бодисатвите и да го подминеш...Да, наистина към широката аудитория трябва да се подходи умно, но Христос е основата на човешката еволюция и затова тази основа трябва да бъде положена правилно, за да може после стабилно да се гради върху нея. Абсолютно съгласен съм, че трябва да се говори деликатно на новата публика, но не мисля, че подценяването на ролята на Христа е приемлив компромис. Все пак, това е съществото, което осмисля цялата ни еволюция, то е идеалът, към който се стреми човешката душа...Дора :
Радо, тъкмо и аз щях да пиша, че се прокрадва луциферично влияние, за съжаление. И то не само по отношение на Христос. Като че ли има едно поставяне "над" Земното. Все едно казва: Мен не ме интересуват земните работи, аз съм над тези неща.Тук повече : http://www.otizvora....php?topic=697.0
Здравей, Христо!
Много е интересно етикетчето "луциферианско".
Знаеш ли какво означава "Луцифер", като име, кой е наречен така и от кого?
Това е латинска дума, ползвана от латините и буквално означава "носител на светлина". С него латините наричат един от най-светлите ангели, който в последствие пада, поради ред причини, губейки своята светлина, красота и пр.
Ето от тук може да прочетеш повече:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%80
Съвсем друго значение, макар и с подобен смисъл, има словосъчетанието "Луциферов принцип".
Най-вероятно тези приятелчета от въпросния форум, чиито мнения искаш да обсъдим тук, ползват етикета "луциферианско"/"луциферично", като синоним на "сатанинско".
Аз вече съм писал мнение за Владо тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9421&st=20#entry173628
Не че няма и още Път за Пътуване и още откровения за разкриване, но всичко с времето си.Според мен, хората, които коментират Владимир, не познават добре възгледа, който има същия за живота и затова грешат.
Тъкмо напротив. Владо не само споменава Христос, а и уповава на Него (http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/602401_545849985855_221711041_n.jpg).
"Христос" има много имена в различните религии и Учения. Например в Каббала се говори за Светлината Хохма.
Що е то "Христос"?
Ето това е важен въпрос, на който всеки бива да си отговори, преди да коментира това, или онова.
-
Този, което се намира в положението експлоатиран, той има съответните кармични дългове. Нищо не става случайно в живота на който и да е.
Щом те експлоатират, значи не умееш да служиш. Бива да се учиш да служиш, да служиш с Любов на ближния, на света. Безкористно, даже без отплата.
При който идват много пари, много мангизи, при него кармата е друга, уроците за усвояване - също други, капаните също са други, проверките, изпитанията.
Всъщност на човек не му е нужно да работи, но на човек. Който е далеч от човечността, при него работата е необходимост, начин за подсигуряване, а непрестанното желание за подсигуряване е поради страх - да не останеш гладен, жаден, гол, без подслон и пр.. Страхът пък е показател за безЛюбие.
Човекът няма нужда да работи за пари. Той винаги е сит, облечен, удовлетворен и богат, не чувства глад, студ, жажда дори. Човекът има всичко.
По Пътя към очовечването, Бог, природата те снабдява с всичко необходимо, за да оцелееш, пък и да не оцелееш, то на Пътя си бил, вървял си, подвизавал си!
Колко обаче са човеците?
-
Юл :
Той каза, че секс прави, когато му се прави...Явно излиза, че не се подтиска.Аз пък гледайки горното предаване се замислих как неизползваната сексуална енергия направо като пара може да изпуши под формата на ....Според мен, въпросът при него не опира до подтискане, а до липса на необходимост, в доста голяма част от времето, и до необходимост от секс, в по-малка част от времето. С други думи процесът по канализиране на сексуалната енергия при него продължава, въпреки, че до голяма степен този процес се е вече задействал, преполовил дори.
Който е пил от виното никога вече не ще и да чуе за друго питие.
Както казва Владо - сексът, той е нещо толкова нищожно спрямо любовта, въпреки, че от секс до секс си има разлика и че сексът в тантра, в дао, се ползва като метод са просветление, пък и не малко като начин за духовно и душевно споделяне, чрез сливането и разтварянето в безкрайния океан на Любовта.
Всичко е секс е казал Фройд, а даоските майстори учет, че когато човек прочисти трите кухини, трите цинобърдни полета, тогава изживява сексът нон-стоп, пък и не само него, а и Любовта, Мира. Мантак Чиа нарича това явление "мултиоргазмено", т.е. три вида кеф, на три нива, сляти, като един общ Кеф.
