elina75

Здравейте, с голям опит съм с тревожността и паническите атаки. От близо 15години съм в този ад, като вече не знам дали има измъкване. Години наред страдания, породени и аз не знам от какво вече. Всичко е породено от страха от смъртта и от загубата на близки хора. Мисля, че това е в основата на всичко, но не мога да се справя с този страх. Непрекъснато съм напрегната, главата ми е като в менгеме, непрекъснато се самонаблюдавам и си откривам разни болести . Ходене по лекари, без резултат. Колко познато. Аз съм наясно с това, че всичко е на психична основа, но гайдата. Ходих на психотерапия, но на този етап не мога да продължа по финансови причини. От един месец съм със нова екстра- задушаване. Ходих на лекар, пих противоалергични, откриха ми някакви странни алергии към плесени и влага, стрептококи и т.н, но аз не съм била на влага и няма плесени и влага в къщи. Правя възпаления на гърлото с ларингит вече два месеца. И май след това дойде задуха. Последно УНГ ми каза, че проблема не е в гърлото а задуха е на нервна почва. Да де, ма как да се справя с това. Не пия антидепресанти, само неуропан и в екстремни случаи Ривотрил. Имам проблем с щитовидната жлеза. То май от там дойде всичко, но от компетентни лекари стигнах до тук. Защото обяснението "на нервна почва" не решава проблема. Вместо навреме да те насочат към специалист, джипитата изписват успокоителни и това е. И накрая човек се оказва с непрекъсната тревожност и депресия. Моля ви за съвет, как да се справя. Не мога да живея нормално. Непрекъснато ми е лошо. От това страдат децата и съпругат ми. Не мога да спя, не съм спала от година нормално. Не мога да дишам нормално. адушавам се като легна. Цялото ми тяло е напрегнато постоянно. Няма излизане от този омагьосан кръг. .

Здравейте доктор Първанов, Да Ви опиша накратко - всичко започна преди 12год. Започна се с едно прималяване и сърцебиене. Отидох спешно при личния който ми каза, че съм се притеснила и толкова. Няма ми нищо. И се почна - в началото по-нарядко с тези прималявания и сърцебиене. Отидох при невролог. Изписа ми някакви успокоителни - леки. Действаха ми временно. Но при всяко ново проявяване на симптоми, които с всеки изминал път ставаха по-многобройни тичах по спешност при невроложката и се сменяха лекарствата. Тя ми каза да си изследвам щитовидната жлеза. Изследвах я - хормоните в норма, но някакъв възел имало, който трябва да се махне. И аз наивницата за една седмица реших, че ще се подложа на операция за махане на възела, защото се надявах че всичко ще изчезне и ще се оправя. Пък и ми беше казано, че и 10 % от жлезата можело да изпълняват функциите на цялата жлеза. И така - операция. После - болест на Хашимото. И така вечно на Л-тироксин . Но уви симптомите не изчезнаха - само дето напълнях доста. След доста ходене по мъките и след изгубени 6-7години личния реши да ме пусне на психиатър. Бях при нея - изписа ми ривотрил и лароксин. Каза че имам паническо разстройство. С лекарствата нещата Временно се подобриха. Но щом реших да спра лекарствата всичко се връщаше с двойна сила. И пак наново с увеличаване на дозата на АД- то. Ходех при психиатърката близо година - всеки месец на психотерапия. Даже посещавах и групова психотерапия- но уви. Резултат няма. Само дето симптомите се засилваха. Сега от близо два месеца непрекъснато ми е лошо. Още като стана сутринта и почва да ми се гади и да ми прималява. След това идва сърцебиенето, страха и т.н. Вече не мога да живея нормално. Не мога да работя. Работата ми е свързана с психическо натоварване и само мисълта, че трябва да ходя сутринта на работа и ми прилошава. Още повече, че се налага да шофирам - аз си знам как стигам до работата с колата. Ад е. Не мога да си гледам семейството спокойно. Непрекъснато ме е страх, че ще получа инсулт или инфаркт. Не мога да ходя по събирания - тълпите ме ужасяват. Страх ме е, че ще загубя работата си, защото не мога да мисля както трябва. Чудя се обаче защо преди нещата се повтаряха от време на време - веднъж седмично или на 10дни. Тогава изпадах в ужас и не можех да дишам. Глътвах ривотрила и докато се успокоят нещата виках чичо ми - който е фелдшер. Сега се мъча уж да не изпадам дчак до такива състояния. Уж увладявах нещата донякъде, но в последните два месеца се чувствам постоянно зле. Та се питам дали това е ПР, каквато диагноза ми постави психиатъра или е нещо друго и как да се справя с проблема, защото вече наистина е голям проблем. Моля за Вашата спешна помощ.