Stefan Grekov

Това е.
Супер! Съдействай на колегата - нещата се променят в рамките на броени сесии значително и осезаемо.
С любов, идваща през смиреното доверие, в молитвеното и медитативно приемане, което вече започваш да усвояваш. Тогава любовта протича, заявяваш се спокойно пред себе си и света. Съответно, външните промени се случват закономерно.

На вторичните печалби на статуквото, което рационализираш във върл рев, пасва да е "обречен" - така е удобно. Вътрешните пътища за справяне са не само налични, но задължително разкриват ниагари от смисъл и щастие. Тогава външните промени се случват с лекота. Но, в зоната на комфортното жертва мислене, тинята е някак си своя си... 
Да не давам впечатление, че те критикувам, Не, казвам че е лесно да промениш нещата. Старите модели те объркват, крещят отвътре като песове по луната на статуквото. Всичко се променя - не си тези програми, повече си. Помагай на терапевта ти да ти помага да си помагаш активно, интелигентно и постъпателно! 

Здравейте! Орлин ви е насочил много правилно. Това са опции, от които можете да се възползвате. Но това, че осъзнава, че е зависим не означава, че ще спре да играе. Това са две различни неща. Защото да спре да играе се изискват много усилия и най-важното е, че трябва да признае, че е загубил. Че е победен от казиното, машинката, рулетката, а това не е хич лесно. Ако се предаде и приеме хазартната си зависимост, тогава може да започне процес на лечение, който трае дълго време и най-важното е,че той сам трябва да разбере, че в този живот той не може да играе контролирано. Подчертавам думата контролирано, защото всяка игра обикновено започва с мисълта "Ще пусна само 10 лева" или " Ако не ми върви, ще спра". Когато се появяват такива мисли хубаво е да звъни на някой доверен човек, с който може да говори за това. Колкото повече говори за зависимостта си, толкова повече нарастват шансовете му за възстановяване. Не е срамно да говорим, за това, което изпитвам, усещаме, преживяваме.
Та като стъпка едно е хубаво да разбере, че е зависим и не може бъда играе контролирано.
Стъпка две е да ходи в себе си с малко пари поне 6-12 месеца.
Стъпка три намирането на общност с възстановили се хора, от които да черпи опит от тях.
Стъпка четири да започне да чете тази книга. https://slot.bg/temp/anonimni_komardjii.pdf
И най-важното, което да разбере, че тази дупка, която се отваря в него и го тегли към саморазрушение може да бъде запълнена единствено с любов, усилие и Бог. Третото е особено важно във възстановяването, намирането на Висша сила, чрез молитви и медитация, може да усмири разрушителните импулси.
Хубаво и да се насочи към спортове или неща, които носят адреналин или, от които изпитва удоволствие. Време е самият той да поеме отговорност за живота си, защото той не е виновен за  разрушенията, които е направил, виновна е неговата болест, но той е отговорен за нещо много по-важно собственото си възстановяване.
Това, което е нужно е зависимият да започне да работи по 24 часова програма. Тоест да си наложи да не играе само за днес. Поставянето на краткосрочни цели, смяната на компанията, на маршрутите, по които се движи, запълването на ежедневието с по смислени неща са само част от нещата, които можете да практикувате. В момента той има нужда от подкрепа, дайте му я. Повярвайте в него, колкото и да е трудно, но му обяснете, че той вече е отговорен за постъпките си. Най-важното е да спре да лъже и да се научи да казва истината колкото и болезнена да е. Проблемът за хазартно зависимия не са парите, а влечението и допанинът, който се отделя по време на игра. Това нещо може да се компенсира със спорт, секс, хоби, молитва. Зависимостта е търсене на Господ, но не по правилния начин. Да, на моменти е скучно и тясно в нашето тяло, сиво е, монотонно, но точно там се ражда просветлението!

