Alexander Mitev

Извинявам се - не съм специалист, но ще си позволя да изкажа мнение. 
Изобщо не искаш да помогнеш на приятеля си, а на себе си! Искаш да задоволиш собствените си представи, предразсъдъци и потребности, променяйки него. 
Не виждам приятелят ти да иска да се осъществи сам, без тази болна връзка с родителите си. 
Защо трябва вашите да се познават с неговите родители?
Защо трябва ти да ходиш у тях и се сближаваш с баща му?
Защо трябва той да отиде на бригада? 
Защо непременно трябва да учи?
 
И последно - приятелят ти дойде ли да те помоли за помощ или ти (комплексите ти) решиха, в колко голяма нужда е той?

Извинявам се - не съм специалист, но ще си позволя да изкажа мнение. 
Изобщо не искаш да помогнеш на приятеля си, а на себе си! Искаш да задоволиш собствените си представи, предразсъдъци и потребности, променяйки него. 
Не виждам приятелят ти да иска да се осъществи сам, без тази болна връзка с родителите си. 
Защо трябва вашите да се познават с неговите родители?
Защо трябва ти да ходиш у тях и се сближаваш с баща му?
Защо трябва той да отиде на бригада? 
Защо непременно трябва да учи?
 
И последно - приятелят ти дойде ли да те помоли за помощ или ти (комплексите ти) решиха, в колко голяма нужда е той?

Дам, фиксацията е в/у хапчето......

Моето лично мнение, обаче, е че се намира всевъзможна литература, която да те оправдае да бъдеш всякакъв  - интроверт, екстроверт, полигамен, моногамен, и т.н.
Хората обичат да си намират оправдание "Аз си седя вкъщи, защото съм интроверт, а това е красиво, страхотно, силата на интровертите е навсякъде и т.н" Да, може да е така в 1 от 100 случаи, но в останалите 99 хората не искат да излезат от комфортната си зона:)
За мен, не е лошо, колкото и готин интроверт да си, лекичко от време на време да се предизвикваш и правиш неща "против природата си".
Поздрави

Здравей, Александър!
Никъде не твърдя обратното Аз, например, съм един много готин интроверт, който работи типично "екстравертна" професия - търговски представител съм. И то започнах точно тази работа съвсем целенасочено - тъкмо бях завършила висшето си образование и се замислих, че уменията за ми за общуване не са на висотата, на която ми се иска.
Обаче практикувам тази професия по един по-скоро интровертен начин - не съм толкова общителна и агресивна в продажбите като колегите си, но за сметка на това съм постоянна, внимателна с детайлите,  и смея да кажа, много добър слушател, което предразполага хората неимоверно. Резултатите ми са горе-долу същите като на останалите във фирмата и по-важното - изпитвам удоволствие от работата си, което може би нямаше да е така, ако постоянно се напрягах да се държа по начин, който не ми е присъщ.
Наскоро попаднах на една сентенция, която ми направи голямо впечатление "Не съди за рибата по умението и да се катери по дърво". Мисля, че е доста уместна в случая.
Тук не става въпрос да се оправдаваме или да се крием зад определения, а по-скоро да си кажем "Аз съм такъв какъвто съм, с всичките си качества и недостатъци, и ако използвам правилно силните си страни, мога да постигна всичко."
Поздрави!
П.С. Самата авторка на книгата също е интроверт, който преодолява страха си от говорене пред публика, за да упражнява професията си. Така че, моля, не ни обвинявай в мързел
 
 

Моето лично мнение, обаче, е че се намира всевъзможна литература, която да те оправдае да бъдеш всякакъв  - интроверт, екстроверт, полигамен, моногамен, и т.н.
Хората обичат да си намират оправдание "Аз си седя вкъщи, защото съм интроверт, а това е красиво, страхотно, силата на интровертите е навсякъде и т.н" Да, може да е така в 1 от 100 случаи, но в останалите 99 хората не искат да излезат от комфортната си зона:)
За мен, не е лошо, колкото и готин интроверт да си, лекичко от време на време да се предизвикваш и правиш неща "против природата си".
Поздрави

Лафонтен
Лисицата и гроздето

Една изгладняла лисица попадна под лозница с надвиснали червени узрели гроздове. - Харесва ми цвета на това грозде - промърмори си лисицата. Ще се опитам да го стигна с един скок. И тя направи един скок, ала гроздето беше много нависоко и колкото и да повтаряше опита, не успя дори да го докосне с муцуната си. Тогава, за да се утеши, гдето не е могла да го стигне, каза ядосана: Гроздето е много кисело... Не заслужава вниманието ми. 

