Андрей Филипов

Има един велик жив психотерапевт, Ъ.Ялом.Той има много книги.Една от тях се казва ,,Палач на любовта,,.
Още по -добре е засегнат въпроса с любовта в един от томовете на  ,,Изкуството да бъдеш Бог,, на М. Спек.
За да не те карам да ги четеш и не си губя времето да ти обяснявам ще цитирам Стивън Кови ,,,Седемте навика на високоефективните хора,,
По време на семинар, на който изнасях лекции за проактивността, един човек дойде при мен и ми каза:

-          Стивън, много ми харесва това, което говориш, но всяка ситуация е толкова различна. Например бракът ми. Аз наистина съм разтревожен. И аз, и съпругата ми вече не изпитваме чувствата, които ни свързваха. Мис­ля, че вече не се обичаме. Какво да направя?

-          Чувството е изчезнало, така ли? - попитах.

-          Точно така - потвърди той, - а имаме три деца и това също ни безпокои. Какво ми предлагаш да направя?

-          Обичай я - отговорих.

-          Вече ти казах, че не я обичам.

-          Обичай я.

-          Нищо не разбираш. Чувството го няма.

- Тогава я обичай. Ако чувството го няма, това е до­бър повод да започнеш да я обичаш.

- Но как се обича, когато не обичаш?

- Приятелю, „обичам" е глагол. Любовта-чувство е плод на глагола „обичам". Затова я обичай. Помагай й, слушай я, разбирай я, цени я, служи й, жертвай се, утвър­ждавай я. Готов ли си да направиш всичко това?

Любовта е една от най-красивите думи в литерату­рите на всички развити общества. Реактивните хора я превръщат в чувство. Те се ръководят от чувства и Холивуд има голяма вина за това, карайки ни да вярваме, че не сме отговорни, а сме продукт на нашите чувства. Но холивудският сценарий не отговаря на действител­ността. Ако чувствата определят действията ни и ни ръководят, това означава, че сме абдикирали от своята отговорност и сме предали властта си.

Проактивните хора превръщат любовта в дейст­вие. Любовта е нещо, което се прави - саможертва, се­беотдаване - както майката дава живот на детето си. Ако искате да изследвате любовта, погледнете хората, които се жертват за другите дори когато не са ценени или обичани в замяна. Ако сте родител, вгледайте се в любовта, която изпитвате към собствените си деца, за които сте направили толкова много жертви. Любов­та е ценност, която се актуализира чрез свързаните с любовта действия. Проактивните хора подчиняват чувствата си на ценности. Любовта-чувство може да бъде възкресена.

С две думи, търсиш нещо което не ти е нужно и е понякога много опасноНаправи друг избор, избора да обичаш.да обичаш за мен означава да  избереш да те е грижа за някого, да ти ,,пука ,, за него и се наслаждаваш от възможността да му даваш, без да имаш очаквания. Да нямаш очаквания обаче не значи да търпиш каквото и да е грубо и пренебрежително отношения от другия.
Съсредоточи се в даването, не в чувството.Когато започнеш да даваш, чувството само си идва.

