DilianaD

О, да - оправдания винаги ще има и то много убедителни. Страх те е, че ще изгубиш сигурността на мъничката дупчица в която си живрукаш в момента, която макар и тъмна и влажна и да не мирише много добре, поне си е позната и сигурна. Извън нея е много страшно! С тази си нагласа няма да стигнеш далеч... И изпей тази песен, не утре, не след месец - изпей я днес! Пусни я на детенцето, попей му - какво по-хубаво от това?

О, да - оправдания винаги ще има и то много убедителни. Страх те е, че ще изгубиш сигурността на мъничката дупчица в която си живрукаш в момента, която макар и тъмна и влажна и да не мирише много добре, поне си е позната и сигурна. Извън нея е много страшно! С тази си нагласа няма да стигнеш далеч... И изпей тази песен, не утре, не след месец - изпей я днес! Пусни я на детенцето, попей му - какво по-хубаво от това?

Здравей,
Това, което описваш е страх от обладаване. Разбира се, той може да се дължи на хиляди неща. Каквото и да правиш ще ти бъде трудно да го преодолееш без помощта на специалист.  Процесът при теб е започнал още преди време, дори, както ти самата казваш може да е започнал още,като дете и сега вече всичко това, което си подтиквала в несъзнаваното си буквално избива и извира на повърхността на твоето съзнание. Това е добре! 
Това, от което те е страх  е твоята сянка. Всички ни е страх, не се притеснявай не си сама. Всички ни е страх, от нещо, което не познаваме. Но това, което различава хората в този диапазон е,че някой подхождат с любопитство, а други с ужас. Отношението към случващото ни се е ключово, но за да бъде променено това отношение е нужно време. Ти носиш този проблем от доста време и искаш да го решиш моментално. Това няма как да стане, а дори и да стане повярвай ми, че това не би се отразило благоприятно на вътрешното ти състояние. 
Този проблем е станал явен, защото сега е дошло времето да го разрешиш. Бъди благодарна, защото си на 20. Това е шанс за ново начало. Използвай го. Страхът от дух, може да се свърже с много неща. Не мога да дам конкретен отговор, със сигурност и съзнанието ти не може. Но несъзнаваното ти съдържа отговора на въпроса.
Потърси терапевтична помощ. Всички изпадаме в трудности, а в тези времена, в които живеем дори по-често. Това се случва, за да промениш живота си. Спри да бягаш. По някои път дори и мечтите ни са, като духове, които ни преследват.  
Успех!

Някой, на когото да се довериш, който същевременно да те предизвика по-силно, за да се научиш да губиш, да пускаш невротичния контрол, за който се държиш като удавник за сламка. Едновременно знаеш, че е сламка и че държането за нея поддържа давенето ти в неврозата, но и не го пускаш, несъзнавано уверена, че ако го пуснеш, ще се удавиш напълно, за разлика от гърчавото сега наполовина давене в страховете и живеене също наполовина. Истината обаче е, че когато се довериш на някого в това пускане на невротичния контрол, това доверяващо взаимоотношение се пренася в теб като доверие в самата себе си. А се оказва, че загубата на контрола, е намирането на самообладанието, вече от позицията на смелостта ти! 
Помогни малко на терапевтката си и ти с горното разбиране и преживяването му! 

Здравейте!
Така, както се разкъсваме, обикновено по същия път се и събираме. Болката, напрежението, страховете, които тайте няма да изчезнат. Защото имате нужда от помощ. Агресия, садизъм, вина, всички тези чувства е нужно да започнат да се освобождават, за да можете да започнете отново. В момента вие имате един уникален шанс да разчистите всичко, да се намерите коя сте и да видите другата страна на живота. 
Това, че слънцето се е скрило и го няма, означава ли, че то е спряло да свети. Отговорът е НЕ. Същото е и с любовта, човещината, доверието. Ситуациите и насилието, което се преживяли са оказали влияние и върху вашите възприятия, така както случките оказват влияние върху всеки един от нас. Потърсете трерапевтична помощ и продължете напред.
За да свети слънцето има нужда от светлина. Дайте си светлината!
Успех!

