bubolechka

Писал съм по темата много пъти и по много начини. Накратко:
Как знам какво искам да работя?
Два подхода.
Първият:
Проба-грешка. Смело опитване на различни поприща, професии, занаяти, дейности. Страхът от "оцапване на ръчичките", е нужно да бъде прегърнат. Докато се действа така, важи правилото: "Ако не работиш това, което обичаш, обичай това, което правиш!" Тоест, превърни действието в медитативен, в учебен процес, в който пробите и грешките служат като тригер за експлициране на собствени психични съдържания и преработката им. Всяка дейност е нужно да бъде поработена достатъчно, сравнително добре усвоена, за да бъде извлечен душевният опит.
Вторият:
Себепознанието. Когато живееш силно, смело скачаш в трудностите, се събуждат много подсъзнателни наличности. Налага се да се отработват страхови програми, вина, тъга, да се минава през много болка, скръб, радост, още тегоба и пак удовлетворение. Когато следваш даден път, водещ решително към Себе-познаването, все повече прехвърляш центъра на самосъзнанието в Себе си. Все от по-отвисоко гледаш и все по-ясно виждаш за какво си дошъл на този свят и какво аджеба дириш в него. Все по-ясно осъзнаваш тихите пориви на същността си и все по-храбро си готов да ги следваш, поставяйки ги на първо място. Път на разширен мироглед, молитва, медитация, единение със смисъла да бъдеш автентичното си Аз. 
..............
Помощни подходи много. Има тестове за професионално ориентиране, спомагателни питанки, намиране на силните си страни, качества и приземената им употреба в социалната реалност. Тези помощни подходи обаче работят добре единствено на фона на интензивно преминаване през основните, през горните два начина. 
Имам някъде статии и клип по темата...

,,От 10 минути разговор с този човек научих повече от 15 изчетени книги, а самият диалог бих го сравнил с един сеанс качествена психотерапия. Понякога един на пръв поглед по-битово ориентиран човек, но с богата преживелищност и афективност, може да бъде наистина полезен.,,
В случая важи правилото ,, Учителя се появява, тогава, когато ученикът е готов за това ,,.Без  четенето и другата  подготовка от твоя страна, думите му щяха да си останат, само думи.

Значи ние сме обречени да си живеем с окр цял живот

Така е няма да му повярвам ,защото е човек не съм аз.А тези мисли си ги мисля аз и преди мислех ,че щом си ги мисля постоянно значи са истина.Сега вече знам ,че не са но ми е трудно да ги приемам като лъжа.Те идват еи така от нищото и ми казват ти не ставаш за нищо, ти не неможеш  и т.н. И започвам да мисля "а какво да направя за да не се чувствам така" и почват някакви идей .... 
 
Сравнявам се с преди 1,2 години имам голяма промяна.Започнах да се обичам,започнах да правя неща за себе си.да се слагам на първо място,определено съм по-смела, правя неща дето тогава ми бяха непосилни.Позволявам си да греша ,а ако сгреша гледам да не се обвинявам.Вярвам с Бог.И много още.Промяната ми е много бавна,но сигурна така го усещам.Но все пак понякога имам мисли , но поне намаляха и като количество и като сила.Това е знак ,че вървя напред нали.Понякога когато съм под стрес мисля ,че никога няма да се справя с тези мисли,но фактите ми показват друго че напредвам и се променям всеки ден.