Здравейте! Орлин ви е насочил много правилно. Това са опции, от които можете да се възползвате. Но това, че осъзнава, че е зависим не означава, че ще спре да играе. Това са две различни неща. Защото да спре да играе се изискват много усилия и най-важното е, че трябва да признае, че е загубил. Че е победен от казиното, машинката, рулетката, а това не е хич лесно. Ако се предаде и приеме хазартната си зависимост, тогава може да започне процес на лечение, който трае дълго време и най-важното е,че той сам трябва да разбере, че в този живот той не може да играе контролирано. Подчертавам думата контролирано, защото всяка игра обикновено започва с мисълта "Ще пусна само 10 лева" или " Ако не ми върви, ще спра". Когато се появяват такива мисли хубаво е да звъни на някой доверен човек, с който може да говори за това. Колкото повече говори за зависимостта си, толкова повече нарастват шансовете му за възстановяване. Не е срамно да говорим, за това, което изпитвам, усещаме, преживяваме.
Та като стъпка едно е хубаво да разбере, че е зависим и не може бъда играе контролирано.
Стъпка две е да ходи в себе си с малко пари поне 6-12 месеца.
Стъпка три намирането на общност с възстановили се хора, от които да черпи опит от тях.
Стъпка четири да започне да чете тази книга. https://slot.bg/temp/anonimni_komardjii.pdf
И най-важното, което да разбере, че тази дупка, която се отваря в него и го тегли към саморазрушение може да бъде запълнена единствено с любов, усилие и Бог. Третото е особено важно във възстановяването, намирането на Висша сила, чрез молитви и медитация, може да усмири разрушителните импулси.
Хубаво и да се насочи към спортове или неща, които носят адреналин или, от които изпитва удоволствие. Време е самият той да поеме отговорност за живота си, защото той не е виновен за  разрушенията, които е направил, виновна е неговата болест, но той е отговорен за нещо много по-важно собственото си възстановяване.
Това, което е нужно е зависимият да започне да работи по 24 часова програма. Тоест да си наложи да не играе само за днес. Поставянето на краткосрочни цели, смяната на компанията, на маршрутите, по които се движи, запълването на ежедневието с по смислени неща са само част от нещата, които можете да практикувате. В момента той има нужда от подкрепа, дайте му я. Повярвайте в него, колкото и да е трудно, но му обяснете, че той вече е отговорен за постъпките си. Най-важното е да спре да лъже и да се научи да казва истината колкото и болезнена да е. Проблемът за хазартно зависимия не са парите, а влечението и допанинът, който се отделя по време на игра. Това нещо може да се компенсира със спорт, секс, хоби, молитва. Зависимостта е търсене на Господ, но не по правилния начин. Да, на моменти е скучно и тясно в нашето тяло, сиво е, монотонно, но точно там се ражда просветлението!

Здравейте! Орлин ви е насочил много правилно. Това са опции, от които можете да се възползвате. Но това, че осъзнава, че е зависим не означава, че ще спре да играе. Това са две различни неща. Защото да спре да играе се изискват много усилия и най-важното е, че трябва да признае, че е загубил. Че е победен от казиното, машинката, рулетката, а това не е хич лесно. Ако се предаде и приеме хазартната си зависимост, тогава може да започне процес на лечение, който трае дълго време и най-важното е,че той сам трябва да разбере, че в този живот той не може да играе контролирано. Подчертавам думата контролирано, защото всяка игра обикновено започва с мисълта "Ще пусна само 10 лева" или " Ако не ми върви, ще спра". Когато се появяват такива мисли хубаво е да звъни на някой доверен човек, с който може да говори за това. Колкото повече говори за зависимостта си, толкова повече нарастват шансовете му за възстановяване. Не е срамно да говорим, за това, което изпитвам, усещаме, преживяваме.
Та като стъпка едно е хубаво да разбере, че е зависим и не може бъда играе контролирано.
Стъпка две е да ходи в себе си с малко пари поне 6-12 месеца.
Стъпка три намирането на общност с възстановили се хора, от които да черпи опит от тях.
Стъпка четири да започне да чете тази книга. https://slot.bg/temp/anonimni_komardjii.pdf
И най-важното, което да разбере, че тази дупка, която се отваря в него и го тегли към саморазрушение може да бъде запълнена единствено с любов, усилие и Бог. Третото е особено важно във възстановяването, намирането на Висша сила, чрез молитви и медитация, може да усмири разрушителните импулси.
Хубаво и да се насочи към спортове или неща, които носят адреналин или, от които изпитва удоволствие. Време е самият той да поеме отговорност за живота си, защото той не е виновен за  разрушенията, които е направил, виновна е неговата болест, но той е отговорен за нещо много по-важно собственото си възстановяване.
Това, което е нужно е зависимият да започне да работи по 24 часова програма. Тоест да си наложи да не играе само за днес. Поставянето на краткосрочни цели, смяната на компанията, на маршрутите, по които се движи, запълването на ежедневието с по смислени неща са само част от нещата, които можете да практикувате. В момента той има нужда от подкрепа, дайте му я. Повярвайте в него, колкото и да е трудно, но му обяснете, че той вече е отговорен за постъпките си. Най-важното е да спре да лъже и да се научи да казва истината колкото и болезнена да е. Проблемът за хазартно зависимия не са парите, а влечението и допанинът, който се отделя по време на игра. Това нещо може да се компенсира със спорт, секс, хоби, молитва. Зависимостта е търсене на Господ, но не по правилния начин. Да, на моменти е скучно и тясно в нашето тяло, сиво е, монотонно, но точно там се ражда просветлението!