Коя да е зависимост, включително и споделената от теб, представлява предимно дефицит в партньорското, социално, приятелско и т.н. взаимодействие, липса на смисъл, на вътрешен център от обич. Живеем с други хора, заедно сме. 
Какви са дефицитите в твоя живот?
1) Не само, че не работиш обичана от теб работа, в която влагаш потенциала си, но не работиш въобще. 
2) Нямаш приятелка.
3) Не учиш, тоест не се развиваш.
4) Имаш един по подразбиране приятелски кръг, който очевидно не спомага особено на цялостното развитие в живота ти. 
5) Твърде си фиксиран в етническата си принадлежност, недовиждайки че отвъд нея си човек и хората биха съдели за теб по качествата, уменията, културата и човещината ти, отвъд какъвто и да било етнос. 
6) Зависим си от родителите си.
............................
Това, което виждам при теб, е че когато промениш статуса на горните точки в живота си, справянето със зависимостта ти, с известно малко усилие, става естествено. Защо мисля така? 
Когато работиш и печелиш пари, виждаш, че имаш нужда да се развиваш, за да бъдеш по-проспериращ, преставаш да зависиш от родителите си. Така стигаш до мисълта, че по-високата образованост ти предоставя повече шансове в живота. Съответно започваш да учиш желана от теб специалност, като успоредно с това завързваш връзки с момичета, трупаш опит в общуването с тях, влюбваш се, разлюбваш се, разбиват ти сърцето, разбиваш нечие - което е нормална част от опитността в този живот. Когато след няколко такива връзки, докато продължаваш да учиш, работиш, спортуваш, зает си и активно си ангажиран постоянно - когато в живота ти не след дълго се появи момиче, с което и двамата си допаднете, тогава нещата вече са на мястото си. Защото тя вижда, че работиш, че си мотивиран, амбициран, че учиш и се развиваш, че "в теб има хляб" и можеш евентуално да бъдеш баща на децата ѝ. За всяка нормална жена е много важно мъжът да бъде амбициозен, проспериращ, здраво стъпил на земята, да се развива и ѝ дава сигурност. Тогава връзката с партньорката ти вече е силна, дълбока, а мотивацията, която така доверила ти се жена, която ти силно харесваш  -мотивацията, която тя ти дава и вдъхновението, към което те води, те карат да положиш нужните усилия по справяне с пагубния навик далеч, далеч по-лесно, отколкото в ситуацията, в която си сега. Защото жената е вдъхновителка,мотиваторка, тласкаща муза за мъжа. Когато имаш такава муза до себе си, искрен си с нея и си готов на здрави жертви и усилия заради любовта ви, тогава менталната работа по разграничаване с автоматичните мисли и вярвания, автосугестията и медитативното фино усилие стават добри помощници, средство обличащо в работещ метод усилието, което полагаш поради любовта си към жената до теб. Защото общуването с жена освен добрия и мотивиращ секс, представлява и добра и вдъхновяваща любов, заради която си готов на много! 
Когато работиш, учиш, събереш се с приятелка, си готов за отделяне от родителите си. Това отделяне означава уважение, но и здраво поставяне на собствени граници и живеене на собствен живот. Порастваш! Тогава виждаш, че старите познайници не винаги са приятели, а че хората с които общуваш могат да те дърпат нагоре, когато са читави, както и надолу, когато са инертни и нехармонични. Тогава имаш силата да създадеш приятелства, които помагат на новото ти аз, което вече живее с партньорка, работи, учи, спортува, живее интензивно и силно, обича и е обичано. Виждаш, че да си циганин е толкова неутрален факт, колкото и да си българин, китаец или белгиец - виждаш, че ти, с мисленето, човещината и силния си живот определяш кой си! 
Това е - в горните редове има доста послания! Живей!

Уникален случай? Нищо такова. По-скоро масово клише. По цял ден работя с хора с това усещане. Дължи се на подсъзнателно засилена тревожност, активираща симпатиковата нервна система, която пък на свой ред го причинява. Отива си, когато намалее тревожността. А тя намалява както с общ стрес мениджмънт, така и с известно себепознание, виждане на уроците зад симптома (характерови) и работа по тях. 

Миличка22, чета темата ти и се чудя, какво искаш да получиш като отговор? Да, интересно ще ми бъде какво очакваш да се случи, как да се случи, кога да се случи, какво направи ти, за да започне нещо да се случва? Или пишеш в очакване на съвет, но не по-сложен от това да се хвърлиш един-два пъти на леглото, съвет който да отговаря на разбиранията ти - искам нещо да се случи, ама аз да не се напрягам много и ако може да ми е приятничко докато го правя, но в никакъв случай трудничко... Три страници ти изписаха хората с ценни и работещи техники, а ти им сервираш - От вас това научих-хапче за страх няма. Браво Миличка 22!
Един не можел да пее защото бебето спяло, друг не можел да изиграе припадне, някой нямал пари, четвърти пък искал хипнозката да му реши проблемите, пети мрънка, че терапевта не му вдигал телефона, шести не усетил да има промяна след две седмици терапия и затова се отказвал .... Щом това са непреодолими препядствия за вас, то гаранция, че след втората лична среща сами ще избягате. Факта, че пишете в този форум предполага, че сте се запознали с работата на отговарящите терапевти и търсите точно техните съвети. Защо тогава пренебрегвате труда им, времето което инвестират за да ви помогнат и то безвъзмездно докато си седите на диванчето?
Всеки иска да бъде като студент, но ти замисляла ли си се той през какво е минал, за бъде там където е сега? Илюзия е, че е прочел една-две форумни странички, че е получил един-два готови съвета и хоп - вече е на шест... А и защо си мислиш, че щом нещо е работело при него, то ще е подходящо и за теб? Ти него ли си, с неговите проблеми и страхове, с неговите разбирания и готовност за промяна ли си? Едва ли...

