Теодора Андреева

http://book.anastasia.ru/sotvor/index.php?page=18

Без майтап ...

Във възторг съм от всичко, което прочетох в неговия сайт!

Философия на ежедневието - смисълът на живота

Забележката е вярна. Аз също силно вярвам в тази тенденция. ... ААУМММММММ .....

Зашеметяваща логика! Дискусията се изражда в лични нападки, което говори само по себе си за етиката на някои участвуващи. С неимоверни усилия запазвам самочувствието си и самооценката си след подобна нападка Все пак, опитвайки се да запазя някакъв що-годе пристоен тон в дадената тема, въпреки че става вече уморително и безинтересно, ще напомня на Васил, че никъде не съм поставяла под съмнение ползата от различните духовни школи, които са ми допринесли лично на мен неимоверно много в изграждането на моя собствен мироглед.

Споко, само след пет годинки ще имаме доказателствата за или против.

Тор и прах сме на тази земя. Душата ни е безсмъртна и истинският живот й принадлежи.

За хората, които по една или друга причина нямат възможност и време да мислят със собствените си глави, разбира се, е нужно да им се даде някаква система и учение, насоки. И това е до време. Анастасия ни подсеща, че е време вече да почнем да използуваме повече от интелекта си и духовните си качества, отколкото да следваме учения и доктрини. Като второ, родовите имения не са живот в комуна, мисля че го обясних малко по-горе. Всяко семейство или човек живее и се прехранва на собствената си земя по един природосъобразен начин и е лично отговорен за своите нужди и разходи. Няма значение дали родовото ти имение се намира в родово селище или на нивата от баба и дядо покрай родното селце, дали в околността си единствения, който си чел Анастасия, или си обграден със съмишленици. Ако беше прочел книжките, щеше да си наясно по въпроса. Повече от очевидно тук не става дума за механическо изпълняване на някакви действия като копане, предене или тъкане. В процеса на работа участвуват още духът и сърцето. Това което "буумва" най-вече в Западна Европа е обезземляването на местните фермери и все по-голямата зависимост на хранителната индустрия от найлоновите плантации в Испания, Бразилия и др. В супермаркетите био-продуктите имат едно срамежливо местенце. Посягам към едно шишенце сироп от бъз "био" - гледам в съставките на етикета ... "Е"не знам какъв си номер ... анти-окислител Иначе заповядайте, чесън от Китай, ябълки от Нова Зеландия, бял фасул от Аржентина - ами че това не са някакви екзотични продукти, защо ги внасят от толкова далече, след като виреят в Европа. Отговорът е ясен - по икономически причини. И по дяволите замърсяването на околната среда от трансатлантическия транспорт.

Между искаме или не, правим или не и между всички тия опростенчески черно-бели постулати съществуват хиляди положения и комбинации. Много се забавлявах в тази връзка, като четях третото послание отправено на Николай Рьорих от наши извънземни и високоиздигнати интелектуално братовчеди. Ще ти обясня бавно и търпеливо. Ако живота зависеше "от искам" или "не искам", още преди три години да се бях "заселила" в родово имение. Засега съм още в града, и даже не в България. Тъй като все още съм в града, ползувам наред с всички електричество и Интернет. За съжаление средствата и семейното ми положение не ми позволяват да тръгна да обикалям света и да проповядвам идеите на Анастасия, както любезно ме съветват тук. Не бих го направила и по друга причина - смятам, че всеки сам има необходимите заложби в себе си за спасението си. Ако се случи така, че да не ги намери, толкова по-зле, значи така е трябвало. Но да не се отплесвам. Та, докато съм още в града, ползувам Интернет, защото по този начин пътувам виртуално по целия свят. Вярвам, че един ден няма да имаме нужда от Интернет и мръсен и шумен транспорт, за да го правим, защото имаме заложена в нас една по-висша божия "технология". Даже започвам да вярвам, че всички тия тежкоподвижни машини, които днес ползуваме, ни служат като упражнение и нагледна представа какво бихме могли да правим утре без тях. Знам ли? Разбира се, след заселването ми в моето имение ще имам много по-интересни и чудесни занимания, отколкото да тракам на клавишите, това е сигурно.

http://money.ibox.bg/news/id_1510103299

Хе-хе-хе!

