Jump to content
Порталът към съзнателен живот

novanova

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    16

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

 Съдържание Тип 

Всичко добавено от novanova

  1. novanova
    Здравейте, не съм писала скоро. Оказа се, че моята диагноза е БАР. Сега съм на лекарства има лека промяна. Пия оланзепин и анафранил. Още съм в депресивна фаза. При мен манията се състоеше в агресия към близките и прескачашти мисли. Най големия проблем е мисленето ми. Настроенията ми се сменяха в рамките на един ден. Чудя се дали тези лекарства са най доброто за мен. Промяната е минимална вече трети месец ги пия.
  2. novanova
    Да се включа и аз, като човек с опит в тези състояния. Последния път преди около три месеца имах такава дереализация. Знаеш ли какво направих, на терасата имам една дървена пейка направих я цялата в декупаж-облепена със плат. Правих я като насън. Сега като я гледам много е хубава. При мен хобитата много помагат. Занимавай се с нещо, даже и насила да е.
  3. novanova

    Здравейте. Пиша Ви за да попитам дали мога да започна терапия при Вас. Знаете за моя случай. Писала съм Ви и преди. Ще опиша по подробно какво ми се е случило до момента. Аз съм от с. Сатовча в Родопите. Като дете съм била доста затворена и срамежлива. На 18г. отидох да уча химия в СУ София. На 21г. се омъжих. На 22г. се роди дъщеря ми. След това се приместихме в гр. Бургас, защото съпруга ми е от село близо до града. И от 2003 г започнаха натрапливите мисли. Първо, че дъщеря ми ще умре. После, че аз ще я нараня. Много беше мъчително. Не съм търсила помощ от терапевт-отчитам го като грешка. Най-мъчителното е , че от тогава сякаш няма любов в мен. Постепенно свикнах да живея с това. 2008г. се роди сина ми. Към него мисля, че имам най голяма вина. Не съм му дала истинска любов.Грижила съм се много, но страдам от това. Виждам си грешките до момента. И така да преди една година някъде. Със съпруга ми започнахме да се отчуждаваме. И преди коледа той изпадна в криза, която според него е била от това, че не е могло да се продължава повече така. Аз цяла година бях много нервна имахме разногласия. Той се отдръпна тотално от мен. И  аз хоп в депресия. И не мога да си избия мисълта, че трябва да се разделим.  В началото много се страхувах. Опита ми с психотерапията е съвсем малък. Пробвах с Елена Шахънска зимата по-скайп. Аз тогава бях най зле.  И след това по няколко сесии с терапевти в Бургас. Като най- дълго 5 сесии. Но ефект нямам. Никой не ми е казал конкретно  и  откровенно какво да очаквам. Или някакви обяснения и насоки.Прировила съм интернет за отзиви и от познати също ,но нямаме терапевти в града. От  3 месеца съм и на хомеопатия. Лекарства не съм взимала до сега. Не знам как съм с мотивацията. Много искам да погледна честно и открито на себе си. Знам, че ще е трудно. Мислите ми са много мрачни и едно гласче ми казва няма да се справиш. Но аз искам. Писала Ви бях и преди. Ако искате да работим съм готова. Съпруга ми е против терапия Той смята, че ако се отпусна всичко ще е наред. Но аз искам да погледна в себе си, дължа си го и на децата също. Благодаря. Чакам отговор.

    1. Диляна Колева

      Диляна Колева

      Здравейте, в събота 2 юли от 11.00 часа представям безплатен семинар на тема "Да възпиташ син, да възпиташ дъщеря. Как да поставяме граници, а не наказания" в г. Бургас. Заповядайте на семинара, ще се запознаем, ще поговорим и ще преценим как да процедираме. Темата е интересна и има какво да ви заинтригува и да ви бъде полезно. 

      Адресът е  гр.Бургас, Централният офис на сдружение "Младежки глас" - ул.Фердинандова 2А, ет.2  , ако не се ориентирате обадете ми се на тел. 0878510963

      До скоро!