Да, на 43 животът едва започва, когато имаш смисъл, цели, когато се познаваш и знаеш какво искаш. Това, което веднага се вижда в теб е, че имаш нужда да градиш самоувереност, самооценка, да се уважаваш, цениш, да поставяш здрави граници, да казваш НЕ, да живееш своя, а не на сестра си или на когото и да било другиго живот. Ако идваше при мен на психотерапия (не ти казвам да идваш при мен, просто говоря от свое име и трасирам посока), бих държал да започнеш спорт - с инструктор, който да ти "вади душичката" пет пъти седмично. Не толкова заради тялото, колкото заради мотивацията, която спортът дава и соматопсихичната му роля да те амбицира за психична и социална работа в посока "аз се уважавам и живея моя живот силно!" Бих изисквал от теб да се включиш в социална среда - групи за самопомощ като АА, групи за себепознание (има такива, не искам да ги рекламирам), психолоична група. На фона на лична психотерапия, разбира се. Психотерапия, насочена към преработка на пасивността, мазохизма, самосаботажа ти. Пиеш, защото нямаш смисъл. Докато работиш по себе си и намираш смисъла и радостта си активно, основна част от тази работа е спирането на пиенето. Както ти казва Диди, с помощта на бивш алкохолик, редовни сбирки в група за самопомощ и психотерапията - отново лична и групова, на фона и на други групи, които споменах. Така че, както виждаш - предлаганото не е психомасаж, а здрава работа и пълна ангажираност. Постепенно психотерапията се свежда до груповата само, спортният инструктор също отпада, тъй като знаеш какво да правиш и имаш посоката и инерцията си - съответно разходите намаляват силно. Остават обаче социалните контакти - за постоянно. За детето - чудесна посока! Дали си готова? Никой не е готов и ако чакаме да сме готови, трябва да имаме деца след първите си три хиляди години живеене... Така че, супер! 

На 43 не си загубен, напротив, на доста хора точно тогава започва качествената част от живота им. Съзрели, събрали смелост да прекратят връзките си със страховете и мотивация / от няма на къде, да е напред/. Преживяла си много тежки моменти, случили са ти се до сега в живота, сякаш от тук нататък идва различната половина. Наблюдавайки много човешки съдби, мога да кажа, че има такава зависимост. Но тук вече силата е в теб, ще продължиш ли няма да продължиш. Решила си да промениш живота си, терапия, дете, ангажименти, това е чудесно. Поздравления.
Най- големият проблем в момента е алкохола. Ако си решила сериозно да се разделиш с тази зависимост ти е нужен екип от терапевт, ментор/бивш алкохолик/, който да работи с терапевта, и лекар, ако стигнеш до тежка абстиненция. Моя съвет е първо да се заемеш с този проблем и след това ангажимента с детето. Успеваемостта при тази комбинация и правилна работа е 80% .

Ще кажа, че "много баби, детето хилаво!". Методите са вторични. Разбирането, преживелищността, пробивността, качествата на терапевта и твоето съдействане са важни. Ако чувстваш, че нещата вървят с психоложката ти, няма смисъл да я обсъждаш, а има смисъл да се довериш и вложиш твоята мотивация, разбиране и усилия. Ако не вървят, обсъдете го с нея искрено. Ако има какво да променяш в усилията си, направи го.Но сега така питайки, прозира една "хилавост" (както писах по-горе)... Пак повтарям, методите са вторични. Те са иснтрументи. С едни и същи инструменти, примерно музикални, един може да бъде виртуоз, а друг посредствен. Същото е с методите в психотерапията - терапевтът ти е който прави методите работещи, през твоята интелигентна мотивация и активно съдействие!

Виж това мнение. Разликите са външни, а психичните наличности и движения са идентични. 
Не мисля, че проблемите ти са неврологични. Над нервната, ендокринната и имунната системи стои една царица - психиката. Ако кажа, че тя е на микрон разстояние от нервната, това ще е само маниер на говорене, защото всъщност тя задвижва невралните процеси пряко, въплътена, отелесена е в нея. Когато се научиш първо, да виждаш ставащото не като лошичкото и гадничкото, а ти като жертва, а като насочващ те фар към пълнота от себепознание, сила, обич и хармония, тогава, второ, можеш с благодарност да промениш отбягващото поведение в предизвикващо. Така се премахва изтласкването на сега капсулираните дълбоки страхове, към които симптомите (реакцията на вибрациите) сочат, измествайки вниманието в хипохондриастични фиксации. Това изместване отпада все повече, дълбоките страхове стават все по-видни и работата с тях все по-активна, съзнателна и любяща, тъй като започват като гориво да се топят в огъня на самоувереността ти. Повече тук няма какво да кажа  -терапевтът ти ще ти каже. Само добавям: въртиш ли се хистерично в защита на илюзорни печалби, няма как да се получи. Първо, ясно се виждат тези печалби и придобоваш смелостта да задоволяваш добрите намерения в основата им вече по адаптивни начини. Отричаш ли хистерично, чакаш ли само на терапевта си, не става. Иска се смелост, кооперация освен на външния терапевт и на терапевта в теб, на душата ти (която си ти), спуснала състоянието ти с учебна цел! 
Хвърли едно око на думите на Саша, която измина огромен път за немного време:
Здравейте,
Иска ми се да развенчая една от големите заблуди на тревожното състояние. Никой и нищо не помага реално, ако нямаме силна мотивация за справяне. Отговорността за справянето си е само и единствено на всеки от нас. Разбира се, ако имаме мотивация, можем да потърсим помощ и подкрепа, защото понякога е трудно. Без лична мотивация, обаче няма как да се справим. Всяка терапия, без нея, е безсмислена. Терапевтът може да покаже посоката, но няма как да извърви пътя вместо всеки от нас. Това е път, който не свършва със справянето. Без мотивация няма как. Саша