Така разказвайки, звучи сякаш синът Ви е много "сърдит" на себе си. Изглежда има ниско самомнение и оценка, страхлив е, а оттук не вярва на себе си и околните - има нужда да контролира всичко. Затова иска да е хронично прав, за да доказва постоянно, че е ценен, защото той сам не го вярва - "нека видят всички", пък така може да повярва (но е временно). Тук също лежи и желанието да принизява другите, за да "нормализира" своето място и позиция в обществото. Принизява като критикува бясно, следи другите под лупа, търси и най-малката грешка, която го кара да се чувства доволен и същевременно опълномощава да поддържа държанието си. За мен, правилната посока е вярата в самия себе си, изграждането на стабилно самомнение, моето ще се отрази на всяка сфера в живота му. 
Връзката с приятелката му беше ли изпъстрена с раздели и събирания, ултиматоми и т.н?
Преполагам дори не допускате , че е възможно той да отиде при специалист. Егото е изградила такава черупка, че агресивно би отблъснало всеки опит за подобен съвет - "аз не съм луд" би си казал той. Обикновенно, за да се отвори съзнанието към това ново е непознато пространство, нещо трябва да ни разтърси, да ни заземи. 
Успех

Така разказвайки, звучи сякаш синът Ви е много "сърдит" на себе си. Изглежда има ниско самомнение и оценка, страхлив е, а оттук не вярва на себе си и околните - има нужда да контролира всичко. Затова иска да е хронично прав, за да доказва постоянно, че е ценен, защото той сам не го вярва - "нека видят всички", пък така може да повярва (но е временно). Тук също лежи и желанието да принизява другите, за да "нормализира" своето място и позиция в обществото. Принизява като критикува бясно, следи другите под лупа, търси и най-малката грешка, която го кара да се чувства доволен и същевременно опълномощава да поддържа държанието си. За мен, правилната посока е вярата в самия себе си, изграждането на стабилно самомнение, моето ще се отрази на всяка сфера в живота му. 
Връзката с приятелката му беше ли изпъстрена с раздели и събирания, ултиматоми и т.н?
Преполагам дори не допускате , че е възможно той да отиде при специалист. Егото е изградила такава черупка, че агресивно би отблъснало всеки опит за подобен съвет - "аз не съм луд" би си казал той. Обикновенно, за да се отвори съзнанието към това ново е непознато пространство, нещо трябва да ни разтърси, да ни заземи. 
Успех

За да ме разбереш по- добре ще ти цитирам  автор чиито разсъждения споделям
 
___Не приемай нищо лично___
 
         Нека сега използваме силата на въображението си и заедно да създадем един общ сън, знаейки, че това е само сън. Представете си, че сте в гигантско кино със стотици салони. Оглеждате се наоколо, за да видите къде какво дават, и забелязвате филм с вашето име. Невероятно! Влизате в салона, но той е празен, с изключение на един-единствен присъстващ. Много тихо и внимателно, за да не го прекъснете, вие сядате зад този човек, но той не ви забелязва, защото цялото му внимание е погълнато от филма.
 
         Поглеждате към екрана и… каква изненада! Разпознавате всеки герой във филма — виждате майка си, баща си, братята и сестрите си, любимите си хора, децата и приятелите си. После съзирате главното действащо лице… — та това сте вие! Вие сте звездата във филма, а той е вашата история. Човекът на реда пред вас също сте вие — наблюдавате играта си във филма. Разбира се, главният герой е такъв, какъвто вие вярвате, че сте, същото е и с второстепенните актьори. Само вие знаете каква е историята на вашето Аз. Не след дълго се чувствате объркан от видяното и решавате да смените филма.
 
         Влизате в друг салон и там отново има само един зрител, който следи съсредоточено действието и дори не усеща, че сядате зад него. Започвате да гледате и разпознавате всички герои, но сега вие сте във второстепенна роля. Това е историята за живота на майка ви и тя е човекът пред вас, наблюдаващ филма с цялото си внимание. В този момент осъзнавате, че вашата майка не е жената, която играе „майка“ във _вашия_ филм. В нейната лента интерпретацията на същността й е напълно различна. Това е образът, който тя иска да представи пред останалите. Вие си мислите, че не е истина и че тя просто играе роля, но тогава осъзнавате, че майка ви така възприема самата себе си — и това ви шокира.
 