zdraveite ,eto i moq problem.Kogato bqh u4eni4ka zapo4nah da pusha treva i ot tam se se poqvi purvata mi panik ataka.Atakata se sluchi pred mnogo hora koito bqha avtoriteti za men. Ot togava zapochna straha da ne se izloja provalq pred horata.Sled vreme i tova s sluchi imah dve slu4ki koito sum se izlagala daje me e sram da gi spodelq ,stresa beshe mnogo golqm.I vsichkiq tozi stres i strah az go podtisnah.Purvo otrichah pred sebe si che se e sluchilo tova koeto stana ,taka godini nared az otri4ah i neiskah da priema tezi moi provali.Zapochnah da stiskam kontrola oshte pove4e da ne bi da stane neshto pak ida se izloja.Zapo4nah da se pravq na silna na tvurda a ot vutre bqh skapana.Sled nqkolko godini podtiskane zapo4nah da se razbolqvam.Az imam artrit i toi se aktivira pri stres (taka sum zabelqzala).Zapochnah da boleduvam  da ne se chuastvam dobre.Poluchavah paniki ,techeshe mi kruv ot nosa tolkova stiskah tozi kontrol.Nqmah vqra na jivota na horata.Mejduvremenno imah i drugi stresovi momenti ,skarah se s moi priqtelki po tochno az napravih pak greshka a te reshiha da mi otmushtavat da se opitvat da me zleposstavqt pred horata i t.n. Sled dulgoto podtiskane na straha zapo4naha i natraplivi mislli.Za da polu4a panika neznam kakvo trqbva da se slu4i. Tolkova sum podtisnala vsi4koi  go useshtam po tqloto si.Vsi4ko e vutre v men i sega go osuznavam.Iskam da izkaram vsi4ko..Zapochnah terapiq ve4e 3 mesec ,no kato  4eli terapevta ne e tolkova dobur.Pomaga mi da no samo govorim za mislite mi.KAkvo mislq dokazatelstva za protiv izkrivqvaniqta i t.n.Tova mie qsno pomaga mi no tezi strahove kak da gi otkliucha da izleznat.Dokolkoto razbrah meditaciq i hipnoza.Nqma da spiram terapiqta , no kakvo da pravq za da moga da izkaram tezi strahove da gi osuznaq da moje da gi priema i da gi preobrazuvam.Mislq si 4e nikoga nqma da  moga da se opravq.Samo s govorene za mislite ne se polu4ava..Molq vi kajete mi kakto da pravq,Ako meditiram vseki den i pravq yoga nidra dali shte moga da izkaram tezi strahove ? Hodila sum na holotropno dishane vednuj plakoh prez cqloto vreme na dishaneto ,po4ustvah oblek4enie no samo 2 chasa sled tova posle pak obichainoto sustoqnie.Sqnkata me presledva iskam dae priema i obikna.I otdelno za kontrola i provala kak da go preodoleq molq vi za suveti.Sram me e ot provalite si i neiskam da mi se slu4va otnovo tova li me durji pod naprejenie neprekusnatiq kontrol ? I samo s govorene za mislite mi kak 6te se nau4a da puskam kontrola ? V takova sustoqnie sum che sum vinagi na nokti kudeto da idem kakvoto ida prvim se pazq da ne se izloja i ne puskam kontrola.PRedi kato pieh se otpuskah sega i kato piq nestava.Nemoga da se zabavlqvam , nemoga  da se otpusna da si kaje ne mi puka da stava kvoto shte ,a bqh syvsem druga.

Здравейте отново! Няма да изпадам в много подробности на кратко само споделям и моля за малко насока.
След терапията ми напреднах много.Вече мога да кажа ,че живея.Не ,че нямам страхове ,но не ме спират да правя нещата които желая.Остана ми едно нещо което ме притеснява...Все още имам моменти в които се чувствам ,че не съм достатъчно добра... че съм счупена, крива ...просто нещо не ми стига.Знам ,че това е просто вярване ,но го чувствам и много ми пречи.Какво мога да направя по въпроса ?
Да си повтарям ново убеждение ? или не е достатъчно ?
Иначе медитирам редовно с нидрите на Орлин.Вече от 1 година почти няма ден в който да не потъвам приятно.Има промяна в себеусещането ми,но има и на къде още да се желае.Имам моменти в които усещам искренна любов към себе си и към всички хора , но има и моменти дето се мразя.Тия моменти дето се чувствам недостатъчна ..започвам да правя неща които не искам.Примерно да се доказвам по някакъв начин за да намаля това усещане за недостатъчност.Примерно на работа говоря някакви смешки , колежките се смеят и забавляват  каазват ми колко съм забавна и аз се успокоявам за момент.Или пък някой мъж или шефа ми ми направи комплимент и това ми действа за кратко.После пак зейва дупката.Ясно осъзнавам ,че стойноста ми не трябва да зависи от другите ...но когато не се чувствам значина за себе си търся одобрение в другите.Когато се оценявам и приемам не ми пука за другите и не им търся одобрението.Толкова ли е бавен този процес на промяна ?

