Синева

Аз знам, че Бог изпитва любов към всичко, защото всичкото е Той. Светът се е пръкнал от силната Любов. Бог създава Сам Себе Си. И постоянно Се пресъздава.

Може би, нали той също е Божие творение и върши роля от Смисъла?

Напротив и към сенките и към всичко и съществуващо и несъществуващо. Бог е и в периферията и в центъра едновременно.

Ти достигна ли Божията любов в пълнота? Питам отново. Трудно ли ти е да обичаш и едновременно с това да се стремиш да ставаш все по-добра? Не донасяш ли така радост на Онзи, който е във Всичко? Или ти е по лесно да оспорваш нещо неразбрано? То тя любовта е съществувала винаги в нас и около нас, но ти постоянно ли живееш в нея? И кое те спира? Преодоляването на пречките между теб и любовта не е ли края на пътя ти? Пък и къде е писано да спреш да обичаш? Но ако мислиш че пребиваваш в Божията любов постоянно - радвам се за теб! Щом това ти стига - добре! Щом сетивата ти са достатъчно притъпени за илюзията и си развила в себе си онези другите сетива, които ти позволяват да живееш във вечната и безпрекословна Божия Любов и то постоянно, да се намираш във вечното блаженство разкрито на младенците - о. к.

Съгласен.

И двамата родители искат най-доброто за детето си. И двамата го Обичат! Но разбират любовта различно, защото са различни хора и на различно ниво от пътя. Кое е грешно - това, че се учиш от живота ли? Според мен е грешно да оставаш равнодушен към уроците и да не искаш да промениш себе си към по-добро, а пък критериите за това ги има написани в Светите Писания. Има и такива хора, които пренебрегват критериите и не им се учи, тогава живота – страдания, радости и смъртта свършват това. Те изкупват грешката от равнодушието. Това твоя случай ли е Донче, твоето дете? Разбира се, че можеш да не отговориш.

Много точно! Интересно е също, как човек уж се опитва да не гледа у грешките на другия, но за съжаление погледа му е отправен доста често там. Някои страдат и от професионални изкривявания. А защо да не погледнеш грешката у другарчето до теб, нали ти е приятел, грешно ли е да се опиташ да му помогнеш? Красива е изявата на любовта и добротата! Че още не сме узрели, за да знаем как да помогнем безболезнено - това е факт и ние продължаваме да грешим в опитите си. Но това значи ли да подтиснем това наше желание за доброта и любов? Желанието за помощ не е грешно. Понякога е грешен начина по който се опитваш да направиш това. Какво пък, нали от грешките се учим!? Ние грешим, а грешките са градивни. И ако щете ги наричайте грешки или опитностти - все тя. Просто думи - средство за обличане на чувства и мисли. Приятен неделен ден, приятели!

слагаме критерии и делим хората на "отличници" и "двойкари" - Това е образно казано, скъпа Донке! Не го ли видя? А и без кретерии как ще разграничим Христос от Сатанаил? разделяме материалното от духовното - За съжаление такова разделение има. И ние сме зависими от двойствеността. Да не би да отричаш това? Опасности много. Нека вниманието бъде голямо! Поздрави!

Любовта Божия. А имаме ли я в пълнота? Ако продължаваме да грешим и не завършим пътя си, ще я получим ли, като най-голямата награда? Как ще осъзнаем това, истински, ако сме още грешни и продължаваме да грешим? Май има смисъл в това: Ако ти го разбираш като "спра да живея", то аз разбирам това като път към истинския живот, а не илюзионния. Много точно е, че трябва да спреш да живуркаш в илюзията, за да се събудиш в реалността. Какъв опит, а! Отличник в материалното често (не винаги) е двойкар в духовното. Защо си мислиш, че ви бъркам? Повече няма накъде да ви сбъркам - достатъчно сме сбъркани всички ние!

Да не се окаже, че сме изпуснали миговете отредени за поправяне и да се наложи да се върнем отново на същото, за да "повторим класа”? Хубаво е да не чакаме междучасието, за да разберем, че Бог ни обича и да побързаме да се изучим, за да можем щастливи да се приберем у дома, в Него. Но аз не ви съветвам да бързате към Вечната и Непреходна Любов! Щом се чувствате добре в преходната и нетрайната, която ни дава материалното?! Лично не се отказвам от материалната любов, ама съм се забързал към Отца, където ме очаква Неговата Блажена и Истинска Обич, към Вечно Влюбеният в мен. Защо да отлагам това? Иначе е хубаво за ума да се съгласи с това, което му е угодно. Нормално е. Нали той е част от преходното, от тленното? Кой иначе би защитил последното?

Грешката си е грешка независимо дали е призната или не. Твърдоглавието, което оправдава грешката или не я вижда като такава е свързана с времето и с живота. Със сигурност се разбира за грешките, когато спрем да бъдем твърдоглавие и смъртта също вариант за това. Дали да чакаме нейния урок или да се постараем още сега да разберем това? Десетте Божи заповеди показват кои грешки не бива да се допускат. В последствие Христос ни даде още една заповед и доста съвети за спазването на заповедите дадени чрез Моисей. Това според мен е напълно достатъчно за нас хората.