         После установявате, че героят във филма, който е с вашето лице, не е същият като в личния ви филм. Казвате си: „О, това не съм аз“, но всъщност вече знаете какви сте в очите на майка си, какво мисли тя за вас, а то няма нищо общо с онова, което вие самите мислите за себе си. Ето го и баща ви — вашата майка го пресъздава по съвсем друг начин, който отново не се припокрива с вашата гледна точка. Всичко е абсолютно объркано; цялата перспектива на майка ви към участниците във филма е изопачена. Узнавате мислите й относно съпруга си и вече изпитвате леко раздразнение: „Боже мой!“. Ставате и напускате киносалона.
 
         Влизате в следващия, в който се прожектира историята на вашия житейски партньор. Сега разбирате как той (или тя) ви преценява и за пореден път се сблъсквате с интерпретации, напълно различни от видените в собствения ви филм или във филма на майка ви. Виждате начина, по който вашият партньор възприема децата, семейството и приятелите ви. Виждате какво той или тя мисли за себе си — но това отново няма нищо общо с вашето мнение!
 
         Излизате и от този салон, и попадате на филма на децата си. Узнавате как те гледат на вас, как възприемат баба си, дядо си; преживявате поредния шок. След което хвърляте по едно око и на филмите на братята или сестрите си, на познатите си и в крайна сметка откривате, че всеки от тях изопачава по свой начин действащите лица в личната си история.
 
         След всички тези филми, решавате да се върнете към първата зала и да изгледате още веднъж собствената си приказка. Наблюдавате играта си, но вече не сте дистанцирани от действието пред вас. Не вярвате на историята си, защото сте осъзнали, че е просто приказка. Осъзнали сте, че цялата тази роля, която сте играли досега в живота си, е лишена от смисъл, защото никой не ви възприема така, както ви се иска. Уверявате се, че драматичните сблъсъци във вашия филм остават незабелязани от всички останали — освен вас. Очевидно е, че хората са изцяло погълнати от собствените си филми и истории. Не ви виждат, дори когато сте седнали зад гърба им, в техния киносалон! Съзнанието на всеки актьор е обсебено от ролята му и това е единствената реалност, която той познава. Вниманието им е така приковано от творението, което са създали, че дори не забелязват собственото си присъствие — този, който гледа техния филм.
 
         Ето в този момент настъпва голямата промяна за вас. Нищо няма да е същото, защото вече осъзнавате какво наистина се случва. Хората обитават собствен свят; играят в свой филм и разказват своя история. Влагат цялата си вяра в тази приказка и тя е истинска за тях. Но за вас е относителна. За вас тя не е истина. Сега знаете, че мнението им за _вашата_ личност се отнася всъщност за някого, който обитава _тяхната_ виртуална реалност, а не вашата. Героят с вашето лице и име, когото те осъждат или преценяват, е измислен от самите тях. Каквото и да казват другите за вас, то се отнася до вашия образ, който те носят в ума си. Но този образ не сте вие.
 
         Оттук нататък ви е ясно, че не познавате истински хората, които обичате най-много, нито пък те ви познават. Единственото, което знаете за тях, е собствената ви представа за същността им. Познавате само образа, който сте си създали за тях, но той няма нищо общо с действителността.
 
         Досега сте вярвали, че познавате добре родителите, съпрузите, приятелите или децата си. Истината е, че нямате никаква представа какво се случва в техния свят. Нямате представа какво мислят, какво чувстват и какво сънуват. Вероятно сте били убедени, че познавате и себе си. Ще установите, че не познавате дори собственото си Аз, защото сте играли роля толкова дълго, че вече изкусно се преструвате на нещо, което не сте.
 