Решението на вашия проблем се корени в смисъла, който искате да придадете на вашите отношения и живот. Изборът Ви за партньор също говори за вашия вътрепсихичен свят и за трудностите и сенките, които си ги носите. Преобразяването на проблемите в добри отношения могат да се случат, ако посетите опитен колега психотерапевт, който да ви подпомогне да решите вашите неудачи и да изберете по кой път да вървите. Ние сме творци на нашата съдба и не сме жертва в никаква ситуация. Всяка трудност носи своя смисъл за промяна.

Всъщност винаги съм имала усещането,че ме възприема като своя майка,нещата се промениха много драстично ,когато осъзнах ,че съм Жена и искам до себе си Мъж и партньор,а имам дете-вечно недоволно,капризно,егоцентрично.Невъзможно ли е да порасне?Знам отговорът-Не ,няма да порасне,защото така му харесва и не иска нищо да променя,умът му измисля все нови и нови шмекерии за да запази статуквото...Благодаря за бързият отговор /както винаги/!

Всъщност,  имаш 4 деца. Три от тях ще пораснат, едното няма и ще ти създава проблеми докато един от вас не си отиде от този свят.А, това може да е след много години. Обречена си с него.
Напусни го още утре.Така, ще си гледаш само твоите деца и живееш много по-добре.
Напусни го.

Трябва да спечелиш доверието и.Бъди добра и грижовна, бъди майката, която ти самата иска да имаш.Тогава тя сама ще пожелае да идва в жилището ти.

Хубаво е, че искаш да сте заедно, но остави я тя да си реши - вече е доста голяма. Виждате се често - това не е малко, оцени го, благодари на Бога, че имаш добра дъщеря, че сега като си подържаш дозата на медикаментите, си добре. 
Можеш понякога да споменаваш пред дъщеря си, че искаш да сте заедно, но спокойно, без прекалено настояване, което само би дало протвоположния резултат. Като цяло, моеш да се довериш малко повечко на нейното решение и да благодариш на Бога и живота, че всичко е наред. Оценяваш го, нали?!

Вие нищо не може да направите. Дъщеря ви е голяма и осъзнава проблема, трябва да се погрижи за себе си. Явно има проблем със заявяването, което идва от ниска увереност и страх. Необходим и е правилен подход и кураж, а това вие няма как да и го дадете, тъй като явно и при вас е проблем. 
Направете консултация за да се запознаете с вариантите в този тип ситуации нейното поведение и подход.
 

Миличка , Щом обичаш писането , предполагам и четеш разнообразни неща . Попадала ли си на обяснението на това чудо страха .Че в същност чувство на страх няма .Това е етикет на сбор от усещания предизвикани от липса .Липса на разбиране , липса на любов .  Навела си се и си почувствала нещо различно ,непознато .Това е стрес и тялото започва светкавична подготовка за непознатото .Кръвното скача , мускулния тонус също , пулса забързва .Сетивата се изострят .Започваш да помирисваш ,чуваш ,усещаш с кожата си неща , който в нормално състояние никога няма да забележиш ...И следващия момент е интересния , пренасянето на възбудата в ума .Интересен е , защото това пренасяне вече не е автоматично .Става автоматично когато човек създаде  навик . И ако е неудачен ,попада в дупка . .Вместо да притихне и следи усещанията си , за да разбере какво става . Необучения човек включва търсачката в главата си и първото хрумнало му , правдоподобно обяснение го приема като спасение и изход от необичайната ситуация .Няма значение дали е истина .Вече има диагноза  , значи положението е под контрол . Всички казват --страх те е .Но в същност това е незнание .Защото несъзнателно , без да разбираш защо , си избрала на какво да отделяш внимание , въобразявайки си че това е важното . А тук , вече ти казаха ,Нужен ти е жив човек , някой който да те напътства как да излезеш от дупката .Като те чета няма да е трудно , но трябва да е специалист на който да му гласуваш доверие .И тогава ще се получи .

