Zlatince

Здравейте! Аз съм на 24 години и съм от Пловдив. От 2 години страдам от ПР, като имам постоянен страх от болести и внезапна смърт. Наскоро преживях аборт и първите 3 дни ми беше добре, даже се чувствах все едно камък ми падна от сърцето. Казвах си че така е било най добре за мен, защото приятеля ми не го искаше, той беше твърдо убеден, че това ще е грешка и заяви, че ще ме изостави, ако го родя. Буквално бях принудена, като две седмици имах постоянен страх, че след аборта ще полудея и ще искам да се самоубия. Все пак първите дни след аборта се чувствах добре, казвах си че това е за добро... Но миналата неделя както си стоях на терасата си викам "Ми ся ако скоча" (и друг път съм си го мислила, но е било за 1 ден примерно и като знаех че нямам смелостта да го направя се успокоявах), но и този път това си го казах че нямам такава смелост, НО ми изникна в съзнанието за нагълтването с хапчета което е по-възможно да извърша. От тогава, вече цяла седмица аз не знам на кой свят се намирам и съм в конфликт със себе си-чудя се искам ли или не искам да го направя...всеки път като си кажа че го искам и ми става едно ужасно на сърцето и горчивина в гърлото и много ама много ме е страх да не го направя. Не знам от къде дойдоха тези мисли, дали от огромния стрес, който преживях покрай аборта или от това че още обичам онзи който буквално ме принуди да направя аборт и имам някакви мисли че още искам да сме заедно, което дълбоко в себе си не вярвам че ще се получи. Или пък защото се чувствам прекалено отхвърлена и самотна в момента(това ми е втората несполучлива връзка, като първата беше 8 години с постоянен тормоз). Но знам че не е заради аборта защото аз не съжалявам за него, защото знам че не исках да гледам дете сама. Не знам в каква дупка съм изпаднала но изпитвам огромен страх от самоубийството ми....и страх че съм безсилна.. .Само да кажа че със всеки изминал ден ми се променят мислите- 1 ден си мисля че ще се срина емоционално, другия ден си мисля че трябва да продължа напред, но тези мисли не престават да се появяват в съзнанието ми. Даже днес пак като ме връхлетяха и отидох да се уверя че има някой вкъщи, за да ме спре, ако направя нещо. Просто няма отърване от тях. Аз реално имам цели в живота, имам какво да постигам, но някак си тези несполучливи травмиращи връзки и това минало ми пречи да живея и мисля напред. Тези мисли ми пречат и да изпитам болка, защото вместо нея аз имам страх от самата себе си. Почнах да пия хомеопатия, защото ми препоръчаха в такова състояние, но не виждам кой знае какъв резултат.Общо взето съм в депресия, нищо не ми се прави, нищо не ме радва и точно от това ме е страх-ЧЕ ЩЕ СЕ ОТКАЖА ДА ЖИВЕЯ. Страх ме е и че ако преживея още едно такова нещо, ще се срина. Искам да намеря добър психотерапевт в Пловдив, но не знам към кого да се насоча, някой който наистина да ми помогне, защото явно сама няма да се справя. Аз бях тръгнала на психотерапия при една жена, но тя само през уикенда работи в Пловдив и почти винаги е заета и няма часове. Аз реално търся помощ, искам да се оправя, но просто в момента ми е така трудно, че не виждам изход от това състояние. Основния ми въпрос е:Какъв е шанса, в това състояние което съм, да се самоубия и как бихте описали състоянието ми в момента?Може ли човек, когото толкова го е било страх от смъртта и вярвам че все още ме е страх, да се самоубие...? И също така, ако може да ми препоръчате добър психотерапевт в Пловдив. Ако може да ми помогнете и да дадете мнение и някакъв съвет, ще съм ВИ много благодарна.

Здравейте! Аз съм на 24 години и съм от Пловдив. От 2 години страдам от ПР, като имам постоянен страх от болести и внезапна смърт. Наскоро преживях аборт и първите 3 дни ми беше добре, даже се чувствах все едно камък ми падна от сърцето. Казвах си че така е било най добре за мен, защото приятеля ми не го искаше, той беше твърдо убеден, че това ще е грешка и заяви, че ще ме изостави, ако го родя. Буквално бях принудена, като две седмици имах постоянен страх, че след аборта ще полудея и ще искам да се самоубия. Все пак първите дни след аборта се чувствах добре, казвах си че това е за добро... Но миналата неделя както си стоях на терасата си викам "Ми ся ако скоча" (и друг път съм си го мислила, но е било за 1 ден примерно и като знаех че нямам смелостта да го направя се успокоявах), но и този път това си го казах че нямам такава смелост, НО ми изникна в съзнанието за нагълтването с хапчета което е по-възможно да извърша. От тогава, вече цяла седмица аз не знам на кой свят се намирам и съм в конфликт със себе си-чудя се искам ли или не искам да го направя...всеки път като си кажа че го искам и ми става едно ужасно на сърцето и горчивина в гърлото и много ама много ме е страх да не го направя. Не знам от къде дойдоха тези мисли, дали от огромния стрес, който преживях покрай аборта или от това че още обичам онзи който буквално ме принуди да направя аборт и имам някакви мисли че още искам да сме заедно, което дълбоко в себе си не вярвам че ще се получи. Или пък защото се чувствам прекалено отхвърлена и самотна в момента(това ми е втората несполучлива връзка, като първата беше 8 години с постоянен тормоз). Но знам че не е заради аборта защото аз не съжалявам за него, защото знам че не исках да гледам дете сама. Не знам в каква дупка съм изпаднала но изпитвам огромен страх от самоубийството ми....и страх че съм безсилна.. .Само да кажа че със всеки изминал ден ми се променят мислите- 1 ден си мисля че ще се срина емоционално, другия ден си мисля че трябва да продължа напред, но тези мисли не престават да се появяват в съзнанието ми. Даже днес пак като ме връхлетяха и отидох да се уверя че има някой вкъщи, за да ме спре, ако направя нещо. Просто няма отърване от тях. Аз реално имам цели в живота, имам какво да постигам, но някак си тези несполучливи травмиращи връзки и това минало ми пречи да живея и мисля напред. Тези мисли ми пречат и да изпитам болка, защото вместо нея аз имам страх от самата себе си. Почнах да пия хомеопатия, защото ми препоръчаха в такова състояние, но не виждам кой знае какъв резултат.Общо взето съм в депресия, нищо не ми се прави, нищо не ме радва и точно от това ме е страх-ЧЕ ЩЕ СЕ ОТКАЖА ДА ЖИВЕЯ. Страх ме е и че ако преживея още едно такова нещо, ще се срина. Искам да намеря добър психотерапевт в Пловдив, но не знам към кого да се насоча, някой който наистина да ми помогне, защото явно сама няма да се справя. Аз бях тръгнала на психотерапия при една жена, но тя само през уикенда работи в Пловдив и почти винаги е заета и няма часове. Аз реално търся помощ, искам да се оправя, но просто в момента ми е така трудно, че не виждам изход от това състояние. Ако може да ми помогнете и да дадете мнение и някакъв съвет, ще съм ВИ много благодарна.