Пенсил открай време натяква на анастасийците, че не били организирани. Тука е мястото да подчертая, че родовото имение е семеен начин на живот, а не в комуна, както някои се бъркат. Разбира се, има взаимопомощ и общо решаване на общи въпроси, има и една обща харта, която трябва да се спазва от всички, и която касае най-вече запазването на екологичната чистота в селището. Но всеки е лично отговорен за това как да придобие земя, с какъв ритъм да започне работите по засаждане и строеж, веднага ли има възможност да се засели, или ще продължи да работи още известно време в града, всеки сам си подсигурява нужните средства за организиране и подготвяне на заселването.

За какъв прогрес говориш? Прогресът на човека или този на световния капитал? Да, само че каруцата, като се счупи, дървото ще си изгние кротко в земята, а синтетичната стока - не.

Ако това е бил единственият начин да прозрем някои истини, тогава е имало нужда.

Като първо, не е вярно. Като второ, всеки е свободен да сътрудничи с когото желае, и е нормално в едно сътрудничество да се споделят и общи идеи. Аз например не виждам как мога да си сътруднича с някой, който строи някаква химическа фабрика, пушещо и бумтящо съоръжение в съседство или пък индустриална свинеферма.

Как са живели хората хиляди години? От колко време живеем в градски условия и ползуваме масово разните му машинарии? Само от 50ина години. Какъв е резултатът?

Трудно е да се разговаря на тази тема с хора, които не са чели книгите. Ако сте ги чели и разбрали, ще знаете че Анастасия не дава рецепти и доктрини, а примери и модели, различни мислоформи. тези примерни модели са базирани върху истината, че човекът не може да вирее в друга, освен естествената си среда - в природата. Ние не сме машини, в които искат да ни превърнат, ние сме живи организми, анимирани от Божия дух. Ние сме част от Вселената, част от природата на тази Земя, както всяка една мушица или цвете. Всичко създадено около нас, растенията, животните, скалите, реките - Бог го е създал за да ни храни, служи и засланя. Още от самото Сътворение сме имали всичко за да бъдем щастливи и в добро здраве. Ако живеем според природните и Божии закони, ще живеем щастливи, в добро здраве и ще се развиваме духовно. Ако не - резултатите са вече налице. Като разговаря с Бог, Анастасия го пита "чия е вината, че хората не са разбрали и приели още Божието слово - тяхна ли, или на тези, които са им проповядвали?" И наистина, колко още Исуса трябва, колко евангелия, колко светци, за да почуствуваме Божията промисъл и любов? Защо хората продължават да грешат и да си пакостят? Значи не е проповедта, не е напътствието, не са заплахите със Страшен съд и адски пламъци пътят към Бога. Всички проповеди и учения, даже и примера на светите хора останаха само думи, без да се прилагат в практиката, в живота. На практика се ширят войни, разрушение, грехове. Десетте божии заповеди не се спазват, а се престъпват всеки ден. "Системата е, че няма система" - това е една проста и кристално ясна истина. Няма никъде готов план или предназначение, или учение с точни правила за следване. НИЕ сме тези, които творим бъдещето във всеки настоящ момент чрез мисълта си, чрез чувствата си, чрез действията си, чрез ежемоментните избори, които правим всяка минута, всеки ден в живота си, във всяка една ежедневна дреболия. Всеки човек носи в себе си частица от Бога, ние сме негови деца и съ-творци, ние сме пъзелите, които след като се подредят, ще оформят някаква истина, някакъв отговор. Нашето бъдеще го творим с нашите избори във всекидневния живот. Формули няма. И това е най-голямото величие на Божията промисъл.