Страх те е, а липсата на самочувствие и увереност ти пречат да влезеш в този контакт свободно, с ирония или самоирония и здраво заявявне. Имайки предвид, че хората все пак сме един от животинските видове на тази планета, голяма част от законите на джунглата се проявявт непрекъснато. Това е дълбокият ни вътрешен инстинкт. А един от тези закони е: Оцелява по - силният.
Т.е. имаш два варианта:
- Твоята слабост е в комуникативните ти умения, нямаш добри такива. Защо и как се е случило това е друг въпрос, но докато те не се подобрят, и смелостта и заявяването няма да се появят. ти ще си в позицията на по- слабия.
- Вече знаеш къде ти е слабото място и започваш да работиш по него. Има групи, тренинги, семинари за развиване уменията за общуване и самочувствието. Започни да посещаваш такива мероприятия и тренирай, имаш терен.
Има и още един вариант, бърза и успешна индивидуална работа със специалист, не ти е толкова сериозен проблема. 
Когато решиш поведенческите и емоционалните проблеми, напрежението пада и нямаш проблем със стомаха, а като бонус ще виждаш света по един доста по- хубав начин.

Хипохондрията, или както е по-правилно да се нарича – хипохондричното разстройство, е психично разстройство, характеризирано с постоянен, неоправдан страх за собственото здраве. Засегнатите са в постоянна тревога, че имат сериозно заболяване, което все още не е диагностицирано. Те оглеждат телата си, търсейки симптомите на това заболяване и приемат всяка нередност, независимо колко незначителна e, като симптом на това заболяване. Силно склонни са да си самовнушават и да си приписват симптоми, които всъщност не са клинично проявени при тях.
Хипохондричните страхове са израз на нашата огромна отговорност към собственото ни здраве и живот. Хората с хипохондрия постоянно търсят доказателство, че се разболяват и ходят непрекъснато на лекар.Трябва да се знае, че хипохондрикът се успокоява от вниманието, а не от доказателството, че няма болест. 
Тялото ни дава непрекъснато някакви сигнали, които не са страшни, но ако се уплашим, че нещо ни има и същевременно с това, че няма никой, който истински  да се погрижи за нас, започваме да се вглеждаме в най-малките детайли, за да не изпуснем нещо. Дори, когато човекът е гладен и изпитва нормален дискомфорт в стомаха, той или тя го интерпретира като стомашен проблем и не се сеща, че всъщност е гладен/а. Или пък жаждата и сухотата в устата от това, че не се пие достатъчно вода,  дава повод да се мисли, че човек е болен. Такива хора се задълбочават само в тези конкретни усещания и започват да ги интерпретират по най-катастрофалния начин.
Сред основните начини да се предотврати хипохондрията е спортът Установено е, че подходящата двигателна активност възвръща биохимичния баланс в мозъка. Добре е хипохондриците да отделят повече внимание на хобито си.  Ако не се лекува, страхът от болести сам по себе си също може да доведе до депресия. Хипохондрията се лекува основно с психотерапия. 
Начин за спаравяне с хипохондрията е да спортуваш и да се занимаваш с хоби, който ти е любим. Когато дойде в мислите ти страх, че си болна от раково заболяване или ще получиш инфарк, кажи си: "Добре дошъл раково заболяване или инфаркт и сега иимаш възможността да покажеш, как можеш да съсипеш моето тяло". Прегърни страха си горещо и той ще се разтопи. Ще усетиш колко сила и воля имаш в сърцето си. 

И добри попадения има в тази тема, както и много весели закачки...
Оргазмът е хубаво нещо. Необходимо, но недостатъчно условие е за пси преработката. Безспорно липсата на оргазмен секс при човек с нормално либидо невротизира. Малцина искат и могат да сублимират в духовност, а и степените на това сублимиране са много, като съвсем не изключват сексуалността, прихваната от любовта. Случвало ми се е да мисля, че когато някой човек (с когото/която работя) вече употребява либидото си активно и всичко ще се нормализира. Уви, не е съвсем така. В съвремието народът е по-често потънал в секс и оргазми, но е все по-невротизиран. С това казвам, че и сексът и оргазмите си имат оптимална мяра, второ че освен количеството, има и качество и трето, че невротичната психодинамика може да персистира и при най-качествения секс, тъй като не зависи само от него, а от по-цялостни фактори.
За преноса: има естествен и нормален пренос в психотерапията и в кое да е качествено общуване. В майсторската психотерапия, наричам такъв дълбок пренос на доверие хипнотичен. Само когато го има, резултатите се появяват. Липсва ли, всичко е кауза пердута. На фона на този дълбоко хипнотичен, изпълнен с доверие пренос, се случва и позитивния и негативния трансфер. И двата са нормална част от терапията - служат за осъзнаване на събудени психични движения и съдържания. Понякога позитивният пренос прераства във влюбване. Когато човекът, с когото се работи, има достатъчен когнитивен капацитет, отново се ползва - осъзнава се как проектира собствени очаквания за ти обекта в психотерапевта, които нямат общо с него, вижда се как такова влюбване идва най-често от дадени характерови незрелости, не е по-различно от кое да е допаминово надрусване и няма нищо общо със здравата любов. Един вид, "попарва" се леко случващото и фокусът се насочва отново към целите на психотерапията - характеровата преработка, подлежаща тревожното състояние. 
Дали психотерапията е нещо като платени срещи за разговор с приятел, нещо като отиване при пси проститутка? Ха ха. Де да беше - бих си реализирал неизпълнената мечта за дейно участие в сутеньорско-компаньонския бизнес... Тц тц, язък, няма шанс за това, ееехххх....  Психотерапията, която се практикува от ценящите живота си терапевти, няма общо с това по каквито и да е параметри. Защото отиди при приятел да ти помогне за обсесивно компулсивното ти р-во, за генерализираната ти тревожност, агорафобията, паническите ти атаки, тревожната ти депресия, социалната ти тревожност... Освен потупване по рамото и малко общи съвети, "стегни се малко" и бля бля, друго няма как да получиш, а страхът ще продължиш да си го носиш в пазвата, пу пу... Ефективният психотерапевт обаче знае и може да ти помогне как да си помогнеш мотивирано. В мига, в който види, че нещата вървят, разрежда и спира сесиите. Така че, психотерапията и проституцията - хм, в негативния пренос на пишещия, наситен с незнание и бърсане на собствени неосъзнати напрежения, сигурно. На дело, нищо общо!
С обич не контрапреносна, а човешка, Орлин
 