Аха. Ето тук вече си казвам - ахааа! Значи достигнахме до извода, че е възможно да се поучаваме и без да допускаме и правим грешки?! Вярно е. Ако си достатъчно способен и умееш да вникваш по-дълбоко - успяваш да грешиш по-малко.

Значи си убивала, така ли?

Винаги има оговор. Всеки сам трябва да го намери за себе си. Ето го този, с който аз се съгласих: Моят отговор за мен! Поздрави!

Всеки има свободата да приема другите както намери за добре. "Кой, каквато попара си надроби такава си я сърба" - Никой не изяжда попарата на другия. Така, че какво толкова сме се загрижили за другите? Сигурно се опитваме да бъдем добри и да помогнем, а? Може и да грешим - човешко е! Помиряването и възвръщането на равновесието, за което Вальо писа, са наистина необходими, защото иначе тежат и създават карма. А пък има затвори с по-лек и с по-тежък режим, а има и със строг режим. За най-грешните съществуват и единични килии, в който се пребивава до живот, без право на помилване.

Много точно, Вальо!

Вътрешното и външното усмихване, произлизащо от убеждението за съществуването на щастлив, многообразен и красив живот, т.е. на Бог. Любовта и вътрешното щастие проявено навън е същността на смисъла на живота, на Бог. Това е основата на всяка една религия или учение. Това е самият живот! Всяко едно упражнение трябва да бъде изградено върху тази основа. Правилните упражнения водят до енергийното хармонизиране, а от там и до Бог. Погледнете Паневритмията и учението на Христос, не са ли с тази същност и те? Християнските учения в християнската религия и исляма разчитат много на отварянето на сърдечната чакра и тъй като тя отговаря на теменната, логично е и теменната да се отвори, а от там и светия дух - Творящата енергия, Космическа, Прана поток, Ки, Чи, Ци - да проникне в нас и да изгради и синхронизира останалите енергийни центрове и финото тяло като цяло - да се новородим, второто пришествие, раждането на Христовия човек. ... Много може да се говори, но като за начало е важно да се почне от някъде и вътрешното щастие и усмивки са отличен метод за това.

Благодаря, valentinus! Това е една от любимите ми песнички! Носи усмивки, здраве и друг поглед на живота.

Аз например насочвам тази вътрешна усмивка към фините (енергийните) центрове на финото (енергийното) тяло в съчетание с безкрайната творяща и пречистваща Божествена енергия, носеща се като огромна космическа усмивка, даряваща спокойствие, любов, сигурност и здраве. Накрая се оказвам целият облят, от вътре и от вън, с тази енергия и аз съм се превърнал в едно усмихнато същество. В съчетание с осъзнато двойно дишане и последователна концентрация в енергийни центрове – чакрите, то тези се хармонизират и разтварят.

Не се притеснявай, не си сама. И аз така, все още не мога да се отърва от това да критикувам! Голяма слабост!

Има два пътя. Единият е пътят "по течението", т.е. живееш си живота и не предприемаш нищо, докато не се сблъскаш с уроците, който той ти предоставя в личен план. Другият път е хем да се "движиш по течението", хем да си помагаш в "движението напред с "гребане". Умът е много способен да се "измята като риба на сухо" в отказа да приеме каквото и да е. Умее и да задава много въпроси в опита да отхвърли или да се убеди в каквото и да е. Сега някоя "рибка на сухо" ще вземе да зададе и въпроса: - Как да сме сигурни, че се движим напред? - Е ми по съпротивлението, което животът ни оказва. Ако има съпротивление и ни е "на нагорно", значи нещо не е наред - нужен е размисъл. Съгласете се, че не може дълго да се гребе срещу течението и че много по-бързо се движиш, ако си помагаш в движението напред. Примери за грешки в света - много. Човек по-лесно се учи да не прави големите грешки - убийство, изнасилване, грабеж... , а истинският ученик живее с широко отворени очи за света и се поучва дори от малките грешки, който по-трудно се забелязват. Никъде не е казано, че ученикът на греши.

Аз виждам, това твое съзряване като вид подобрение, но не в смисъла, който ти го виждаш - така буквално. Разумният не го е страх да подобри себе си, защото знае, че не желае да редактира цялото и същността си, а да превърне несъвършеното в съвършено. Трябва да се обръща голямо внимание на СТРАХОВЕТЕ! От къде идват? Защо са там? Толкова ли са "страшни" всъщност страховете? Е и? Миналото - каквото било - било. Грешил съм. А кой не е? Който не е грешил, Той не е дошъл от този свят. От тук насетне, ще внимавам да не допускам грешки и ще се стремя да ставам все по-добър. "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка.”