Расте вината и оттам нормалното приятелско кликване между личностите ви, се превръща в натрапливо гонене на мисли, които идват пак и пак. Всъщност, когато махнеш тази скалъпена от обществото морална цензура, която сега живее в теб, спокойно можеш да си общуваш и да осъзнаеш, че е супер готино да сте добри и близки приятелки. Тоест, вината идва от това, че ти се струва, че мислите противоречат на нормите в теб. Промени нормите, разшири ги, поработи с мисленето си. Виж, че първо, тези мисли отначало са нормални, просто желание за добра дружба. Стават нахални и плашещи те, когато ги интерпретираш изкривено и погрешно, като неправилни. Тогава те могат да отместят фокуса си в сексуален - не защото отначало са такива, а защото с неправилното си тълкуване и потискането им, компресираш и либидо, което прихващайки се за отначало супер нормалните мисли, ги изопачава до такива със сексуален оттенък. А на практика и преди да се бориш с тях, те са си едни чудесни нормални мисли за приятелство. Та, това, което имаш да правиш, е да промениш тълкуванието на мислите, да видиш, че са просто мисли за другарство, но малко попребити от морала ти, се изкривяват. Когато приемеш мислите и махнеш борбата, те се нормализират. Не си гей, но тъй като с твърдата си вътрешна борба си си докарала мисли, че си, можеш да си кажеш: "Приемам се изцяло, такава или онакава!". Приемайки се наистина, отвъд думите, но в една дълбока релаксация и спокойно отношение към тези мисли, те се стапят до обикновени. Тогава знаеш, че всичко е наред!
Виж тази ми статия от вчера (имам и други по темата - ако имаш желание, намери ги): Справяне с натрапващите се мисли

А тези които не познаваме себе си можем да благодарим, че по един или друг начин ни е даден шанса да разберем, че явно нещо в нас куца и да се захванем за работа. Хубавото в случая е, че усещаш проблема в себе си, макар и все още да  не можеш да го осъзнаеш. Ако започнеш работа по себе си ще разбереш какъв трамплин е това стига да се възползваш, а не да се оставиш на течението. Така можеш да се разиваш до наистина неочаквани нива за теб, докато хората които не могат да допуснат,  че са несъвършени - за мен те са обречени да си останат в блатото. Винаги са ме изумявали жени които на пръв поглед изглеждат толкова обикновени, толкова никакви, но най-точните, най-търсените мъже са били винаги с тях и до тях, по всяко време, във всички случаи... Мъжете в един момент минават възрастта в която е въпрос на чест да се покажат с най-яката мацка (колкото и невероятно да звучи това) и започват да търсят под ламарината и се ориентират със завидна интуиция. За тях също е важно да намерят не само човек с който да съжителстват а спътник в живота, до края на живота. Спътник който мъжете искат да обгижват и обичат, но и да знаят че могат се доверят, да усещат, че това е техният трамплин, да усещат че тази жена ги мотивира и изпълва и всичко това се случва на едно различно ниво при което думите са излишни... Дори и да не знаеш от къде да започнеш, то вече си получила нужните напътствия, имаш силата, но ти е нужна малко помощ да излезеш от блатото, а езерото с кристалната вода е толкова близко...

А тези които не познаваме себе си можем да благодарим, че по един или друг начин ни е даден шанса да разберем, че явно нещо в нас куца и да се захванем за работа. Хубавото в случая е, че усещаш проблема в себе си, макар и все още да  не можеш да го осъзнаеш. Ако започнеш работа по себе си ще разбереш какъв трамплин е това стига да се възползваш, а не да се оставиш на течението. Така можеш да се разиваш до наистина неочаквани нива за теб, докато хората които не могат да допуснат,  че са несъвършени - за мен те са обречени да си останат в блатото. Винаги са ме изумявали жени които на пръв поглед изглеждат толкова обикновени, толкова никакви, но най-точните, най-търсените мъже са били винаги с тях и до тях, по всяко време, във всички случаи... Мъжете в един момент минават възрастта в която е въпрос на чест да се покажат с най-яката мацка (колкото и невероятно да звучи това) и започват да търсят под ламарината и се ориентират със завидна интуиция. За тях също е важно да намерят не само човек с който да съжителстват а спътник в живота, до края на живота. Спътник който мъжете искат да обгижват и обичат, но и да знаят че могат се доверят, да усещат, че това е техният трамплин, да усещат че тази жена ги мотивира и изпълва и всичко това се случва на едно различно ниво при което думите са излишни... Дори и да не знаеш от къде да започнеш, то вече си получила нужните напътствия, имаш силата, но ти е нужна малко помощ да излезеш от блатото, а езерото с кристалната вода е толкова близко...