Не, не се припада. Но подсъзнанието ти крещи като колено прасе друго... Или хайде да кажем по-меко, като папагал повтаря старата си песен. Затова ти препоръчахме действие, което стига до него - умишленото "припадане", тоест преструването, че се случва, като театър. За съзнанието е театър, но подсъзнанието не знае, че е такъв и когато го направиш няколко пъти, то се убеждава, че всичко е наред, че не умираш... Сега, идва ред пак да питаш и пак да кажем и така 990890000 пъти... Както казах, помага високият интелект - съкращава нещата. Прояви го и вместо да пълниш темата с празно бучене, действай. 

Извинявам ви се от все сърце. Просто не съм на себе си от вчера и се опитвам да намеря решение! Писна ми да живея в страх и да побърквам всичко около мен! Боря се със страха си и така го усилвам! Грозните картини в главата ми ме убиват.. знам ,че трябва да действам ,а не да рева като жертва,защото сама си правя това състояние. Желанието ми за живот е огромно и въпреки ,че знам ,че няма вечни,че тежко болни живеят до последно с усмивка и оценяват всеки ден .. стреса ми дойде в повече. Много в повече - отделих се от родителите си , започнах работа ,общо взето порастнах. А до преди месеци бях принцесата на мама . Всичко на готово. Благодарение на това си състояние осъзнах ,че може би вътрешно се страхувам от това да съм самостоятелна.. мама е далече сега. И така вместо да обикалям дискотеките в София и да се забавлявам аз си рева .  Правилно ли разсъждавам?

Ще ви споделя нещо .. лятото имах едни натрапливости за скачане .. преодолях го с много писане на есета на тема за живота . Обожавам да пиша за страха си .. но има една несигурност в мен ,която ме плаши .. думата "ами ако" . Родителите ми са ми забранили болноци и ми се смеят.. леля ми е човекът ,с който се допитвам за това състояние . Минала е през него и знае нещата как стоят. Моят проблем е когато съм сама . Съветите и насоките,който сте ми дали трябва да постигна с воля и постоянност . Просто трябва да спра да си давам срок.  

Искаш баница без брашно и колкото повече я бързаш, повече се разпада... 
Ако имаш IQ над 150, способност за спускане на разбиране до вчустване и преживелищност, по-горе вече са ти дадени много добри насоки. В сайтовете си имаме статии, даващи ти още една камара отговори. Щом искаш без брашно и бързо, давай, ползвай брилянтния си ум, преживелищността и самосъзнателността си, които би трябвало да имаш, ако заявката ти от последното ти писане е нещо повече от подскачане на пуканка пред телевизора на живота!
 

Ей така, вземаш психотерапевта си под мишница, отиваш на централната улица, когато е пълно с народ и "припадаш" 20-на пъти. Тоест, правите поведенчески експеримент, в който се учиш да 'скачаш" в страха си. Преди това с терапевта ти преобразувате мисленето, след това също, хипнотизирате се и т.н. Но, поведението е решаващото. Грабвай терапевта си за яката и отивай! 