Моето стихотворение за ОКР
 
Вече място не си намирам,
от много време ОКР си имам.
Аз гоня го,то пак идва,
какво да правя не разбирам?
С всички сили се опитвам,
някак си да го наритам.
Да го пратя аз далече
и никога да не ме закача вече !
Добре,ама с лошото не става,
казва "няма да си ида ,а оставам.
Имам нещо да ти казвам.
Време е да чуеш или ще те наказвам!"
Добре! Кажи ми вече сили нямам,
аз с теб да се занимавам.
"Трябва ти да се смириш"-ми прошепва
"и любов на себе си да си дариш,
да видиш кой пречи ти и кой помага
за да разбереш кой в живота ти да си тръгне
и кой да остава.
Вместо със страх със смелост да вървиш.
Светът добър е само ако ти решиш.
Както нагласиш се така ще бъде знай.
Спри,осъзнай се и дерзай !!!"

Моето стихотворение за ОКР
 
Вече място не си намирам,
от много време ОКР си имам.
Аз гоня го,то пак идва,
какво да правя не разбирам?
С всички сили се опитвам,
някак си да го наритам.
Да го пратя аз далече
и никога да не ме закача вече !
Добре,ама с лошото не става,
казва "няма да си ида ,а оставам.
Имам нещо да ти казвам.
Време е да чуеш или ще те наказвам!"
Добре! Кажи ми вече сили нямам,
аз с теб да се занимавам.
"Трябва ти да се смириш"-ми прошепва
"и любов на себе си да си дариш,
да видиш кой пречи ти и кой помага
за да разбереш кой в живота ти да си тръгне
и кой да остава.
Вместо със страх със смелост да вървиш.
Светът добър е само ако ти решиш.
Както нагласиш се така ще бъде знай.
Спри,осъзнай се и дерзай !!!"

Моето стихотворение за ОКР
 
Вече място не си намирам,
от много време ОКР си имам.
Аз гоня го,то пак идва,
какво да правя не разбирам?
С всички сили се опитвам,
някак си да го наритам.
Да го пратя аз далече
и никога да не ме закача вече !
Добре,ама с лошото не става,
казва "няма да си ида ,а оставам.
Имам нещо да ти казвам.
Време е да чуеш или ще те наказвам!"
Добре! Кажи ми вече сили нямам,
аз с теб да се занимавам.
"Трябва ти да се смириш"-ми прошепва
"и любов на себе си да си дариш,
да видиш кой пречи ти и кой помага
за да разбереш кой в живота ти да си тръгне
и кой да остава.
Вместо със страх със смелост да вървиш.
Светът добър е само ако ти решиш.
Както нагласиш се така ще бъде знай.
Спри,осъзнай се и дерзай !!!"

Моето стихотворение за ОКР
 
Вече място не си намирам,
от много време ОКР си имам.
Аз гоня го,то пак идва,
какво да правя не разбирам?
С всички сили се опитвам,
някак си да го наритам.
Да го пратя аз далече
и никога да не ме закача вече !
Добре,ама с лошото не става,
казва "няма да си ида ,а оставам.
Имам нещо да ти казвам.
Време е да чуеш или ще те наказвам!"
Добре! Кажи ми вече сили нямам,
аз с теб да се занимавам.
"Трябва ти да се смириш"-ми прошепва
"и любов на себе си да си дариш,
да видиш кой пречи ти и кой помага
за да разбереш кой в живота ти да си тръгне
и кой да остава.
Вместо със страх със смелост да вървиш.
Светът добър е само ако ти решиш.
Както нагласиш се така ще бъде знай.
Спри,осъзнай се и дерзай !!!"

Моето стихотворение за ОКР
 
Вече място не си намирам,
от много време ОКР си имам.
Аз гоня го,то пак идва,
какво да правя не разбирам?
С всички сили се опитвам,
някак си да го наритам.
Да го пратя аз далече
и никога да не ме закача вече !
Добре,ама с лошото не става,
казва "няма да си ида ,а оставам.
Имам нещо да ти казвам.
Време е да чуеш или ще те наказвам!"
Добре! Кажи ми вече сили нямам,
аз с теб да се занимавам.
"Трябва ти да се смириш"-ми прошепва
"и любов на себе си да си дариш,
да видиш кой пречи ти и кой помага
за да разбереш кой в живота ти да си тръгне
и кой да остава.
Вместо със страх със смелост да вървиш.
Светът добър е само ако ти решиш.
Както нагласиш се така ще бъде знай.
Спри,осъзнай се и дерзай !!!"