Константина, в постовете ми прави впечатление, че много често се споменава красива, сексапилна, търсена от ухажори, обгрижвана. Дали сте се замисляла, това ли са основните инструменти за справяне с живота? Дали сте се замисляла, че атрактивната визия е нещо преходно и в един момент ще ще потърсите друг инструмент, за да продължите да живеете качествено?  И изобщо си мисля, че познавате мъжете твърде повърхностно, да цени се красотата и сексапила, но за мъжете има и други много по-важни качества. А сега мога да препоръчам отново да прочетете постовете на Орлин и Стефан. Ако не ги разбирате, ги четете отново и отново, ако е нужно ден, седмица, докато услеете да видите ккакво ли се крие под ламарините...

Константина, в постовете ми прави впечатление, че много често се споменава красива, сексапилна, търсена от ухажори, обгрижвана. Дали сте се замисляла, това ли са основните инструменти за справяне с живота? Дали сте се замисляла, че атрактивната визия е нещо преходно и в един момент ще ще потърсите друг инструмент, за да продължите да живеете качествено?  И изобщо си мисля, че познавате мъжете твърде повърхностно, да цени се красотата и сексапила, но за мъжете има и други много по-важни качества. А сега мога да препоръчам отново да прочетете постовете на Орлин и Стефан. Ако не ги разбирате, ги четете отново и отново, ако е нужно ден, седмица, докато услеете да видите ккакво ли се крие под ламарините...

Нулевата стъпка е мотивацията за работа, при ясното осъзнаване ползите от промяната и минусите от статуквото, при развенчаване илюзорните ползи от него и твърде страхуваното бъдеще. Всъщност, промяната е далеч по-лесна и блага. В терапия тяга към промяна, мотивация се създава чрез разделяй и владей принципа. Създава се пораждащо енергия напрежение в една вербална и поведенческа игра между статукво и промяна, като както писах, ясно се преобразуват фантазиите на вторичните печалби, вижда се същностната гадост и се създава тяга към вече вижданата светла и блаа промяна. Това е груб, стартов, но работещ подход при мотивиране при зависимости. След него се продължава по горните стъпки. Това е в терапия. Когато човекът не осъзнава и не иса да ходи на такава, обикновено в далеч по-дълги срокове самият живот, през болката от съсипията от зависимостта, води до такова осъзнаване и моитвация към промяна - евентуално.