         Това познание ви позволява да осъзнаете колко смешно е да се твърди, че вашият любим или любима не ви разбира, че никой не ви разбира. Разбира се, че е така! Та вие не разбирате сами себе си! Вашата личност се променя непрекъснато, във всеки момент — зависи от ролята, която играете, от поддържащите герои в историята ви; от начина, по който сънувате. Вкъщи имате една роля, на работа — съвсем различна. С жените се държите по един начин, а с мъжете — по друг. През целия си живот сте били убедени, че всички ви познават много добре и когато не са постъпвали според вашите очаквания и желания, сте го приемали лично, реагирали сте с гняв и сте използвали словото си, за да си създавате терзания и конфликти.
 
         Сега лесно ще си обясните защо има толкова противоречия между хората. Земята е населена с милиарди сънуващи, които не осъзнават, че всеки обитава собствен свят и сънува собствен сън. От гледната точка на всеки главен герой — а тя е единствената му гледна точка — светът се върти около него. Когато второстепенните участници в неговия филм кажат нещо или постъпят по начин, който не отговаря на гледната му точка, той се ядосва и се опитва да се защити. Когато те не са такива, каквито ги иска, се чувства наранен. Приема всичко _лично_. Ако използвате това познание, ще успеете да вникнете в логичното решение: _Не приемай нищо лично_.
 
 Няма нужда да се обременявате с гледните точки на останалите хора. Осъзнаете ли веднъж, че нищо от това, което те казват или правят, всъщност не се отнася до вас, вече няма да се интересувате от клюките и критиките по ваш адрес; вече няма да има значение кой ви отхвърля и кой не ви харесва. Всичко това няма да ви докосва и няма да ви влияе. Не изпитвате необходимост да защитавате позициите си. Просто оставяте „кучетата да лаят“ и те със сигурност ще го правят, отново и отново. И какво от това? Мнението на хората не ви интересува; вие сте имунизирани срещу гледните им точки и срещу тяхната емоционална отрова. Имунизирани сте срещу хищниците; срещу тези, които използват клюката, за да нараняват други хора и които използват другите хора, за да нараняват себе си.
 
         _Не приемай нищо лично_ е прекрасно напътствие за хармонични отношения с всички човеци. Също така е пропуск към вашата лична свобода — защото вече не ви се налага да направлявате живота си съобразно чуждите мнения. Вие сте истински независими! Можете да вършите това, което пожелаете; да сте сигурни, че каквото и да сторите, то не засяга никой друг, освен вас. Единственият човек, който трябва да се тревожи за вашата история, сте вие. Познанието променя всичко. Помнете, познанието за истината е първата стъпка към себепознанието и вие я направихте в момента. Просто ви напомних истината.
 
         Сега, когато я разбирате, когато я осъзнавате, нима бихте могли отново да приемате нещата лично? Осмислите ли, че хората живеят в техен собствен свят, в техен собствен филм и в техен собствен сън, Второто споразумение се превръща в чист разум: _Не приемай нищо лично  Кой сънува историята на вашия живот?
 
 
 
Много учители твърдят, че всеки ум е различна вселена и това наистина е така. Светът, който си мислим, че виждаме извън нас, е всъщност вътре в нас. Това са просто образи от въображението ни. Това е сън. Ние сънуваме постоянно и това се знае от векове — не само от толтеките в Мексико, но и от мъдреците в Гърция, в Рим, Индия, Египет. Просветените винаги са твърдели, че животът е сън. Въпросът е: осъзнаваме ли това?
 
         Когато не сме наясно, че мозъкът ни винаги сънува, лесно сме склонни да обвиняваме всичко и всички извън нас за лъжите в съня си, за всичко, което ни причинява страдание. Осъзнаем ли, че обитаваме сън, който ние, творците, сами създаваме, правим голяма крачка в собствената си еволюция — вече можем да поемем отговорност за творението си. Това познание ни дарява с умението да променяме съня си, ако той не ни харесва.
 
         Кой сънува историята на вашия живот? Вие. Ако не харесвате живота си; ако не харесвате нещата, в които вярвате по отношение на себе си, то вие сте единственият, който може да ги промени. Това е вашият свят, това е вашият сън. Ако се чувствате щастлив с този сън, чудесно — продължавайте да се наслаждавате на всеки миг от него. Ако сънят ви е кошмарен, изпълнен с проблеми и страдание — тогава, щом не харесвате творението си, променете го. Сигурен съм, че ме разбирате. Има милиарди книги на този свят, написани от милиарди сънуващи с най-различни гледни точки към действителността. Вашата история е точно толкова интересна, колкото са и тези милиарди истории, дори повече, защото вашата история продължава да се развива дори в настоящия момент. Начинът, по който сънувате, когато сте на десет години, е напълно различен от начина, по който сънувате на петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет години, или по който го правите сега.
 