Дзин, Ци, Шън...
А в Будизма: Трикая
Калу Ринпоче дава следното обяснение: нормално чувстващите същества преживяват своето обичайно съществуване като три форми: ум, реч и тяло. При постигането на просветление отпадат всички воали на ума и тези непросветлени аспекти се преживяват съответно като Дхармакая, Самбогакая и Нирманакая. При отпадането на воала на погрешните възгледи се постига Дхармакая, при отпадането на воала на смущаващите чувства се постига Самбогакая и при отпадане на кармичния воал се постига Нирманакая.Когато тези три кухини се пречистят и засветят, тогава се появява Елексира на Безсмъртието, който може да преобразува формата, тялото, преобразявайки го в нещо неземно.
-
"Почивна станция" - гост Владимир Данаилов.
Готин е Владо!
Получил е своето откровение/прозрение и го живее. Евалла(х)! Не че няма и още Път за Пътуване и още откровения за разкриване, но всичко с времето си.Те, откровенията/прозренията се редят едно след друго и човек все по-ясно вижда същността на нещата.
Филипяни 1:6като съм уверен в това истото, че онзи който е начнал във вас добро дело ще го свърши даже до деня Исус Христов;
Да разкриеш не подаръците на Твореца, а неговата доброта м. ЛайтманТворецът не се крие от нас – скрива Го нашият егоизъм. От Него ни отделя противоположната природа. Как да приемем формата на Твореца? Как да стигнем до Него, съгласно свойството за подобие? Как да Го намерим, да открием, че Той се намира в нас?За това са необходими определени действия. Кой ги извършва? Ние или Той? Ясно е, че трябва сътрудничество за това. Не можем да напредваме без висшата светлина – с Неговите „стряскания” Той иска от нас участие, което се нарича „свободен избор”. В това участие се състои цялата ни работа. Тук ограничения няма, тя е отворена за всички и се осъществява чрез изучаване на кабалистическите първоизточници.
Тези източници могат да станат ”еликсир на живота” или „смъртна отрова” – цялата работа е само в подхода ни.
Ако искам да разкрия злото начало и да го поправя, тогава мога да преуспея и науката кабала ще бъде за мен ”еликсир на живота”. Ще разкрия в себе си ”смъртта” – собствения си егоизъм – и ще искам да го поправя, за да се осъзная за живот.
Ако се уча заради егоистическите си постижения, ако търся знание, сили и величие, власт и т.н., тогава учението само засилва егоизма в мен и моят успех е противоположен на отдаването, при това даже не съзнавам това. Такова обучение се превръща в „смъртна отрова“.
Пътьом минаваме етапи на скриване и разкриване на Твореца. Скриването бива единично и двойно, а разкриването отначало проявява пред нас управление, посредством награждаване и наказание, а след това и вечно управление.
Всъщност, всичко зависи от моите желания. От страната на Твореца няма никакви ограничения, той не се крие и не се открива. Скриват Го моите собствени желания и ако правилно работя с тях, то постепенно те се поправят и в зависимост от това поправяне, разкриват Твореца. Така или иначе, аз сам го скривам от себе си.
Точно така в нашия свят разкриваме много явления, които по-рано не сме забелязвали: нови видове птици, нови видове творчества, нови видове животни… тези неща са съществували и по-рано, но не и за нас. Обаче с времето ставаме възприемчиви, благодарение на чувственото и умственото развитие, под въздействието на обкръжението, което възвеличава нещо в нашите очи, пробужда в нас страстта, властолюбието, тщеславието и ни кара да обръщаме внимание на онова, което по-рано не е имало значение за нас. Всички говорят, че това е важно – и аз попивам чуждите желания. Тава е достатъчно, за да сломя равнодушието: разкривам новите желания и излизам от прикритието относно даденото явление.
Същото засяга науката кабала и Твореца – тук действа същият принцип. Аз съм егоист и нямам достъп до нищо, освен до текущите ”животински въпроси”. И затова, ако искам нещо по-високо, трябва да вляза в съответното обкръжение, което ще ме тласка и направлява към нещо велико.
