Синева

Може би това допускане не е дадено от нас, а и волята на Бога, за да ни изпита? Как иначе ще разбереш кое бива и кое не бива да се прави? С кое оскърбяваш Твореца и с кое Го радваш. Живота е като сито за фин пясък. Който е станал малък и смирен отива в материала, от който се изработват най-красивите творения и с който пясък работи само най-добрия майстор. Останалите камъни подлежат на допълнителна обработка. Всичко в живота е уроци! Нагоре продължават само отличниците. Двойкарите повтарят.

Това са уроци, от които не бива да бягаме, а трябва да се сблъскаме с тях, за да се научим. Успешната или неуспешната трансплантация, отчасти дават отговора на този въпрос. Според мен отново не би могло да има сравнение на ситуациите. Трябва внимателно да се наблюдават знаците, което не е гаранция за правилното им изтълкуване. А, имаме ли право на това? Всъщност имаме право, но ще понесем последствията за това.

Не ни ли учи Истината - да обичаме ближният както себе си? Да дариш нещо "твое" на човека до теб, без да очакваш да ти върне същото. Не е ли това въпросната любов? Повечето родители биха дали всичко, за да живеят децата им. Не е ли това голяма жертва!? А не е ли по-голяма жертва да дадеш нещо "твое" за непознатия? Христос даде Себе Си за нас! Разбира се, замяната - живот за живот е правилно, единствено, ако влиза в плана на Твореца. Иначе е глупост, на която "висва" кармата. Поради незнанието на даващия, за не до там добрите последици в тялото на получаващия и убедеността му в правото дело, му се осигурява доста висока оценка за дадената от него жертва. Истина е също, че винаги се намира някой, който да злоупотреби с човешката чистота и доброта. Иначе не бихме могли да ги разграничим и поучим от тях. Въпросът е сложен и доста индивидуален.

А щом човек може да се лекува и да променя себе си, то и след една трансплантация, ако същия се "отвори" /насочи/ към Бог, биха се заличили всички отрицателни следствия от самата трансплантация. Пример: Човек със сърдечна недостатъчност. Същия и закоравял атеист /материалист/. Чака за сърце години и в протест срещу всички и всичко, което той няма. Враг на света. В един миг щастието, Бог отново му се усмихва и излиза подходящият донор за него, от нищото. Операцията е успешна. В месеците на възстановяване, човекът преосмисля живота си и преоткрива Бога! Защо, Бог да не направи всичко възможно тази човек да докаже истинската си същност. Извод: Промяната е осъществима във всяка ситуация. Единственото условие е, промяната да започне отвътре - навън. Думи и наблюдение на сърдечен хирург: Повечето хора, които не променят себе си след сърдечна операция не оживяват. Генерален извод: Да бъде волята Божия. Нека оставим Той да подреди нещата както намери за добре. Една трансплантация, също може да влиза в Божият план! Нека да не пребиваваме в крайностите!

Как гледаш плевелите? С какво гледаш плевелите? Дай дефиниция на твоето гледане. Cryptophore интересно е какво обяснение ще дадеш за живота като цяло!? Защо си ти? Истината, която аз считам за истина, обяснява всеки един мой въпрос. Това ме прави щастлив! А защо да живея нещастно? Като ще живея някак си, по-добре да е щастливо! За да живея пълноценно и да мога да се радвам на това, което е. Дори това, което е, да не е, аз се чувствам жив и за мене то е. Ти жив ли си? Как се чувстваш? Прилича ми, че не знаеш, дали съществуваш със сигурност?

Cryptophore, истината е истина, но е различна за всеки човек. Всеки достига някога до нещо, което го удовлетворява и нарича това нещо истина. Разбира се това е неговата истина. Да разбирам ли, че ти все още преглеждаш всичките тези “истините” наречени от теб – корените на всички плевели в липсващата градина, която градина е твоята липсваща истина? Разглеждаш всички “корени” като внимаваш да не се влияеш от тях, да не би без да искаш отново да засееш лисващата градина с лъжи – плевели. Това ли да разбирам? А замислял ли си се, защо съществува градината, корените в нея и отходната яма? Чие творение са те? Какво ли има отвъд тях?

Ще задам въпроса по друг начин: Тази неистина, в която съществуваме или не съществуваме, защо да няма смисъл? Поради кое съществува несъществуващото? Поради що го има всичко това. Или мислиш че несъществуващото съществува само по себе си? Това не е ли отново вид истина?

Cryptophore Виждам как не казваш нищо конкретно и се въртим в кръг. Помолих те изложи тази теория по смело и по-разбрано, защото ми е интересно, а не, защото те слагам за анализ.

Когато човек заобича Бог и разбере, че Бог го е обичал и ще го обича винаги, независимо от всичко, тогава в човека изчезват всичките умствени комплекси, създадени, останали и наслоени от борбата за величие и доказване на ума, също изчезват комплексите от неуспеха в тази борба!