 Нищо от това, което другите правят, не е заради вас. Всичко, което те вършат или говорят, е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато сте имунизирани срещу чуждите мнения и действия, вече няма да бъдете жертва на ненужно страдание.
 
 Дон Мигел Руис
 
 
 

"определено искам да го забравя" - защо искаш да го разбравиш? Той е бил част от живота ти, помни го, свиквай с тази мисъл, но я приеми като възможност да станеш по-силна, по-ценна за самата себе си, да опознаеш себе си - какво искаш от живота, какъв човек до себе си, с какво би направила компромис, и с какво - не.
"искам да се излекувам" - ти за болна ли се приемаш? Наистина е по-лесно да си кажеш "Аз съм болна, не съм в състояние да взема трезво, полезно за мен решение.". 
Ако малко излезеш от ролята на онеправдана - виждаме, че той ти причинява всичко това, а никъде не каза, че да останеш свързана с него е твой личен избор - ще трябва да поемеш отговорност, да прекратиш тези нездравословни отношения, да продължиш напред...
А той, поне за мен, е много страхлив. Страх го е, че е незначителен, а твоята любов, в частност страдание, го кара да се чувства НЯКОЙ. Затова иска да разбереш колко е харесван от жените, на разговорен език - колко е велик. Според мен не те обича... просто, за да обичаш, трябва да си в мир със себе си, а той не е, затова търси постоянни доказателства...
Лично аз не виждам друг изход, освен да прекратиш отношенията и да си спестиш много време и мъки.

И мен това ме мъчеше, мъчеше ме силно и ме потискаше, че цялата отговорност нашите отношения да са нормални "висят на мен". Когато го повдигах на въпрос получавах яростен отпор. Един хубав ден, преди няколко месеца, реших, че повече няма да го правя това - като иска да се сърди, нека се сърди. След няколко месеца прилагане на този подход, тя си намери друг, прехвърли цялата отговорност на мен, че не съм я зачитал, обичал, не съм правил нищо за нея, захвърлял съм отношенията на вятъра. Направи всичко възможно, за да напусна апартамента където живеехме, оправдавайки грозното си отношение към мен с това, че е "претръпнала" заради моето държание. Е, аз знам истината, но благодаря, колкото и да ми е тежко, че точно това, че се опълчих ми показа какъв човек стои до мен. Ако не бях се опълчил и казал "майната ти, аз повече няма да се поддавам на тези манипулации", можеше наистина да се стигне до дете и брак. Понякога животът ти дава шанс да откриеш пътя на пред, но от теб зависи как ще го видиш! Голяма част от хората показват същността си, когато са поставени под напрежение - "когато изстискаме портокал, излиза портокалов сок. Така е и с хората - когато са притиснати, тогава показват какво има вътре". 
Бъди смел, дори да боли. Тази смелост ще вдига самооценката ти с всяка малка победа!:)

Ама само как казваш "Аз не съм на 15, а жена на 30 години"! Сякаш това трябва да носи тежест, да покаже, че твоите терзания носят опита на 3 години връзка и 30 години житейски опит! 
Да де, супер, ама звучиш точно като на 15, та дори и малко надолу, когато бягаш във фантазии за вечната любов и т.н. Съжалявам, ако ти се струвам груб, не е целево, а по-скоро това мисля. 
Един въпрос: Кажи ми коя уважаваща себе си жена, без значение годините, ще се подложи на подобен тип връзка, защото той не е станал неуверен, лутащ се, нестабилен за ден. Бил си е такъв през цялото време! 
Втори въпрос: Кой уважаващ себе си мъж, здраво стъпил на земята, приключва 3 годишна връзка, хваща се в нова, предлага брак за 2 месеца, но постоянно напъва и за старата връзка?
Така отстрани как ти изглеждат нещата, честно?