По такъв начин, всичко зависи от поправянето на желанията. Отначало, за мен не съществува каквото и да е било явление -остава в пълно скритие. След това започвам да разкривам някакво желание, устремено към него, и скритието по малко изчезва, докато не открия нещо ново.
На духовния път търся Твореца, но не като източник на наслада – искам да разкрия Неговото отношение към мен. Тъй като Той желае да се разкрие като Добър и Творящ добро. Работата не е в това, че ще получа от Него – За Него е важно да разкрия как Той се отнася към мен, за да видя Неговата доброта и да се въодушевя, и да се изпълня от това отношение. С това Той ме ”купува”.
Тоест всичките четири етапа на скритието и разкриването се отнасят към неизменното, добро отношение на Твореца, което постепенно разкривам в съответствие със своите съсъди за желания. Разкривайки доброто Му отношение, виждам, че то е съществувало и по-рано – само че аз в своята неизправност не съм усещал, не съм разбирал това. Съответно и сега, когато виждам далеч не във всичко доброто отношение на Твореца, трябва да направя разчет за скриване: нека в тези или в други неща да не виждам доброто отношение, обаче е възможно и тук то да присъства. Възможно е да съм виновен в това, че не виждам Неговата доброта.
Два пъти родени - 28 март 1943 г.
-
Привет!
Така е, LLL!
Не се притеснявай, пиши си, питай, споделяй. Вярвам, че винаги ще имак кой да отговаря, с който да разговаряш и кой да подаде ръка, дет се вика.
И не ни съди строго, ако нещо съгрешим пред теб. И ние сме хора, и ние грешим.
Желая ти всичко най-добро!
- Розалина, Илен и Орлин Баев
-
3
-
Благодаря ти Ники за времето което си отделил за да напишеш тези неща които са вярни . При мен лошото е че до този момент не са ми поставили точна диагноза само прьскам пари за нищо което адски ме дразни .. всички само те гледат в рьцете и нямаш ли пари не си човек а сьщо и да имаш пак те претупват като поредния болен минал дали през касата или кеш . Дьлго време сам си се лукувах с частичен успех но до там за сьжаление
продьлжавам да тьрся лек и няма да се откажа докато не го намеря - ЗА това всяко мнение е от огромно значение за мен - поздравиРазмишлявай над думите "адски ме дразни", както и на раздразнителността въобще - това като съвет.
Не може да се лекува нещо неясно, или на посоки.
Провери дали имаш крайни емоционални изблици (избухвания, вътрешни дерзания, въпросното раздразнение и пр.) и се учи да дишаш и най-вече да издишваш напрежението в такива моменти.
-
Проблемът, независимо дали такъв, или от друг здравословен характер, със сигурност произлиза от ума, от акъла на човека, от т. н. "Троичен психически апарат" ("Супер Его", "его", "То" - за справка да се разгледат материали свързани с психоанализата на Фройд).
Нагласите, обусловеностите, склонностите, предразположеностите - тези и др. неща са в човека като "наследство" от родителите, най-малкото. Сега, друг е въпроса поради каква причина човек се ражда именно в такива, или онакива условия.
При различни изменения, промени и движения в живота на човека, психическия апарат се променя. Постоянно се правят нови "записи" в т. н. подсъзнание и постоянно си "трият" стари впечатления, които до скоро са оказвали влияние.
Впечатленията, особено ако са силни, оставят трайна следа в човека и не е никак задължително тази следа да бъде съзнавана. В повечето случаи се говори за подсъзнателни процеси, за несъзнавани движения на психиката, за реакции.
Та, проблемът със затрудненото уриниране задължително тръгва от главата, както и всеки друг проблем, касаещ здравето и хармонията в човека.
Дали ще бъде нарушена функцията на простата, дали на бъбреците, дали на пикочния мехур, това не е от толкова голямо значение. Всички дисхармонии са продиктувани от психическия апарат.
Ето защо Мирът, Любовта, спокойствието, опростения живот, радостта и насладата от живота, доброто взаимоотношение с околните, с околната среда, със света като цяло, са от голямо значение.
Разбира се, за да се отработи някакъв проблем, то бива той да се атакува с всички налични средства и сили, както от всички страни.
Точната медицинска диагноза е от огромно значение. Не бива човек да се кахъри за пари в тези моменти и не бива да съжалява. Лекарите и апаратурата не са безгрешни, но ако здравето на човека и човека в частност се разгледат по-обстойно, от няколко специалиста, то със сигурност ще се установи и точна диагноза.
