Здравейте!
Темата е много интересна.
В началото бяхте споменали за така наречената регресивна хипноза, чрез която се твърди, че можеш да се свържеш с предишните си съществувания.
Този метод вече съществува и в България, макар и не толкова популяризиран за сега. Много мои познати проведоха такива сеанси.
Една моя близка си записа час, за който чака два месеца, понеже конкретният човек, който ги провежда не го прави ежедневно, а желаещите са доста.
Всичко е протекло по следният начин... Първоначално той и е задавал въпроси от рода на това какво е яла миналият петък и какво й е направило впечатление в градският транспорт вчера. Какво има в хладилникът й, какво й напомня на починалият й дядо. Тези въпроси са били с цел провеждащият сеанса мъж да разбере как визуализира спомените си-чрез визуална памет, чрез аромати, чрез допир, чрез усещане.
Тя легнала, като получила наставления да се отпусне, завила се е, й е прибрала ръцете си в джобовете, за да й е уютно и спокойно.
Започнал е да й говори отпускащи и ведри неща, като е започнал да визира конкретният ден, след това седмица, после месец, година, десетилетие, а накрая-визирайки живота като цяло.
Тя е изпаднала в едно полу будно състояние. Първото нещо, което е видяла е бил домът на баба й и дядо й. Била е отвън. Чула е гласът на мъжът, който я е попитал къде се намира вмомента и на колко години е. Тя не знаела на каква възраст е и по насоки от ръководещият хипнозата погледнала ръцете си. Била е дете на възраст около 7-8 години. Пред нея се появило едно момиче, което в това нейно съществуване й е много близка приятелка. Визуално, момичето не изглеждало по същият начин, но разпознаването й било по вътрешната интуиция на моята позната. След това тя влезнала във въпросната къща, пред която се намира. Мъжът отново я пита: 'Къде се намираш и на колко години си ?' Отново, незнаейки възрастта си, тя намира огледалото, което се намирало в кунята, по спомен от сегашното й съществуване. Видяла е себе си като възрастна жена със забрадка.
Тя продължава да пътува из времето, но тези подробности една ли ще ви заинтригуват.
Последната среща е била наскоро починалият й дядо. Той й е казал да не се тревожи за нищо, и че животът й ще потръгне в добра насока, понеже в този период въпросното момиче беше в лошо емоционално състояние. Дядо й казва, че скоро пак ще се срещнат понеже него отново го 'изпращат' на този свят. Той твърдял, че ще бъде до нея и е безсмислено да тъжи вмомента по него. Последното, което и казва е, че трябва да се занимава с рисуване, това е била нейната рола в това й съществуване. Казал й, че трябва да тръгва, въпреки нейното желание да продължат разговора си, понеже трябвало да се оправя за път.
Това е, което знам от моята позната. Всеки може да вярва доколкото прецени.
По въпроса за това, дали дълбоките физическите и емоционалните травми остават у душата във всяко нейно съществуване...лично аз имам параноически страх от това, да вървя по стръмни улици с голям наклон надолу. Изкачването им не ме плаши, но слизнането надолу не побърква. От съвсем малка постоянно ме болят глезените и си чупя краката. Лекарите казват, че имам много разстегнати сухожилия, сякаш с ножица рязани и с конец връзвани, хаха.
Аз съм напълно убедена в прераждането. За това и реших да си споделя това, което знам. Моето вярване се породи от много ранна възраст, може би 7-8 годишна доколкото помня. От много време се интересувам от подобни неща. Скоро предстои и моята регресивна хипноза, за която ще ви споделя със сигурност!
Всичко най-хубаво,
Поздрави