Здравей! Лично аз не знам какъв съвет онлайн мога да ти дам. Това, което бих те посъветвал е да потърсиш добър хипно или психотерапевт. Когнитивно поведенческата терапия или работата с хипноза биха се отразили ползотворно в твоя случай. 

E със сигурност нервите на всички са ни опънати. Това е неизбежно все пак живеем в доста напрегнато ежедневие. Четири години не са малък период не са малък период да стоиш в едно такова състояние, което е предимно тревожно. За личното ти развитие няма да ти е нужен само терапевт, а време, усилия и литература по темата. Осъзнала си, че по стария начин не става. Време е за нов модел на поведение, а той определено включва промени в не малка част от ежедневието ти. Пред теб седят два вариант или да започнеш да работиш и да променяш или да седиш още 4 години в това състояние. Не забравяй, че промяната не е леко нещо. Трудна е, мъчна е, тежка е, ще ти писва, ще ти идва да се откажеш, но както сама знаеш, за да даде едно дърво плод са нужни грижа, търпение, време любов, а на това не ни учи само състоянието, в което си, на това ни учи самия живот. Е, борила си с това състояния. Писането ти в този форум е първата стъпка към предаването, а от там се ражда приемането и истинското смирение. Сърцето ще ти покаже кога да поискаш помощ, а до тогава, до тогава ти сама прави каквото смяташ, че е най правилно за теб!

Здравей! Състоянието ти може да се разглежда от  няколко гледни точки. Ако питаш психиатъра, той ще ти постави диагноза, ако питаш езотерика, той ще каже, че си в процес на изучаване на себе си. Човеко не те ти е проблема това, което ти се случва в главата, проблемът ти е отношението към него. Това да наблюдаваш  хаоса, не те прави част от хаоса. Това, което ти липсва е вътрешен център, в който можеш да разбереш, че да ти имаш мисли, емоции, усещания, да всяко едно от тях е част от теб, но това не си самият ти. Обикновено в едно такова състояние, когато човек е обсебен от страховете си и така наречената "лудост" е на път към своето малко просветление в този живот. Но по пътя на там не е нужно да приемаме всичко, което се случва с нас лично. Е, имаш нужда от помощ, всеки има. Нито си първия, нито си последния. Но се подготви за дълъг път, защото лечението, самопознанието и развитието не са лека задача, но усилието бива винаги възнаграждавано, помни това  Поздрави! И не забравяй, това, че си мислиш за езеро не те прави мокър нали, а това, че си мислиш за лудостта, дали те прави луд?

Здравей! Състоянието ти може да се разглежда от  няколко гледни точки. Ако питаш психиатъра, той ще ти постави диагноза, ако питаш езотерика, той ще каже, че си в процес на изучаване на себе си. Човеко не те ти е проблема това, което ти се случва в главата, проблемът ти е отношението към него. Това да наблюдаваш  хаоса, не те прави част от хаоса. Това, което ти липсва е вътрешен център, в който можеш да разбереш, че да ти имаш мисли, емоции, усещания, да всяко едно от тях е част от теб, но това не си самият ти. Обикновено в едно такова състояние, когато човек е обсебен от страховете си и така наречената "лудост" е на път към своето малко просветление в този живот. Но по пътя на там не е нужно да приемаме всичко, което се случва с нас лично. Е, имаш нужда от помощ, всеки има. Нито си първия, нито си последния. Но се подготви за дълъг път, защото лечението, самопознанието и развитието не са лека задача, но усилието бива винаги възнаграждавано, помни това  Поздрави! И не забравяй, това, че си мислиш за езеро не те прави мокър нали, а това, че си мислиш за лудостта, дали те прави луд?