Хората използват четири начина, за да се справят с отрицателните последици от стреса. Тези четири модела са наречени от В.Сатир – омиротворяване, обвиняване, пресмятане и отвличане на вниманието. Това според нея са четири „осакатяващи” модела на общуване, при които има разминаване на вербалната (диалогова) и невербалната (аналогова) комуникация, което от своя страна създава двойни послания. Хората използват някои от четирите универсални модела, за да заобиколят заплахата от неодобрение :
1. Омиротворителят – мълчи си , за да не ядоса другия.
2. Обвинителят – обвинява, за да го смята другия за силна личност (така, ако другия си тръгне, това да е по негова вина, а не по вина на обвиняващия).
3. Пресмятащият – пресмята, така че да подходи към заплахата като към нещо безопасно, а оценката, която дава на себе си, да се скрие зад големи думи и интелектуални концепции.
4. Отклоняващият вниманието – отклонява вниманието, за да пренебрегне заплахата и се държи така, сякаш няма никаква заплаха (възможно е, ако човек прави това достатъчно дълго, заплахата наистина да изчезне).
Тук трябва да подчертаем силното влияние и стрес на тези реакции, които оказват върху другите хора. Омиротворителната реакция може да предизвика чувство за вина. Обвиняването може да предизвика страх. Пресмятането може да предизвика завист, а отвличането на вниманието може да предизвика копнеж по приятно прекарване на времето.
Има твърде много хора, които никога не споделят открито вътрешните си преживявания – или защото не знаят как да го направят, или защото се боят да го направят, прикриват своите чувства, за да не бъдат наранявани. Според В. Сатир: „хората, които не изразяват или не могат да изразят чувствата си, са много самотни, макар че това не винаги си личи от поведението им. Повечето такива хора са били ужасно наранявани и пренебрегвани в течение на дълги периоди от своето детство. За тях прикриването на чувствата е начин да се предпазят от ново нараняване.”
В. Сатир описва още един модел на общуване, който нарича „изравняване”. При този начин на общуване човек е откровен, говори с лекота и рядко усеща самочувствието си застрашено. „От петте изброени реакции само изравняването има някакъв шанс да заздравява рани, да извежда от задънени улици или да строи мостове между хората.” (Satir V., 1988) Резултатът от изравняването е съгласие. Реагирането с изравняване също така представя истината за човека в дадения момент. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя с реални проблеми по реален начин.
В. Сатир описва много добре разликите между тези пет начина за изразяване на чувствата си. Тя представя пет начина по които човек се извинява. Да си представим, че някой ви е ударил с лакът.
Омиротворяване /гледате надолу и чупите ръце/: "Моля те прости ми. Тромав съм като мечка."
Обвиняване: "За Бога, току-що ударих ръката ти! Друг път гледай да не я размахваш, та да не те удрям!"
Пресмятане: "Искам да поднеса извиненята си, неволно ударих ръката ти, докато минавах. Ако съм ти нанесъл някаква телесна повреда, моляте да се свържеш с адвоката ми."
Отвличане на вниманието /взирате се в някой друг човек/: "Я гледай, на някого му стана нещо май го ударих."
Изравняване /гледате право в човека/: " Ударих те. Извинявай. Заболя ли те?"
            За да бъдем изравняващи се изисква да се изправим срещу страховете си. Един от пътищата да си помогнем за тази цел е да си изясним някои от нашите страхове, които ни пречат да реагираме с изравняване. За да предотвратим неодобрението от което толкова се боим, трявва да се заплашим по някои от следните начини:
Може да допусна грешка
Накой няма да хареса това
Някой ще ми направи забележка
Може да се натрапя
Тя ще реши, че не съм симпатичен
Хората ще ми кажат, че не съм съвършен
Тя може да си отиде
 
Когато дойде моментът да си дадете изброените по-долу отговори на горе посочените изявления, Вие ще сте отбелязали истинско развитие.
 
Неизбежно е да не допусна грешка, ако предприема някакво действие, особено ако правя това за първи път
Няма никакво съмнение, че все някой няма да хареса, онова което ще направя.
            Хората харесват различни неща.
Да някой ще ми направи забележка. Аз наистина не съм съвършен. Понякога забележките помагат.
Естествено! Винаги, когато казвам нещо и прекъсвам друг човек, аз се натрапвам
Е, добре, тя ще си каже, че не съм симпатичен. Няма ли да го преживея? Може пък понякога да не правя особено впечатление. Понякога другия човек ме поставя на изпитание. Мога ли да определия за кое от двете става дума сега?
Ако мислия за себе си като за човек, който не е достигнал съвършенство, по всяка вероятност винаги ще си намирам недостатъци.
Добре тя ще си отиде. Може би така трябва. Във всеки случай ще го преживе.
 
Изравняването позволява на човек да живее като цялостна личност: реална във връзка с главата, сърцето, чувствата и тялото си. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя със стресовите събитя в личен и професионален план.
 

