Теодора Андреева

Музиката е енергия, дух, творчество, дискът е вещ. В къщи дискове всякакви задръстват етажерките, обаче най-голямо удоволствие напослеък ми доставя да пея аз самата, пък и като остане време, се хващам и за китарата.

Сигурно има и много други алтернативи, по-приятни и по-разумни. Зависи от нас.

Значи както и да я въртим, все стигаме до тоя момент - нашето спасение в края на краищата пак си зависи от нас самите. В тази връзка искам да попитам чели ли сте втората книга на Роберт Монро? Ето тук една интересна визия в девета глава "Многообещаващи перспективи": http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=560 Има един друг пасаж в глава Събирането, който говори за един много решаващ момент в близкото бъдеще, алюзия на очакваните промени в 2012 може би, става дума за наблюдатели от разни цивилизации събрани в публика около Земята. В този пасаж най-общо казано се намекваше, че нашето оцеляване зависи от самите нас. Независимо от всичко над всички тия четива, послания и предвиждания храня една безгранична вяра в мъдростта и любовта на нашия Отец, на който всички сме деца.

Напълно я разбирам. Моята е също на тази възраст и резонира по същия начин. Чувствува инстинктивно робския хомот. Все пак клони повече към избора, който аз самата направих едно време и който не бих направила сега - туризма - но от немай къде, просто ми се осланя за правилността на този избор. Присъединявам се към въпроса на Диана Илиева - играли ли са някаква роля и влияние родителите ти и близката окръжаваща среда в твоя избор и увереност?

Ха-ха, като бръмбар по гръб! И все пак не съм много сигурна дали можем да правим паралел между природни и човешки закони. Освен това така нареченото "правилно отношение към парите" не обяснява изключително неравностойното разпределение на парите по света. Според вас по-голямата част от Азия, Африка и Южна Америка нямат "правилно отношение" към парите? Или как ще обясните факта, че повече от 80% от общия капитал заплати отива в джобовете на само 10%. Знаете ли, че годишните заплати на директорите на големите фармацевтични фирми, национални авиокомпании или тези на най-големите швейцарски банки варират между 1-25 милиона долара? За петролната индустрия вече споменах. Тези, дето доведоха до фалит и дефицит в милиони долари швейцарската национална авиокомпания, се самоуволниха с по няколко милиона франка обезщетение, а десетки хора от обслужващия персонал се оказаха на улицата с някакво незначително обезщетение. Примери, колкото искаш. Докато петролните шейхове си облицоват баните в дворците с чисто злато, други умират на фронта за същия този петрол. От това по-неправилно отношение към парите здраве му кажи.

Намирам това решение много симпатично.

Вальо, от начина, по който си коригирал фразата във предпоследния цитат, трябва ли да се вади заключение, че ще има три групи, третата от които ще представлява "изпраните", "претопените", без памет за предишни животи? От някои четива оставах с впечатлението, че подобна съдба е предвидена само за най-ужасните престъпници.

Дадох го като пример, може да послужи и помогне на някого. В подобни противоречия се избистрят и приоритетите, нали?

И за да се върнем на темата, след като изяснихме и приехме, че не е лична нападка, става дума за следните уравнения, които ти задаваш: правилно отношение към парите = успехи неправилно отношение към парите = неуспехи Правилно ли разбрах този път? За някой като мен, който смята паричната система за раково образувание, е невъзможно да приеме тази схема. За това ми се стори като адресирано към събеседника, а не към темата на дискусията.

От това което четох за "възнесението", различих две тенденции: 1. Ще се възнесат само издигнатите, готовите, чистите и пр., останалите загиват (а безсмъртието на душата?) 2. Една част - издигнатите, готовите, чистите - ще се възнесат (разбирай ще преминат на по-високо ниво, ще се ъпгрейднат ) без да губят съзнание. Останалите няма да бъдат в съзнание по време на промяната (предпазна мярка за тях), след пробуждането известно време няма да си спомнят нищо, по-късно ще си възвърнат паметта, но след като бъдат вече ъпгрейднати. Аз лично си падам повече по втората версия. Защо става така с втората група? Ами да не тръгнат да материализират разни врели-некипели. Понеже на това ниво мисълта се материализира на секундата. От там правим връзката с идеята, че животът в материалното, превъплъщенията, служи за училище, тъй като в материалното мисълта се материализира много по-бавно. Май ще съм във втората група, а?

За силата на мисълта има още много да учим. Гледах го и много неща, които не разбирах дотогава, ми се изясниха. Според създателите на филма Тайната чувствата са много добър личен индикатор по отношение на това което мислиш и правиш. В случая на закона за привличането чувството, което съпътствува дадена мисъл е това, което привлича подобното (желаното) а не толкова самата мисъл.

