Веселина97

Защо никой не се отзовава на молбата ми? Знам,че може би има подобни теми тук,но наистина имам нужда да чуя странични мнения..

Благодаря ви! Как да прекъсна този порочен кръг? Случва ми се непрекъснато дори когато няма видима причина

Привет,виждам че темичката е стара,но в момента аз съм със същия проблем като теб...търся отчаяно съвет от човек който го е преживял. Благодаря ти предварително!

Привет,прочетох доста теми тук и то със сходни на моите оплаквания. Това което пишете ми звучи полезно и ефективно,бихте ли ми казали още по въпроса? В профила си съм пуснала тема,ако за вас не е проблем бихте ли я погледнали?

Здравейте,мили хора! Пише ви едно отчаяно момиче на 23 години. От половин година имам проблем който ми пречи да живея нормално,тази година завършвам бакалавърска степен "философия" и най-лошото е,че очаквах това да ми помогне,но не. Всичко започна когато баща ми ненадейно и абсолютно тихичко ни напусна и се изнесе от вкъщи. Явно тогавашната ми илюзия че сме здраво и щастливо семейство се е разбила,защото нещата които наговори на майка ми още кънтят в ушите ми. Месеци наред се стягах психически за да не узнаят близките ни. Беше шок. Майка ми плачеше всеки ден с глас...Така започна всичко с моите физически оплаквания и началото на хипохондрия която усещах че се заражда в мен още когато преди две години загубих и двамата си дядовци от рак... Първо започнаха едни бодежи под лявата гърда,личната докторка ме прегледа и увери че е от нерви...Аз естествено четях в интернет и мислих за болести. Отшумя след около две седмици и започна световъртеж. Отново доктори които ме убеждават след преглед че е от стрес. Добре и това мина след доста хипохондрични дни и дойде гаденето което и до днес не преминава и колкото повече се задържа,толкова повече ме е страх да не би да съм болна от нещо лошо. Личната ми докторка отново ме разпита но вече явно и писна от мен защото заедно с гаденето нямам засега нито повръщане нито киселини нито отвращение от храна нито позиви да повърна. Случва ми се обаче всеки ден или поне през ден и преминава за секунди но с такъв страх в момента че дните ми са запълнени със страх от повторение и болести. Правих си пълни кръвни изследвания през месец май-нищо,но гаденето не отшумява. Накрая докторката склони да ме прати за мое успокоение при гастроентеролог и прегледа ми е след няколко дни. Страх ме е,не бях такова момиче,не искам целия ми живот да мине с това или по-лошо,ако съм болна от нещо...Когато ми се догади просто умирам от страх защо вече месеци това не минава и от какво е. От стрес ли си го докарах? Теоретично бих дала съвет на човек в моето положение но на себе си защо така не мога да помогна? Майка ми казва че си втълпявам,но дори когато съм заета и мисля за нещо приятно това гадене отново се появява. Опитвала съм с мисловни нагласи,книги...не успявам. Какво да правя? Има ли някой който е имал подобен проблем? Моля ви,споделете.