Хората използват четири начина, за да се справят с отрицателните последици от стреса. Тези четири модела са наречени от В.Сатир – омиротворяване, обвиняване, пресмятане и отвличане на вниманието. Това според нея са четири „осакатяващи” модела на общуване, при които има разминаване на вербалната (диалогова) и невербалната (аналогова) комуникация, което от своя страна създава двойни послания. Хората използват някои от четирите универсални модела, за да заобиколят заплахата от неодобрение :
1. Омиротворителят – мълчи си , за да не ядоса другия.
2. Обвинителят – обвинява, за да го смята другия за силна личност (така, ако другия си тръгне, това да е по негова вина, а не по вина на обвиняващия).
3. Пресмятащият – пресмята, така че да подходи към заплахата като към нещо безопасно, а оценката, която дава на себе си, да се скрие зад големи думи и интелектуални концепции.
4. Отклоняващият вниманието – отклонява вниманието, за да пренебрегне заплахата и се държи така, сякаш няма никаква заплаха (възможно е, ако човек прави това достатъчно дълго, заплахата наистина да изчезне).
Тук трябва да подчертаем силното влияние и стрес на тези реакции, които оказват върху другите хора. Омиротворителната реакция може да предизвика чувство за вина. Обвиняването може да предизвика страх. Пресмятането може да предизвика завист, а отвличането на вниманието може да предизвика копнеж по приятно прекарване на времето.
Има твърде много хора, които никога не споделят открито вътрешните си преживявания – или защото не знаят как да го направят, или защото се боят да го направят, прикриват своите чувства, за да не бъдат наранявани. Според В. Сатир: „хората, които не изразяват или не могат да изразят чувствата си, са много самотни, макар че това не винаги си личи от поведението им. Повечето такива хора са били ужасно наранявани и пренебрегвани в течение на дълги периоди от своето детство. За тях прикриването на чувствата е начин да се предпазят от ново нараняване.”
В. Сатир описва още един модел на общуване, който нарича „изравняване”. При този начин на общуване човек е откровен, говори с лекота и рядко усеща самочувствието си застрашено. „От петте изброени реакции само изравняването има някакъв шанс да заздравява рани, да извежда от задънени улици или да строи мостове между хората.” (Satir V., 1988) Резултатът от изравняването е съгласие. Реагирането с изравняване също така представя истината за човека в дадения момент. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя с реални проблеми по реален начин.
В. Сатир описва много добре разликите между тези пет начина за изразяване на чувствата си. Тя представя пет начина по които човек се извинява. Да си представим, че някой ви е ударил с лакът.
Омиротворяване /гледате надолу и чупите ръце/: "Моля те прости ми. Тромав съм като мечка."
Обвиняване: "За Бога, току-що ударих ръката ти! Друг път гледай да не я размахваш, та да не те удрям!"
Пресмятане: "Искам да поднеса извиненята си, неволно ударих ръката ти, докато минавах. Ако съм ти нанесъл някаква телесна повреда, моляте да се свържеш с адвоката ми."
Отвличане на вниманието /взирате се в някой друг човек/: "Я гледай, на някого му стана нещо май го ударих."
Изравняване /гледате право в човека/: " Ударих те. Извинявай. Заболя ли те?"
            За да бъдем изравняващи се изисква да се изправим срещу страховете си. Един от пътищата да си помогнем за тази цел е да си изясним някои от нашите страхове, които ни пречат да реагираме с изравняване. За да предотвратим неодобрението от което толкова се боим, трявва да се заплашим по някои от следните начини:
Може да допусна грешка
Накой няма да хареса това
Някой ще ми направи забележка
Може да се натрапя
Тя ще реши, че не съм симпатичен
Хората ще ми кажат, че не съм съвършен
Тя може да си отиде
 
Когато дойде моментът да си дадете изброените по-долу отговори на горе посочените изявления, Вие ще сте отбелязали истинско развитие.
 
Неизбежно е да не допусна грешка, ако предприема някакво действие, особено ако правя това за първи път
Няма никакво съмнение, че все някой няма да хареса, онова което ще направя.
            Хората харесват различни неща.
Да някой ще ми направи забележка. Аз наистина не съм съвършен. Понякога забележките помагат.
Естествено! Винаги, когато казвам нещо и прекъсвам друг човек, аз се натрапвам
Е, добре, тя ще си каже, че не съм симпатичен. Няма ли да го преживея? Може пък понякога да не правя особено впечатление. Понякога другия човек ме поставя на изпитание. Мога ли да определия за кое от двете става дума сега?
Ако мислия за себе си като за човек, който не е достигнал съвършенство, по всяка вероятност винаги ще си намирам недостатъци.
Добре тя ще си отиде. Може би така трябва. Във всеки случай ще го преживе.
 
Изравняването позволява на човек да живее като цялостна личност: реална във връзка с главата, сърцето, чувствата и тялото си. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя със стресовите събитя в личен и професионален план.