Здравей! Състоянието ти може да се разглежда от  няколко гледни точки. Ако питаш психиатъра, той ще ти постави диагноза, ако питаш езотерика, той ще каже, че си в процес на изучаване на себе си. Човеко не те ти е проблема това, което ти се случва в главата, проблемът ти е отношението към него. Това да наблюдаваш  хаоса, не те прави част от хаоса. Това, което ти липсва е вътрешен център, в който можеш да разбереш, че да ти имаш мисли, емоции, усещания, да всяко едно от тях е част от теб, но това не си самият ти. Обикновено в едно такова състояние, когато човек е обсебен от страховете си и така наречената "лудост" е на път към своето малко просветление в този живот. Но по пътя на там не е нужно да приемаме всичко, което се случва с нас лично. Е, имаш нужда от помощ, всеки има. Нито си първия, нито си последния. Но се подготви за дълъг път, защото лечението, самопознанието и развитието не са лека задача, но усилието бива винаги възнаграждавано, помни това  Поздрави! И не забравяй, това, че си мислиш за езеро не те прави мокър нали, а това, че си мислиш за лудостта, дали те прави луд?

Просто имате нужда от помощ. Не е въпросът защо ви е страх от смъртта, а какво си мислите,  чеи  е смъртта. Понеже се занимавам с променени състояние на съзнанието и едно голямо влечение ми еса  да се запознавам и срещам с хора,които са били в кома, в клинична смърт. От техни разкази и мои преживявания мога да ви уверя, че смъртта може би е най-освобождаващото нещо в този живот. Помислете си състояние без страх, чувства, които надхвърлят човешките, състояние на безкрайна свобода - е това е смъртта. Защо бягате от нея, тя не ви гони. Вашият страх е не от смъртта, а от самият живот. Ориентирайте усилията си да се запознаете със смъртта, Прочетете Карлос Кастанеда. Потърсете филма на Рене Мей. Потърсете информация за така наречената смърт. И ще видите, че вашият проблем не е смъртта, а смъртта се оказва решение поради страха ви от самия живот. Смъртта е съветница, приятелка и тя винаги седи на една ръка разстояние от вас, но тя избира кога да се протегне и да ви хване. Вие се страхувате от смъртта, а още преди да сте се срещнали с нея живеете, като мъртва. Тя решава кога да дойде, не вие.  Поздрави и на вас и на смъртта!

Просто имате нужда от помощ. Не е въпросът защо ви е страх от смъртта, а какво си мислите,  чеи  е смъртта. Понеже се занимавам с променени състояние на съзнанието и едно голямо влечение ми еса  да се запознавам и срещам с хора,които са били в кома, в клинична смърт. От техни разкази и мои преживявания мога да ви уверя, че смъртта може би е най-освобождаващото нещо в този живот. Помислете си състояние без страх, чувства, които надхвърлят човешките, състояние на безкрайна свобода - е това е смъртта. Защо бягате от нея, тя не ви гони. Вашият страх е не от смъртта, а от самият живот. Ориентирайте усилията си да се запознаете със смъртта, Прочетете Карлос Кастанеда. Потърсете филма на Рене Мей. Потърсете информация за така наречената смърт. И ще видите, че вашият проблем не е смъртта, а смъртта се оказва решение поради страха ви от самия живот. Смъртта е съветница, приятелка и тя винаги седи на една ръка разстояние от вас, но тя избира кога да се протегне и да ви хване. Вие се страхувате от смъртта, а още преди да сте се срещнали с нея живеете, като мъртва. Тя решава кога да дойде, не вие.  Поздрави и на вас и на смъртта!