Там е работата, че филма "Матрицата" не е напълно точен и равен със същността на живота. Приближава се до някои истини, но не е напълно пребиваващ в истината, защото е направен от хора не осъзнали напълно това. Интересно е, кои пътечки ви доведоха до тук? Аз знам, че моята пътечка се нарича Йога. Ето какво ще споделя с вас, което се отнася и до темата - "Що е истина?": Всичко е сън, а? А благодарение на кое съществува сънят, или с други думи благодарение на кое съществува тази нереална реалност и с каква цел. А след като сме герои на нереалната реалност, не принадлежим ли на това, заради което съществува несъществуващото? И след като се събудим като Нео в по-реалната нереалност, не се ли приближаваме до истината, която въобще не е от такава същност, но е първоизточник на всички по степени нереални реалности? И защо да не обичаме този източник, заради който източник и смисъл "съществуваме" в несъществуващото? Може би източника умее да сънува напълно осъзнато, а не като нас, така че сънят му да представлява един вид друга реалност? И какво трябва да правят героите в съня? Каквото си решат ли? Но сънят не е техен и има опасност, ако на сънуващият нещо не му хареса, той да премахне това нещо от съня, защото сънят си е негов и може да прави с него, каквото си поиска - той е господар над сънят си, сънят, в който се побират всички нереални реалности и измерения. Извод: Този, който е измислил играта и Сам играе в нея, може да променя правилата както намери за добре, защото играта е единственото Му забавление през вечността и Той няма да позволи тя да му до скучае.

Грешиш, Донке! В отношенията с хората от форума при мен не съществува война, а търсене! И пак ти казвам: Умът ми е този, който воюва и се бунтува срещу мен! И всичко това произлиза от страхът му да не загуби лидерската си позиция.

Чакай, Вальо! Спри се! Остави човека да покаже това, в което вярва! Все си мисля, че има с какво да се съгласим. Търпение! Смелост, Cryptophore!

За участниците в съня, сънят е действителност! Мисля за много правилен въпрос този: - Какво е накарало сънуващия да сънува и каква роля играят творенията на съня - своята роля или ролята, в която ги сънува /вижда/ сънуващия?

Що-годе правилна стратегия за теб, та нали е твоя. Само да вметна, че този сън, въпросният, а не другият, е осъзнат и в него има смисъл! Да не стане като с Айнщайн, който умрял с бележник и писалка в ръка, в неудовлетворение, поради невъзможността да открие мислите на Бог? Извод: Когато отговорите са не откривани с ума, трябва да се търсят другаде. Сън в съня, но сънят не е като сън, защото сънуващият е друг и сънуването му не е като сън! Пример: Преди години, доста по детски, имах желанието да сънувам една светла в християнството личност. Всяка вечер отправях молитва за това /доста наивно/ И така това се случи! Може би, някой умее да сънува повече от осъзнато и в съня му да съществува смисъл? Да се сравнява, този сън с онзи, другият сън, също е плевел! Мисля, че не е нужно човек да бъде предпазлив с изказванията си по тази теория, защото нито ще е първият нито последният сблъскал се с нея. Предпазливостта идва от страха, който е една от тортите. Нека да повдигнем булото! И без това съм сигурен, че повечето от форумците са вече наясно с това, което пишем. Не е никак сложно или ново. Поздрави!

А предприемаш ли нещо, за да осъзнаеш това?

Мисля, че те разбирам вече на къде "биеш" и съм съгласен с теб. Имам още един въпрос само: Ти осъзна ли това твое твърдение? Доста закодирано говориш за това!

Донче мисля, че вече писах какво мисля над това. Мисля, че любовта е също вид оръжие и ти знаеш много добре това! И защо разбираш думата "война", винаги с еднакво отрицателен смисъл?

Днес неколцина, включително и аз, претърпяхме поражение в борбата със себе си. Дано това поражение бъде градивно /както казва Вальо/, на по-печеливша стратегия за спечелване на войната с нас самите!

Не, те са разбрали това, което им е било угодно! И изобщо не са Го чули. Как можеш да опишеш музика, когато при звученето и, ти си запушил ушите си? Страхът не е допуснал да бъде чуто каквото и да е, камо ли да бъде разбрано.

И аз така мисля, Вальо. И да допълня: Поради светлината разграничаваме тъмното място наречено сянка. Всяко тъмно място е част на тъмнината, която всъщност е обратното на светлината. Кое на кое е дете? Чрез светлината имаме познание над тъмнината. Колкото е по-силна светлината, толкова познанието е по-голямо. Но идва момент, когато светлината може да те заслепи с яркостта си.

Абе май не са го разбрали! Ти ако разбираш Бог - убиваш ли, биеш ли, прилагаш ли насилие?

За сянката приемам! В право си! Има я, когато нещо застане на пътя на светлината! А дете ли е тя на светлината, ако е дете то не е само нейно. Защото сама по себе си светлината не прави сянка, а е нужна и друг вид материя - по-плътна и по-тъмна, през която светлината не може да премине и да се получи сянка на това, което е пречка. Друг е въпросът, че заради светлината я виждаме - сянката.

Въпросът бе за езика на любовта. А не буквално за фарисеите. Кой знае къде са фарисеите и за какви се представят? Дяволът има много лица. И който е устоял е победил! Победата не е над другите, а най-вече над себе си!

Сянка има, когато липсва светлина. Първо е било тъмнина.