И на какъв мъж е попаднала? Докато повечето имате право, все пак не сте му в къщата! Защото и аз съм живял с жена, която излезе тотално от форма, и въпреки най-добрите ми намерения, се разделихме. Не е толкова просто "Жена ти надебеля и ти я заряза - линч за теб". Тя надебелява, става неуверена, почва да се съмнява в теб, да търси друга, има нужда от постоянни уверения колко всъщност я обичаш и искаш да си с нея, в противен случай - скандал, драма, сълзи. И от човека, който довчера си обичал, няма много следи - имаш нов човек, нова връзка, а тя може да не ти харесва. А примера на д-р Първанов може да "избожда очи", но същевременно е един много добър съвет! Защо двама човека не потърсят щастието другаде? Заради критиката на група "съпричастни" във форума ли? Ами ако на тази жена и трябва точно тази раздяла, за да се осъзнае и тръгне по нов път... към смелостта за промяна и самоувереност? 
И ако все пак авторът реши да й помогне, с нея или не, отслабва се с:
1. Калориен дефицит - приемаме по-малко от колкото изразходваме. 
2. Посреща протеиновите нужди - приема достатъчно белтъчини.
3. Посреща нуждите от есенциални мастни киселини.
4. Остатъка от калориите запълва с въглехидрати. 
На всеки няколко седмици трябва разглеждане и адаптиране на диетата към новите енергийни нужди, предвид загубеното тегло.
 
Поздрави

Не си намерил баланса - скочил си от една крайност като зависимостта, в друга - пълно въздържание. 
Какво нередно виждаш жена да иска секс на 2-та среща? Искаш да се дърпа, да чака да и сваляш звезди, да направиш нещо свръхестествено:) А я си представи, че част от тези жени знаят какво искат, не се страхуват да го поискат, и противно на теб - не ги интересува какво ще кажат другите! Кой сега е една крачка напред и кой назад?
С това чакане, само според мен, събираш една палитра от илюзии, очаквания, напрежение... Рискуваш когато дойде "чаканата" да се разочароваш силно, много силно, а тя няма да ти е виновна.
Успех

innuendo
Предполагам, че си обърнал внимание, че пишеш в цензуриран форум - психотерапия онлайн, което означава, че щом пишеш тук имаш конкретен въпрос. По тази причина, ще отговоря на конкретно зададените от теб въпроси, без да изясняваме факта, приятеля ти реална личност ли е или не и всички последващи представени от теб факти. И ще се радвам, ако решиш да разискваш проблема в тази тема, то постовете ти да са написани конкретно към Твоя личен проблем.
 
1. С него полека-лека се превръщаме в personas non-grata у нас. Той до момента не е бил познат нито на майка ми, нито на баща ми. Баща ми като го видя, веднага загря каква е работата, ама си трае, защото много добре си прави сметката, че ще му литне главата, ако се опита да направи нещо в посока на това да тормози Недим - просто на Недим му е повече от лесно да извади анализа и да го даде на майка ми. Какво да правим?
 
Понеже не ми става ясно ( ще ме извиниш) какъв е проблема с представянето на приятеля пред родителите ти. Може ли да изясним - искаш да го представиш, като свой интимен приятел;  брат по н-та линия ( което не знам дали е от значение изобщо в настоящата ситуация); или като съквартирант, с който искаш да живееш?
 
2. С него обмисляме да се изнесем на тавана на един мой приятел, който от година насам се опитва да даде тавана под наем на някой безуспешно. Дали би било добро решение?
Ако си пълнолетен и се издържаш сам, не виждам проблем да живееш с който  искаш, където искаш, Ти в какво виждаш проблема?
 
3. Освен това, с него сме решили след две-три години аз да осиновя момченце, което да си гледаме. Има ли някой, дето би могъл да каже нещо по въпроса?
Няма закон в България, който да ви позволи това, освен ако не го направите нелегално, при което при първия появил се сигнал, ще ви отнемат детето.
 
 
4. Как да избегнем атаките от страна на познатите ми, че с него сме били в сексуални отношения, в което няма капка истина. Съвет?
А като какви точно ще се съберете и ще си осиновявате дете? 
Нали разбираш абсурда в ситуацията която представяш, отнесен към настоящата действителност?

Присъединявам се към мнението на Диана-някой иска да те вкара в сериал с любопитен сюжет. За няколко десетки лева може да се издаде и документ, че Недин е син и на майка ти,  а Исус  Христос му е баща. Разбира се, зачеването е непорочно.
 
ПП. Не намерих какво е това - Национален Генетичен център.