Останах с впечатление, че ти е трудно да приемеш подобен начин на живот, така че няма да настоявам. Нещата са мноооого прости и чудесни, само ако си направиш труда да мислиш със собствената си глава, а не това което са ти "набили"преподавателите. Опитай, не е сложно. Системата, която се стреми да ни държи в подчинение ги прави да са "сложни". Именно. В учебните заведения те обучават на дадена професия, за да служиш на Системата - така е от обикновения стругар, та до висшия управленчески кадър. Познанието е нещо огромно, вече ако си стигнала до етапа това е един забележителен напредък. От там нататък започваш да търсиш истинското знание. Аз не съм спец в будизма. Напоследък чета пътеписите на Alexandra David-Néel, първата жена и европеец, допусната до Лхаса, изучавала години наред будизма в Тибет между 1914 и 1945 год., провъзгласена тя самата за лама. От нея разбрах, че будисткото учение може да се изрази в една единствена фраза, давам почти буквален цитат - "всичко, от което имаме нужда, го носим в себе си." Интересно какво ще отговорят преподавателите ти на това.

Е, на самотни старини никой не би завидял. Те се оплакват най-много от това, че са сами, а не от липсата на ток, то е очевидно. Едва ли ще станат по-щастливи, ако им прокарат ток, а децата им да продължават да не идват. А последното, на което анастасийците, пък и много други разумни хора биха завидели е живот в мръсен и шумен град с всички "удобства". Там накъдето едни още безмислено юркат, други се връщат.

От това което съм наблюдавала, че наред със старостта, болестите или беднотата, най-много мъчи старите хора самотията, чувството за ненужност, липсата на любов. В продължение на хиляди години и до скоро (горе-долу до 2та световна война) най-разпространеният модел семейство е бил "три поколения под един покрив". Имало е взаимна грижа, взаимопомощ, приемственост, предаване на знания и опит между внуци, деца и родители. Децата са се грижели за старите си родители, а те са им помагали да отглеждат техните деца. А днес, какво се получава. На родителите животът минава да работят, за да изхранят децата си, а като остареят, децата им нямат време, нито възможност да се погрижат за тях, а в много случаи са далече в чужбина. За какво са се блъскали цял живот тогава? Това лято една жена в селото на майка ми ми каза, уж да се похвали, че децата й били в Австралия, но думите й бяха пълни със сдържана мъка и отчаяние. Далече е Австралия, я съберат пари за път да дойдат, я не. Даже и в богатите страни, където материалните условия са много добри и с квалифициран персонал, наричат старческите домове "умиралници". Разкъсани са днес семейните връзки, връзките между поколенията в едно семейство. Малките пиленца ги хвърляме рано-рано в общата птицеферма, старите - в "умиралника", а ние работим ли, работим ... за кого ли, защо ли? Може би е необходимо за да дойде новия живот, да скъсаме приемствеността със старото? Знам ли?

Охо , това си е една съвсем отделна неизчерпаема и интересна тема.

Подемам думите ти и изчиствам - реално и подвластно е единствено настоящето.

Струва ми се, че разбирам какво иска да каже Мона. Дълго време в миналото делях нещата на добро и зло. Доброто добре, ама със злото(или тъмните сили, или демоните, както щете го наричайте) нещо не се разбирахме, не го проумявах, отричах го, отхвърлях го, заклеймявах го. И ... една вечер, както си лежах по корем и си четях книжка, изведнъж ... паф! ... просветление! Беше голям купон! Вътрешен, искам да кажа. Много бях доволна, че най-после получих отговор и обяснение. И да ви кажа ли? Усещах как "тъмната" сила приятелски се усмихваше и ми казваше "Разбра ли сега? И умната вече."

Едно възможно обяснение извън контекста 2012 е, че днес сме много повече натоварени с промени, събития, контакти, информация, картини, шум ... като пример, преди 20 години кой имаше телефон в къщи, кой нямаше, едно радио с 2-3 програми и още толкова по телевизията, работното място и местоживеенето бяха относително стабилни, нямаше интернети, форуми, блогове, мобилфони, по-малко се пътуваше - може би затова и сме имали повече време.