В София, доколкото знам, има курсове по дервиш йога. Казвам ви го, поради въртенето, което там се практикува. То, на психотерапевтичния принцип на систематична десензитизация, би могло да повлияе това замайване (при отношение обаче не на битка и отхвърляне, а на любящо приемане). Самият симптом е като пътепоказателна табела, която сочи към решението. Ето ви и вас - свръхчувствителна, но и компенсаторно много дисциплинирана и изпълнителна. За мен примерно е абсурд да спазвам безглутенова диета, още повече суровоядна, да вместя деня и живота си в твърде строга дисциплина... А вие - спортувате, работите, учите, спазвате диети... Уау! Даже прекалено голямо уау! Мисълта ми, водена от посоката на симптома ви, е че може би имате нужда от известно разхлабване хватката на контрола над живота, учене на немислене (някои го наричат медитация) и релаксация. Тези практики преместват телесната ви енергия от главата, в която сега защитно е покачена, в сърцето и корема, буквално. Защото това замайване, според познанията ми по когнитивна невронаука, се дължи на леко разместване на връзките между възприятието за собственото тяло/ аз и положението в пространството в соматосензорната кора, през следващата моторна кора, като и двете се повлияват по този начин от преактивирането на префронталната кора, центърът на задръжните, волеви реакции, на съзнателната дейност. Тоест, отпускането на контрола, идващ от префронталната кора, повлиява и това леко разминаване на възприятието за собствено присъствие в пространството/ живота. 

Сега вече знам ,че не са но ми е трудно да ги приемам като лъжа.
 
Критерият е тялото.Не логиката.Твърде често страхът използва логиката за да си докаже лъжите.Слушай тялото си.Напрегната ли си, значи е лъжа.Спокойна ли си, значи е истина.

Момиче, ти си в смъртта.Умряла си.Не си жива, умряла си.
Не го ли разбираш? Ти в момента не си жива.
Задай си въпроса - Това, което е в момента, живот ли е?
Сама ще си отговори6, че не е.А, щом не е живот, значи си мъртва.

Просто имате нужда от помощ. Не е въпросът защо ви е страх от смъртта, а какво си мислите,  чеи  е смъртта. Понеже се занимавам с променени състояние на съзнанието и едно голямо влечение ми еса  да се запознавам и срещам с хора,които са били в кома, в клинична смърт. От техни разкази и мои преживявания мога да ви уверя, че смъртта може би е най-освобождаващото нещо в този живот. Помислете си състояние без страх, чувства, които надхвърлят човешките, състояние на безкрайна свобода - е това е смъртта. Защо бягате от нея, тя не ви гони. Вашият страх е не от смъртта, а от самият живот. Ориентирайте усилията си да се запознаете със смъртта, Прочетете Карлос Кастанеда. Потърсете филма на Рене Мей. Потърсете информация за така наречената смърт. И ще видите, че вашият проблем не е смъртта, а смъртта се оказва решение поради страха ви от самия живот. Смъртта е съветница, приятелка и тя винаги седи на една ръка разстояние от вас, но тя избира кога да се протегне и да ви хване. Вие се страхувате от смъртта, а още преди да сте се срещнали с нея живеете, като мъртва. Тя решава кога да дойде, не вие.  Поздрави и на вас и на смъртта!

Просто имате нужда от помощ. Не е въпросът защо ви е страх от смъртта, а какво си мислите,  чеи  е смъртта. Понеже се занимавам с променени състояние на съзнанието и едно голямо влечение ми еса  да се запознавам и срещам с хора,които са били в кома, в клинична смърт. От техни разкази и мои преживявания мога да ви уверя, че смъртта може би е най-освобождаващото нещо в този живот. Помислете си състояние без страх, чувства, които надхвърлят човешките, състояние на безкрайна свобода - е това е смъртта. Защо бягате от нея, тя не ви гони. Вашият страх е не от смъртта, а от самият живот. Ориентирайте усилията си да се запознаете със смъртта, Прочетете Карлос Кастанеда. Потърсете филма на Рене Мей. Потърсете информация за така наречената смърт. И ще видите, че вашият проблем не е смъртта, а смъртта се оказва решение поради страха ви от самия живот. Смъртта е съветница, приятелка и тя винаги седи на една ръка разстояние от вас, но тя избира кога да се протегне и да ви хване. Вие се страхувате от смъртта, а още преди да сте се срещнали с нея живеете, като мъртва. Тя решава кога да дойде, не вие.  Поздрави и на вас и на смъртта!

В никакъв случай не си жива. Права си, умряла си.
Не знам, обаче, как това ще ти помогне. Но, е, малко странно, съгласи се, след като си вече мъртва, да се страхуваш от смъртта.Това е много странно.Много, много странно.

Дори, по тези, написани от теб редове, може да се каже, дали си болен от тази болест или не си.