      Поздрави Диляна

    2. novanova

      novanova

      Добре, ще дойда. Благодаря

  4. novanova
    Ох, май сте прав д-р Първанов. И си мисля, че по-лесно ми е да си го обясня като натрапливост, защото ме е страх.
  5. novanova
    Благодаря за отговорите. Че искам 100% сигурност е вярно. И Всяка мисъл, която има повторение и създава напрежение е натраплива също. Така се опитвам да ги разпознавам. Опитвам се да се оставям по течението и да следвам това което ми е приятно, като усещане. Благодаря Ви още веднъж.
  6. novanova
    Може ли да ми дадете отговор, как да разбера кои мисли са натрапливи? В моя случай от половин година в главата ми е мисълта, че искам да се разделя със съпруга ми. Голяма главоблъсканица пада. Един ден искам, на другия не. Мъча се да ги махам, а не мога. Безразлична съм към него от което заключвам , че не го обичам. В момента отношенията в семейството хич не са добри. Пробвах терапия при двама психолози. Тези мисли въобще не ги обсъждаме. Аз незнам дали са натрапливи, приемам ги за истина.
  7. novanova
    Спорта е най доброто поне за мен до сега.Пробвай да тичаш един час, ще видиш как ти се прояснява главата. А относно терапията, поне при мен нищо не изискват, това е проблема. Все едно сама съм си терапевт.
  8. novanova
    Благодаря.
  9. novanova
    Да наистина работи. Благодаря за подкрепата.
  10. novanova
    И аз така си мисля, аз съм имала и преди две по страшни кризи. И сама по -добре съм се оправяла, начина ми беше спорт и действие. Което включва много излизане сред хора, работа и ангажиране мозъка с нещо странично. Така постепенно бях овладяла натрапливостите. Сега пак се отключи при стресова ситуация криза в семейните отношения. Като търся причината в миналото повече се обърках. Аз нещата които ми пречат ги виждам. Постоянен контрол над себе си и близките ми, търся одобрение за всичко, лесно се обиждам, несигурна съм. Бях спряла всички контакти и съм се съсредоточила в себе си. Така не ставам по-добре. От вчера почнах спорт, ще тичам всяка сутрин, работата ми също е за смяна, почвам да търся нова. А самите натрапливи мисли въобще не ги обсъждаме, аз незнам кои са реални и кои натрапливи. Сега ги оставям да минават, треножноста ми в момента не е много силна. Дано съм на прав път.
  11. novanova
    Нещо не ми се вижда отговора. Анализираме моя характер, живота ми до сега, детството ми. Говорим си, на практика нищо невърша.
  12. novanova
    Здравейте, писала съм няколко пъти във форума. С натрапливи мисли съм от доста години. Почнах терапия. До сега само си говорим с психоложката. Не съм получила никакви задачи за домашно. Само анализираме. Не знам дали не си губя времето, аз чертите от характера които ми куцат ги виждам. Като чета си мисля, че повече работа трябва да върша след самите сесии. А аз нищо не правя, казва ми само да се наблюдавам. Това ли е начина за справяне?
  13. novanova
    Да осъзнаването е много важно. Сега следва път към себе си. Аз от известно време започнах да наблюдавам усещанията в тялото си. Кое ме кара да имам стягане в стомаха, кое ме отпуска. Започнах да ходя на йога и да медитирам. И това което сте писали, д-р Първанов за казването на това което мислим е много важно. Трудно е, като до сега съм се съобразявала с това което ще кажа, да не обиди хората. На мен ми е любопитно какво ще се получи. Малко ме е страх, но има и едно усещане за нещо ново и различно. И никога не е късно за промяна.И аз имам спомен за онова безгрижно усещане за радост и това ме е крепяло в най трудните моменти. Да го усети човек си заслужава да върви по трудния път.
  14. novanova
    И аз минавам през, твоите стъпки. Моето положение е подобно. Е ние правим секс, но нещата са подобни. Уж съм подкрепяна от съпруга си, но между нас има много напрежение. Състоянията ми са подобни на твоите. Много години се боря с тях. Сега почнах терапия. Много неща ми се изясняват. Работата е трудна мисленето ни е заложено много отдавна. И доста работа ни чака. И аз имам вини, към децата си. Повторила съм модела на родителите си. От неуверени деца сме станали неуверени жени. ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХ, както и на себе си.
  15. novanova
    Благодаря. Ще я потърся.
  16. novanova
    Здравейте, на 40 години съм. Моята история е следната. На 24 г. бях като получих натрапливи мисли, че нещо лошо ще се случи на дъщеря ми. След това преминаха в мисли, че ще я нараня. Беше много мъчително в началото. Постепенно свикнах. Не съм търсила помощ, единствения начин да се справям беше като ги пропусках, да минават. И излизах сред хората и общувах. Те преминаваха, от едни в други, даже съвсем редки са били на моменти.Мислех, че съм преодоляла тези състояния и така до скоро. Имах проблем със съпруга ми и всичко се върна. Сега мислите са за него. Че ще ме остави или аз него и други подобни. Имам моменти на отпускане. И пак се почва. Мъчително е. Искам съвет, мисля да тръгна на психотерапия. Препоръчайте ми терапевт в Бургас.
  17. novanova
    Здравейте, и аз да се включа с натрапливите мисли. При мен са от много години. Сега съм на 40 г. Бях на 24г. когато започнаха,че нещо лошо ще се случи на дъщеря ми. След това преминаха в мисли, че ще я нараня. В началото страхът ми беше голям. Постепенно отшумяваха. Не съм търсила помощ. Мислех, че съм преодоляла всичко.Като преодоляла имам предвид по дълги периоди без натрапливости. Някак си бях свикнала с тях. Но преди няколко месеца съпруга ми се отдръпна от мен. И аз се сринах тотално. Сега мислите са за него. Че ще ме остави или аз него и така. Виждам колко е абсурдно всичко. Но през всичките тези ггодини не съм направила нищо за да се променя. Изтласкала съм страховете някъде и съм се залъгвала, че съм добре. През всичките тези години не съм изпитвала истинска любов, което е много тормозещо. Сега виждам, че по друг начин е нужно да погледна себе си. Незнам сега като чета може да имам и ОКР. Много е тежко. Редуват ми се натрапливи мисли със състояния на пълно безразличие. Имам малки паузи и пак се почва. Трябва ми помощ. Това е.
×
×
  • Добави...