Ами, да, защо не.
Ето и още една гледан точка:
Да се сприятелим със страха, да го използваме
Не можеш да се справиш – вземи нещата в свои ръце.
Не винаги е необходимо да се борим със страха, особено ако можем да направим страха свой приятел и съюзник. Благодарното отношение към страха като към мъдър ясновидец, предупреждаващ те за възможни и ненужни неприятности е добър фон за запазване на душевното равновесие. Страхът провокира нашето въображение. Всичко онова, което си представяме и мислим в момент на страх НЕ Е РЕАЛНОСТ, то е една фантазия, която ние много усърдно и явно успешно храним.  Истината е, че въображението е функция на мисленето, когато много искаме или не искаме нещо ние си фантазираме как то се случва или не се случва, това е вид защитен механизъм, чрез който оцеляваме. Измисляме нов план. Когато стигнем до тревожно състояние, е налице неуспешния ни план да се справим със страха си.
Пример 1:Страхувам се от изпит – чудесно! Това чувство ми помага да се откъсна от телевизора и най-накрая да седна на бюрото, с учебниците. Това е добрия план. Когато фантазията, обаче стане инструмент на страха, планът ще бъде изкривен от страховата емоция, ще се включи прастария инстникт за борба или бягство, който ще започне да създава в мен план за отстъпление. Започва натрапливо фантазиране, за това колко ме е страх от изпита и негативните фантазии свързани с това. Ще се задейства и тялото в подкрепа и ще започне адреналинова реакция. На финала, ще сме с болки в корема, вероятно повръщане и силно нежелание да излезем от къщи, за да се явим на изпита, което ще наречем страх. Това е лошия план.
Разликата в двете е, че в първия план, аз ЧУВАМ страха и го припознавам като приятел, който идва, да ме предупреди, че трябва да се насоча към действие. Вторият план е следствие на нечуване и непознаване на страха и припознаването му като незнаен враг, който идва да ни навреди.
Пример 2: Страх за живота на приятел може да премахне друг, стар страх-фобия. Представете си, че лежите на страхотен плаж с най- добрия си приятел. Много ви се иска да се изкъпете, но уви. Преди година сте имали инциден с водата и сте били на косъм от удавяне, от тогава дори мисълта за плуване за вас е страховита, а за действие да не говорим. Вашият приятел, няма този проблем и след кратък опит да ви убеди, влиза сам в топлата морска вода. Вие го наблюдавате със смесица от страх и желание, но ужасът и страха надделяват. Фобията от вода, която сте развили не ви позволява да си доставите това удоволствие. В един момент виждате, че приятелят ви прави нелогични движения и е ясно, че нещо се е случило. Той започва да вика за помощ, но е твърде рано и на плажа няма никой. Страхът да не загубите приятеля си, ще блокира стария фобиен страх от водата и без да мислите, ще скочите, за да го спасите. На финала, ще установите, че фобията е изчезнала.
Пример 3: Страхът може да се окаже източник на забележителни начинания. Всички виждаме постиженията на известните спортисти, но за много малка част от тях имаме информация за пътя, по който са достигнали до тези върхови моменти. Представете си, малко момче, което живее в бедно семейство и му се налага да върви с часове, за да отиде до училище. Не е от силните и развити деца и много лесно може да бъде пометен дори от един свой съученик. Случва се така, че в един ден на училище, двама от побойниците в класа, нарочват точно него за поредната си закачка. Нашият герой, не иска да ги провокира, но това няма значение в създалата се ситуация. Двете по – силни момчета, го пребиват. Няколко дни по – късно, той присъства на представление, в което се запознава със силен акробат. Иска да стане като него, но му изглежда невъзможно. Тогава акробата му казва: „Не е невъзможно, просто започни всеки ден, където и да е да правиш по 15 набирания. Запомни – всеки ден.“ Момчето се почувствало заблудено и не повярвало на това, което му казал акробата. Отивайки слудващия ден на училище, пред него отново се изпречват двамата побойници. Той се изправя и в този момент пред него изниква образа на акробата и си представя как той може да бъде същия. Тази представа, го спасява от потъване в страха. Изправя се пред двете момчете и им казва: „Аз ще се бия с вас, но не сега. След година ще се бием и ще ви победя.“ И така поставената цел, даденто обещание, провокира момчето да започне ежедневни тренировки. Това променя живота му. Страхът се заменя с мотивация. Резултатите не закъсняват и скоро той става популярен щангист.
Много важно е тук, това, което казва Арнолд Шварценегер /който има подобна история/ : „Трябва да сте в състояние да си представите това, което желаете да направите, в противен случай ще бъде много трудно или просто невъзможно да превърнете визията в реалност.“
Питате се: Но няма ли да се усили страха, ако го използваме? Най-добре да ви опиша  ситуация: Преди месец и половина предположих „Ами ако изведнъж стана същия като пастрока си?“ (т.е. неразумен, с ниска степен на осъзнатост, некултурен, като цяло – типичната средностатистическа личност). Разбирам, че страхът е безсмислен и неоснователен, но не успявам да го овладея. Надявам се на скорошен отговор, благодаря! Отговор: Намерете си образ на когото бихте искали да приличате и се учете да живеете достойно. Тоест – първо си съставете план за вашето образование(самообразование) и напред към ученето! А страхът ще ви помага да не се отпускате и да се развивате енергично.
И отново се върни на първия цитат.

Здравей! Тревата е психеделик, макар  и най-слабият, но е психеделик. Тревата е нещото, което при теб е ускорило процесите. Тя е отключила цялата палитра от тревожност, панически атаки и тнт. Това, което те кара да се чувстваш, като луда е мигновеното изкарване от зоната ти на комфорт. Сега най-важната ти задача е да разшириш и мирогледа си и периметъра си на действие, само така ще можеш да догониш случващото се и да влезеш в унисон със себе си. 
Ти може да си пробвала  много терапевтични  неща, но от каква позиция? От позицията на търсещата или от позицията на болната. Животът ти и възприятията ти няма как да се върнат към старото положение, защото точката ти на светоусещане вече е изместена. Нужно е да предприемеш действия, с които да влезеш в нея. Както Орлин пише тук не говорим за лечение, а за промяна на характера, на базисните убеждения, на представата ти за самата себе и за света, в който живееш. 
Ако започнеш да живееш от позицията на търсача, а не на болната, тогава имаш възможност, не само да преодолееш случващото се, но и генерално да промениш живота си. Ако останеш с етикета болна, то ти ще си умреш такава! 
Всичко е в твоите ръце. 
Успех