Точната диагноза и диагностиката, като цяло, е половината, че да не кажа, че и по-голямата част от самото лечение.
Това навярно всички го прозират.
Скритият, неустановения проблем, е най-опасен, защото е като сянка, която не знаеш от кое е причинена.
Нищо не пречи на човек, успоредно с това да посещава специалисти и да търси точна диагноза и лечение, да се опитва да омиротвори себе си, психиката си, да се успокои, да се хармонизира.
Има много методики за това - медитации, дихателни практики, концентрации, положително мислене (оптимизъм), разходки в сред природата, почивка на психиката и занимание с приятни на сърцето неща. Дори сексът може да изиграе ролята на разтоварващ помощник, стига да не е прекален в пъти.
По принцип всички патологии в човека са причинени от някакво изкривяване, от някакви кривини. Независимо как ще гледаме на тях, дали като на ДНК, дали като на психика, дали като на характер, това не е такова от значение. Важното е да намерим и да признаем кривините си, треските за дялане, дет се вика, и от там на сетне да започнем да се поправяме, да се издялкаме, превръщайки се в по-добра и хармонична форма на съществуване.
Та, като начало - обръщане навътре + хубав, искрен самоанализ, подкрепен от не изкривена нравственост, касаеща "правилно-неправилно, редно-нередно, добро-зло".
Когато се открият кривините, тогава вече може да се пристъпи към поправянето, към възправянето на човека, към праведността.
Болката, страданието ме кара да върша това или онова.
Защо страдам?
Някой хора поради страдание убиват, докато други хора, в зависимост от личните нагласи, от склонностите, израстват в добротата.
В кое от двете се намира кефа, качествения, неподправения? Кое би те направило по-щастлив?
Страданието, болката имат своето място в света - те са сигналната лампа са това че си кривнал от Пътя. От кой Път, ще пита някой... Хм, от този, бих казал.
Това никак не означава, че ние не трябва да изпитваме състрадателност, че ние не трябва да се опитваме да премахнем* страданието и да се опитваме да стигнем до момента, до нивото, в който страданието за нас няма да съществува.
Гледането в посока "навътре", размишлението се води медитация, аналитична медитация, при която се разглежда даден въпрос, даден проблем, даден аспект от живота.
Това е много добра методика.
-
Здравей, душата!
Дам, не е леко...
Какъв, според теб е смисъла на живота? Това трябва да откриеш, това да търсиш навред и докато не стигнеш до този отговор не бива да спираш.
Има многоо хора, които преживяват огромни житейски катаклизми. Огромни, мила, огромни, свързанни със здраве, с живот, и въпреки това, успяват някак си да се изправят на крака, да продължат. Намират смисъл, цел, воля.
Повечето хора въобще не достигат до отговора, окончателния, на въпроса дето ти го зададох, но достигот до някакъв си техен отговор, виждат свой смисъл, кето никак не е зле. Тъй или иначе продължават.
Ти също опитваш да продължиш, затова и търсиш подкрепа, помощ. Това е похвално.
Според мен, четейки редовете, които си писала, си свестен човек, човек който има много добри качества. Не си за боклука. Тези качества може да вложиш като инвестиция.
Вярно, всеки си има кусури, но сега, няма да се предаваме я!
Хубав анализ е нужен и търсене на закономерност, чрез която да разбереш и осмислиш случващото се и случилото се.
Защо на теб? Къде сгреши? С какво заслужи всичко това?
Ако намериш някакви кривотий в себе си, някакви чепатости, то ето ти и предизвикателство - опитай да изделяш нещо по-добро, хей така на пук на злата участ, на лошото отношение, на обидите и пр., на пук на всичко стани още по-добра, още по-мила, още по-търпелива, по-силна, по-любяща, даваща радост, щастие, уважение и на себе си, защото заслужаваш .
Знам трудно е, и често ще ти се случва да се проваляш, но помни, че това е предизвикателство и то е такова, защото не е лесно.
Какво е всъщност живота? Нима животът се изчерпва с нашите представи за живот, с нашите очаквания?
Нима животът би могъл да се побере в рамки?
Умно момиче си, помисли дълбоко, трезво над това. Много помисли.
