ValentinaKhristova

Напълно съм съгласна. Всъщност точно тази "сигурност" понякога може да ни вкара в големи филми "I am ignorant of absolute truth. But I am humble before my ignorance and there in lies my honor and my reward." Благодаря за окуражителните думи.

Това, че човек "иска" нещо, не означава че ще го получи някога или че то е добро за него и му е необходимо. Да се чувстваш сигурен в несигурността си е много по-отблагодаряващо се отколкото измамната сигурност на ума. А това кой за какво тръгва да развива интуицията си и в крайна сметка за какво му служи са различни неща.
 

Това, че човек "иска" нещо, не означава че ще го получи някога или че то е добро за него и му е необходимо. Да се чувстваш сигурен в несигурността си е много по-отблагодаряващо се отколкото измамната сигурност на ума. А това кой за какво тръгва да развива интуицията си и в крайна сметка за какво му служи са различни неща.
 

Това, че човек "иска" нещо, не означава че ще го получи някога или че то е добро за него и му е необходимо. Да се чувстваш сигурен в несигурността си е много по-отблагодаряващо се отколкото измамната сигурност на ума. А това кой за какво тръгва да развива интуицията си и в крайна сметка за какво му служи са различни неща.
 

Ако психологията е "наука за душата", но съществуването на Душата не е научно обосновано и доказано, тогава доколко е възможно да бъде само наука, без езотерика?
Ако науката се състои от учени, които са хора, следователно (най-вероятно) притежават душа и съзнание, които са свързани с Висшето Съзнание/Източник/Космос/Вселена, доколко науката им е "просто" наука? Въпросът се усложнява, ако приемем някои езотерични хипотези, които твърдят, че всички тайни на света, които се откриват пред учените, се случват тогава, когато Вселената/Източникът го позволи и доколкото го позволи и под формата, която позволи  
Наука или езотерика - може би зависи от същността на този, който пита - който наблюдава (ако приемем квантовата теория за истина)...

Ако психологията е "наука за душата", но съществуването на Душата не е научно обосновано и доказано, тогава доколко е възможно да бъде само наука, без езотерика?
Ако науката се състои от учени, които са хора, следователно (най-вероятно) притежават душа и съзнание, които са свързани с Висшето Съзнание/Източник/Космос/Вселена, доколко науката им е "просто" наука? Въпросът се усложнява, ако приемем някои езотерични хипотези, които твърдят, че всички тайни на света, които се откриват пред учените, се случват тогава, когато Вселената/Източникът го позволи и доколкото го позволи и под формата, която позволи  
Наука или езотерика - може би зависи от същността на този, който пита - който наблюдава (ако приемем квантовата теория за истина)...

Модераторска бележка: Темата е отделена от тук.
 
 
 
Ами мен опитът ме е научил, че човек никога не може, а и няма нужда да е на 100% убеден в нещо... защото понякога животът задава други нови посоки и правила на играта Така че относно таланта - надявам се, така ми изглежда, но животът си знае най-добре работата... неговата дума винаги е последната във всеки случай вярвам, че всеки рано или късно може да открие своята функция в голямата картинка, ако продължава да търси и е отворен за отговорите, които идват под една или друга форма 
Що се отнася за комерсиализма - той е навсякъде, защото системата му го позволява и дори толерира... Евала на тези, които успяват някак да оцелеят и да се развиват въпреки нея... и да следват истината на сърцето си, а не интересите. Тези хора са източникът на вдъхновението и промяната...

Благодаря и за двата отговора, най-вероятно ще се насоча към НБУ, ако все пак ме устрои продължителността и формата на обучение, които тепърва ще изяснявам по телефона. Защото докато уча се налага и да работя, а това малко или много усложнява нещата " На 26 сте - мислите, че сте закъсняла ли?" Г-н Баев, разбирам съображенията ви, мисля не толкова, че съм закъсняла, колкото ме е страх, че на повечето места ще ми изгубят времето с повърхностно обучение и никакво практично приложение на наученото, както стана първия път в ПУ, а все пак времето е ценен ресурс, който е добре да се използва мъдро. Вие самият споменахте, че "В почти всяка лекция и предмет, осъзнавах, че собствените ми знания и умения са по-обширни, задълбочени и осъвременени." Не претендирам, че имам кой знае колко натрупани стабилни теоретични знания, а по-скоро че просто ми се отдава това, към което съм се насочила. Естествено  не подценявам знанията, те са задължителни, стига да са на ниво, а не да са под форма на евтина симулация на преподаване Затова нещата, които ми написахте и които съм чувала за НБУ ми звучат доста по-добре от останалата българска образователна реалност, затова ще продължа да проучвам в тази насока. Благодаря още веднъж!