Здравей! Относно това, което прочетох, ще коментирам не само, като терапевт, но и като мъж. В мен оставяш едно впечатление, че  сте красивата, умната, безгрешната, а мъжът е този, който не е с нищо специален. Интересното е тогава, в какво се влюби в този мъж? В неговата харизма или в това, че видя много аспекти на поведението му, които приличат на твоите. 
 Парадоксално е, но светът, в който пребиваваме е огледало на вътрешния ни свят. Обърни внимание на факта колко пъти отношенията ти с мъжете започват по един и свършват по подобен начин. Хората имаме нужда да споделяме един с друг. Опиши какви хубави черти видя в този мъж! С какво той успя да прескочи защитите ти и да се докосне до сърцето ти, ако въобще е успял. Защото ние хората имаме склонността да бъркаме мазохизма с любовта, и илюзията за избор, която даваме, със свобода. Останах с впечатление, че ако той не прави това, което е добре за теб, то той се превръща в лошия. И разбира се, той започва да ти прави напук и в един момент нещата излизат извън контрол. И ти стигаш до вътрешна борба и самобичуване, за това каква красива жена си, а нещата не се получават.  Вътре в теб седи едно самотно сърдито дете, което казва: -Дай ми! Ако не ми дадеш по моят начин си лош!
Той не ти дава по вашия начин, защото не екстрасенс. Не може да чете мисли. Нужно е някой да говори с него, да му обясни твоите потребности. И този някой си самата ТИ. Но това да говориш за себе си отвъд маските може и да е доста трудно, защото тогава човек се среща и с вътрешните си дефиците и недоимъци, които са неизменна част от личността ни. А за да говорим с другия искрено, е нужно да се поразкрием преди всичко пред себе си.
Вие не наказвате абсолютно никой друг освен себе си. И макар и красива, 33 годишна жена, поддържате едно поведение на дете. "Дай ми куклите, на ти си парцалките". Това, което обяснявате, че изпитвате, след като някой мъж ви се обясни в любов е ревност. А зад ревността седи страх. Дори съм сигурен, че и вие сама продуцирате филма, с черно бяло мислете, генерализация, тунелна визия, изместване. Например:" Ето, той ми се обясни в любов и предните бяха така и с него ще приключим по същия начин". И както сама забелязваш  наистина това се случва. 
Представи си едно малко птиче. Птичето идва при теб всеки ден, каца до прозореца ти и започва да ти пее. Ти след определено време започваш да харесваш птичето. Дори, ако то не се появи усещаш липсата му. Отделяш време, за да мислиш за него. И отново чакаш появата му, но ако то се появи отново и не изпее онази песен, която ти харесва, онази песен, която е точно по твой вкус, то си готова да го изгониш или най-малкото му оскубеш перушината.  А след това, да започнеш да рационализираш, че не е достатъчно красиво за теб, че не е пеело песните, които обичаш, че не е идвало всеки ден. И всъщност рационализацията ти да прикрива вината, която изпитваш към себе си. Същото се случва и във връзките ти. Потърси терапевт и премини няколко групови обучение, както е написал Орлин. В групата, ако човек е достатъчно съзнателен ще усети отражението на себе си в другия( ретрофлексия).  Всички имаме кусури и всички имаме страхове, но и всеки един човек може да обича. Но преди да заобичаме истински другия, е нужно първо да заобичаме себе си. 
Приеми ситуацията, в която си, като стъпало към нов хоризонт.  Успех, по пътя и не забравяй, че хората и птиците имаме много сходни черти. 
Успех!
 

Диагнозата за теб наистина е без значение, през годините са ми поставяли диагнози като страхова тревожност, социална фобия, социална тревожност, страхова невроза, паническо разстройство, генерализирана тревожност и незнам си още какво, но това хич не ми помогна.
Душата има нужда от учение, а не от това медикаментозно лечение и диагностициране. Да, душата нещо я боли и ти знаеш какво е породило тази болка, но точно това знание е някъде дълбоко натикано. За теб в момента това знание е заключено през девет тъмници в десетата и оковано с тежки вериги. Именно затова казвам учение, а не лечение. Учение как да освободиш себе си от наложените догми, мисли които не са твойте мисли, чувства които не са твоите чувства. Медикаментите биха потиснали съзнанието ти да се отвори към промяна, пихотерапията би помогнала да се освободиш от тези окови.