В този живот, мила, нищо не е вечно - и доброто, и злото; и щастието, и нещастието си имат своето начало и своя край. В животът липсва сигурност, липсва здрава основа, за която да се хванем и държим. Нещата идват и си отиват, а на тяхно място идват други, които също не са вечни. Важното е как ние живеем с тези неща. Те са като ветрове, а ние - като кораби. Насладата е в самото плаване.
Затова изживявай пълноценно всеки миг, наслаждавай се на мирис, на вкус, на допир, на звук, на гледка, на виждане.
Сега ти е трудно, но опитай. Ослушай се! Та ти си жива! Усети ороматите, докосни дърво, цвете, горски мъх, водата на реката, на морето, полъха на вятъра! Никога не е късно да си жив, никога!
И няма никакво значение с кого ще си, и къде ще си.
Да, природата е внесла в жената импулса да даде нов живот, да бъде майка, но ако има правилни условия за това. Не бива да бъде фикс идея, защото всяко неудовлитворено желание, за което сме се сграбчили води до страдание.
Просто живей и опитвай да бъдеш добър човек, пък каквото стани. Посрещай всичко с истинско разбиране, независимо от неговия цвят. Живот не значи живуркане. Живот значи приспособяване, разбиране и кеф, като следствие на първите две.
Просто потърси истинския смисъл!
Има едни много силни думи, като послание, на Майка Тереза. Озаглавено е "Въпреки това".
Напред, мила, в настоящето. Остави миналото и нямай големи очаквания за бъдещето. Живей в този миг, със себе си.
Жива и здрава!
-
-
За будите и не-будите не бих поела отговорност, но относно статията на Алън Уотс: Едва в края и ми "просветна", че дори "да се скърша" от състрадание, / както и при крайните методи и практики на аскетизма/, то не води до необходимата трансформация на ума, до качествено нови състояния на възприятията и съзнанието. Състраданието не се разглежда като коректив от морално естество, нито е средство и път за постигане на просветление,..... а негов резултат. Алън Уотс е първият /освен Учителя/, чиито слова достигат със същата сила и яснота до мен.
Има два вида състрадание, за които се говори в Будизма, както има относителна и абсолютна бодхичита.
Обикновенното състрадание, на което са способни абсолютно всички хора, но не всички са го развили и не при всички е еднакво изявено, т.е. не всички еднакво го изразяват, е едно на ръка и то е съществена част от Пътя на/с Голямата колесница (Махаяна).
Съвсем друго по вид е онова Състрадание, което се появява като следствие, като резултат от просветлението, от Нирвана.
Втория вид Състрадание - на него не са способни хората. То е неизменна и съпътстваща част от всеки буда. Някои го наричат "Маха Каруна".
Тази - "Великото лекарство, което побеждава вкопчването в идеята за реалност" и подобни книги много добре разясняват доста въпроси, включително и тези за състраданието, разбира се от будиска гледна точка.
-
Сега на закуска, докато си хапвах грах, разбрах колко малко уважение имам въобще към всичко, с което се храня. Да, имам някакво по вид уважение, силно на моменти, превръщащо се в състрадание, в благодарност, но тази осъзнатост, тази будност не е постоянна. Честото забравяне/не помнене/оМай(я)ване ме прави несъзнателен към доста неща и аз гълтал ли гълтам тези грахчета, без дори да се замисля (повечето пъти), че те са били живи и че техния живот е бил прекъснат, за да бъде поддържан друг живот.
Животът си е живот, независимо дали е под формата на растение, или животно. Убийството е все още тук, а заедно с него върви и страданието. Някой страда, за да живее и за да се наслаждава друг.
Житното зрънце...
Казват, че ангелите сътворяват и поддържат растенията, за да могат да бъдат те най-висшата жива форма на саможертва, позната на тази планета. Те носят/са кислород, зеленина, ухание, цяр, храна...
Имам ли аз уважението и разбирането за всичко това?
Респектиран съм и в любовна благодарност!
-
...
Аз пък знам, че глупавите хора, които искат да минат за умни (просветени) обичат да дават шокиращи отговори, на въпросите на които нямат отговори. Сега ми е трудно да обясня защо това е ефективна техника.
Зарад комплексираност?
Зарад стремеж да бъдат забелязани, признати, различни, иновационни, уникални, неповторими...?
За да бъдат аресвани/обичани, се правят на интересни, се докарват?
Е, всеки си има филми за изживяване. Аз, ти... всеки.