Здравей,
Просто е нужна индивидуална работа и работа в група. Групата ще ти помогне да не пропадаш в пушене, пиене и тнт. Защото тези последни няколко деяния задълбочават още повече проблемът ти. И да това е проблем, защото вече съзнаваш, че страшно много ти пречи. А когато осъзнаем и разберем, че нещо вече много ни пречи, то е време да си ходи и да се замени с нещо по-адаптивно. Трудно ще ти бъде сам,  поради това, че ще е нужно да преработваш нещата през друга позиция над съзнателната, това нещо можеш да го развиеш с терапевт. Анализата определено ще те забатачи, в твоя случай не ни интересува дали си си ударил главата в стола, масата или стената. Нас ни интересува да не се удряш и да не те боли. Прочети защитни механизми на съзнанието, как работят, действат, какво е проекция. Това са важна и неща, които е нужно да знаеш, за да разбереш как действа твоята психика, какво я брани, какво ти пречи, какво мислиш, че виждаш, а то дали е така. Можеш да започнеш малки поведенчески опити с някой твой приятел, но каквото и да правиш е нужно да с постоянен. При започването на опити съвсем нормално ще е да влезнеш в депресия, но въпреки това продължавай. Препоръчвам ти да четеш книгата на Морган Скот Пек - Изкуството да бъдеш Бог. Без да се обичаш, деянието ти е обречено на провал. Подготви се, събери кураж, с бавни стъпки можеш да стигнеш най-далеч.
Поздрави!
 

Здравей,
Това, което е нужно е  просто да се научиш на ново  отреагиране. Ти знаеш и спазваш само един модел. Въпросът е не дали ще успееш или ще бъдеш скъсана, въпроса е за кого или за какво е значимо в теб това да успееш. Тук може да има чужди авторитети, вътрешен морал, високи летви, които си поставяш, но зад тази особа, която описваш седи една прекалено отговорна личност. Ти ако сега си така преди изпит, представи си, че имаш две деца, куче и ходиш на работа. Тогава буквално ще си разбита. Отпусни се вдишай и издишай, постарай се да се изложиш дори. Сложи си го като фикс идея, докато не разбереш какво е провалът и че от него не се умира и не боли, то ти винаги ще се движиш нагоре- надолу, като махало. Ако имаш възможност потърси специализирана помощ съмнявам се, че само изпитите са проблемът.
Поздрави и действай!

Здравей,
Това, което е нужно е  просто да се научиш на ново  отреагиране. Ти знаеш и спазваш само един модел. Въпросът е не дали ще успееш или ще бъдеш скъсана, въпроса е за кого или за какво е значимо в теб това да успееш. Тук може да има чужди авторитети, вътрешен морал, високи летви, които си поставяш, но зад тази особа, която описваш седи една прекалено отговорна личност. Ти ако сега си така преди изпит, представи си, че имаш две деца, куче и ходиш на работа. Тогава буквално ще си разбита. Отпусни се вдишай и издишай, постарай се да се изложиш дори. Сложи си го като фикс идея, докато не разбереш какво е провалът и че от него не се умира и не боли, то ти винаги ще се движиш нагоре- надолу, като махало. Ако имаш възможност потърси специализирана помощ съмнявам се, че само изпитите са проблемът.
Поздрави и действай!