Диагнозата за теб наистина е без значение, през годините са ми поставяли диагнози като страхова тревожност, социална фобия, социална тревожност, страхова невроза, паническо разстройство, генерализирана тревожност и незнам си още какво, но това хич не ми помогна.
Душата има нужда от учение, а не от това медикаментозно лечение и диагностициране. Да, душата нещо я боли и ти знаеш какво е породило тази болка, но точно това знание е някъде дълбоко натикано. За теб в момента това знание е заключено през девет тъмници в десетата и оковано с тежки вериги. Именно затова казвам учение, а не лечение. Учение как да освободиш себе си от наложените догми, мисли които не са твойте мисли, чувства които не са твоите чувства. Медикаментите биха потиснали съзнанието ти да се отвори към промяна, пихотерапията би помогнала да се освободиш от тези окови.

Помогнахте ми доста с тези мнения Тодор и Орлин - благодаря ви, ще ми трябва упорита работа с психолога ми.
Сега това ще стане прекрасна част към това което се стремя, а то е вътрешен мир, щастие и прекрасен живот изпълнен с професионално развитие, любов, нежност и спокойна Сила идваща от мен, не от някакво вещество. Идваща от Любовта... 
До скоро не можех да се концентрирам и за една минута в нещо, корема ми беше постоянно свит.
Орлине, снощи имах едно невероятно преживяване. Всъщност аз още не съм ти споделил как
- спирането на месо
- спиране на алкохол
- намаляне на храната (намаляне на сладките неща)
- сега малко по- малко ще спра и млечните продукти
- йогата, пранаямата (правя я по малко)
- сесиите на Орлин по йога нидра, не може да ги замени нищо, нямам търпение да се събудя сутрин или да си лягам вечер, за да ги правя. 
Едно нещо забелязах - когато се тъпчеш, когато ядеш месо, когато пиеш - медитацията не се получава, умът скача, неспокоен си.
Аз знам, че в момента съм поел по правилния път, знам че това са нещата, които ме правят неимоверно щастлив. Искам да стана вегетарианец, а после веган.
Хората не могат да ме познаят. Преди бях най- неспокойния, постоянно правещ бели и пиещ човек.
Снощи докато си лежах пак имах силно желание за секс, започнах да споделям на Бога всичко, което изпитвам. Започнах да опитвам да издърпвам енергията по гръбначния стълб и започнах да чувствам едно неизмеримо щастие, не виждах никой материализиран от Божествения Свят, но всякаш усещам присъствието им, трябва да се изпита - с думи ще е трудно да го опиша.
В крайна сметка пак маструбирах, но без порно и само веднъж, след това заспах. Като се събудих бях като къпан. 
Вчера си довърших и първата книга по пик-ъп, осъзнах, че правя доста грешки в общуването, тази вкарана агресия от неправилния начин на живот и минали случки ми изиграва доста лоша шега. Мислех, че с негативните емоции и чувства вредя на другите, а то се оказа че разрушавам себе си.
Работа по мозъка си, правилен живот, работа с психолог, правилно чустване, правилно мислене, правилно медитиране, правилна концентрация, така ще успея. Докато пиша това усещам силата на потенциала си, чувствам се неизмеримо обичан и обичащ всички.
Поздрави.
 
 

Диагнозата за теб наистина е без значение, през годините са ми поставяли диагнози като страхова тревожност, социална фобия, социална тревожност, страхова невроза, паническо разстройство, генерализирана тревожност и незнам си още какво, но това хич не ми помогна.
Душата има нужда от учение, а не от това медикаментозно лечение и диагностициране. Да, душата нещо я боли и ти знаеш какво е породило тази болка, но точно това знание е някъде дълбоко натикано. За теб в момента това знание е заключено през девет тъмници в десетата и оковано с тежки вериги. Именно затова казвам учение, а не лечение. Учение как да освободиш себе си от наложените догми, мисли които не са твойте мисли, чувства които не са твоите чувства. Медикаментите биха потиснали съзнанието ти да се отвори към промяна, пихотерапията би помогнала да се освободиш от тези окови.

В една предна тема за зависимостите от комп игри писахме няколко човека, като обхванахме различни подходи и страни на проблема. Сега ще я намеря и ще обобщя трите подхода, като добавя и самостоятелните усилия и мотивация (защото само когато са налични, се получава) и близостта/ взаимността/ любящото партньорско и социално свързване, за които всъщност говорим тук. 