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12370&st=20#entry160982
-
- Не вярвай в нещо само, защото си го чул, Нима.
- Скъпоцени Учителю, Тензин е мой брат. Работи в тунелите, където строят корабите. Къде е мъдростта в думите ти, Скъпоцени Учителю, ако Тензин е прав? Ами ако наистина, светът е към своя край? ... Вече е пълна.
- Точно като тази чаша, си пълен с възгледи и теории. За да разбереш мъдростта, трябва да изпразниш чашата.
- Ще ме научиш ли на "Ритника без сянка", или на "Дланта на Буда"? Във "Виртуален боец 2" има един герой, който ползва тази техника. Използва също "Железния лакът", както и "Смъртоносното докосване с един пръст"....
Чашата е пълна. Стига, напълни се!
- Именно. Как ще напълниш чашата си, ако вече е пълна? Как ще научиш кунг-фу, щом вече знаеш толкова много. "Ритникът без сянка", "Дланта на Буда"...
Изпразни чашата си!
Духовна нищета - в такава се намират всички хора. Малцина са обаче онези от тях, които са осъзнали това. Още по-малко са людете, дето са поели Пътя към истинската Пълнота.
СократЗнам, че нищо не знам.Блажеството настава успоредно със самото осъзнаване.
Матей 5:3Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно.
-
Главно, според мен, под "Среден Път" се разбира Пътя между Етернализма и Нихилизма, като "Етернализъм" е най-вече вярване изградено на представи и на половинчати опитности.
Не малко под този термин се разбира средището (еднаквостта) между Нирвана и Сансара.
Не малко и средета (единосъщието) между "вътре" (интроверт) и "вън" (екстроверт).
Обобщено може да се каже, че Средния Път е Път, който не се движи в крайностите, независимо от какъв характер са те.
http://buddha.eurasi...t/view/6/4/1/3/Думата „мадхямака“ може условно да се преведе като „срединно учение“ (от „мадхяма“ – среда). От самото си възникване будизмът обявява себе си за „среден път“ (мадхяма пратипад), т.е., от една страна, за път на поведенческата умереност (отказ от крайностите на аскетизма и хедонизма), и, от друга – за път на отказа от крайните епистемологични и метафизични позиции, обикновено известни като крайност на нихилизма (нищо не съществува, нито едно явление не притежава реален онтологичен статус) и крайност на етернализма – от латинската дума aeternus – „вечен“ (вяра в наличието на вечни, шашвата, и неизменни същности като душа, Бог, абсолютна субстанция и т.н.). Мадхямака твърди, че нейната позиция изразява такова „средно виждане“: да се каже, че „всичко съществува“ (както постъпват сарвастивадините) е етернализъм, а да се твърди, че „няма нищо“ е нихилизъм, докато твърдението, че всичко („всички дхарми“) е празно, т.е. лишено от субстанциална основа и от „собствена природа“ (свабхава) е именно „междинен възглед“. Именно думата „празнота“ дава названието на школата: Шунявада, учение (вада) за пустотата (шунята).Има две крайности, о, монаси, които не трябва да следва този, който се е оттеглил от света. Кои са тези две? Едната е практиката, основана на чувствената привързаност. Този път е нисш, варварски, недостоен, не водещ до добро, еснавски. Другата е практиката на самоизтезанията, мъчителна, недостойна и не водеща до добро. Но има и среден път, о, монаси, открит от Татхагата.Банеарската проповед,или
“Сутрата за задвижване колелото на учението”
(Дхармачакра-правартана-сутра)
Фраувалнер,Е., Антология на будистката философия,с.13-15
След като Възвишения казал на групата от петима монаси:”О, монаси, човек, който се е отрекъл от света, не може да е обвързан към следните две крайности. Кои две? Относно страстите – отдаването на удоволствието от страстите, което е долно, низко, мирско, недостойно за благородния и не води към целта, и отдаването на самоизтезанието, което е болезнено, недостойно за благородния и не води към целта. Без да следва тези две крайности, монаси, Съвършения е познал средния път, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване (нирвана). Какъв, о, монаси, е този среден път, който е познал Съвършения, който поражда откровения и знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление и до угасване? Това е благородният осемчленен път, а именно – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване. Това монаси, е средният път, който Съвършеният е разбрал, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване.