Моето стихотворение за ОКР
 
Вече място не си намирам,
от много време ОКР си имам.
Аз гоня го,то пак идва,
какво да правя не разбирам?
С всички сили се опитвам,
някак си да го наритам.
Да го пратя аз далече
и никога да не ме закача вече !
Добре,ама с лошото не става,
казва "няма да си ида ,а оставам.
Имам нещо да ти казвам.
Време е да чуеш или ще те наказвам!"
Добре! Кажи ми вече сили нямам,
аз с теб да се занимавам.
"Трябва ти да се смириш"-ми прошепва
"и любов на себе си да си дариш,
да видиш кой пречи ти и кой помага
за да разбереш кой в живота ти да си тръгне
и кой да остава.
Вместо със страх със смелост да вървиш.
Светът добър е само ако ти решиш.
Както нагласиш се така ще бъде знай.
Спри,осъзнай се и дерзай !!!"

Трудно се намира ... за сега съм била на двама терапевти и двамата ми провеждаха терапия за паническо разтройство.Спомням си първата ме пита какво точно усещам ? ... казах ,че имам много мисли и силна тревожност някак си неможах да обесня както ми беше ...даже незнаех ,че съществуват натрапливости за да разбера ,че са те.Опитвах се на мен да си го обесня какво е ,защото усещах че не е точно паническо те ми казваха имаш паническо.Щях да напиша ,че случайно разбрах какво ми  е но няма случайни  неща опитвах се сама да разбера какъв е проблема и най-точното обяснение ми беше ,че нещо сякаш ме е обсебило.Тогава прочетох тук други изповеди и отговори как ОКР обсебва човека и тогава разбрах ,че това е моето нещо.Някак си ми олекна че наййй-сетне разбрах какво ми е.Но ми стана мъчно ,че е най-трудно за справяне.Но въпреки ,че провеждах 4 месеца терапия за паническо пак ми помогна много ,нищо че натрапливостите ги имам.Сега съм решила вече ,че ще се свържа със специалист от тук и колкото и време да ми коства аз ще успея.Същност не се и съмнявам ,че няма да успея вътрешно го знам..А и след като започнах понякога да овладявам и сама натрапливостите още повече съм нахъсана да се справя. Ще ми писва ,сигурно ще се отказвам на моменти , но едва ли ще се откажа и ще приема че цял живот ще съм обесебена ... немаа шансс

Трудно се намира ... за сега съм била на двама терапевти и двамата ми провеждаха терапия за паническо разтройство.Спомням си първата ме пита какво точно усещам ? ... казах ,че имам много мисли и силна тревожност някак си неможах да обесня както ми беше ...даже незнаех ,че съществуват натрапливости за да разбера ,че са те.Опитвах се на мен да си го обесня какво е ,защото усещах че не е точно паническо те ми казваха имаш паническо.Щях да напиша ,че случайно разбрах какво ми  е но няма случайни  неща опитвах се сама да разбера какъв е проблема и най-точното обяснение ми беше ,че нещо сякаш ме е обсебило.Тогава прочетох тук други изповеди и отговори как ОКР обсебва човека и тогава разбрах ,че това е моето нещо.Някак си ми олекна че наййй-сетне разбрах какво ми е.Но ми стана мъчно ,че е най-трудно за справяне.Но въпреки ,че провеждах 4 месеца терапия за паническо пак ми помогна много ,нищо че натрапливостите ги имам.Сега съм решила вече ,че ще се свържа със специалист от тук и колкото и време да ми коства аз ще успея.Същност не се и съмнявам ,че няма да успея вътрешно го знам..А и след като започнах понякога да овладявам и сама натрапливостите още повече съм нахъсана да се справя. Ще ми писва ,сигурно ще се отказвам на моменти , но едва ли ще се откажа и ще приема че цял живот ще съм обесебена ... немаа шансс