Какво ще кажете за това, как да кажа, построение: "Следете за мислите си, защото стават ваши думи, следете за думите си, защото те стават ваши действия, следете за действията си, защото те стават ваши навици, следете за навиците си, защото те формират вашата същност (характер, личност), следете същността си, защото тя става ваша съдба. Следователно вашата съдба зависи от вашите мисли." Несръчен превод от френски, автор неизвестен (поне за мен).

Впрочем сега се сещам, едно време в приятелски кръг точно това се правеше. По Живково време стоките и услугите не бяха на ниво, така че системата "направи си сам" и съответно "помогни на ближния си" беше много популярна. Всеки помагаше на приятели и близки според уменията си.

Това ме подсеща за супервулкана в Йелоустоун парк http://volcanoes.usgs.gov/yvo/ А с хората какво ще стане според Едгар Кейси? И според вас? Разни контактьори казват, че ни се организира "възнесение". Да ви кажа честно, сред всички тия предсказания да се чуди човек на какво да вярва. Впрочем силно съм склонна да вярвам, че (вяра)х(критична маса индивиди) = бъдеще, така че да внимаваме в какво вярваме.

Много, много интересно ... децентрализиране, самодостатъчност, организация на общинско ниво ... не ми изглежда много трудно или невъзможно. В Западна Европа драконът на глобализацията и едрата индустрия поглъща малки и средни предприятийца с огромен апетит всеки ден, да не говорим за местните фермери. Съпротивата не закъснява да се организира. Впрочем бартера, за който Добромир отвори тема, не е ли същото? Ако не, то е съвсем подобно. Вместо да се използува местна парична единица, влиза в действие размяната на стоки, услуги и информация, организирана на ниво селище или община.

Тази тема ме подсеща за един документален филм, гледан преди 10ина година по една френска програма. Ставаше дума за хора, активни професионално и същевременно избрали монашеското поприще. Ще рече, които са се обрекли на Бога, дали обет, не се женят, изпълняват всички изисквания за монашески живот, но без да влизат в манастир и да носят монашески дрехи, живеят и работят в града, нещо като цивилни монаси. Един от тях беше полицай в Париж. Журналистката го попита дали християнските му принципи не влизат в противоречие с естеството на работата му. Той й отговори в смисъл, че именно християнските принципи най-необходимите в изпълненото с напрежение, престъпление и агресия ежедневие на полицая. Той самият виждаше прилагането в практиката на християнските идеи много по на място и много по-полезни в професионалната си дейност, отколкото между стените на манастира. Запомнила съм го до сега, погледът му излъчваше доброта и разбиране. Разказвам ви го, не за да защитя или противостоя на нечие мнение, а защото ми хрумна, докато четях изказаното дотук, като интересен и показателен пример от живота.

Интересно откъде реши, че имам неуспехи? Ако говорим по принцип, не е твърде коректно да контра-аргументираме, прекарвайки връзка между мнението на събеседника по дадената тема и някакви въображаеми и предполагаеми негови "недостатъци". Т.е. когато започнеш да целиш лично събеседника, а аргументацията по темата започва да ти убягва, казано по-просто, това не е никаква принципност.

Не виждам къде намираш връзката между способността на избор на професия и отношението към парите. Да не ме мислиш за някой клошар с лаптоп на коленете седнал под някой мост на Сена? Знаеш ли, има форми на живот и в извън професионалното пространство. Парите са създадени за удобство на търговците най-вече. Това е несъмнено, само че процесът е малко мудничък (хайде, няма да се заяждам и да кажа "за някои")

Ти ме впечатляваш! Подобни теми вместо приказки за лека нощ ли са ти чели?

Бих искала да е действително така за всички, но за голямото мнозинство не им се удава да служат едновременно на Бога и на Мамона. Впрочем искрено се забавлявам от усилията на някои съфорумци да примирят сарафската и паразитна същност на парите с духовните работи, чак и цял форум "Богатство" има. Духовното и материалното са като оцета и олиото, както и да се трудим, не се смесват. Петролната индустрия реализирала над 450 милиарда долара печалба миналата година, браво на тях, личи си че работят с много любов. Правилно отношение към парите? Не разбирам. Паричната система за мене винаги е била едно изкуствено и анормално явление.

От дълго време си задавах въпроса защо самоубийството не се толерира от повечето религиозни и духовни течения. Намирах за несправедливо някой, който е бил достатъчно нещастен и отчаян за да посегне на живота си, да бъде заклеймяван и след смъртта си. Смятах, че човек трябва да има свободата да си отиде по своя воля. Не намирах обяснение, който да ме задоволи, даже съвсем не намирах обяснение, а само заклеймяване, докато не попаднах на сайта на Йосиф "Философия на ежедневието". Вчера търсих точния текст, за да го пейстна тук, но не го намерих, нямах време. Предавам го със свои думи - според него проблемът в самоубийството не е от гледна точка на грях, а от гледна точка на карма. Значи, това през което трябва да преминеш в животите си, така или иначе ще го преминеш. Самоубийството е едно малко забавяне на процеса и не ти решава проблема. Обяснено съвсем кротко и смислено.