Орлине, в началото като прочетох това, което си ми писал се ядосах - може би провокира нещо вътрешно в мен. Някакви несъзнавани наличности.....  Малко се обърках... Сега ми стана тъпо, опитвам се всеки ден да преодолея тревожността си, агресията си, състоянията си. Какво ли не започнах да променям - спрях да ям месо, отслабнах с 10кг, изглеждам много по- добре от преди, имам си цели и мечти, подобрих концентрацията си, защото преди я нямах грам и не можех нищо, дори да изгледам един филм като човек - умът ми постоянно шаваше насам натам..... Но подтисках всичко с алкохола, с преяждането, с порното и маструбацията, дори съм стигал до момент в който само лежах, гледах анимация и маструбирах, карал съм жени да ми пращат видео как го правят и да си пускат камерите, и аз да го правя с тях. Не знам какво ми беше тогава, но сега съм на върха си, не съм бил никога по- добре, макар че и сега съм зле... Просто когато спрях да пия видях в какво положение съм наистина, винаги съм се мислел за много голяма работа и че съм успешен във всичко, но уви това е било страшно голяма илюзия, разрушава се всичко, не само психика но и тяло. Винаги съм гледал другите какво правят, какво мислят, какво мислят за мен и примерно момичето което ме кефи и се свалям , преди много години се сещам за случки, когато съм харесвал дадено момиче, някой ми казва, че е грозна и аз от там нататък спирам да се занимавам с нея, това е страшна глупост. Никога не съм имал собствено мнение, винаги съм се напивал и съм се мислел за велик, отивах в баровете и като видя че не мога да си намеря приятелка побеснявах и гледах всички лошо. Това е. Винаги ми е тежало, че я е нямало Нея, но така... Сега като започнах да пиша за това всякаш започнах да си бъркам в раните, а не да бягам от тях.... Боли...  Точно за това имам нужда от много работа по себе си, не само сам със себе си, а с опитен терапевт.... Не си мислете с г-н Първанов, че аз искам да съм сам, просто на този етап не мога да си намеря приятелка, не знам защо изглежда толкова сложно, но... Поведението ми може би и агресията, която съм натрупал към жените е огромна, защото са се държали ужасно с мен момичета, които съм харесвал... И дори сега, когато опитвам да завържа нещо с някоя, тя започва да се държи гадно и от там аз побеснявам... После започнах и аз да се озлобявам много... ако започна да разказвам до какви крайности съм стигал с думите си към тях ще е гадничко.... Натрупало се всичко с времето, комплекси, откази, провали, всичко това ме е вбесило до огромна степен.... Тъжно...... Но няма да се предам, искам да разнищя всичко, искам да живея един целеустремен и прекрасен живот, с прекрасна жена до себе си, още съм на 22, така като гледам не съм и глупав, не съм и грозен, за какъвто винаги съм се мислел... Пишете...
 

,,Ако вие маструбирате по 3 4 пъти дневно и у вас дойде момиче, как мислите че ще се представите в секса, ,,
Изобщо няма да мисля за секс.Но, мога за няколко месеца да стана приятел с нея и след като и  споделя  проблема си, заедно да намерим решение за него.
Това е пътя, .....другият е да чакаш до оседемдесетте си  си години, тогава няма да мисли6, как ще се справи6 в леглото с някоя млада седемдесет и пет годишнина баба и всичко ще е наред.

Ох, че болна тема, болна защото ми е мъчно за всеки който бори това състояние с медикаменти. Яд ме е, че цели 18 години си пропилях изпивайки цялата "розова" серия на днешната фармация, ад ме е на психиатрите, които дори не споненават, че има алтернатива на тая гадост. Обче хора, вече има достъпна информация, има писано до безкрай из нета, има истински откровения на хора променили до неузнаваемост живота си , при това в правилната за тях посока, след спирането на хапчетата. Да, отковорения от истински, реални хора минали през десетте кръга на ада благодарение на това "лечение". Бавно и неусетно хаповете подкопават основите, рушат всичко. Може да изгонят временно един симптом, но скоро той се връща с още седем свой другарчета. Тези другарчета имат различни имена, с някои от тях вече се познавате, с други тепърва ще се срещате, но едно е сигурно те ще продължат да завземат нови територии. Дребните ежедневни удоволствия ще започват да стават все по-редки, всички мечти някак от самосебе си ще започнат да бледнеят, секс - о да, скоро и това ще се превърне в мъка, губиш се, просто се губиш, душата ти умира. Тези гадости така умело замазват съзнанието, че човек дори не може да допусне, че има алтернатива... А защо ли няма психиатър да ти каже и да те насочи към правилна терапия, аз не мога да го проумея, от човешка, от морална гледна точка... Неизвестността, страха те тласка да продължаваш в тази посока, но щом си в този форум, явно знаеш, че има и друг път, обаче щом не го виждаш, явно още не ти е дошло времето, не ги готов за него... Послушай Орлин, това е моят съвет!