Здравейте.Бих искала да споделя какво се случва с мен тъй като нямам вече личен терапевт да споделям на него.Та от няколко месеца се записах на доста натоварващи тренировки.Ходя три пъти седмично. На първо място там съм сред хора малко или много контактувам с момичетата и с трениора.Отначало ми беше по-напрегнато сега се отпуснах и нямам търпение за всяка тренировка.Някъде след 2 месец започнах да усещам как съм станала по-уверена,по-баландсирана , не мислих толкова много какво мислят сега хората за мен ,дали някой ме гледа и т.н.На няколко пъти когато е била много интензивна тренировката ми се замайваше главата ,причерняваше ми , прималяваше ми , но си приемах всичко.По принципно нямам такива симптоми вече както преди години да ме плаши паниката ,замайването и другите екстри ,но явно с спорта съм си ги припомнила и те изкочиха както преди.Много добре се чувствах и даже исках да ми става зле за да минавам тази бариера на страха.Хубавото е ,че всеки път правим по-трудни и по-трудни тренировки и се предизвиквам.Като предизвикването ми е повече в ума , настройката отколкото физическото.Защото ума ми контролира и тялото, като се наглася че немога повече и тялото се отказва ама това е друга тема.Просто усещам как минавам разни бариери в ума ,егото , контрола каквото е там когато съм в залата.Започнах да усещам тялото си повече сякаш преди съм нямала връзка с него.Това пък от друга страна ми помогна да бъда повече тук и сега.Започнах да се смея повече , да се радвам повече на живота усещах хъс за живот ,който одавна липсваше.Обаче се разболях жестоко и един месец спрях тренировки и всичко се върна.Мислите ,симптомите,депресия и другите и приятелки.Но сега съм добре и започнах пак.Даже си намерих още една група ,но този път аеробика която даже е по-продължителна и реших когато немога да ходя на другата тренировка да ходя на тази.Просто за да не пропускам и да ми се събират поне по 3 на седмица.Периода малко преди да се разболея беше уникален.С натрупаните трудни тренировки започнах да осъзнавам страховете и бариерите.Исках да идват страховете , канех ги вътрешно и ги наблюдавах.Тогава усетих ,че  всъщност е толкова просто всичко а аз си го правя сложно.
По мое усещане спорта е моето спасение за промяна.Е не е само той Х фактора (  ) ,но от всичко което изпробвах това ми действа най -добре.
ИИИИ да кажа на всички дето не спортуваттттт и се чудят да започват веднагаа !!!
Ааа забравих да кажа,че и по принцип слушам почти всеки ден медитаций ,нидри. И заедно със спорта ми се получават.Иначе немога да се отпусна.Та още един плюс.
Съжалявам за правописните грешки знам ,че има много нека да ми е простено  

Благодаря Орлинн ,вече ми е време и аз да пееяя !!
 

Здравейте.Бих искала да споделя какво се случва с мен тъй като нямам вече личен терапевт да споделям на него.Та от няколко месеца се записах на доста натоварващи тренировки.Ходя три пъти седмично. На първо място там съм сред хора малко или много контактувам с момичетата и с трениора.Отначало ми беше по-напрегнато сега се отпуснах и нямам търпение за всяка тренировка.Някъде след 2 месец започнах да усещам как съм станала по-уверена,по-баландсирана , не мислих толкова много какво мислят сега хората за мен ,дали някой ме гледа и т.н.На няколко пъти когато е била много интензивна тренировката ми се замайваше главата ,причерняваше ми , прималяваше ми , но си приемах всичко.По принципно нямам такива симптоми вече както преди години да ме плаши паниката ,замайването и другите екстри ,но явно с спорта съм си ги припомнила и те изкочиха както преди.Много добре се чувствах и даже исках да ми става зле за да минавам тази бариера на страха.Хубавото е ,че всеки път правим по-трудни и по-трудни тренировки и се предизвиквам.Като предизвикването ми е повече в ума , настройката отколкото физическото.Защото ума ми контролира и тялото, като се наглася че немога повече и тялото се отказва ама това е друга тема.Просто усещам как минавам разни бариери в ума ,егото , контрола каквото е там когато съм в залата.Започнах да усещам тялото си повече сякаш преди съм нямала връзка с него.Това пък от друга страна ми помогна да бъда повече тук и сега.Започнах да се смея повече , да се радвам повече на живота усещах хъс за живот ,който одавна липсваше.Обаче се разболях жестоко и един месец спрях тренировки и всичко се върна.Мислите ,симптомите,депресия и другите и приятелки.Но сега съм добре и започнах пак.Даже си намерих още една група ,но този път аеробика която даже е по-продължителна и реших когато немога да ходя на другата тренировка да ходя на тази.Просто за да не пропускам и да ми се събират поне по 3 на седмица.Периода малко преди да се разболея беше уникален.С натрупаните трудни тренировки започнах да осъзнавам страховете и бариерите.Исках да идват страховете , канех ги вътрешно и ги наблюдавах.Тогава усетих ,че  всъщност е толкова просто всичко а аз си го правя сложно.
По мое усещане спорта е моето спасение за промяна.Е не е само той Х фактора (  ) ,но от всичко което изпробвах това ми действа най -добре.
ИИИИ да кажа на всички дето не спортуваттттт и се чудят да започват веднагаа !!!
Ааа забравих да кажа,че и по принцип слушам почти всеки ден медитаций ,нидри. И заедно със спорта ми се получават.Иначе немога да се отпусна.Та още един плюс.
Съжалявам за правописните грешки знам ,че има много нека да ми е простено  