Здравейте!Не мислех да вземам участие в темата,но явно
veva не разбира или не може да проумее ,че от тази ситуация добър изход НЯМА.Затова ще и дам съвет от препатила жена,която 9 години се бори за една изгубена кауза.При мен проблема не беше -стари връзки,но поведението на ответната страна е същото.Трябваше ми много години да проумея ,че се боря срещу нещо което не може да се промени-просто  ТЕ са такива. Изхода от тази ситуация са два-Когато се влюбиш в даден човек ти го приемаш такъв какъвто е или се опитваш да го промениш по твой стереотип и спираш да го обичаш,защото ВЯРВАЙ МИ ТОВА НЕ Е ЧОВЕКА Н КОЙТО СИ СЕ ВЛЮБИЛА -ти вече си го променила.Аз си докарах хиляди проблеми здравословни и психически от това,че се опитах да се преборя макари,че знаеш че изхода е раздяла.Не си съсипвай здравето и бъдещето като мен и знай, че от това патят най-много децата.Можеш да прочетеш темата в която съм писала и ще видиш до какво ще те доведе една ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗГУБЕНА БИТКА.Вие се познавате от скоро ,а аз познавах човека от 35 години и загубих битката, според мен просто не исках да приема фактите и пострадах от това.Желая ти успех и дано ни разбереш ,че друг изход няма.Извинявам се на модераторите ,че се намесих- все пак не съм лекар, но го споделям от опит.Поздрави от мен за didi_ts и д-р Тодор Първанов! Който ги е послушал е спечелил!

Когато влязох в сайта, видях ,че  имам писмо на Вева  на ,,лични,,и и написах мнението си.После влезнах в рубриката и видях,че тя е писала същото и там.Реших да не повтарям написаното.Но, предвид това, че и някой друг може да има същият проблем го пускам и тук--
Може да ти прозвуча много категорично, но има опит с такива случаи-проблема остава за цял живот-в смисъл , тормоза и натякванията продължават до старостта.По тази причина, за мен единственият разумен изход е, да се разделиш с него.Защото сега той все пак си ,,,трае,,,-ти не си му сигурна, но когато дойдат едно или две деца и започне да мисли,че няма риск да го оставиш, ще издевателства с теб до степен да те вкара в лудница.
 
Бягай!
 
За съжаление нямам време да пиша много, но само ще кажа,че това което ти наричаш -,,нещо криво в психиката,, си има име и код в рубриката на психичните заболявания и.

Потърси си друг приятел, този не е за тебе

Ама само как казваш "Аз не съм на 15, а жена на 30 години"! Сякаш това трябва да носи тежест, да покаже, че твоите терзания носят опита на 3 години връзка и 30 години житейски опит! 
Да де, супер, ама звучиш точно като на 15, та дори и малко надолу, когато бягаш във фантазии за вечната любов и т.н. Съжалявам, ако ти се струвам груб, не е целево, а по-скоро това мисля. 
Един въпрос: Кажи ми коя уважаваща себе си жена, без значение годините, ще се подложи на подобен тип връзка, защото той не е станал неуверен, лутащ се, нестабилен за ден. Бил си е такъв през цялото време! 
Втори въпрос: Кой уважаващ себе си мъж, здраво стъпил на земята, приключва 3 годишна връзка, хваща се в нова, предлага брак за 2 месеца, но постоянно напъва и за старата връзка?
Така отстрани как ти изглеждат нещата, честно?

Здравей, мила слънчогледке! 
 
Колегата е прав за ниското самочувствие. А по-конкретно в него стои зависимо вкопчване, страхове от изоставяне и самота, "не ставам", "слаба съм, никоя съм, ако обекта, за когото съм се вкопчила, ме изостави!"... , "ще се унижа по всякакъв начин, само да не бъда изоставена" и т.н. А неадаптивната ти компенсация на тези страхове (програми, комплекси, интроекти) е самото ти вкопчване, мрънкането и поведението ти като жертва... 
 