Ох, че болна тема, болна защото ми е мъчно за всеки който бори това състояние с медикаменти. Яд ме е, че цели 18 години си пропилях изпивайки цялата "розова" серия на днешната фармация, ад ме е на психиатрите, които дори не споненават, че има алтернатива на тая гадост. Обче хора, вече има достъпна информация, има писано до безкрай из нета, има истински откровения на хора променили до неузнаваемост живота си , при това в правилната за тях посока, след спирането на хапчетата. Да, отковорения от истински, реални хора минали през десетте кръга на ада благодарение на това "лечение". Бавно и неусетно хаповете подкопават основите, рушат всичко. Може да изгонят временно един симптом, но скоро той се връща с още седем свой другарчета. Тези другарчета имат различни имена, с някои от тях вече се познавате, с други тепърва ще се срещате, но едно е сигурно те ще продължат да завземат нови територии. Дребните ежедневни удоволствия ще започват да стават все по-редки, всички мечти някак от самосебе си ще започнат да бледнеят, секс - о да, скоро и това ще се превърне в мъка, губиш се, просто се губиш, душата ти умира. Тези гадости така умело замазват съзнанието, че човек дори не може да допусне, че има алтернатива... А защо ли няма психиатър да ти каже и да те насочи към правилна терапия, аз не мога да го проумея, от човешка, от морална гледна точка... Неизвестността, страха те тласка да продължаваш в тази посока, но щом си в този форум, явно знаеш, че има и друг път, обаче щом не го виждаш, явно още не ти е дошло времето, не ги готов за него... Послушай Орлин, това е моят съвет!

Е то е като "не искам да ям, защото ще огладнея..." или "защо да вдишвам, като трябва да издишвам", или защо да се раждам и живея, като ще умра" или "защо да обичам, като може обектът на обичта ми да ме нарани"... 
Много силно бъркане на любов и зависимост, както и горда фиксация в сигурност, защитеност и контрол прозира в мисленето ви. А животът определено няма намерение да се съобразява с това... Зависимото вкопчването е вид агресия срещу реципиента - никаква любов не е. А желанието ни да са сигурни и контролирани нещата, кара егото ни да се надуе като балон, което поражда ужас от нищожността, преходността, смъртта...
Аналитично погледнато, силно орален характер с ригидна маска. А през по-широките термини, вкопчване в благополучната съдба, сигурността, идеалите, дори духовността, като опит за бягство от базисните страхове от самота, необичаност, изоставеност, провал, болест и смърт. В процес на психотерапия се учите да отпускате гордия контрол, да общувате със страховете в подсъзнанието, да ги преживявате вече не с маладаптивни компенсации, а с благодарност, доверие, още доверие и още смирено доверие, което ги разтапя, а във вас се заражда център, който сега липсва. Център от истинска любов, която приема и болката и удоволствието, и радостта и загубата, и присъствието и отдалечаването диалектично, без да се вкопчва в хубавичкото, нито да бяга от другото, а учейки се и от двете. Такъв е животът, затова сме тук, да се учим! 
И още нещо - карма не означава непременно повтаряне на същото с подобно. Когато съзнанието се разшири, страховете се стопят, а главна ценност стане любовта (но истинската, а не тази човешката, вкопчената), Бога, всичко се променя. Кармата се изкупва вътрешно. Тогава любовта е над дори нравствеността, идеалите, правилността, човешкото вкопчване, благополучието, инстинктите. Тогава всичко идва на мястото си. 

Сбъркал си форума. Не че няма специалисти, които да ти отговорят - има. Но, цялата концепция е различна. Пиеш хапчета за паническо р-во - това само по себе си е огромно неразбиране. Не е болест, за да замазваш невежо и гордо с химия. Никога не е било. Казваш - страдам. Няма как да не страдаш, когато искаш да нагодиш живота, дал ти това прекрасно учебно състояние до малките его прищевки, които, видите ли, не искали ужасното нещо. Накратко - питай в някой от многобройните форуми или фейс групи, фокусирани в безкраен рев и психика на жертва. С разбирането, вложено в и стоящо зад въпросите ти, тук си объркал мястото. Ако все пак искаш да учиш, да развиваш осъзнаването си, тоест да бъдеш истински жив, прочети всички теми в "психотерапия онлайн", засягащи тревожните състояния. За девет години са се натрупали доста и самото прочитане може да ти помогне в преобразуването на гледната точка в здрава и истински работеща в посока хармония!