Здравейте.Бих искала да споделя какво се случва с мен тъй като нямам вече личен терапевт да споделям на него.Та от няколко месеца се записах на доста натоварващи тренировки.Ходя три пъти седмично. На първо място там съм сред хора малко или много контактувам с момичетата и с трениора.Отначало ми беше по-напрегнато сега се отпуснах и нямам търпение за всяка тренировка.Някъде след 2 месец започнах да усещам как съм станала по-уверена,по-баландсирана , не мислих толкова много какво мислят сега хората за мен ,дали някой ме гледа и т.н.На няколко пъти когато е била много интензивна тренировката ми се замайваше главата ,причерняваше ми , прималяваше ми , но си приемах всичко.По принципно нямам такива симптоми вече както преди години да ме плаши паниката ,замайването и другите екстри ,но явно с спорта съм си ги припомнила и те изкочиха както преди.Много добре се чувствах и даже исках да ми става зле за да минавам тази бариера на страха.Хубавото е ,че всеки път правим по-трудни и по-трудни тренировки и се предизвиквам.Като предизвикването ми е повече в ума , настройката отколкото физическото.Защото ума ми контролира и тялото, като се наглася че немога повече и тялото се отказва ама това е друга тема.Просто усещам как минавам разни бариери в ума ,егото , контрола каквото е там когато съм в залата.Започнах да усещам тялото си повече сякаш преди съм нямала връзка с него.Това пък от друга страна ми помогна да бъда повече тук и сега.Започнах да се смея повече , да се радвам повече на живота усещах хъс за живот ,който одавна липсваше.Обаче се разболях жестоко и един месец спрях тренировки и всичко се върна.Мислите ,симптомите,депресия и другите и приятелки.Но сега съм добре и започнах пак.Даже си намерих още една група ,но този път аеробика която даже е по-продължителна и реших когато немога да ходя на другата тренировка да ходя на тази.Просто за да не пропускам и да ми се събират поне по 3 на седмица.Периода малко преди да се разболея беше уникален.С натрупаните трудни тренировки започнах да осъзнавам страховете и бариерите.Исках да идват страховете , канех ги вътрешно и ги наблюдавах.Тогава усетих ,че  всъщност е толкова просто всичко а аз си го правя сложно.
По мое усещане спорта е моето спасение за промяна.Е не е само той Х фактора (  ) ,но от всичко което изпробвах това ми действа най -добре.
ИИИИ да кажа на всички дето не спортуваттттт и се чудят да започват веднагаа !!!
Ааа забравих да кажа,че и по принцип слушам почти всеки ден медитаций ,нидри. И заедно със спорта ми се получават.Иначе немога да се отпусна.Та още един плюс.
Съжалявам за правописните грешки знам ,че има много нека да ми е простено  