Лукавият Е слуга на Бога, той му е "черноработника" за "мръсната" работа, така ми се струва. Слагам тия думи в кавички, разбира се. Да сравним божиите закони, или божията истина, или любовта към Бога с един път. Тъй като сме дарени с правото на избор, някои си държат здраво този път, а някои се спъват, или губят, или търсят по-преки пътечки и се срутват в дерето. Значи, като се спънеш и паднеш, боли, нали, значи си се отклонил от правия път, затова боли. Ето, това е Злото - да покаже, че волно или неволно си изпуснал правия път. Както когато си разсеян например и се порежеш. Ако вървиш по правия път, ако си силен духом, ти си в хармония с божиите закони, Лукавият няма нищо против, даже се радва с тебе и не ти пречи. Нооо, не дай Боже те усети че шикалкавиш даже в мислите си! Получава се дисхармония, ставаш негов клиент! Злото идва да ти покаже, че някъде бъркаш, да си изправиш грешката, както болката сигнализира болестта в тялото, злото не идва без причина, ей така, само да вреди, то е нарушена хармония. Ето това разбрах една вечер, както си четях книжка, почивайки си. Това си е лично мое усещане и разбиране, което ми донесе окончателен покой в отношението ми към Злото.

Всичко, което се каза дотук в темата, е много интересно и разнообразно. Някой беше пуснал постинг, че много важен показател за предназначението в живота е това което си обичал най-много да правиш като дете или юноша. Това ме впечатли и ме накара да се размисля. Сетих се че като малка между 5-15 години, обичах да чета с часове. Като влизах в библиотека, ме обземаше особена тръпка на радостна възбуда, каквато никога никъде не съм изпитвала. По-късно, към 15-16-17 год. когато научих някой и друг чужд език, което ми се удаваше леко, естествено и без усилие, открих че превеждането и ровенето в речници, търсенето на точната дума ми доставя неизмеримо удоволствие и радост. Като съпътствуващи хобита имах рисуването и пеенето, но на по-заден план. За съжаление по-късно нямах възможност да следвам тази следа. Напоследък, в последните 3-4 години, започна да ми се случва да превеждам както устно така и писмено, и о, чудо! чистата радост и удовлетворение се завърнаха, със същата свежест и сила, както в първите години! Невероятно усещане за подмладяване! Наистина! Ах, като си помисля, ако не бяхме толкова зависими от парите, ако въобще ги нямаше, ако хората можеха да работят каквото им е по душа - Земята щеше да е рай! На 18годишна възраст ми беше много трудно да приема за нормално, че ето сега трябва да избера една професия, която ще работя цял живот. Идеята определено ме отблъскваше. Като че ли трябваше да влизам в затвор. По онова време все още нямаше безработица и хората рядко сменяха професии и работни места. Друго което ме е теглило и интересувало през целият ми живот, та досега, това са едновремешните занаяти, умения и знания, още преди машините да дойдат на власт. Поставях си въпроса, нужен ли ми е на мене действително този продукт, и ако да, бих ли могла да си го направя сама. Живо се интересувах от най-различни занаяти, шиене, плетене, бродиране, тъкане, правене на зимнина, от неща като как се прави сирене, или домашен сапун, с какво може да се замести крема за лице от магазина, какви растения са използували за боядисване на тъканите, земеделие, строителство, т.е. всичко , което ни е необходимо в ежедневния живот. Като че ли събирах една база данни "оцеляване", която ме прави независима от каквато и да било мрежа или система, която да ползувам, ако магазините изчезнеха внезапно например. Струва ми се, че в един човек има много и най-различни заложби и творческа енергия, ние всички сме леонардовски човеци, и е жалко ако животът ни се сведе само до една дейност, каквато е професията.

Вярно е, за съжаление. Тези "бизнесмени" обаче по същността си нямат нищо общо с Анастасия. Впрочем нямам впечатление за кой знае какъв развъртян бизнес. Е, книжките струват пари, то се знае. Печатат се, превеждат се, разпространяват се. Продават се също кедрови продукти като ядки, кедрово масло, брашно, семена, фиданки, амулети ... все дреболии, произвеждани от сибирски кооперативи, носят им поминък на хората. А по-важното все пак са идеите, нали, не е толкова важно дали ще се мажеш непременно с кедрово масло или ще ядеш кедрови ядки.