ЧЕТВЪРТАТА БЛАГОРОДНА ИСТИНА
Четвъртата благородна истина показва пътя за премахване на страданието и постигане на щастие. Той се нарича още Средният Път – Маджхима Патипада, защото избягва двете крайности: Едната крайност е търсене на щастие в сетивата, избягване на неприятните усещания и преследване на приятни усещания. Тя се класифицира като “низша, обикновена, непродуктивна и характерна за обикновените хора.” Другата крайност е търсене на щастието в себеумъртвяването посредством различните форми на аскетизъм. Тя се класифицира като “болезнена, незаслужаваща и непродуктивна.” Буда е опитал и двете крайности в техния най-краен и най-чист вид и чрез тях не е успял да постигне щастие. Той ги намира за безполезни и неефективни и чрез лична опитност открива Средния Път, даващ “философско разбиране и възприятие, а също и знание, водещи до проникновение, спокойствие, мир, просветление и Нирвана.” Средният Път се нарича още Благороден Осморен Път – Ария Атхангика Мага, защото е съставен от ОСЕМ КАТЕГОРИИ, които се разделят на ТРИ ГРУПИ:
Група на Мъдростта (Пана)1. Правилно Разбиране –Сама Дитхи.2. Правилна Мисъл –Сама Санкапа.Групата на Добродетелта (или Етичността) (Сила)3. Правилно Слово –Сама Вача.4. Правилно Действие –Сама Каманта.5. Правилен Начин на живот –Сама Аджива.Група на Умствените Дисциплини (или Медитация и Концентрация) (Самадхи)6. Правилно Усилие –Сама Ваяма.7. Правилно Внимание, (Правилно Схващане на обекта, Правилна Будност по отношение на обект) –Сама Сати.8. Правилна концентрация – Сама Самадхи.
Можете ли да приложите силата на волята, за да узнаете нещо?
в Езотерика
Добавено · Редактирано от Ники_
Здравейте богове и богини!
Здравей, Господи, който си навред, Всичко, макар и привидно криещ Се понявга от очите ми (от себе си), в своята игра - Лилла.
Здравей и "ти" Боже, който играеш на индивидуалности, с воля своя, индивидуална, или без - такива отдали се на Твоята.
Здравей, Здравей, Здравей!
Аз, една привидна индивидуалност, Аз скрития, криещия се от Себе Си Господ, аз - сянката в театъра не мога да изживявам безприкословната Любов, преди разпознаването на крайната Реалност, на природата на Всичко, на Истината, а тя е че друго няма, освен Мене.
Тогава/Сега всичко е тихо, няма бури, ветрове, няма движение. Съществува еднинствено една безкрайна "същност", Светлина, излъчваща себе си в Нищото и извираща от него, което пак Съм "Аз", творейки форми, светове, които пак Съм "Аз", танцувайки безспирно.
Та, аз, невиждащ Себе Си, не мога да изживявам Любовта, в тази Лила, докато не видя, докато не "си" "спомня", докато не падне "булото" на Майя/Неведението, заслепението, объркването, скриването, докато не се прекрати Играта, поне за малко, а колко сладка е тя!
След това, след разкриването, след осъзнаването, Аз Съм самата Любов, Аз Съм Любовта, Аз Съм Истината, Аз Съм Радоста и Удовлетворението, Аз Съм Спокойствието, Мира, Аз Съм Живота, Смъртта, Началото и Края.
Няма напрежение за Мен, въпреки, че Аз Съм и напрежението, но то вече не е мой враг, защото липсва двойственост. Няма страх за Мен, въпреки, че Аз Съм страха, но той вече не е мой враг, защото липсва двойственост. Няма болест за Мен, болка, сдтрадание, вътреки, че Аз Съм и тях, но те вече не са мой враг, защото липсва двойственост. Няма смърт за Мен, въпреки, че Аз Съм и смъртта.
В този Свой Свят, Аз продължавам Своята Лилла, но вече Съзнателно, не криейки Себе Си от себе си и туй илюзиорно малко себе продължавам да поддържам, както се поддържа света в Нищото, в Пустотата, както се поддържа цвета на бялото платно, както се поддържа дъгата в небето, както се поддържа мисъл в празен ум, и с него играя - хем съм аз - туй малко себе, хем не съм, което дава право Любовта да не секва, при това във вечен кръговрат, между Мене и мене, между Мене и мене, между Мене и мене, защото Аз Съм Любовта.