Здравейте. От известно време чуствам много неща. Тези провали и грешки които правих преди започнах да ги приемам. Помня си като се случи един провал преди години аз неисках да го приема ,че се е случило толкова време.Отричах го.КАто ми дойдеше мисъл за случката аз директно я отпращах на другад.Тогава подтиснах всички чувства ,но сега се усещам как мисля за тези провали и даже си изживявам емоцийте.Толкова години ли ми трябваха на съзнанието или на тялото ли какво да допусна тези случки и да ги приема, да ги изживея емоционално.Сякаш съм била задръстена и сега се отпушвам.
Исках да попитам нещо. НАли като търся коя мисъл ме кара да ми е зле примерно ,но главата ми прелитат милион мисли една след друга и то различни как да намеря коя е главната мисъл ,настройка . Правилно ли е питам вас , да се доверя на тялото си какво изпитва то ?? Миналия ден се съсредоточих на емоцията в тялото и товага осъзнах,какво мисля в момента коя е мисълта истинската причина за тази емоция.А то беше тъга.Много дълго подтисках тъгата ,а сега разбрах ,че тя не е лоша.Даже обратното.Сякаш ме учи на нещо и ми казва нещо.И се оставих на чувството да ме обвземе.Получих много силно освобожнение физически и психически.
 

Да ви споделя опита ми от тези два дена със справянето на мислите. Когато не им се съпротивлявах не ги борех а ги наблюдавах отначало бяха непокорни ,но после стихваха и усещах страха за тях.Гледах страха и се чувствах смела.

Така е няма да му повярвам ,защото е човек не съм аз.А тези мисли си ги мисля аз и преди мислех ,че щом си ги мисля постоянно значи са истина.Сега вече знам ,че не са но ми е трудно да ги приемам като лъжа.Те идват еи така от нищото и ми казват ти не ставаш за нищо, ти не неможеш  и т.н. И започвам да мисля "а какво да направя за да не се чувствам така" и почват някакви идей .... 
 
Сравнявам се с преди 1,2 години имам голяма промяна.Започнах да се обичам,започнах да правя неща за себе си.да се слагам на първо място,определено съм по-смела, правя неща дето тогава ми бяха непосилни.Позволявам си да греша ,а ако сгреша гледам да не се обвинявам.Вярвам с Бог.И много още.Промяната ми е много бавна,но сигурна така го усещам.Но все пак понякога имам мисли , но поне намаляха и като количество и като сила.Това е знак ,че вървя напред нали.Понякога когато съм под стрес мисля ,че никога няма да се справя с тези мисли,но фактите ми показват друго че напредвам и се променям всеки ден.

Така е няма да му повярвам ,защото е човек не съм аз.А тези мисли си ги мисля аз и преди мислех ,че щом си ги мисля постоянно значи са истина.Сега вече знам ,че не са но ми е трудно да ги приемам като лъжа.Те идват еи така от нищото и ми казват ти не ставаш за нищо, ти не неможеш  и т.н. И започвам да мисля "а какво да направя за да не се чувствам така" и почват някакви идей .... 
 
Сравнявам се с преди 1,2 години имам голяма промяна.Започнах да се обичам,започнах да правя неща за себе си.да се слагам на първо място,определено съм по-смела, правя неща дето тогава ми бяха непосилни.Позволявам си да греша ,а ако сгреша гледам да не се обвинявам.Вярвам с Бог.И много още.Промяната ми е много бавна,но сигурна така го усещам.Но все пак понякога имам мисли , но поне намаляха и като количество и като сила.Това е знак ,че вървя напред нали.Понякога когато съм под стрес мисля ,че никога няма да се справя с тези мисли,но фактите ми показват друго че напредвам и се променям всеки ден.

От поста ти личи, че не си наясно със ситуацията.Ще тия поясня.Ти си един шаран.На брега е един много опитен рибар.Може да го наречем г-н Страх или ОКР, това няма значение.Неговата примамка са нереалните, недоказуеми и плашещи те идеи които ти пуска в главата.И ти като последният  гламурник му се връзваш и започваш да си губиш времето и живота мъчейки си да ги оборваш, търсейки причините за тях и т.н.
Разбери, всяка секунда която губиш мислейки по темата е загубена за теб.Той нарочно пуска теми които не могат да с докажат с мислене.Днес е за гейството, утре за болести, други ден, за това дали си от Марс и т.н.
 
Темата е фалшива, това трябва да разбереш и да спреш да се занимаваш с нея.Независимо каква е, всяка тема която те напряга е стръвта на твоето ОКР.
Ти имаш избор, да се хванеш ли на въдицата или не.