Разбирам те и не те виня за нищо - сама споменаваш някои фактори от възпитаниео си... Но, родителите ти са правили най-доброто, на което те самите са били способни и каквото било, било.Сега ти самата си родител на самата себе си. Имаш въпиюща нужда от любов, просто чувствам тази нужда в редовете ти много силно. Хубавото е, че в емоционалните си преживявания, които описваш, имаш най-добрата възможност да придобиеш това, от което истински имаш нужда - относителна самостойност и независимост в преживяването си на любовта. Започва с това ти самата да се обичаш. Първо ти самата, себе си! Да се обичаш и си вярваш, да знаеш, че си хубава, достойна, че струваш, че ставаш за всичко и че си чудесна млада жена! За да стигнеш до там обаче, е нужо да се научиш да поставяш ясни граници, да се заявяваш, да казваш не, когато е нужно и да приемаш някои житейски факти такива, каквито са. Приятелят ти отдавна не живее с теб, отдавна иска да преживее други сексуални отношения и връзки, а твоето хленчене не само, че няма да го спре, а несъзнавано го поощрява. Той си е прав за себе си, живее му се... Това не значи, че не те уважава, ти си му първата любов! Но ти, държейки се като зависима жертва, нито обичаш, нито уважаваш нито себе си, нито него. Това е невротично поведение и ти знаеш, че това е така! Та, за да стигнеш до въпросното доверие в себе си и любов преди всичко към себе си, е нужно да видиш ясно ситуацията и да я приемеш, такава каквато е. Да, тръгнали сте по различни пътища. Да приемеш ситуацията и да се заявиш, преди всичко пред самата себе си. ВИж, че той, макар и да се виждате отвреме на време, иска други жени, иска да преживява. Позволи му го, пожелай му "на добър път!". Така заявявайки се, в теб експлоадират страховете ти от изоставяне и безлюбна празнота. Но именно тогава можеш сама да се обикнеш, да осъзнаеш, че струваш безкрайно много, че заслужаваш собствената си любов и себеуважение. Тогава си готова и за пълноценна връзка, с човек, който истински те уважава и обича - защото ти се уважаваш и обичаш! Иначе искаш слаб и залепен за теб мъж, както ти самата се залепваш за него, за да подхранвате взаимно невротичните си неуверености. Ситуацията ти сега обаче ти дава прекрасен шанс да пораснеш! Да се ядосаш дори, да се заявиш, да си здраво твърда в решенията си, към себе си и него. Тогава можеш и да прегърнеш страховете си, вместо да ги подхранваш, както правиш сега, като се държиш като вкопчена жертва. Разбираш ли?

Какво те спира, докато търсиш подходящата жена, да трупаш опит, да "се париш" с неподходящи, да преминаваш и през сексуални, но и през емоционални възходи и падения?! Опит! Чакането може да бъде активно и според мен е добре да бъде активно, защото така съзряваш, растеш вътрешно, преодоляваш болки и мъки, изоставяния, предателства, отхвърляния, лъжи и обиди... Такива опитности са нормална част от живота ни, нужна част. Учат ни на истинска духовност, прошка, себезаявяване, любов въпреки, надрастване на земната полярност до диалектическа позиция на истинна зрелост! Бягайки от такъв опит, бягаш и от ядрото на живеенето, такова каквото е на тази земя. А можеш да срещнеш хармонична жена, само когато ти носиш хармонията в себе си. Защото животът работи на принципа "каквото повикало, такова се обадило"... Живей!

Не познавам Орлин Баев, но преди една година точно една година, бях чикиджия, мастурбатор депресиран 23 годишен младеж който гледаше всеки божи ден порнография и мислеше че живота е много много безсмислен, дори имах чувството че всички хора са много силни аз съм единствено слаб и смешен човек, дори ми беше трудно да отида да правя нещо някъде си.......
Една вечер не знам какво ми стана и влязох в Google, написах мастурбация/зависимост ... излязоха ми доста материали видях теми на Орлин, и коментари от хора и то много негативни хахах смея се сега защото този Орлин ми спаси живота хаха, а хората които го плюят те са  на моето което бях аз.... А в това съм сигурен, прочетох темите помислих над нещата и се зачудих, защо го правя за 1 минута удоволствие и след това какво????? нищо.....  1 вата седмица ми беше просто невероятно нервно и гадно така не се бях чувствал никога, втората седмица ми беше 2 пъти по гадно от първата обаче след 15 ти я ден, някак си се успокоих не знам какво стана в момента 1 година точно не съм се пипал нито съм правил секс и се чувствам много добре, не знам дали е полезно или вредно но се чувствам добре и Орлине благодаря ти и да си жив и здрав за темите....

Добре си направил.