Коя да е зависимост, включително и споделената от теб, представлява предимно дефицит в партньорското, социално, приятелско и т.н. взаимодействие, липса на смисъл, на вътрешен център от обич. Живеем с други хора, заедно сме. 
Какви са дефицитите в твоя живот?
1) Не само, че не работиш обичана от теб работа, в която влагаш потенциала си, но не работиш въобще. 
2) Нямаш приятелка.
3) Не учиш, тоест не се развиваш.
4) Имаш един по подразбиране приятелски кръг, който очевидно не спомага особено на цялостното развитие в живота ти. 
5) Твърде си фиксиран в етническата си принадлежност, недовиждайки че отвъд нея си човек и хората биха съдели за теб по качествата, уменията, културата и човещината ти, отвъд какъвто и да било етнос. 
6) Зависим си от родителите си.
............................
Това, което виждам при теб, е че когато промениш статуса на горните точки в живота си, справянето със зависимостта ти, с известно малко усилие, става естествено. Защо мисля така? 
Когато работиш и печелиш пари, виждаш, че имаш нужда да се развиваш, за да бъдеш по-проспериращ, преставаш да зависиш от родителите си. Така стигаш до мисълта, че по-високата образованост ти предоставя повече шансове в живота. Съответно започваш да учиш желана от теб специалност, като успоредно с това завързваш връзки с момичета, трупаш опит в общуването с тях, влюбваш се, разлюбваш се, разбиват ти сърцето, разбиваш нечие - което е нормална част от опитността в този живот. Когато след няколко такива връзки, докато продължаваш да учиш, работиш, спортуваш, зает си и активно си ангажиран постоянно - когато в живота ти не след дълго се появи момиче, с което и двамата си допаднете, тогава нещата вече са на мястото си. Защото тя вижда, че работиш, че си мотивиран, амбициран, че учиш и се развиваш, че "в теб има хляб" и можеш евентуално да бъдеш баща на децата ѝ. За всяка нормална жена е много важно мъжът да бъде амбициозен, проспериращ, здраво стъпил на земята, да се развива и ѝ дава сигурност. Тогава връзката с партньорката ти вече е силна, дълбока, а мотивацията, която така доверила ти се жена, която ти силно харесваш  -мотивацията, която тя ти дава и вдъхновението, към което те води, те карат да положиш нужните усилия по справяне с пагубния навик далеч, далеч по-лесно, отколкото в ситуацията, в която си сега. Защото жената е вдъхновителка,мотиваторка, тласкаща муза за мъжа. Когато имаш такава муза до себе си, искрен си с нея и си готов на здрави жертви и усилия заради любовта ви, тогава менталната работа по разграничаване с автоматичните мисли и вярвания, автосугестията и медитативното фино усилие стават добри помощници, средство обличащо в работещ метод усилието, което полагаш поради любовта си към жената до теб. Защото общуването с жена освен добрия и мотивиращ секс, представлява и добра и вдъхновяваща любов, заради която си готов на много! 
Когато работиш, учиш, събереш се с приятелка, си готов за отделяне от родителите си. Това отделяне означава уважение, но и здраво поставяне на собствени граници и живеене на собствен живот. Порастваш! Тогава виждаш, че старите познайници не винаги са приятели, а че хората с които общуваш могат да те дърпат нагоре, когато са читави, както и надолу, когато са инертни и нехармонични. Тогава имаш силата да създадеш приятелства, които помагат на новото ти аз, което вече живее с партньорка, работи, учи, спортува, живее интензивно и силно, обича и е обичано. Виждаш, че да си циганин е толкова неутрален факт, колкото и да си българин, китаец или белгиец - виждаш, че ти, с мисленето, човещината и силния си живот определяш кой си! 
Това е - в горните редове има доста послания! Живей!

Здравей, съзнанието ти обуславя действието (храненето) с дадената случка, паник атака. Всеки път, когато правиш нещо такова изпитваш напрежение, защото несъзнавано  или полу осъзнато се страхуваш, че ситуацията ще се повтори. Това, което бих ти препоръчал е психотерапия, като е важно да се отработи травмата, която е създадена. Като техники може би EMDR, TEC, хипнозата биха повлияли положително.  Просто това, което изпитваш сега се е хронифицирало и имаш нужда да приучиш съзнанието си към ново, по-адекватно поведение, отношение. Сигурен съм,  че ще намериш изход, потърси помощ!
Поздрави! В крайна сметка толкова хора искат да се храня бавно, всъщност дори това е по-полезния начин на хранене. Може би има друг човек, който си мечтае да се храни по този начин..Странно нещо е света

Здравей, съзнанието ти обуславя действието (храненето) с дадената случка, паник атака. Всеки път, когато правиш нещо такова изпитваш напрежение, защото несъзнавано  или полу осъзнато се страхуваш, че ситуацията ще се повтори. Това, което бих ти препоръчал е психотерапия, като е важно да се отработи травмата, която е създадена. Като техники може би EMDR, TEC, хипнозата биха повлияли положително.  Просто това, което изпитваш сега се е хронифицирало и имаш нужда да приучиш съзнанието си към ново, по-адекватно поведение, отношение. Сигурен съм,  че ще намериш изход, потърси помощ!
Поздрави! В крайна сметка толкова хора искат да се храня бавно, всъщност дори това е по-полезния начин на хранене. Може би има друг човек, който си мечтае да се храни по този начин..Странно нещо е света